Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1721
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    9

Всичко добавено от Ники_

  1. 1 властва над 3, над 7, над 9
  2. Ники_

    Смисъл на живота

    Смисълът на живота е в Любовта. Любов може да има (отдаване и получаване) само когато съществува двойственост. Любов не може да има (отдаване и получаване) когато съществува двойственост. Следователно съществуването на Любовта е сигурно когато хем съществува двойствеността, хем не съществува. Осъзнаването на това какво си всъщност, е важното условие. Около това условие, както и около следствието, се върти целият замисъл/смисъл на творението/живота. Може би въпросът "Защо му е било на Господ Бог да сътворява Света/Битието/Живота? Защо му е на Бог да Твори?" ще е от помощ.
  3. Орлин е посочил изключително важните неща. Мога да опитам да добавя нещо. Съпругата, когато кърми, не бива да изглежда в очите на съпруга, като родната му майка. Страх, вина... да не постъпиш морално правилно - това е следствие родители и възпитанието което са наложили на настоящия вече мъж и съпруг. Задължително работа върху килограмите и най-вече... областта на корема, коремните мускули. Да, Любовта Е достатъчна, но в Любовта се включват много важни неща и едно от тях е да ощастливиш необходимостите на своите близки. Сексът е свещено нещо. Той е начинът на природата (поне за сега) да се възражда и множи. В него няма нищо грешно, когато се прави с Любов. Той може да служи за много неща, стига човек да го опознае и да не го свежда до обикновено лашкане, стремящо се да нахрани голите похотливи страсти. Страстта, когато е придружена от Любовта, е израз на Божественото. Няма нищо грешно. Тези модели, а именно да се смята сексът, подсъзнателно, като нещо мръсно и долно, са паталогични. По този начин човек сам себе си привежда към импотентност, без даже да подозира това. Със сексът човек може да подклади Любовта, но може и да я загаси. Орлин по-горе е обяснил това. От самия човек зависи какво ще прави и как ще работи със сексуалната енергия. Никакво порно! Жената да не кърми пред съпруга си. Нека бъде загадачна. Прекомерната голота води до свикване и загуба на интерес. Милувките по интимните части са разрешени! Телевизия до късно да не се гледа! За да се избегне умората е добре да се работи върху стреса, върху светогледа, върху дишането. Човек не бива да е "закопан" в работа и не бива да е в страх за бъдните дни. Знам, трудно е, но ако се работи... нещата се подреждат. Психическото напрежение е в състояние да отнеме всичките ти сили в последствие. Сексът, областта в долната част на коремната кухина, на нивото на пъпа и под него, там се намира насладата от живота. Сексут, храната и каквото и да е е част от живота. Насладата е пряко свързана с надбъбречните жлези, а те с хипофизата. После това следва обратна връзка - хипофиза > надбъбречни жлези. Именно тези две неща са отговорни за сексуалното желание за нивото на тестостероните и пр. и пр.. Коремните преси са задължителни, но съчетани с правилно дишане. Целият живот, с всичките му аспекти, е Дар.
  4. Привет! Според мен, ключът към кутията на пандора се крие в причината, поради която той е започнал да взима каквото е взимал. Какво го е накарало? Химията, която се създава в тялото поради едни, или други вещества, влияе на съзнанието.
  5. Оу, и аз съм се опитвал... преди години, до преди не много време, но осъзнах, че всичко това е просто поредния продукт на собствената ми комплексираност и на това, че не се приемам/харесвам/обичам, такъв какъвто съм - несъвършен. Човек е взискателен към себе си, защото е комплексиран. Когато човек поправи втория си център, тогава не изпитва никакви потребности да бъде харесван от другите, уважаван, да са респектирани от него. Защо му е всичко това на човека? Защо му е необходимо да се открои, да бъде специален? Това не става по поръчка. Възможно е, но е трудно, а и си има цена. Най-вече е глупаво и наивно. Специалността на човек се намира във възможността му да обича, да изпитва (да дава/приема) любов. Именно поради недостиг на любов човек търси начини да изпъкне, та да бъде забелязан, харесан, уважават, но в корена на това се крие простото желание, дълбоката необходимост да бъде обичан, възлюбен, от "другите". Защо му е на човек да бъде обичан от другите? Зарад раната/неизправността във втория му център - комплекс за малоценност и пр. комплекси. Зарад раната в първия му център, носеща името "страх". Комплексираността и страха пречат на човека сам той да хареса себе си, да възлюби себе си, да уважава себе си, защото още от дете са му посочвали несъвършенството, което бива да изправи, с което бива да се справи, да се бори, за да... оцелее. Коренът на проблема идва от неведението на тези които възпитават, на привичките, на вижданията в света, на нормите... и тъй се градят в младия човек кривите модели, кривите възприятия. Как би се чувствал човек който просто отпусне сърцето си и си даде възможност да обича? Какво друго му е необходимо? Способностите, дарбите, и пр., са просто опит на човека, вик, копнеж за щастие. А щастието е? Къде? Кога си щастлив, човече? И Супермен да стане някой, това не гарантира щастието, неговото. Да правиш добрини, защото по този начин се чувстваш пълноценен, щастлив - това също е поради комплексираност. Добрини бива да се правят по естество, а не продиктувани от това, че не се имаш за значим и не от това, че само тогава се чувстваш удовлетворен, полезен, пълноценен, но все пак - това е път и то добър път, дори ако човек го прави поради комплексираността. То явно, поне в началото, няма поради що друго да го прави. Ако човек е щастлив, ако огънят гори в сърцето му, той прави каквото прави не от комплекс, а за да сподели, за да даде от щастието. Такъв човек вече е щастлив и за него не е важно да прави нещо за да стане щастлив. Той вече Е такъв. Когато Любовта гори в сърцето, не е нужно даже да правиш каквото и да е. Тя просто се излива в някаква посока, или навред и това е всичко. Твоята любов е достатъчна. Не са необходими дела. Това е описано и от апостол Яков и от апостол Павел. Щастието... щастлив си само когато си влюбен, когато изпитваш любов? Към кой? Ако 10 човек те обичат, но ти към тях си безразлична, щастлива ли ще си? Едно голямо "Не!" Тогава? Следователно щастието е в това ти самата да изпитваш любовта, да я изживяваш? Казват, че когато любовта е споделена, тогава щастието е тотално, но повечето хора, когато обичат, очакват да им бъде отговорено със същото, и ако това не стане, те изживяват мъка, разочарование, кастрират собствената си любов по този начин, възпират я, скопяват се. Защо? Какво ти пречи? Какво изискаш от другите? Защо ти трябва? Не се ли сещаш, че ако ти любиш, безкористно, то няма как да не те харесат, да не ти отговорят със същото? Да, понякога отсрещния не е способен да отговори, скован е, има лоши навици, привички, има наранено виждане, голяма заблуда, комплексираност. Какво следва от това? Ами че нали и ти така? Следователно любовта към този човек не бива да секва, не бива да имаш очаквания той да ти отговори, или който и да е друг да го прави, защото същия може просто да не знае, както не си знаела ти. Същия може просто да е неспособен, зарад бариерите, които сам е поставил в ума си. Следователно твоята любов, по естеството си, в този момент е състрадателна. Състрадаваш и любиш, без да изискваш, без да търсиш в отговор същото. За да не си празна/нещтастна от това, че не получаваш любов, просто се научи ти да се обичаш. По този начин ти самата ще се превърнеш в генератор на любов, в перпетомобиле, а и ще си свободна, а не зависима от това дали ще получиш доза любов от някой, или няма да получиш. Зависимостта е робство. Бъди свободна! Перпетомобиле, Звезда, Слънце. Дали Слънцето е нещастно зарад туй, че няма кой да го огрява? Там тъмно ли е? Не Слънцето само себе си осветява и топли. То няма нужда от слънце, което да го грее. То е свободно, а следователно е щастливо. Независимо! По-добре питай как (?) да се обикнеш, за да завъртиш безкрайността на любовта. Дори да преместиш планина, ако си неспособна на любов никой не ще те харесва. Ще те уважават, ще имат респект към теб, но няма да те харесват истински. Ще се страхуват. Че защо ти е да местиш планини? Викаш. Крещиш. Чуй се сама. Аз казвам: Просто си зажадняла за любов, а тя е в твоите собствени ръце. На две педи под нослето. Нищо повече и нищо друго.
