kipenzov

Комбинация от добра психотерапия, ефективен пик ап коучинг, мъжки спорт. В терапията се опознаваш и започваш да преобразуваш страховете си, виждаш че сега ти си баща и майка на самия себе си и можеш да промениш всичко. В един качствен пик ап коучинг, отвъд едната свалка механика, се учиш поведенчески-преживелищно, на терен, на общуване с жени - трепериш, страхуваш се, приемаш провала и отхвърлянето, което постепенно ги стапя. Все повече осъзнаваш, а и преживяваш практически как дори пълен със страхове, пак маса момичета са готови да са с теб. А колкото повече ги разтваряш до харизматична смелост, толкова повече ставаш притегателен магнит за другия пол и ти сам започваш да избираш. Спортът, комбинация от фитнес, кардио и боен спорт, са една добра добавъчна част от силното, високо мотивирано живеене, част от чара ти. По-горе са ти препоръчали айкидо. Аз бих те насочил към киокушин с новия правилник с ръце в главата и борба, към кудо, бойно самбо, бразилско джуджицу... Умишлено не пиша за мма - там духът на воина най-често е изгубен (разбира се, вероятно има изключения - зависи от треньора), принизен е до едното его налагане. 
Успехи!

@xam, ще се включа със споделяне като жена - @Човек_88 ти е дал много добра посока.
Жените харесват самоуверени мъже, а това са именно самоприелите се - онези, които са съвсем наясно, че не са съвършени (като всеки друг), но обичащи се точно каквито са си в момента. Онези, които искат да се усъвършенстват, опознават, порастват, без това да е с цел да удовлетворят друг. 
Тренировките (особено по бойни изкуства) са страхотен начин да се научиш да се подчиняваш, чувствайки и разбирайки, че имаш какво да учиш от другите мъже и това не е в разрез с твоята увереност. Можеш така и да намериш мъж, който притежава качества, които баща ти не е имал. Така или иначе обаче не е смисълът в това да удовлетвориш баща си или някой друг - а да приемеш собствените си неуспехи и провали. Така с времето ще спреш да се страхуваш от тях, ще чувстваш, че те хранят, а не те съсипват. 
 
Виж, ти вече съзнаваш моделите, патерните, които са дълбоко заложени в теб и твоя род. Това Е много, това е голям напредък! Щом си ги осъзнал, ще ги преработиш, вярвам го. 
 
Пишеш, че искаш да се научиш да даваш, а не да вземаш. Можеш да опиташ доброволчески инициативи, има колкото си пожелаеш! Но този бунт спрямо авторитети говори, че ти е трудно да приемеш всъщност - защото това те прави сякаш слаб. Сякаш пак си онова малко унизено момче. Истинската сила е в слабостта. Можеш да приемеш само от позицията на слабост. Да учиш от тази позиция, не от такава на псевдо-гордост и сила наужким. 
 
Няма нужда да се "поправяш", ти не си счупен. Ти си умен, млад мъж, който има пред себе си път да извърви, много възможни ходове, никой от които грешни, а насочващи и постепенно все по-прецизни, какво по-хубаво?

Пак ще предложа да разгледаме въпроса за ,,свободната воля" на обществено и цивилизационно ниво, а не на индивидуално!
Пък и Александре, всъщност видях, че това, което се опитвам да опиша, го е описвал и Дънов:
"...И светът, в който живеем сега, е почти свят на безлюбие. И ако вие бяхте ясновидци, ако вашите очи бяха отворени, вие щяхте да чуете такива вопли и страдания, такива плачове, че всичко във вас щеше да се размърда. Вие щяхте да видите света в една черна краска, и навсякъде страдания, страдания, страдания! Вие гледате сега повърхностно на света. И благодарение на това, че слухът ви е (о)тъпен и очите ви не са развити, за да не чувате и да не виждате това, което става. Иначе вие не бихте могли да спите, щяхте да станете неврастени(ци)..."
Този е живият хляб

