Лина Коцева

Здравей Вероника, това което споделяш тръгва от страха. Много майки сблъскващи се с отглеждането на децата, особено когато са сами започват да изпитват силна тревога дали ще се справят. Тази тревога си има опашка. Първо идва уплахата, нещо те е уплашило, че не можеш да се справиш, не си получила подкрепа навреме и се е появило чувството на безсилие, то събужда страха, страхът работи с въображението, а когато въображението започне да обслужва чувството страх става много неприятно. Задържайки се дълго време в този цикъл човек започва да се чувства трайно тревожен. Тази мисъл си има име, нарича се натраплива, тя е без съдържание и няма смисъл, въображението я ползва като пусков механизъм за поддържане на страха. Повечето начини за справяне с това са отново свързани с въображението, дали ще е разфокусиране, разсейване, превръщането и в смешна, нереална, преувеличена или позитивна, това е все работа с въображението. То е основния механизам за създаването и на мечти, вълнения, радости........ Обърни се към въображението и го изпозвай за създаването на друго чувство.

Точно така - в анализата това се нарича трансфер и се пишат дебели бумаги... Но всъщност е много простичко. Няма как на самооценка да те научи човек без самооценка, на чар и емпатия, човек без чар и емпатия, а на бос обущар няма защо да се вярва... 
 
Не мисля, че има нужда да попадаш, нито че този терапевт ще го разреши. Различно е. Имаш му доверие, но работите равнопоставено като бизнес партньори, фокусирани в цел - твоята повишена социална самооценка. Когато тя започне да става факт, сесиите ви се разреждат, докато остане нужда само от някоя и друга контролна и все по-рядко. Животът е най-добрият терапевт и терапевтът ти на него те предава бързичко! 
 
Именно - емпатия и съ-чувстване, печелене на доверието с лично отношение, дълбоко вчувстване, разбиране и отразяване, дълбока собствена самоувереност, предавана ти автоматично в присъствието му, искреност и автентичност... Това са все качества на добрия терапевт. Попаднал си на такъв! 
 
Представяш си 50 часа, докато всъщност вероятно ще са по-малко. Но, дори и 50 да са - това реално е около 1.5 год. ходене веднъж седмично, като се махнат ваканциите и т.н. Реално парите се разпределят и въобще не са много, особено когато знаеш, че ти е важно. Представи си живота си продължаващ в тази хронична депресивна умора, вследствие на потиснато неразрешената социална тревожност - аман ти и Германията и парите и уредената социална среда, ако така продължава... Реално, за цялото време таксите а около една твоя месечна заплата, което е нищо, на фона на спокойната самоувереност, която ще ти върши работа цял живот! Когато осъзнаеш важността, ще видиш, че парите са просто символични! 
 
Така е, много терапевти си качваме клипчета с хипноза и нлп в нета и са именно за това - да се ползват. Личното присъствие на терапевта, на когото имаш пълно доверие обаче, прави нещата различни. Да, като механика и думи не е по различно от записите, но присъствието му прави въздействието много по-силно. Сега, защо си дели терапията на хипноза и друга, така явно е прието да бъде в Германия. В България таксата е същата. Но, извън тази разлика, ще ти издам една тайна - същинската хипноза е всъщност личностовата харизма на терапевта ти, взаимното ви доверие и влиянието му, което преминава през това доверие. Така че, в по-широк смисъл, всяка сесия с харизматичен и добър терапевт, е разговорна хипноза, без дори да се каже нещо за хипнозата. На всяка сесия след него си се чувствал зареден, мотивиран, тласнат към промяна, лична работа към променено мислене и възприятие - това е хипнозата!
Така че, на добър път - не след дълго ще се похвалиш тук, че нещата вече са различни!

Веднъж, една майка, постави същият въпрос, как аз ще помогна, на синът и да придобие стабилна самооценка.
Нещата са много прости, когато ние общуваме интензивно с човек, без да искаме, ще придобием част от неговите модели на мислене и поведение.Общуването, самото общуване с психотерапевта /предполагаме, че той е със стабилна самооценка / ще доведе до промяна в клиента.
Мисля, че ме разбираш.

Като клиент на д-р Първанов, който ме измъкна от много тежко положение и който в момента също дава всичко от себе си за да си реша аз проблемите, бих казал че най-добрия ти вариант е да започнеш терапия при него! Това как ще стане аз не зная, но един път започнеш ли да вървиш по пътя, промяната ще стане неусетно и ти ще се чудиш как си могъл да не започнеш по-рано. Само признателност и благоволение пред харизмата, отдадеността и човечността на д-р Първанов.

Ще ти отговоря така-
По-голяма част от човечеството знае,че прераждането съществува. 