  6. Здравейте, Миомата е следствие от проблем във втория енергиен център. Със затлачване на енергията в него. За да се лекува миомата е нужно най-вече на организма да се даде възможност, на имунната му система да сработи. Изключително важно енергията в чакрата да си прокара и тя да се завихри в правилно направление. Чувството за вина, комплексираността, липсата на наслада от живота, маниакалните превързвания/вкопчвания в родителите, в партньора, в децата (собствените) - тези неща са основни причини и психосоматични модели, поради които чакрата променя своята работа. Всеки с такъв проблем може да обърне внимание на раздутостта, на тежестта, която усеща в долната част на коремната кухина, както и на това, че именно с тази част той не диша. Много се говори за прословутото коремно дишане. Дихателния процес не включва единствено движение на диафрагмата и да гръдните мускули, на дробовете. Дишането бива да е цялостно - вдишването да започва от "дъното" на човека - най-ниската част от коремната кухина и постепенно да се запълват с кислород и по-горните части на кухината, след това и другата кухина - гръдната, та чак до областта на гърлото. Сякаш се налива делва с вода. От долу нагоре. Издишването става точно по обратния път - от горе в посока надолу, като накрая коремната кухина леко и нежно се прибира към гръбнака (+ повдигане на тазовото дъно в посока нагоре, към главата), така че допълнително, чрез коремните и тазовите мускули да се изтласкат остатъчните газове, които иначе токсинират организма. Изтласкването е съвсем леко, едва доловимо, без насилие, по естество. Цялото това движение, създава предпоставка за правилно циркулиране на кръвта по вени и артерии, насищането на тъканите с кислород и заздравяването им. Какво е нужно на която и да е клетка от човешкия организъм, за да бъде здрава? Кислород и хранителни вещества - минерали, глюкоза... и пр. Хранителните вещества идват от храната. Кислорода идва от въздуха, което евентуално дишаме. Та, лишаваме ли някоя своя част, някои свои деца (клетки) от кислород? Нека да бъдем добри стопани! Клетките - това е нашето тяло. То ни е нужно за да пребиваваме в този свят, за да работим с нещо, за да даряваме радост на хората, на близките си, да им служим, пък и на себе си. С болно тяло ние сме непълноценни. Та, най-важното е, едно от най-важните неща е да "заведем" кислород до болното място, или най-точно казано - да позволим на дихателния процес, по естество да отнесе нужното в тази посока, да спрем да блокираме мястото. Да спрем моделите в ума. За да ги спрем обаче трябва да ги открием. Това е по-трудно, затова сега няма да пишем и говорим за модели, а за пози на тялото, за техники и упражнения, с които да си помогнем и с които да накараме моделите да отстъпят. Формата следва енергията. Ако енергията е дисхармонична, то и формата придобива този вид, изменя се, изражда се, изкълчва се. Наричат го още "неправедност", кривина някаква в структурите. Първото което предлагам е да седне човек по този начин: http://www.clubpatan...as/DSC_5807.jpg (въпреки, че именно аз посочвам като пример въпросната фотография, в позата забелязвам редица грешки - прекалена скованост, гръбначния стълб от тилната част на главата до дупето бива да е съвършено прав, като дъска, което там не е изпълнено по една, или друга причина, затова тази позиция се прави до огледало, където да правиш сверка и корекции на гръбнака и правотата му, темето се "дърпа" към тавана, сякаш от невидима здрава нишка - това много спомага за правилната поза; петите - в случая, на фотографията е демонстрирана по-сложния вид на асаната, на позата - не препоръчвам, петите бива да опират в дупето, в страничните му части, тъй наречените "бузи", дупето почти напълно сяда между петите - http://yogasense.ru/.../IMG_1866_s.jpg; http://wilhelm-was.n...hoto/009_10.jpg; палците опират един в друг, във върховете си приблизително) В тази поза може човек да практикува гореописаната техника на дишане (10-тина/20-сет минути). Ето я същата тази поза в Исляма: http://religiology.o...jpeg?1328030621 Следваща позиция. За изправен гръбнак, пример може да се види от тук: http://religiology.o...jpeg?1328035342 А ето и поглед от страни: http://umuthuzmeleri...11/secde_de.jpg Тук, в горе-показаната позиция може да се постои повече. Чрез нея се стимулира хипофизата (челото лежи на пода), а освен това, с подходящ нежен тласък в ниската част от коремната кухина, на края на издишването, се кара допълнително организма да се отърве от натрупания въглероден двуокис и се раздвижва застоялата кръв в областта на втора чакра, където поради земното притегляне, като сме прави и поради неправилното дишане, поради моделите тя се застоява и не циркулира. След като се постои (по лична преценка и кеф) в горната позиция се преминава нататък - прави се следното нещо, в три фази: http://alhaqq.files....08/03/salat.jpg Прави се неколкократно/многократно, според личното усещане и кеф (всичко, което писах до тук се прави с кеф и докато си на кеф и ако нещо е притесняващо, неприятно - то не се прави, докато не му дойде времето). След всичко това се ляга по гръб и се почива, отново според усещането и кефа е времетраенето. Накрая се провежда лек масаж в областта на сакрума (областта на кръсцовидната кост) , на тъканите около него и на тъканите около лумбалните прешлени (поясните) и после отново на сакралната област: http://www.referati....l_m5cef5aa4.png http://a3.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/s720x720/424652_414269291965935_1980343987_n.jpg Към всичко горепосочено се подхожда едва след като човек е освободил пикочния мехур и дебелото черво, най-добре сутрин, след тоалет. Още две упражнения: http://a5.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc7/s720x720/418954_414272505298947_38581442_n.jpg http://a3.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc7/s720x720/480914_414272491965615_1797112399_n.jpg
  7. Ники_

    Духовният живот като героизъм

    из "Два пъти родени" (Утринни Слова, 28.03.1943 Неделя, София) из http://www.vezneva-p...com/bg/dict.php Що е то героизъм? Да подвизаваш! Не е лесно, защото Божията Любов е изпепеляваща и там две воли на може да съществуват: http://www.beinsadou...res.php?id=3218 из "Възлюблени" Човек трябва да е готов, трябва да е преданноотдаден, трябва да е себеотдаден до край, до смърт. Трудно е, не е лесно. Колкото повече себеотдаденост, толкова повече Любов към теб се спуска, толкова повече и "мазето" ти се осветява и по-видно става какво има в него. Това са посвещения, това е героизъм, това е отчистване на греховното в човека, на несъвършеното, на порочното, на неправдата. Трудно е, не е леко. 12 посвещения са нужни да измине всеки. В Дао това се води за Голямата небесна орбита/циркулация - отнасяща се до 12-те канала. преди това човек преминава през Малката небесна орбита, отнасяща се до задния и предния срединни канали. По тях в първом протича Енергията/Чистота/Светостта. И тъй, докато не се измени всяка клетка, всеки корен на клетката, сиреч ДНК-то. Това вече говорим за тотална промяна, готова за Възнесение ("Славно тяло", според Християнството - http://biblia.duh-i-...e=1&tr_search=2 ; Йоан 20:17), говорим за ново същество по плът и кръв. Колко от това искаш и колко би могъл да понесеш? Ето това е въпросът, който стои днес пред всеки. До каква степен ти е героизма? Колко неща те спират? Привързаности, страхове, очаквания... опасения, навици... Да, затова Учителя казва че не вижда герои! Малко са. Само няколко съм виждал.
