Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Аделаида

Участници
  • Общо Съдържание

    3094
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    5

Репутация Активност

  1. Like
    Аделаида got a reaction from Пламъче for блог пост, Дивите лебеди   
    Източник:
  2. Like
    Аделаида got a reaction from Пламъче for блог пост, Дивите лебеди   
    Източник:
  3. Like
    Аделаида got a reaction from Пламъче for блог пост, Дивите лебеди   
    Източник:
  4. Like
    Аделаида reacted to Иво for блог пост, Буря   
    Бурята е буря, но в мен е Той.

    Стоя сам пред Морето. Чувствам се толкова малък, много малък. Усещам могъществото на Безвремието и аромата на Вярата, но се чувствам сам. Пред мен са вълните на моите мечти и копнежи - несбъднати реалности. Аз съм сянка пред океана на Бъдещето.

    Усещам вятъра, който пее нежна песен. Песента докосва раните на душата ми и ги лекува. Тишината прониква в съзнанието ми и ме обзема, както вълните леко докосват брега отново и отново.

    И тогава виждам нея - Бурята. Тя идва като ураган, който не е искан, но е нужен. Помита всичко по пътя си - мечти, мисли, цветове. Няма вече ред и порядък. Яснотата се превръща в хаос, а хаосът в Шепот от Там.

    Стоя сам на брега и гледам как вълната се приближиава с бясна скорост към мен. Тя е десетки пъти по-голяма от мен. Няма страх, но Бурята ме обзема напълно. Вълната се стоварва върху мен... И нищо. Още съм жив, още съм на брегът, но Бурята е още в мен и става все по-могъща.

    Бурята мен не разбира, но аз я разбирам.

    Идват още вълни, още и още. Хаос, тишина, отново хаос и отново тишина.
    До мен на брега стои малка, на вид обикновена пръчка. Всички отговори, всички възможности са там. Само трябва да се протегна и да я взема, но колко се страхувам да я докосна. Парализиран съм от страх. А колко малко ми трябва само. Трябва само да отворя очите си, да погледна в дълбочината на душата си и да я взема. Трябва ми смелост и сила да бъда себе си. Да, ето това искам, да бъда себе си. Колко е просто само, а колко още урагани трябва да минат през мен, за да бъда във връзка с истинската си същност. Следваща вълна, отново и отново. Стават все по-силни, целият съм мокър.
    Остави ме Буря - крещя аз, просто искам да бъда себе си. Не мога и не искам повече да те потискам. Урагани на моето сърце, благодаря ви! Сега вече знам!

    Бурята ме разтърсва за доброто, що е в мен.

    Изведнъж се случва онова, което чаках толкова време. А колко е просто само, отнема само миг от Вечността. Бурята продължава, но няма власт над мен. Усмихвам се, уверено се превеждам, за да взема Пръчката. Докосвам я и изведнъж всичко се променя. Настава пълна тишина и мир. Това е безконечен Мир, при който няма аз и ти, всичко е Едно. Няма минало, нито бъдеще, има само Тук и Сега. Вълни на неописуема Радост се разливат. Бурята в мен се превръща в нежен вятър от Тишина, морето - в океан от Щастие, а пясъкът - в безбрежно поле от разцъфнали Лотоси. Слънцето изгрява и разстила своята Топлина, а планинските върхове ми изпращат своята Обич. Всичко е на мястото си, бурята май е още някъде там, но Тук е тихо и спокойно. Сега съм и Океан, и Вятър, и Върхове. Толкова е лесно да бъдеш себе си.

    Благодаря ти Буря!
    Благодаря ти Небе!
    Благодаря ти Душа!


    23.03.2011 г.
  5. Like
    Аделаида got a reaction from Ани for блог пост, Честита пролет!   
  6. Like
    Аделаида got a reaction from Ани for блог пост, With Sun   
  7. Like
    Аделаида got a reaction from Ани for блог пост, Анна и пролетта:)   
  8. Like
    Аделаида reacted to KirilChurulingov for блог пост, Доброто се усмихва, а Любовта говори   
    Представете си, че слънцето изгрява веднъж на хиляда години. Вие сте чакали през всичкото това време и сте в последния момент; пред изгрева на слънцето. Какво ще бъде вашето състояние тогава? Какъв израз и усмивка ще се яви на лицето ви? Вашето съзнание ще бъде погълнато само от едно: да видите изгряващото слънце. От този изгрев зависи вашето бъдеще. Това е моментът, когато Божията Любов прониква в човешката душа. Този момент разрешава всички противоречия. Човек се пробужда от дълбок сън и казва: „Сега разбирам защо е била тази верига от страдания; сега разбирам смисъла на доброто, което ми се усмихва.

    И тъй, доброто се усмихва, а Любовта говори. Любовта те хваща с двете си ръце и ти ще се запалиш от всички страни. Като започне да ти говори, ти ще се запалиш от горе до долу и ще се превърнеш на пламък. Целият свят ще се освети от този пламък
    ОБИЧ И ЗНАНИЕ, .Утринно Слово от Учителя, държано на 8 май 1932 г., София, Изгрев.
  9. Like
    Аделаида reacted to KirilChurulingov for блог пост, Истината се живее   
    Всяко нещо се връща оттам, отдето е излязло. И понеже ние сме излезли от Бога, имаме желание да се върнем при Бога. И понеже Бог не е излязъл от нас, той не може да се върне в нас, нищо повече. Сянката може да се върне при дървото, но дървото не може да се върне при сянката. Реалността образува сенките, но сенките не образуват реалността. Дървото и без сянката същестува.
    ПЪТ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕ, 14 лекция на Общия окултен клас
    държана от Учителя на 3 март 1937 г., сряда, 5 ч.с.
    София – Изгрев.
×