Здравейте,
в предният си пост споменах за младежа със страх от тъмнина ,който се прenенесе в миналото и видя като рицар ,когото убиват с копие в стомаха ,бувално вдигайки го във въздуха За интресуващите се случая приключи той вече спокойно ходи през нощта сам .Как стана това . След третата среща ,когато стана регресията ,с него си назначихме нова сесия след 10 дни Поради моя командировка и негово отсъствиe от града ,тя се осъществи едва вчера. През този период се чувахме няколко пъти, за да се уговаряме, но не сме говорили повече от минута две .Когато питах има ли някаква промяхна той ми казваше, че има голяма промяна в него но все още страха от тъмното го има .За това вчера когато влезе при мен и ми каза ,че вече е излекуван се изненадах Очаквах ,че ще се наложи поне още веднъж да се хипнотизира ,защото аз лично не откривах връзка между смъртта на рицаря и страхът от тъмно .Очаквах ,че някаква регресия в някоя нощ ,когато е започнало всичко ще оправи нещата ,но не и тази в която той е рицар ,все пак смърта му стана през деня .Попитах го как е разбрал ,че е излекуван и той ми каза ,че преди няколко дни е бил на купон .Тръгвайки си винаги до сега го е правил с приятел и си е поръчвал такси този път обаче понеже не усетил страха в себе си поискал от приятелят си да походят пеш След като походили доста и се убедил че страхът го няма ,предложил на приателя си да се разделят и се прибрал сам .На другата вечер, вече сам се разхождал дълго и се радвал ,,Сега за мен вече има два свята – светът на деня и светът на нощта , а преди беше само един – на деня .” С това завърши разказа си той .

Тъй като аз самият не бях наясно ,защо му е минало и каква е ролята на смъртта на рицаря го помолоих и след разрешението му го хипнотизирах, молейки го да се върне назад в миналото и разбере ,защо го е било страх от тъмното и как се е излекувал от тъмнината - разбирайки ,че е бил някога рицар убит в бой .

След десет минути той излезе от транса и ми разказа ,че се пренесъл някъде в Америка и се е видял като малко негърче което през една тъмна нощ бяга заедно с родителите си от робовладелеца, който ги преследва с кучета . И въпреки ,че накрая той е бил оставен жив ,то баща му е убит . ,,Така започна моят страх .А това ,че преживях смъртта на рицаря и видях как душата ми напуска тялото и се пренася при жена ми ми помогна да разбера ,че човек е безсмъртен .Всъщнос мен не ме е било страх от тъмнината като такава ,а от това ,че в нея мога да бъда убит ,така както баща ми .Сега знаейки че душата е безсмъртна страхът просто го няма .”
Това е .Нещата са диsкuтабилни ,но аз предпочитаm да вярвам на думите на клиентите си а не да ги тълкувам.ЧАО

Mоже би ,не се изразявам правилно, но хипнозата ,както и всеки друг метод не е панацея и не може винаги да води до решаване на проблемите .Но съм съгласен с Орлин че няма психотерапевтичен метод който да не използва променено състояние на съзнанието с изключение може би на фамилната терапия

А за регресията, в момента работя с клиент който е с фобия от тъмно .Към 25 годишен е ,спи на светло ,не излиза сам вечер и т.н..На трета сесия се върна спонтанно в минал живот в който е бил рицар .Живота му се даде като три отрязъка –седем ,осем годишно дете , около 30 годишен мъж- кръстоносец и 45 годишен, когато умира пронизан от копието на мюсюлманин . ,,Буквално ме вдигна на копието си „”- бяха думите му При обсъждането аз изразих мнение ,че това връщане няма нищо общо със страха му ,защото беше светло’, а него го е страх от тъмнината ,,.Не то беше много важно за мен, защото от много години имам периодични болки в корема Лекарите не ми откриват нищо но мен ме боли .””-каза клиента ми ,, сега разбирам от какво са .”” Това стана преди 5 дни .Днес се чухме за да ми каже, че е като нов .Болките вече ги няма , страхът все още го има, но самият той е сигурен ,че и той след още някое връщане ще изчезне .Аз също съм оптимист за това Но случая го давам за пример, че подсъзнанието си знае най –добре какво да прави за нас, в случая клиента ми изобщо не е допускал че болките в корема могат да се повлияят с хипноза и то регресивна .А аз пък изобщо не знаех че има такива болки .

Здравей, в допълнение на чудесните постове преди мен, искам да обърна внимание точно на тази част от поста ти.
Огромният проблем във фантазията на хората с тревожност е, вярването, че за "влезли" в нещо и търсят портата за изход. Започват да се въртят във фантастично очертаната зона на проблем и като човек, който чертае с пръчка по пясъка кръг, колкото повече въртят и удебеляват линията, толкова повече затвърждават измисления си затвор. Изгубва се осъзнаването, че това е просто линия, която мога да прекрача и да мина от другата страна. Мога да начертая друг кръг, мога да влизам и излизам от пространствата, които сам начертавам във фантазията си. Да си тревожен, да ти се вие свят, да ти се гади понякога или да се чувстваш некомфортно е част от динамиката на нашето тяло. То ни казва "Ей, жив съм, реагирам, насочвам те, има нещо, премини, промени, продължи"  Мозъкът, обаче го изкривява и започва натрапливо да пуска един и същи сигнал " Опасност, бягай, скрий се, опасност, опасност, опасност..." И тук започва голямото объркване.
Фиксация в тялото, което става кула, която трябва да се защитава и започва борба. срещу какво и кого, никой не знае, затова мозъка започва да си фантазира врагове - неизлечими болести, смърт, опасности и какви ли не още фантастични образи. 
Ако човек успее, само за малко да спре този мозъчен шум, да се огледа и ослуша, да надникне в действителността, ще види че там всичко е спокойно, няма опасност, няма врагове, няма битка или поне не такава.
Изтрий от речника си думата и съдържанието, което влагаш в "проблем". Махни идеята за влизане и излизане. Представи си, че това е част от Х -годишния ти живот, дай му срок и продължи нататък. Приеми го като мираж, през който трябва да преминеш - там няма нищо. 

