Pramatarova

Здравейте, мили хора! Четейки старите си публикации тук и съответно вашите отговори, през мен преминават много смесени чувства - хем ми е много забавно на това какво съм писала и това как сте се опитвали да "се справите" с човек, който не иска да поеме отговорност, хем ми става тъжно, че съм преминавала през такива неща, хем ми е и мило, че сте отделяли толкова внимание. От първата ми публикация са минали близо 5 години. Това е един период, в който аз успях да завърша психология, да запиша магистратура и да ОСЪЗНАЯ много неща. Посещавах психотерапевти, на които съм изключително благодарна и прочетох много книги, научих доста неща, дори споделих част от опита си на хора с подобни проблеми. Първата цел с която пиша е да благодаря (този път по-съзнателно от всички предишни пъти) за това, че през цялото време сте се опитвали да ме насочите към правилния път. Прочитайки сега всичко, което сме писали, аз осъзнавам колко забавно може да бъде това състояние, ако го погледнеш от другата страна - вече една по-осъзната и маалко по-смела гледна точка. Ако някой друг види тези публикации с подобни проблеми, нека знае, че това състояние е един дар, който животът ти дава, за да те накара да погледнеш по-надълбоко в себе си, да разрешиш конфликтите си, да станеш по-смел, да намериш себе си или да се изградиш, ако не можеш да се намериш и да те научи на смирение - нещо, което ти дава един по-обективен и мъдър поглед над събитията в животът ти. Относно страха - не се борете с него, защото какъв би бил смисъла, ако все пак някога го преборим? Как ще се пазим, как ще усещаме онова усещане за ЖИВОТ, който кипи през нас, ако самият страх го няма? Да, тревожността наистина никога не изчечва в онзи смисъл, в който на уплашените хора им се иска, и трябва да сме благодарни, че това е така! 
Искам да отправя благодарности към специалистите в този сайт - Вие ме научихте на много и аз ви се възхищавам. Връщайки се тук, винаги се чувствам в едно добро, мъдро и красиво пространство, макар и то да е виртуално. Бъдете здрави!
 

Здравейте, мили хора! Четейки старите си публикации тук и съответно вашите отговори, през мен преминават много смесени чувства - хем ми е много забавно на това какво съм писала и това как сте се опитвали да "се справите" с човек, който не иска да поеме отговорност, хем ми става тъжно, че съм преминавала през такива неща, хем ми е и мило, че сте отделяли толкова внимание. От първата ми публикация са минали близо 5 години. Това е един период, в който аз успях да завърша психология, да запиша магистратура и да ОСЪЗНАЯ много неща. Посещавах психотерапевти, на които съм изключително благодарна и прочетох много книги, научих доста неща, дори споделих част от опита си на хора с подобни проблеми. Първата цел с която пиша е да благодаря (този път по-съзнателно от всички предишни пъти) за това, че през цялото време сте се опитвали да ме насочите към правилния път. Прочитайки сега всичко, което сме писали, аз осъзнавам колко забавно може да бъде това състояние, ако го погледнеш от другата страна - вече една по-осъзната и маалко по-смела гледна точка. Ако някой друг види тези публикации с подобни проблеми, нека знае, че това състояние е един дар, който животът ти дава, за да те накара да погледнеш по-надълбоко в себе си, да разрешиш конфликтите си, да станеш по-смел, да намериш себе си или да се изградиш, ако не можеш да се намериш и да те научи на смирение - нещо, което ти дава един по-обективен и мъдър поглед над събитията в животът ти. Относно страха - не се борете с него, защото какъв би бил смисъла, ако все пак някога го преборим? Как ще се пазим, как ще усещаме онова усещане за ЖИВОТ, който кипи през нас, ако самият страх го няма? Да, тревожността наистина никога не изчечва в онзи смисъл, в който на уплашените хора им се иска, и трябва да сме благодарни, че това е така! 
Искам да отправя благодарности към специалистите в този сайт - Вие ме научихте на много и аз ви се възхищавам. Връщайки се тук, винаги се чувствам в едно добро, мъдро и красиво пространство, макар и то да е виртуално. Бъдете здрави!
 

