kashmir

А има ли в Учението тема за човешките ценности, за достойнството като ценност?

Здравей, vinagi_bolna! От една страна да се срамуваш - това ще ти доведе неприятности, психологични и физически. От друга страна срамът е много хубаво нещо, ако успоредно с него върви и волята за промяна на характера, на виждането към живота, на приемането на живота и като цяло на възгледа ти. Човек не може да контролира в кого ще се влюби. Ужким има свободна воля, пък толкова много неща му убягват от контрола и управлението. Любовта е едно такова нещо - не може да я управляваш и да и налагаш. Ако се появи в сърцето любов и ако ума се опита да наложи блокаж на тази любов и на сърцето, тоест ако се опита да смачка любовта и да я подтисне, то у човека в такъв момент се явява т.н. противоречие (вътрешно), борба, конфликт. От това нещо, освен мъка, може да последва и някоя истинска болест. Тогава освен че ще си болна за любов, каквито сме повечето хора (някои не осъзнават това до края на живота си), ще си болна и от нещо друго, тъй че не дерзай е не запушвай любовта. Човек може да люби и без да докасва, и без да вижда, и без да е в близост да обекта на своята любов. Просто трябва да отдава любовта в тази посока и това е. Лекът е самото отдаване. Така сърцето не се блокира. Инак ти си си за ада и без да прелюбодействаш в смисъла, който разбираш това, защото тъй или иначе се явяваш прелюбодейка - не си по любов със съпругът ти, а си зарад финансофите облаги, дето ти подслаждат живота. Пак говорим за на боницата мекото. Всеки търси това. не си единствената. Замисли се колко хора имат любов към партньора си? У колко хора този любов не е просто обич, уважение, или навик? Всички тези хора, ние, сме прелюбодейци - действаме пряко любовта, т.е. пресичаме нейния път и не и даваме възможност да се прояви. Против любовта са нашите действие, т.е. в нашите действия любов няма. Е, нима ако това е прелюбодеяние и ако то не се отнася до 95% от хората, нима не сме всички за Ада? Ами за там сме и сме там/тук. Ако у нас имаше любов и ако действията ни бяха изпълнени с любов, ние нямаше да сме у Ада, т.е. тук в света на страданието, където любов липсва, а има само нейни отблясъци и хора, които се имат за живъ пък не са: Трябва да се замислиш над това кой е жив и що е то Живот, защото апостолът използва думите: Днешното време е мреме в което се пробуждат много хора. Не случайно, според мен, ти се случва всичко това. Ето, ти започваш да анализираш живота си, да го разглеждаш, да виждаш нещата. Събития и ситуации те учат. Къде е любовта, vinagi_bolna? Нима любовта е в това, което ще получиш от сексуалния си партньор и което рано, или късно ще изчезне, ще се изпари? Учителят Беинса Дуно казва, че Любовта не е нещо нетрайно. Любовта не е сянка, тя не се изменя Човек търси просто щастието. Всички хора сме така. Не си само ти. И когато човек няма любов е нещастен. Забелязала си навярно, че щастието не се крие в материалните притежания. Скоро попитах една моя братовчетка, която има подобен на твоя проблем, на все още няма сексуален допир с третия човек от любовния триъгълник, та попитах я какво за нея означава щастието. Тя ми отговори, че щастието е да ти стига това, което имаш, но щастието не е само в това. Щастието е скрито и в това да приемаш себе си, с всичките си краски (с недостатъците и с положителните си страни). Човек обаче по начало е идеалист и все търси най-доброто. Това е прекрасно. Това е подсъзнателен процес. Човек има някакъв спомен за онова, което търси. нарича се "праспомен" и човека търси именно него - съвършенството. Затуй докато не открие това съвършенно нещо, човек каквото и да намира няма да има удовлетворение. Ние всички търсим това съвършенство - в партньора, в работата (бизнеса), в притежанията, в секса, в отношението, дори в децата ни и ако нещо от тези не е съвършенно (а то не е), ние се опитваме да го поправим, да го докараме да съвършенно състояние. Ние търсим и съвършенство за себе си, и ако виждаме своите недостатъци, то ние се опитваме да ги изменим, да ги трансформираме в положителни черти, защото така ще ни е добре - ще ни харесват, а и ние ще се харесваме, защото ще сме влезли в модела. Но помисли, ако си на самотен остров и ако този модел го няма, тогава ти ще остраняваш ли своите недостатъци? Например, ако често пръцкаш, това ще те смущава ли? Или ако имаш навика да говориш много? Или ако бълнуваш на сън? Ако походката ти е грозна, това ще ти бъде ли проблем? Ако не си саксапилна, то какво от това? Всички неща, които прави човека са заради модела, който е наложен в света. Ето това се нарича "Матрицата". И човека не е свободен. Облича се по модел, държи се по модел, дори има поколение по модел - женитби, кръщанета... после по модел възпитава децата си... Къде е свободата? Къде е любовта. И тъй, ние всите сме за Ада и сме в Ада (страданието/самсара) и кой може да ни извади от там? Любовта. А тя къде е? Видно, не е с произход от партньора, но ако си мислиш, че е там, търси я и виж дали ще я намериш в някого, но гледай да не се погуби с годините, щото ако се погуби, значи нещо несъвършенно има, а щом има несъвършенно, значи това не е Любов. Пожелавам ти здраве! Много силни, много мъдри думи!

