Jump to content
Порталът към съзнателен живот

ISTORIK

Участници
  • Общо Съдържание

    631
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    4

Всичко добавено от ISTORIK

  1. Слово за народните будители (Чете се пред публика в деня на празника) Честит празник на всички, които се чувстват народни будители! Днес, всеки уважаващ себе си учител, всеки уважаващ себе си деец на Словото е, в някакъв смисъл, и будител, макар контекстът на днешната епоха да изисква тази будителска дейност да се проявява по коренно различен начин, отколкото това е ставало през Античността, през Средновековието и през Възраждането. За пръв път, Денят на народните Будители е отпразнуван в гр. Пловдив през 1909 г. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на св. Иван Рилски. През 1922 г., народното събрание обявява този ден за празник на всички “заслужили българи”, както са се изразявали тогава. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа. През многовековната българска история, за около 7 века, българският народ е бил под чуждо владичество – 2 века под това на византийците и 5 века - под това на османските турци. В тези времена били заличени много български родове, много исторически извори, многовековни завоевания на българската култура... И все пак, България успява да оцелее и отново да се появи със собственото си име на политико-географската карта на Европа. Този факт се дължи на дейността на многобройните дейци на словото, на онези творци, които успяха да пренесат мъждукащия въглен на българския национален дух през вековете. Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. Показателен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, че само 9 години след Освобождението на България от османо-турско владичество вече имаме БАН. На този ден, България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане. Всъщност, будителска дейност в българските земи може да бъде открита още в дълбока Древност. Още Орфей е казал, че трябва да опознаем себе си, за да опознаем същността на боговете. А тракиецът Спартак е съумял да вдигне на въстание гладиаторите и робите в Римската империя. И с тази своя непрофесионална армия да унищожи осем римски легиона. През Средновековието, княз Борис I – Михаил унищожил 52 болярски рода (от които – 50 на древните българи и само 2 – славянски!), за да покръсти българския народ и, за да може, по-късно, България да даде култура на голяма част от славянския свят. Неговият син – цар Симеон I Велики – създаде “Златния век” на българската култура. По време на неговото управление процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата. Разбира се, не бива да пропускаме делото на т. н. “свети Седмочисленици” – това са братята Константин Философ – Кирил и Методий, както техните ученици – Горазд, Сава, Ангеларий, Наум и Климент (последният е автор на азбуката, наречена на името на неговия Учител – кирилицата). Без тях, Златният век би бил невъзможен. Не бива да пропускаме ученията на богомилството, на варлаамитството и на исихазма. Нашите средновековни предци вярвали, че “Голи са, без книги, всички народи!” Изкушавам се да приключа средновековния период с цитат на надписа върху колона на хан Омуртаг. Надписът гласи: “Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!” Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно. Нека помним! Нека сега се пренесем в епохата на Българското Възраждане! За разлика от Западноевропейското Възраждане, което беше опит за връщане към ценностите на гръко-римската цивилизация (здрав и красив дух – в здраво и красиво тяло), при нас, народните будители търсеха пътища, водещи към победата над невежеството. Нашето Възраждане не е нито опит за припомняне на нечии чужди идеи, нито опит за хуманизиране на човешкия дух. Ние не се опитвахме да възстановим нещо, което е вън от нас, нямахме необходимост от идеите на Платон и на Аристотел, защото си имахме идеите на Орфей, на Иван Рилски, на Йоан Екзарх, на черноризец Храбър, на презвитер Козма и на всички знайни и незнайни старобългарски книжовници. Опитвахме се да отстояваме своето собствено минало величие. Но защо наричаме борците за просвета с термина “будители”? Защото те “събуждат народа”, за да може да види той деня, да види светлината на Слънцето. Целта на “събуждането” е не само някой да бъде събуден от сън или от незнание, но, след като бъде събуден, той да се впрегне на работа, да се роди в душата му желание да промени себе си, да промени и битието си, да сътвори утрешната история... Паисий Хилендарски, родоначалникът на българската освободителна идеология, разбуди българския народ от неговия вековен робски сън. Неговото дело бе продължено от хората, взели участие в процесите, свързани с църковната борба, с просветното и с научното дело, с революционната борба, с литературата, с дарителството... И кой, ако не – Църквата - спомага най-много за разпространението на знанията, за запазването на българсия език, на българщината, както и - за по-дълбокото разбиране на философията на историята - не като култура на войната, а като култура на мира? За съжаление, не е възможно да бъдат изброени всички народни будители. В този празничен ден, трябва да се сетим и за всички незнайни будители. Трябва да отдадем признателността си и на днешните будители, защото признанието на цялостната им дейност не трябва да идва след векове. Възниква въпросът: Нужни ли са, в днешно време, нови народни будители? Винаги са нужни велики личности, които да спомогнат за реализирането на националните идеали на един народ. А българският национален идеал от Възраждането, все още, не е осъществен. Отговорността пред утрешния ден е както лична – на всеки един от нас, така и – национална – на цялата българска нация. Нека благодарим на всички знайни и незнайни, минали и настоящи народни будители за идеята, която са ни завещали, а именно – че будността е важна предпоставка за едно по-добро бъдеще – лично и общонародно.
  2. Не е нужно да бързаш с изводите. Може да са се събрали по повод нечий празник. И никъде не е казано, че е само той мъжът в женската компания, нали?
  3. Според вас, коя религия би могла да бъде религията на XXI век? Може да е някоя световна религия, някоя местна религия, някоя не толкова нова, а може и да е някоя съвсем нова, която още не е създадена. Може да е някоя религиозна секта или дори - някоя религиозна ерес. Някоя философска система или някое духовно учение. А необходима ли е изобщо такава религия днес?
  4. Прекрачили сме прага на 2012 г. – поредната година, набедена за последна, за край на света, за годината, през която ще настъпи деня на страшния съд (според календара на маите - на 21 декември). От зараждането на живота на Земята преди около 4,54 млрд. години уязвимите видове винаги са съществували в сянката на унищожението. Изчезването на видовете е нещо напълно естествено – 99% от всички 4 млрд. форми на живот, за които са смята, че са еволюирали оттогава, вече са измрели. Освен това, през последните 500 млн. години планетата е преживяла пет пъти значително ускоряване на обикновено стабилния темп на измиране на видовете. Тогава повече от 75% от формите на живот на планетата измирали за период, който от геоложка гледна точка се равнява на един миг. Поне едно от тези масови измирания е било причинено от някакво апокалиптично събитие. Ако огромен астероид удари Земята, например, сблъсъкът би предизвикал унищожителни земетресения и огромни вълни - цунами по цялото земно кълбо. Това вече се е случвало – динозаврите, заедно с повече от половината от останалите видове, са били ликвидирани преди 65 млн. години, след като астероид с диаметър 10 км се разбил някъде в полуостров Юкатан. Други природни бедствия, които могат да имат подобен ефект, са рязка промяна в климата или масивно вулканично изригване. Подобни събития биха предизвикали глобални катастрофи, които могат да ликвидират голяма част от живота на Земята. Като се има предвид обаче, че сме преживели стотици хиляди години, изложени на такъв риск, е малко вероятно подобно бедствие да сложи край на нашето съществуване. Космическите заплахи за живота на Земята също винаги са ни съпътствали – сблъсъкът на нашата галактика - Млечния път - с най-близката друга галактика – Андромеда, например, или появяването на черна дупка. В действителност обаче може да се окаже, че най-големите рискове за човечеството произлизат от нашите собствени действия – климатичните промени, замърсяването, изчерпването на природните ресурси, ядрените оръжия или - нещо друго. С все повече и повече технологии, които могат да посеят масово унищожение, с по-добро познаване на космическите заплахи за нашата планета, и все повече форми на масмедии, които тръбят наближаването на Армагедон, изглежда, че истерията, свързана с възможен скорошен апокалипсис, отново завладява човечеството. Като се има предвид, колко са успешни през последните години филмите за бедствия, слагащи край на света, изглежда, че човечеството е истински запленено от сценариие за края на света. В реалния свят не можем да знаем, как и дали Земята и човечеството ще срещнат своя край. Размишленията върху края на света обикновено са работа на религията. Сега обаче науката също се включва в търсенето на отговор този въпрос. Според песимистите, светът ще се сгромоляса рязко – с гръм и трясък. Или ще върви към гибелта си бавно и дълго време. Според оптимистите пък, човечеството ще преодолее трудностите и ще оцелее в този си вид или – под друга форма. Предлагаме ви множество от възможни сценарии на развитие на човечеството или на независещи от човека изменения на Земята или във Вселената, които биха могли да сложат край на нашата цивилизация. 