Александре, щом
тогава спри да го правиш!
Защото както обикновено "го мериш", а не ИЗмерваш. Ще ти поясня защо  го твърдя!
Щото инфото от измерването е доводът на човек, върху който стъпва при даването на оценка на ситуация, а в зависимост от вътрешните си вярвания решава/избира как да реагира/действа. А ти, по твоите думи, излиза че си се отказал от това, а от последващите ти думи личи, че не е вярно.
Често се опитвам да ти отбележа този факт в поведението ти, но явно е извън ,,зоната ти на комфорт". Така в желанието ми да дискутирам се принуждавам да ,,влизам" в рамките, които ти поставяш, защото явно много държиш да дискутираме нещата от твоята гледна точка - характерната неотстъпчивост на по-възрастните. Тъй като несъзнавано ще си ,,включиш" психичния механизъм на защитна реакция, ще обясня защо твърдя предното:
Помолих да коментираме на ниво общество, където резултатите от индивидуалната проекция на човек не влияят. Ала ти продължаваш да слизаш на индивидуално ниво, независимо че предупредих, че така става сложно и няма са се разберем, а ще се оплетем в ,,готови" езотерично-религиозни обяснения.
Но ОК! Нека да е по този път!
Колкото и да си ,,завираш главата в пясъка" на религиозния ти мироглед, в който тоталното ограничаване на свободата е нещо ,,добро", "свободата е достъпна за всеки човек" и "ограниченията са в човека", това няма да промени обективно протичащите процеси на глобализация. Колкото и да ни ,,набиват" в очите рекламната кампания, че "Силата е в теб", центърът на управление не е дори в държавата ни. В западната цивилизация дори не е в нито една държава, за разлика от Русия и Китай, но и те се съобразяват с Неолибералната безлична мрежа.
Това, което ,,предлагаш"
е методиката на робът да прикрие/рационализира сигналите от външната среда. Така се ,,зарива главата в пясъка" и наместо да се види все по-обхватното шаблонизиране, инфантилизиране и разделение на хората, просто се спира да се мисли в тази насока. Защото това не е в ,,опцията". Защото в тази насока от мисли се чувства болка! Болката от чувството на загубата на възможности и безпомощност, на невъзможността да подсигуриш свободата на изразяване и организиране, за която са се борили преди теб. Защото ,,новото модерно" е да нямаш мнение, а да следваш наложени модели. Да не мислиш, а да подкрепяш безропотно общото, било гей-паради, бежанци, които  не са такива, а са емигранти нужни на немския и френския капитал, да си безкритичен щото не е евангелско-християнско-ню ейджърско, щото ,,Елохимите" така казват, а те са силни, и техните представители са англо-саксонско-еврейските индоктринатори, с техните неолиберални парадигми, налагащи смирението пред некритикуваната им сила.
Да ти кажа верно си прав! Защо да изпитваме болка от мислите и чувствата? Защо, при положение, че можем да "си се спасим" индивидуално, като ,,насочим" потока на ,,свободната ни воля" в указаното от ,,Елохимите" русло?
Разбираш ли, че това е пораженческото мислене?! На тук ли е добродетелно да бъде насочен същинския поток на свободната воля?!
И пак ще твърдя, че Свободната воля не е наша! Ние сме й проводници. Всички. Но някой са по вещи как!

Ахаа, от известно време предполагах това развитие, но чаках да се появи само. 
Мисля, че има принципно смесване на понятията "причинно-следствена реалност" и "свободна воля". Всъщност, според мен, ние само условно наричаме причинно-следствената реалност, в която сме потопени, с термина "Божия воля". Божия - Бог е реалността, в която сме потопени в цялата вселена; воля - това са причинно-следствените връзки в нашия ограничен свят от вселената. Бог не може да се сравни с човек или дори със същество, така че няма как да има воля. Аз по-скоро разбирам понятието Божия воля като специфично стечение на закономерностите и условностите за определено парченце от вселената. То не зависи от ничия воля - можем да го сравним със смяната на деня и нощта на нашата планета, например. Това е Божия воля, защото планетата се намира в такива условия. Няма как да не се сменят по съответния специфичен начин. Не че някой специално го е пожелал и е го е построил така... (има и такива предположения). Дотук беше нашето антропоценрично разбиране за вселената. 
Сега за човешката воля - тя наистина е воля, защото ние сме индивидуализирани същества, с определени представи, желания и поведение, целящо реализиране на тези желания в причинно-следствената среда, в която сме се пръкнали. Има същества, които нямат свободна воля - т.е. те не могат с поведението си да вървят пряко причинно-следствените условия на средата. Щом са гладни, търсят храна, доколкото и както обстоятелствата в момента го позволяват. Човекът може съзнателно да стои гладен по различни причини. Причинно-следствените условия (Божията воля) в случая е нуждата на организма от храна и съответно задвижване на поведение, целящо да задоволи нуждата по подходящ за средата и индивида начин. Свободната воля е да може индивидът да избере едно от двете - дали за него е по-важно да свали килограми или да задоволи нуждата си от храна. Изборът е съзнателен. В същото време и майката на пиленцата не гълта червейчето, но го носи на малките си -сякаш имаме свободна воля. Но не - тук се намесва друга "Божия воля", т.е. причинно-следствена връзка - инстинктът за съхранение на поколенията. 
Сега ще кажете - ако човешката воля беше свободна, щяхме да можем да спираме смяната на деня и нощта, когато това не ни изнася... Не че не се опитваме  де... Но сами съзнаваме доколко човешко и изкуствено е то и накрая пак си плащаме за хитростта... 

