sensual

Съгласна съм. Всъщност темата първоначално беше пусната в раздела за психотерапия и не знам защо професионалистите така подминаха казуса /с изключение на кратък пост от д-р Първанов/ и оставиха не-професионалисти да се изказват и да се стига до какви ли не крайно неадекватни излияния. Според мен не беше правилно. Sadlife има нужда да му се обясни какъв е механизмът на нещата, които му се случват, а не да бъде "разобличаван" и да му се натрива носът. А за да се направи това се изискват професионални знания и умения.Тук като гледам как се подхвана темата с енергиите и вампирите, нищо чудно скоро да се появи и някой, който да го обяви за вещер и да предложи да го изгорим на кладата...

Надявам се sadlife дори да не пише, поне да продължи да чете. И - много важно - да не забравя, че хората, които го съветват, и чиято помощ търси, не са някакви супер успешни и щастливи свръх-човеци. А са най-обикновени хора, част от които може би са по-зле психически и от него, макар и да покриват критериите за "нормален живот".

Здравей LLL !

Аз не съм психолог. Пиша ти като човек, който също се бори със своите трудности. Ще споделя някои от изводите, до които аз достигнах. Може би нещо от написаното ще ти свърши работа или поне ще ти даде малко материал за размисъл


- Животът не е "справедлив". Иска ни се той да бъде такъв, защото копнеем за пълен контрол над съдбата си. Иска ни се във всичко случващо се да има ясна логика и прозрачни причинно-следствени връзки. Искаме награди за "добрите" и наказания за "лошите". Ако животът беше спредлив, можехме да се предпазим от всички нещастия. Щяхме да сме сигурни, че нищо лошо няма да ни се сполети стига да сме "добри хора" и да вършим "добри дела".
Но всичко това няма нищо общо с реалността. Единственото, което човек наистина може да направи, е да сведе вероятността да му се случи нещо лошо до минимум. Да преценява внимателно, да се пази, да внимава. И до там. Гаранции няма за нищо и за никого.

- Човек не избира какво да му се случи в житейския му път. Но човек може да ИЗБЕРЕ какъв да бъде неговият ОТГОВОР на всяка ситуация.
Ако четеш неща на тема карма и съдба, съветвам те да престанеш. Езотериката може да съсипе психиката на човек в деликатно състояние. За съжаление много често точно такива хора търсят отговори и решения в нея. Това, от което ти имаш нужда в момента е колкото се може по-здрава връзка с реалността и контакт с разумни, здраво стъпили на земята хора. Това, което ти се е случило няма нищо общо с баба ти и нейния пръв братовчед!

- "Защо стана така? Защо ми се случи това? Защо точно на мен?" ЗАЩО е безсмислен въпрос и обикновено няма отговор. А дори и да се намери някакъв отговор, знанието за причините довели до дадена ситуация с нищо няма да ти помогне. Въпросът ЗАЩО те закопава още по-дълбоко в дупката. Този въпрос няма потентността да те изведе на светло. Въпросите, които ти трябват са КАК, КАКВО, КОЙ - "Как да се измъкна? Какво да предприема? Кого да потърся за помощ?"

- Човекът е едновременно много крехко и много устойчиво същество. Всеки носи в себе си семенце живот. То иска да расте, да се развива, да получава грижи, да бъде на топло и светло. Това е неговото естествено състояние, защото то за това е създадено. Животът е много силен, това е част от неговата природа. Той не се предава лесно, винаги търси начин да продължи. Дори когато ти по някакви причини се опитваш да му попречиш. Знаеш ли, че дори когато човек е решил да се саморазруши и да умре, тялото до последно инстинктивно се бори за живот? Човек има по-голям потенциал да оцелява, отколкото си мисли.

Няма нужда от подобни абсурдни квалификации и етикети като "вампир". Момчето има нужда от помощ, не да бъде определян с битово-християнски понятия, отнесени към неговия случай.

Станимир, защо мислиш, че sadlife има нужда от "шамари"? Sadlife страда много. Проблемът е, че хем иска да му се помогне, хем не вярва на хората и не може да им се довери. Отбранява се със зъби и нокти от всяка протегната към него ръка. Като ранено животинче, което посяга да те ухапе ако понечиш да превържеш раната му. Понякога за да получиш помощ се налага да се довериш на друго човешко същество. За него това е много трудно, защото той просто не харесва хората.