1. Смърт от поемането на наркотици и настъпването на еуфория Много голяма част от човечеството ежедневно използва наркотици, като например - кофеин или никотин. Други наркотици подобряват настроението или държат човек в будно състояние в продължение на денонощия. Не е изключено да настъпи катастрофална зависимост на човечеството от наркотиците, при която то да започне да измира постепенно. Нека си спомним как през XIX век китайците масово започнаха да ползват опиум, а когато държавата забрани употребата му, англичаните инициираха опиумни войни. Оттогава – насам са създадени много нови наркотици. Наркоманията (или токсикоманията) е болест, предизвикана от периодичната употреба на някакво упойващо или токсично (отровно) вещество, с тендеция дозировката му постояо да се повишава. Тази болест води до психо-физическа зависимост от съответото вещество и до пагубни и необратими последствия за целия организъм. Наркоманията неминуемо води до смърт. Освен алкохола, тютюна, кофеина и опиума, други наркотици са морфинът, кодеинът, хероинът, марихуаната, хашишът, ганджата, амфетамините, мескалинът, ацетонът, толуенът и така нататък. В САЩ най-широко разпространените и най-вредните наркотици са алкохолът и цигарите. От тях годишно умират много повече хора, отколкото - от останалите наркотици. Съчетаването на психотерапия с метадонова програма се използва по целия свят за лечението на хероиново зависимите. Лечението с метадон е лечение с наркотична субстанция, но ползите от него са, че той не осигурява еуфоричния ефект от наркотиците, има продължително действие и не изисква пациентът настойчиво и цял ден да си търси дрога. Изисква се пациентът да продължи да го приема за доста дълъг период от време. 2. Внезапна промяна в физичните константи на Вселената Ако Земята е била създадена и все още се намира в регион, известен като „фалшив вакуум”, тази област може във всеки момент да премине в по-ниско енергийно състояние. Този срив може да се случи със скоростта на светлината и нашите атоми няма да успеят да се задържат един за друг при вълната от енергия, която би последвала, и всичко би се разпаднало. Ако това се случи, Вселената няма да бъде такава, каквато я познаваме. 3. Ускорител на частици и частицата „стрейнджлет” В квантовата механика има много страховити хипотези. Една от тях е свързана с елементарната частица, наречена „стрейнджлет”, която може да трансформира всяка друга материя в копие на себе си. Така само за няколко часа няколко такива частици могат да превърнат планетата ни в безформена маса стрейнджлети. Физиците отдавна теоретизират, че ускорителите на частици (като големия адронен колайдер) може да унищожат Земята. Когато електрическите полета се използват за ускоряване на протони, те биха могли да се сблъскат с огромна скорост, при която да се създадат малки черни дупки, които бавно ще погълнат нашата планета и дори – цялата Слънчева система. 4. Краят на времето През 2007 г. испански учени предложиха алтернативно обяснение на мистериозната тъмна материя, която представлява 75% от масата на Вселената и действа като антигравитация, разделяйки галактиките една от друга. Те изказаха предположението, че ефектите, които наблюдаваме, се дължат на това, че времето се забавя и изтича от нашата Вселена. 5. Мегацунами и потоп Мегацунами би могло да унищожи цялото източното крайбрежие на САЩ, на Япония или друга океанска или морска държава. Крайбрежните области в целия свят може да бъдат наводнени. Каква би могла да бъде причината: стопяване на ледниците, земетресения в океаните и моретата, падане на астероид в океан или в море. Геолозите се тревожат, че евентуално бъдещо изригване на някой вулкан може да запрати в Атлантическия океан парче скала, два пъти по-голямо от остров Ман, което да предизвика вълни с височина над един километър с катастрофални последици за бреговете на Европа, Северна Америка, Южна Америка и Африка. 6. Геомагнитна инверсия Магнитното поле на Земята представлява щит срещу опасната слънчева радиация. През известен период северният и южният магнитен полюс разменят позициите си и по време на тази размяна магнитното поле може да отслабне или да изчезне в продължение на години. Ако това се случи, на нашата планета могат да попаднат космически лъчи, които да унищожат всяка форма на живот. Последната известна такава смяна се е случила преди почти 780 000 години и е възможно да се повтори в недалечно бъдеще. 7. Избухване на свръхнова звезда в близост до Слънцето Когато една свръхмасивна (свръхнова) звезда умира, от нея в космическото протранство се изстрелват високоенергийни гама-лъчи. Ако такива лъчи достигнат Земята, тяхната огромна енергия би разкъсала молекулите на атмосферата и би унищожила защитния озонов слой. Гама-лъчите са най-мощните експлозии, известен във Вселената. Те могат да освободят толкова енергия, колкото е освободило нашето Слънце по време на целия си живот - 10 милиарда години. Огнена въртележка в Космоса би могла да изпепели живите организми на Земята. 8. Черна дупка Черните дупки са най-мощните гравитационни обекти във Вселената, които са способни да разкъсат Земята на съставните й атоми. Дори и ако е на милиарди километри, една черна дупка може да извади Земята от Слънчевата система и да я запрати в космическото пространство, където тя ще се рее без източник на светлина и топлина. Най-малкото, черната дупка би могла да изкриви орбитите на всички планети от Слънчевата система, както – и орбитите на техните спътници. (Най-много спътници има планетата Юпитер – 63.) А би могла да откъсне някои планети от системата. Ако черна дупка изхвърли Юпитер от нашата слънчева система, на Земята ще падат 10 000 пъти повече метеорити. Теоретичната физика твърди, че черните дупки, създадени от устройство, подобно на адронния колайдер, ще бъдат съвсем малки и или ще се изпарят, или ще напуснат със свръхскорост нашата галактика. А най-близките черни дупки се намират на хиляди светлинни години от Земята. 9. Агресивни видове Агресивните видове може да са растения, животни или микроби, попаднали в екосистема, която не разполага със защита срещу тях. Популацията на нашественика бързо се увеличава, а нападнатата екосистема е дестабилизирана и застрашена от колапс. Агресивните видове вече представляват скъпо струващ глобален проблем – те нарушават стабилността на местните екосистеми, изяждат други видове, пренасят вируси, отравят почвите и нанасят щети на земеделието. 10. Трансхуманизъм Биологичните и технологичните нововъведения могат да доведат хората до ново ниво, отвъд сегашното, на което те вече няма да приличат на представителите на човечеството, които съществуват днес. „Постхората” ще функционират с изкуствен интелект, базиран на мислите и спомените на древните хора, които са били вкарани в компютърна система и съществуват единствено под формата на дигитална информация в мрежа. 11. Ядрена война или повреда на ядрена електроцентрала, последвана от ядрена зима След бомбардировките над Хирошима и Нагасаки с ядрени бомби в края на Втората световна война двете суперсили – САЩ и СССР навлязоха в период на „студена война”, приключил през 1991 г. Държави като Пакистан, Иран и Северна Корея също правят опити да се сдобият с атомни бомби. От десетилетия – насам ядрените бомби държат световното население в страх от Армагедон и, докато лидерите на страните с ядрени оръжия си сътрудничат в разоръжаването, ядреният тероризъм все още е голяма опасност. Известно е съществуването на около 20 000 ракети с ядрени бойни глави, пръснати по целия свят. А за още колко не знаем? Не бива да се забравя какво се случи в Хирошима и Нагасаки през 1945 г.! Не бива да забравяме и последствията от повреждането на реакторите в електроцентралите в Чернобил и Фукушима. Това е най-бързият начин, по който би могло да бъде унищожено човечеството. 12. Компютрите и роботите завладяват света Развитието на новите технологии и изкуствения интелект би могло да доведе до появата на компютърен свръх разум, който да поведе компютрите и роботите на война срещу хората. Вече има интелигентни компютърни вируси, имащи полу-самосъзнание. Военните роботи стават все по-сложни и все повече се доближават до човешкия интелект. Скоро може да започнат да взимат и самостоятелни решения. И да решат, че ще им бъде по-комфортно, ако изтребят хората на тази планета. Възможно е някоя извънземна цивилизация да изпрати свои роботи, които да завладеят Земята и да унищожат човечеството. От друга страна, роботите биха могли да завладеят човечеството и с любов. Може идеалната ни „половинка” да се окаже робот. Роботите може да се окажат и наследници на човечеството - след неговата гибел поради някаква друга причина. 13. Промяна на климата и екологията, намаляване на биоразнообразието, колапс на екосистемите Предполага се, че неконтролируемо покачване на глобалното затопляне би могло да причини изменение на климата на Земята, която постепенно би могла да стане съвсем необитаема – също като планетата Венера. Според един климатичен доклад на ООН, поради глобалното затопляне хималайските ледници, източник на най-големите реки в Азия - Ганг, Инд, Брахмапутра, Яндзъ, Меконг, Салуин и Жълтата река - може да изчезнат до 2350 г. Около 3 милиарда души живеят в дренажния басейн на хималайските реки, което е почти половината от населението на света. Хималайската речна система се простира върхуследните държави: Афганистан, Бангладеш, Бутан, Китай, Индия, Непал, Мианмар (Бирма), Камбоджа, Тайланд, Лаос, Виетнам, Малайзия и Пакистан. Възможни са както засушавания, така – и големи наводнения в тези държави. В Индия само р. Ганг осигурява вода за пиене и за земеделие на над 500 милиона души. Западното крайбрежие на Северна Америка, което получава голяма част от водата си от ледниците в планински вериги като Скалистите планини, Каскадните планини и Сиера Невада, също ще бъде засегнато. Ако нови водоизточници не бъдат открити до 2020 г., жителите на щата Калифорния ще бъдат изправени пред голям недостиг на вода. Климатолозите споделят своите наблюдения относно нарастването на интензивността и честотата на природните бедствия. Днес около 70% от бедствията са свързани с климата, а преди 20 г. са били 50%. Тези бедствия вземат повече човешки жертви и да цената за справянето с последствията от тях е все по-висока. Разрушителните внезапни проливни дъждове, интензивни тропически бури, повтарящи се наводнения и суши, вероятно ще се увеличат. Изсичането на тропическите гори ще намали дъждовете в тропиците, а затоплянето на Световния океан, ще повлияе на изхранването на фитопланктона. Това ще доведе до пустинни области в тропическите зони и ще намали биоразнообразието на планетата. Разтопяването на полярните ледници пък може да доведе до потоп и потъване на много крайбрежни градове (например – Венеция). След резки климатични изменения може да започне масова миграция на население. Ще започне ново преселение на народите. И ще има множество конфликти за оставащите ресурси (храна, пасища за животните, питейна вода, полезни изкопаеми…), тъй като някои части на света ще станат много по-непригодни за живеене. Макар че времето в Канада става малко по-приятно, глобалното затопляне вече променя моделите на миграция на птиците и животните, преразпределя валежите от дъжд и сняг и дори увеличава честотата и силата на ураганите. 