Ами, горе-долу, се оформя  вътрешната интерпретация на житейската ти история към момента. Та и аз май познах...
,,Жената"(анимата ти) е била вече ,,при теб". ,,Отказвал" си да излезнеш пред хора, независимо от окуражаването ти от един аспект на анимата ти, докато си се ,,мачеел" бягайки(политайки, впечатлявайки) други аспекти на анимата ти( отново женски образи). Дори си изпитвал и идентифициране с "женския" ти вътрепсихичен образ.
Толкова ти се иска да избягаш от "женското" в теб, че си готов и ,,черен принц" да станеш в извисяването си. 
А това "извисяване" е един вид ,,бягство". Бягане в "безопасността" на възвишението("хълма"), до който не достигат талазите на несъзнаваното("тъмната вода", То често се проявява и като нощно, бурно море, океан). Бягане от предизвикващите отвращение ,,мъжки" образи, от ,,потопения" в невежество ,,град", от страховете, непознатото, непроявеното.
,,Градът", ,,Театърът" - това са проекции на обществения живот, социума. Мястото, където можеш да се ,,омърсиш" и така да загубиш/замърсиш  ,,светлият, чистият, божествен образ на младостта".
Общо взето, отвъд ,,вътрешния екшън", живееш удивителния живот на всеки млад човек, тепърва навлизащ в сериозната(отговорната) страна на живота.
На болката от загубата, липсата, неразбирането, но и на творческия порив да ,,ковеш собствената си съдба", да търсиш вдъхновено, да чувстваш неограничено.
Само не приемай твърде лично взаимоотношенията с другите и техните действия! Избягвай крайните оценки! ,,Не съди, да не бъдеш съден"! Чети и между редовете! Това е най-краткото, което искам и мога да ти кажа. Вече не си малък, а и вече те посъветвах нещо в предния ми пост!

Здравей!
Голям екшън, големо чудо! 
Оставаше по некое време да ти се появи и Георги Христов и да запее ,,Черно и бяло в нас се преплитат във неделим кръговрат"...
Като цяло иначе е доста контрастен съня ти. Бели, черни, черни, бели и никакво червено. Червеното на ,,кръвта", на ,,живото", на ,,обединяването на полярностите".
Очевидно си бая ,,опък" човек в живота. Крайността на "Или-или" е малко незряло, но явно си на такъв етап от Пътя ти.
Между крайните ,,Черно" и ,,Бяло" има доста нюанси на ,,Сивото". Някой хора с 50 от тези нюанса написаха книги, та и ги филмираха... да не говорим пък за сивите пилигрими, че ще стане задруга за кръгли украшения
Обаче не може да се отрече комплексността на сюжета. Предполагам, че този ти сън е бил предшестван от доста други, по-опростени като конструкция сънища. Нещо като ,,преследвания", ,,неравни битки с много противници", ,,стоене гол пред хора"... все такива сънища, които предхождат проявяването в съня и на ,,женския" образ. Това е анимата ти. Контрасексуалния ти вътрешен психичен образ. Зомбясалата мъртво-жива ,,красавица с хубав тен" е точно този архетип - анимата. 
Катакомбата, гробницата й е мястото, където стои тя, незахранена от твоята сила. Съвсем нормално е да е толкова ,,изпостеляла".
Въпреки ,,недохранването" й от твоя страна (ниското ниво на интегриране), тя все пак ти показва, че тя е ,,инструментът" ти, чрез който можеш да се ,,изправиш пред Черния змей", ,,Сатан", непознатото, неосветените в съзнанието ти ,,кътчета  Живот". Сатан е и Сатурн, повелителя на формите.
Анимата е инструментът на мъжа за извличане в съзнаваното на съдържанията от безсъзнаваното. 
В твоя случай ,,бялото змийско чудовище", анимата ти напомня за предназначението й - да ,,влезне в тялото" на несъзнаваното (змеят не е само символ на непознатата сила на Хаоса, но и на безбрежната Мъдрост). Рептилоидната форма е да ти напомни, че имаш бая работа по осъзнаването на първичното, животинското - инстинктите. Осъзнаването на егото явно ти е на дневен ред.
В този аспект анимата(жената в теб) завоалирано ти подсказва, че ако я захраниш със силата си ще има тя самата сили да ,,бъде погълната и да излезне" от тъмното тяло на несъзнаваното, за да ти донесе ,,магическата сила" на знанието(змията, кундалини). На алхимичната трансформация на ,,черното в бяло", направляваната Енантиодромия. ,,Гъсеницата" в ,,Пеперуда".
Да, ма ти кво правиш? Отблъскваш я. Бягаш. Политаш. Къде?
Бягаш от ,,църквата", от вече трансформираната й полярност, и къде отиваш? Нагоре!
Е историята в края вече е показателна за вътрешното ти състояние.
Този, който бяга от анимата(жената, майката) е вечномладия бог(puer aeternus), ,,малкият принц". В твоя случай - величествения Черен принц, който е 
,,Звездното дете".
Това ,,бягство" е полезно до време. Мечтите, когато не намират почва в реалността, се превръщат в кошмарите на сивото ежедневие. Живот без любов под формата на страст, която да превръщаме в градивни действия е метафорично казано ,,живот на Сянка", "безкраен спомен за нереализираното бъдеще".
Съветът ми е да ,,омекотиш контрастите". ,,Войнът на светлината" също е до време. И Дон Кихот е бил войн като млад, но като е остарял се е биел с вятърни мелници. 
Вероятно си ,,водна" зодия, щото мистичното и религиозното те влече. Така или иначе си в контакт с 
Поинтересувай се как ,,се приземява Детето"!