Аз мисля, че пореди състоянието, в което се намира, той не може да вземе адекватно решение какво да предприеме и е много объркан. А докато не вземе решение да предприеме нещо, ще си остане в това състояние. Порочен кръг, който трябва да бъде прекъснат. Не е чак такъв проблем да не знаеш какво да правиш, в това няма нищо осъдително. Проблемът е когато не искаш да слушаш какво ти се говори.

Аз лично се надявам sadlife да продължи да влиза в темата, да не се предоверява на себе си, а да последва някои от конкретните предложени съвети. Когато не харесваш хората и не им вярваш е много трудно да им се довериш, но в случая той просто няма друг избор.

Четейки какво си написал оставам с впечатлението, че не хората са те отхвърлили, а ти си отхвърлил тях. Не харесваш семейството си, не харесваш съучениците си, не харесваш идиотизираното общество. Всички те бият, мачкат и подиграват. Не искаш дори на лекар да отидеш. Извинявай, но това звучи малко несериозно. Ако социофобията ти е толкова голяма, можеш да повикаш лекаря в къщи на домашно посещение. Ако и да говориш не можеш, дай му да прочете какво си написал по форумите. Можеш да помолиш майка ти да говори вместо теб и да обясни какво ти е. Има начини.

Имай предвид, че ако вашите бяха такива чудовища, каквито ги описваш, нямаше да продължават да те издържат и нямаше да те оставят да си седиш у вас без да правиш нищо и без дори да участваш в домакинската работа. Така че според мен доста изкривяваш нещата. Ако наистина искаш да ти се помогне, ще трябва да се отнесеш малко по-сериозно и отговорно към ситуацията си. До момента тези поетично-драматични излияния из интернет никаква работа няма да ти свършат.

Аз лично мисля, че трябва да започнеш от това да се обадиш на личния си лекар. И нека родителите ти също говорят с него.

Четейки какво си написал оставам с впечатлението, че не хората са те отхвърлили, а ти си отхвърлил тях. Не харесваш семейството си, не харесваш съучениците си, не харесваш идиотизираното общество. Всички те бият, мачкат и подиграват. Не искаш дори на лекар да отидеш. Извинявай, но това звучи малко несериозно. Ако социофобията ти е толкова голяма, можеш да повикаш лекаря в къщи на домашно посещение. Ако и да говориш не можеш, дай му да прочете какво си написал по форумите. Можеш да помолиш майка ти да говори вместо теб и да обясни какво ти е. Има начини.

Имай предвид, че ако вашите бяха такива чудовища, каквито ги описваш, нямаше да продължават да те издържат и нямаше да те оставят да си седиш у вас без да правиш нищо и без дори да участваш в домакинската работа. Така че според мен доста изкривяваш нещата. Ако наистина искаш да ти се помогне, ще трябва да се отнесеш малко по-сериозно и отговорно към ситуацията си. До момента тези поетично-драматични излияния из интернет никаква работа няма да ти свършат.

Аз лично мисля, че трябва да започнеш от това да се обадиш на личния си лекар. И нека родителите ти също говорят с него.

sadlife,

Моля те, отговори на въпросите, които ти зададох в пост #64. Нека комуникацията върви структурирано. Няма нужда за момента да разказваш цялата си житейска история. По-разумно е да се фокусираме върху най-простичките и конкретни неща, напр. ежедневието ти.

Колкото и да не ти се вярва, ти не си някакъв уникален случай. И понеже наблягаш на думата "разбиране", искам да те попитам.. Какво точно искаш хората да разберат? Че страдаш? Това го разбраха всички, уверявам те. Никой не оспорва болката ти. Всички разбраха, че се чувстваш безсилен и безпомощен. НО - много важно - ТОВА ЧЕ СЕ ЧУВСТВАШ БЕЗСИЛЕН И БЕЗПОМОЩЕН НЕ ЗНАЧИ ЧЕ СИ ТАКЪВ! И хората тук точно това ти казват и ти си мислиш, че не те разбират. Чувстваш се безпомощен? Да, така е. Си безпомощен? Не, не е така. Разбираш ли какзва е разликата? Чувство и факт са две много, ама много различни неща.

