Лина Коцева

Съзнателно знаеш. Както казах и аз бях така, исках да разакарам симптомите защото ми бяха неприятни. Но самото фиксиране в тях ги държи. Не можеш да имаш симптоми без да има някаква мисъл преди тях, няма начин просто тя е несъзнателна. Приеми, че тези гадни усещания ще са твоя живот и така ще си бъдеш завинаги. Нямаш оправия. 
Разбира се, аз не съм психотерапевт но говоря от личен опит. А много от тях нямат личен опит. 

Когато тревожността не е същностно решавана дълго време, биологията автоматично тригерира депресиране. В него е тъжно, но напрежението е по-малко. Това е автоматичен психофизиологичен механизъм на самозащита. Много пъти сме писали, че медикаментите замазват, но не извличат уроците, скрити в тревожността, докато всъщност я хронифицират. То е все едно пиейки морфин и не чувствайки зъбната болка, да си мислим, че не протичат гнойни процеси... 
Ходиш ли на психотерапия? 

Влизам за последно в този форум като сърдечно ще помоля администраторите да не изтриват , респективно променят това, което ще напиша. Мисля , че Х беше казал, че прихиатрията в България е тъжна история. Аз ще кажа, не психиатрията като наука, а ПСИХИАТРИТЕ са тъжна история. Моята предистория може да я прочетете в постовете ми, не се срамувам. Ходих при уж двамата националини консултанти. Първият не ме прати на психотерапия  и проблемът ми вместо отдавна да се реши, той се задълбочи . Вториятт е абсолютен ненорманик, защото заради една забързана реч, която я има и майка ми , а за 50 години не знае какво е психиатричен проблем, ми постави БАР. След като говори с майка ми по телефона последва, ама то и вие имате забързана реч. Остави ме да си тръгна ревяща от кабинета му, защото в очите ми каза, заради забързаната ти реч според мен имаш БАР. Това минава всички етични норми, да оставиш едно младо момиче да си тръгне с идеята , че по-добре да се самоубие отколкото да живее живот пълен с мании и депресии. Да попиташ едно 24 годишно момиче, при положение , че си на 60 години и можеш да си й баща, какво обичаш в секса, кое ти доставя удоволствие, колко често правиш секс. И когато го попитах защо, защото те с БАР са половоактивни. Когато му казах , че една година не съм правила секс , да ми каже , е пии си конвулекса, че все пак може да отключиш, но това няма да е свързано с лекарствата. Много съжалявам, но след това отидох на 2ри психиатър, който ми каза , че БАР е наследствено и е доказано и не може, понеже имаш забързана реч да те изкарат биполярен. У е пълна свиня, животно, което за една нощ разби работата , което с моята хипнотерапевтка Димитрина свършихме за 3 хипнози. Не мога да ви опиша как се чувствах, исках просто да умра, да ми вземе Господ душата, защото аз , отивайки в кабинета му се бях самодиагностицирала с преддормална фаза на шизофрения....
Аз осъзнах , че след като никога не съм вземала трева, наркотици и не съм фамилно обременена, няма да полудея, ще се преборя с тревожността, но просто исках да изразя колко гневна съм, зАДЕТО за един ден, тоя ми докара 4 бели косъма и кръвно от притеснение 160/90 при положение, че моето е 90/60. Искам поименно да благодаря:
1 на Орлин, че постоянно ми обясняваше, как всичко ще изтече през канала на моята невроза, въпреки хилядите ми тъпи въпроси
2 на д-р Първанов, за това, че го молех да ме приеме в плевенската психиатрия , че сигурно ще полудея и над 1000 пъти се включи на хилядите въпроси шизофреничка ли съм
3 на Георги, че ми обясни над 100 пъти , че ми нямам нищо и ми даваше полезни и на достъпен език съвети
4 на Александър и другите , които се включиха и от своя опит споделиха как да реагирам и какво да правя
Хора, вие сте чудесни, всички ! Бъдете здрави и продължавайте да помагате на хората , които са тревожни , да осъзнаят проблема си и да скъсат, метафорично веригите , които са ги оковали, защото , което човек е тревожен попада в собствения си капан. Бъдете здрави, винаги ще ви нося в сърцето си, като ангелите , които помогнаха за моя оздравителен процес !

Благодаря ви
Доста се мотивирах да се взема в ръце

Божеееее !!!!!!
Дали, нещата които правим в момента, са правилни или не са, никой не знае.Може да мислим, че са или едното или другото.Но, какво ние мислим за тях, няма никакво значение.
 
Критерия е само един, постигаме ли резултат, който сме запланували.