. Меренето като довод съм го изоставил , Не работи поради доказана субективност . Но пък това :
,,Човек може да приложи свободно воля за задоволяване на желание да се образова и да проверява наученото на практика. "
Го твърдя и аз , Само че  човек има множество такива възможности . Не е само волята да ти се преклони   
Точно така . Само че сега обсъждаме кое е предното . Кое след кое следва . И това може да се наблюдава в собствените преживявания .Въпроса в случая е до колко човек забелязва и различава протичането на вътрешните процеси .Най често , както до сега  (до 20 век) чувстването е рефлексно . Наблюдавайки случката, несъзнателно , пред вътрешния взор изникват чувства и картини на подобни случки .Каква е разликата след 20 век . Почти няма такава .  Преди винаги е имало малко хора , себевладеещи се . Хора открояващи се със свободно поведение , на независими от ежедневния бит , ограничаващ останалите . От 20 век тези хора стават все повече . За това е нужно да се говори за постижимата свобода . Свободата която е достъпна за всеки . Ограничението е в самия човек . И няма значение за воля или намерение говорим . Важна е свободата и пътищата за достигането и .
За какво говоря ? За неща ясни и достъпни за всеки . То е водещата роля на човешкия дух . И подвластноста на емоционалния и материално--минералния живот .
И човек има една опция , чрез която да избира мислите и мисловните области в които да държи ума си . Чрез това избира и чувставането , емоцийте , настроенията си . И като следствие получава контрол над ежедневието си . Това е най обобщено казано , за пътя на развитие с цел , бъдещия човек .
А нищожно значението как ще го кажеш :  on the will of will ; on purpose ; will
kipenzov 

Сега видях, че си има доста мнения по темата за взаимоотношенията Снаха-Свекърва. Даже и специална тема, която може да проследите със натискането на стрелката над цитата, горе в дясно.
Г-жо Христова, проследете мненията и ще видите, че не сте единствената, която не осъзнава "гредата в собственото си око, а гледа треската в чуждото".
Добронамереното отношение, когато не се променя в следствие на първични реакции (които явно сте си дали като задача да овладеете), оставя усещането за сила пък и възпитава характера.
Запазете обаче и дистанция! Дистанцията от "емоционалните изблици" на свекърва ви, ще Ви помогне да овладявате вашите такива. Това ще възпита характера Ви, а с Вас ще "пораства" и свекърва ви (вече споменах, че не осъзнавате и двете, че сте си "лика-прилика"). Защото така ще вижда, че Вие сте "по-разумна" като отражение на вашия самоконтрол. А пък проявеното уважение, ще го усеща и като "внимание". Това пък ще роди в нея доверие към Вас, че може да Ви "повери" свидното й чедо, с което не й се "разделя" и е видно, че е под силният й контрол, тъй като не смее да й опонира. Ще й помогне да "махне част от товара" да е едноличен лидер, но това ще направи чак след като се увери, че Вие сте "пораснала" и сте надживяла его-поривите за власт и надмощие, които несънателно "тормозят" и нея и не успява да създава хармония в семейството. 
Дори Вие самата ще се издигнете в очите на мъжа Ви, защото ще проявите куража да направите това, което той не смее (както и баща му  ) - "да укротите опърничавата". Това винаги се постига по два начина - със страх или с любов.
Толкова време се опитвате да я "укротите" със страх - и сама виждате резултатите. Тя няма да се "предаде" и вие също!
Опитайте с любов и уважение, и здравословна дистанция! Ще се учудите как променяйки себе си - променяте и нея. И как най-вероятно ще спрат и ОКР-тата.
Само малко ще ме обвземе жал за мъжа и свекъра ви, след като се "спогодите и напааснете" със свекърва ви, щото тогава думата им ма грам няма да се чува, и ще е едно "женско царство" , но това пък не е лошо, независимо че на мен не ми се нрави. Матриархатът също е система за управление, с неговите си преимущества. Все пак, когато намеренията са градивни, не е важно по коя система са постигнати - винаги има растеж!

Сега видях, че си има доста мнения по темата за взаимоотношенията Снаха-Свекърва. Даже и специална тема, която може да проследите със натискането на стрелката над цитата, горе в дясно.
Г-жо Христова, проследете мненията и ще видите, че не сте единствената, която не осъзнава "гредата в собственото си око, а гледа треската в чуждото".
Добронамереното отношение, когато не се променя в следствие на първични реакции (които явно сте си дали като задача да овладеете), оставя усещането за сила пък и възпитава характера.
Запазете обаче и дистанция! Дистанцията от "емоционалните изблици" на свекърва ви, ще Ви помогне да овладявате вашите такива. Това ще възпита характера Ви, а с Вас ще "пораства" и свекърва ви (вече споменах, че не осъзнавате и двете, че сте си "лика-прилика"). Защото така ще вижда, че Вие сте "по-разумна" като отражение на вашия самоконтрол. А пък проявеното уважение, ще го усеща и като "внимание". Това пък ще роди в нея доверие към Вас, че може да Ви "повери" свидното й чедо, с което не й се "разделя" и е видно, че е под силният й контрол, тъй като не смее да й опонира. Ще й помогне да "махне част от товара" да е едноличен лидер, но това ще направи чак след като се увери, че Вие сте "пораснала" и сте надживяла его-поривите за власт и надмощие, които несънателно "тормозят" и нея и не успява да създава хармония в семейството. 
Дори Вие самата ще се издигнете в очите на мъжа Ви, защото ще проявите куража да направите това, което той не смее (както и баща му  ) - "да укротите опърничавата". Това винаги се постига по два начина - със страх или с любов.
Толкова време се опитвате да я "укротите" със страх - и сама виждате резултатите. Тя няма да се "предаде" и вие също!
Опитайте с любов и уважение, и здравословна дистанция! Ще се учудите как променяйки себе си - променяте и нея. И как най-вероятно ще спрат и ОКР-тата.
Само малко ще ме обвземе жал за мъжа и свекъра ви, след като се "спогодите и напааснете" със свекърва ви, щото тогава думата им ма грам няма да се чува, и ще е едно "женско царство" , но това пък не е лошо, независимо че на мен не ми се нрави. Матриархатът също е система за управление, с неговите си преимущества. Все пак, когато намеренията са градивни, не е важно по коя система са постигнати - винаги има растеж!