14. Влошаване на качеството на почвите и намаляване на земеделските добиви Качеството на около 40% от селскостопанската земя в света е сериозно влошено. Ако до 2025 г. настоящата тенденция на деградация на почвите в Африка продължи, континентът ще бъде в състояние да се изхранва само 25% от населението си. 15. Сблъсък на космически тела (комети, метеорити, астероиди, друга планета от Слънчевата система или планетата Нибиру) със Земята Много са факторите, довели до изчезването на динозаврите, но финалният щрих вероятно дължим на онова гигантско небесно тяло, сблъскало се с планетата ни преди 65 милиона години. Широкият ок. 10 км. астероид се забил в мексиканския полуостров Юкатан, създавайки кратера Чиксулуб, дълбок 10 километра и с диаметър 180 километра. Ударът предизвикал катастрофални мегацунамита, бури и пожари по целия свят и изстрелял достатъчно прах и частици във въздуха, така че да блокира Слънцето и да предизвика продължителен период на глобално застудяване, довел до измирането на множество растения. Оттам по веригата загинали и други същества, населяващи Земята. Според изчисленията на учените, на всеки 500 000 години обект с диаметър около 1 км се сблъсква с нашата планета, а обект с диаметър над 6 км, който би предизвикал масово измиране на видовете, може да се сблъска с нашата планета на всеки 100 000 000 години, като срещата ни с втория вид обекти вече е просрочена. След сблъсък на Земята с метеорит ще настанат опустошение, пожари, земетресения, може да се активират някои вулкани. Ако планета от ранга на Меркурий се сблъска със Земята, животът на нашата планета ще бъде унищожен и сблъсъкът ще изхвърли в орбита достатъчно планетарна материя, която би могла да формира втори спътник на Земята. Някои астрономи обясняват възникването и развитието на живота на Земята с влиянието а планетата Юпитер, която защитава нашата планета от голяма част от метеоритите. Ако Юпитер не съществуваше, метеоритните удари върху Земята биха били поне 10 000 пъти повече. По своя минерален състав, метеоритите се делят на каменни, желязо-каменни и железни с висок примес на никел. Най-големият метеорит, паднал на Земята лежи в западна Сахара и тежи над 60 тона. В България също са падали метеорити. Късове от тях могат да бъдат видени в Геологическия музей на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Много астрономи, в това число – и български, работят по няколко международни програми за откриване на астероиди, преминаващи на опасна близост до Земята, и които биха могли да се сблъскат с нея. 16. Нова ледена епоха Това може да се случи при евентуално намаляване на слънчевата активност. Достатъчно е тя да намалее и само с 1%. Една нова Ледена епоха ще има сериозно въздействие върху цивилизацията, защото обширни територии на континентите Северна Америка, Европа и Азия може да станат необитаеми. Все още ще бъде възможно да се живее в тропическите региони, но там пък може да има загъба на влажност и на водани ресурси. Последният дълъг ледников период е приключил преди около 10 000 години. 17. Демографски взрив на световното население, селскостопанска криза и невъзможност то да бъде изхранвано През ХХ и XXI век станахме свидетели на бързо нарастване на човешката популация, поради развитието на медицината и подобряване на медицинските условия в света. А също – и заради огромно увеличение в производителността в селското стопанство. Между 1950 и 1984 г. световното производство на зърно е нараснало с 250%. Така стана възможно производството на храни да бъде в крак с прираста на населението в световен мащаб и да поддръжка този постоянен прираст. Според редица учени, предстоящата криза в селското стопанство ще започне да се усеща след 2020 г., а през 2050 г. резултатите от нея ще бъдат отчайващи. Учените твърдят, че през следващите десетилетия цената на хранителните стоки и на питейната вода ще започнат да се покачват спираловидно. Предстоят световен глад и световна жажда, каквито историята е познава. Ако пшеницата заболее от различни болести, освен кризата в добивите, ще има криза и в производството на храни, базирани на нея. Ще последва намаляването и поскъпването на други хранителни продукти. 18. Изригване на супервулкани Живеем върху огнена топка, покрита с тънка кора. Изригването на супервулкани би могло да доведе до премного жертви и ужасни разрушения, последвани от вулканична зима или – най-малкото – до години без летен сезон. Вулканичната деност би могла да доведе и до нови природни бедствия като земетресения и огромни вълни цунами. Все още науката не е създала стратегии за предотвратяване на изригване на супервулканите. На всеки 50 000 години изригва супервулкан. 19. Сблъсък на галактиката Андромеда е с нашата галактика - Млечния път Сблъсъкът и възможното сливане на двете галактики би могло да измени орбитата на цялата Слънчева система, предизвиквайки възможността нашата планета да стане необитаема. 20. Извънземни превземат Земята Извънземните отвличат, изнасилват, правят научни експерименти и убиват хората масово. Така е поне в научно-фантстичната литература и филмография. Може би те се крият от човечеството и ненадейно ще атакуват Земята, като ни бомбардират от Космоса, а после ще изпратят своите роботи да ни доунищожат. Ако не се справят по този начин, биха могли да използват химическо и/или биологичско оръжие. След като ни унищожат, те ще разграбят природните изкопаеми на нашата планета. Другата възможност е извънземни да донесат непознати за нас болести, които да унищожат човечеството. Ако извънземните цивилизации съществуват и, ако нивото им на развитие е малко по-високо от нашето, те вече знаят, че на нашата планета има живот. Все още нашите учени не са открили извънземен разум. Може би извънземните не съществуват и ние сме сами във Вселената. Фактът, че независимо от усилията да бъдат регистрирани следи (сигали, съобщения и др.) от други цивилизации, досега не са установени техни прояви, вероятно означава, че извънземни цивилизации просто няма. Или пък извънземните живеят твърде далеч от нас и им трябва много време, за да достигнат до нашата планета. Може би извънземните имат твърде кратък живот. А може и да са измрели, докато очакваме да ни се обадят. Или нивото им на технологично развитие е нищожо. Или ние се намираме в техен резерват, а те ни изучават мълчаливо, без да се намесват в развитието ни и криейки от нас съществуването си. Бъдещето ще покаже коя хипотеза е вярната. Търсенето на извънземен разум прилича на търсене на игла в купа сено, без да заем как точно изглежда иглата. Или – на търсене на черна котка в тъмна стая, в отсъствие на самата котка. 21. Изчезване на насекомите, опрашващи растенията, колапс на екосистемите Намаляване или изчезване на насекомите, опрашващи растенията, ще доведе до загубата на много растения, сред които – и на голям брой земеделски култури. Ще настъпят недохранване и глад. Биоразнообразието на нашата планета стремглаво намалява. По 30 000 видове изчезват всяка година. Животът на всеки един организъм на планетата е неразривно преплетен с живота на другите. За да улесним живота си, ние тук и сега, ние изсичаме и изгаряме горите, замърсяваме околната среда със синтетични материали, транспортиране организми от оригиналните им екосистеми в други… Последиците от екологиченн катаклизъм са непредсказуеми. 22. Инфекциозни болести и пандемии Инфекциозните болести са опустошавали човечеството през цялата му история. Чумата е убила почти половината от хората във всеки един от регионите, в които е бушувала. Маларията, проказата, туберкулозата, холерата, хепатитът, СПИН-ът и други болести като атипичната пневмония, птичия и свинския грип, едрата и дребната шарка, вирусът Ебола и други продължават да опустошават света днес. Възможно е една такава болест (или – няколко такива болести) да унищожи цялото население на Земята. Военните продължават да създават нови и нови биологични оръжия. В една бъдеща война те биха могли да изпуснат от контрол някое такова оръжие и микробите биха могли да унищожат световното население, преди то да намери лечение за новата болест. 23. Зомбиране на хората и превръщането им в ходещи мъртъвци Съществуват паразити, които могат да контролират мравките и да ги превръщат в зомбита, но не са известни вируси или бактерии, които да могат да превърнат хората в ходещи мъртъвци. Вуду магьосниците използват екстракт от отровната риба фугу, за да зомбират своите жертви, но не могат да зомбират цялото човечество, при това – едновремено. 24. Негативни генетични изменения на човечеството или ерозия на теломерите Негативни генетични изменения или смаляване на теломерите (Теломерите са защитните „капачки” на хромозомите.) може да направят хората по-податливи на болести на напредналата възраст като рак, диабет тип 2, артериална хипертония, атеросклероза, инфаркт, инсулт, болестта на Алцхаймер, старческа деменция… Някои учени обясняват изчезването на неандерталците именно с ерозия на теломерите. От друга страна, възможно е част от човечеството да се превърне в мутанти, които да избият останалата част от хората. 25. Психични разстройства на личността Поради дистрес човечеството може да заболее от различни психични разстройства – тревожност, различни фобии, депресия, шизофрения, хипохондрия и др. 26. Тероризъм Днес е лесно група отмъстители да се сдобие с необходимите материали и технологии за създаването на оръжия за масово унищожение. Терористите предпочитат химическото и биллогическото оръжие, но не биха се двоумили да използват и ядрено, ако им попадне. Най-вероятно биха използвали някоя позабравена болест, например – чумата, антракса или едрата шарка. Или – някой отровен газ. Терористи биха могли да препрограмират роботите така, че те да унищожат човечеството. 