Хубаво е!  Благодаря ти за обратната връзка!

Здравейте, мили хора! Четейки старите си публикации тук и съответно вашите отговори, през мен преминават много смесени чувства - хем ми е много забавно на това какво съм писала и това как сте се опитвали да "се справите" с човек, който не иска да поеме отговорност, хем ми става тъжно, че съм преминавала през такива неща, хем ми е и мило, че сте отделяли толкова внимание. От първата ми публикация са минали близо 5 години. Това е един период, в който аз успях да завърша психология, да запиша магистратура и да ОСЪЗНАЯ много неща. Посещавах психотерапевти, на които съм изключително благодарна и прочетох много книги, научих доста неща, дори споделих част от опита си на хора с подобни проблеми. Първата цел с която пиша е да благодаря (този път по-съзнателно от всички предишни пъти) за това, че през цялото време сте се опитвали да ме насочите към правилния път. Прочитайки сега всичко, което сме писали, аз осъзнавам колко забавно може да бъде това състояние, ако го погледнеш от другата страна - вече една по-осъзната и маалко по-смела гледна точка. Ако някой друг види тези публикации с подобни проблеми, нека знае, че това състояние е един дар, който животът ти дава, за да те накара да погледнеш по-надълбоко в себе си, да разрешиш конфликтите си, да станеш по-смел, да намериш себе си или да се изградиш, ако не можеш да се намериш и да те научи на смирение - нещо, което ти дава един по-обективен и мъдър поглед над събитията в животът ти. Относно страха - не се борете с него, защото какъв би бил смисъла, ако все пак някога го преборим? Как ще се пазим, как ще усещаме онова усещане за ЖИВОТ, който кипи през нас, ако самият страх го няма? Да, тревожността наистина никога не изчечва в онзи смисъл, в който на уплашените хора им се иска, и трябва да сме благодарни, че това е така! 
Искам да отправя благодарности към специалистите в този сайт - Вие ме научихте на много и аз ви се възхищавам. Връщайки се тук, винаги се чувствам в едно добро, мъдро и красиво пространство, макар и то да е виртуално. Бъдете здрави!
 

А има ли вариант чрез изпращане на SMS-и, или нещо подобно, да си заплащаме ние - потребителите? 
Мисля, че всеки, който има нужда от форума (особено в такива времена) би бил склонен да заплати дори и нещо символично. Най-малкото, защото освен "Благодаря! Много ми помогнахте!" нямаме други начини да Ви отдаваме благодарност и признателност.
Какъв по-добър жест от поддържането на форума?
Иначе и банков превод съм готова да направя.
Извинявам се за предложението, ако е неуместно.

Хубавото е , че ревноста излиза още в началото
По добре , чети тук в портала за ревноста . Да си наясно с какво си имаш работа . Може би тук :   http://www.beinsadouno.com/board/search/?q=ревност

Разбира се, нали си психиатър и разбираш от психични заболявания, следи ги.
Добре поне, че не си гинеколог, тогава най - вероятно, щеше да си първият в света бременен мъж.

На лични поне 4 пъти ти писах,че това си е само ОКР.Какво повече искаш?
Да ти пиша всяка сутрин, че имаш ОКР с натрапливи мисли за психични заболявания? Мога да го направя, но скоро ОКР-то ще иска да го правя и вечер и т.н..
Пълна безсмислица.

И какво изживява? От това не се умира. Разбира се, че е по-лесно да се кисне във форумите след като специалистите тук се скъсват да дъвчат едно и също..
И на всичкото отгоре пишат във форума най-добрите и поне могат да ви насочат къде да отидете..
Няма магическа пръчка, зад промяната на мисленето има яко бачкане пот и сълзи! 

