Пътят към осъзнатото сънуване задължително минава през осъзнато преживения ден.
Има едно междинно състояние между медитацията и саморефлексията, което аз наричам "Тиха позиция". От една страна се стремя, денят ми да преминава без очаквания, без втурвания насам и натам, без мисли, които да господарстват над мен, да няма събитие, което да оцвети със своя цвят вътрешният ми дух. От друга страна, аз буквално дебна светът около мен, опитвам се да улавям общи картини и скришни детайли, правя го все едно съм встрани, извън заобикалящото ме.
Ако успявам да следвам принципа на Тихата позиция през деня, което никак не е лесно да се извършва с часове, то по време на сън осъзнавам, че не съм в ден, картините са ясни, последователностите не пропадат. Това ми дава възможност за пълноценен съновен живот.