Нали знаеш как понякога човек когато трябва да направи нещо, казва "Не мога да направя еди какво си, страх ме е". Но за да не можеш да направиш нещо, трябва да има някаква обективна причина, някакъв факт. Страхът не е факт, той е емоция. Това че се чувстваш уплашен да направиш нещо не значи, че не можеш да го направиш. Значи само и единствено, че се чувстваш уплашен.

Моля те прочети пак нещата, които съм ти написала. Доста се потрудих да ги формулирам, в момента като ги игнорираш ме караш да си мисля, че писането ми е било напразно.

Не мисля, че е необходимо да има грубо отношение и остър тон към момчето. Като му се ядосвате и като го режете влизате в неговия модел на комуникация, в който той заема ролята на отхвърлената жертва, а това на него няма как да му помогне.

sadlife,

Защо не отговориш на въпросите ми, за да можем да добием по-добра представа как живееш в момента и какви промени можеш да направиш. Всички детайли около ежедневието ти и начина ти на живот са важни.

Иначе според мен ти си си поставил погрешна цел. А именно - първо да се махнеш от къщи и чак след това да решаваш как да оправяш живота си. Какво те кара да мислиш, че на друго място, в друг град, с други хора ще се чувстваш по по-различен начин? Мислил ли си, че тази фиксация върху махането от дома ти може да е просто още един начин да отложиш взимането на важни решения и поемането на отговорност и инициатива? Какво точно ти пречи да се фокусираш върху възстановяването си там, където си в момента? Нали знаеш как много хора казват "Само ако ... /бях по-красив, по-умен, по-богат, по-здрав, живеех на по-добро място, имах повече късмет, по-добри роднини и по-влиятелни приятели/, щях да направя ... това и това и това". Много често това са просто оправдания, с които хората обясняват и извиняват - пред себе си или пред другите - неуспехите си.

Абсолютно сигурно е, че няма да има лесен и безболезнен начин за теб да промениш живота си. И това е хубаво, това е полезно и здравословно за теб. В живота има известно количество болка и трудности, през които всеки човек трябва да премине. Ти в момента страдаш многократно повече от необходимото, защото се съпротивляваш на болката и се опитваш всячески да я избегнеш. И парадоксално - това ти причинява много по-голямо страдание. Желанието ти да намериш човек, който да ти осигури работа и спокойна атмосфера е точно това - опит да прескочиш трудностите. И това те невротизира и изпива енергията ти. Вместо да си причиняваш цялото това мъчение и да се самомалтретираш с разни щуротии че си болен и недъгав, ще ти бъде много по-лесно да рискуваш да се впуснеш в живота и да се изправиш срещу трудностите.

sadlife,

Моля те, отговори на въпросите, които ти зададох в пост #64. Нека комуникацията върви структурирано. Няма нужда за момента да разказваш цялата си житейска история. По-разумно е да се фокусираме върху най-простичките и конкретни неща, напр. ежедневието ти.

Колкото и да не ти се вярва, ти не си някакъв уникален случай. И понеже наблягаш на думата "разбиране", искам да те попитам.. Какво точно искаш хората да разберат? Че страдаш? Това го разбраха всички, уверявам те. Никой не оспорва болката ти. Всички разбраха, че се чувстваш безсилен и безпомощен. НО - много важно - ТОВА ЧЕ СЕ ЧУВСТВАШ БЕЗСИЛЕН И БЕЗПОМОЩЕН НЕ ЗНАЧИ ЧЕ СИ ТАКЪВ! И хората тук точно това ти казват и ти си мислиш, че не те разбират. Чувстваш се безпомощен? Да, така е. Си безпомощен? Не, не е така. Разбираш ли какзва е разликата? Чувство и факт са две много, ама много различни неща.

Нали знаеш как понякога човек когато трябва да направи нещо, казва "Не мога да направя еди какво си, страх ме е". Но за да не можеш да направиш нещо, трябва да има някаква обективна причина, някакъв факт. Страхът не е факт, той е емоция. Това че се чувстваш уплашен да направиш нещо не значи, че не можеш да го направиш. Значи само и единствено, че се чувстваш уплашен.

Моля те прочети пак нещата, които съм ти написала. Доста се потрудих да ги формулирам, в момента като ги игнорираш ме караш да си мисля, че писането ми е било напразно.

