Диан Георгиев

Има различни видове духовност и удоволствия, някои ги подреждат йерархично, например Юлий Цезар се изказал че има заешки удоволствия, има и лъвски; не мисля че това е правилно. Базисни са сетивните удоволствия, като се имат впредвид физическите сетива. С тях се започва животът, те траят докато физическите сетива работят и докато има атрактивни материални обекти които ги задействат. Те са резултат от наличието на физическо тяло, примери има много. После са удоволствията на емоционалните и ментални сетива, чиито обекти са например музикалните произведения и книгите, образованието, те осигуряват атрактивна среда за задействане на тези сетива. Такива примери също има много. Следват удоволствията на т.нар. духовни сетива, те се задействат понякога инцидентно, по време на сън, медитации, но общо взето това става много рядко и такива примери остават незабравими за който ги е изпитал. Достигането до тях по системен път става трудно и изисква много ресурси, които неминуемо налагат ограничаване на времето и възможностите за задоляване на другите видове удоволствия. В този смисъл те може да изглеждат по-висши от предишните, но не е така според мен, просто става дума за избор, същия избор който имаш стоейки пред витрина със стоки с ограничени пари в наличност. Всеки избира това което може да си позволи и от което е привлечен, което е опитал поне за малко и знае какво е. По тази причина начинаещите в духовността имат възможност в отделни случаи да изпитат духовните си сетива за малко. После всичко остава на техния избор.

"Що е това?" беседа от 23.12.1923http://triangle.bg/books/1923-12-23-10.1998/index-all.html Има и народна поговорка в тоя смисъл: "Помогни си сам, че да ти помогне и Бог".

Една интересна притча от статията "Българинът като стока" на http://literaturensviat.com/?p=72180 Попитали един мъдрец: "Учителю, колко ще чакаме за да ни се подобри животът?" Мъдрецът отговорил: "Ако ще чакате, безкрайно ще е!"

Ценността на информацията получена от живота е безспорна, тя задава вариантите за в бъдеще, с това започнах поста си. Достъпна е за всеки който има неибходимите сетива да я възприеме, съзнание да я разбере и среда да я приложи. Който може сега, който може в бъдеще, бил той човек или каквото и да е друго същество, при наличие на изградена съответна социална, образователна и производствена система. За съществата при които тези неща липстват все още, информацията няма смисъл. Затова са важни усилията по изграждане и поддържане на посочената система, макар в личен план това да е свързано с извършване на работа, разправии с хора, нерви, стрес и т.н. Това не може да бъде избегнато и така е на всички нива, края на краищата ние съществуваме именно благодарение на наличието на подобна система в нашето тяло. Буда е голяма тема, той е учил практически неща и винаги е избягвал абстракции от духовен характер, като дух, душа, Бог и много други производни от развитата през хилядолетията индийска духовна традиция. Ясно е показал връзката между наличие на сетива, пробуден ум и общество от пробудени същества. Говорил е за множество буди от предишни епохи, за буди в други светове, за пробудени същества на други планове на съшествуване освен човешкия. Опастността от изолиране, от въображението и ангажирането на ума във вечни спекулации винаги е била изтъквана, по-късно в различните секти се е наблягало на избрани части от учението на Буда, в зен будизма се набляга особено на тази опастност.

Не сте разбрал поста ми, дал съм прочитането на генетичния код, което постижение на науката е разбира се широко известно, като пример за необходимостта от развита система на социално, образователно и индустриално ниво за да може една записана ингормация да бъде прочетена от носителя, разбрана и по-късно използвана. В този пример това е една човешка система, която е резултат на доста дълга еволюция и съсредоточаване на усилията на много хора за продължителен период от време. Не смятам че има човешки системи за прочитане и използване на информация на нематериални, духовни, акашеви и каквито и да са носители, хората работят на материално ниво като система. Логично е да има други системи на други същества съществуващи на съоветно ниво, а на човешко ниво за системи не може да се говори, по-скоро за получаване на преведена и откъслечна информация. За заигравки с притчи нямам време, интернет форумите са добри да се информираме кой как мисли, за повече не вършат работа.