  8. Здравей! Аз също ти благодаря! Контролиране не само е трудно, но е даже невъзможно, но психическия апарат на човек трудно разбира/приема/се съгласява (с) парадоксалността на победата, а именно - че тя се крие в поражението*. Човек се опитва да контролира, да прави нещата, да се опитва да ги управлява, да ги поддържа, докато не се умори. Няма как накрая да не си уморена и това е целта (тайната цел) на борбата, защото никой инак, ако не се умори, ако не рухне от умора, ако не се откаже, ако не се предаде, не може да спечели, не може да познае Мира, Освобождението. От кой? От кой да си свободна? От моделите, от това, което тормози човека и което умъртвява живота му през цялото му съществуване. От това, което те прави да старееш, да бъдеш отмъстителна, гневна... и пр.. Не, не си само ти така. Всички хора са такива, повече, или по-малко. Казват за хората, че са паднали ангели и това си е точно така. Един ангел, като падне, а той пада от много високо, започва своята еволюция от най-ниското стъпало, докато достигне до нивото/времето* когато започва да се труди/израства под формата на човешко същество. Само от тази позиция може отново да се навлезе в ангелския свят, колкото и нелепо, колкото и наивно, фантастично и пр. да звучи. Разбира се, много хора биха ме счели за хахо, но не се знае кой е хахо-то. Да оставим това на страни. Опитвай се да се предадеш, да се пуснеш. Седни, отпусни ума и нервната система. Това може да се направи чрез няколко метода, например чрез абстрахиране, или чрез това да насочиш вниманието си в някаква посока, което да даде възможност на мислите ти да потекат в друго направление и да излязат от филма, в който се въртят циклично. Може да насочиш ума си към дишането и да следиш как вдишваш, как издишваш. Ако ума ти се пилее и се опитва (поради навика/нагласите) да се връща в старите си цикли, във въпросния филм, то леко, без усилие/насилие/напрежение се опитай да го върнеш, да върнеш вниманието си върху дишането. Може да се отнасяш към ума си, като към дете и да разговаряш с него. Да му кажеш например: "Хайде сега да наблюдаваме дишането!", а ако той е немирен и иска в стария филм, да му речеш: "О.к., нека сега гледаме малко дихателния процес, пък после, ако искаш, пак си гледай твоето предаване*. Нека сега наблюдаваме спокойно дишането 10-тина, 15, или 20-сет минути. Хей тъй, без да целим нещо друго. Да починем малко, пък после пак ще си играем.". Наблюдението на дихателния процес е практика засягаща по-ниските чакри и тя вади човека от това да стои в главата, т. е. сваля енергията от менталната сфера, от мислите и я пренасочва към сърцето белите дробове, където има Любов и Мир. Сърцето е средата на човека - то е между опашната кост и върха на черепа. Когато си в сърцето е най-лесно да се преодолее всичко, защото сърцето покрива всички сфери, затова и по време на молитва, ръцете се поставят пред сърцето, прозбата иде от там, от душата. Сърцето не отхвърля света, живота в този свят, твърдо-материалното съществуване, тялото, които са еквивалентни и които са израз на първа чакра (върха на опашната кост). Сърцето не отхвърля и небето в човека (главата му), мислите. Небето и точна аналогия на човешката глава с всички и мисли. Мислите - това са облаците в небето. Чистото съзнание - това е небето, когато в него липсват облаци. Тогава Слънцето се вижда и то огрява чак земята* (първа чакра), костната система. Всичко се радва на тези слънчеви лъчи*, на ведрината. Свежо е като ясно утро. Да се почисти небето от облаците - това не е лесно. В главите на повечето хора е буря. Тъмни облаци, светкавици. Повечето пъти те водят до проливни дъждове, до потоп, дето да те удави в депресия (втора чакра). В твоя случай бурята е придружена със светкавици. Гръмотевична буря. Много електричество (трета чакра) - слънчев възел, стомах, черен дроб, жлъчка, панкреас и тънки черва. Енергетиката в човека е в слънчевия сплит. Там е и аз-а му. Трета чакра е жълта на цвят, така я изобразяват. Елемента е огън - емоционалност, изгарящ огън в корема понякога се усеща... че чак ти се повдига. Може да опитваш да работиш директо с ума, наблюдавайки, като свидетел мислите, които протичат в него. Това обаче крие своите опасности. Без учител, без наставник, или без силна, ама много силна вяра в Бога, без упование в Него, това е трудно. Затова практиките, които леко заземят енергията са за предпочитане. Ходи, бавно и леко и наблюдавай как стъпваш, усещай повърхността на земята, усещай ступалата си, отдолу... Мириши, души, търси миризми, ухания. Тези неща свалят енергията в най-ниското ниво. Също не е за предпочитане, защото ще заземиш прекалено много, а именно в центъра на земята е Ада. тъй наречения "Ад" де, т. е. най-ниските сфери/пластове на подсъзнанието ти. Може да вкусваш нещо, да се храниш, наслаждавайки се на всяка хапка, на всеки вкус, да опиташ да почувстваш наслада от вкуса на водата, която пиеш например, или на въздуша - на него да му се наслаждаваш, на секса, на това как се движиш, на живота като цяло. Наслажданието ще те доведе във втория ти център. Радостта от живота, от всичко, но умерената радост, а не разките имоции - това е белег на добре работищ трети център. Тихата радост, но това не значи да подтискаш емоциите си, защото пак става въпрос за насилие, за убийство, ако го правиш. Ако имаш емоции, о.к., изяви ги, изрази огъня, а след това подишай, успокой ума. Ако подишаш преди това, ще видиш как огъня в трета чакра намалява. Ако пееш, ако си пиеш някой любима песен, хармонична - това също би помогнало, но не се насилвай. Гърлото е много чуствително нещо. Пей тихо, в началото едва доловимо. Силата ще я видиш кога идва и то тя сама ще се отнесе към пеенето. Тогава ще пееш с кеф, с радост и наслада, с любов, със свежест, освободено, лъчезарно. Това е пети център. Тихите мисли, лекият ум, което е различно от "лековат", когато мислите спокойно текат, подобно на тиха река, в главата и когато напояват* леко и нежно живота, кагото са чисти, светли, мирни, тогава това е здрав шести център. Седми център - там е Покоя, там е Нищото, Празнотата, Почивката. Няма мисли, като в най-дълбок сън без сънища. Да, напълно еквивалентно е. Сънищата на човек са отражение на моментното състояние на психическия му апарат. Това Нищо, обаче е страшно за повечето хора, защото то е равносилно на това да изчезнеш. Толкова е тотално, че в него теб те няма, и при все това продължаваш да съществуваш, защото ти си това Нищо, този Покой, той е най-финна форма на психимческия апарат, една от най-фините. Сигурно ти се е случвало, когато си много уморена психически, ума ти сякаш да забие в Нищото и в него да не тече каквата и да е мисъл. Сякаш си се втренчила в празнота и нито ти се движи, нито ти се мисли, а си се потопила от само себе си в Покой, в някакво блаженство, в някаква умствена почивка, ей тъй, по