Не мисля, че е необходимо да има грубо отношение и остър тон към момчето. Като му се ядосвате и като го режете влизате в неговия модел на комуникация, в който той заема ролята на отхвърлената жертва, а това на него няма как да му помогне.

sadlife,

Защо не отговориш на въпросите ми, за да можем да добием по-добра представа как живееш в момента и какви промени можеш да направиш. Всички детайли около ежедневието ти и начина ти на живот са важни.

Иначе според мен ти си си поставил погрешна цел. А именно - първо да се махнеш от къщи и чак след това да решаваш как да оправяш живота си. Какво те кара да мислиш, че на друго място, в друг град, с други хора ще се чувстваш по по-различен начин? Мислил ли си, че тази фиксация върху махането от дома ти може да е просто още един начин да отложиш взимането на важни решения и поемането на отговорност и инициатива? Какво точно ти пречи да се фокусираш върху възстановяването си там, където си в момента? Нали знаеш как много хора казват "Само ако ... /бях по-красив, по-умен, по-богат, по-здрав, живеех на по-добро място, имах повече късмет, по-добри роднини и по-влиятелни приятели/, щях да направя ... това и това и това". Много често това са просто оправдания, с които хората обясняват и извиняват - пред себе си или пред другите - неуспехите си.

Абсолютно сигурно е, че няма да има лесен и безболезнен начин за теб да промениш живота си. И това е хубаво, това е полезно и здравословно за теб. В живота има известно количество болка и трудности, през които всеки човек трябва да премине. Ти в момента страдаш многократно повече от необходимото, защото се съпротивляваш на болката и се опитваш всячески да я избегнеш. И парадоксално - това ти причинява много по-голямо страдание. Желанието ти да намериш човек, който да ти осигури работа и спокойна атмосфера е точно това - опит да прескочиш трудностите. И това те невротизира и изпива енергията ти. Вместо да си причиняваш цялото това мъчение и да се самомалтретираш с разни щуротии че си болен и недъгав, ще ти бъде много по-лесно да рискуваш да се впуснеш в живота и да се изправиш срещу трудностите.

Не мисля, че е необходимо да има грубо отношение и остър тон към момчето. Като му се ядосвате и като го режете влизате в неговия модел на комуникация, в който той заема ролята на отхвърлената жертва, а това на него няма как да му помогне.

sadlife,

Защо не отговориш на въпросите ми, за да можем да добием по-добра представа как живееш в момента и какви промени можеш да направиш. Всички детайли около ежедневието ти и начина ти на живот са важни.

Иначе според мен ти си си поставил погрешна цел. А именно - първо да се махнеш от къщи и чак след това да решаваш как да оправяш живота си. Какво те кара да мислиш, че на друго място, в друг град, с други хора ще се чувстваш по по-различен начин? Мислил ли си, че тази фиксация върху махането от дома ти може да е просто още един начин да отложиш взимането на важни решения и поемането на отговорност и инициатива? Какво точно ти пречи да се фокусираш върху възстановяването си там, където си в момента? Нали знаеш как много хора казват "Само ако ... /бях по-красив, по-умен, по-богат, по-здрав, живеех на по-добро място, имах повече късмет, по-добри роднини и по-влиятелни приятели/, щях да направя ... това и това и това". Много често това са просто оправдания, с които хората обясняват и извиняват - пред себе си или пред другите - неуспехите си.

Абсолютно сигурно е, че няма да има лесен и безболезнен начин за теб да промениш живота си. И това е хубаво, това е полезно и здравословно за теб. В живота има известно количество болка и трудности, през които всеки човек трябва да премине. Ти в момента страдаш многократно повече от необходимото, защото се съпротивляваш на болката и се опитваш всячески да я избегнеш. И парадоксално - това ти причинява много по-голямо страдание. Желанието ти да намериш човек, който да ти осигури работа и спокойна атмосфера е точно това - опит да прескочиш трудностите. И това те невротизира и изпива енергията ти. Вместо да си причиняваш цялото това мъчение и да се самомалтретираш с разни щуротии че си болен и недъгав, ще ти бъде много по-лесно да рискуваш да се впуснеш в живота и да се изправиш срещу трудностите.

sadlife,

Искам да те попитам няколко неща:

1. Като изключим писането по форуми и вестници, опитвал ли си някакво лечение до сега? Ходил ли си при личния си лекар? Споделял ли си с него, че се чувстваш зле и имаш проблеми? Правили ли са ти изследвания, напр. на щитовидната жлеза? Получавал ли си направление за психиатър? Имаш ли поставена диагноза, като изключим тази, която ти е казал психолога като си бил малък? Кой те заведе при този психолог?

