Ashtoning

За съжаление, няма порив без социален ангажимент, да се изразя по този начин.
Всеки е продукт на своята епоха, доколкото ние сме ситуирани в епоха, а не в следепохалност по смисъла на Хосе Отрега и Гасет.
 
Стремежът е винаги дъждът да вали навън, а не у нас. За съжаление, наводнението е в къщите ни.
 
Машината вече не е идеал, към нея и на нея се гледа с недоверие, визирам машината като приоритет на последните три столетия, човекът прескочи от нея към дълбокото несъзнавано, което не умее и не владее.
Чистата експресия се замени с думи за нея и с експресия на експресията.
 
В този смисъл, всички инсталации са тъжен спомен по първата машина на Да Винчи. Летателни апарати без летежно време.
Изкуството, но и но и не само то, философията и литературата са в колапс.
 
Бъркането в кацата с меда на Азия е мъртво живостоене, оплитането в мрежата на коката по южноамериканското фантазмено говорене - също.
Европа е в колапс, говоренето на Европа и за нея е колапс, изразните й средтсва са колапсирали звезди, а звездното отброяване се изчислява в минало време.
От гледна точка на историята.
 
И все пак, единствено Европа даде на света цивилизация, която изразена и чрез тази тема, е смисъл на света - да бъде значещ, да рисува, да твори самия себе си и да се изнамира в сенките на световете. Да бъде приобщен.
Затова, докато, човекът е фантазиращо животно, ще има смисъл и да твори.
 
Дори и това да е една само скица на щастливо битие на елен и на първобитен ловец.

Чудесен пример и образ на аналогията на *Хосе Ортега и Гасет за физиката, за науката като поезия.
 

 
*José Ortega y Gasset

Малките деца във възрастта в която започват да използват компютъра, ходят и на училище. Там искат-не искат комуникират с другите деца. Освен това 99% от децата предпочитат игрите с други деца пред компютъра. Зависимостта към компютъра, ако се създаде се създава след 13-14 години според мен и даже по-късно. Но това е свързано и с характера, и типа темперамент на детето. И преди е имало необщителни деца, които разбира се вместо да играят на компютър, по цял ден са гледали телевизия, видео или са чели книги, а игрите и разговорите с останалите не са им били приоритет.

Земята има Мона Лиза. Галактиката - Звездния камък. Нищо чудно, че когато Камъкът изчезва, Галактиката е завладяна от паника. Издирват го дегизирани извънземни ченгета, криминални типове, нечии замразени чичовци и един набеден неудачник, разчитащ само на пясъчните врати…

Предният път, когато публикувах моят образ за Крал меча, беше лицето на Клинт Истууд, сега публикувам обърнатият Крал меча в образа на Виго Мортенсен. Защо обърнат - защото само обърнатият Крал меча сменя и обръща полюсите, спи на открито до ранения си кон и обича самотата, както никой друг ...
 

Ейджи Йошикава
Мусаши

https://www.youtube.com/watch?v=luPpj-kL-N0

Земята има Мона Лиза. Галактиката - Звездния камък. Нищо чудно, че когато Камъкът изчезва, Галактиката е завладяна от паника. Издирват го дегизирани извънземни ченгета, криминални типове, нечии замразени чичовци и един набеден неудачник, разчитащ само на пясъчните врати…

Когато Клод Кендрик, собственик на галерия със съмнителна репутация в Парадайз сити, е потърсен от Ед Хадън - Царят на крадците на предмети с художествена стойност - за да му намери купувач за безценната икона на Екатерина Велика, той решава, че и най-ненаситните му желания са се сбъднали! Защото мултимилионерът Херман Радниц е готов да заплати шест милиона долара. Но има една уловка: като част от сделката Радниц иска иконата да му се достави в Цюрих. Кендрик научава, че едно младо семейство ще пътува из Европа и всичко, което му остава, е да направи така, че иконата да бъде пробутана в багажа им без те да разберат… А това семейство са чисто и просто детективът Том Лепски и хубавата му жена…

Аз смятам да си призная и да заявя, че изобщо си нямам и на идея какво е духовно.

Тая тема колкото повече я гледам, толкова повече почвам да се чеша по косата.

121 години от рождението на незбравимата Елисавета Багряна.
Да си спомним за нея - обичана или мразена, осъждана или разбрана, гранддамата на българската литература – Елисавета Багряна, остава незалязваща и незабравена. Образът на силната жена в литературата, която отхвърля обществените принципи като непотребни, остарели и неприсъщи за нея, осъзнаваща своята сила, търсеща и изискваща своята свобода, е не просто нов. Този образ е почти антагонистично противопоставен на познатите ни лирически героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и др. При тях силата на жената като ценност е насочена само към родовото, към общото и неговото добруване. Индивидуалното щастие и себеизразяване се налагат като остър контраст едва с новите търсения на кръга „Мисъл“. Но и там образът на жената не търпи драматичната промяна, която Багряна ни представя.
 
“Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?”