Информацията постигната в резултат на живота безспорно е ценна и помага за подбор на вариантите на изява в бъдеще. Само че нейното изготвяне, съхранение и използване изисква наличие на изградена система, която трябва да се поддържа от някого, който е на висотата на подобна задача и разполага с необходимите инструменти за това. Иначе информацията сама по себе си няма стойност, тя може да присъства на някакви материални или каквито и да са носители, но без наличие на сетива които могат да възприемат тези носители и без обучено съзнание което може да прочете и осмисли конкретната информация, смисъла на съществуването на тази информация липсва. Например прочитането на генетичния код изисква доста специализирана апаратура, умения, бази данни от информация и т.н. Без да има социална система от хора ангажирани в индустрията, образованието, изследванията и т.н., прочитането на подобна информация не може да стане. Може само да се изказват, пишат, обсъждат общи съждения за дълбините на материята, висините на духа, силата на ума и т.н., но дотам. Тези които могат да четат и използват прочетенето може и да не са се запознали с тези общи съждения през свободното си време, обаче главното е че те са се обучили и работили в условията на съществуваща социална, образователна, индустриална система за да могат да четат и да използват прочетенето. Нищо ме става в изолация освен вихрене на въображението, това не се обяснява ясно в духовните книжки за съжаление.

Според мен разликата между думите "труд" и "работа", не е съществена, тя зависи от нагласата на дадена народностна психология и ценностна система. Затова е по-добре да се анализира и разбере конкретната народност, отколкото да се залага на анализ на използваните думи, думите са само вторичен инструмент и като всичко вторично повече обърква отколкото помага. Това важи и при използваните духовни термини от други култури, които сега се използват от всички, например "карма". Тя означава всъщност дейност, служба, работа да бъде свършена, но се вписва в индийската вяра в преражданията и затова се възприема само в негативен смисъл. А от друга страна е ясно за всеки че без работа не може да се съществува на този свят, ако някой живее без да работи то е защото някой друг работи или е работил вместо него. Така че работата е една необходимост за да се живее въобще, тя може да е съзнателен труд, извършвана по принуда, чрез силата на инстинкта, чрез стремежа към живот и т.н., но тя е една безусловна необходимост на живота. Не може да се избегне от нея, независимо дали вярваме в прераждането и я наричаме карма, или сме материалисти и я наричаме "бизнес". В българската психология "Гледай си работата" се възприема негативно, като ограничение на свободата, същото изречение "Mind your own bisiness" се възприема неутрално в западната нагласа. Подобно в индийската нагласа следването на кармата не изглежда така фаталистично както в западния свят. Накратко, важна е нагласата вложена в необходимостта от работата и труда от всяка народност, духовна система, група хора или конкретна личност. Думите са резултат на тази нагласа и сами по себе си не са показателни.