27. Бъдещето на Слънцето Въпреки че няма да сме живи в този момент, за да го наблюдаваме, след около 5 милиарда години нашето Слънце ще се превърне в червен гигант, а горещината му ще разтопи земната кора и ще свари водата в океаните, моретата, езерата и реките. Говорете за глобалното затопляне! Говорете за SPF 1000! Обемът на Слънцето ще нарастне дотолкова, че то ще погълне всички планети от земната група (Меркурий, Венера, Земя и Марс) заедно със спътниците им (Луна, Деймос и Фобос). Да се надяваме, че дотогава щe сме колонизирали други обитаеми слънчеви системи! 28. Божествена намеса Въпреки липсата на научни доказателства, тази теория се подкрепя от множество религиозни текстове – на юдеизма, християнството и исляма, например. Всички религии имат подобна история: божествена сила ще се намеси в света, за да донесе края на нашата история и да наложи нов морален ред. Справедливостта ще възтържествува, злите ще бъдат наказани в ада, а добрите ще заживеят в рая. Затова свещените текстове препоръчват да живеем праведно. Дори и атеистите, които не вярват в това, има защо да се притесняват. Някои религиозни секти принуждават своите последователи да пристъпят към избиване на собствените си семейства и след това да се самоубият групово. А други секти се опитват да ускорят края на света. Един пример: японската секта Аум Шинри кьоо пусна нервнопаралитичния газ зарин в станция на токийското метро през 1995 г., убивайки 12 д. и ранявайки над 5000 д. Представете си какво би се случило, ако други такива групи се сдобият с по-мощни оръжия за масово поразяване! 29. Облак космически прах Ако Слънчевата система премине през космически облак прах, това би довело до глобална промяна на климата. 30. Рязко препозициониране на оста на въртенето на Земята Такова нещо може да бъде причинено от изключително мощни геоложки и/или космически фактори. Ако това се случи внезапно (а не - бавно, в рамките на един много продължителен период), ще генерира огромно множество земетресения, вулканични изригвания, мегацунами, мегациклони по целия свят. Учените отричат възможността краят на света да настъпи през 2012 г. Освен, ако сами не го предизвикаме по някакъв начин. Ако човечеството не се самоунищожи до края на тази година, 2012-та ще бъде поредната нормална година – като всяка предишна. Неделин Бояджиев По материали от: http://en.wikipedia....nd_planet_Earth http://en.wikipedia..../Doomsday_event http://www.livescien...lypse-2012.html http://www.guardian....search.science2 http://www.sciencent...orld-scenarios/ http://botw.org/articles/endworld.html http://socyberty.com...d-of-the-world/
  5. ISTORIK

    Брадата?

    Лицето е първото нещо, което мъжът вижда сутрин в огледалото. Лицето му също така е и първото, което хората забелязват у него. Брадата подчертава мъжествеността и дори помага за самочувствието на тези, които са си я пуснали. Този лицев аксесоар може да е признак за религиозен или за социален статус. Придава обем и царственост на лицето, може да символизира сила и мъдрост. Брадата се явява последният щрих, определящ визията на мъжа. Както за всяко друго начинание, така - и при пускането на брада, мъжът трябва да бъде постоянен и последователен. Брада и мустаци няма да израстат за няколко дни и търпението ще бъде негов пръв другар. За да стигнете до етапа, в който да започнете да полагате грижа за брадата си, тя трябва да е стигнала определена дължина. След като косъмчетата са пораснали достатъчно, вече можете да направите желаната от вас форма, като я подстрижете на някои места. В Древен Египет само фараоните имали право да носят брада, но това била фалшива брада във формат на фунийка, привързвана с връвчица, която се закрепвала зад ушите. Там тя имала чисто символично значение, като символ на сила и власт и дори цариците я носели. В древна Елада (Гърция) е било достатъчно да си брадат, за да те сметнат за философ. Евреите смятат брадата за свещена.
  6. Сам казваш, че не се чувстваш комфортно в тази връзка. Колкото по-скоро я прекратиш, толкова по-скоро ще се почувстваш свободен и търсещ своята половинка. А това, че тя има заболяване, си е неин проблем. Ти не си й длъжен с нищо, нито - тя - на теб, ако ти беше болният. Има си родители, да си я обгрижват те! Минали сте някаква част от житейския си път заедно. И всеки е научил по нещо от вашата заедност. Приключвате връзката помежду ви и всеки продължава по своя собствен път. Колкото по-дълго отлагаш неизбежното, толкова по-трудно ще бъде. Щом нито я харесваш, нито я обичаш, щом си стигнал дотам, че колкото повече я опознаваш, все по-малко искаш да я познаваш, няма какво повече да му мислиш.
  7. Ако смятате човека до себе си за боклук, защо още сте заедно?
  8. ISTORIK

    Общуването

    Потребността от общуване се изразява най-силно, когато човек е изолиран от своите близки хора. Специални изследвания разкриват, че продължителната самота може да доведе до нарушаване на процесите, свързани с концентрацията и с вниманието, на емоционалната сфера на личността, на представата й за себе си, на възприятието й за преживяното време и за заобикалящата я действителност. Информационният дефицит може да се превърне в причина за душевни разстройства. Или, казано с други думи, в определени случаи общуването, или пък - липсата на такова, може да оказва пряко влияние върху психичното състояние на хората. През XXI век хората все по-малко общуват помежду си. Човекът е социално същество и, когато по една или друга причина загуби социалните си умения, той започва да се чувства самотен и нещастен. Това го изпълва с тревожност и впоследствие води до депресивни състояния, които пък от своя страна провокират други сериозни заболявания. Това е един порочен кръг, характерен за нашето съвремие. Постепенно губим социалните си умения докато прекарваме все повече време сами пред телевизора и компютъра, вместо - с приятели. Ставаме егоисти, интересуващи се само от своите собствени интереси и чуващи само своите собствени мисли. Мълчим дори в семейството си, защото търсим тишина и спокойствие, дразним се и не искаме да чуем какво мислят и какво вълнува другите хора около нас. Съвременният човек става все по-голям егоист и това го прави нещастен, без той да го осъзнава. Толерантността и общуването, независимо от това, дали общуващите помежду си хора си приличат или - не, трябва да вървят ръка за ръка. Общуването е поддържане на някаква връзка, разговор, допир до личността и същността на Другия. Толерантността идва в следствие от това общуване между хората. Тя е готовността и способността на човека да зачита и да уважава чуждите мнения, възгледи, начини на мислене и преценки, различни от неговите. Толерантността и общуването са по-разпространени сред по-високо образованите хора, защото „образованието е упражнение в намирането на различия”. Образованият човек умее да общува и да бъде толерантен спрямо другите, ценейки различното у тях. Лошото е, че днес, ние наистина сме забравили, че трябва да общуваме помежду си и да си помагаме взаимно. Ако разгледаме живота по света, ще видим, че човек, бидейки потопен в ежедневието си, се сблъсква с редица бюрократични и междуличностни проблеми и, в крайна сметка, се отчайва от баналността и еднообразието на съществуването си, и се настройва враждебно към околните. Така толерантността за него остава на заден план, започва да открива недостатъци и различия в другите хора. Забравя какво е да бъдеш толерантен към другите, да проявяваш добри чувства и емоции, да гледаш смело напред и да обръщаш повече внимание на стойностното в живота. Дори най-силната връзка, а именно - между родител и собственото му дете, в днешно време е много силно разхлабена, защото двете страни са твърде различни, като двете страни на една монета. Те са представители на различни поколения, живеещи в различни времена, всяко поколение - в своето собствено време. Къде отиде времето, когато родителят - майката или бащата - беше най-добрият приятел на детето си? Къде е отишло общуването, къде се е загубила връзката между тях? И защо трябва различията в характерите и в начина на мислене да спират нормалното общуване в семейството? Друг вид общуване, в което можем да открием както много различия, така - и толерантност, е приятелството. Участвайки в приятелски взаимоотношения между различни характери, различни начини на мислене и различни становища, не бива да забравяме, че както собственият "Аз", така също - и Другият - е прав по свой собствен начин. Начинът, по който можем да общуваме цивилизовано и да изгладим възникналите различия, е посредством толерантността, защото какво друго би скрепило по-силно приятелството, ако не биха могли да сторят това взаимното разбирателство, взаимното уважение и взаимната обич! Трябва да се научим да общуваме с нашите родители, с приятелите си, с нашите деца и внуци, с другите свои роднини, с приятелите и с колегите си... Изобщо - с хората около нас, били те от друга раса, друг етнос, друга националност, друга социална прослойка. И, общувайки с тях, да се опитаме да притъпим (не)преодолимите различия и (не)преодолимите предразсъдъци. А, всъщност, кое е различното?! Ами нали всеки един човек спи, храни се, разхожда се, ходи на работа, използва автобуса..., независимо от това, дали е беден или богат, независимо от това, дали цветът на кожата му е бял, жълт или черен! Общуване и толерантност - това са двете ключови думи, чрез които ще можем да преодолеем страха от различията по между ни. Накъде върви светът? Докъде ще стигне човечеството в резултат от негативните си действия и помисли? Необходимо ли е да се самоунищожаваме заради различността на Другия и предразсъдъците относно тези различия? А толкова малко ни трябва, за да живеем сговорно! Какво е необходимо? Просто да бъдем добри! Да бъдем толерантни! Да общуваме! Да се изслушваме взаимно! Да проявяваме разбиране, уважение и човечност към другите! Да не се боим от различията! Да имаме волята да правим компромиси! Нека не се боим от различията! Нека, общувайки, да се опитаме да изгладим множеството различия помежду си!