естество. Това е естествен начин за ума да почине от напрежението. Покоят, Мира. Много учители водят учениците си към такова тещо, чрез катарзис, но е болезнено и опасно. Медитацията е това - налбюдаваш мислите, наблюдаваш демоните*... наблюдаваш бесовете*, белите им*, всичките конвулсии на тялото, страшно е, не е препоръчително без учител, без наставник (психотерапевт), опасно е без Бога, без вярата, наблюдаваш всичките си страхове - те изкачат и започват да те тормозят, наблюдавай това, опасенията... Страховете са много в човека - от смъртта от самотата, от това дали ще те приемат/оценят/обичат, което си е пак смърт и самотност, от бедност, от лишение, глад, което си е пак смърт, от болест, което си е пак страх от смърт, от раздяла, от лудост, от ... Кой човек е свободен от тези? В Будизма, кагото започват да изкачат страховете, а те са запечатени преди това в записките на ДНК-то, което се намира във всяка клетка, до мозъка на костите (първа чакра), та там, а и в Хиндуизма, наричат това "изкачане на Самскари". Самкарата е старо впечатление, запис в подсъзнанието, опасение, страх, които съзнанието е натикало там, в някакъв момент от живота, защото не е могло да се справи само, на този етап. Те се трупат и съзнанието ги запечатва в мазето, в трюма, натиква ги от страх, заравяйки глава в пясъка, сякаш те не съществуват. Там има "плъхове", "мишки",... всякакви гадинки, насекоми. Там мирише - има развалено зеле, бомбирали компоти, мухал, влажно е и тъмно. Ей, не е лесно да почистиш мазето. Та собственика* (съзнанието) на апартамента, на къщата (тялото) често тика нещо в мазето. Нещо непотребно, нещо, което не е за пред хората (чувство на срам, на вина - трета и втора чакра), например някой боклук..., или нещо счупено, някой стар стол да речем... или стар хладилник... Та, собственикът често почиства дома си по този начин - сваля непотребното в мазето. Собственикът най-вече пребивава на средния етаж. По-рядко слиза до мазето. На никой не му се чисто това гадно, мръсно и тъмно мазе. Отегчително е. Не е на дневен ред. По е добре да си седиш на етажа и да зяпаш през прозорците (очи, уши, осезание, нос, език), щото нали знаеш колко е интересно?! Какви филми се прожектират само през тези прозорци*... Ммм и ти си впечатлен(а)!!! Пленяващо е! Та, собственикът рядко слеза в мазето, най-често прави това, за да захвърли нещо непотребно, или да скрие нещо там, щото е грозно*, защото не е за пред хората, например секс куклата, или инструментите* ("бинокъл"...), с които тайно влиза в дома* на съседа (любопитството, това да зяпаш, да проучиш... него, нея), които грижливо ги крие, и когато никой не му е на гости, ги вади и си ги ползва на воля... Примерно ти говоря. Всеки си има едни такива нещица, едни такива неизживяности, едни такива привички, които счита от една страна, че са мръсни, недостойни, които си мисли, че биха го принизи, в очите на околните, които са считани за извън нормата и в които, от друга страна, най-вече, собственика на дома, вижда и изживява кеф, без да подозира, че този кеф е бледо подобие на истинския Кеф, на истинското Наслаждение. Та, страхове, навици, записки, запечатани в подсъзнанието много. Дявола ("То") ужким е вързан там. Фройд е еврейн и цялото му концепция за троичното съзнание е иззета от Юдаизма. Абсолютно цялата. Не е грешна, но е непълна, има забележки, макар и малки, но пък са съществени. Пръстенът е добра дрънкулка. И аз си имам същия и му се радвам от време на време. Да, темпото бива да се намали, но за да го намалиш, бива да видиш кое го засилва. Нещо те засилва - някой "бес", някой "демон" твой си от "То"-то ти, сиреч някой страх, някое опасение не ти дава мир. Немирник е, който оказва съпротива на живота. Трябва да анализираш по-дълбоко. Още по-дълбоко от това за дрехите, което даваш като пример. Седни и помисли, щом ти се отдава, ако не ходи, дишай, пей, мириши, свали менталната енергия, сиреч енергията в по-ниските нива, ако не си я дръж в главата, мислейки. За да мислиш ти е необходима енергия, нали!?!. Какво правиш ти постоянно - мислиш, следователно си предимно в главата?! Е, тя да не е гостилница, гостоприемница?!? Че няма ли други прозорци в твоя дом*? Качила си се на тавана, но не знаеш къде е капандурата* за да погледнеш Слънцето дали Свети*, нощ ли е!?! Облаци, облаци, облаци... святкат, трещят и ти ги гледаш и трепериш! Знаеш ли от къде се появяват облаците? Изпарява се водата, нали така!? Водата е елемента на втора чакра, което също спада към подсъзнанието. Там са обвързаностите, страховете от раздяла от самота, липсата на наслада от живота... Не че нямаш наслада, не че нямаш предпоставки за такава. Не, просто не съумяваш да я изживяваш. Има за какво, стига да го видиш. Но, как да се насладиш на живота, след като толкова много мисли, много гръмотевици. Няма как. Кое те плаши, кое не ти дава Мир? Ето това е психоанализата. Това и чакам като отговор. Опитай, опитай да проникнеш по-дълбоко. Не е срамно да го кажеш, защото страховете, твоите, не са по-различни от страховете у всеки един човек, само дет при теб са силно проявени, тоест "То", демоните са се показали. Повечето хора - тях подсъзнанието ги мъчи най-често на сън, под формата на кошмари, и по-рядко по време на будност, защото са олисани да гледат през прозорците все още. Явно ти нещо си видяла, нещо за Смисъла, нещо което ти е показало колко отегчителни са гледките през прозорците*. С няколко думи - стъпила си на Пътя, само че дали знаеш!? п.п.: Ако можеш спри животинските храни изцяло. Премини няколко дни на плодове и очисти дебелото черво с подходящи чайове. От другите видове чайове пий през целия ден, ако може без мед, или ако е с мед, то поне да е истински. Другите захарни изделия ги избягвай, увреждат далака. Избягвай острите пикантни храни - товарят черния дроб, както и мазното готвене - тези увреждат черния дроб, натоварват го. Търси умереното във всичко. Аз лично съм против каквито и да било лекарства. Природата е дала много на своите деца. Билките, хомеопатията са за предпочитане пред фармацевтичните. Ако човек само знае за какви игри става дума в съвременната фармацевтика. Аз лично съм пряк свидетел. Не лекарства, а отрови се продават, в проценти намалени от към качество на извлек... Може да си купиш от билковите аптеки "Бял пелин" - от него пий 30-тина дни - вечер, в буркан се слага една супена лъжица от билката, залива се с гореща вода, но не много гореща, цяла нощ престоява така, на сутринта се прецежда и се пие от отварата през целия ден. После същото можеш да направиш и с "Червен кантарион", пак около месец. Накрая - с "Жълта тинтява" - пак месец. Задължително* (нищо не е задължаващо по маниакален начин) тялото трябва да се подтиква към активност, чрез упражнения, проста гимнастика, пилатес, йога, или труд. Дихателните практики, в сред природата, също са от полза.