Здравей Орлине ,харесва ми това което си писал за хипнозата , вярно е с малки изключения .Това означава ,че си гледал как някой работи или дори си ходил на курс . Не вярвам обаче да я практикуваш ,въпреки че според мен си готов .Проблема е ,че много усложняваш нещата .

Хипнозата по определението на Павлов, а и на много по нови учени не е нещо повече от свръх концентрация на съзнанието Тя никога не си е поставяла за цел га работи Аза или го игнорира или потиска .Тя е това което е ,средство за решаване на проблеми .Нищо повече .

Ти казваш


Разбира се че всички школи използват хипнозата но никой не иска да го признае и са готови да спорят до смърт за това .
...Емпирично е установено че дълбочината на хипноза няма значение за терапевтичното влияние , дори обратното понякога дълбоката хипноза пречи ,това е така защото нещата постигнати в транса не могат да достигнат до съзнанието и се интегрират с него . Така не се стига до промяна .Ще ти дам пример – 9 месеца работих с младеж с ъс страхотно заекване и тикове .Парадокса бе, че той влизаше в много дълбок транс и тогава тиковете изчезваха и речта му беше гладка ,но уви в ясно съзнание всичко се връщаше Така и не успяхме да постигнем никакъв резултат .В хипнозата състоянието на дълбока хипноза ,се разглежда като вид съпротива точно защото пречи на лечението .

Медитацията е нещо много по различно , според мен тя винаги е свързана с търсенето на нещо духовно , дали ще е бог , някаква енергия или друго нещо няма значение важното е че е духовно търсене а хипнозата не Съвета ми е раздели двете неща едно от друго и ще можеш да правиш спокойно това което наричаш



Това не е лошо - напротив!ЧАО


Модераторска бележка: Разговорите за заекването може да продължите тук.

здравейте ,



ДА 100 пр. си права ,но не забравяй ,е при мен идват хора ,които са в някакъв вид криза и страдат Те не могат да излязат сами от нея Аз само им предлагам средство ,как да го направят , а след това може да започнат ,това което ти пишеш
Към Добромир- не мисля че в хипнозата, регресивна или не в България има некоректи хора Или поне не са много Просто метода не е популярен много .А и по заплащането можеш да разберещ - в 80 процента от случаите аз а и много колеги от чужбина работиме за свършена работа ,тоест ти ще ми платиш целият хонорар ,само ако сме постигнали разрешаване на проблема ти ,наприме фобия , ако ли не ,аз не получавам нищо .А аз какъв метод ше използвам за да ти помогна си е моя работа -.Сам разбираш че при тези условия аз ще се стремя да дам най- доброто от себе си и работя най- бързо ,все пак парите не са ми излишни.

.Имам малко време и ще ви разкажа един случай ,който ми направи впечатление –истината е ,че почти всеки човек ме изненадва с нещо ., но да започна : Преди години ми доведоха девойка на 19 години, от около месец се оплакавала от липса на апетит и болки в стомаха .Интерниста нищо не беше открил и видели се в чудо родителите стигнали до мен .Тъй като момичето се оплакваше преди всичко от стягане и болки в стомаха бях решил в лек транс да я науча да го релаксира и обезболява – рентгена не беше откри нищо тоест болката беше психогенна -, разчитайки че апетита ще дойде когато корема стане спокоен. С лед като влезе в лек транс напълно интуитивно и предложих нещо подобно :

,,А сега, ако искаш можеш да предложиш на своето подсъзнание да те върне назад във времето и няма значение дали е 1 ,2, 3, или повече години назад ,няма значение дали е в добър или лош за теб момента ,дали е приятен или неприятен той Важното е там, да научиш нещо много, много важно за теб Нещо, което ще те учуди , удиви и приятно изненада и когато научиш това което трябва да научиш може да се върнеш при мен ,, ,, Както виждате инструкцията е доста обща и изобщо не е свързана с проблема Тук разчитам на това ,че подсъзнанието си знае работата и ще я върне назад в момент който наистина е свързан със състоянието и Но дори и да не е така ,при тази молба тя наистина ще научи нещо важно ,а аз ще продължа с плана си за релаксация и обезболяване след това .

Момичето видимо влезе в по- дълбок транс и след около 12-13 минути отвори очи По лицето и бях прочел, че чувствата които преживя бяха доста интензивни ,но в момента тя беше наистина удивена и то приятно .Когато започна да ми разказва къде се е върнала и аз се изненадах ,оказа се ,че подсъзнанието и беше я върнало в средновековен френски манастир в който тя 19 годишна е умирала отровена изпитвайки адски болки в корема Интересното е ,че това беше станало около датата на прегледа . След доста продължително обсъждане тя си отиде ,а аз не знаех дали съм помогнал или не Обади ми се след седмица за да ми каже ,че апетита и се е върнал.Това е ,но обяснение и аз нямам

Здравейте,
Не мога да взема отношение като психотерапевт. В случая Диана е права - няма заявка за помощ. Първото и най - важно нещо в психотерапията е точна, ясна, конкретна заявка, или цел, към която да се стреми терапевта, работейки с пациента. По тази причина никой от нас не е писал до момента по темата. Като обикновен човек ,аз имам дадено мнение по въпроса, което ще изразя използвайки готови цитати.

