max
-
Общо Съдържание
28 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от max
-
Здравейте Днес събота от 19:00 ч. ще играем волейбол в морската градина във Варна, мястото е общинското игрище до спортната зала. Чао
-
Здавейте Всяка магия, която бихме направили за добро или зло осъществява стремежа на егото да се изявява и себеутвърждава в света. Всичкото добро и всичкото зло на света са само отклонения от Божественото, от Абсолютното, никаква магия на егото неможе да направи добро, което в последствие по закона на кармата (махалото), да не се превърне в своята противоположност. Аз нехраня никакви илюзии за това, ако човек е осъзнал, че е ученик не би променял света около себе си, а би променял себе си.
-
Веднъж слушах една лекция за десятъка, която беше приблизително следния дух. По принцип десятъка са пари, които не ми принадлежат. Това са пари които принадлежат изцяло на Бог, единственото ми отношение към тях е да реша как, къде и за какво да ги дам, иначе не са мои. По закона за десятъка, човек отделя тези пари веднага щом, му платят без да мисли дали ще може да изкара месеца и други подобни, защото няма нищо по-важно от това, това е приоритет, просто ДАВА и забравя какво ще получи.
-
Да не се яде месо е само един от аспектите на вегтарианството, това е много хубаво и може да се каже, че е условие минимум за духовния път. Но вегетарианството в един по-висш аспект се отнася до нашите мисли. Да е човек вегетарианец в мислите си ще рече например да не критикува. Хищните мисли са много по-тежки и заземяващи от яденето на месо. Съзнанието ни се отравя не само от болката, ужаса и страха, с които се зарежда месото, кожата и кръвта на животните, когато биват убивани, но и от нашите собствени негативни мисли. Ако бъдем вегетарианци в мислите си, няма да ядем и месо. Просто двете неща не вереят заедно.
-
Хубаво е това което пишеш но, силната вяра, надежда и позитивизъм, са нагласа на съзнанието, а не предположения.
-
Любовта е навсякаде, но съзнанието на човека е нещо различно "Състоянието на съзнание е състояние на живот" и много се радвам, че вашето състоянието на съзнание не допуска липса на Любов. Ще повторя целия си предишен пост за да бъда по-ясен. * * * "Според мен голяма опасност е човек да приеме, че опасностите са реално постижими, да повярва в тях. Може би, ако това стане е изключено всякакво развитие по-нататък, може би. Опасностите могат да съществуват, но какво са те - прсто нашето неразбрано, свещено неразбиране за нещата. Когато човек изпадне в затруднение Луцифер, му изпраща любимата си дъщеря - Отчаянието, тогава човек трябва да удави Отчаянието в ЛЮБОВТА си. Няма опасности в ЛЮБОВТА, опасно е всичко извън нея "
-
Относно предположенята имах предвид, че ако имаме такива, те замагляват постояно изявяващото се, живото СЕГА. Нашите очаквания-предположения пречат на нашата вътрешна същност да се изяви, тъй като вече има план. Предположението е мисъл която вече е посята, това е план, който влияе на съзнанието ни и ни пречи да живеем в неочакваното.
-
Може без предположения и тогава света изглежда съвсем различен. Предположенията са като ограничения, които сам изграждам и след това се съобразявам с тях. Няма предположения, няма утре, ние живеем постоянно в СЕГА, в живото СЕГА. Ако има предположение неможе да има СЕГА.
-
Синева, що за Любов е ако се съмняваш в нея. Значи става въпрос за емоция, която се е уплашила и вече не е положителна, а е отрицателна. Не говоря за тази любов.
-
Може би, трябва да се молим, за да разберем, че не трябва да се молим. Молитвата трябва да бъде насочена в един по-друг план. По принцип трябва да се моля само за ЛЮБОВ, МЪДРОСТ и ИСТИНА. Но като зная това, аз някак си искам да го направя, Азът да го направи. Как Азът ще постигне състоянието Любов, което е Молитвата, като я иска за себе си. Като съм се молил преди, все съм изхождал от педставата си за нещата, но сега зная, че това е грешка. Защото така в най-добрия случай мога да постигна педставата си за нещата. Сега се моля по, по-друг начин.
-
Когато изпълнявам задълженията, си в света има опасност от себеутвърждение, да утвърждавам егото си, навлизам в царството на заблудите, но ако им се вържа, тогава започвам да създавам , свое такова царство "Царството на САМОзаблудата"
-
Според мен голяма опасност е човек да приеме, че опасностите са реално постижими, да повярва в тях. Може би, ако това стане е изключено всякакво развитие по-нататък, може би. Опасностите могат да съществуват, но какво са те - прсто нашето неразбрано, свещено неразбиране за нещата. Когато човек изпадне в затруднение Луцифер, му изпраща любимата си дъщеря - Отчаянието, тогава човек трябва да удави Отчаянието в ЛЮБОВТА си. Няма опасности в ЛЮБОВТА, опасно е всичко извън нея.