  9. Историята има ли продължение?
  10. Пробвайте да се отделите за малко един от друг, всеки да остане насаме със себе си и да реши какво иска от живота, какъв човек иска до себе си, дали иска приятел, любовник/любовница или семейство. Не се виждайте, не се чувайте по телефона, не си пишете имейли, не ползвайте чат програми... Най-много - за месец. Вижте как ще е без другия. После, като се съберете, проведете един много сериозен разговор, даже може да си водите записки кой какво иска от себе си и от другия до себе си... Изяснете си отношенията. После ще ви бъде по-лесно.
  11. Може би, за да се сближите, освен разговорите, трябва и да вършите заедно някакви неща. Да спортувате, да карате колело, да играете шах, карти, табла, "Не се сърди, човече!", настолни игри (или каквото там играете)... Да идете на поход в планината или на екскурзия в чужбина... На риболов... Запишете се да тренирате заедно някакво бойно изкуство, примерно... Гледайте заедно филми... С други думи, освен разправиите, обидите и закачките, да имате и други спомени. Да се надяваме - попожителни... Ще имате какво да обсъждате. Някакви странични неща, а не - собствените ви личности. Може би е рано да се месите в личния живот на братовчед си, да го карате да "ви се обяснява" и да се "оправдава" (вероятно на него нещата му изглеждат точно така. Колкото до неговите закачки, бъзици и обиди, вероятно това е неговият начин да държи околните хора настрана от себе си. С риск да се скарате, опитайте тактиката на огледалото - подигравайте му се и вие! Ако не му хареса, обяснете му, че и вие не се чувствате комфортно, когато той го прави. Може пък този път да разбере какво е усещането. От друга страна, може да избива някакви комплекси (не сте длъжен да знаете какви са те!) и чрез подигравките да се чувства на по-високо стъпало от този, на когото се подиграва. Трудно се дават работещи съвети, когато човекът, който ги дава, не познава ситуацията. И се дават лесно, когато някой друг трябва да ги изпълнява. Ако, в крайна сметка, той не желае да се сближите, вие пък спрете да се "натискате". Отдалечете се от него (толкова години сте живели без него, можете да продължите по стария начин!) и вижте дали сам ще потърси компанията ви. Ако не го направи, явно не заслужава компанията и приятелството ви. А това, че имате кръвна връзка, в случая няма особено значение. Проблемът може да е в неговия характер.
  12. А какво е продължението на историята с другото твое момче? Поддържате ли контакти все още или вашите взаимоотношения са вече история? А как завършва историята с първото момче (с лъжеца)? Разказът ти спира неочаквано.
  13. Когато пак получиш такова съобщение, просто потърси (някъде най-долу в текста) възможността да се отпишеш (да отпишеш имейла си) от списъка с имейли, на които дадената фирма праща спам (нежелани и непоискани съобщения).
  14. Четенето в много голяма степен завси от генетичното наследство, от културния и от социалния капитал на семейството. При липса не само на домашна библиотека, но - дори на книги и учебници у дома, при нечетящи родители, как да имаме четящи деца, четящи ученици и студенти? Четенето се възпитава, то е и самодисциплина, и аскеза. Четенето не е колективно занимание. Четящият човек си е самодостатъчен - с интересна книга в ръка. Аз бих задал и въпроса: A защо съответната училищна програма по литература не е обновявана от десетилетия? Все още доминират класически автори, които загърбват съвременната световна литература и тенденциите в нея. Учениците биват задължавани да прочитат някакви книги, които в по-голямата част от случаите са толкова далечни от тяхната реалност, че вместо да бъдат привлечени от литературата, те биват отблъснати от нея, често - завинаги. С все по-високите цени на книгите, с нежеланието ДДС за книги и учебници да бъде намален или изцяло премахнат, с все по-голямото навлизане в бита на телевизора, компютъра, лаптопа, таблета и смартфона, четенето на хартиени книги, списания и вестници минава на все по-заден план и вече не е приоритет за все повече хора. Резултатът от нежеланието да се чете е бедният речник и лингвистичната некомпетентност. Много ученици минават по коридора покрай вратата на училищната библиотека ежедневно, но никога не влизат в нея. ВСИЧКО друго отнема по-малко време от четенето. Четенето е мъчително занимание (особено - ако имаш беден речник и не разбираш текста, който четеш!). "От четенето няма особена полза. То е за загубеняците, за смотаняците, за лузърите. Четенето е безсмислено в света, в който всичко трябва да има цел, а всяко занимание е с цел облагодетелстване. Четенето е безсмислено в света, в който времето е пари, а човекът струва толкова, колкото може да ги умножи."
  15. Д-р Пламен Димитров е председател на УС на Дружеството на психолозите в България от 2001 г. Практикуващ психолог с почти 30-годишен професионален опит. Работи в областта на екзистенциалния анализ, груповата динамика, организационното развитие и социалната промяна. Интересува се от механизмите, по които хората формират симптомите, каращи ги да страдат. Още през 80-те г. на XX век започва да се занимава със защитните механизми, чрез които успешно се самозаблуждаваме. Един от тях е позитивното мислене, което през последните години се превърна в цялостна концепция и стратегия за живот. - Д-р Димитров, с приключването на истерията около края на света започна да набира скорост идеята за новата епоха, за новото начало, свързано с позитивно мислене и с духовно прераждане. Хубаво ли е това и какво всъщност означава? - Движението на новата епоха, което слага акцент само върху позитивното мислене, всъщност, травмира сериозно хората и ги експлоатира. Приспива способността им за задълбочен и цялостен анализ на нещата, за връзка с действителността. Това е една цяла нова религия, проповядвана от амбициозни гурута. С претенцията, че се базира върху наблюдения, тя избирателно използва и научни изследвания, и религиозни вярвания, за да манипулира хората. Това е цял индустриален комплекс, бизнес за милиарди в световен мащаб, който се развива с подкрепата на политически, финансови и други кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението. - Развита ли е тази индустрия и у нас? - Много мощно. Непрекъснато и отвсякъде ни се внушава как трябва да мислим положително, което значи - селективно. Така се манипулира критичната способност и психологическата гъвкавост на хората да използват целия спектър от опита и преживяванията си и да взимат правилни решения. Това е нужно за онези, които искат да контролират. Пример за такова манипулиране е обучението на фирмените служители. Вместо да им се предлагат научно обосновани и проверени факти, те масово се водят по семинари, които се базират върху постулати и виждания на някоя известна личност, понякога от световна величина, която често се оказва човек, много богат, произвел хиляди книги, направил много пари от това да окуражава масовото самозаблуждаване на хората, нуждаещи се от фантазията за контрол, вместо - от дълбочината и разбирането за същината на нещата. Книжарниците ни са пълни със self-help (помогни си сам) литература, която заимства избирателно неща от научните изследвания, но всъщност единствената й цел е да се продава повече. Тя не е създадена толкова, за да помага, колкото - да се продава. Да не говорим за злоупотребите с онкоболни и с други страдащи, на които съвременната медицина не може да помогне. Те най-редовно са съветвани, че ако мислят позитивно, ще се разминат с фаталния край. Повярвалите на тези ритуали и практики избирателно подчиняват мисленето си само на този позитивен уклон. Но, дори и да имат промени в самочувствието си, те невинаги могат да се похвалят със същинско подобрение в резултатите. Доколкото има ефект, със сигурност той не се дължи на участието им в такива програми, а на по-добрата медицинска намеса, когато такава е достъпна и възможна. Това прониква и във фантазиите на политиците, и в начина, по който мислят голяма част от хората, които предизвикаха световната криза. Жертви на това позитивно мислене са всички онези банкери, които създадоха механизмите на тази романтична, но инфантилна идеология. То е в основата и на безкритичната позиция на всички онези, които трябва да променят нещата, за да се излезе от кризата. България е периферен участък, в който тези течения навлязоха със закъснение и с много вторични дефекти. В световен мащаб тази квазирелигия се разпространява отдавна и причинява много повече беди, отколкото - ползи. - Кое всъщност прави позитивното мислене опасно? - Когато ви се внушава, че избирателно трябва да използвате само положителните емоции и мисли, всъщност се осакатява вашата способност за критичен анализ и автономно действие. Освен това, когато не успее да промени живота си с позитивни мисли, човек изпитва вина, че не практикува достатъчно упорито и не спазва ритуалите и рецептите, популяризирани от съответния гуру. Така той се инфантилизира