2. Какво е отношението на родителите ти към твоите проблеми? Проявявали ли са загриженост за състоянието ти? Предполагам, че след като са те завели на операция за сваляне на тестиса, значи не си бил тотално занемарен и пренебрегнат. Какво стана, когато спря да учиш, след 8-ми клас? Как реагираха родителите ти на отказа ти да продължиш образованието си? Какво прави през времето, в което не ходеше на училище?

3. Там, където живееш, имаш ли собствена стая? Къде прекарваш времето си? Общуваш ли със семейството си, или стоиш изолиран и не комуникираш с никого. Участваш ли по някакъв начин в домакинската работа - пазаруване, готвене, чистене? С какво се храниш? Как преминават дните ти? По цял ден пред компютъра ли стоиш? Какво правиш сутрин, обед и вечер? Излизаш ли навън, извън къщата?

Имай предвид, че болките по тялото, умората, липсата на енергия и задъхването ти може да се дължат изцяло на това, че си стоиш у вас, не правиш нищо и си обездвижен. Колкото по-малко неща прави човек, толкова по-малко енергия има, и толкова по-изморен и летаргичен се чувства. Мой приятел, който от скоро е безработен, а иначе е много здрав и активен човек, ми сподели, че откакто не работи и си седи предимно вкъщи, е започнал да се чувства зле, изморява се много бързо и няма никаква енергия. Започнал е и да не може да спи. За това всеки следобед излиза навън и се разхожда пеша по няколко часа - от къщи пеша до парка, и после обратно пак пеша. Така поддържа някакъв по-добър физически тонус и спи по-добре. И това е човек, който няма депресии, неврози или фобии. Това ти го казвам, за да ти дам пример, че и един абсолютно здрав човек започва да се чувства скапан, уморен и летаргичен когато бездействиа и не се занимава с нищо. Стилът ти на живот и липсата на структура в ежедневието ти със сигурност допринасят за минимум 25% от начина, по който се чувстваш. Мисля, че трябва да започнеш от там.

Здрасти sadlife


Ти мислиш, че хората тук не те разбират. Но това не е така. Те просто отказват да влязат в твоя тон и да се съгласяват с твоите твърдения колко си зле, как за нищо не ставаш и как нищо не можеш. Ти се чувстваш безсилен, и искаш да проектираш безсилието си върху всички останали, които се опитват да ти помогнат. Представи си нещата така - Ти си затънал в едно блато и викаш за помощ. Появяват се хора. Обясняват ти какво трябва да направиш, за да се измъкнеш на брега. Но ти не искаш това. Искаш някой да влезе в блатото при теб, за да разбере как се чувстваш. Но кажи ми, как хората ще ти помогнат, ако и те затънат в блатото? Как ще ти помогне това разбиране, което ти толкова искаш? За да се измъкнеш, трябва ти да се стремиш към хората, които са на брега. А не да се опитваш да ги убедиш, че трябва да дойдат в блатото при теб, за да се киснете в калта заедно. Аз ти гарантирам, че всички тук разбират, че ти е тежко, трудно и че страдаш много. Това никой не го отрича. Просто хората ти казват, че ти не си безсилен и безпомощен. И на теб това не ти харесва.

Не ти пиша това, за да те критикувам или да ти "сипвам сол в раната". Просто се опитвам да ти обясня какво се случва тук. Прочети пак цялата тема и обърни внимание на своите реакции, опитай се да се погледнеш отстрани. Какво виждаш? Аз виждам, че ти не си безсилен и безпомощен. Но защо толкова упорито се опитваш да убедиш всички хора, че си такъв? Защо си се вкопчил така в безпомощността? Помисли над това.

П.С. На мен идеята за работа във ферма срещу храна и подслон много ми харесва. Може ли да напишете малко повече информация за това?

