Промяната

Състоянието преминава за няколко месеца.
 

Каквото каже кардиологът - пиеш каквото пиеш. Оттам насетне - преживяваш мощно съмнение в живота, в собственото си тяло, в съдбата си,  нямаш реален смисъл и сигурност и се хващаш за илюзорно желание за сигурност (каквато в този свят отсъства и слава Богу, това му е целта, да се учим!).
Хипохондриазата тук е сама по себе си защитен механизъм, изместваща вниманието от характеровите конфликти на "Искам да живе, но ме е страх. искам, но не ми стиска, искам щастие и обич, но си ги забранявам, защото при тях ми се налага да се отпусна, разтворя и доверя..." Работейки с хипохондрията, малко по малко се научаваш да се доверяваш, да си вътрешно сигурна посред житейската задължителна несигурност. Да се отвориш и довериш на вътрешното си ядро, център от сигурна свързаност с любовта и мъдростта (сигурна привързаност по Боулби). 
Външно - заниманията със спорт, физическа йога и медитация няма как да се подминат. Постепенно те прерастват от външни опити за промяна, в дълбоко вътрешно осъзнаване и се присъединяват към психотерапевтичната методика (вътрешният подход) в едно умение за смирено отпускане, доверие в Живота. Ето в този Живот с главно Ж нямаш доверие, нямаш и свързаност с него в себе си. 
Та, лекар, спорт, йога, медитация, силна психотерапия, разширение съзнанието до здрава (не байпасна) духовност!

... А , аз като го гледах се сетих за теб . Точно като теб , когато се изправиш сърцето се разтуптява . Това било известно  и при преминаване на друг грип , значи  отдавна . И колегите му го знаели и е добре най скоро да те лекуват. Да не отлежава много . Значи трябват хапчета за известно време .. . .. Не си спомням в другите теми какво те съветва д-р Първанов . Но е добре да се видиш с психотерапевт , за страха и  натрапливите мисли .

Доцент Марчев тази вечер при Ц.Ризова говори по темата.Гледай го.

Здравейте! Надявам се някой да Ви отговори. Аз не съм лекар, само исках да Ви кажа - не се отчайвайте. Защото сте страшно млада и нещо ще се намери да Ви помогне. 

Здравейте, бях писала на скоро пак по тази тема, но беше много разширена понеже бях в процец на грешни диагнози. След доста ходене по лекари в Бургас и след всяко мнение, че ми няма нищо реших да отида на лекар до София. След прекаран ковид, който ми отключи POTS синдром(разстройство на нервната система, която не работи правилно при вертикално състояние на тялото, не се свиват кръвоносните съдове на краката и така имам недостиг на кръв в главата, последствие на това сърцето ми бие много бързо за да компенсира недостига на кръв в главата). Вече 5 месеца съм така пих бета блокери, но много ми падаше кръвното от тях за това минах на ивабрадин. На 26 години съм без хронични болести. Влизам в групата на хипохондрик, и може да си представите как се чувствам след като никой не ми дава 100% лечимост. Физически тренировки, диета и много вода  от там нататък божа работа. Моля за помощ, не знам как да го приема. Нормално не мога да стана да отида до тоалетна сърцето ми бие сякаш съм бягала 5 обиколки на стадиона. Физическите неща ги правя, но психически съм пълна паника и тревога. Страх ме е да почна работа,понеже там съм постоянно на крак. Не мога да си представя как има шанс цял живот да съм така и това хапче което е за болно сърце в моя случаи намаля пулса, ще дойде един момент в който ще почне да ми вреди. Отчаяна съм до краен предел. Благодаря ви! 

За което благодаря на всички ,че решихте да пишете !!! В повечето отговори се пишеше ,че ние сме души които никога не умират и разни книжки които пише за това. Това някакси не може да ми помогне понеже никой не може да докаже ,че е така. Разбрах ,че трябва да стана смела и да пусна контрола да стана човек. Проблема е ,че не знам какво трябва да направя ,че да стане това. Това което направих е ,че прегледах някой кники ,поинересувах се за случаи с хора близо да смъртта ,което се говори в тибетска книга за живота и смъртта даже докато четох ми стана ощр по-голяма каша в главата ,но това не ми дава пълна вяра ,че е така... правя техники с дишане ,медитирах 1 семица след което се оттекчих ,защото след нея нямаше поне малко успокоение ,всичко си беше същото... Реално нямам много техники за правене или поне аз не знам какви за да стана смела и да пусна контрола. Не мога да си представя как ще ми проддължи живота от тук нататък ,никога вече няма да е същия ,хората около мен са толко щасливи и спокойни ,те дори не се сещат ,че ще умрат напомнят ми стария мой живот. Та да не би аз от тук до края постоянно да ме преследва ммисълта за смъртта ако е така не знам как ще живея спокойно и това да не ме притеснява ,напаво не ми го побира умът ми

Аз имам чувството ,че единственото нещо което ще ме спаси е това ,че смъртта не е края ,а е нещо приятно и безкрайно. След като няма как да съм сигурна ,че е така ме обзема паника и сякаш съм в някакъв сън ,все едно съм полудяла ,сякаш не искам да се връщам в реалността понеже ме е страх да забравя за страха от смъртта ,много странно и неприятно ,все едно не съм тук а съм се вглабила в главата си и някакъ мой свят ,и изобщо не знам какво се случва около мен ,все едно вече съм умряла и ме няма ,край. За какво ми е тогава този живот след като се чувствам все едно утре ще умра..... дали ще е утре или след 60 години сякаш вече е дошло това време ,сякаш не съм в тялото си..... разума му и тялото не са свързани ,всеки ден го прекарвам механично колкото да оцелея - спя ,яда ,пия вода ,дишам колкото да съм жива ,но се чувсвам вече умряла ,каквото и да се помъча да направя го правя на сила ,та защо да го правя след като съм умряла или не знам вече каква съм жива ли съм не съм ли ?? Не знам...

Страха ми е постоянно в мислите, реално трябва постоянно дя правя тази техника денонощно... Няма и секунда в която да не мисля освен докато не спя

Като цяло ми е много тъпо ,осъзнавам че съм като всяко едно животно ,и нищо по специално от това. Просто ядеш ,спиш ,водиш борба за живот и умираш.Поне ако бях се родила животно по различно от човек нямаше да знам ,че ще умра ,нищо нямаше да ме интересува освен инстинкта - оцеляване. За какво ,въобще има смисъл от всичко това. Задавам си разни глобални въпроси ,планетата ни като се взреви какво ще стане. За какво подяволите е целия този живот ,като ще изчезне. Нищо не ми дава утеха за сега. Защо съм тук ,без никой да ме е питал дали искам съм дошла. Чуваствам се в един затвор в който съм влязла без да искам и без да съм направила престапление ,а за да изляза от него трябва да не съм тук ,(нещото от което се страхувам) случва се един кръг в който се лутам. Въобще коя съм аз едно животно като всяко друго..

От толкова много глобална информация за вселената ,за космоса за всичко ,главата ми ще гръмне или ще се побъркам не знам как да спра мислите