Така нещастието се превръща в една голяма инвестиция.
Уважавай тези, които са щастливи, недей да уважаваш хората, които живеят в мизерия и си я създават сами. Те са болни, патологични. Това и за тях ще бъде от голяма помощ, ще бъде истинско състрадание за тях. Ако не ходите при тях, те ще се върнат към живота. Но вие продължавате да ги уважавате, да удов­летворявате егото им. Така нещастието се превръща в една голяма инвестиция.


Ако си нещастен, излез и служи


Как тогава би могъл да бъдеш нещастен? Невъзможно.

Ако си нещастен, излез и служи. Ще бъдеш щастлив. Направи малко служба. Нещастието идва, когато седиш и мислиш за себе си, притесняваш се за себе си. Свещта гори за теб, не е нужно да правиш каквото и да е. Слънцето грее за теб, няма нищо което да направиш. Трябва да бъдеш благодарен, седни удобно, наслаждавай се и служи, бъди влюбен. Просто е.





„Ако имаш, още ще ти се даде.’’





Исус е казал една от най-мистериозните сентенции: „Ако имаш, още ще ти се даде. А ако нямаш, дори и това ще ти се вземе." Никой друг не го е казвал по такъв начин. Исус е просто несравним: „Ако нямаш нищо, дори и това ще ти се отнеме. А ако наистина имаш нещо, още ще ти се даде."

Но пък е невероят­но вярно, абсолютно вярно. Когато си щастлив, дава ти се повече щастие; когато си нещастен, получаваш повече нещастие. Когато си щастлив, получаваш още: нови врати се отварят. Божията милост слиза върху теб. Той обича тези, ко­ито танцуват, които идват при него пеейки. Но онези, които идват при него с оплаквания - с тъжни лица, кървящи, - те не могат да бъдат обичани. Те не са били способни дори себе си да обичат - как би могъл да ги обича Бог? Те не са успели. Като не могат да обичат себе си, как ще ги обикне Бог? Помни това: ако не можеш да обичаш себе си, никой не може да те обича. Забрави за Бога - дори обикновените човешки същества няма да те обичат.

Първо трябва да обичаш себе си. Само тогава и другите ще те обичат. И ти трябва да обичаш себе си така безгранично, така цялостно, че в теб да не остане дори и най-малка частица на омраза към самия себе си. Едва тогава Божията любов и милост ще станат достъпни за теб.

Той безкрайно обича тези, които обичат себе си. Той е лю­бовникът на любещите. Милостта му слиза върху теб, когато танцуваш, а не когато си застанал в позата на мъченик. Тази поза е една от най-грозните, които човек може да заеме.

Много интересни въпроси, ще се опитам да им отговоря.

Цитат: Първо ще кажа, че за моя голяма изненада този път той ми се обади. Едно нещо искам да попитам - казвате, че сигурно имам ниско самочувствие и че ме избират мъже, които са с такова. Това, ясно, че не е добре, но толкова ли е фатално, защо питам."

Не знам какво се разбира под фатално, но във всеки случай не е никак полезно за която и да е връзка. Част от проблема е, че човек с ниско самочувствие не само привлича, но и активно избира хора като себе си. Той подсъзнателно избягва връзка с човек, който има добро самочувствие и дори когато такъв се опитва да установи връзка, си намира оправдание да я избегне. В редките случаи, в които започне една такава връзка, , с голяма вероятност тя е обречена на провал. Причината е следната - човека с ниско самочувствие, който не се харесва, знае това и когато е харесан от другия, най – често реагира по два начина:
- Отказва да приеме, че е харесван заради това, което е. Започва да си мисли, че другият е с него поради други причини - пари, власт или каквото и да е. Това, разбира се, не го прави щастлив. Често се появява и ревност - щом аз не съм хубав-а( или друго), той ще си намери друг а мен държи само заради изгодата.
- Приема, че е харесван, но мисли, че това е грешка, заблуждение и непрекъснато се стреми да се преструва, само и само да угоди на някаква въображаема представа за това какво хресва партньора му. Всъщност той играе роля и не е себе си. Рано или късно това уморява, защото страхът, другият да не разбере заблудата и го остави, е голям. Тук идва и опита другият да бъде контролиран, да бъде само с него, да не ходи никъде, защото може да срещне по – добър.

В първия случай човека ревнува, но не е толкова уплашен –той знае, че все пак облагата задържа партньора при него. Докато във втория случай страхът е водеш, не ревността. Последствието и от двата вида поведение е разпадане на връзката.

Цитат: Ниското самочувствие на човек ли е решаващо за връзката му с околните?

Разбира се има и други фактори, но сама разбирате каква е неговата роля. Ниското самочувствие и на двамата в една връзка я прави нещастна, но и много стабилна.


Цитат: После, ако ниското самочувствие се дължи на някакви възприятия в детството, излиза, че нито аз съм виновна, нито той - партньорът ми - за това. Излиза, че аз ще го изоставя заради начина, по който неговите родители са се държали с него ....нещо като чувство за вина също има у мене, аз го осъзнавам."

Ниското самооценка на човека се формира в процеса на възпитанието и причина за това са родителите, но тук не може да се говори за вина, защото всеки пълнолетен човек има избори и ако осъзнае, че проблем му е ниското самочувствие, негов избор е да го повиши, а не да обвинява родителите си за това. Така че ако ставаше дума за 17 годишно момче, аз бих искал да се видя с родителите му и бих бил доста критичен. Но сега...