  9. Аз искам... Това е основния проблем, довеждащ до страдание, до неудовлетворение в живота на човека, но това е и основната предпоставка за човешко развитие... Нарича се също "Егоизъм". Има градивен и деградивен егоизъм. "Аз"-ът е в центъра, усещането, отъждествяване с "аз", с нещо, което има собствена самобитна, независима в относителен аспект ин_диви_дуалност. Та този "аз", аз де, искам, желая. Желая това и това, и това, и това... Щения безброй, разновидни, красни, в основата на които обаче лежи само едно, единствено желание - желанието за щастие, за удовлетворение, за насищане и пълнота. И ей тъй аз желая толкова много неща и се стремя да ги придобия, да се запася с тях, за да бъде подсигурен, за да си подсигуря някакво по вид удобство, някакво по вид удовлетворение, някакъв кеф, сигурност... живот. Дам, всичко опира до желанието за живот, при това не какъв и да е живот, а ако може живот изпълнен с щастие, с кеф, с наслада. И това е всичко, което се върти в главата на човека, в главата на всяко едно същество. В Повечето случаи това нещо не се съзнава. човек не си дава равносметка за тези неща, не ги разглежда в дълбочина, не ги вижда като корен на живота. Той просто се носи по течението, като семе люшкано от вятъра, завихрено в някаква посока и очакващо/жадуващо за подходящи условия, в които да изживее своето развитие, своето предназначение. Повечето хора са именно тук - носят се по течението, без да съзнават това, като в сънно състояние. Те не съзнават основното си желание. При тях то е дълбок, вътрешен, несъзнателен копнеж, проявяващ се под формата на всички останали разнообразни желания - да си купи човек нова кола, нова дрешка, да отиде на кино, да побеседва с някого, да сподели, да изслуша, да изтегли кредит, да опита това, или онова блюдо, да има яхта, самолет, къща на Карибите... много партньори, много любовници, много приятели, много хора, които да го обичат... А всъщност човек е гладен само за едно - за любов, да получава такава и да дава такава и тук е големия проблем, защото в този свят всеки иска първо да получи. Егоизтично е. Всеки иска първо да бъде любен и това няма как да е инак, защото сърцата са празни. Кой може да даде любов? Тя, любовта, концерт по желание ли е? Може ли да се влюбиш по желание, например в мен, или в него, или в нея? Не. Любовта не е под властта на човека, на аз-а, на его-то. Тя не се подчинява на егоизтични копнежи, прищевки, трикове. Помисли и ще видиш, че е тъй. Та, кой може да (от)даде любов? Този, който вече е получи от нея в сърцето си. От де идва тя? От де идва любовта в този свят от празни сърца, в този свят от егоизъм? При положение, че всички искат любов, удовлетворение в душата, следователно въпросните нямат любов, удовлетворение в душата, респективно не могат да (от)дават такава на други, на ближни, на приятели... Ето защо светът е изпълнен със страдание, с убийства, с насилие, с изневери, с кражби и измами и пр.. Зарад егоизма, зарад празното човешки сърце. Е, да не мислите, че с това аз обвинявам вас, или че обвинявам човека като цяло, като вид!? Неее! Не, човекът не е виновен за своята празнота, за бездната в душата си. Човекът не е виновен, че не е изпълнено сърцето му с любов. Човек даже не знае всичко това, не го съзнава. Както писах - той се носи по течението, в едно приспано състояние на съзнанието. Какъв е изхода? Къде е? В какво се състои? Първото условие, първата необходимост е човек да разбере, да осъзнае своето положение, основното си желание и празнотата в сърцето си. Първо е нужно човек да се пробуди за това, да придобие трезвеност и да види ясно тези неща. Как обаче се случва пробуждането, осъзнаването? Неприятно ми е да го кажа, но събуждането става с болката. Ще кажете "Неее, не може да е така! Не искам това да е отговора! Сигурно е друго.". За съжаление не е друго. Представи си, че спинкаш и сънуваш някакъв интересен сън, в които търсиш някакво съкровище, което обаче все ти се изплъзва и ти търсиш и търсиш и продължаваш да сънуваш как го търсиш... Още малко и то ще бъде в ръцете ти. Виждаш го. Почти го докосваш. И хоп, изведнъж някой те буди!!! А беше толкова близо до наслаждението в съня си!!! Как може да те будят?! Що за идиот е този което го прави? Почти го беше постигнал съкровището, кефа!!! И сега хоп, събуден си, а можеше да си удовлетворен в този интересен сън! Какво би изпитал в този момент, човече? Раздразнение най-малкото, нали!? Неудовлетворение, нали!? Да, болката е алармата, което те пробужда и което те кара да мислиш, да растеш, да разсъждаваш и да виждаш причината, да търсиш причината на своето страдание... да се питаш "Защо?". Неприятно ми е да го кажа, но е истина. В този свят на егоизъм, няма как да не съществува болката, защото всеки иска да взима, а никой не иска да дава. Как тогава всички да са удовлетворени? Как тогава да няма онеправдани? Как тогава да няма лишени, губещи, страдащи, нямащи, гладни, болни, осиротели... ? Нормално е, в следствие на егоизма, да има болка, да съществува страданието. Да, ако има това, ще има и това. Такъм е този свят. Такава е тази нива. Само плевели има в нея посяти и дори ако се роди някое цвете, дето да краси, да дава аромат, или някое дърво, дето да дава плод, то плевелите моментално го задушават. Ти, аз, той, тя, то - всички сме плевели. Задушаваме, убиваме, взимаме, взимаме, взимаме. Искаме, искаме, искаме... за себе си, и ако може да не даваме на другите да имат би било най-добре. Такова е това робско съзнание. Прегледай се. Направи си ретроспекция, анализ и ще съзреш егоизма в себе си. Егоизъм, придобил формата на нещо нормално. Ненормалното, превърнало се в норма на поведение. Свят на крах. Та, болката затова е тук. Страданието затова е тук. Те ме/те будят. Те ме/те вдигат, издигат ме/те в мисленето, в разсъждението. Вадят ме/те от приспаността. След това се започва да се съзира всичко, защото човек се сблъсква с въпроси и търси отговорите. Накрая се стига до извода, че сърцето е празно, немощно, че страдаш от душевно и духовна бедност, че си окаян, че си в нищета, нищ. Това, този извод е първата форма на блаженство (Матей 5:3 - http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k=40&g=5&s=3&sw=%E1%EB%E0%E6%E5%ED%E8&tr_search=1). Не че нищетата води до блаженство. Не че разбирането за нищетата е блаженство. Не! Блаженството е евентуално следствие. Само този, което е осъзнал своята нищета, само той може да потърси пълнотата, удовлетворението. Къде? Как къде? Нали вече същия е опитал тук, там, с това, с онова и не е получил насищане, не е получил трайно и безвъзвратно удовлетворение!?! Следователно посоката на търсене за осъзнатия човек е друга. Той е видял, че тези неща, които този свят предлага, са мними и кратки кефове, кефове подвластни на време, на изменения, на нетрайност, на цикличност. Затова помъдрелия човек не търси насладата в тях. Той е стигнал до корена - че всичките му желания са всъщност "костюми"/прояви на основното му желание - на желанието му за щастие, за любов. И той знае, че щастието и любовта в този свят са нетрайни, затова не ги търси в него, в играчките му, в редицата изживявания. А преди това много пъти е опитвал да има, да придобие щастието в този свят и много пъти е оставал разочарован. Затова мъдрия човек не го търси тук. Посоката на търсене е друга. Противоположна, на 180`. Не навън във фактическия свят. Мъдрия човек търси щастието в собственото си сърце. Той вижда, прави сверка, анализ и разбира кога и от какво е бил щастлив. Разбира, че това е любовта и отпуска сърцето си, спира да го сковава, да му постава прегради, да го блокира. Мъдрия човек започва да обича, да изпитва любов, да дава. Това му носи щастието, което той до преди това е тъй жадно търсил. Парадоксално е, затова и повечето хора не вярват. А онези които са повярвали и които са заживели тъй - тях наричат луди, или будали. Ето така ненормалното е придобило форма на нормално. "Отварянето" на сърцето е първото условие за развитие на истинския човек, на истинската човечност. Не може да има отворено сърце, ако няма съгласие, приемане, смирение на живота, света... себе си, такъв какъвто си, с всичките си несъвършенства. Не може да има сърце, ако си комплексиран и ако постоянно се опитваш да се покажеш като не такъв. Това сковава човека, пък и оформя голяма доза омраза, непоносимост и упрек към себе си, от себе си...
