Какво да разкажа? Как бях объркана и не знаех защо ми се случва? Как вярвах на докторите, че причината за кризата е била психическия ми проблем с даден човек, а всъщност този човек си е изливал душевната помия (с извинение) върху мене - нищо лично...Но се чувствах постоянно виновна за всичко!
Как бодяха кокалите ми и трябваше да спя с одеяло между коленете...
Но - КРАЙ вече!
latina, радвам се, че и ти споделяш - да наистина се смята при булимията, че храната замества обичта, но уви. Затова булимиците повръщат - защото това не е качеството на енергия която получават, а жалък физически заместител. И аз се учих да изграждам защитни обвивки - какво ли не, но като че ли най-големия пробив дойде като се научих да управлявам единството на тяло, дух и душа. (В крайна сметка булимията и анорексията са двете страни на една и съща монета и често булимиците превключват на анорексия.)
Ще обясня:
Космичната стълба за реалноста посочва 7 слоя (светове) в които ние живеем, но за по-просто да кажем, че нас ни интересуват 4 - физически, емоционален, мисловен и божествен. Те разбира се са едно. Чак когато се научих да обичам своето тяло като носител на духа, душата и божественото в мен в този материален свят, се научих и да използвам точно тези сили заключени в тялото да противодействам.
При всички кризи в които бях въвлечена си задавах въпросите: "Това мои емоции ли са? Това мое мислене ли е? Това божествено ли е?...Какво съм аз и каква е моята позиция?" Това ми дава неимоверни сили, а практически спомага за усилването и укрепването на аурата, която защитава от всякакви негативни енергии. Интересното е, че когато мислено укрепях ума си, се задоволяваше душата ми и накрая усещах обратна реакция към тялото което те поддържаха и имах непреодолимо желание да се грижа до перфектност за материалния носител. Открих, че в такива моменти превключвам автоматично на сурова храна - салати и плодове, но то също си има езотеричното обяснение - аз се подхранвам с най-чистата - ЖИВА енергия, която също усилва силите ми - физически, емоционални, психически, ментални...
Ако помислиш - булимика ежедневно очаква обич, внимание, уважение, топлота...но не ги получава...и ги замества с храна. Но това разбира се не е същото и виновно се изхвърля, защото е самозаблуждение. Ако спреш да очакваш отвън и се заобичаш такава, каквато си..и си кажеш, че ти ще обичаш хората, които искаш, но няма да очакваш нищо в замяна...може би ще се стабилизираш! Както аз се чувствах виновна за всичко, така и ти се чувстваш виновна за това което НЕ получаваш, нали?
С много обич...