Аз не бих го нарекла несигурност. Това си е чист страх. Ти не си несигурна, а си страхлива.
Страхът е чувство възникващо за първи път в детството ни, дори в много ранните години от нашия живот. Мозъкът запечатва по един особен начин нашето чувство на страх в различни ситуации, които като дечица не сме си обяснявали.
По- късно в нашия живот се редуват най- различни ситуации подобни на онези от които сме се страхували, но една част от нашия мозък реагира точно както е реагирал някога преди да можем да мислим рационално.
Често това усещане е толкова силно, че побеждава рационалното мислене.
И така, някога преди да можеш да рационализираш ти си се страхувала да не останеш сама. Сега се държиш по абсолютно същият детски нелогичен начин, активиран точно от онази част на мозъка, която го е запаметила.
А как се държи дете, което ще оставят само, реве, тръшка се, после се оплаква и накрая се вкопчва в човека, за да не тръгне. Това е.
Когато това стане ясно за теб, страхът ще падне и на негово място ще започнат да се появяват рационалните или смели решения, които могат да се вземат в подобни ситуации.
Да, с терапия би се получило много добре. Но може и тук да попишеш, за хората, които си губила или си се страхувала да не загубиш. Не партньорите.

Ами, горе-долу, се оформя  вътрешната интерпретация на житейската ти история към момента. Та и аз май познах...
,,Жената"(анимата ти) е била вече ,,при теб". ,,Отказвал" си да излезнеш пред хора, независимо от окуражаването ти от един аспект на анимата ти, докато си се ,,мачеел" бягайки(политайки, впечатлявайки) други аспекти на анимата ти( отново женски образи). Дори си изпитвал и идентифициране с "женския" ти вътрепсихичен образ.
Толкова ти се иска да избягаш от "женското" в теб, че си готов и ,,черен принц" да станеш в извисяването си. 
А това "извисяване" е един вид ,,бягство". Бягане в "безопасността" на възвишението("хълма"), до който не достигат талазите на несъзнаваното("тъмната вода", То често се проявява и като нощно, бурно море, океан). Бягане от предизвикващите отвращение ,,мъжки" образи, от ,,потопения" в невежество ,,град", от страховете, непознатото, непроявеното.
,,Градът", ,,Театърът" - това са проекции на обществения живот, социума. Мястото, където можеш да се ,,омърсиш" и така да загубиш/замърсиш  ,,светлият, чистият, божествен образ на младостта".
Общо взето, отвъд ,,вътрешния екшън", живееш удивителния живот на всеки млад човек, тепърва навлизащ в сериозната(отговорната) страна на живота.
На болката от загубата, липсата, неразбирането, но и на творческия порив да ,,ковеш собствената си съдба", да търсиш вдъхновено, да чувстваш неограничено.
Само не приемай твърде лично взаимоотношенията с другите и техните действия! Избягвай крайните оценки! ,,Не съди, да не бъдеш съден"! Чети и между редовете! Това е най-краткото, което искам и мога да ти кажа. Вече не си малък, а и вече те посъветвах нещо в предния ми пост!