  10. Намали огъня. Каквото правиш, прави го бавно, дишайки. Много бавно прави нещата. Ескалиране на Симпатиковата Нервна Система, казано по друг начин - нервно напрежение, по трети - излишък на "ян" енергията. Трета и шеста чакри са като братчета - каквото е положението в едната, такова е и в другата. Трета е в областта на слънчевия сплит - горната част на коремната кухина и отговаря за сплита, за стомаха, тънките черва, черния дроб, жлъчката, далака и панкреаса (задстомашната жлеза). Шеста е кухина в главата, отговаряща за хипофизата и отчасти за хипоталамуса, както за мислите в човека. Трета е за емоциите. Елемента огън, за което споменавам в началото на това мнение, принадлежи на трета чакра. Пий чайове, но слаби. Храни се със зелени храни и много плодове. п.п.: Виждам, че умееш да правиш добър анализ/самоанализ. Това подтвърждава казаното от мен по-горе, че при теб е засилена менталната енергия, която отговаря за мислите и е мислите. Такъв човек няма как не да е умен, да мисли бързо, но това не е всичко за човека. Трябва човек да има и сърце. Та живот със сърцето е нещото, което бива да се развива. И още нещо - помисли защо искаш да правиш нещата перфектно. Сигурно вече имаш някакви идеи за този проблем, но ще посоча нещо в следващото си мнение, което да ти е от полза. Мисля, че почваш да напипваш верния път. Отпускане, съгласие, приемане... както и това да даваш на себе си покой, възможност за почивка, за наслада, да си позволиш тази наслада и да разбереш, че я заслужаваш. Не си длъжна да бъдеш съвършена. Ти си съвършена. Каквото и да си, пак ще бъдеш харесвана, обичана. Сега опитай сама да се обикнеш и харесаш. Страх, вина, срам, тъга... Първа, втора, трета, четвърта чакри... Пласт по пласт нива от подсъзнанието. Анализирай се, или направо се обикни. Не прави грешката да считаш, че само ти си така. Всички хора са "един дол дренки". Психическите модели са едни и същи при всеки, но не при всеки са еднакво изявени/проявени. Филми в ума... а ума - той обхваща цялото тяло, всяка клетка... под формата на ДНК, което си е нагласа, запис на някакво впечатление...
  11. Здравей! За нищо. И аз благодаря! Имай доверий (вяра) в Този, който те е сътворил, който те е дарил с живот, в Твореца и всичко ще ти се нареди. Колкото повече се отпускаш в ръцете Му, толкова по-голям Мир ще имаш, а след Мира, успоредно с него, следва нещо, което малцина големи познават - безусловната Любов, която е същинското щастие. Някой я наричат "Ананда", други "Блаженство", трети "Пълнота", "Съвършенство"... Сега, на мосово ниво хората бива да познаем Мира, тотално, с всяка фибра на тялото. Преди да се познае Мира обаче, ще се засили неимоверно немирството, немирника у всеки, ще има конфлекти и вече ги има, както външно проявени, тъй и вътрешни, между два свята - тъмния и светлия. Борба, която до толкова ще ескалира, че ще достигне до своя максимум. При някои хора, това вече се е случило, при други се случва, а при трети ще се случи в най-скоро време. Само от своя връх немирството може да достигне до своя колапс, до своя крах. Когато настане този вътрешен конфликт, тогава се появяват и характерните симптоми, болки, мними болести, които ако човек ги изследва, не ще ги открие. Не бива човек да се плаши от това панически, но няма начин, защото в тази борба има и духовна тъмнина (затъмнение), в която липсва вяра, памет, воля,... За да се достигне до Рая се минава през Ада. През индивидуалния Ад. В него се изживява "плач и скърцане със зъби", дето душата ти пищи. Старецът Тадей Витовнишкия, Света Гора, Атон Амма М. Лайтман Дори такива като Свети Йван Рилски са минали през това нещо, което се нарича "Ад": Християнството, Исляма и пр. охарактезират тъмнината - бесовете, демоните, дяволите, като външни на човека. Те са и външни, защото такива енергии съществуват в света, но са и вътрешни, защото човек е отражение на света. Човек е микрокосмос и това, което е вън, е и вътре. Та тъмнината е и вътре в човека. Да, същата тази тъмнина, наречена от Фройд "То", намираща се в най-дълбоките нива на целокупното съзнание, често несъзнавано от човека, но и често проявяващо се под формата на различни изблици, желания, страхове и пр.. Ако считаме, без истинско разбиране, демоните като външни на нас, има опасност да ги намразим и да проведем борбата тъй, че ние самите да станем демони, т.е. чрез насилие, чрез злоба, чрез омраза, чрез жестокост... Не бива да е така. Ако приемем нещата за вътрешни, без истинско разбиране, то може сами себе си да намразим, да се счетем за непотребни, за некачествени, за буклук дори, който не заслужава да живее и да получава доброта, любов. Най-точно, наи-истинно е да знаем и да видим, че тези неща са толкова външни, колкото и вътрешни, че между външно и вътрешно няма разлика. Тогава ще сме поели по Средния Път, който е най-висш и най-прав. Подсъзнанието се чисти със Светлина, с Любов и Мир. Приема се такова, каквото е. Не е въпрос на отхврълняне, на пренебрежение, на отървавене, на желание да го промениш и трансформираш. "То" си ти, но с това "То" ти не се изчерпваш! Обикни себе си. Ако не Любиш себе си, тотално, не ще можеш да имаш Любов към каквото и да е. Но преди това човек бива да е съзнателен за това себе, за света. Тази съзнателност е наречено "Будност". "Будни бъдете!" и речено. Иво Калушев Дори и в най-тъмната нощ, дори тогава Зорницата е там и свети. Зорницата е символ на Надеждата, защото след мрака следва Светлината. Днес, в тези времена човечеството започва да навлиза в мрачни дни, в дълбока тъма, но следва нещо, което даже не може да се опише. Нещо прекрасно!
