smehy
-
Общо Съдържание
141 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от smehy
-
-
Днес пробвах с друг браузър и няма проблеми.
Благодаря за бързият отговор
-
Имам чувството, че напоследък често пища в тази тема, за което се извинявам...
Но възникна следният проблем при мен: когато отварям блоговете - списъка с блогове, полето което включва "покажи блогове", " последни публикации" и "активни потребители" и което нормално е в дясната страна на страницата- при мен е върху самият списък. Същото се получава и когато отварям своя блог - тогава съответно т.нар. блокчета (които при всеки са различни в зависимост от настройките) са в центъра на страницата и всичко е сбито в лявата половина.
Този проблем липсва, когато отварям блог на друг потребител и когато отварям блогове, включително и моят, но като гост.
На какво се дължи това? Ако следва да направя някакви настройки, моля помогнете със съвет!
Предварително благодаря за отговора!
-
- Това е популярно мнение.
- Това е популярно мнение.
Впечатлена съм от срещата днес и от хората присъствали на нея. Благодаря, съфорумци ... и приятели! Благодаря за топлото посрещане от всички Вас!
Впечатлена съм от жизнеността и виталитета, които струяха от Краси. Благодаря, Краси!
Очарована съм от тънкото чувство за хумор на Розалина и умението й за самоирония, които за мен са ценност. Благодаря, Розалина!
Запленена съм от заразителната усмивка на Слънчева и от закачливият смях на Светлата. Благодаря ви, Слънчева и Светлата!
А Florestan, макар и за кратко успя да ме потопи в света на изкуството. С такава увлекателност и лекота говореше за класиците в музиката, че аз макар и тъй далеч от тази област го слушах с интерес. Благодаря, Florestan!
Като много близък човек почувствах Мария -София. Усещах добротата и топлината, с която ме обгръщаше и това чувство е все още в мен. Благодаря, Мария-София!
Чувствах се като разтворена книга покрай Александър, от чието набито око и силна интуиция никой не може да избяга. Благодаря, Александър!
А Borislavil - остана загадка за мен. Може би защото седяхме един до друг и нямах възможността да го гледам в очите, които за мен са порталът към душата на човек. И макар да си енигма за мен - благодаря ти, Borislavil!
Със сигурност не бях от приказливите и сладкодумните, но аз вярна на моята лъвска природа - в наглед сладка дрямка внимателно наблюдавах случващото се около мен и бях в готовност да проявя лъвския си дух при необходимост. А може би, както отбеляза Краси огънят на зодията ми се потушава от водата на асцедента ми Рак...
Срещата ми хареса и се надявам да има още много подобни срещи и с повече съфорумци!
-
Аз също не съм се отказала от срещата и ще присъствам. До 14.30ч. утре
Нетърпелива съм да се запознаем и да разговаряме очи в очи 
-
Значи, ако правилно съм разбрала срещата ще се състои на 02.04.2011г., в 14.30 часа на адрес - ул. ”Ген. Щерю Атанасов” №2.
Ще присъствам.
-
Аз също ще дойда на срещата на 2-ри април 2011г. по обяд. Но само ако съм желана на тази среща. Никой не познавам от Вас и ще ми бъде приятно да се запознаем лично. Но започвам да се притеснявам като чета по-горните постове за личните срещи с borislavil. Да не се окаже така, че да остана някъде встрани и излишна...
-
-
Аз също имам желание да присъствам на такава среща, но предпочитам по-отрано да се организира. За вече отминалата сбирка прочетох за съжаление същият ден, вечерта (когато тя е била в разгара си
Ако се договорим за втори април ще направя всичко възможно да присъствам.
Въпреки, че България е малка страна, когато не си шофьор и три часа насам-натам са доста време и разстояние... Особено когато трябва да обмисляш друг вид придвижване- с автобус, с влак и т.н.
Но ако срещата е в почивен ден с радост бих се присъединила
(дори при виелици или пороен дъжд да вали... -
-
И аз обичам кафето с мед, но нали знаете, че ако прибавим меда в горещата още напитка то той ще загуби свойствата си...
