Ваня

“Ученикът трябва да разбира своите състояния, да се справя лесно с тях. Не ги ли разбира, той постоянно ще преживява обиди, огорчения, смущения. Това е естествения път на развитие. Не само човек, но и едно животно преживява подобни състояния. Опитайте се да ритнете някое куче или котка без причина, да видите, как ще се обиди. Обидата е особен род чувство на самозащита. Това е естествена реакция в еволюцията. Докато човек се обижда и се защитава, той иска хората да се интересуват от него.” Обаче, окултният ученик трябва да върви по-напред от общата еволюция, да излезе от общия поток, да напредва. Той трябва да разбира тези свои състояния, също и от какво са породени, че са остатък от миналото, от животинското. Както и да разбира реакцията на другите хора и да им отдава правото на съществуване като нещо нормално за тяхното съзнание. “Това е естествен процес в природата – процес на поляризиране. Според закона на поляризирането, каквито са мислите на човека, такива ще бъдат и неговите желания. И обратно, каквито са желанията му, такива ще бъдат неговите мисли. Следователно, ако иска да измени едно свое желание, човек трябва да знае, каква мисъл, какъв образ е причината да се произведе това желание.. Щом намери мисълта и я измени, с нея заедно ще измени и желанието си.” Дънов ни учи на законите на Природата, които да прилагаме при самонаблюдението и работата със себе си. Само така ученикът се развива. “Иначе, той ще изпадне в процеса на натрупването, както е при механичните процеси: става само външно нарастване, натрупване и увеличаване” /и тук връзката със стремежа към повече сила и знание от всякакъв вид и под всякаква форма: дали за повече любов и т. н . все едно…/ При органичните процеси, обаче, казва Дънов, става вътрешно растене и развитие /на Съзнанието/. “Това значи да разбира човек законите на звоя ум и на своето сърце.”- т.е. да разбира себе си, своите сътояния. /от същата беседа/

Текста е кратък, а превода е изкривил доста неща Имах педвид цитираното в началото на темата Ако и книгата е от този сорт..., в което никак не се смнявам...

valentinusq пазара е пълен с фалшификати! нима вярваш че това е истинското евангелие на Юда, а не вярваш на научните факти от списание Нешънъл Географик, и то от последните броеве? намерете си сайта на списанието и прочетете! Ради, а вие на какво се радват или какво поощрявате, не знам а и не ме интересува

"Външните условия са причина да се прояви естеството на нещата, на величините. Противоположните състояния неизбежно съществуват - добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб, студ и топрина. За да се развива човешката душа, трябва да минава през противоположните състояния. Но като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си равновесие. Тъй щото, опасността за човека не е в това, че минава през противоположни състояния или течения , но в това, че може да загуби своето рамновесие. За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. Той трябва да знае причините за своето състояние, а също и да съзнава, че те са временни прояви и че след известно време ще се сменят с противоположните. Човек обаче се стреми в повечето случай само към единия спектър – към радостта, защото предизвиква разширение и избягва скръбта, защото причинява свиване. Но ако разбира законите на природата, той еднакво би приемал и двете. Човек не може да живее само с радостта, т.е. да се намира под постоянно разширение. Както и най-сладките неща след дълга употреба произвеждат втръсване. Изобщо, нормалната радост и нормалната скръб са условие за растене и развиване на човека. Но анормалните радости и скърби спират всякакъв умствен процес. Кои са тези анормални състояния? - тези, които предизвикват гняв, отмъщение, злоба и т.н. Това не е нищо друго, освен желание на човека да се освободи от товара си, да го прехвърли на друг. Като ученици, вие трябва да се стремите към повече светлина /осъзнатост/, а не да се спъвате от противоположните състояния, през които неизбежно минавате. Ако не можете да се справите с тях, ще изпаднете в състояние на пълно обезсърчение и съмнение." беседа "Постоянни и непостоянни величини", 21.11.1928г При всички положения, доброто и има силата да надделява, защото Божественото в човека иска да се прояви. Просто малко усилие за осъзнотост е нужно от наша страна, за да му създадем условия да се прояви. И първата Му проява ще е Любовта. "...Външните условия са причина да се прояви естеството на нещата..."

