Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Milichkaa22

Участници
  • Общо Съдържание

    31
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Milichkaa22

    Мими

    Здрвейте отново ! Реших да ви обясня ,защо не мога да посетя психотерапевт. Нямам финансовата възможност на този етап, от работата си покривам разходите ,а наще гледат бебе . Майка ми е в майчинство. Имат много разходи с малкия ,а аз само я тормозя с тези мои ирационални страхове. Нещатата не бяха толкова зле преди да се появи замайването и подкосяването на краката. Минаха 2 седмици още не съм припаднала. Но колко и всички да ме убеждават ,че това е адреналин .. страхът ме е превзел и не ми дава мира..грозните картини, мисли. Да знам ,че решението не е да лежа и да плача просто искам да живея нормално. Не искам кой знае какво от живота . Младо момиче съм,живее ми се ,излиза ми се ,но сърце не ми дава да се отпусна по вълната на живота . Страх ме е ,че ако се отпусна страхът ми ще се реализира и ще припадна. Не искам да ви досаждам и да пълня темата само. Изчетох ,че студент се е справил сам ,чрез приемане на симптома . Щом той е успял и аз мога вероятно. Знам,че силата е в мен ,но как да я използвам ,защото на 20 години няма да пия химия и да си живея със заблуда. От вас това научих-хапче за страх няма.
  2. Milichkaa22

    Мими

    Попаднах на една страхотна мисъл,която още нямам смелостта да следвам. - " Отдай се на най-големите си страхове и чак тогава ще бъдеш свободен! "
  3. Milichkaa22

    Мими

    Искам да ви питам нещо последно,защото взех решение да спра да се ровя в интернет. Как да се справя със замайването,след като вече имам диагнозата страх и вие потвърдихте ,че не се припада.
  4. Milichkaa22

    Мими

    Влезе ми натраплива мисъл в главата да не да ми спре въздуха и да си мисля като тая жена ,че се задушавам . И веднага разпознах,че е такава
  5. Milichkaa22

    Мими

    Да се похваля . Гледах клип за паник атаките- момиче разказваше какво е изживяла-мислила е ,че се задушава. И моят гениален мозък- ами ако почна да се задушавам и умра,започнах да следя дишането си , да си представям разни неща. Но реално -СТРАХ . Нереално,нещо ,което няма как да стане. Само натраплива мисъл. На правилен път ли съм
  6. Milichkaa22

    Мими

    Здравейте. Аз самата научих кой е пътят да се справя със страха. Трудно ми е още,симптомите на адреналина все още ме плашат. Убедих се и взех решение да не ходя повече по доктори-полза никаква. Младо момиче съм на 20 години,просто съм страшно уплашена. Когато ме обземе страха не мисля така както когато съм спокойна за съжаление. Но пък осъзнах едно нещо. Спомням си като малко аз бях като момче.Вече споменах за катастрофата,тогава наистина си бях зле и наще за разлика от сега реаагираха . Та тогава лъжех доктора ,че съм супер само и само да си тръгна ,защото тогава беше първата ми сериозна връзка.Изобщо не мислех за друга. Та тогава положителните мисли ме избавиха доста бързо,дори не обръщах внимание на болката.Просто следвах себе си и не мислех -ами ако . Та така сега си живея в този кръг и си причинявам само СТРАХ. Страх ,който ме парализира и отклонява вниманието ми от живота. Страх,който просто ми казва -Време е да направиш нещо за да се развиеш като личност. Едва когато това стане и се почувтвам удовледворена ще бъда щастлива.
  7. Milichkaa22

    Мими

    Здравейте ! Искам да ви споделя колко съм разочарована от личният си лекар . Отидох да видя дали замахването е на псическа основа ,да ме прегледа . Тя ми измери кръвното ,изслуша ме и ми каза така- Ти имаш психично отклонение,страхова невроза и ми изписа някакъв антидепресант и че съм за психиатър.Аз и казах ,че решението е в мен и не искам хапчета на 20 години,по-добре една психотерапия . И тя каза амаааа те психолозите нямат право да дават лекарства и затова. Останах многоооо разочарована .. не искам да се тъпкам с химия и да бутам пари .
  8. Milichkaa22

    Мими

    Знам . Губя толкова моменти , а да споделя още нещо . Имам приятел,страхотно момче е ! Живеем заедно ..но аз съм си се вглъбила в това има ли ми нещо и какво ще ми стане и не му обръщам внимание.. и въпреки това той е до мен.
  9. Milichkaa22

    Мими

    Благодаря ви д-р Първанов. Изкренно,размяхте ме . Отстрани наистина състоянието ми изхлежда смешно.
  10. Milichkaa22

    Мими

    Това опасно ли е? Крие ли някакъв риск? Какво да предприема,понеже утре съм на работа
  11. Milichkaa22

    Мими

    Здравейте ! Имам един въпрос свързан със състоянието ми . Това замайване ли е,омекване на краката ли какво ли е ми е доста често. Чела съм че паник атаките са кратки. Възможно ли е да си внушавам симптоми? Моля ви от сърце ,защото съм на път да изгубя всичко
  12. Milichkaa22

    Мими

    Извинявам ви се от все сърце. Просто не съм на себе си от вчера и се опитвам да намеря решение! Писна ми да живея в страх и да побърквам всичко около мен! Боря се със страха си и така го усилвам! Грозните картини в главата ми ме убиват.. знам ,че трябва да действам ,а не да рева като жертва,защото сама си правя това състояние. Желанието ми за живот е огромно и въпреки ,че знам ,че няма вечни,че тежко болни живеят до последно с усмивка и оценяват всеки ден .. стреса ми дойде в повече. Много в повече - отделих се от родителите си , започнах работа ,общо взето порастнах. А до преди месеци бях принцесата на мама . Всичко на готово. Благодарение на това си състояние осъзнах ,че може би вътрешно се страхувам от това да съм самостоятелна.. мама е далече сега. И така вместо да обикалям дискотеките в София и да се забавлявам аз си рева . Правилно ли разсъждавам?
  13. Milichkaa22

    Мими

    В момента излязох, да краката ми са като омекнали..но няма да се предавам на един адреналин
  14. Milichkaa22

    Мими

    Направих го няколко пъти,още със ставането. Вкъщи добре амк навън? Как да процедирам.
  15. Milichkaa22

    Мими

    Днес ще продължа .
×