,,Добре, хайде да изясним и за мен и за другите четящи какво означава да спреш да мислиш. Като разбера какво е, ще се стремя да спра, да не мисля и т.н. Но аз наистина не разбирам какво значи да не мисля. Какво точно се иска от мен?,,
Да мислиш, за каквото и да е друго, различно от усещанията, преживяванията , поведението си и всичко свързано с това. Спри бе човек. Ти си уникален и никой не може да ти даде отговор по тези въпроси. Това е.

Ама ти, наистина не може да спреш да мислиш!

Аха, констатацията е плод на нещо, което не е мислене. Сигурно е резултат на  пишкане или нещо друго...например влюбване.

Ти пак мислиш. Ужас!

Да, де. Това е,   отказваш  да приемеш  истината.А , тя е проста -
така ще бъде до смъртта ти. Това имах предвид, когато ти казах,че не мога да работя с човек който не ми вярва.
Ако ми повярваш, че ще си така цял живот, може да  да работя с теб.Но, ако си ми повярвал, че ще си така , то за какво да ме  търсиш?  
 

,,Днес направих този опит и ме учуди нещо странно - моля терапевтите за мнение защо се случва така...................... ,,
Ти продължаваш да питаш и да питаш.Отказаваш да разбереш,че си уникално човешко същество и твоите чувства са си уникални за теб така, че каквото и обяснения да ти се даде то няма да е вярно.Накъде началото на деветдесетте започнах да медитирам, но бях че в някаква книга какво се усеща по време на медитация.Естествено го търсех и то не се получаваше.Две години по-късно в разговор с приятел споделих, че не мога да медитирам, за щото усещането което търся вече две години ми се губи.Тогава той взе да се смее и ми обясни, това което ти обяснявам днес- всеки мозък и всяко тяло са уникални и винаги усещанията ни ще са различни от тези на другите хора.
С две думи, спри да питаш вече какво , как и защо усещаш.Просто живей, знаейки, че най много след 100 години, няма да имаш никакви усещания.
Ако не ми вярваш, започни всеки ден да правиш едночасови разходки в близкото гробище.В тях има поне няколко хиляди човека които с радост биха искали да имат твоите усещания, не биха бягали от тях, та дори биха им се радвала-ама няма как да се размените.
И накрая, ще цитирам един мъдър човек ,, Спрете да си задавате въпроси.Докато си задавате въпроси, никога няма да постигнете знанието. Спрете  да ги задавате и ще знаете всичко.,,

Ха, ха --- доста пъти съм го писал.Бях с паническо разстройство повече от десет месеца.Мислих,че умирам.Тогава се роди голямата ми дъщеря, изобщо не се радвах, знаех,че няма да я видя пораснала, защото ще умра Филма бе страхотен, много по-силен от филмите на Хитчкок.Бях на 24 и знаех, че няма да доживея 25 . Днес гоня шестдесетте и се надявам в добро здраве да посрещна стоте.

Вярно е, живота ти е минал...и нищо не си постигнал.На 27 аз завърших медицина и започнах работа.Но, имах две деца и ...не се и замислях дали жита ми е смислен или не е ,
Всичко е в социалната среда. Тя създава усещането за смисъл.

Когато човек не иска нещо да присъства в живота му, той не мисли за него, особено ако това нещо е живо само и единствено чрез мислите му. 
Трудното идва от вярването, че това нещо е по-важно или по- силно от истината. Когато направиш това разграничение другото е лесно.
От друга страна тези "фалшивикации" на мозъка идват, за да те отдалечат от някаква реална Истина. За да се отървеш трайно от бягството при болест през страх е добре да се обърнеш и да погледнеш житейската истина, която те кара да се чувстваш безсилен и да преминеш през нея.
Но ако се върнем в поведенческата методика, ако няма цигари, няма да пуша, нали така. Ако няма страх, няма симптоми. Старта е от избора който правя, за мислите си. Има или няма?

Психоанализата - добра основа. Нужна основа. Не повече от основа обаче. Имам някои записани разсъждения по темата - можем да обсъждаме, но ако го правим, нека е в отделна тема. Примерно "Мястото на психоаналитичния подход в психотерапията"... или от сорта. С добро сърце бих се включил.

Да, 
Да, искам. Не само без паник атаки а и без тревожността. Не ме е страх от тях, разбрах че нищо лошо не ми се случва, единствено развалят настроението. Също така разбрах и че изборите взети в тревожно състояние са грешни и когато съм в такова да не взимам никакви решения. 