Здрасти sadlife


Ти мислиш, че хората тук не те разбират. Но това не е така. Те просто отказват да влязат в твоя тон и да се съгласяват с твоите твърдения колко си зле, как за нищо не ставаш и как нищо не можеш. Ти се чувстваш безсилен, и искаш да проектираш безсилието си върху всички останали, които се опитват да ти помогнат. Представи си нещата така - Ти си затънал в едно блато и викаш за помощ. Появяват се хора. Обясняват ти какво трябва да направиш, за да се измъкнеш на брега. Но ти не искаш това. Искаш някой да влезе в блатото при теб, за да разбере как се чувстваш. Но кажи ми, как хората ще ти помогнат, ако и те затънат в блатото? Как ще ти помогне това разбиране, което ти толкова искаш? За да се измъкнеш, трябва ти да се стремиш към хората, които са на брега. А не да се опитваш да ги убедиш, че трябва да дойдат в блатото при теб, за да се киснете в калта заедно. Аз ти гарантирам, че всички тук разбират, че ти е тежко, трудно и че страдаш много. Това никой не го отрича. Просто хората ти казват, че ти не си безсилен и безпомощен. И на теб това не ти харесва.

Не ти пиша това, за да те критикувам или да ти "сипвам сол в раната". Просто се опитвам да ти обясня какво се случва тук. Прочети пак цялата тема и обърни внимание на своите реакции, опитай се да се погледнеш отстрани. Какво виждаш? Аз виждам, че ти не си безсилен и безпомощен. Но защо толкова упорито се опитваш да убедиш всички хора, че си такъв? Защо си се вкопчил така в безпомощността? Помисли над това.

П.С. На мен идеята за работа във ферма срещу храна и подслон много ми харесва. Може ли да напишете малко повече информация за това?

Здрасти sadlife


Ти мислиш, че хората тук не те разбират. Но това не е така. Те просто отказват да влязат в твоя тон и да се съгласяват с твоите твърдения колко си зле, как за нищо не ставаш и как нищо не можеш. Ти се чувстваш безсилен, и искаш да проектираш безсилието си върху всички останали, които се опитват да ти помогнат. Представи си нещата така - Ти си затънал в едно блато и викаш за помощ. Появяват се хора. Обясняват ти какво трябва да направиш, за да се измъкнеш на брега. Но ти не искаш това. Искаш някой да влезе в блатото при теб, за да разбере как се чувстваш. Но кажи ми, как хората ще ти помогнат, ако и те затънат в блатото? Как ще ти помогне това разбиране, което ти толкова искаш? За да се измъкнеш, трябва ти да се стремиш към хората, които са на брега. А не да се опитваш да ги убедиш, че трябва да дойдат в блатото при теб, за да се киснете в калта заедно. Аз ти гарантирам, че всички тук разбират, че ти е тежко, трудно и че страдаш много. Това никой не го отрича. Просто хората ти казват, че ти не си безсилен и безпомощен. И на теб това не ти харесва.

Не ти пиша това, за да те критикувам или да ти "сипвам сол в раната". Просто се опитвам да ти обясня какво се случва тук. Прочети пак цялата тема и обърни внимание на своите реакции, опитай се да се погледнеш отстрани. Какво виждаш? Аз виждам, че ти не си безсилен и безпомощен. Но защо толкова упорито се опитваш да убедиш всички хора, че си такъв? Защо си се вкопчил така в безпомощността? Помисли над това.

П.С. На мен идеята за работа във ферма срещу храна и подслон много ми харесва. Може ли да напишете малко повече информация за това?

Здрасти sadlife


Ти мислиш, че хората тук не те разбират. Но това не е така. Те просто отказват да влязат в твоя тон и да се съгласяват с твоите твърдения колко си зле, как за нищо не ставаш и как нищо не можеш. Ти се чувстваш безсилен, и искаш да проектираш безсилието си върху всички останали, които се опитват да ти помогнат. Представи си нещата така - Ти си затънал в едно блато и викаш за помощ. Появяват се хора. Обясняват ти какво трябва да направиш, за да се измъкнеш на брега. Но ти не искаш това. Искаш някой да влезе в блатото при теб, за да разбере как се чувстваш. Но кажи ми, как хората ще ти помогнат, ако и те затънат в блатото? Как ще ти помогне това разбиране, което ти толкова искаш? За да се измъкнеш, трябва ти да се стремиш към хората, които са на брега. А не да се опитваш да ги убедиш, че трябва да дойдат в блатото при теб, за да се киснете в калта заедно. Аз ти гарантирам, че всички тук разбират, че ти е тежко, трудно и че страдаш много. Това никой не го отрича. Просто хората ти казват, че ти не си безсилен и безпомощен. И на теб това не ти харесва.

