spring_blossom

Минах през подобен кошмар - но аз бях дъщерята, чиято майка не се разбираше със сестрата на съпруга си. По сходни причини. Вече съм зрял човек и след много анализи на ситуацията, която с годините се изроди и започна много да пречи на нормалните ни семейни отношения, мога да Ви посъветвам да не се "вманиачавате" в темата, ако мога така да се изразя. Проблемът не е Ваш. Просто тя не е добра сестра, за да причинява това на собствения си брат. С години наблюдавах как баща ми се разкъсва между съпругата си и сестра си, а майка ми си съсипваше нервите и здравето заради случки, подобни на тези, които описвате. Заявете позицията си твърдо, но интелигентно и не допускайте това да застава между Вас и съпруга Ви. Изградете си модел на семейни отношения, подобен на този в Западните общества - роднините настрана. В много случаи дистанцирането е за предпочитане.

Моето лично мнение, като човек, подписал петицията, е, че ще се повтори ситуацията с българското Черноморие... Ще привлечем туристи от типа "Слънчев бряг". Според мен трябва да развиваме селския туризъм в региона, семейния бизнес... Разбира се, че трябва да се вложат пари за изграждане на инфраструктура и съвременни удобства, това е безспорно, но не с мащабни чужди проекти, в които българите ще работят за жълти стотинки.

https://www.facebook.com/hashtag/%D0%B4%D0%B0%D1%81%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D1%81%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0 Аз лично разбрах от този линк във Фейсбук, защото Любомир Розенщайн ми е приятел там. Със сигурност не е спам, нито има нещо прикрито. За съжаление малко хора се включват. Жалко е, че "инициативата Halloween" тази година се радваше на къде-къде по-широк интерес в социалните медии...

Здравейте, не знам дали вече не е публикувано нещо по темата тук - става въпрос за мега-мащабния френски туристически проект, който ще се строи в Рила. Ето подробности тук: http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2013/10/27/2169492_frenski_proekt_v_rila_za_550_mln_evro/ А това е линк към страницата в Аваз.орг, където се събират подписи против проекта. Инициативата тръгна от Любомир Розенщайн. Всеки, който се чувства съпричастен, нека да подпише. https://secure.avaaz.org/en/petition/Da_sprem_Super_Rila_za_da_ima_Rila/?smisLcb Засега има по-малко от 5 хил. подписали.

Благодаря ти, Ела! Изключително точно си успяла да предадеш начина, по който се чувствам. "Предполагам, че това което най-много Ви измъчва е неразбирането или по-точно нежеланието на майка Ви да разбере какво чувствате самата Вие. Вашата болка и гняв, че сте сама с чувствата си, а имате такава потребност да ги споделите точно с нея." Точно това е най-голямата ми болка, всичко друго мога да преодолея.... Благодаря още веднъж!

Всичко това го разбирам много добре. Но не ми се струва справедливо невинни хора да страдат заради слабохарактерността на друг (колкото и добри качества иначе да има този друг). Всички си учим урока, а той кога ще си го научи? Не искам да звуча като съдник. Но ситуацията се развива пред очите в продължение на години. Не осъзнавах колко е сериозно положението, допреди една година.

Диди, благодаря ти за отговора. Извинявам се, че късно пиша. "Важно уточнение е, че опрощаването не означава да се неглижира дадено поведение или да се забрави" - точно това е, което ми пречи. За мен подобно поведение не е оправдателно, още повече - свидетел съм колко много вреда нанесе на друг човек в миналото. Знам, че всички минаваме през определени фази, израстваме, правим грешки, учим се от тях и т.н. Но този урок продължава прекалено дълго за всички ни... Още веднъж благодаря за разбирането!

Благодаря за отговорите на всички Опитвам се да приема нейната гледна точка, да се поставя на мястото й, да й дам време и пр. Имам усещането, че това положение продължава неоправдано дълго. Ще трябва да се примиря, че майка ми е такава, каквато е и ...до там. ПС. За да не ме разбере някой погрешно - обичам майка си и я подкрепям доколкото е по силите ми.