"Често, като се говори на хората, личните им чувства се засягат. Щом се засегнат личните чувства, всякакво развитеи на човека спира. Много ангели, много велики духове са паднали поради своите лични чувства, поради гордостта си. Адам сгреши и излезе ит Рая, поради своето непослушание. Учениците на окултната школа падат често, поради своето особено мнение върху нещата. Окултният ученик не може да има особено, лично мнение. То е от рода на непостоянните величини. Каква е разликата между постоянните и непостоянните величини? Непостоянната величина се увеличава или намалява, а постоянната нито се увеличава, нито се намалява. Тя е неизменна величина. Едните са относителни величини, а другите – абсолютни. В този смисъл Бог е постоянна и абсолютно неизменна величина, във всичките си отношения." Дънов, "Постоянни и непостоянни величини", 21.11.1928г Проявленията на Бога са относителни и изменчиви, защото това е свят на дуалност, на отношения. Бог е Едното, неизменното и неподвижното. Но проявявайки се, Той става безкрайно многото, което е в непрекъснато движение и многообразие. И нашето лично мнение и отношение към нещата са от тези променливи и нетрайни неща.

"Хората се стремят към сила и казват “Правото е на силния” По какво се отличава силния от слабия, учения от невежия? Защо се стремите към сила и знание? Сега, като задавам известни въпроси, отговаряйте в себе си, не е нужно всеки да даде мнението си. За вас е важно да мислите. Само онзи може да даде мнението си, който знае истината. По този начин той ще помага на ближните си. Който има любов в себе и, той е свободен и свободно помага на ближните си. Сложите ли го като правило, нищо няма да излезе. Заповядате ли на някой човек да ви люби, насила той не може да даде любовта си. Можете ли да кажете на въздуха да бъде чист и да влиза в дробовете ви? Можете ли да кажете на светлината да ви осветява? - Не можете. Изворът сам проправя пътя си." Дънов - "Постоянни и непостоянни величини" Вие се стремите към сила и знание, за да имате “правото”, надмощието над другите. Но и без вашата сила и знание, ако имате извора, той сам ще проправи пътя си; ако имате светлината, ако СТЕ В ИЗТОЧНИКА на светлината, тя сама ще осветява. И тогава няма да имате нужда от сила и знание, нито пък от надмощие над другите. Правите ли разликата?

“В духовния свят красотата е вътрешна, а не външна, както на физическия свят. Ако на земята хората не са се научили да ценят вътрешните отношения помежду си, на небето никак няма да могат да ги оценят. - Защо? - Защто там отношенията са вътрешни само.” Б.Дуно “Постоянни и непостоянни величини” 21.11.1928г Това разбирате ли го?

Щом веднъж Истината се осъзнае, процесът на самоунищожение на това, което наричаме “личностно съществуване” Се превръща в БЕЗСМЪРТИЕ.

Богомилите: нали и затова са ги преследвали? От неправилно разбиране на учението им, смятали че проповядват самоунищожение Знаете ли какво е "ендура"? viktor, говориш човек не осъзнае че е клетка от цялостен организъм, но дрехата която носим е точно това, което ни отделя от Цялот, тя е една преграда, защитна обвивка и точно затова много са преследвани учения, които проповядват самоотричанет (а то не е самоунищожение, напротив, то е раждане в нов Живот, истинския Аз) И тогава ще ни се даде нова дреха от светлина (символично казано), защото нашата истинска Същност не е материална, а е Чисто Съзнание

