Дончо Донев

Здравейте!
Искам и аз да допълня нещо за промяната. Това е една молитва, която съм наизустил, въпреки, че не съм особено религиозен. Тя ми дава философия, която прави живота доста лек, а севта много по-приятно и охолно място. Ето я и самата молитва:
"Боже дай ми сила да понеса това, което не мога да променя;
Дай ми решителност да променя това, което мога да променя;
Дай ми мъдрост да различа това, което мога да променя от това, което не мога да променя!"

Светът е така устроен, че ние можем да променяме само собственото си поведение. Всичко останало е извън нашия контрол и би било наивно да смятаме, че можем да го променим. Единствената ни алтернатива е да приемем фактите около себе си и да променим самите себе си, за да живеем в хармония с тях.

Здравей и от мен!

Прекрасно е, че имаш смелостта да се изправиш срещу себе си.

Това е профилът във Фейсбук на доц. д-р Даниела Тасевска
http://www.facebook.com/profile.php?id=1335748201
До колкото знам, в момента не е в страната, но ще се прибере след около десеттина дена.
Смятам, че ще ти е полезна.

Здравей, hakama!

Постът ти е много интересен. Впечатлението ми е за човек, който е осмислил и анализирал всичко около себе си, подредил е дори най-дребните детайли и се е загубил в идеалния порядък.
Искам да ти напиша няколко неща, които в никакъв случай не бива да възприемаш като съвет, рецепта, алгоритъм или нещо подобно. Това по-скоро са теми за размисъл.

1. Мислите никога не пораждат действия. Те водят до други мисли. Само емоциите и действията могат да предизвикат някаква активност.
2. Липсата на действия означава липса на опит. Липсата на опит води до неспособност за вземане на решения и страх от промени.
3. Мислите и действията са част от самите нас. Всеки, който се опитва чрез осмисляне или физическа активност да избяга от себе си е обречен на провал.
4. Всички виждат в теб единствено това, което ти сам виждаш в себе си.

Май натрупах доста неща на едно място. Единственото, което искам да ти кажа е, че всички отговори са в теб. "...нещо което ми харесва, отдава ми се и е значимо" - си казал малко по-горе. Това са критериите ти. Остава да определиш кое ти харесва, кое ти се отдава и кое считаш за значимо. Така, лесно, сам ще си отговориш какво е твоето призвание.
Много често случайността, интуицията и импулсът отговарят на въпросите ни, останали без рационално решение. Готов ли си да ги оставиш да свършат това и за теб?

Ако седиш на брега на реката и се опитваш да си представиш какво би било усещането ако влезеш в нея, никога няма да разбереш какво е да плуваш.

Оставам на твое разположение.

Здравейте, Електра!
Ще се опитам да съм максимално кратък по тази доста широка тема.
На първо място, моля ви, не четете повече. Има много теории и концепции, които се опитват да обясняват различни форми на адаптация, но никой освен вас не може да прецени най-адекватния подход. В семейните отношения има много емоции и чувства, които не могат да бъдат обяснени с никоя теоретична постановка.
Дъщеричката ви сменя своя статут - от малкото детенце става вече кака. Всичко, което описвате е съвсем в реда на нещата, но в никакъв случай реакцията й не е насочена към братчето, а към самата нея. В тази нова за нея роля тя няма опит и вероятно се чувства несигурна. Поведението, което отразява това е точно описаното от вас - стремеж към завземане вниманието на родителите, регрес и т.н. Неувереността и дори страховете в тази възраст, според моя опит, се овладяват най-успешно чрез т.нар. ритуали. Имам предвид малки, ритмично повтарящи се във времето дейности, в които да включите дъщеричката си, а в последствие и бебето. В такъв ритуал може да се превърне семейната закуска, която всяка сутрин, по едно и също време се случва по еднакъв начин. Ритуал би могло да стане и слагането в леглото вечер - всеки ден, по едно и също време си ляга, получава приказка, завиване и целувка. Или всяка събота има 2 часа за разходка, които не се отменят по никакви причини. Важното е ритуалът да й доставя удоволствие и тя да е убедена, че това е нейното време за радост и приятни преживявания.
Подобен тип дейности затвърждават усещането за внимание и любов към момиченцето и то започва да разбира, че мама и тате все още я обичат, както и преди. На по-късен етап тя може да се включи и в дейностите по отглеждане на бебето, като създадете отново условия за ритуалност. По този начин постепенно регресът й ще бъде преодолян и тя ще приеме новата си роля на кака. И всичко това с много търпение и любов от ваша страна.