Цитат: " И не, не мисля, че той е единствения мъж, нито, че ще остана сама, напротив, наскоро имах един човек около мен, с който имаше интересни възможности, ако мога така да се изразя."

Ако човекът е със стабилно самочувствие, вие най-вероятно няма да го изберете. Ако го изберете, вероятно ще се получи една от горните две ситуации.

Цитат: "Липсата на самочувствие ми е в областта на външния вид единствено, и то точно затова ми е било толкова болезнено да чуя нещата, които чувах от него през това време."

Ще кажа само, че нито гърдите ви, нито бричовете, нито цвета на косата, нито ръста има значение, защото каквито и да са те, той щеше да намери нещо друго, с което да ви унижи. Избрал е тези качества, защото явно и вие не ги приемате и така ви наранява. Но ако вие ги харесвахте, той би спрял да ви говори за тях, защото нямаше да има реакция от ваша страна.

Цитат:"Не искам повече да ви досаждам, интересно ми е гледището на психолога за това, човекът с ниско самочувствие, в нашия случай - който си го изкарва на околните понякога, непременно лош човек ли е или такъв, от който всички трябва да бягат?"

Не! Разбира се, че не. Щом има кой да го търпи.



Всичко това са разсъждения „по принцип”, те може да не се отнасят към вашия случай. Но има нещо, което е за вас. То ще ви обясни и защо връзката ви ще бъде трайна и винаги ще намирате оправдание за неговото поведение..

Искам да се поставите за момент на негово място. Представете си, че сте човек с ниско самочувствие, който поддъжа връзка с друг, с още по-ниско такова и тази връзка му подхранва егото. Отделете няколко минути и си представете тази ситуация. След това си представете, че „другия” иска да ви напусне. Как ще реагирате и бихте ли го позволили? С опита си да ви напусне, той буквално ви убива и без това ниското самочувствие. Сега разбирате защо приятелят ви няма избор, той трябва да ви се обади. Вие също нямате голям избор, защото вашия приятел е по-малкото зло от това да бъдете сама, така че ще откликнете и ще се съберете. Тъй като и двамата вътрешно не се чувствате удовлетворени от връзката, разделянето и събирането ще продължи.



Отново ще споделя лични впечатления, които отново вероятно не се отнасят до вас. Ако мъжът е с много ниско самочувствие, това да доминира само над една жена, често не го задоволява и си намира още една или повече, които му позволяват да прави това с тях. Скоро имах пациент, който буквално беше полудял от гняв, че една от трите му любовници бе разбрала за другите две и искаше да го напусне. Причина за гнева му бе не това, че я обича, а защото страдаше егото му и това, че остава с две любовници го влудяваше. Не можах да му помогна.

Здравейте!

С доста жени във вашето положение съм работил, а и в момента две от пациентките ми са така. На базата на опита си ще направя нещо като обобщение, знаейки, че не всичко от написаното се отнася до вас.Какво е общото между всичките ми клиентки, попаднали в такава ситуация?

1. Независимо как изглеждат тези жени, красиви ли са или по - малко хубави, те не се харесват. Смятат, че не са достатъчно хубави и няма кой да ги избере за партньор. Разбира се има и такива, които не се приемат по-скоро като характер или смятат, че нещо в тях е дефектно - например не са добри в секса и т.н..

2. Най-често те не се разбират добре с майка си и баща си и в стремежа да избягат от тях са готови да се свържат с първият мъж, който им обърне внимание. Обикновено това не е подходящият човек и по-долу ще поясня защо.
Естествено скоро момичето или жената разбира, че изборът не е най-добрият, но вече или детето е дошло, или мисълта, че не може да си избере по-добър мъж и ще остане сама, я кара да се държи за него като удавник за сламка. Освен това започва и самозаблуждението, че той ще се промени. Когато търпението се изчерпи, последва радялата. Така жената се озовава сама с детето и самочувствието и е още по- ниско. Тъй като тя не се приема напълно и не се чувства комфортно сама със себе си, започва почти веднага да търси нов мъж. Този път той трябва вече и да е подходящ за баща на детето и.Следващият избор често е още по-неподходящ. Причината за това е следната: всеки човек излъчва сигнали, които другите четат. Сигналите, които тази жена излъчва са на човек, който не се уважава достатъчно и няма самочувствие./образованието и парите нямат никакво значение, повечето ми клиенткиса образовани и с материален статус над средния/. Излъчвайки посланието на слабост, жените стават жертва на него, то много добре се разчита от мъжете и то точно мъжете с ниско самочувствие .Те подсъзнателно си търсят такава жена, защото пред нея могат да се покажат колко са силни /мъжкари/. Жената, разбира се, се радва,че някой и е обърнал внимание и без да се замисля приема мъжа - все пак не е сама. Но това е партньорство, в което, за да задоволи собственото си самочувствие, мъжът трябва да унижава и обижда жената.Така се чувства силен и значим. И той го прави. Разбира се, тя го търпи до време и го напуска. Но страхът да остане сама се връща и започва да го търси отново. Получава се един омагьосан кръг – с него не се чувства добре, но сама също е зле. Страхът, че годините си казват своето, че детето се нуждае от баща, я карат отново и отново да се обажда и да се събира с този човек. Обикновено неща продължават години и никой не е щастлив - нито жената, нито мъжът до нея. За него тя наистина е само компромис и когато и казава ,че не я харесва , че от нея нищо не става той е убеден в това. Въпроса е,че на него също не му стиска да си избере друга жена, самочувствието което демонстрира пред пациентката ми е само маска зад кото кие собственото си ниско самочувствие.Приятеля на една от клиентките ми след поредната раздяла беше вдигнал кръвно и приет в болница. ,,Друг път бих приела това за знак ,че той ме обича-каза ми тя - но вече знам ,че всъщност той се плаши от това от което до скоро и мен ме беше страх, че ще остане сам.А, и разбира се и това ,че няма пред кого да се прави на важен и захранва самочувствието си ще му липсва много''