,,Не е ли по-добре, когато говорим за психиката и се опитваме да я разберем, да оставим адреналина на биохимиците, и да се фокусираме върху това, което можем лично да изследваме - себе си и отношенията ни с другите. (Това изследване рано или късно ще ни отведе до източника на страха.) ,,
Последното противоречи с всички мои убеждения, не всеки страх е социално обусловен. Съгласен съм, че повечето страхове са социални, че те в сравнение на обектните страхове, се терапевтират по- дълго време и работата  с тях по-трудна, но прочетох постовете на момчето...няма нещо, което да говори, че страхът му е социално обусловен.
ПП.Във форума съм повече от 10 години и само един път съм опонирал на колега,/ някакво момче от Варна/ , не бих искал и повече да го правя.Нека обмисляме повече, това което пишем.

,,Имам чувство, че мозъкът автоматично е запомнил тези места и ситуации и си пуска адреналин, без значение за какво мисля.,,
Taka e, с течение на времето, като види, че ти вече не се страхуваш от тях, ще спре да пуска напрежението.Процеса се нарича ,,системна десенсибилизация,,.Повтарям - СИСТЕМНА.Не еднократна или петкратна.
 

Защото колкото повече воля, толкова повече натрапливости, затова. Какви методи и какво принципно отношение са ви дали или сте разбрала не знам, но не е волята пътят тук... 

,,В момента теглих една сочна на всичко и не искам нищо, не очаквам нищо, не мисля за нищо и се чувствам супер. Поправете ме ако греша.. ,,
Ako научиш да бъдеш в това състояние, никакъв стрес не може да те атакува.Аз, доста често съм в това състояние и е много хубаво, но и аз не мога да бъда винаги в него.

,, ако нещо стане,,,
Всъщност, всичко е казано. Стахът е  от ,,НЕЩО МОЖЕ ДА МИ СТАНЕ,,.
Всеки нормален човек, който си мисли,че нещо може да му стане и то такова лошо нещо ,че да бъде ,, окажа БЕЗПОМОЩЕН,,  и ще бъде в ситуация в която няма ,,КОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ,,.
,,НЕЩО МОЖЕ ДА МИ СТАНЕ,,.  ,, окажа БЕЗПОМОЩЕН,, няма ,,КОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ,,.
са си напълно осъзнати мисли. Това страхът ти, нищо повече.

Първата стъпка е, да постигнеш това 
,,,
 да бъда смела,да спра да бъда толкова притеснителна и всяко нещо да ми се отразява,да бъда оптимист,да бъда търпелива към живота,но начинът ми на мислене е граден толкова време,как е възможно да го променя и възможно ли е въобще
- да се впускам в новото и непознатото не със страх,а с вълнение,да стана по-адаптивна
- и най-вече да започна да разчитам на себе си,да вярвам,че ще се справя с всичко
-да не се страхувам от самотата,,
 
Тогава, едва тогава, ще се успокоиш и мозъка ти, няма да ти дава толкова много адреналин,че да го усещаш като ПА.
Като вече ти е ясно, може сама да се опиташ да го постигнеш, може и с помощ от терапевт.
 

,,Защо последните години имам чувството,че не съм истински щастлива,защо започнаха глупавите паник атаки,,
Паник атаките, нямат нищо общо с щастието.Човек е щастлив, само когато дава.От поста ти личи,че ти си на другия полюс, искаш, само да получаваш от живота.За това, идват и ПА- те са, само проява, на стреса, който възниква в теб ,от разминаването между твоите убеждения, желания  и начин на живот и реалността.Мозъка ти, чрез стресовата реакция, иска да ти помогне да се адаптираш, за това ти дава тази енергия, която ти усещаш като ПА и се плашиш от нея.Но, ти нямаш правилните убеждения за да я впрегнеш и употребиш за свое добро  Нейният застой, прави атаката.
 
,,Това,че не съм човекът,който искам да бъда толкова ,,
Не знам какъв човек искаш да бъдеш, но ако искаш да бъдеш, човека ,които си била- един незрял човек  и да нямаш паник атаки, то това  е невъзможно.
Трябва ти нов, съвсем различен модел на човек , който да изградиш  и станеш  много, много различна.Това, ако го правиш сама, ще отнеме няколко години.Моят съвет е, да потърсиш психотерапевт, ще стане по-бързо.

Аз съм тежък и  заради коленете ,съм на велоергометър. Даже,  сега си пускам сериал /  в момента гледам ,,Мост,, / и се качвам на него, защото, тялото ми леко се тресе, от стреса ми.
Това  e пътя, не спирай.

..Защо просто не сложите отгоре една обща препоръка за психотерапия на всички? ..
,Препоръката е сложена преди 10 години, има в началото на рубриката, където Шехина и Орлин  обяснявате целите на нашите консултации и, че те не могат да заместят истинската психотерапия.Това, че хората не са я прочели....не е наш проблем.