Централата в Белене щеше да бъде завършена още в началото на 90-те както беше по план, но се случи края на социализма и началото на демокрацията. Организираха се живи вериги, говори се много за сеизмичната нестабилност на района и т.н. В резултат готовия вече чешки реактор бе препродаден, на загуба разбира се и всичко спря. Това се считаше за победа на зелените, но най-вече защото социализма бе дискредитиран в очите на обществото и централата се смяташе за опасна, макар и почти завършена. После правителството на Костов вложи доста пари за проверяване сеизмичната стабилност и стана ясно че площадката е стабилна. Ситуацията порешаванеточвече не друга, затова се поиска и получи лиценз за строеж от ЕК. После 4 блока на АЕЦ Козлодуй бяха спрени от правителството на Кобурготски като изискване на ЕК и се продължи по строежа на Белене. ББ също убедително говори до преди година че трябва да се дострои Белене и също хвърли милиони за това. Доводите които той представи тогава са същите, особено убедителен бе факта че Турция строи две атаомни централи с руска технология близо до България, румънските са вече построени, а рисковете от авария за региона са общи, само че някой ще имат евтин ток, други не. Тогава ББ изложи и слабите страни на ВЕЦ, замърсяването от ТЕЦ, скъпия ток който сме длъжни да купуваме от ВЕЦ и американската ТЕЦ Марица. Беше много убедитетен. Преди година обаче ББ рязко промени позицията си, случи се след посещението на Хилари Клинтън. Това че България губи и то много, след получен лиценз и действащо строителство е ясно, но не й се разрешава. За съжаление национашно отговорни политици на власт у нас има само в опозиция, щом са на власт се огъват по външен натиск. Затова бе важно отговорността за решението да бъде взета от народа. Има обаче силни противодействащи фактори това да стане, те използваха тенденциозна информация, експерти отвън идващи в последните дни преди референдума да представят високи оценки за цената и прочие трикове правени на избори, известни в демократичните държави. Другите противодействащи фактори са от психологията на българите, тя е на индивидуалисти и дребни душици дето все чакат някой друг да решава трудните въпроси, да ги "оправят", разни авторитети, царе, папи, патриарси, а те да си мрънкат и оплакват от всичко. Това че няма реакция на мрънкането се отминава, важно е че крастата е начесана. Както се казва, "българите са единни само в изразяване на недоволството си", както и "да им имам акъла, ама дето им идва после". Странно е че след толкова много горчиви и скъпи уроци на случване на точно обратното и достигане до най-голяма бедност в цяла Европа, дори след Албания, тази психология не се изменя осезаемо при хората които видяха целия преход от социализма. Сега тук обсъждаме дали у нас има почва за рефендум, сякаш сме държава от Африка. Вярно е че сме близо да Азия географски, не сме Швейцария, но всс пак трябва да гледаме нататък, не в обратна посока. А в Швейцария от 1840 година досега са правили 192 референдума със задължително участие, плюс 169 факултативни, от тях 180 по инициатива на граждани, вижте на http://www.swissvotes.ch/db/votes/statistic

Научните изследвания на общоизвестни факти са нужни защото те ги оценяват количествено, а тези количествени резултати могат да бъдат доста изненадващи. Например от текущи изследвания в САЩ на ловуването на котките, домашни и улични, се оказа че те са едни от най-големите заплахи за дивата природа, вижте на http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/01/30/1994084_kotkite_ubivat_miliardi_jivotni_v_sasht_vsiaka_godina/

Ако познавате англичаните само от телевизията и не сте живели с тях, явно не знаете че ако те кажат нещо, то е защото имат полза от казаното. По тази причина не е важно какво казват, важно е да разберете каква е ползата им от казаното. Такъв е техния манталитет, рационалността и прагматичността преди всичко, емоционалните препратки са само средство и не си струва да им обръща особено внимание. И така каква е ползата от казаното за министъра? Да покаже че не трябва да се разрешава свободното влизане на българи и румънци в Англия защото ще им изядат социалните фондове. А ще дойдат в Англия защото ако англичаните бяха така зле щяха да напуснат страната. Те винаги са го правели през историта си, заселили са бедните си съотечественици или затворници в Америка, Австралия, Хонг Конг и други колонии. Това е рационално и практично, направели са го. За нас също е важно да разберем кое е рационалното и практичното, да не залагаме на партии, идеологии и голи приказки, а да преценяваме спокойно и без изливане на емоции. Знам че за нас това не е лесно, но сме бедни и повече излишни емоции не можем да си позволим.

Представяне на доводи и дискусии между партии и експерти имаше всеки ден и бяха показвани по телевизиите и радиото, вкл. и кръгла маса от Народното събрание. Който е искал да ги чуе или види можеше да го направи. Важното е че имаше възможност хората директно да изразят мнението си без да делегират посредници, а именно от подобни посредници дойдоха материалните и природни щети досега в България, които отдавна се измерват с милиарди. Ако се организират и рефендуми за опазване на горите и крайбрежната ивица, демокрацията ще започне да работи както в други страни. Нужно е обаче хората в България да искат да проработи както искат хората в тези страни. Това с откровения от Господа не става, става със собствени усилия, защото "Помогни си сам, че да ти помогне и Бог".

Бог "като че ли" или "си каза" думата? Разликата е много съществена, защото много престъпления се случиха през историята понеже на някого му се сторило че доловил Божията воля и държи да уведоми другите за това, тази мода мина за щастие на човечеството.