Здравей!
Голям екшън, големо чудо! 
Оставаше по некое време да ти се появи и Георги Христов и да запее ,,Черно и бяло в нас се преплитат във неделим кръговрат"...
Като цяло иначе е доста контрастен съня ти. Бели, черни, черни, бели и никакво червено. Червеното на ,,кръвта", на ,,живото", на ,,обединяването на полярностите".
Очевидно си бая ,,опък" човек в живота. Крайността на "Или-или" е малко незряло, но явно си на такъв етап от Пътя ти.
Между крайните ,,Черно" и ,,Бяло" има доста нюанси на ,,Сивото". Някой хора с 50 от тези нюанса написаха книги, та и ги филмираха... да не говорим пък за сивите пилигрими, че ще стане задруга за кръгли украшения
Обаче не може да се отрече комплексността на сюжета. Предполагам, че този ти сън е бил предшестван от доста други, по-опростени като конструкция сънища. Нещо като ,,преследвания", ,,неравни битки с много противници", ,,стоене гол пред хора"... все такива сънища, които предхождат проявяването в съня и на ,,женския" образ. Това е анимата ти. Контрасексуалния ти вътрешен психичен образ. Зомбясалата мъртво-жива ,,красавица с хубав тен" е точно този архетип - анимата. 
Катакомбата, гробницата й е мястото, където стои тя, незахранена от твоята сила. Съвсем нормално е да е толкова ,,изпостеляла".
Въпреки ,,недохранването" й от твоя страна (ниското ниво на интегриране), тя все пак ти показва, че тя е ,,инструментът" ти, чрез който можеш да се ,,изправиш пред Черния змей", ,,Сатан", непознатото, неосветените в съзнанието ти ,,кътчета  Живот". Сатан е и Сатурн, повелителя на формите.
Анимата е инструментът на мъжа за извличане в съзнаваното на съдържанията от безсъзнаваното. 
В твоя случай ,,бялото змийско чудовище", анимата ти напомня за предназначението й - да ,,влезне в тялото" на несъзнаваното (змеят не е само символ на непознатата сила на Хаоса, но и на безбрежната Мъдрост). Рептилоидната форма е да ти напомни, че имаш бая работа по осъзнаването на първичното, животинското - инстинктите. Осъзнаването на егото явно ти е на дневен ред.
В този аспект анимата(жената в теб) завоалирано ти подсказва, че ако я захраниш със силата си ще има тя самата сили да ,,бъде погълната и да излезне" от тъмното тяло на несъзнаваното, за да ти донесе ,,магическата сила" на знанието(змията, кундалини). На алхимичната трансформация на ,,черното в бяло", направляваната Енантиодромия. ,,Гъсеницата" в ,,Пеперуда".
Да, ма ти кво правиш? Отблъскваш я. Бягаш. Политаш. Къде?
Бягаш от ,,църквата", от вече трансформираната й полярност, и къде отиваш? Нагоре!
Е историята в края вече е показателна за вътрешното ти състояние.
Този, който бяга от анимата(жената, майката) е вечномладия бог(puer aeternus), ,,малкият принц". В твоя случай - величествения Черен принц, който е 
,,Звездното дете".
Това ,,бягство" е полезно до време. Мечтите, когато не намират почва в реалността, се превръщат в кошмарите на сивото ежедневие. Живот без любов под формата на страст, която да превръщаме в градивни действия е метафорично казано ,,живот на Сянка", "безкраен спомен за нереализираното бъдеще".
Съветът ми е да ,,омекотиш контрастите". ,,Войнът на светлината" също е до време. И Дон Кихот е бил войн като млад, но като е остарял се е биел с вятърни мелници. 
Вероятно си ,,водна" зодия, щото мистичното и религиозното те влече. Така или иначе си в контакт с 
Поинтересувай се как ,,се приземява Детето"!

Хубава тема!  
Според личното ми усещане за хармоничност, "дисонансът" идва от различният смисъл, вложен като значение в думите - индивидуализъм и егоцентричност.
Индивидуализмът е морално гледище, политическа философия, идеология, социален възглед и учение, утвърждаващо индивида, отделната личност като най-висша ценност.
Но също така се използва като термин, обозначаващ „качеството да бъдеш индивид; индивидуалност“, свързана с притежаването на „индивидуална характеристика, особеност“. Осъзнаването на което, според мен, е "Себеприемане".
Егоцентризмът, по-скоро е склонността да гледаш на себе си като център на света, но не и
Между егоцентризъм и егоизъм има голяма разлика, и според мен, но крайната форма на проява на егоцентризъм е егоизма, а не обратното.
А пък проява на индивидуализъм без да има проявен егоцентризъм е "кокошка без яйце". Взаимовъзникващи са. Без малкото дете да прояви егоцентризма си, ни би могло да осъзнае и собствената си индивидуалност. 
Също така, съвсем в този ред, е логично да се стремим да проявим индивидуализъм, защото без да има Субект, който да познае и да прояви нещо, няма как да има Осъзнаване на Едното, още по-малко пък "служене", което си е насочен към някаква цел, съзнателен поток на проявена индивидуалност. 
Миналото си е необходима предпоставка за бъдещето по пътя към Вечното Сега.
И в най-добрия часовник, зъбните колелца са различни, а не еднакви.
П.п. Механичното "зачеркване", "бягството" от индивидуалността е рационализация на "бягството" от отговорност за собствените действия. Често "бягаме" от отговорност, поради страха от грешки, което се проявява полярно и като перфекционизъм и жертвоготовност. Аз, лично, страдам(изпитвам напрежение) повече от последното. 

Когато си позволим да "изгубим Детето" в нас, тогава образът на Детето се "връща" пречистен и е по-лесно да го интегрираме в личността ни, защото вече сме преодоляли конфликта му с Родителя. А всичко е, за да може да постигнем състоянието Възрастен, което пък с интегрирани Дете и Родител е синоним на Мъдър.
Просто, когато загубим нещо, започваме да го оценяваме истински!

А защо да не е твоята? И това да е част от ,,разговорът ти" с по-дълбокото ти Аз, което някои психолози наричат Висш Аз?
Предното не изключва и аналогично взаимоотношение с друг човек в реалния живот.
В подсъзнанието ни процесите на комуникация не са линейни. Иначе не би имало основа за осъзнаването ни на Синхроничността
П.п. ако може на Ти, че така ми е неудобно. Все пак, независимо от възрастта сме хора, които си споделяме.

Благодаря и на теб! Много позитивно и слънчево тълкуване! Дано се сбъдне, ако се случи ще разказвам :)! 
Благодаря и за клипа!