Не ти пиша това, за да те критикувам или да ти "сипвам сол в раната". Просто се опитвам да ти обясня какво се случва тук. Прочети пак цялата тема и обърни внимание на своите реакции, опитай се да се погледнеш отстрани. Какво виждаш? Аз виждам, че ти не си безсилен и безпомощен. Но защо толкова упорито се опитваш да убедиш всички хора, че си такъв? Защо си се вкопчил така в безпомощността? Помисли над това.

П.С. На мен идеята за работа във ферма срещу храна и подслон много ми харесва. Може ли да напишете малко повече информация за това?

Здравей LLL !

Аз не съм психолог. Пиша ти като човек, който също се бори със своите трудности. Ще споделя някои от изводите, до които аз достигнах. Може би нещо от написаното ще ти свърши работа или поне ще ти даде малко материал за размисъл


- Животът не е "справедлив". Иска ни се той да бъде такъв, защото копнеем за пълен контрол над съдбата си. Иска ни се във всичко случващо се да има ясна логика и прозрачни причинно-следствени връзки. Искаме награди за "добрите" и наказания за "лошите". Ако животът беше спредлив, можехме да се предпазим от всички нещастия. Щяхме да сме сигурни, че нищо лошо няма да ни се сполети стига да сме "добри хора" и да вършим "добри дела".
Но всичко това няма нищо общо с реалността. Единственото, което човек наистина може да направи, е да сведе вероятността да му се случи нещо лошо до минимум. Да преценява внимателно, да се пази, да внимава. И до там. Гаранции няма за нищо и за никого.

- Човек не избира какво да му се случи в житейския му път. Но човек може да ИЗБЕРЕ какъв да бъде неговият ОТГОВОР на всяка ситуация.
Ако четеш неща на тема карма и съдба, съветвам те да престанеш. Езотериката може да съсипе психиката на човек в деликатно състояние. За съжаление много често точно такива хора търсят отговори и решения в нея. Това, от което ти имаш нужда в момента е колкото се може по-здрава връзка с реалността и контакт с разумни, здраво стъпили на земята хора. Това, което ти се е случило няма нищо общо с баба ти и нейния пръв братовчед!

- "Защо стана така? Защо ми се случи това? Защо точно на мен?" ЗАЩО е безсмислен въпрос и обикновено няма отговор. А дори и да се намери някакъв отговор, знанието за причините довели до дадена ситуация с нищо няма да ти помогне. Въпросът ЗАЩО те закопава още по-дълбоко в дупката. Този въпрос няма потентността да те изведе на светло. Въпросите, които ти трябват са КАК, КАКВО, КОЙ - "Как да се измъкна? Какво да предприема? Кого да потърся за помощ?"

- Човекът е едновременно много крехко и много устойчиво същество. Всеки носи в себе си семенце живот. То иска да расте, да се развива, да получава грижи, да бъде на топло и светло. Това е неговото естествено състояние, защото то за това е създадено. Животът е много силен, това е част от неговата природа. Той не се предава лесно, винаги търси начин да продължи. Дори когато ти по някакви причини се опитваш да му попречиш. Знаеш ли, че дори когато човек е решил да се саморазруши и да умре, тялото до последно инстинктивно се бори за живот? Човек има по-голям потенциал да оцелява, отколкото си мисли.

Здравей LLL !

Аз не съм психолог. Пиша ти като човек, който също се бори със своите трудности. Ще споделя някои от изводите, до които аз достигнах. Може би нещо от написаното ще ти свърши работа или поне ще ти даде малко материал за размисъл


- Животът не е "справедлив". Иска ни се той да бъде такъв, защото копнеем за пълен контрол над съдбата си. Иска ни се във всичко случващо се да има ясна логика и прозрачни причинно-следствени връзки. Искаме награди за "добрите" и наказания за "лошите". Ако животът беше спредлив, можехме да се предпазим от всички нещастия. Щяхме да сме сигурни, че нищо лошо няма да ни се сполети стига да сме "добри хора" и да вършим "добри дела".
Но всичко това няма нищо общо с реалността. Единственото, което човек наистина може да направи, е да сведе вероятността да му се случи нещо лошо до минимум. Да преценява внимателно, да се пази, да внимава. И до там. Гаранции няма за нищо и за никого.