  12. Четири елемента http://t2.gstatic.co...jl4f92VRdpW&t=1 http://i.data.bg/07/...470395_orig.jpg http://www.crystalin...folelements.jpg В човек съществуват всички елементи. Чрез тях древните алхимици са извличали "злато", пък и не толкова древните... Чакрите, енергийните центрове в човека - към всеки един от тях принадлежи даден елемент. Не само в Юдаизма и Християнството, но и в Елада са познавали тези елементи. Та в чарите както следва елементите са: първа - земя втора - вода трета - огън четвърта - въздух ... Огънят в трета чакра се брои за емоционаност. Емоционалния огън, ревност, обич и пр. е много различен от огъня на Любовта. Водата... с вода е изтребен човешкия род, поради изкривяване в нравствеността, и забележете, поради сексуален разврат. Много вода. Многото вода е алегория на депресивното състояние - да се издавиш. Водата е сексуалността в човека, наслаждението, отделителната система. Не случайно и в Даоиската алхимиа, и в акупунктурата, точката под долния "Дан Тян" се начира "Ци-Хай", което в превод е "Море от енергия". Когато човек прекалява със секса, няма как да не достигне до едно безжизнено, сиво състояние на духа, до една изчерпаност. Често по време, или преди менструация женския пол страда от една "тревожност" (меко казано) във втора чакра, та чак същата "заразява" с раздразнение трета, т. е. явява се и завишена емоционалност, докачливост. Водата в човека е свързана с партньорството, с работата на бъбреците, с насладата от живота. При проблем с водата, ако тя е в недостиг, се засилва огъня, емоциалността, активността, сухота се явява, а при излишък се получава затлачване, като в голямо блато, където липсва движение, където има дълбоки и мътни води, в които се крият всякакви "чудовища" (опасни мисли, депресивни състояния...опасения и чувства за изоставеност, за самотност, липса на живец, падане в "яма"...). Та на онзи човек, дето е яхнал метлата, както се казва, дето са го хванали бесните, на такъв човек, според това правило, не се добавя огън, защото същия би изгорял, но пък има и обратно правило на правилото, което води точно до въпросното изгаряне, но е много болезнено, катарзистно. Същото се случва ако наливаш вода у някой депресиран, като например да му вменяваш вина, да му казваш как за нищо не става, каква отрепка е, че е безполезен, че е грозен, че не го харесват, че е неспособен... Такъв, ако му внасяш вода, ще се удави в сълзи, но може и живота си да удави... Затуй работата с елементите не е за всеки, въпреки че всички работят съзнателно, или не... щат не щат. Четирите елемента са вложени и в картите Таро, а от там, претърпявайки метаморфоза, се явяват и като боите от стандартната колода. Едно време баба ми, Бог да я прости, ми гледаше все на Вале Спатия. Тогава виждах картите, според това на което ме учеше тя, по доста по-различен начин, но пак си имаше своята точност.
  13. Привет, kostadinova! Преди много години... не съм бил по-голям от 5 годишен, гледах телевизия, вечерта... помня, че бях заедно с майка ми. Та гледах телевизия и по-конкретно гледах клип с песничка на The Beatles. Както всяко малко дете и у мен постоянно се пораждаха въпроси и започнах да разпитвам майка ми за човекът който пееше, в случая - Пол Маккартни. Майка на дълго и на широко ми обясняваше. Не пропусна да спомене и за Джон Ленън, за това че е убит (08.12.1980), че е мъртъв. Тогава, именно това нещо за първи път в живота ми ме доведе до психологическия сблъсък със смъртта, вътре в моя ум. Помня, че се ужасих! Веднага попитах майка си, дал и тя ще умре. Не исках да я загубя! Не исках да съм сам (мъртъв), необичан! Самотата и смъртта (безлюбието също) имат един корен. Ужким са две "растения", но всъщност са едно. Горката жена... да гледа собственото си дете да страда, да е ужасено и да не е способна да му помогне да преодолее страха... Помня, че мама се опита всячески да ме успокои - че това е нормално и пр.. През нощта спях силно притиснат в нея, с гръбчето си, и не и позволявах да спре да ме прегръща. С времето този страх бе преодолян, поне на пръв поглед. Разбрах в последствие, че той е/се закотвя дълбоко в подсъзнанието и че във всеки един момент може да "изплува" (и че доста често се показва на "повърхността"). При мен, за щастие, или за нещастие, той редовно се показваше, напомняйки ужаса си. Все по-често си спомнях, че смъртта съществува. Опасявах се от този край. Не исках да го приема! Ама как!!! "Не може да е така! Не може да няма нещо друго! Това ли е смисъла!?!" - си казвах. Тогава започна моето търсене. Бях още малкък... По време на пубертета, тъй като се получава взрив от хормони, много неща излизат от подсъзнанието и много често напомнят за себе си, но още преди този период започнах да се занимавам с паранормалното, с феноменалното, да го изследвам, да го търся, да събирам данни, информация, която постоянно да подхранва една армия от смелост и смисъл, чрез която да оцелявам и чрез която да побеждавам страха... ужаса... Постоянно търсех потвърждение за това, че съществува душа, отвъден свят... После на дневен ред дойде копнежа да има преинкарнация, заради нежеланието от моя страна напълно да се разделя с "този свят". И тъй, аз постоянно си търсех "храна" за наранената, за несъвършената, за ранимата си психика. И това е много добре! Да! Много добре е човек да се страхува! Така са правени много открития, че да не река всички. Зарад страх, зарад някакво желание, зарад някакво опасение. Трябва да се страхуваш! Нормално е да се страхуваш и е много хубаво, че се страхуваш панически! Това значи, че пред теб има Път, че ти предстои развитие, че ти предстои да правиш разкрития, да бъдеш пионер! Много учители/специалисти въобще няма да се борят с този твой страх, нито ще те съветват ти да се бориш с него. Биха го поощрили, биха го подсилили. Опасна е тази методика обаче. Би те въвела още по-дълбоко - до най-мътните води, до най-дълбоките недра на подсъзнанието. Затова тя се прави само от специалист, от човек с опит и познание. Виждам, че имаш вяра в Бог, но виждам също така, че имаш и голям набор от съмнения. Това е добре. Това е нормално. Започни да се движиш, да пътуваш в изследванията, в проучването, както на външния свят, така и на вътрешния свят. Разгледай света и виж има ли той съвършенство някакво в себе си, например небето, морето, космоса със звездичките, ручея планински, горите, мирисът на цветята. Е, след като разглеждаш по този начин света, съзерцавайки го всяка секунда, виж съвършен ли е той и виж дали това съвършенство е възможно да бъде, да се случи, да се пръкне случайно. Помисли дали съществуването има смисъл. Дали просто човек не се ражда, не живее страдайки и не умира, попадайки в гроба. Виж дали всички, такива като Иисус, като Буда, като Лао Дзъ, като които и да е от този ранг, не са се заблудили и ако са се заблудили, виж защо са се заблудили по един и същ начин, достигайки до едни и същи заблуди, които са наричали "истини". Случайно ли е станало тъй? Това виж. Изследвай! Помня, нещо много хубаво от Ошо и много на място (перефразирам по памет): Просто живей! Какъв е смисъла да мислиш за смъртта? За човека, за ума му, има два варианта, два възможни края и те са прости - или умира и с него се приключва, с което приключва и страданието, съзнанието и пр.., следователно приключва и проблема му (със смъртта), или след смъртта съществуването продължава, следователно проблема отпада, защото нали смъртта не е края, следователно и страданието от тези опасения се изпаряват. Та, два варианта: - или умираш напълно, веднъж и завинаги и с теб се свършва, задно и със страха ти. Теб те няма - респективно го няма и проблема ти - или съществуването след "смъртта" продължава и отново страха от смъртта изчезва Какво има да му се мисли толкова докато си жив!?! Има и друг подход - започни да се молиш на Бога. Винаги когато те "нападнат" мислите, опасенията, ужаса, се моли. Моли се силно, искрено, с цялото си сърце и ум и нека Бог да ти разкрие истината. Това искай, това търси. Аз това направих и ме се разкри. Сега знам и не треперя, но пък имам други проблеми - например често се улавям в арогантно поведение, в чувство за превъзходство, които на свой ред отработвам и над които се трудя. И тъй, животът винаги дава нещо ново. Всеки ден нещо ново се ражда, а друго умира - някоя наша мисъл, наше чувство... някой наш страх, наш импулс, някоя наша емоция, някой нова любов..., но и нещо остава в този вечен кръговрат от новости. Всеки ден е по своему нов, красив, вълшебен. Всяка нощ е различна. Всеки сън е различен, както е различна и всяка въздишка! Колко много усмивки летят! Та тъй... Търси и не спирай, докато не намериш. Всъщност няма да спреш, защото страха ще те принуждава да се движиш по една пътека, която никой не избира сам, по един Път на/чрез който се възражда новия човек - човек познал, смел, смирен, любящ, човек добър, човек човечен. Нещо хубаво са ти приготвили. Имай вяра. Бъди благодарна!