Задачата ви никак не е лесна, но знам, че ако повярвате на инстинктите и чувствата си, ще се справите отлично.

Оставам на ваше разположение.

Здравейте!
Искам и аз да допълня нещо за промяната. Това е една молитва, която съм наизустил, въпреки, че не съм особено религиозен. Тя ми дава философия, която прави живота доста лек, а севта много по-приятно и охолно място. Ето я и самата молитва:
"Боже дай ми сила да понеса това, което не мога да променя;
Дай ми решителност да променя това, което мога да променя;
Дай ми мъдрост да различа това, което мога да променя от това, което не мога да променя!"

Светът е така устроен, че ние можем да променяме само собственото си поведение. Всичко останало е извън нашия контрол и би било наивно да смятаме, че можем да го променим. Единствената ни алтернатива е да приемем фактите около себе си и да променим самите себе си, за да живеем в хармония с тях.

Здравейте!
Искам и аз да допълня нещо за промяната. Това е една молитва, която съм наизустил, въпреки, че не съм особено религиозен. Тя ми дава философия, която прави живота доста лек, а севта много по-приятно и охолно място. Ето я и самата молитва:
"Боже дай ми сила да понеса това, което не мога да променя;
Дай ми решителност да променя това, което мога да променя;
Дай ми мъдрост да различа това, което мога да променя от това, което не мога да променя!"

Светът е така устроен, че ние можем да променяме само собственото си поведение. Всичко останало е извън нашия контрол и би било наивно да смятаме, че можем да го променим. Единствената ни алтернатива е да приемем фактите около себе си и да променим самите себе си, за да живеем в хармония с тях.

Привет, housewife и от мен!
Страшно се зарадвах, като разбрах, че все още има мислещи млади хора. Повечето твои връстници или нямат или не искат да развиват способностите си за аналитично мислене. Обикновено на тази възрас се появява бунт срещу всичко установено. Младите хора виждат света като прекрасно място, в което могат да сбъднат всички свои желания и копнежи, потискани 12 години. Само исински мислещ и разсъждаващ човек би могъл да прозре наивността на тази иидея. Предполагам, че точно тук връзката ти с тях се пропуква. Всеки човек би се подразнил, виждайки, че хора, които познава от години, отказват да приемат реалността. И понеже ти пука за тях ти се опитваш да им помогнеш по някакъв начин. Явно твоят начин е чрез забележки, които приемаш за заяждане. Това е моето предполагаемо обяснение, без да имам ни най-малка представа дали е и твое.
В същото време хората отдадени на анализи в степента, която усещам при теб, поемат с многото информация ограниченията и нормите за поведение налагани от обществото. Тогава се появява въпросът "Какво трябва да правя?", заествайки досегашния "Какво искам да правя?" Предполагам, че не ти казвам нищо ново, но все пак е добре да ти го дообясня, така, както аз го разбирам. Всяко чудене какво трябва да направя в дадена ситуация води до конфликт. Така или иначе човек трябва да действа, той взема някакво решение и "пуска конете". А след това преценява дали не е допуснал грешка. Най-невралгичната точка е страхът да не допусна грешка и как другите ще ме погледнат ако го направя. Този страх, обикновено забавя или подтиска всяко действие. Това са все мисловни процеси. Единственият недостатък на схемата е, че животът и отношенията меду хората са доста различни от математиката. Тук А+В не винаги дава С. Т.е. Без значение колко съм обмислял дадено действие или постъпка, вероятността те да се възприемат като погрешни е над 50%. Освен мисли и съждения, около нас е пълно с емоции, които ни помагат да преудолеем точно тази "нематематичност". За щастие, при емоциите няма правилно и неправилно. Единствените категории при тях са мои и чужди. Обикновено точно това се има предвид, когато се казва: "Бъди какъвто си!" Или по-точно изразявай емоциите си по начина, по който ги преживяваш.
Приемайки тази тактика, човек изключва възможността да допусне грешка - в крайна сметка, това съм аз! Това са моите чувства и никой друг не може да ги разбере по-добре от мен, следователно, никой не може да прецени дали са правилни или не. За да стане съвсем ясно, ще дам един по-осезаем и конкретен пример. Ако ме боли ръката, защото съм се порязал, аз не се съмнявам в истинността на моята болка. Аз съм сигурен, че ме боли. Никой друг човек не е в сътояние и няма право да определи дали ме боли или не, още по-малко колко точно ме боли.
В този случай, мнението на останалите спира да има толкова болезнено силно значение за мен, защото това съм аз, а това са моите чувства, мисли и емоции. Техни чувства биха провукирали тяхното харесване или нехаресване спрямо мен. Но ако аз не съм себе си, то кого биха хересали те?