Благодаря за отговора!
Чета и размишлявам, и пак доста неща ми се изясняват, а за тези сили се помолих да не ми се случват, защото, когато се събудя и още даже по време на сън изпитвам огромен страх. Страх от нещо, което не разбирам и което е много силно и непридвидимо. Взима те, грабва те и те понася и си абсолютно безпомощен, но пък съм благодарна за посланията, които ми отправят. И накрая като се осмислят, се оказва, че всъщност са нещо полезно и важно. Така че може би трябва някак да се науча да не ги приемам точно така... Молбата се  отнасяше по-скоро за момента, защото ми беше нужно да се успокоя.
И отново благодаря, за вниманието и търпението!
 
 

Знаеш ли, nastty, според мен, май не си осъзнала в пълнота "посланията" на предните сънища, които сподели.
Дори неусетно продължаваш "да киснеш в чата на сънищата", очаквайки и надявайки се "нещо свише" да ти посочи "път", различен от този, по който вървиш в реалността. Колкото и да "търсиш" някакви други значения на сънищата, те ще си "носят посланието", което ти е нужно, за да се ориентираш от какво бягаш и не искаш да видиш. 
Защото в реалността нещата са си неща, независимо как ще си ги интерпретираш.
Страхът от несигурността, от грешки, от самотата, от липсата на развитие, можеш съзнателно да спреш да мислиш за тях или както по-често правим - да ги назовеш по друг, по-позитивен начин (интелектуализации). Но тези чувства са в теб. Те са част от живота на всеки човек и не е "здравословно" да бягаме от тях, защото така ги "запращаме"(потискаме, изтласкваме) в подсъзнанието ни. Малко като "щраус със заровена в пясъка глава". А "запратени" там, те са "неосветени"(несъзнавани) и вече завихрят около себе си още от силата ти - за това не е здравословно, защото "загубата на сила" се дължи на "захранването" на точно тези потиснати страхове.
В твоя случай, като млад човек, всичко това е в малка степен, и за това и историите на сънищата ти са "по-спокойни". Все още идва единствено генерализираното(обобщеното) "послание", че просто е време да пораснеш(съзрееш) - Детето (момичето) да стане Майка(жена), без да има "потресаващи" преживявания на "дълбоко пропадане", "ходене по ръба на пропаст", "преследване от кучета" и т.н. все проекции на "нереализирано развитие, следствие на нездрава връзка с реалността", което се получава при прекалено дълго неправене на нещо градивно в живота. А може и да си имала подобни сънища, но да не ги помниш, защото при преживявания отвъд предела ни на поносимост, се включват мозъчни защити и "губим съзнателност" за преживяването.
Въпросът е, че това "очакване и надежда", отправено недотам съзнателно към сънищата ти, няма да промени твоята истинска, вътрешна гледна точка, за това, как стоят нещата и какво се налага да правиш.
В подсъзнанието ни "не важат филтрите" на съзнателните ни желания. Там нещата ги усещаме 1 към 1. Там не може да става въпрос за лъжа, защото сама себе си, вътрешното си същество, не можеш излъга. Проблемът е, че "вътрешният ни глас"(интуицията) често е "замъгляван" от страховете ни, а това се дължи на нежеланието ни да направим това, което ни казва интуицията. За това "разговорът" продължава в сънищата, чрез символи, които са "заредени" с обобщени смисли и значения. Както вече ти споменах:
Дори изчистената( лишена от усложнена образност) смислова линия на сънищата ти вече се "заплита" в "повторено по друг начин", пък и с повече "детайли".
 Пак ти се "появава" детето, което ти казва "мамо" /припомни си предния сън/. Само че вече с това "върви" и страхът да бъдеш "отделена" от детето. А това е вече "грубо напомняне", че трябва да "се отделиш от Детето".
А пък началното "погребение" е това, което трябва да бъде "пуснато да си отиде". Казах ти вече, че в сънищата времето не е линейно. Началото на историята(като послание и съвет) не съвпада със съзнателно възпроизведеното от паметта за съня начало. 
Сестра ти, която е дъщеря на майка ти, се явява пореден образ на "дъщерята, момичето, Детето", което трябва да "бъде погребано", да порасне, да "отстъпи" пространство на "бъдещата жена", да съзрее.
Независимо от "ограждащите отвсякъде високи сгради" - възприетите от теб обществени идеали, "хорското мнение", "хората по високите етажи, които съдят момичето на площадката". Между другото това би трябвало да ти напомни, че е хубаво да не забравяш, че няма съвършени хора, всеки допуска грешки, и да не обръщаш толкова внимание на чуждото мнение.
А пък майка ти е образът на Майката на себе си, която все още не си позволяваш да станеш. Появяването на този образ(на майка ти) заедно с теб "на брега на морето" и последващата тъмна, "черна вълна" е предполагаемият ти страх, че ако "пораснеш" ще трябва да се справяш с отговорностите на зрелия живот, които към момента "виждаш" единствено като неизвестни, но затова пък ?!  "непреодолими" препятствия.
А всъщност не знаеш какво те очаква и съвсем нормално изпитваш страх от бъдещето, под формата на "черната вълна", която ще те помете и за това бягате заедно с образа на майка ти, което отново си ти, но от перспективата на сглобения несъзнателно, идеален образ на "като порасна"(ще стана като майка ми, в идеалната, най-светлата ми представа за нея).  
Този неосъзнат страх от бъдещето пък те сковава и логично се проявява в образа на "колата без шофьор", но и ти напомня, че трябва да се "отделиш" от Детето, което пак ти "напомня" че иска (Ти от тази перспектива си "напомняш" че искаш) да пораснеш и да станеш "Мама". Така, паралелно, даже се проектира и инстинктът за размножаване и в това няма проблем. В сънищата не е една, единствена смисловата линия.
Леле, момиче! Майко мила! Никакви сили!!??!?! Бе, как ще се отказваш от СОБСТВЕНАТА СИ СИЛА. Това е силата, с която "караш колата без шофьор". Само дето, за да се появи "съзнателния шофьор", трябва да се научиш да караш колата(да станеш майка на себе си, "да вземеш живота си в ръце"). Да общуваш по-интензивно, независимо от притесненията. Да правиш, да действаш, независимо от притеснението да сгрешиш. Да чувстваш, независимо от страха от болка. Грешките са това, което ни прави Хора, иначе бихме били машини.
 