"Да прокараме мост между двете половини Диалектичният човек е склонен винаги да неутрализира разрушението на действителността. Той се опитва да прокара мост между два чужди един на друг свята, които всъщност са двете половини на един свят. Тази наклонност за осъществяване на връзка между тях, стремежът и умението да се прокарва такъв мост с цел постигане на някои предимства, наричаме окултизъм. В зависимост от очакваните изгоди и поради многообразието на различни типове хора, различаваме определени видове окултни течения. И така, съществува окултно течение, което е религиозно ориентирано и е на мнение, че е възможна съзнателна връзка между нашия свят и страната на светлината в отвъдното. Има научно ориентирано окултно течение, което се стреми към знания. Освен тях има и едно материалистично течение, което използва окултни способности само за финансова изгода. Накрая можем да посочим и една четвърта група окултисти, които се концентрират върху себеутвърждаването и културата на аза. Чрез това описание на различните окултни течения става ясно, че съвременният розенкройцер не проявява интерес към окултизма. Открай време ясно и красноречиво заявяваме, че нашата цел в никакъв случай не е насочена към огледалната сфера и нейните области, тъй като тя не би ни предложила по никакъв начин освобождаващи перспективи. Ето защо ние не се стремим да изграждаме подобни мостове. Още повече, че нашата задача, наред с всичко друго, се състои в това да неутрализираме всякакъв интерес в тази посока, в случай, че такъв би могъл да съществува у учениците." За да станем Нов човек, трябва да съблечем старата дреха е да облечем нова. По-точно, като съблечем старата дреха ЩЕ НИ С ДАДЕ нова. Но за момент трябва да останем голи със себе си (или още-по-точно БЕЗ СЕБЕ СИ) Това е същността и смисъла но всички истински духовни учения и търсения.- което значи да излезем от огледалната сфера на нашия свят, творение на нашия ум; а не да го преобразуваме - с това не се излиза от него ммдаа А ние искаме да кърпим старата дреха, да я бродираме, украсяваме за да я представим за нова

И тук съм много съгласна. Днес точно си мислех за плача. Свещения плач на сърцето, сълзите, които прочистват; и се сетих, че Дънов също много говори за този плач. Съкрушен дух и духовна нищета от това, че се чувстваш нисш и недостоен за Бог. Това е покаянието. "Вглеждайки се в себе си, няма да откриете нищо, което да е способно да подхранва самолюбието ви. Напротив, ще намерите много неща, достойни за оплакване и въздишки, достойни за горчиви и продължителни сълзи. " Скоро четох една книга от суфите (този клон или секта, произлязъл от исляма) и там също се препоръчваше за жените да плачат по 2 пъти на месеща, като отидат в усамотено място, а за мъжете - също в усамотено място да викат силно. Но понеже сега половете са доста посмесени, мисля, че плача и полезен и за мъжете, а също и за една жена да се навика хубаво някъде, където не я слушат.

И аз съм за сърдечната молитва без помисли. Да се молиш безмълвно в сърцето. Но това го може само чистатта, проста и смирена душа. И само в тая молитва Бог праща Любовта си като благодат. Който веднъж го е познал това, ще ме разбере. За тази Любов говори Дънов, това е и розата в сърцето на Розенкройцерите. С това се започва и така само се тръгва по Пътя.

Пак прочетох предния ти постинг и как да не се съглася: "отказ от света на представите. Но коренът е много дълбок!" Един от моите Учители (Нисаргадатта Махарадж) казва: "Спрете въображението си!" Докато други (като Щайнер) са развили цяла система за развитие на въображението и още по-голямото потъване в него (разбирай в съня) Затова съм толкова голяма противничка но подобни "учения".

Здравей, Виктор! Радвам се, че много неща от разбиранията ти се покриват с моите. Но ще се радвам да ги поразнищим, а дори и да поспорим - защо не? Сега нямам конкретен въпрос, просто един порздрав - радвам се да те срещна отново тук.

Особено е интересна първата статия от последния брой на Пентаграм "СПОСОБНОСТИТЕ НА СТАРИЯ И НОВИЯ ЧОВЕК" и много поучителна.