Момиче , Не съм учил като твоите лекуващи . Не ми и трябва да чета за различните болести и начините им на протичане , Ако го правя това ще погълне живота ми и няма да имам време за друго . Но имам нещо  върху което да градя и живея . Нещо , единствено стойностно , за което да се държа , което да ми помага и ме държи в равновесие .То е любовта . А методът е съвсем простичък . Прекарвам всичко през любовта и избирам само неща , които тя одобри .Това са истинските неща на които да вярвам и за които да работя .
Най доброто което можеш да направиш е да разбереш какво е за теб любовта . Любовта към себе си , към родителите си , към приятелите . Любовта към живота . Колкото повече научаваш , толкова по стабилна ще ставаш .

Здравей! Разбирам те, че ти е трудно, че е плашещо, на моменти дори погубващо. И целият този страх всичко да не се повтори, те въвежда в една невероятна безизходица, в която и най-голямата надежда се губи и гасне, и остава само и единствено мрак и отново онзи смразяващ страх. Трудно е, непосилно е, но в същото време има милиони хора, които са го превъзмогнали. Хора от този форум, хора, които дори виждаш по улиците. По всичко личи, че имаш доста силен характер и гледаш да се справиш сама. Да, и това е част от пътя ти, да опиташ всички алтернативи, преди да се предадеш. Защото в полето на нашата психика, на онова нещо, което наричаме душа, дух, свръх Аз, ние не се борим само, но и се учим да се предаваме. Да, пропускаме случващото се и да се доверяваме на мъдростта на живота. Ти разглеждаш тревожността единствено от медицинска гледна точка, като разстройство и това е напълно вярно. Но всяка истина е половин истина и тази е половин също. Има и други гледни точки, някои хора разглеждат това състояние, като събуждане от дълбокият сън на материализма. Да, ние сме тела, но в нас има и нещо много по-дълбоко. Разбирам те, че ти е трудно да предадеш доверието си някому, но и тази съпротива е част от твоето лечение. Може би на този етап, нямаш нужда да се доверяваш на някого, може да се довериш на нещо по-голямо, нещо твое, наше, общо, което наричаме Бог. И това е един различен поглед към тревожните състояния, които от езотерична гледна точка са събуждане на заспалата енергия вътре в нас. Някои я наричат кундалини, други прана, чи, няма значение думата, но това, което описваш ти е раздвижване на по-дълбоките пластове на твоята психика. И пред теб седи един много важен избор, изборът какво отношение да проявиш към случващото се, а именно в това е ключа. Хората се лекуваме,  не като изтриваме неща от живота си, а като ги надмогваме и разбираме смисъла, който те ни носят. Именно в това се състои алхимията и превръщането на оловото  в злато. Ти си започнала да се предаваш,а това го показват именно твоите мисли дали да пиеш хапчета или не, но ти за момента не си изпробвала никакви алтернативи. Да, един терапевт, не се е получило и какво от това. Има такива моменти, време е да зададеш въпроси към себе си. Дали това недоверие е точно към терапевта ти или то се отнася масово в живота ти? Какво те спира да поискаш помощ? И какво за Бога означава думата помощ? С какво я свързвам, както значи за мен? И дали не искам помощ по точно определен начин, такъв какъвто аз знам, че ми трябва? Прочети тълкуванието на думата помощ, потърси синоними, сродни думи. Виж какво се крие зад символиката и, която тя носи. Това са първите стъпки отвъд чувството за вина, нищожност и вечно самосъжаление. Да, ти си жертва, но не на екзистениалното, а на невротичното страдание и колкото повече бягаш от него, то толкова повече се засилва. Никой не може да избяга от страданието, независимо дали се пият хапчета или не, то е част от живота ни и то именно е горивото за търсенето, осъзнаването, промяната. И рано или късно всеки спира да бяга, защото е безкрайно изморително, тогава може да се породи депресия и една дълбока тъга. Тогава е именно сливането с цялото човечество, с Бога и с течение на времето тъгата се превръща в тиха мъдрост. Ние не сме светци, ние сме хора с определени лимити и когато влезем и осъзнаем собственити си лимити, от къде до къде се простира нашата сила, тогава се ражда и онова нещо, което се нарича смирение. Но това е един дълъг път, който продължава до нашата смърт. А смъртта е дошла вече при теб, и старото разбиране започва да умира. Да, болезнено, бавно, но така се ражда новото. Просто продължи...
 