  14. Привет! Освен кръвното налягане, това нещо, което се случва може да се дължи на много неща, като на първо място причината е промяната, която се случва с много хора напоследък. Може да разгледаш в интерснет информацията за Кундалини, за освобождаване на подсъзнанието, за това какво значи термина "Самскари", също така може да прегледаш сайтове, теми и пр. неща за тъй наречения "преход". Ето например някои неща примерно: "Какво става с мене тази година?" "Усещам негативна енергия, закрепена за мен" "Пробудената Кундалини: списък на симптомите" "12-те признака на Пробуждането" Могат да се намерят и други. Също подобни има тук, в "Порталът". Та, според мен, освен тези, бива да си погледне и дишането ти как е (блокаж на диафрагмено ниво). Дали не е то причината. Както винаги всяка причина си има следствие. Виж как ти е областта в слънчевия сплит и малко понадолу. Дали е твърдо, дали е раздуто, дали усещаш болка при точков натиск в тези точки (в областта на коремната кухина, опипай с лек надиск и установи къде има болка): http://2.bp.blogspot.com/-WjykjnqfkDg/TurqkyF1ceI/AAAAAAAAArg/kk3bov0z7SY/s1600/7_000.jpg http://www.lekove.bg/userfiles/image/19-11tt29.jpg http://qi-gong.hit.bg/acupressure.htm#3 http://zashto-kak.hit.bg/meridiani.htm http://zashto-kak.hit.bg/chakri.htm Пиши за това какво си установил. Не е зле да правиш леки раздвижващи движения за шийните прешлени, масаж на челото, на слепоочията, на ушите и на тила, както и на раменния пояс. Опитай и дихателни техники.
  15. А нощно време се отдръпват... и сякаш някой те поставя в люлката на успокоението. Потопи се в тази люлка от Мир!
  16. Човек бива да се води по правилния закон записан в сърцето, тоест по неизкривената нравственост. Каквото и да става убийството/самоубийството е грешно, погрешно действие, чрез което нищо не се решава, а тъкмо напротив - то осигурява ада. Човек бива винаги да слага състраданието на предмо място - да е състрадателен към себе си, за себе си и към/за близките си. Ако това се държи винаги в ума, то няма опасност, но за това е нужна вярата, правилните убеждания, пък вярвам Божията помощ няма да закъснее, стига човек да се обърне към Твореца и да я поиска от дъното на душата си.
  17. продължение (моля модераторите, ако счетат двете мнения за подходящи, да ги "слепят" едно за друго, защото по "невнимание", без да искам "чукнах" "бутона" "публикуване"): Та, видях като на кино всичко, как падах, как умирах, погребението, мъката на близките си и пр... Беше голям страх, голяма борба. Сякаш не бях сам в собственото си тяло, сякаш нямах контрол върху него. Сякаш някой друг бе в тялото и за едно се мен се опитваше да го контролира и да го управлява. Тъй като не бях сигурен дали няма да скоча, взех че излязох от вкъщи. Вън започнах да ходя напред назад, като ненормален. Просто не можех да стоя на едно место. Страхотна изнервеност, страхотна немирност. Лудост, бесоватост. Не можех да остана за миг на едно място, дори за миг... Запътих се към подножието на Витоша, с рейс, в който едва изтраях да се возя... След като слязох в кв. Бояна започнах да прегръщам дърветата, в опит да се заземи енергията. Прииска ми се да се събуя бос и да си заровя краката в пръст, в рохка пръст... Усетих, че ще помогне..., но не го направих... След това отудох при един мой учител и плаках, ама много плаках. Плаках, та се скъсах от рев, с много умиление, с много разкаяние... Виждах цялата си глупост... Състоянието с тези натрапчиви мисли продължи няколко седмици. Ходех на работа и тайно плачех, та даже виех в теолетните. Просто сълзите не можех да си сдържам. Сякаш избухваше разкаянието в мен... В тези дни за първи път, отнесен до критична ситуация, познах силата на постоянната, на непрекъсната молитва, било то шепнешком, или на ум. И това носеше Мир, покой, победа, чрез поражението. Тези няколко седмици бях адски. Успоредно с тях обаче ми се разкриха много неща, в самата им същотнсот, едно от които е смъртта. От всичко това излязох помъдрял, обогатен, опитен и многократно по-смирен, по любящ... Това си беше чисто посвещение, дадено на нечист човек. От тогава на сетне се изредиха още поне четири посвещения, подобни, на други нива (телесни, сърдечна област, стомашно-чревна... ), но вече имам опита и рецептата" за извличане на "лекарството". Дори и днес, от няколко дни насам тече поредното посвещение, в което, както при всички предхождащи такива, имам единствената задача да се предам в ръцете на Божественото. Поздрави!
  18. Оу, същото преживяване съм изживявал и аз, само дето моята тераса е на 7-мия етаж... Беше по време на една голяма гръмотевична буря. Цялото небе се беше наелектризирало. Гърмеше, трещеше, святкаше отвсякъде... Дни преди това се занимавах с много лоши неща, нещо като черни магии, само че на ниви мисли, с характерните за тези неща визуализации. Та, въпросния ден... хм, усетих че изгарям - изведнъж ми стана много топло, ама страшно много и започна да не ми достига въздух. Почти усещах задушаване. Отворих балконската врата и с отварянето чух глас в главата си, сякаш сам на себе си каза: "Скачай!", в заповедна форма. От друга страна друга част от мен започна да изживява огромен страх, ужас и настана борба - от една страна тази част, която искаше да скоча, от от друга - онази уплашената, дето тръшна вратата отвътре и я заключи, дето се дръпна няколко метра навътре, защото едва удържаша противника в себе си (себе си). Тереперех. Видях като на кино как скачам, как с мен се свършва,
  19. хехе Добър термин, явно взет от "книгата" "Танцът на Лудостта"... ... и това, и това...
  20. или с други думи: богатите също плачат Los Ricos También Lloran ("The rich also cry") is a popular telenovela produced in Mexico in 1979, starring Verónica Castro, Rogelio Guerra and Rocío Banquells. защо ли? в какво тогава се крие щастието? бедни и богати: следователно (?) ...
  21. Привет и добре дошъл! Гледам те и виждам Слънце (Кристалче), греещо в свят с безброй Слънца. Едва ли имаш нужда от съвет, освен от този: да, всичко, което си усетил, за всичко, включае и за Пътя, Пътуването и Пътуващия, е вярно. Прави това, което най-добре правиш - Свети (Люби), Свети навред, без да спираш тез лъчи пред "тъмното", защото Светлината е създадена за огряване на Тъмнината. Кой може да я освети? Само който разпознае истинската и природа. Затова и в тъмното съзирай светлото. Нищо повече... братко.
×