Ще отбележа и един друг по- рядък сценарии. Някои от жените попадат и на свестни мъже, но в стремежа да не ги загубят, се опитват да ги контролират и управляват. Правят им скандали, искат да ги откъснат от средата и в крайна сметка мъжът ги изоставя.

Лошото в случая е, че повечето от тези жени не могат да си вземат поука от случващото се и поведението им се повтаря.Резултатът обикновено е по-лош. Трябва да се отбележи,че всеки неуспех все повече ги кара да се самоподценяват и намалява шансовете им да си намерят подходящ съпруг, с който да са щастливи. Много често такива пациентки искат много категоричен отговор от мен какво да правят –да се разделят ли с мъжа или да останат с него . Моят отговор не би им свършил никаква работа, защото дори да ме послушат и да се разделят, самооценката и самочувствието им е същото и следващият избор няма да е по-различен. /Това се отнася и до Клара- преди мен Веселин и дава съвет да остави приятеля си , но ползата няма да е голяма, ясно защо/. Първо жената трябва да се чувства уютно сама със себе си, а това става само когато самочувствието и се повиши и тя осъзнае собствената си ценност.

Това може да стане по-два пътя, единият е по –бавен и болезнен- има достатъчно литература и съвети как това да се постигне самостоятелно.

Вторият път е бърз, значително по-лесен и не толкова скъп –да се потърси помощта на психотерапевт и нещата бъдат постигнати с негова помощ. Обикновено вторият вариант се избира от жени, които са малко над 30-те. Те са добили вече достатъчно болезнен опит и той ги мотивира да търсят бързо и ефективно решение. Освен това детето расте и те проумяват колко полезно за него е да има и баща.

.Не знам доколко нещата съвпадат с Вашето положение, но това са вариантите на поведение, които е разумно да изберете, за да си решите проблема веднъж завинаги.

В случая аз наистина не давам съвети за раздяла или продължаване на връзката, но предлагам на клиентката в подобна ситуация, да напиша на едно листче това, което ще се случи след 3-4 месеца психотерапия. На листчето пише "ПОЗДРАВЛЕНИЯ !!!’’След това го запечатваме и и го давам за го отворим, след като предсказанието ми се сбъдне.До момента прогнозата ми винаги е била точна. Няма и как да не бъде, един силен и уверен в себе си човек /какъвто става клиентката / не може да живее повече в тази ситуация.

Понеже много от хората с натрапливости започват да се страхуват,че полудяват и това още повече усилва натрапливостите им, ще добявя и моя отговор.



По принцип между налудностите и натрапливите мисли няма нищо общо.

По определение налудностите са убеждения, които не отговарят на действителността и които не могат да бъдат коригирани с помощта на логиката.

Например, човека който има убеждението ,че е преследван от някаква организация, вярва напълно в него, държи се като такъв и нито за момент не допуска ,че това не е истина.Не може и по никакъв път да му бъде доказано с помощта на разговори,че това не е така и никой не иска да го убие-давам този пример защото най-честите налудности са свързани с това - човека е следен и преследван за да бъде убит....Както се казва –Сто мъдреци не могат да разубедят един луд , но един луд може да убеди 100 мъдреци в правотата на лудостта си.

Натрапливите мисли са мисли, които идват в съзнанието ни въпреки нашето желание .Съдържанието им обикновено е свързано с ценността система на човека и е максимално неприятно за него. Но човека знае ,че това са си негови мисли-ако ,,лудият ‘’има неприятни мисли той казва ,че това не са негови мисли, а някой друг му ги предизвиква вкарвайки му ги в главата/с уреди или друг начин/ и нищо не може да убеди,че това не е възможно.

Човека с натрапливости се мъчи да се справи със собствените си мисли правейки различни неща. Човека с налудностите бяга или търси хората, които му ги причиняват за да се разправи с тях.

Както виждате разликата е огромна.



Искам да попитам натрапливите мисли достигат ли до налудности---

Така зададен въпроса има само един отговор –НЕ.



Все едно питате –Може ли развитието на момиченцето да го превърне в мъж. Или малкото момче да се развие и с течението на възрастта стане жена.



Има ли при шизофренията натрапливости? -Да, възможно е, но те възникват на фона на много други симптоми и не са водещи в картината-сама знаете,че повишена температура може да има при стотици заболявания.Но, тя не определя от какво е болен човека.

С две думи бъдете спокойна, натрапливостите не могат да доведат до ,,полудяване’’.

Не ми звучиш убедително.