Здравейте,
аз също съм/бях от заекващите. От тези съм при които то е възникнало между 3 и 5 години. Тоест нямам спомен някога да съм била без проблема заекване.

Добавих думата БЯХ по горе, защото за мен заекването вече не е проблем, при условие че около 20 години е било ХИПЕРсериозен проблем, и 7-8 години не чак толкова сериозен, в момента от около 6-7 години вече не ми е изобщо никакъв проблем!!! Един човек когото познавам разбра че заеквам чак на четвъртия месец от запозанството си с мен, друг е разбирал на втория....има някои които изобщо не са разбрали все още!
НЕ, не казвам че съм си излекувала заекването, и според мен заекването НЕ СЕ ЛЕКУВА, това за което Орлин говори неврологичният корен на заекването не се лекува!
Неврологичните причини които са главния проблем за възникването НЕ се лекуват, но главния проблем неврологичния създава производни/периферни проблеми.
Производните/периферните проблеми са психологичните както обяснява и Орлин - и именно те се лекуват.

В най силната фаза на моето заекване, моето лично мнение е че едно 80% е било психичен проблем и само около 20% се е дължало на основния проблем/неврологичния/
В момента мога да кожа че производната психична зависимост при мен е намалена до максимум 5%, с което за мен проблем вече не съществуува!!!
Тоест основния психично-информационен паразит който тормози заекващия е - предубеденост на заекващия че заеква и какво ще си кажат хората....и ако този паразит се унищожи в неоходимото лечебно количество УСПЕХЪТ ИДВА.. Както и при чисто органичните паразити, те си присъстват в човешкия организъм винаги, но създават проблеми само когато се наруши пропорцията полезни-вредни бактерии.

Аз също смятам че унищожаването на този паразит НЯМА КАК ДА СТАНЕ чрез дихателни и речеви упражнения, тоест чрез логопеди, курсове логита и такива подобни. Още по малко пък с лекарства! С акъла който имам в момента никога няма да посегна към Транксент, но на 19 годишна възраст съм го взела дадено ми от невролог! Спирането на Транксента ме доведе до най-тежкото ми заекване през целия ми живот........добре че продължи само 15-20 дни и после постепенно се върна в традиционните граници!
Не че не съм ходила, ходила съм като дете при логопед и съм имала в къщи от ония специалните копирани в папка упражения за четене. Но ефекта от това според моите лични наблюдения е нулев!!!
Ключът към справяне със заекването е психотерапията според мен. Не че аз съм ходила, дори и да съм искала сериозна психотерапия съществува едва от 5-6 години мисля, първите 10-15 години експериментиране и прохождане и трупане на опит на специалистите. Да е било тогава истински късмет/уцелване на чисдлата от тотото/ някой да попадне на стабилен психотерапевт. И то не психотерапия насочена специално към заекването е необходима мисля, а по принцип насочена към личността му като цяло и изграждането и. Ей това автоматично тушира заекването и го свежда до минимум!!!
И При мен успеха започна от момента в който аз се примирих със заекването и приех че ще си живея цял живот с него ...един много силен непукизъм ме налегна към проблема. "И какво като заеквам......какво като някой си помисли нещо, той да не е идеален".. Започнах да се вглеждам по задълбочено и педантично в хората - и открих че почти всеки си има недостатъци, а някои даже в огромно количество! От там нататък колкото по ОСЪЗНАТА ЛИЧНОСТ толкова по малко заекване!

Винаги са ми казавали че заекването е Психосоматичен проблем, с което са ми отправяли обвинения че аз си го предизвиквам сама. Но от опита който имам мисля че заекването е соматопсихичен проблем.
Незнам дали има термин в медицината и психологията СОМАТОПСИХИЧЕН ПРОБЛЕМ, ако няма е добре да го въведат!
Тоест аз и в момента имам проблем заекване той е програниран генетично в мен който се проявява рядко като не му пука от това, НО СЪС ПСИХОЛОГИЧЕСКА ЗАВИСИМОСТ КЪМ НЕГО СВЕДЕНА ДО МИНИМУМ.
По нагоре някои хора слагат към заекването си разни чувства като обичам, мразя. Не го обичам, не го мразя - безразлично мие!

