Здравейте,
Имам огромен проблем с общуването. И най-лошото е че сам си изградих този навик.
ще започна от начало: преди 4 години се преместих в ново училище понеже , нашето в село беше до 8ми клас…
пътувах всеки ден , връщах се обратно в моето село…и се затварях в себе си. Бях аутсайдер (и в училище и в село) и нямах никакви приятели…всякакви критики и подигравки чувах по мой адрес, по – гадно е отколкото да ти го кажат в лицето, защото нямаш възможност да се защитиш…това ме убиваше , станах прекалено критичен към себе си , и когато/ако кажех нещо ,автоматично търсех неудобряващи реакций, такива винаги имаше…
Сега след 4 години …имам почти същите проблеми в общуването…
Проблема е , че съм изчел толкова много материал на тема: "силата на мисълта" , че преди да кажа нещо, в главата ми се появяват онези спомени , и се получават наистина много нескупосани ситуации.
А най-лошото е че преди 6-7 месеца започнах да мисля за този "проблем" наистина интензивно. Буквално се промених . Сънувам кошмари много често. Хората около мен също забелязват промяна в поведението ми .
Преместих се в град и започнах работа . Прекалено много се страхувам , съмнявам се в себе си . Анализирам , всяка дребна ситуация. Откакто прочетох "Тайната" , започнах да се страхувам от лошите мисли в главата ми ... Четох и доста неща за общуването , и знам че когато говориш с някого зависи как се чувстваш т.е. той те вижда че си неуверен , усеща на подсъзнателно ниво страха ти .Понякога успявам да общувам нормално , но когато забравя за това . Ибягвам контакти , и хората започват да ме мислят за безчувствен и неадекватен , защото точно така се държа... Пробвал съм естествено и да се отпусна , но винаги се случва нещо тъпо. Винаги мисля за този проблем и незнам как да спра. Това ме поддържа в супер депресиращо настроение и е ужасно. Просто не мога да спра ... За 6 месеца толкова свикнах с това чувство и тези мисли че, започвам да се страхувам да не подлудея. Страхувам се от самотата , от това че се превръщам в това което най-силно не искам да бъда. Когато съм в добро настроение , което е рядко , пак мисля за това , но мисля как един ден ще съм далеч от този проблем...как няма да го има , как ще общувам нормално ... и само за това постоянно. Приел съм , че друго не ми е интересно ... и не виждам как ще изляза от тази ситуация. Знам че ми е нужна помощта на специалист , даже от доста отдавна...
Живея във Велико Търново в момента и ще се радвам , ако ми препоръчате някой , който да е от тук.