Аз съм човек на точността и не мога да разбера какво означава ,,по-смислен’’ и ,,осъзнат’’.Това са понятия които нищо не означават, защото по -смислен за мен е едно, за Орлин друго , за теб трето и т.н..

Дай точна и ясна дефиниция за да те разберем.



- да дръзна към мечтите си

И това няма как да те мотивира без да изброиш точно в детайли какви са мечтите ти.Тук тънкостта е в детайлите.



- решителност, самочувствие, самоувереност, - независимост, - да стана Човек/Мъж на място

ОК.Пак общи думи които няма как да те мотивират.Решителност –кога ,къде, как , спрямо кого. Същото се отнася и за другите думи. Не ги ли изпълниш със своето собствено съдържание са си само думи които няма как да те мотивират за да си размърдаш задника и направиш нужното усилие да ги постигнеш.



- повече социални контакти-

Колко повече, два метра или два килограма?

Липсва конкретика.Когато казваме повече веднага трябва да уточним спрямо какво-например сега излизам 1 път седмично, за мен повече означава да излизам 3 пъти.Трябва да има мерна единица//да знаем какво се стремим да постигнем и отчитаме резултата/ тя прави мотивацията, не общите приказки.

Това което виждам от писмото ти е ,че при теб липсват ясни, точни и измерими цели.По тази причина ти липсва мотивацията.В случая дори наглед простият съвет - да формулираш целите си ясно, точно и измеримо може да ти свърши страхотна работа.

Не съм ползвал медикамента, няма и да го ползвам.

За мен антидепресанта е задължителен при лечението на депресия в рамките на БАР/биполярно –афективно разстройство/.Това са обикновено средни и тежки депресии и за тяхното лечение бих предпочел истински, мощен антидепресант-трицикличен или малко по-нов.

Не бих изписал антидепресант за лечение на тревожно разстройство, там той би попречил на психотерапията-писал съм няколкократно, пациента става раздвоен и не знае на кого да вярва, на лекарството или на психотерапията.

Във всеки случай медикамента е ефективен поне в 30 до 40 процента от случаите-толкова е ефекта на плацебото.

,, и си мисля аз толкова ли съм слаба виж я нея държи се гледа детето си и не е изпаднала в такова състояния а аз се самосъжалявам вече, ,,
В психологията няма такова понятие, като ,,слаб,, и,, силен,,. Всеки чове,к при определени условия, изпитва стрес.Всеки.Не напразно, Ханс Селие, откривателя на стресовата реакция казва ,,Стреса е, като солта и пипера за живота, без него живота е безвкусен,,.В този смисъл, не бива да се укоряваш или изпитваш лоши чувства към себе си за това.

Психотерапията е общуване между психотерапевт и клиент ,при което чрез използването на специфични техники се достига до.............в това многоточие всяка школа си поставя целта .Тя може да е решаване на проблема или личностно израстване или каквото и друго да е. Ако има само едно умение което да има терапевта то е да е отличен комуникатор. А къде се учи това .

Е, прочети постовете на веселин 111. Ще си призная, когато прочетох постовете му, прецених,че не е моят пациент и не мога да му помогна.Два пъти му отказвах и насочвах към друг колега. Третият път, без да позная кой е, го приех и ..промените, които направихме бяха страхотни. Когато се запознахме, той не бе много по-добре от теб/ макар и да не бе с ОКР/ , днес той живее свободен от страховете си и създаде собствено семейство.
Нещата стават.

Основата на психотерапията при ОКР е, точно за съзряване на личността.Без това, няма как да се справи6 с ОКР-то.

, но тревожността ми (тя е обща, не е от нещо конкретно) ми пречи да опитвам нови неща. ,,
,,започвам да се чудя какво ще се случи ако ми прилошее, ако получа паник атака, ако не мога да пия, и още куп други неща, които ми пречат да "изживея" момента.,,  ,,страхът от болести и паник атаки ме кара да избягам определени ситуации.,,
Не е никак ,,обща,, тревожността ти. Много си е конкретна-какво да правиш, ако пак ти прилошее.Спри да мислиш за прилошаване, паник атаки и болести и ще си ОК.Какво има тук за лечение.Ако страхът от тези неща е болест, то половината човечество ще е болно.Страхлив си , това е.Много си страхлив.

Moже и да е наистина магия.Те, магиите, особено тези за смърт, така се усещат и миришат. Най-вече на зюмбюли ухаят, но може и на нещо друго-такова едно загадъчно. Не мога да бъда взе пак, дали е магия или не това твоето, но има един начин да разберем. Отиди днес или утре в църква и запали една свещ.Запалването на свещта, автоматично унищожава всяка една магия, така че, ако след това си добре, значи наистина си била омагьосана.Ако не ти мине, ще трябва пак да посещава6 психолог, явно си по-страхлива отколкото си мисли6.

Здравейте!
Искате успешна връзка, но забравяте че е необходимо да изградите добра и съзнателна връзка със себе си. Съвета ми е да потърсите психотерапевт с който да работите в насока развиване на емоционална интелигентност, повишаване на самооценката и развиване на асертивно общуване.
Успех!