А за това което говори Еленко той за восък де, баба ми лееше куршуми на цялото село идваха хора при нея, и на мен също поне 6-7 пъти.
Ефекта разбира се беше нулев.
Този Еленко при условие че е психолог как може да разграничава "статуса на чувствата" у човека с "аурата му".
"Статус на чувствата" = "аурата му". А Аурата е само измерване на моментното състояние на чувствата, а не Цялостното състояние. Ако се измери дори само с разлика от 15 минути ще бъде различна.
И Аурата(електромагнитни, звукови, светлинни.......вълни) е обект на малко популярните за сега науки Радиестезия, квантова физика и механика, свойства на електричеството и подобни.............а не е мистика и магия!

Здравей, 
Скриваш ми шапката!   Мисля, че си предизвикателство за всеки терапевт! Не случайно болестта ти е толкова изобретателна - тя ти е равностоен партньор! Изобщо не се шегувам - умът ти би полетял, ако не се чувстваше като затворник. Копнеж по независимост, който не знае как да се осъществи, без да нарани тези, които обича. Сериозен конфликт на лоялност.
Слава Богу, това фино чувство за хумор издава здравата част от теб (засмях се поне 7-8 пъти, докато четях постовете ти). И като че ли казва, че болната част е само маска, която ще се разпадне, след като е изпълнила ролята си и е предала посланието си на някой, който може да го чуе. Какво друго да ти пожелая, освен успех  

Много добре съзнава, за разлика от теб. Ако беше вникнала в написаното, щеше да уловиш и посланието му. Но вторичните ти ползи от това състояние ти “помагат” да не го направиш. Ако беше разбрала и пробвала написаното, щеше да се убедиш, че не можеш да полудееш, дори искрено да го желаеш, нито пък има някаква реална опасност от това. Но по-лесно е да печелиш внимание, състрадание и бягане от отговорност чрез ирационалните си страхове, отколкото да се заемеш със здрава и ползотворна работа по себе си и да ги преодолееш. Някои хора с лекота биха избрали демобилизацията и дори лудостта, пред поемането на здрава отговорност за изборите в живота си и ефективното си самоосъществяване.

Здравей!
Сега се зачитам в темата ти.Според мен това са натрапливи мисли, на латински се пише ОКР.По темата има доста писано, но ще ти кажа,че след нтрапливостите свързани с ,,чистота и миене,, тези за полудяване са най-честите. Без психотерапия наистина няма как да се справиш.Само за успокоение ще кажа,че натрпливите мисли никога не стават реалност.Тоест няма шанс да полудееш.
ПП,, Ако полудея, за щастие живея в 13 етажен блок ще се хвърля и готово. Че нещо много ми писна да живея в страхове.,,
Тук попадаш в един парадокс-лудият винаги мисли ,че е здрав.Така, че ако полудееш/ което както отбелязах е невъзможно/ ти няма да знаеш, че си луда и няма как да се самоубиеш.
С две думи - вземи та полудей , за да се успокоиш  най-после.

,,Драги събратя по нещастие,,
Пич, намери си събратя по щастие и всичко ще е наред.
 

От известно време следя темата и ще нахвърлям случайни размисли по нея, които надявам се, ще бъдат полезни.
 
- Относно (не)приемането - вероятно именно то е източника на всяко страдание. Слагам тук любим цитат по въпроса, преведен набързо:
 
- Ясно е, че ситуацията трябва да се приеме. Смущава ме обаче думичката стратегия. Звучи ми като "стратегия за справяне". Или като "приемам го, за да се махне". Или като "приемам го, неприемайки го". Оксиморон някакъв. Звучи ми дори като "опитвам се да измамя Бог". А всъщност дали това е приемане...
 