Надявам се, че този отговор ще ти е полезен. Ако мога да помогна с нещо друго, пиши, без да се притесняваш.
Поздрави, Дончо.

Здравейте!
Много интересна тема. Явно е значима за много хора. А кой в крайна сметка не се е сблъсквал с неща като величието на околните. Четох внимателно всички мнения и установих, че тръгваме от манията за величие, преминаваме през авторитарното (диктаторско) поведение и завиваме зад ъгъла. Моето лично мнение е, че това са доста различни неща. Манията за величие, която аз разбирам като силен егоцентризъм или нарцисизъм, в голяма степен изключва участието на други хора в МОЯ СОБСТВЕН СВЯТ. В този смисъл, "великите" не се занимават с околните - те са си самодостатъчни, а всички останали съществуват между другото. Не се нуждаят от комуникация, освен в случаите, когато поглеждайки от висините на собствения си Олимп ппроявяват незнайно великодушие и приемат жертвопринушения. Това виждам като смисъл на т.нар. мания за величие.
Но авторитарното поведение е доста различно. Диктаторът изпитва неистова нужда от хора. Той налага своето мнение, без да зачита околните, но в същото време, те са му нужни, за да реализира себе си. Ако няма хора, няма как да съществува авторитар. Не рядко, диктаторите с тяхното авторитарно поведение проявяват и мания за величие, но смятам, че това са две доста различни неща.
Какво мислите?

Здравейте!
Много интересна тема. Явно е значима за много хора. А кой в крайна сметка не се е сблъсквал с неща като величието на околните. Четох внимателно всички мнения и установих, че тръгваме от манията за величие, преминаваме през авторитарното (диктаторско) поведение и завиваме зад ъгъла. Моето лично мнение е, че това са доста различни неща. Манията за величие, която аз разбирам като силен егоцентризъм или нарцисизъм, в голяма степен изключва участието на други хора в МОЯ СОБСТВЕН СВЯТ. В този смисъл, "великите" не се занимават с околните - те са си самодостатъчни, а всички останали съществуват между другото. Не се нуждаят от комуникация, освен в случаите, когато поглеждайки от висините на собствения си Олимп ппроявяват незнайно великодушие и приемат жертвопринушения. Това виждам като смисъл на т.нар. мания за величие.
Но авторитарното поведение е доста различно. Диктаторът изпитва неистова нужда от хора. Той налага своето мнение, без да зачита околните, но в същото време, те са му нужни, за да реализира себе си. Ако няма хора, няма как да съществува авторитар. Не рядко, диктаторите с тяхното авторитарно поведение проявяват и мания за величие, но смятам, че това са две доста различни неща.
Какво мислите?