Търсех тема за ценностната система на хората и попаднах в тази позабравена тема. Дълго време систематизирах моята и на първо място сложих "Достойнство". А то излиза, че е твърде спорно като ценност ...

Умереност! - това е моето отношение. Ако имам повече - позволявам си повече неща, ако са малко - харча ги разумно и с практичност. Когато спрях да купувам ненужни ми неща се отвори един ресурс, който обикновенно поделям с децата и приятелките за малки удоволствия. Един мъдър човек - професора ми по клинична психология казваше, че прекомерната пестеливост на пари води успешно към оскотяване.

Добре, този работодател нали трябва да има изготвен график за отпуските? А графика се прави като се вземат предвид предпочитанията на хората. Може би има някакъв вид престой и затова вашия труд в момента не му е нужен? Основно положение при трудовите правоотношения е задължението на работника да престира труда си в рамките на договореното работно време /Престацията е дължимо поведение/. Работодателя има нужда от определен вид труд - наема работник, няма нужда временно - дава му отпуск, няма нужда дълготрайно - освобождава го. В случая характеровите особенности на управителя си казват думата - като не може да управлява персонала - заплашва. Детска история...

"Съобразно разпоредбите на Кодекса на труда, Закона за държавния служител и на Решение 12/2010 на КС: - правото на отпуск, придобито и нереализирано до 31.12.2009 г. не се погасява по давност. - платеният годишен отпуск, полагащ се за 2010 г., но неизползван в рамките на същата година, се погасява на 31.12.2012 г. - платеният годишен отпуск, придобит след 01.01.2011 г.,се погасява с двугодишна давност, която започва да тече от началото на годината, следваща тази, за която се полага. Pravoto.com " Ето това намерих и ми върши работа, дано е полезно и за съфорумците

Интересува ме : неизползаните отпуски / в р-р на 10 дни/ от 2010г. до кога следва да се ползват? какво правя ако този, който има такъв отпуск не пожелае сам да го ползва? до кога следва да се ползват отпуски за минали години преди 2010? има ли давност за тях след което правото се губи? в какви нормативни актове е посочено това освен в КТ? Благодаря за готовноста да ми помогнеш, Жур

Ръководя малка организация и съм объркана по отношение ползването на платените отпуски. За тази година е ясно, но какво става с неползваните за минали години? Коя нормативна уредба регламентира това?

Много деликатна тема е тази за ползата и вредата от ваксините. Не знам кое бих предпочела като майка пред тежко заразно заболяване и отключващия момент за друго. Не приемам също и егоистичния модел "щом детето ми и сред другите имунизирани деца вероятноста да се разболее е малка". Въпрос на поемане на родителска отговорност и носене на последици е. По мое мнение аутизма е състояние от последните двайсеттина години. Поне преди товане съм чувала за подобно нещо. Може би е проявление на променящите се условия на живот.