Референдумът се случи според демократичните закони, не защото някой политик го пожела, а защото имаше събрани 600 хиляди подписа в подкрепа. При малкото население на България това е повече от значителен брой. Всеки е свободен да изрази мнение в подкрепа или не, но отричането и неучастието в рефендума е стъпка назад. Доводите по въпроса на референдума бяха ясно изложени и няма смисъл да ги дискутираме отново, който е гласувал той е изразил мнението си, а сега става "След дъжд качулка". Несправедливостта е най-трудното за понасяне в България. Несправедливо е да се отрича правото на другите да имат различно мнение, несправедливо бе да се агитира против участие в първия рефендум в живота на повечето българи, несправедливо бе да се определи ден през зимата за който бе много вероятно да е лошо времето. За съжаление наистина се случи снежно време и особено в селата бе много трудно да се отиде да се гласува, за старите хора там бе невъзможно. Аз успях да прекося преспите с колата и с помощ на приятели, но бяхме малцина.

Хората избират дали да гласуват или не, а свободата и отговорността са едно и също нещо. Те често са по-трудни от мрънкането, но такава е цената. Преди години в чужбина ме глобиха 55$ за това че не съм гласувал на изборите. Аз всъщност отидох да гласувам в неделя, но се оказа че изборите били в събота. Това бе положението в тази страна, длъжен си да участваш в управлението и да отделиш малко от времето си през уикенда. А и предполагам че глобите на негласувалите допринасят за покриване разходите за изборите.

Защото почвата е само едно от условията за растеж, има и други условия. Има и противодействащи фактори разбира се, но така е в живота, стръкчетата трева пробиват дори асфалта растейки.

Референдумът е по-общо понятие от демокрацията, той има отношение към участие в управлението. Що за въпрос е това? Ако и референдумът няма почва у нас, то каква почва има изразяването на мнение от българите, да не говорим за отчитането му от временно избраните да вземат решения? Подобни въпроси мобе би са разбираеми в България, докато в много други страни се считат за срамни.

Странно е че при толкова информация тези градски легенди за Айнщайн още минават. Вижте бележките от матурата му на http://en.wikipedia.org/wiki/File:Einstein-matura.jpg оценките са от 1 до 6. Има тройка по френски, шестици по физика, математика и други, петици и четворки по другите предмети.

Как отделните хора определят кое е разбрано, кое не дотам и кое никак не е рабрано често е субективно ако става дума за техни лични търсения. Духовните търсения са преимуществено такива когато се извършват индивидуално и затова е много трудно да се сравняват оценките на различните хора, така в крайна сметка всеки си остава с неговата преценка за степента на разбиранията си. Резултатите от духовните практики са един начин за по-обективна оценка на действително разбраното, но само ако може да се излезе от личната оценка на тези резултати. По този начин личната оценка решава и степента на разбиране и на резултатите от тези разбирания. Тъй като като тези лични оценки се извършват от ума, то в крайна сметка всичко зависи от силата, остротата и обучението на този ум. Наличието на такива качества на ума вече могат да бъде оценено обективно, и в сегашната епоха има обществени институции като курсове, училища и университети които се занимават с развитие и обучение на ума. До определена възраст на човека те са задължителни, после стават задължителни само ако се цели упражняване на избрана професия. Ако съзнателно се търси развиване и обучение на ума, то участието в съответни курсове, училища и университети става доброволно. В някои духовни традиции има също такава изградена система от курсове, семинари, училища, колежи и институти в които се извършва обучение на участниците за усвояване на техните духовни вярвания. За разлика от имдивидуалнито учене обаче, тук вече се очакват точно определени състояния на ума да бъдат постигнати чрез медитации, молитви и други практики при редовни консултации с учителите на конкретното място на обучение. Тогава както степените на разбиране така и постигнатите резултати могат по-обективно да бъдат оценени от тези учители, както и да се дадат насоки за следваща работа.

XIV ЛЕКЦИЯ MOK ВРЪЗКИ НА ЗНАНИЕТО Разбрахте ли тази мисъл? Не я разбрахме, но както се обяснява това е по-добре, защото не можем да я изопачим. Значи сме избрали по-доброто, така всички са щастливи. Само че не като не сме я разбрали, то не можем да я използваме и тогава остава да използваме други мисли които сме разбрали. Не може хем-хем. А неразбраното и две хиляди години да минат пак си остава неразбрано, затова достойнствата му са съмнителни.