Символът на Розенкройцерите сега (Златен Розенкройц, който е разпространен в цял свят) е пентаграма. Мисля, че символ на Новораждащия се Човек http://www.lectoriumrosicrucianum.org/bulgarian/index.htm идете на "Пентаграм" - това е списанието им, има и интересни статии

Е, хайде един компромис да го кажем така: Може би има път и степени, защото самия живот е непрекъсната промяна... Да го наречем подготовка за скока -но после следва внезапен скок, за който нища не можеш да направиш, не знаеш коя стъпка ще те заведе или кога ще стане! Защото то е извън времето, което значи и не подлежи на описание от логиката както на ума/егото му се иска. Дребного илюзорно его изчезва и раздвоения ум осъзнава че е безкрайно съзнание, обхващащо в себе си всичко

Егото си е его, всеки го знае - творение на ума, илюзорна представа за себе си Вие нещо друго ли разбирате? Значи, не е важно кок ще го наречете – Взкресение, Новораждане, Пробуждане т.н. То е едно и също и аз описах маханизма, който е много прост. А това със степените е точно потвърждение на това, което казах за усложняването на Истината от ума, само за да я отдалечи от себе си. Мисля че казвам много прости неща, но за да се разберат човек трябва да е на същото или по-високо ниво на съзнание… И най-вече да си стреми към истината, а не да си играем с думите, като се доказваме колко сме умни и на кое стъпало сме по стълбицата

Хубу И като се изкачиш по тия степени, ми се обади И ми отговори кой (ако не егото) се "качва" Каквито и да се степените, те са ОГРАНИЧЕНИ с поздррав Ваня

Това цитатче не е доказателство че е имал придвид същото... Новораждане и Възкресение според мен е едно и също. Изчезва старата илюзорна личност, която си се смятал до сега, ограничена от раздвоения ум и се появява космичното Съзнание, което си Ти. Това е Просветлението, единението с Цялото (Бог) – нищо повече! И до това не водят никакви стълбици, етапи, никакви врати и посвещения. Те са измислици на болни и заблудени умове. То става в един миг. То е като светкавица, внезапно преобразяване. Дънов говори точно за това като Новораждане. Мога да ви цитирам много, но трябва да се поровя. Това се случва само когато си готов, но без твоите усилия, а по Божия милост, то е като Божия Благодат. Затова няма етапи, които да водят до там, етапите са усилията на егото, а точно то е ограничението – откъдето се получава и порочен кръг… Но егото има свойството да се смята за голямо, велико, да си приписва заслуги, да полага усилия да “расте”, то смята че със собствени усилия и заслуги от това, ще получи като награда това състояние. То смята, че полагайки усилия ще стане почти като Бога, а защо не и равно? Но забележете, че то самото е измислило Бог по свой образ и подобие, за да се сравнява с Него! Това е най-голямата заблуда на човешкия ум, откъдето тръгват религиите. А истината е много проста, без его всичко е кристално ясно. Но около тая Истина е натрупан толкова много боклук, ненужни неща, с което тя така се е усложнила от религиите (и повечето т.н. езотерични учения), че почти се е загубила. Малко са чистите недвойнствени учения, които са много прости, необременени. Дънов казва в беседата си “Слабият и силният”, че слабият, малкият не боледува, по-малко страда от големите хора, чието страдание “произтича от това, че понякога се съзнават като богове”. Той казва също: “Сега хората са в едно болезнено, анормално състояние. Тепърва трябва да се лекуват, да дойдат лекари от невидимия свят.” Характерна черта на егото е самомнението, горделивостта, себеизтъкването. “Това са анормални състояния на човешкия дух, тъй като не произтичат от закона на любовта” За мен, както аз чета Дънов, виждам закона на Любовта поставен на първо място в учението му. Егото е болест и само Любовта може да ни излекува. То се явява малко след раждането (към 2-3 год.) и непрекъснато укрепва и расте, огражда се, трупа богатства материални и духовни. Защото в основата му лежи борбата и страха от смъртта, страха да не изчезне, борбата за надмощие и оцеляване. И когато човек осъзнае това, пътищата на егото, не с борба, а с осъзнаване, се освободи от тази болест на егото – само тогава е възможен скока в цялостното Съзнание, което е Новия истински Живот.