Здравейте, Преди година загубих баща си. Загубата беше внезапна и шокираща, всички я преживяхме много тежко и все още се възстановяваме. Проблемът е в мен и майка ми. Никога не сме били особено близки, защото имаме различни възприятия за света, за толерантността, за разбирането, силата на духа и пр. Винаги е била грижовна и мила, но по един особено органичаващ начин - от един момент нататък стана като студен душ, като рязка спирачка по пътя ми като възрастен човек. Проблемите са колкото дребни, толкова постоянни и натрапчиви. Нещо наглед дребно - не живеем заедно, а аз имам котка вкъщи. Благодарение на животинката, успявам да се отдалеча от мрачните мисли и тъгата (нямам деца засега). За нея котката е трън в очите. Аз съм в постоянен стрес, когато тя е при мен, защото не знам в кой момент ще „изригне” и ще започне да ме обвинява, че вместо деца, гледам котка, имало косми навсякъде и пр. Това, което ме ядосва, е че изобщо не й хрумва, че може да имам проблем със зачеването, например. Сега съм на прага на поредния опит инвитро, а дори не мога да споделя с нея. Опитвах разговори пред време – не се получи. Тя си е в неин свят. Как така имам проблеми, какво съм направила, за „да си ги причиня”?! От сорта... След баща ми тя изцяло си пренесе очакванията върху мен – брат ми е по-самостоятелен, има си семейство и е по-далеч. Но и с него имаха същите дразнения. За мен животът рязко се преобърна след загубата на баща ми – вече съм натоварена с отговорности – за имот, кола, всевъзможни разходи и пр., за които преди дори не съм се замисляла. Темата може да е дълга. Но това, което искам да кажа – най-големият ми проблем – аз започвам да мисля, че майка ми е егоист. Проявям разбиране и търпение към нея, заради травмата от загубата на най-близкия й човек, опитвам се да се грижа за нея, да я подрепям по всякакъв начин, който е във възможностите ми, все пак... Но не виждам разбиране и ...съпричастност към моите тревоги. Тя винаги е била деликатен и чувствителен човек. Имам усещането, обаче, че тези й качества се загубиха някъде с възрастта. Новите отговорности буквално ме смазват – разкъсвам се, не само физически, между работа, моите собствени цели и проблеми, и грижата за нея. Не съм имала такива разногласия с баща ми. С него се разбирахме и без думи. Идеята, че майка ми е егоистична и манипулативна (не само към мен, а преди вереме и към баща ми – все нещо я болеше, все трябваше той да се чувства виновен, че по някакъв начин я е засегнал, не е зачел чувствата й, не я е „защитил” пред други хора и т.н.), ме разкъсва отвътре. Почти през седмица изпадам в тежки мигренозни кризи, които ме довеждат до безпомощно състояние. Плача от яд и от гняв, че не мога да се справя със ситуацията. Взех решение да се опитвам да си „открадвам” по малко време за себе си, за да се съхраня. Но изпитвам угризения, защото не съм до нея в този труден период. Не искам да съдя никого, никой не е идеален. Но нервите ми вече не издържат. Страхувам се, че съм пред сериозен срив. Не мога да си върша работата като хората, движа се по тънък лед, съобразявам се с прекалено различни фактори и не знам как да продължа... Ще съм благодарна за всеки съвет, стига да не е разговор – защото разговорите не помагат. Правя опити едва ли не от тинейджър.

Здравейте, Въпреки че давате конкретна информация, в главния справочник на класическите хомеопати - Реперториума, в рубриката главоболие по време на мензис има 137 възможни хомеопатични лекарства. Нужни са още десетки симптоми и индивидуални ментални, общофизически и модалности, лична и фамилна анамнеза и задълбочен анализ,за да се избере най-подходящото хомеопатично л-во, което да ви излекуване не само мигрената, но и подлежащите причини за нея. Благодаря Ви! Ще потърся лична среща тогава

Какво се промени в отношенията с партньора ви? Като цяло и 2-мата станахме по-заети - аз със себе си, а той с работата си - на практика работи почти денонощно от няколко месеца насам. Аз загубих единия от родителите си през лятото и все още се опитвам да се справя с това..

Здравейте! Имам въпрос за тежка мигрена. На 35 години съм и от около 15 години периодично страдам от изключително тежки пристъпи на мигрена. От близо година, обаче, забелязвам, че има пряка зависимост между началото на месечния ми цикъл и началото на мигрената - още от първия ден се събуждам с леки болки в слепоочията и врата, които към средата на деня и впоследствие прерастват в тежка криза - пулсиращо главоболие, повръщане, гадене, болки в стомаха и корема до степен невъзможност да хапна или задържа някаква храна, втрисане... последните няколко пъти започнаха дори да ми изтръпват пръстите на ръцете... От доста време не пия обезболяващи. Има ли някакъв начин да се намали интензивността на тези мигренозни фази? В такива дни съм абсолютно неспособна да свърша каквото и да било, налага ми се да си тръгвам от работа и пр. Пробвала съм какво ли не - масажи, сън, разходки на въздух... Но вече нищо не помага. Пристъпите се оформиха като циклични и следователно доста чести... Благодаря предварително!

Sha Angreal, Lifetime, Благодаря и на вас! Наистина съм се вкопчила в идеята, но се оказа, че така или иначе съм закъсняла - този, когото исках да зарадвам с внуче, си отиде. (бях задала въпрос за това по-горе, но никой не ми отговори). Изследвания имам всякакви и все безрезултатни. Явно някъде бъркам, не знам как и защо... Цялата си енергия съм насочила там.

Благодаря ти, Деяна! Ще помисля още малко, май няма да подходя с големи надежди и този път.