- И накрая - предайте се вече с тези анализи и предъвквания (не съм сигурна дори, че терапията трябва да бъде насочена към симптома). Не може със съзнателни анализи да установите контрол върху функции на тялото - не става, безпредметно е. Звучи ми, все едно нямате доверие в собственото си тяло (мозък / нервна система).
А тялото е невероятно нещо! Хиляди процеси се случват ежесекундно в него, без вашия контрол. Апропо, целият свят така се движи и съществува - без вашите опити за контрол. Дайте си малко почивка, отпуснете се и правете нещо приятно вместо това.
Когато твърде силно се фокусираш / концентрираш в дадено нещо, останалите неща стават маловажен и блед фон. Това е както когато ти пише някоя девойка, която много харесваш - взимаш телефона, потъваш в чата, и след около 5 минути се опомняш, трима приятеля около теб те гледат въпросително и чакат да отговориш на въпроса, който не си чул. Това е силата на фокуса.
А вие как живеете? Фокуса е в симптома и страха от него, а голямата част от живота се случва на фона. Помните ли какво беше да изпитвате чисто задоволство, без да има сенки наоколо? Хубавата новина е, че ако си преместите фокуса обратно в развлеченията и удоволствието от живота, един ден може би замайването ще стане такъв един пренебрежим фон.
И като последен пример, с който да ви дам надежда колко точно пренебрежим фон би могло да бъде то (евентуално, ако го оставите на мира...), нека ви питам... обикновено виждате ли носа си? ХА! Видяхте ли го вече?  Еми поставям ви задача - давам ви точно 15 секунди, за да спрете да го виждате! И после не искам да го видите нито веднъж поне в продължение на час...

Благодаря, докторе! Вашите думи ( на всички вас специалистите, пишещи във форума) имат лечебни свойства, дават вяра и надежда. Бъдете щастливи!

Не стига въздухът, когато си стегнат, напрегнат, поради това си вдишал плитко и гледаш да изстреляш думите насила. А си стегнат поради страха, над който слагаш спазматичното невротично желание за контрол над говора. За няколко думи работи измъчено, но в стратегически план поддържа самия страх, съответно и речевите спазми. 
Противоположното на горното - отпуснат, релаксиран, поради това дишащ отпуснато дълбоко, говорещ с мелодичната речева техника станала втора природа. Приел симптома на заекването, страха зад него, уважаващ се, с високо самочувствие и именно затова можещ отпуснато мелодично да говори човек. 
Път е!

Именно - страхът като желан и обичан мотиватор. Тогава техниката върши работа, като притеснението естествено се влива в смелостта. Техниката е само помощни колелца. Нужни, но основното тук е преобразуването на социалния страх.

О, вече отчаян... При работата със социалната тревожност, се изискват малки, постъпателни, ежедневни усилия, неотклонно намерение и постъпателност, упоритост и продължаване, пак и пак. Топи се бавно, постепенно, но сигурно, когато обаче предизвикваш страха пак ипак и пак и пак и пак и пак и пак .... С любов, с все по-растяща самоувереност, с работа с възприятието, мисленето, с медитация. 

http://www.orator.bg/demosten-velik-orator/

Много е трудно да опиша как точно съм се справил с ОКР. Беше ми интересно да прочета темата и останах учуден колко малко хора са писали за успеха си. Мотивът, че е трудно да се върнеш назад към спомените си за адa ОКР ми се струва несъстоятелен.
Ако човек наистина го е преодолял, би следвало спокойно да сподели какво е преживял и как е постигнал успех. Изправянето пред спомена за ОКР трябва да носи единствено усещането за радост и доволство от победата. Всичко друго определено сочи, че пробемът не е напълно решен, както и че в момент на по-силен стрес ще се появи и евентуално задълбочи отново.
Готов съм да отговоря на въпросите на онези, които имат ОКР и да споделя моя опит.  
 