- Човек не избира какво да му се случи в житейския му път. Но човек може да ИЗБЕРЕ какъв да бъде неговият ОТГОВОР на всяка ситуация.
Ако четеш неща на тема карма и съдба, съветвам те да престанеш. Езотериката може да съсипе психиката на човек в деликатно състояние. За съжаление много често точно такива хора търсят отговори и решения в нея. Това, от което ти имаш нужда в момента е колкото се може по-здрава връзка с реалността и контакт с разумни, здраво стъпили на земята хора. Това, което ти се е случило няма нищо общо с баба ти и нейния пръв братовчед!

- "Защо стана така? Защо ми се случи това? Защо точно на мен?" ЗАЩО е безсмислен въпрос и обикновено няма отговор. А дори и да се намери някакъв отговор, знанието за причините довели до дадена ситуация с нищо няма да ти помогне. Въпросът ЗАЩО те закопава още по-дълбоко в дупката. Този въпрос няма потентността да те изведе на светло. Въпросите, които ти трябват са КАК, КАКВО, КОЙ - "Как да се измъкна? Какво да предприема? Кого да потърся за помощ?"

- Човекът е едновременно много крехко и много устойчиво същество. Всеки носи в себе си семенце живот. То иска да расте, да се развива, да получава грижи, да бъде на топло и светло. Това е неговото естествено състояние, защото то за това е създадено. Животът е много силен, това е част от неговата природа. Той не се предава лесно, винаги търси начин да продължи. Дори когато ти по някакви причини се опитваш да му попречиш. Знаеш ли, че дори когато човек е решил да се саморазруши и да умре, тялото до последно инстинктивно се бори за живот? Човек има по-голям потенциал да оцелява, отколкото си мисли.

Здравей LLL !

Аз не съм психолог. Пиша ти като човек, който също се бори със своите трудности. Ще споделя някои от изводите, до които аз достигнах. Може би нещо от написаното ще ти свърши работа или поне ще ти даде малко материал за размисъл


- Животът не е "справедлив". Иска ни се той да бъде такъв, защото копнеем за пълен контрол над съдбата си. Иска ни се във всичко случващо се да има ясна логика и прозрачни причинно-следствени връзки. Искаме награди за "добрите" и наказания за "лошите". Ако животът беше спредлив, можехме да се предпазим от всички нещастия. Щяхме да сме сигурни, че нищо лошо няма да ни се сполети стига да сме "добри хора" и да вършим "добри дела".
Но всичко това няма нищо общо с реалността. Единственото, което човек наистина може да направи, е да сведе вероятността да му се случи нещо лошо до минимум. Да преценява внимателно, да се пази, да внимава. И до там. Гаранции няма за нищо и за никого.

- Човек не избира какво да му се случи в житейския му път. Но човек може да ИЗБЕРЕ какъв да бъде неговият ОТГОВОР на всяка ситуация.
Ако четеш неща на тема карма и съдба, съветвам те да престанеш. Езотериката може да съсипе психиката на човек в деликатно състояние. За съжаление много често точно такива хора търсят отговори и решения в нея. Това, от което ти имаш нужда в момента е колкото се може по-здрава връзка с реалността и контакт с разумни, здраво стъпили на земята хора. Това, което ти се е случило няма нищо общо с баба ти и нейния пръв братовчед!

- "Защо стана така? Защо ми се случи това? Защо точно на мен?" ЗАЩО е безсмислен въпрос и обикновено няма отговор. А дори и да се намери някакъв отговор, знанието за причините довели до дадена ситуация с нищо няма да ти помогне. Въпросът ЗАЩО те закопава още по-дълбоко в дупката. Този въпрос няма потентността да те изведе на светло. Въпросите, които ти трябват са КАК, КАКВО, КОЙ - "Как да се измъкна? Какво да предприема? Кого да потърся за помощ?"

- Човекът е едновременно много крехко и много устойчиво същество. Всеки носи в себе си семенце живот. То иска да расте, да се развива, да получава грижи, да бъде на топло и светло. Това е неговото естествено състояние, защото то за това е създадено. Животът е много силен, това е част от неговата природа. Той не се предава лесно, винаги търси начин да продължи. Дори когато ти по някакви причини се опитваш да му попречиш. Знаеш ли, че дори когато човек е решил да се саморазруши и да умре, тялото до последно инстинктивно се бори за живот? Човек има по-голям потенциал да оцелява, отколкото си мисли.