Ето, че пак се започна с личните квалификации: тоя бил умен, на оня егото му било голямо, пък аз съм нямала смирение или не съм учител… Преди доста време, когато пишех тук, беше същото, по повод тема за смирението…някои не можаха да се примирят с това, което им казах: че истинско смирение има само когато се отречеш от себе си, от своето его (то и друго няма на това ниво…) С никой не споря, не се обръщам към никой директно, никой не убеждавам, защото знам, че е безсмислено – когато човек не се убеди сам, никой не може да му помогне или да му даде нещо, някакво просветление, посвещение и тем подобни измишльотини. Но както и да е, карайте нататък, аз съм свикнала. Огледал се Илия – пак с тия!

Е, не съм споменавала имена все пак. И дано не се обиди някой /но понякога е полезно свиркайте си

За търсещите Истината, Себе си и Бога има 2 пътя в нашия дуален свят. Единият е път на егото, а другият на излизане от егото. Кой е истинния, ще разберете сами. Единият път е път на дуалността, на усъвършенстване на егото, правейки го по-“висше” (висш Аз), със способности и т.н.. Това е път, основаващ се на идеята за отделност (аз и другите, аз и Бог..); и затова път на непрестанна борба с другите и себе си. А другият е път на отричане от егото, от аза си, отричане от себе си. Това е истинския Път на истинските Учители, каквито са Христос, Буда и много други като Дънов и др. повече или по-малко известни. Но жалкото е, че повечето хора се увличат по първия път, попадат в мрежите на обещания и надежди, заблуди…, но накрая естествено идва разочарованието (ако въобще си признаят грешката или сменят стремежите си с някои по-прозаични, прикривайки ги зад духовни термини.) Недуалистичните учения само водят до Истината за света и Себепознанието. Недуалистични – тези, които отричат съществуването на отделност като отделни същности (личности, аз, его…) от Цялото. Или по-точно, тези Учения, които показват илюзорността на личния аз и заблудите, които произтичат от това… Новорождението е истинския Път – осъзнаване илюзорността на собствения аз/его, при което той постепенно отпада, губи ръководната си роля, като на преден план излиза истинската ни Същност – и така до окончателното Новораждане на истинското ни Себе.

Здравейте отново! ХА! Виждам стари познайници, пришълци отдалече. Нищо ново под слънцето! -Гледам, че за толкова години не са мръднали от мястото си, нищо ново не са научили от Учителя и нищо старо не са забравили от Щайнер (и други лъже-учители) А Той не учеше ли да се освободим от всичко старо, за да се изпразним и Новородим? Царството Божие не е за натоварени, по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатия (разбирай натоварения) Разтоворете се от вашите "богатства" на егото си, с което го направили още по-голямо (разбирайте по-ограничено и отдалечено от истината и Бога) и от желанията за въздействие с магии (бели разбира се ), формули, развитие на мозъчни центрове, висши способности и тем подобни глупости. Не ви отива на титлата и претенциите че разбирате Дънов, пък и се опитвате да проповядвате нещо, което не разбирате... (това не беше към всички, а те си знаят към кои) Та първо прочетете "Алхимичната сватба на Кликтиян Розенкройц" и навлезте в дълбочина на учението, пък тогава се произнасяйте с главни букви... По-натаък може и да напиша нещо по темата

Седалището на Lectorium Rosicrucianum, или Интернационалната школа на Златния Розенкройц, е в град Хаарлем, Холандия. Началото й може да се отнесе към 1924 г., когато братята З. Леене (1892-1938) и Я. Леене (1896-1968) се присъединяват към Холандския клон на Братството на розенкройцерите (Rosicrucian Fellowship) - общество, основано през 1909 г. от Макс Хайндл в Оушънсайд (Калифорния, САЩ). Братята Леене стават едни от най-активните членове на обществото и през 1929 г. им е предложено да оглавят Холандския клон. През 1930 г. към тях се присъединява Х. Сток-Хуайзер (1902-1990). В резултат на съвместно духовно търсене през 1935 г. те намират за необходимо да създадат независимо розенкройцерско движение. З. Леене умира през 1938 г., но Я. Леене и Х.Сток-Хуайзер продължават започнатата работа. Под литературните псевдоними Ян ван Райкенборг и Катароза де Петри те написват и публикуват много книги, преиздавани и до днес. http://bulgarian.rozenkruis.nl/