Това състояние – ОКР ме съпровождаше още от детството ми. Десетки години бях в негов плен. Причина за развитието му е в отношението на родителите ми към мен – т. е. възпитанието и характеровите им особености, рефлектирали съответно в крехката детска психика. Разбира се тук искам да подчертая, че ако започнете да обвинявате родителите си за допуснатите груби грешки, вие се отдалечавате от решението на проблема. Нужно е да се прости... и толкова.
Тук ще отворя една голяма скоба. Информацията по-долу има връзка с ОКР и затова я считам за съществена.
За мен е недопустимо ОКР да се „лекува” чрез лекарства. А това се оказа обичайна практика за психиатрите. За психотерапевтите не знам. Мога да кажа само, че моят психотерапевт беше също против лекарствата.
Дълги години ми беше предписано от различни лекари лекарството ривотрил. То се използва за специфични заболявания като например епилепсия. Не и за тревожност. Някои лекари казват, че може да се ползва при тревожност но максимум 2 или 3 седмици.
А какво да кажем за мнозинството лекари, които го предписват при тревожност и то с години?
Зависимостта към ривотрил е по-силна, отколкото към хероин. Има информация в западните сайтове за това. Отделно ми го каза и лекар психиатър, при когото ходих за помощ, когато вече бях в абстиненция след спирането на това лекарство. Понеже отидох там по препоръка на близък, лекарят говори откровено с мен и сподели, че ривотрилът е по-силен от хероин. Каза да не пия и антидепресанти, които по негови думи били гадна работа... Препоръча ми психотерапия.
Спирането на ривотрил след многогодишен прием е истински ад. Симптомите на абстиненция са катастрофални. Ако решите да го спирате правете го бавно и по схема дадена от доктор – иначе е опасно за живота.
Аз го спрях рязко и за това страдах много – предимно физически, а също и психически.
Ако някой иска информация по въпроса, ще споделя опита си от първа ръка. Знам много „хитринки” за по-лесно справяне. Това го научих след проба-грешка опита си, както и от чужди сайтове с информация по темата.
 И така, кое елиминира ОКР от живота ми? Психотерапията! Само добър в работата си психотерапевт може да ви освободи от ОКР. Считам, че самостоятелно е напълно невъзможно това да се случи. Е, ако Светият дух реши да направи чудо Господне, може и да излезете късметлии, но в противен случай - не!
Аз чаках много години това да ми се случи, отлагах, разчитах на различни психологически похвати и техники, както и на последните многообещаващи продукти на билкова основа, различни добавки и т.н. След като се запознах случайно с форума, в крайна сметка се реших на психотерапия.
Имах изключителния късмет с мен да работи д-р Първанов. Какво направи той?
Д-р Първанов препрограмира ума ми. ОКР е като вирус, който поразява софтуера на компютъра ви. Тогава страда и хардуера. Ако направим аналогия с човек, то софтуерът е съзнанието или ума, а хардуерът е мозъка ви.
Ако вирусът, поразил компютъра ви, е сериозен, какво прави добрият програмист? Преинсталация! Ето това трябва да се случи и с човек, страдащ от ОКР. Нужно е препрограмиране на основни убеждения, на самото описание на света!
Вие трябва да усвоите изцяло нова и различна от настоящата ви гледна точка за света. Следва да изградите нов образ за самия себе си, а също и за света! И преди да подминете със скептичен поглед това, имайте предвид, че не е продуктивно да отричате онова, което не съвпада с вашата програма, само защото това е единственото ви познато нещо.
Човек е способен на промяна - да усвои съответно нови „програми” и ново описание на света. Ако това не стане, вие до самата си смърт ще бъдете едни и същи. Това не е ли скучно?
Всичко това може да се случи под мъдрото напътствие на добър психотерапевт.
Държа да отбележа следното: голяма част от информацията, необходима за препрограмирането, за което говоря, ми бе достъпна. Обичам да чета за психология и знам някои неща. Това не ми помогна. Нека психотерапевтите обяснят защо, аз имам обяснение, но не съм си го изяснил дори сега напълно за самия себе си и за това не го споделям.
Колкото и книги за ОКР да изчетете (включително една от най-добрите „Обсебен мозък”), колкото и информация от най-нови научни трудове да съберете, самостоятелно не бихте могли да я интегрирате в нещо работещо. За мен това бе факт и ми се струва, че за 99% от хората с ОКР това нещо важи.
В форума има много описани техники за справяне с ОКР. Сигурен съм, че опитния психотерапевт дава различни техники за всеки отделен свой клиент, отчитайки неговите специфични и конкретни нужди. За това тук не пиша за определени техники, които са били дадени на мен. Не го намирам за нужно.
Много важно е да се преодолява инерцията на съзнанието. Тази инерция е резултат от шаблонните ни поведения, скрепени с многогодишни повторения на едни и същи негативни програми. Като казвам негативни, имам предвид такива, които не работят за това да се чувстваме добри и пълноценни хора. Всичко това изисква една постоянна будност и осъзнаване на това, което се случва в нас. Това следва да стане начин на живот. Не е достатъчно да се медитира половин или един час дневно, или само да приемаш с любов страха си. А следващите часове какво правим? Тези практики откриват свободата, но не са достатъчни. Човек се увлича и започва да си мисли, че ето това е практиката, това е печелившият метод. Така се привързва към техниките и това води в крайна сметка до зависимост.
Липсата на ОКР открива хоризонт за промяна в живота ми. Дори промяна в професионален план. Преди не бях готов за това. Всяка промяна ме плашеше и за това правех компромиси за моя сметка. Сега това е изместено на заден план и съм готов да гледам в неизвестното, не защото съм изпълнен толкова със смелост, колкото с благоговение към онази сила, която направлява живота ни.
Трябва също така да разберете, че няма никаква гаранция за сигурност в живота. Нужно е да се живее с това чувство за несигурност и да поставим живота си в ръцете на Бог. Тази символична жертва ви освобождава от несигурността и непрестанната тревога за бъдещето.
С написаното се надявам да помогна в избора на онези, които имат нужда от промяна. Просто направете избор за промяна. Хората с ОКР имат нужда от психотерапия. Колкото по-бързо го разберете (въпреки ОКР – то ще приложи всякакви умни аргументи против терапията, дори известно време може да спре да ви мъчи, за да си въобразите, че сте го победили), толкова по-бързо ще се промените. 
За хората, които много години са били под властта му, естествено това е по- трудно и изисква повечко време. Също трябва да спрете и лекарствата, ако евентуално взимате, но под лекарски контрол.
Това, което ми даде сили за промяна, бе осъзнаването, че не искам, когато един ден правя равносметка на живота си, да знам, че съм бил до толкова слаб, че да бъда цял живот наркоман – вързан за едно хапче, както и за лъжите на един вирус – ОКР.
Желая искрено успех на всички, които са в това положение в което бях аз.     
 