Дали не може да се направи нещо в тази посока? Тя има ли идея как да стане? Може би някой от форума ще може да помогне?

Ресурсния учител не решава проблема на групата в детската градина. Както семейството е поставено на изпитнаие, така е и с групата /децата, учителите, помощния персонал/ по отношение на аутистичното дете. Това трява да се разбере, не само да се критикуват институциите! На детето с аутизъм /или Даун/ му е нужен непосредствен помощник - да седи край него и да се намеси деликатно при нужда - да отстрани другите деца ако те дразнят детето например или в справенето с тоалета.

В специализирани детски градини е още по-зле. Там детето с аутизъм /или подобно състояние/ ще контактува само с деца със сходни с неговите проблеми, което няма да повлияе особенно уменията му да се справя в т.н. "нормална социална среда". Добре е да посещава масовага градина и ясла, но да има възможности за наемане на допълнителен персонал. Достатъчно е да е по някаква социална програма, не се изисква особенна квалификация. Не знам социалното министерство като финансира разни програми за социална заетост защо не финансира и такива, насочени към подпогане уменията за адаптация на децата с проблеми в масови ясли, градини, училища. Разходите по подобна програма ще се възвърнат във времето. Сега почти нищо не се прави за социализацията на такива деца. Когато станат пълнолетни ще им прикачат едно телково решение за ивналидност и до там. А те могат да получат знания и умения за определена професия и да я практикуват например.

Да, голяма грижа и отговорност за родителите е дете с аутизъм. Нещо в периферията на темата: относно разследването защо в детска градина отказват да запишат дете с аутизъм. В една група има над 30 деца и всички те, дори без проблеми имат определени потребнсти, ограничен социален опит, ограничени социални умения. Просто това са малки деца! Как да се справи учителкта - една единствена! с толкова много деца? И какво да прави тя по отношение на детето с аутизъм - да го обгрижва и внимава за него или за останалите т.н. деца без социални дефицити по отношение на него? Когато съдим добре би било да има нагласа и за другата гледна точка, не само за емоционално по-силната. На моята работа / в детска ясла/ има дете със синдром на Даун. Трудно е с такова дете - то изисква много внимание, един служител почти постоянно е край него. Родителите оценят грижите, положителните промени в детето им от как посещава яслата, непрестанно благодарят. Вероятно и те са в своя си дискомфорт за детето. И все пак е много, много, трудно с такова дете в групата.

За всеки физически дефект има причина. Дори още вътреутробно, дори за вродените аномалии. Не е задължително причината да е в мисленето на самото "засегнато" лице. Много по-мощно е мисленето на майката / а също и на родово ниво/ по отношение на още нероденото дете и от там последствията.

Работя в периферията на здравеопазването и имам впечатления от българските болници от около 32 години. Всъщност "болница" по-скоро е сградата, материалната част. Никой не може да отрече, че тя е на относително добро ниво. За сравнение когато раждах големия си син бяхме 14 родилки в една стая! Имаше общи баня /която не работеше месец август/ и общи тоалетни. Пълен кошмар! Сега условията са делеч по-добри, несравними с тогава. Несравними са и специалистити. Сега определено са по-отзивчиви, подхождат по-професионално.Преди онези, социалстическите труженици просто те оставяха безгласен предмет в ситуацията на раждането. Сега родилката е личност, вече се приема за личност със свое мнение. Няма спор - има още много да се желае и много да се постига. Дори там, на запад, има големи групи хора които са недоволни от техните системи на здравеопазване. И вероятно винаги ще е така особенно що касае качество на услугите. Елемент на това качество са характеровите особенности на извършителите на услугите. Тук вече става сложнооо ... Специалистите по здравни грижи са претоварени с работи твърде ниско платени. Често прехвърлят недоволство върху пациентите. Лекарите обикновенно работят много часове над тези 8 от законно установеното работно време и това ги претоварва като влошава и качеството на работата им. Да не говорим, че много от тях когато вземат специалност престават да надграждат квалификация и знания. За това обществото мълчи. Макар фактите отдавна да са всеизвестни. Макар малцина да имат възможност да заплащат лично за лечение в болнично заведение. Говори се за магистрали /няма лошо да се строят и те/, говори се за пенсии / не казвам, че там всичко цъфти и върже/, говори се за училища /което също е важно/, но за здраве... Някак всеки се спасява сам доколкото и както може. Приоритетите на обществото станаха приоритетите на тезе, които са по-силни и имат власт. Отказахме се да се борим, ако изобщо някога сме имали волята като народ да го правим. Не знам дали сме във времето на излзане от икономическата криза, но определено сме навлезли във времето на безволието и апатията.