-
-
хората в София са по- забързани ,повече гледат собствения си живот ,отколкото тези в провинцията ,на които им е скучно и се чудят как да си вдигат адреналина.
Смятам, че нездравото любопитство и склонността към клюкарщина зависи от хората, а не от това къде живеят или доколко им е запълнено ежедневието.
-
От предложените в списъка отдавам предпочитанията си на "Патиланско царство" от Ран Босилек; Приказките от Братя Грим; приказките от Ханс Кристиян Андерсен и Ян Бибиян. Но изпратих и мое предложение за Приказки по телефона от Джани Родари и Приключенията на Незнайко от Н. Носов.
- Розалина, Орлин Баев и Eлф
-
3
-
Разбирам те, Аlly!
И моите родители си крещяха взаимно, крещяха срещу мен и не само това. И на мен ми идеше да крещя в отговор, на агресията да отвръщам с агресия, но осъзнах че това е напълно грешен подход и постъпвайки по този начин аз всъщност ставам тяхно подобие ... А нали от това бягах...
И тъй като имах нужда точно като теб да излея някъде гнева си - започнах да спортувам. Избрах спорт, свързан с голямо физическо натоварване. Това от една страна снемаше натрупаното в мен напрежение, от друга прекарвах част от времето си извън семейството, а от трета станах част от общност с хора с интереси сходни на моите.
Друг начин да излея гнева си - да изкажа това, което ме влудяваше, това срещу което негодувах, това което не можех да разбера - започнах да си водя дневник - но не всеки ден, а когато се чувствах много зле (това го правих защото нямаше с кой да споделям за случващото се у дома - иначе, разбира се че е по-добре с приятел).
Може да ти се струва смешно да си водиш дневник или твърде детинско, но на мен ми помогна много - помогна ми да се науча да се изразявам в писмена форма; да придобия и да изчистя стила си на писане; да структурирам мислите си и се научих се на правилен изказ (все още пазя първият си дневник). А всичко това впоследствие ми беше и все още ми е от полза както в ежедневният ми живот, така и в професионалната ми реализация. Както се казва нищо не е случайно на този свят...
И макар сега да ти е трудно и думите ми да звучат за теб може би като поредните клишета, приеми случващото се като урок! Но за какво? - ти сама трябва да проумееш, за всеки е индивидуално! На мен ми трябваха години да го разбера и да го приема, а през това време се въртях в затворен кръг.
Вярвам, че ти ще бъдеш много по-добра ученичка от мен!
-
При мен помогна т.нар. хипосенсибилизация. Първо се тествах е се установи от какво е алергията ми - в моя случай най-вече към полени. Алергията ми беше много тежка и продължителна. Почваше от цъфтежа на първите треви и продължаваше до късна есен.
След като беше установено към какво точно съм алергична преминах към хипосенсибилизацията. Това простичко означава, че в тялото ти се вкарват през определени интервали от време онези субстанции, предизвикващи алергия, в постепенно увеличаващи се дози. Целта е намаляване на чувствителността на организма и бурната му реакция към тези вещества.
Е, неприятното е, че алергените (веществата към които организма реагира бурно) се вкарват в тялото чрез подкожни инжекции (поне при мен беше така). Чувала съм, че съществуват и "алергени" във вид на хапчета, които се слагат под езика...
Един курс на лечение обикновено е за период от три до пет години. При мен четири години, но ефекта е поразителен - вече мога да се наслаждавам на мириса на прясно окосена трева, да усещам уханията и аромата от дърветата и цветята около мен и да мога спокойно да стоя в парка или на поляна...
-
Възможно ли е да се "направи олекотена" версия на сайта, предназначена за мобилни телефони? И тъй като изпитвам затруднения да задам въпроса си на съответният технически език ще дам пример с електронните пощи - имат и версия за мобилни телефони (не визирам т.нар смартфони или тези с операционна система).
Предварително благодаря за отговора!
-
Не съм юрист, но служебно работя със Семейният кодекс. За това ще си позволя да цитирам чл. 65 от СК: Форма на припознаването:
чл. 65, ал. 1
Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданско състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданско състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.
ал. 2 Длъжностното лице по гражданско състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другият родител, ако той е известен, и на детето, ако то е навършило 14 години.