Здравейте, благодаря за отговорите и се извинявам, че не съм споменала за това. Първоначално се съмнявах, че може това да е причината, защото състояние ми се получи в последсъвие и постоянно се сменяха симптомите. А и доктора вчера ми поясни, затова сега го споменавам.Никога не съм целяла да прозвуча неуважително или да се почувствате така, но щом се е получило така, икрено се извинявам, никога не съм го искала. 

В този живот аз ще бъда...
...смела, за да изживея този живот като активна личност, а не парализирана в ъгъла на мислите си.
...човек, който цени себе си, вслушва се във вътрешния си глас, може да казва "не", изхождайки от възгледите и поребностите си, а не на всяка цена да угоди на другите.
...жизнерадостна, умееща да се радва на простичките неща, на това, че просто е. /аз не мога да се отпускам в радостта от страх, че може да стане нещо лошо, но това беше автоматично, сега го осъзнавам/.
...здрава, психически и физически.
...в прегръдките на положителните емоции /а не между зъбите на дълбоките демони/.
...умееща да отпускам съзнателно тялото си, да намирам време за пълноценна отмора. Да медитирам, да слушам тишината, концентрирана в пустото, празно пространство на нищото. Да бъда.
... активна физически, авантюрист, мечтател.
 
Това е засега. Със сигурност ще се сетя и за още.