и започва да търси причините за неблагополучията си не в реалната действителност, не в сложните взаимовръзки, а - в начина си на действие и в собственото си мислене. Такива хора стават лесни за управление, за контрол и манипулация, което е много удобно на корпорациите, например, които разчитат така рекламните им послания по-лесно да достигнат до потребителите. Това е нужно и на правителствата, и на финансовата олигархия, на всички големи контролиращи господари на света, които имат нужда от това, хората да са оптимистични и в същото време - зависими. - Това значи ли, че отричате въобще стремежа на човека към щастие? - Научните изследвания са категорични, че когато хората са тласкани да се стремят към щастие, те по-често се чувстват нещастни. Предписвайки поредния ритуал, който ги насочва към щастливо мислене, този вид възгледи и идеологии тласкат към едно самообвинително изследване, което ги прави по-скоро зависими, отколкото - отговорни за действията и преживяванията си. Този тип едностранчиво мислене изкривява способността ни за самокритичност, за автентичност, пречи ни да се справяме зряло със собствените си недостатъци и с неизбежните тежки житейски ситуации. С избирателната форма на мислене, а така е във всичките школи, свързани с позитивното мислене на новата епоха, се извършва един невротизиращ процес. Това е невротична компенсаторна самозащита и бягство от действителността, която ги прави по-болни и нещастни, отколкото биха били, ако са в по-цялостен контакт с действителността и чувствата си. Това е индуцирана масова невроза, която е много добра, защото е нужна на някого. - Доколко са напреднали тези процеси у нас? - Вижте телевизиите - много повече време се отделя на шоута и програми, които дават поредното предписание за щастие и ни съветват как да живеем правилно, отколкото - на програми, с които фактите се проучват в детайли и в дълбочина. Проникването е много съществено. То е част от медийната фантазия, че има контрол върху обществените процеси. Това се прокрадва и във фантазиите на хората, които вземат решения на корпоративно, на фирмено, на политическо ниво. Дават ни се обещания за светлото бъдеще, градят се невероятни планове, които не стъпват на никакъв критичен анализ на действителните факти и ресурси. Ето, няколко пъти нашият вицепремиер отричаше, че кризата продължава. Изобщо, у нас все повече липсва задълбочен анализ на действителността. - Анализи има, но въпросът е доколко към тях има интерес. Не смятате ли, че и на самите нас все по-често ни се слуша как по-лесно можем да заживеем по-добре? - И това го има и е част от големия проблем на културата не само у нас. Става дума за съществуването в един свят на пожелателно мислене, който има за цел да самообслужва невротичната ни самозаблуда, че нещата не са такива, каквито са, а - такива, каквито ни се иска те да бъдат. Според някои от новите модерни практики, ако си повтаряш целите, ако визуализираш представата си за това, колко богат искаш да станеш, колко щастлив и здрав си, то само по себе си ще се случи. Това вече е влязло в арсенала и на нашите политици, които, без да осъзнават, са станали проповедници на този тип фантастично инфантилно мислене. Все по-малко и все по-селективно се използва науката, за да се вземат решения по важни обществени въпроси. - Не е ли все пак позитивното мислене начин за приобщаване на хората към обществото, не провокира ли то емпатия? - Точно обратното е! То тласка хората към краен индивидуализъм, към затваряне, себефокусиране и тотална изолация. Колкото повече внушавате на хората, че чрез положително мислене могат да постигнат лично здраве и богатство, толкова по-малко социално ангажирани и по-безразлични стават те към чувствата и преживяванията на другите. Този тип позитивно мислене води само до болести и до неврози, до социални проблеми и до влошаване на качеството на отношенията между хората. - Как да намерим златната среда, за да не бъдем нито инфантилни болни позитивисти, нито пък - мрачни депресари песимисти? - Нужен е цялостен зрял подход към света и себе си. Опората е във връзката между вътрешната и външната реалност. Човек трябва добре да си дава сметка за това, което преживява и чувства. А то не е само положително. Има неща, които ядосват, които плашат, които водят до фрустрация и невъзможност за действие. Заедно с това има неща, които вдъхват оптимизъм, надежда, радват. Когато човек е в контакт с вътрешната си реалност, когато знае повече за сенчестите си страни - наясно е например с това, че изпитва гняв или това, че болката му не може да бъде потушена от илюзорни представи, става и по-чувствителен и по-възприемчив за действителността около него. Това прави хората екзистенциално отговорни и им позволява да организират битието си по смислен начин. Смисълът, базиран на връзката с реалната действителност, е това, което ни прави истински и способни да се движим напред. Интервюто взе Лиляна Филипова. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1703032
  16. Промени себе си! Ти трябва да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света! Нашето величие като човешки същества не е толкова във възможността да променяме света. А е в това, че сме в състояние да променим самите себе си. Ако промените себе си и вашия свят ще се промени. Променяйки начина си на мислене, ще промените и чувствата си, и действията си, а по този начин - и света около вас ще стане по-различен. Не само - защото вече ще имате нов поглед и ново отношение към случващото се около вас, но - и защото вътрешната ви промяна ще ви позволи да действате по нови начини, за които дори не бихте си помислили, ако бяхте останали със стария си светоглед. Една от решаващите стратегии на успеха е да се държите така, сякаш вече сте там, където искате да бъдете. Това означава да мислите по определен начин и да се чувствате като хора, които вече са постигнали целите си. Да действате “така, сякаш…” означава да изпращате мощни команди до подсъзнанието си, което започва да търси ефективни начини за постигане на вашата цел. То програмира мозъка ви, който започва да регистрира всичко, свързано с постигането на успех и изпраща силни послания към Вселената, че вие дествително желаете да постигнете тази своя крайна цел. Когато търсим причините за своите собствени несполуки извън себе си, не можем да се “оправим”, въпреки че може да се намерят хора, които да поискат да ни помогнат. Но ако поемем стопроцентова отговорност за себе си, то това означава че сме променили начина на мислене. Как да си помогнем? Като повикаме въображението си на помощ! Човешкото съзнание не прави разлика между реално и представа. Ето защо, ако визуализираме (т.е. - ако си представим на живо) успеха, към който се стремим, ние ще активираме сами поведението си и ще се фокусираме право в целта. Накрая, ако вие спрете да подхранвате конфликта, той ще спре да съществува. Това не е чудо, това са невидимите закони, които управляват взаимоотношенията между двама души.
  17. Промени себе си! Ти трябва да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света! Нашето величие като човешки същества не е толкова във възможността да променяме света. А е в това, че сме в състояние да променим самите себе си. Ако промените себе си и вашия свят ще се промени. Променяйки начина си на мислене, ще промените и чувствата си, и действията си, а по този начин - и света около вас ще стане по-различен. Не само - защото вече ще имате нов поглед и ново отношение към случващото се около вас, но - и защото вътрешната ви промяна ще ви позволи да действате по нови начини, за които дори не бихте си помислили, ако бяхте останали със стария си светоглед. Една от решаващите стратегии на успеха е да се държите така, сякаш вече сте там, където искате да бъдете. Това означава да мислите по определен начин и да се чувствате като хора, които вече са постигнали целите си. Да действате “така, сякаш…” означава да изпращате мощни команди до подсъзнанието си, което започва да търси ефективни начини за постигане на вашата цел. То програмира мозъка ви, който започва да регистрира всичко, свързано с постигането на успех и изпраща силни послания към Вселената, че вие дествително желаете да постигнете тази своя крайна цел. Когато търсим причините за своите собствени несполуки извън себе си, не можем да се “оправим”, въпреки че може да се намерят хора, които да поискат да ни помогнат. Но ако поемем стопроцентова отговорност за себе си, то това означава че сме променили начина на мислене. Как да си помогнем? Като повикаме въображението си на помощ! Човешкото съзнание не прави разлика между реално и представа. Ето защо, ако визуализираме (т.е. - ако си представим на живо) успеха, към който се стремим, ние ще активираме сами поведението си и ще се фокусираме право в целта. Накрая, ако вие спрете да подхранвате конфликта, той ще спре да съществува. Това не е чудо, това са невидимите закони, които управляват взаимоотношенията между двама души.