чл. 66 от СК- Оспорване на припознаването от другият родител и от детето
ал. 1 Родителят или навършилото 14 години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданско състяние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в Акта за раждане.
ал. 2 Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
ал. 3 ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акта за раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска.
Ако в Акта за раждане бащата е вписан като такъв - то той е с равни родителски права с майката по отношение на детето. Ако майката желае тя да упражнява родителските права следва да заведе дело. Но дори и съдът да постанови решение, с което да определи упражняването на родителските права над малолетното дете от майката, то бащата не е лишен от родителски права! За да бъде лишен от родителски права - отново следва да се постанови съда.
Доколкото знам, според нашето законодателство, единият родител няма право да извежда детето извън страната без нотариално заверен документ - писмено съгласие на другия родител. - да, така е.
Ако бащата заведе дело за бащинство и изиска ДНК тест, то майката може ли да откаже да се яви и с това да осуети получаване на право на попечителство? - заведе ли се дело има и съответните механизми то да се приключи. Протакането или неявяването няма да реши проблема.
Но съм съгласна с Мона - ние тук можем да дискутираме случая, но много важно е какво мисли майката и какво смята да прави- от нея зависи и от нейната активност.
-
Не става дума за нашата значимост, или чувството за нея, а за желанието на другия, за това което прави възможна връзката, доколко "атрактивността" във фетишисткия смисъл е фактор. Всички иначе сме големи хуманисти на думи, но се свързваме с другите чрез нашите представи за "хубост". Желанието е по-примитвно и несъзнателно чувство, но важно за връзките. Ние не желаем партньора си защото е добър като Майка Тереза или защото е умен като Айнщайн. Желаем го защото е секси
. Въпросът ми всъщност е доколко сексапилът може да се отдели от представата за "младост и хубост". Мисля, че когато говорим с готови формули за увереността и пр. просто сме едни лицемери, които се чувсват леко виновни с хората, които са самотни.Може би очакваш отговор, който ще кореспондира с очакванията ти или нагласите ти... и всичко различно отхвърляш...
Аз ще говоря за себе си - в партньора ми (който понастоящем е и мой съпруг) ме привлече добротата му (може би Майка Тереза?) и интелигентността му (Анщайн?). За мен сексапила не е бил и не е от значение. А може би за мен "хубостта" се корени и се съдържа именно в алтруизма и IQ над 120? Двамата се запознахме и събрахме когато бяхме на 30 години.
А извън контекста на моя житейски опит, който едва ли представлява някакъв интерес, считам че няма знак за равенство и/ или причинно-следствена връзка между "младост и хубост" и сексапил...
-
Въпросът може да бъде зададен и така:
Доколко личността може да компенсира недостатъците на тялото и може ли изобщо?
Всичко е много субективно и относително. Защото недостатъците за теб, може да са качества за други и обратното - качествата за теб да са недостатъци за други.
А на така зададеният от теб въпрос - мога категорично да отговоря - да може!
В основата на тази компенсация, доколкото недостатъците са такива (да не забравяме субективността и условността) стоят естествеността в поведението и държанието, жизнеността и чувството за хумор. Поне това ми идва на прима виста.
-
А аз като малка си мечтаех да имам машина на времето или да мога само със силата на мисълта да пътувам във времето. Защото бях убедена, че владееш ли времето можеш да промениш историята към по-добро...
-
Картофи, приготвени по всякакъв начин! Е, разбира се, с изключение на суровите и съдържащите соланин
-
Аnita03,
благодаря за отговора ти за значението на числото три като число на душата. Благодаря и за следващият отговор, макар че въпросът (последен въпрос - това, така да се каже, описание важи за всички с тази цифра, нали?)не беше от мен, а от Vankata_97
Отново благодаря за изчерпателният отговор. Наистина съм много упорита и последователна, но ми липсва търпение, за това работя по въпроса
Когато захвана нещо го довършвам до край, дори ако за това е необходимо много време, дори години - следвам плана си. Амбициозна и независима съм. Макар и да звучи нескромно, умея да държа речи, да изразявам мислите си. Привличам вниманието към себе си, макар и несъзнавано - обикновено така се получава не че го търся целенасочено... Държа на истината. Винаги съм била заобиколена от по-възрастни приятели и партньори (дори когато бях в тийнейджърска възраст)- привличаше ме зрелостта в тях. Имам тънко чувство за хумор, обичам да се шегувам, особено със себе си. Хората около мен са споделяли, че имам много заразителен смях. И да, винаги съм била заобиколена с представители на противоположния пол - още от най-ранна възраст
Наистина доста точно описание на част от характера и същността ми! И още веднъж благодаря за изчерпателният отговор, Анита!