-
Когато осъждам другите, всъщност се настъпвам по мазолите, но не ме боли, защото краката не са мои.
-
Виждали, ли сте хора, които изглеждат усмихнати, без да се усмихват? Хора, които излъчват усмивка и покой. Можете, ли да си "усмихнете съзнанието"? Аз съм опитвал, това състяние е невероятно, но трудно се задържа.Като казвам трудно нямам предвид, че човек изпитва някакво напрежение в това състояние, напротив това е състояние на лекота "лекота на съзнанието". Но за да бъде задържано е необходима много голяма будност, а аз я нямам все още. Отказвам се от правата върху израза "усмихнато съзнание", ако се опитате, поне за малко да усмихнете вашето! Моля ви усмихнете съзнанието си и нека усмивката бъде насочена навътре!
-
Молитвата със свои думи е хубаво нещо, но аз често се хващам, че има думи и мисли които ме карат да се чувствам добре. Но дали това е "моята" истнска молитва "думите в които се чувствам добре". Това в действителност приспива. Това което искам да кажа е, че истинската молитва е състояние на съществото и нашите си "свои" думи немогат, да го постигнат, повярвайте немогат. Състоянието молитва, не се "постига", самото същество е молитва. Там неможе да има думи. Страданието постига това състояние, не външното, а вътрешното страдание, страданието на душата по изгубеното - Бога.
-
Преди време, бях писал по тази тема, че думите, които изричаме трябва да са едно със словото, но всъщност, може ли някой да ми обясни какво значи това? Случвало ли ви се е да говорите и да не се интересувате, нито от това, което казвате, нито от това което чувате? Това е голяма болест сред хората, уш говорим с някого, а всъщност говорим, това което на нас ние необходимо.
-
Има разлика между "истината" и това което е вярно. Истината е това което мисля в момента и това е моята абсолютна истина, но ума понякога ме заблуждава и аз говоря това което е вярно, а не това което мисля.
-
Лъжата е странно състояние на съзнанието, при което 4овек, неиска да направи кра4ка напред, защото се страхува от неизвестното. Кра4ката да кажеш истината може да бъде болезнена, но алтернативата е "застоялата локва" на лъжата. Истинското у4ени4ество е истината.
-
Всеки трябва сам да създава настоящето си, проро4ествата могат да спънат развитето на у4еника. Също и астролгията звездите ни влияят, но решенията взимаме ние. Няма предсказание което да има власт над нас, но за това е необходимо да не му слугуваме. Силата е в нас, а не в духове които могат да предскажат най-вероятния вариант, за бъдещето ни.
-
ЗДРАВЕЙ ТЕ Зависи от мотивацията някои "грешки" по пътя са оправдани, но 4овек нетрябва да се отдава сляпо на удоволствието. У4ителят Беинса Дуно е казал, 4е "най-големите у4еници правят най-големите грешки" разбира се те не грешат, а у4ат, те пове4е няма да повторят грешката.
-
Вецеславе, дали е хоризонтално или вертикално, зависи от състоянието на съзнание на 4овека. Вярно е 4е стремежа до един момент е хоризонтален, но това е само стъпало, което е необходимо единстжено, за да бъде отхвърлено, но ако не бъде отхвърлено съзнателно и разбрано, то това се превръща в правило (ограни4ение). А това е хоризонтална изява която "спира" развитето.
-
Любов и страх Любовта не задължава. Страхът е изпълнен със задължения. По пътя на страха, каквото и да правим, то е защото трябва да го направим и очакваме другите да направят нещо, защото трябва да го направят. Имаме задължението и веднага след като то се появи, ние започваме да му се съпротивляваме. Колкото повече съпротива оказваме, толкова повече страдаме. Рано или късно се опитваме да избягаме от задълженията. От друга страна, любовта не притежава съпротива. Каквото и да правим, то е защото искаме да го правим. То става удоволствие, то е подобно на игра и ние изпитваме удоволствие от него. дон Мигел Руиз
-
ЗДРАВЕЙ ТЕ! Думите са особен вид ръце, каквито думи използвам, такива ръце улавят съзнанието ми. Всяка дума си има егрегор и независимо, дали се използва в типи4ния си смисъл, като метафора или по някакъв друг на4ин, Думата носи своя енергийния заряд. Но все пак Думата има сила, когато се използва в изна4алния си смисъл и с искрено, 4увство, без съмнение и лавиране.Когато думата е едно със словото.
-
Когато 4овек бъде докоснат от любовта запо4ва да оби4а и най-малки неща, това състояние е смешно и неразбираемо за околните, но Божествената Любов оби4а, дори неразбирането на света.
-
Няма как да обясним, какво е ПРИЕМАНЕТО НА ХРИСТОС. Просветления не се интересува от просветлението, той се е освободил от интересите си. Той е свободен или съвършен (свършен) за света.