  18. Концепцията за degrowth е справедливо намаляване на стойността на производството и потреблението, което увеличава благосъстоянието на хората и подобрява екологичните условия на местно и глобално ниво в краткосрочен и в дългосрочен план. Degrowth (отрицателен растеж; спад; смаляване; свиване) е политическо, икономическо и социално движение, основано на екологичните, природозащитните, икономическите анти-консуматорски и антикапиталистически идеи. Тези идеи се разглеждат и като икономическа стратегия в отговор на проблема за ограниченията на икономическия растеж и имат за цел да разобличат култа към прираста на БВП и към икономическия растеж на всяка цена. Това е една все по-популярна концепция за живот, свободен от догмата за непрестанен икономически растеж. Degrowth мислители и активисти се застъпват за намаляването на производството и на потреблението, /свиването/смаляването на икономиките на свръхразвитите държави, като твърди, че свръхпотреблението лежи в основата на дългосрочни екологични и социални неравенства, а - и на други проблеми. Ключ към концепцията за намаляването на консумацията е, че това не изисква индивидуално мъченичество и намаляване на благосъстоянието. Идеологията за дерастеж не се съгласява и с идеята, че щастието е продукт на материалната задоволеност. Макар доходите, комфортът, скоростта и разнообразието на живота да нарастват след средата на ХХ век, щастието не бележи никакъв „ръст". Дерастежът насочва своето внимание към онези ценности и процеси, които пазарът не може да пресъздаде и дори ги маргинализира - към доброволчеството, споделянето, взаимопомощта, подаряването. С тази идеология е свързано и движението за намаляване на формалното работно време за сметка на дейности, които носят директно удовлетворение. Целта на т.нар. "degrowthists" е за максимизиране на индивидуалното щастие и благополучие като се печели повече свободно време за занимания с културни дейности, с изкуства, със самообразование, за семейството, за общността. Чрез намаляване на работната часова норма от 40+ часа на седмица до 20-25 часа на седмица ще се осигури възможност повече хора да получат доходи, позволяващи им да се сдобият със стоки от първа необходимост, но недостатъчни за луксозно потребление. Дебатът по темата смаляване/смалеж/дерастеж набира скорост „на улицата“ преди всичко - като социално движение, което се подема от радикалните научни среди през 2008 г., след първата научна конференция посветена на тази тема в Париж. Следват серии от семинари, от все по-големи конференции (в Барселона – 2010 г., в Монреал и Венеция - 2012 и в Лайпциг – 2014 г.) и множество публикации. Темата генерира все по-голям интерес, а заедно с това - и върли защитници и опоненти. На последната конференция са взели участие 3500 д. от 74 държави. Дерастежът не означава икономически упадък или нестабилна икономика. Това е пренасочване към планирано и контролирано свиване на икономиката в съответствие с границите на екосистемите и ограничените ресурси на Земята. Посланието е ясно - носещият капацитет на планетата и социалните кризи все някога ще сложат край на въглищната ера, на атомната епоха, както - и на безсмислените инфраструктурни проекти. Целта е не да заменим въглищните електроцентрали със същите по капацитет, но - на биогориво, нито пък - да залеем земята със слънчеви панели и вятърни електроцентрали, а - да преосмислим и да намалим зависимостта си от електроенергия. Общество, преследващо икономическия растеж като самоцел, няма бъдеще. Ако една система, разчитаща на непрекъснат икономически растеж за своята краткосрочна стабилност, в даден момент престане да се разраства, тя изпада в криза. Тази зависимост не е по-различна от състоянието на алкохолика. Все по-големият "стандарт на живот", основан на свръхпотреблението, е абсурден като цел на икономическата активност и на икономическото развитие. Вместо това, по силата на т.нар. „будистка икономика”, ние трябва да се стремим да максимизираме благосъстоянието си, като минимизираме своето потребление. Не можем да излекуваме една зависимост с прием на дрогата, която я причинява. По същия начин не можем да решим проблемите на икономическата криза и неравенството, както и да избегнем екологични катастрофи, търсейки „нов растеж". Дерастежът не е рецесия, нито негативен ръст в контекста на сегашната система. Той предполага различен тип социално-икономически отношения, базирани на повече местна търговия, безпаричен обмен, автономност и хранителна и ресурсна независимост. Казано накратко - дерастежът е преди всичко една провокация. Провокация към посоката, както - и към формата на съвременното общество, провокация към разбирането за развитие и прогрес. Degrowth предполага смаляване на производствения капацитет на планетарно ниво, докато възродителните способности на земните ресурси се изравнят с нивото на потребление, така че някои артикули (автомобили, петрол, газ, въглища, уран, електроенергия, хартия, месо, минерали – индий, никел, кобалт, мед, иридий) да се потребляват по-малко, а други – повече (велосипед, влак, градски транспорт, екологични растителни храни). Извън чисто материалното разбиране за икономика на отрицателния растеж, терминът е и повик за различно поставяне на икономиката – на принципите на човешките, вместо - на пазарните ценности. Смаляването предполага отказ от икономическия растеж като основополагаща цел на държавните и обществени политики, отказ от поставянето на финансово-икономически дивиденти пред човешките отношения. И търсене на друг, различен модел на социално-икономическа организация, базирана на споделяне, подаряване, размяна, солидарност, взаимопомощ и местно комшийско-общностно разрешаване на различни битови и социални нужди. В основата на смаляването стои голямата промяна на потребителските нагласи на хората или, иначе казано - отделянето на човешкото благосъстояние от потреблението на ресурси. Освен чрез правителствени кампании и политики за стимулиране на тази промяна, тя може да тръгне и от бизнеса. Движението възприема загриженост за последиците от продуктивизма (свръхпроизводството) и консумеризма (консуматорството), свързани с индустриалните общества (капиталистически и социалистически) като: - намалената наличност на енергийни източници (напр. - петрола и въглищата); - постоянно влошаващото се качество на околната среда (глобалното затопляне, озоновата дупка, парниковият ефект, замърсяването, терористичните заплахи за биологичното разнообразие); - прекомерното изсичане на дървета – за производство на хартия и на мебели; - влошаването на здравето на флората и фауната, и намаляването на биологичното разнообразие, от които зависят здравето и животът на хората; продължаването на експлоатацията на всички изкопаеми горива на Земята е заплаха не само за всички други милиони видове на планетата, но - и за оцеляването на самото човечество. - възходът на негативните странични ефекти за обществата (неустойчиво развитие, по-ниска степен на човешкото здраве, бедност и социално само/изключване); - Трябва да се отърсим от заблудата, че само технологиите са достатъчни, за да се решат екологичните проблеми на човечеството. Първоначално хората са определяли поведението на технологиите, но сега технологиите определят поведението на хората. Въпреки нарастващия брой на технологичните решения за "зелен растеж", унищожаването на природата значително се увеличава. - Въпреки подобряването на екологичната ефективност на производството и потреблението на стоки и услуги, глобалният икономически растеж доведе до увеличаване на добива на природни ресурси и до увеличаване на генерираните отпадъци и вредни емисии. В екологично отношение, икономиката вече се е превърнала в мащаб и натрапчивост, която е едновременно надхвърляне планетарните граници и възможности и разкъсване на биогеохимичните цикли на планетата. - Неравният обмен на пазарите за търговия и на финансовите пазари е увеличил неравенството между държавите. Все по-голямото разширяване на използването на ресурси от свръхразвитите държави трябва да ни убеди, че начинът на живот, изискващ да се консумират все повече храна и енергия, и произвеждането на все повече и повече отпадъци и вредни емисии е за сметка на страните от третия свят (това е неоколониализъм). - От друга страна, в най-развитите държави все повече хора страдат от наднормено тегло. - Част от данъчните приходи държавите трябва да инвестират в свой специален фонд за справяне с природните бедствия, които, в контекста на климатичните промени, които настъпват от известно време, ще зачестяват. А също така – и в опазване на питейните и минералните води. - Необходимо е намаляване на работното време и улесняване на доброволчеството и създаване на възможности за полагането на доброволен труд. - Свеждане до минимум на производството на отпадъци. - Рециклиране и/или компостиране на отпадъците, винаги, когато това е възможно. - Намаляване на свръхпотреблението на стоки и услуги и на потреблението на луксозни стоки чрез забрана на рекламите в публичното пространство. Ето петте стъпки в правилната посока: - намаляване на консумацията; (reduce) - поправяне на това, което вече имаме; (repair) - повторна употреба на ненужното ни от някой друг; (reuse) - рециклиране на старото в ново, (recycle) - възприемане на света по изцяло нов начин (re-imagine). Темата е отбягвана в политическите дебати, а в медийното пространство отношението към нея е като към „таралеж в гащите” или „змия в пазвата”. Целта на всяка политика трябва да бъде да се гарантира, че нуждите на сегашните поколения са задоволени, без да се накърняват възможностите на бъдещите поколения да удовлетворят своите нужди. Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета. За да гарантират задоволяването на нуждите на сегашните и на бъдещите поколения, свръхразвитите нации и техните икономики трябва да спазват екологичните ограничения на Земята, което означава да постигнат контролирано и сигурно свиване на своите икономики. Крайно време е да се създадат и да се разпространят социално-икономически модели, които са независими от икономическия растеж и могат да осигурят по-добър живот за всички. Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета. Всичко онова, което се изработва, трябва да се прави така, че да издържа възможно по-дълго. Нещата трябва да могат да се поправят и да продължават да се използват, да са в обращение. И в края на „живота” им те трябва да може и да се рециклират. Във времето на климатични промени и на все по-скъпо струващи ресурси всеки бизнес трябва да се стреми да използва по-мъдро енергията и водата, а също така – и да генерира по-малко отпадъци. Ако искате да направите промяна към по-добро, първо трябва да разберете какви вреди нанасяте с това, което правите, да се изправите лице в лице с това, да направите промените, които са възможни, и накрая да споделите със света онова, което сте научили. Изправени пред лицето на разрушителна екологична, социална и културна криза на свръхдобив, свръхпроизводство, свръхнатрупване и свръхпотребление, икономическият растеж изглежда все повече като проблем, а не – като решение на какъвто и да е проблем. Един от ключовите въпроси на дерастежа е как да се излезе от епохата на екстрактивизма, т.