-
А какво означава число на душата 3? Родена съм на 21. 08.
Предварително благодаря за отговора!
-
Сигурно ще прозвучи несериозно, но сънувах ... научнопопулярен филм за китовете. Да поясня, че нямам никакъв афинитет не само към китовете, но въобще към обитателите на моретата и океаните, нито живея в близост до море или океан.
Бях в киносалон, залата не беше пълна - имаше доста празни места. Съсредоточено гледах филма, който представяше подробности от живота на китовете. Беше невероятно увлекателно!
Опитности извън тялото (ОИТ) - част 2
в Сънища. Осъзнато сънуване. ОИТ
Добавено
Дълго се колебах дали да се включа в тази тема. Най-вече от страх как ще се приеме написаното от мен, но с времето се убедих, че в този Портал съм заобиколена от съмишленици, които толкова време търсих...
Не зная дали това, което ще опиша е ОИТ, но мисля, че е... Досега не съм писала и не съм споделяла с никой за това, въпреки че се случи преди много години - бях дете - на около 10 години. Продължих да правя тов (което ще опиша по-долу в продължение на около пет години).
Наясно съм с разпространеното виждане, че децата имат развинтено въобръжение и ако решите, че е така няма да споря.
Тогава не осъзнавах какво означава това, както и много други неща... и може би за това не изпитвах страх или неудобство. И както е присъщо на децата приемах случващото се с лекота.
Както на няколко пъти съм споменавала в този форум детството ми не беше никак леко. И търсейки отговори на многото въпроси, които нямах на кой да задам четях много и различна литература. Включително и за йогизма, медитация и т.н. О, да може би ще кажете, че в ония години тази литература не е била така разпостранена и наистина беше така, но до мен достигаха и такива книги. Четях, въпреки че не разбирах много неща, но когато имаше описано практически как се прави дадено упражнение аз го пробвах. Не съм се замисляла за последствията или за значението им - просто бях люпобитна.
Но да пиша по същество. Обичах да се излегна на леглото в стаята ми и с отворени очи да премина в едно друго състояние - трудно ми е да го опиша - успявах да се видя отстрани, в леглото, сякаш бях друг човек. А с отворените ми очи виждах нещата по-различно.
Първият път, когато се видях отстрани се уплаших, но след това любопитството ми надделя. Правех това всеки ден и със всеки изминал ден успявах да се "разходя" ( аз така го наричах) все по-далеч и по-далеч. "Напусках" дома, в който живеех, "обикалях" квартала, виждах неща които наистина се случваха (след това проверявах). Беше ми интересно и забавно. Може би защото бях дете.
Първоначално, докато го правех не затварях вратата на стаята, но майка ми на няколко пъти е влизала докато аз съм "пътешествала" и не на шега се е уплашила от вида ми - сигурно съм изглеждала ужасно- неподвижна, с отворени очи - жив труп. Знам го, защото разтърсвайки ме за да ме "съвземе" аз болезнено се връщах в тялото си.
След това започнах да затварям вратата на стаята, да се завивам със завивка и да си затварям очите - така изглеждах, сякаш спя и майка ми не се притесняваше влизайки в стаята ми.
Трудно ми е да опиша чувството и преживяването при тези пътувания-не мога да го сравня с нещо познато и думите са слаби.
Спрях, защото в един момент се изплаших. Изплаших се, защото след всеки път все по-трудно се връщах и за мен беше все по-болезнено да бъда във физическото си тяло.
Уплаших се, че ще дойде мига, в който няма да мога да се завърна. За това спрях, а може би не трябваше, не знам...
Извинявам се за дългият пост, дано да не съм ви досадила