Здравейте.
Пиша тази тема, защото си обещах, когато се "справя" :-) с паник атаките, да напиша такава тема за всички тези, които са в техния плен.
Първо искам да благодаря на д-р Първанов, който след един телефонен разговор ме насочи към Психотерапевта, с когото преминах през всичко, което ме беше затрупало, объркало и докарало до ужас. А за самия психотерапевт какво да кажа - той е просто СУПЕР. Благодаря му от цялото си сърце, че ми помогна отново да се радвам на живота с неговите хубави и не толкова хубави моменти. 
Историята няма да ви я описвам, тъй като е идентична с историята на всеки един от вас. "Симптомите" са си едни и същи, страховете и те, усещанията също.
Пиша Ви този пост, за да ви кажа, че ИМА ИЗХОД и само човек, който не е готов и не иска, той не може да справи /вторичните ползи ;-)/ и няма смисъл човек да се мъчи сам /а вярвайте ми аз опитвах дълго време/, да се бори с това ужасно състояние и да губи най-хубавите си години, а да се довери на терапевт, с чиято помощ ще се справи за кратко време и ще си продължи живота. Откровено мога да кажа, че това са едни от най-смислено похарчените ми пари. :-) 
Благодаря още веднъж от цялото си сърце за помощта.
Поздрави

Здравей Електра, ще ти споделя личния си опит с цигарите и всичко, което излезе зад тях. Надявам се да ти отговоря на почти всички въпроси.
Важно е да започна с това, че съм дете на майка пушачка /две кутии на ден/, която пуши с този интензитет вече 40 години. Пушила е докато е била бременна с мен и във всяка свободна минута след това, така е бил и нейния баща и бащата на нейния баща. С две думи род на върли пушачи, никой не е умрял от тютюн живяха до дълбока старост, майка ми в момента също не боледува от последствия от цигари. /това само за "протокола" с идеята за умиране/
Естествено продължение на родовия навик, аз на 16 години пропуших /по кутия на ден/ не, че ми се пушеше, ама.... модел. На 19 години сериозно си се влюбих в съпруга си /тогава още гадже/ Той стана НАЙ- важния човек в моя живот - така да се каже "моето всичко". Подчертавам това, защото е важно. Аз пушех сериозно вече 3 години.
Тогава "моето всичко" - въздържател, спортист и вегетарианец- ми каза само едно изречение  /цитирам, защото никога няма да го забравя/: "Спри да пушиш, защото устата ти мирише на пепелник, а аз все пак искам да те целуна."
Това ЗА МЕН беше достатъчно. Силни пориви на срам, ужас, и отвращение от себе си се получиха и си казах довиждане с цигарите. Морални вмешателства, критики, поучения и всякакви други намеси от който и да е ИЗОБЩО не ме вълнуваха. Но.... "моето всичко" и отношенията ми с него тогава бяха много силен мотив.
Мина време, да речем 10 години, взаимоотношенията се променят, човек преживява какво ли не, някак си, започна да ми се пуши пак. Започнах първо да имам кутия с цигари - неотворена. После, започнах да я отварям. Когато ми е тъпо - 1 цигара, когато ми е самотно 2 цигари и т.н. Кутия на месец, заминаваше.
Все още, обаче стоеше усещането от онова изречение и то ме караше да го правя тайно - пушенето.
Да, обаче, има една много сериозна закономерност - аако искаш някой да направи прави нещо, забрани му го. И ефекта беше на лице. Последваха периоди на пълно въздържание и на леко припалване. Тогава установих, че ми харесва самия аромат на цигарения дим. Усетих как искам да стоя край хора които пушат, особено на открито, за да усещам аромата на тютюна. Вече бях започнала обучението си в психологията и си дадох сметка, че тук има някаква по - особена връзка между мен и цигарите. Започнах да се наблюдавам, кога имам нужда да запаля цигара и кога го правя, просто, ей така от скука. Започна натоварения ми работен график, тежки отношения, промяна в общуванията, тежки работни моменти, и желанието ми за една цигара се засили. Наблюдавах, анализирах и разбрах. Цигара ми се пуши, винаги когато се чувствам самотна и имам нужда от подкрепа. Аромата на тютюна, отключва мен запаметените в мозъка усещания на близостта и сигурността на родния дом, връзката с моя род, със спокойствието и приемането, което съм получавала. Аромата на тютюна е запечатан в моята обонятелна памет, и това ми носи спокойствие.
Сега знам кога и защо искам да запаля една цигара, внимавам да не става компулсивно действие - пак и пак и пак, защото го установих за себе си като тенденция.
Кометирах опита си с колега, която не можеше да разбере, защо не може да спре цигарите. Моят разказ отключи в нея инсайт: Когато била на 6-7 години, нейният баща също пушач, я водел на някъде, пушейки цигара. С детската си наивност тя поискала да пуши също. Баща и спрял и и подал цигарата. Щастлива и любопитна, тя приближила устни и точно тогава баща и обърнал цигарата и изгорил устата. НАКАЗАНИЕ, през болка. Тя осъзна, че нейното пушене е наказателен процес, тя пали цигара всеки път, когато се чувства несигурна и объркана, колкото по тежък е житейския и период, толкова по учестено е пушенето и.
Надявам се да изведеш отговорите за себе си. Причината може да е и съвсем друга при твоя човек/ в което се съмнявам/, но едно е сигурно, догато той сам не стигне да желанието да осъзнае, защо му е необходимо пушенето, нищо не е в състояние да го спре. 
ПП. И в момента паля цигара, когато имам нужда от усещането за връзка с онзи период и никой не може да ми го отнеме или да ме откаже от това.