Мишле, можеш да поискаш помощ от вашите родители. Вашите деца са техни внуци и предполагам биха помагали от време на време ако не им е възможно постоянно. Така ще имаш малко време и за себе си. Време в което да "зареждаш изхабените емоционални батерии". Ако не става с родителите може би ще ти помогнат възрастни съседки. Можеш да получиш и ценни житейски уроци от тях. Важно е да си една спокойна и уравновесена майка. Децата усещат на интуитивно ниво когато майката е тревожна, а те се нуждаят от силна и уверена майка за да израстват и те силни и уверени личности.

Трудно си представям как би изглеждала в днешно време една всестранно знаеща личност, която безвъзмездно споделя знанията си -т.е. осъзнала се е като учител и си носи кръста на учител. Пък и колко хора с нужния набор знания и умения са в състояние да посветят живота си на учене на другите?! Всеки сам, когато почувства нужда си търси и намира учителя или учителите. Та ние всеки ден се учим един от друг в този форум! "Избираме" си учителите и си вземаме знанието от тях. Поне аз понаучих доста неща от съфорумниците- учители за което благодаря

какво правим за да променим? Устройва ме вариант за мирно съжителство, но как се постига

Ако имаме очаквания как трябва да се случват духовните неща, то това са очакванията на материалната ни същност

Има неща които просто трябва да приемете. Алергичната кашлица е е дно от тях. Да споделя с вас нещо лично: от детство съм с алергия особенно към растения. Чувствах се много мъчително, още повече че нямаше почти никакви противоалергични препарати в моето детство. Най-големия ми тормоз не беше кашлицата и сълзенето на очите, дори и температурата и пазене на стаята. Най ме тормозеше невротичното поведение на майка ми спрямо моето състояние. Чувствах се виновна, че я измъчвам. Наказваше ме сякъш, че и причинявам дискомфорт. Тя е покойница от 4 години, аз отдавна съм възрастна жена и все още не съм и простила поведението тогава. Разбирам го, но не мога да простя....

Идея си нямах що за народ са това словаците като обекти на социалната антропология....

За какво хората се изненадват и спорят с вас при прекратяване на такъв вид договор? У мен остана впечатление, че се чувстват подведени за нещо си. В КТ е предвидена възможност срока на изпитване да е както в полза на работодателя, така и в полза на двете страни. Случвало ми се е лице да прецени, че работата не го устройва. Тогава по-добре да има възможност за избор и тръгне с добри чувства от това работно място вместо да дължи неустойки и да проклина.

Когато се сключва договор с клауза за срок на изпитване е редно това да се обясни на работника/служителя. Той да реши дали да приеме условието. А може и той да постави условие срока на изпитване да е в полза на двете страни. Вие, Жур, обяснявате ли това на хората при наемането им?

Знам какво е да си майка, да виждаш как детето ти страда и да не можеш да промениш нещата.Просто се доверете на лекарите. Каквито и лекарства да приема детето има състояния които само се облекчават, но не могат да бъдат предотвратени. Лекарите не са магьосници, те правят това, което могат като професионалисти. Вашето присъствие, грижи, спокойствие, любов и подкрепа спрямо детето са най-мощното лекарство с което разполагате.

Ех , ако имаше начин колегите ми да възприемат Четерите споразумения и да си служат с тях....