Къде в евангелията е писано това? Аз съм чел че Христос е казал: "Иди си и не греши повече". Аман от свободни съчинения.

"Полицай задържа двама скитници. - Къде живеете? - пита той. - Никъде - отговаря първият. - А вие? - Съседи сме.." Вярно ли е отговорил?

Такива същества е невъзможно да бъдат създадени, защото "всяко нещо в чиято природа е да има начало, има и край". Всичко сътворено е временно, дори и съществуването му да е много продължително спрямо друго сътворено чието съществуване е кратко. Вечното и идеалното са само умствени екстраполации, те не измерват реални неща. Съществата не могат да излязат извън законите на съществуването, както и да формулираме и преформулираме тези закони чрез което и да е съзнание и на което и да е ниво. Единственият изход е да се познават и използват законите за да се постигне освобождение от съществуването във всички възможни нива, този път е обяснил Буда.

1. И какво е разминаването за броя на врабчетата? Пет струват два асария, две струват един асарий. Логично е щом се работи само с цели числа, т.е. не може да продават части от врабче или да се използва по малка монета. 2. Откъде следва че човек е по ценен от всички врабчета? Навсякъде е написано едно и също: от много врабчета, в количествени оценки не се влиза. 3. Под падане се разбира смърт на врабчетата, те са били обстрелвани с прашки. И в българския език се използва същия израз, например "Тоз който падне...". Преминаването на живите същества през вратата на смъртта е извън тяхната воля, освен ако тяхната и по висшата воля съвпадат. Това се отнасяше и до Христос. Освен това висшите живи същества са съставни, те включват много по малки същества които са част от тях. В сегашната епоха това е добре известно, клетките изграждат многоклетъчните организми, раждането, поведението и смъртта на клетките определя тези на висшия организъм. Например когато броя на раковите клетки надмине критично число, висшия организъм вече е болен от рак. Космите на главата са били един такъв измерител на здравината на човека в предишните епохи,

Проблемът не е в положителното мислене, надеждите и ентусиазма, въодушевлението. Проблемът е че положителното мислене всъщност дефинира нашите текущи желания, а желанията ни привързват и това създава основа за наивност, за бъркането на желаното и реалното. Юлий Цезар е формулирал това гениално ясно: "Човек е склонен да вярва в това което му се иска да бъде вярно", тази човешка склонност и слабост едновремно трябва добре да се познава защото върху нея стоят всички религии и идеологии на управлението. Затова началото на учението на Буда е разбирането и управлението на желанията, на разделянето им на правилни, които водят до развитие и осовобождение, и неправилни коото водят до регрес, сетивни забави и страдание. Резултатите им винаги са конкретни. Положителното мислене не може да осигури подобна яснота. Когато се иска например социален успех трябва да се наблюдава и познава менталната нагласа на голяма част от хората, да се отчита липсата на достатъчно информация, в нуждата от упоритото й търсене и в трупането на практически опит, а оттам и в трудната промяна на системата, която наистина е крайно инертна и контролирана от едно малцинство в България. Всичко това отнема значително повече време и усилия и трябва да се върши поединично защото мнозинството е съставено от индивидуалисти и дребни душици, които трудно се организират за да защитят елементарните си права и жизнени интереси. Това е огромната разлика с развитите страни и е разбираемо защо много способни българи отиват да живеят там и там си прилагат положителното си мислене и усилия за да видят конкретни резултати докато имат още време и здраве за да им се порадват. Доколко хората са за държавите и държавите са за хората е важен въпрос, това зависи от хората и държавите и всеки е в правото си да го реши.

Тя включва стъпки които са описани в различни традиции. При мен работят тези които не въвеждат нови и абстрактни термини и които навеждат вниманието към конкретни неща като тялото, взаимодействието между обектите, успокояване на ума. Базисните понятия са стремежа към щастие във всяка изява ма всички същества, празнотата на всичко и същевременно закона за кармата която не позволява на съзнанието да се освободи от ангажирането и желанието. Традицията Теравада е базисна и ясна. Темата е обширна, но главното е да бъде винаги конкретна в контекста на всекидневния живот, тогава стъпките следват една след друга.