вече 35

Бих искала да попитам Таро дали да се подложа на т.нар. процедура "цервикална дилатация" във връзка с пореден опит за забременяване? Чуденката ми е, понеже след много четене и ровене, сама го предложих на лекуващия лекар, а той някак много бързо се съгласи... Сега обаче се страхувам от усложнения и почти съм се отказала. От друга страна, пък, ми се иска да има конкретна стъпка в борбата ми с безплодието, а не пак да се вкарам в познатия сценарий - всичко изглежда наред, а накрая - пак нищо. Благодаря!

Чета мненията в тази в тема и не вярвам на очите си... хора, уважавани от мен до днес, да са способни на такива крайности в разсъжденията си. Като човек, който се бори с безплодието повече от две години, намирам самата идея за налагане на такъв "контрол над раждаемостта" за абсурдна и обидна. Кой би могъл да определи/предскаже какво дете ще се получи от които да било двама родители?! Нима в гетата не са се раждали достойни хора, допринесли за промяната на света към по-добро? Примери много... Случвало ми се е да изпадам в подобни настроения - толкова много се старая да стана майка, питам се дали ще съм добър родител, опитвам се да правя всичко както трябва и пр. И не се получава. А в малцинствата - никакъв проблем, улиците на София са пълни с малки, дрипави просячета... Никой не е мислил как ще ги храни, възпитава и т.н. Хващало ме е яд. Но не сме ние тези, които имат правото да решават кой, колко и дали изобщо да има поколение. Дори не съм сигурна, че самото решение да родиш дете (не да отгледаш, защото можеш да осиновиш) трябва да е осъзнат избор. Най-малкото пък финансовото състояние трябва да е пречка.

доста добре се справяш в този форум мисля, че скоро ще намериш добри събеседници, ако не и приятели. може би все още не си срещнал подходящите хора - такива, които да се вълнуват от сходни неща, с които действително да има какво да си кажете.

Отново съм тук с въпрос към Таро - на баща ми му откриха белодробен карцином - не са добри прогнозите, да не говорим, че и лекарското отношение е направо смазващо... Всяка информация ще е добре дошла, надяваме се на чудо... Благодаря!

Тази нощ сънувах много падащи звезди - стоях на терасата си вкъщи и гледах небето, което беше розово. Падаха една след друга, много звезди. Гледах ги и им се възхищавах в съня си и си казвах, че е приказно красиво и най-после се случва и на мен В реалния живот не ми се е случвало досега. Как бихте го разтълкували? Днес е важен ден за мен.

Ех, Ивета Всичко е точно така, както си го описала - дори за хормоналните вариации и 'водата' - хем ми е в повече, хем ми липсва. Със сигурност вярвам. Благодаря ти!

Привет Благодаря много за отговорите! Не се чувствам особено 'силно подкрепена', ако мога така да се изразя, от всички. Макар че най-близките ми хора ме подкрепят, на практика борбата си е моя и до голяма степен аз сама се справям с всичко (родителите ми са в друг град и не са до мен, а аз умишлено им спестявам доста негативи). От две години правим опити, а сериозен проблем, според специалистите, уж няма, т.е. ин-витрото би трябвало да е решение, но така и не се получи досега. Всички тези търсения, чакане, разочарования и пр., много ми се отразиха, както и на човека до мен. Иначе имам много съмнения и страхове как ще се справя, дали ще бъда добър родител, ще имаме ли винаги средства... и пр. Предполагам обичайните неща за всяка жена над 30, която иска стане майка. Като цяло чувствам отговорността предимно моя.

И аз да прибегна до помощта на Таро... Имам въпрос, свързан с предстоящото ми инвитро - ще имам ли успех този път, и въобще всичко, което би могло да се каже за трудностите ми със забременяването - ако нямам успех и евентуалната бременност - ако имам Благодаря!

Не съм убедена, че разбирам въпроса... Може би ще конкретизирате? Отговорите, които получих, напълно удовлетвориха питането ми, т.е. мисля, че съм разбрана правилно тук, в тази тема. Не ме вълнува медицинската страна на проблема - за това си има други форуми и източници на информация. Иначе

Melly To, Благодаря ти, че сподели опита си Да, права си - свободното време наистина доста доста помага за връщането назад и дълбаенето в миналото. Засега се справям. Успях някак си да изляза от омагьосания кръг и то след като прочетох една книга - "Хората на лъжата". Най-общо - там се казваше, че лошите хора (аз го разбрах като "тези, които ни вредят") умишлено ни объркват. Не става въпрос за съзидателна провокация, ако мога така да се изразя, чрез която израстваш и откриваш нови неща, развиваш се, а за оплитането, съмнението и въобще, нездравият интерес, който здраво те тегли назад и надолу. Накратко, разпознах някои недотам добри черти у хората, към които се връщах и намирайки отговор, загубих интерес. Човек, който бяга от диалога и умишлено отказва да изясни ситуацията с една дума, просто не си заслужава...