е. – на извличането: добивът на полезни изкопаеми навсякъде в света протича на пределно висока екологична и социална цена. Екстрактивизмът е бил и си остава основен двигател на икономическия растеж в страните от Глобалния Юг. Може би вече сме изкопали достатъчно? Това, което вече трябва да правим, е да употребяваме изкопаното по-справедливо. Високата производителност се оказва обратнопропорционална на качеството на приятелските и семейните взаимоотношения. Твърде вероятно е общество, в което се консумира по-малко, но се отделя повече време за приятели и работа за общността, да е значително по-щастливо от настоящото. Солидарната икономика е път към изграждане на нов свят отвъд границите на капитализма и централизираното държавно управление. Това е начин обикновените хора, отдолу нагоре, да организират сами своите икономически активности като представят микроикономически модел, който изгражда култура и общество на кооперативизъм, солидарност и взаимопомощ вместо – на безпощадна конкуренция, алчност, индивидуализъм и изолация. Този вид икономика поставя социалното благополучие и природата преди печалбите и манията за растеж на БВП; тя отрича централизирания контрол и насърчава споделената отговорност и демократичното взимане на решения. Инициативите и предприятията в солидарната икономика са кооперативни, колективни и демократично контролирани от самите участници, които поставят хората и природата преди капитала и изповядват философия на самоинституционализиране, равенство и участие. Това насърчава местното развитие и засилва разнообразните местни култури и традиции. Организират се свободни пазари (свободни книжарници, свободно кино), на които се носят вече ненужни, но запазени вещи и всичко е безплатно, може да се взима свободно от всеки на принципа на споделянето. Всеки може да си вземе нещо, което за него е необходимост и ценност, а за друг – ненужен излишък. Засега, все пак, идеологията на дерастежа дава повече въпроси, отколкото конкретни рецепти. Кой има нужда от постоянното увеличаване на производителността и от свръхпотреблението? Как да осъзнаем, че ние създаваме своите закони и своето общество и съответно ние можем да ги променим? Как да осъзнаем, че трябва да пазим своята планета, която е нашият единствен дом? Защо унищожаването на биоразнообразието върви ръка за ръка с културното уеднаквяване, със загубата на разнообразието на езиците, изразните средства, песните, приказките, притчите, фолклора и може би – и на разнообразието на начините за препитание? Как идеята за икономически растеж се е заклинила в менталните ни инфраструктури и как тя може да бъде прочистена, отприщена, трансформирана в нещо по-различно? Дали тази философия е утопия или – не? Дали тя би могла да се постигне чрез индивидуални, местни или мрежови дейности? А как държавните и неправителствените институции биха могли да се трансформират в подкрепа на устойчивото свиване? Всъщност, отговорите се крият във всекиго от нас! http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17271&hl=
  19. Помисли дали не е възможно да се преместиш в друг клас от същия випуск в същото училище или направо да смениш училището. Помисли и дали не можеш да завършиш по-рано, като вземеш две учебни години за една. Просто се махни от тези хора, за които мислиш, че не те кефят и, че те дърпат назад. Не се опитвай да бъдеш "като другите" от класа си, не е продуктивно. Бъди себе си, какъвто и да си. Това, че си различен от някой друг или от някакви други, е напълно нормално и в реда на нещата. Колкото до живота в някаква група, да знаеш, че "Във сяко стадо има мърши. А зад всяка мърша има стадо, което я следва."! Това, че ти не си мърша и не следваш мършите, е хубаво. Продължавай в същия дух и хич да не ти пука. Ще завършиш училище и всички ще се пръснете по света. Възможно е никога повече да не видиш съучениците си. Ако не ти остава много до края, може да се опиташ да ги изтърпиш. Ако ти остава много, по-добре е да се махнеш.
  20. Колкото до обидите, за тяхната размяна са необходими двама. Така е и в любовта - пак са необходими двама. Престани да го обиждаш първа и, ако/когато той те обиди отново, ти не отговаряй на обидите му. Ако те нарича с обидни думи (примерно - глупачка или друго), отговори му да не съди за теб по себе си. И - толкова. Може пък този неочакван отговор да го откаже от обидите и от закачките. От друга страна, съществува и теорията за конспирацията. Неговото поведение спрямо теб може да е провокирано от някой друг, например - от неговите съученички, които са те завели при него. Напълно е възможно. Проучи и тази версия.
  21. Всъщност, стилът карате няма значение. Ще има, ако не решиш да го смениш. Карате учи на уважение. Карате започва и завършва с уважение. Без уважение няма карате. И двамата не сте истински каратеки (каратисти), щом не сте се научили да уважавате другите. Вината е основно на сенсея ви, щом не ви е научил на това. Или ваша, ако сте пропуснали думите му покрай ушите си или имате магистрала между ушите и думите влизат през едното ухо и излизат през другото. Няма значение какво бойно изкуство тренирате и колко добри биячи сте, ако не сте научили нищо от културата на мислене и поведение, на което учи то. Не е необходимо непременно да обичаш или да харесваш някого, за да го уважаваш. --- Ако не знаеш какво стои зад карате, отделно от техническата му страна и културата на движение, ето какви са принципите на карате: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15017 Не би било зле на някоя тренировка да помолиш сенсея да ги обсъдите. Мисля, че групата трениращи само ще спечели от това.
  22. Здравей! Не споменаваш какъв стил карате тренираш... Kакто и да е... В този случай "има човек - има проблем", "има срещи - има проблем", "има общуване - има проблем"... Опитай се известно време да не се виждаш с него и, оставайки насаме със себе си, отдалечавайки се от него (поне - за известно време), да осмислиш вашето, хм, как да го наречем... - общуване, познанство... Не бих го нарекъл приятелство или връзка. А дали е любов, която всеки от вас двамата се опитва да скрие от другите (и другия!) чрез караниците - това не мога да кажа. Как това отдалечаване - от човека и от чувствата - би могло да стане - като избягваш да минаваш покрай класната му стая и като не се виждаш с него на тренировките по карате. Ако може, смени групата. (Ако няколко групи тренират при вашия сенсей, смени часа и групата. Може да смениш дожото, ако той преподава в повече от едно дожо. Или да смениш и сенсея, ако друг сенсей преподава на друга група в друго дожо или в същото дожо, но в друг ден/час.) Другият вариант е да смениш стила карате, а оттам - и сенсея, и другите колеги - каратеки. Ако тези два варианта са невъзможни, помоли сенсея да не ви групира двамата. Това е най-малкото, което може да се направи. Предполагам, че ако известно време не се виждате или поне не се пречкате един на друг в училището и в дожото, и двамата ще можете да (пре)осмислите отношението си към другия и да го коригирате. Не знам дали и двамата искате другия за приятел(ка) или за гадже/съпруг(а). Ако все пак в този момент сте във възрастта между 6-ти и 10-ти клас, за сериозни чувства на този етап от живота ви е твърде рано да се говори. Вие все още сте деца. Наслаждавайте се на детството си, на образованието си и на тренировките! Животът е пред вас, а любовта няма да ви подмине, бъди сигурна! А дали този Красимир е твоята "половинка" е твърде рано да се каже. Огледай се и провери дали, докато ти въздишаш по това момче, някое друго момче, по-свястно от него, случайно не въздиша по теб... Животът крие изненади. Но някои от неговите изненади ние сами трябва да открием. Успех по Пътя на карате! --- Ако се чудиш дали да продължиш в същия стил или да го смениш, може да се консултираш с написаното тук: http://daobg.com/forum/index.php?showforum=69
  23. Вие имате право да определяте своето собствено поведение, своите мисли и емоции. А също така - и задължението да поемате отговорност за тях и за последствията от тях. Всеки човек прави избори постоянно. Изборите изпълват със съдържание нашия живот. Това включва и поемането на отговорност за последствията от всеки наш избор, макар това никак да не е лесно понякога. Вие имате право да не (!) се намесвате в работата и в живота на другите, макар че много хора предпочитат някой друг да ги посъветва или да вземе решение за техния живот, за тяхната съдба - вместо тях самите. По този начин съветникът става съпричастен и съотговорен в поемането на вината за последствията от това решение. Ето защо, без никакво чувство за вина, човек трябва да съзнава, че има правото да остави другите да поемат отговорността за своето собствено поведение и, че няма отговорност да решава проблемите им и да прави техните избори вместо тях! Вие имате право, ако не накърнявате правата и интересите на хората около себе си, да не поднасяте своите извинения за оправдаване на собственото си поведение. Освен, ако сама не решите да го правите. Всеки е свободен да избира как да живее собствения си живот, отчитайки и уважавайки изборите, които другите хора правят. Вие имате право да променяте мнението си и да коригирате свой погрешен избор, ако това е възможно на някакъв по-късен етап. Ето защо, можете да направите нещо друго - отново без извиненя и без увство за вина. Имате право да казвате: "Аз не зная." и "Аз не мога.". Не бива да се чувствате виновна, ако не знаете нещо или ако не можете нещо. Никой няма отговори на всички въпроси. Не сте длъжна нито да знаете, нито да разбирате, нито да можете, нито да обяснявате ВСИЧКО. Но, от друга страна, колкото повече знаете и можете, ще сте все по-наясно относно всичко онова, което не знаете и не можете. Добре е човек да знае границите на своето знание и на своите умения. Добре е открито да можете да казвате: "Аз искам това." и "Аз трябва да имам онова", когато искрено желаете нещо. Добре е открито и твърдо да можете да казвате и "Не!", "Аз не желая това!", когато наистина искрено не желаете нещо.
  24. Пробвайте да се сближите с нея. Възможно е да възникне сърдечно приятелство между вас двете. За повече не се надявайте, поне - в началото.
×