Стоянн

Здравейте! Не мога да изразя мнение по тази тема,защото се чуствам доста объркан в момента..За първи път съм в този сайт който открих случайно написвайки в гугъл "как да се справя със самотата?". Прочетох разказ на момиче,което е преживяло раздяла..и прочетох също така и отговорите на някои от участниците в този сайт.Повечето ми харесаха,защото явно бяха дадени от хора преживели такива неща.Това ме накара да се регистрирам и да споделя и моята болка. Започнах връзка с разведена жена,която има дете-момче-на 9 години.Малко импулсивно стана всичко.Запознанството ни тръгна от сайт за запоананства.Още в началото се усъмних в искреността и,тъй като без дори да сме се виждали чрез скайп,ме атакува с красиви думи.Поддържахме връзка около 2 седмици и чак тогава реших да се отпусна и повярвам на думите и.Мина време и след около месец се видяхме.Всичко Вървеше прекрасно в продължение на около година,но не и физическия контакт заради работата ми на кораб.Физическите ни контакти,когато ги имаше бяха също толкова удовлетворителни и за двама ни.С детето всичко вървеше добре също.Идилия към която се привързах страхотно,защото жадувам за семейство.Запознах се с нейните родители а тя с моите.Но в един момент нещата някак се преобърнаха и тя реши да прекъсне тази връзка.Не изпадам в подробности,защото въпроса ми не е повлиян от връзката с тази жена а от липсата и.Смятам,че и двамата все още изпитваме чуства един към друг а липсата и до мен ме накара да се затворя в себе си и да си мисля,че може би не умея да преценявам хората добре. Това на което се надявам в този сайт е да получа поне малко морална подкрепа,защото чуствам че нямам сили да продължа а нещо с много тънък гласец ми прошепва че трябва.Имам добри приятели,но ми е трудно да говоря постоянно за това пред тях.Разбират ме и ме подкрепят но имам чуството че не стига.