П.П. Погледнато от гледна точка на юнгианската анализа към момента Азът ти почти напълно се е идентифицирал с "Puella eaterna"( "Вечно младият Бог", "Светлото, звездно момиче"), за това и изпитваш трудностите на "приземяването", които се проектират в сънищата ти, но от тях може и да си вземеш поука какво да правиш, на къде да насочиш действията си в реалността. Защото реалната оценка, която си даваме за живота ни, си я даваме с цялото същество (съзнание и в много по-голямата си част идва от подсъзнанието, или ако трябва да е по Юнг - с личното съзнателно и личното безсъзнателно, посредством Аз-а). И тя се базира на реални импулси, на това, което  реално сме направили и правим. А другите оценки, които са единствено в съзнанието ни, са илюзии, с които прикриваме някои наши непълноценности.
А както казва и Юнг в "Съвременният човек в търсене на душата" : "Можем да приемем, че отговорът на Фройд е известен. Моят собствен опит потвърждава това гледище, още повече че открих, че сънищата често осветляват по безпогрешен начин несъзнаваните съдържания, които са причинни фактори за една невроза. Това правят най-често началните сънища -тези. които пациентът докладва в самото начало на лечението."
Съответно, според мен още в първите ти сънища имаше достатъчно ясно послание "от теб за теб", които да те насочат какво се случва с теб и накъде да се насочиш. 

Е, определено ме ,,боцна" настоящата ,,мисъл на деня":
Последователност се иска от човека, да не спира вниманието си върху отделни процеси, но да ги обобщава, да образува от тях нещо цяло и тогава да се произнася.
 В случая ще трябва да добавя, че има и "по-обща" перспектива, от която гореописаното ,,непоискано добро", което предложих като възможност, има и "по-дълбоко" значение.
Тези действия биха довели и Детето и Родителя до съдбовни избори, характерни за различните етапи на човешкия ни живот. Аз си ги наричам предизвикателства, но е въпрос на лична интерпретация. Спокойно могат да се именуват и ,,дълбоки противоречия, от които да се развиваме".
Но, поне от моя опит и наблюдения върху съдбите на други хора, независимо как ще ги наречем, подобни преживявания носят след себе си някаква дълбока промяна, разширение. Един вид катарзис.
А подобни ,,предизвикателства" не са кой знай колко в живота ни. И колкото повече Избираме да ги ,,отложим" напред във времето, толкова повече кумулиран психичен заряд се трупа като "напрежение" в подсъзнанието ни. Като тенджера под налягане без изпускателен клапан, .
Дори има и една интересна за мен мисъл, която ще парафразирам:
Ако има някакъв рекламен слоган за ,,Земното преживяване", то той ще е - "Елате да опитате незабравимото преживяване на предизвикателството да ..."

,,Непотърсеното добро" в случая ще се изрази в два различни аспекта. И двата ще са свързани с болка и страдание.
Единият ще е болката и страданието от ,,отбиването от родителската цицка".
Другият ще е болката и страданието от ,,разделянето с изцяло положителната роля", която ни се иска да ,,играем" цял живот.
И тук вече можем да цитираме народни мъдрости, резониращо. ,,Всяко зло, за добро!"
Може и ,,Целта оправдава средствата!". Ала без да ,,го чукнеш", "няма да се спука"! Без радикална промяна в подхода, няма да има качествена промяна на резултата. "Да минеш между капките", често води до това да ,,Остана на сухо"!
Когато крайният резултат е съзнателен индивид, по-свободен в избора си(с премахната или силно редуцирана родителска зависимост), то средствата са оправдани.
Пък и родителя, като неизбежен източник на генериращите действия, ще постигне по-дълбоко осъзнаване на смисъла на Саможертвата (която в случая ще е загуба/пожертване на Его-удобната ,,зона на комфорт")

Донка, според мен в случая става въпрос за две житейски истории. И не трябва да се идентифицираме с нито едната, за да може да се ,,оформи адекватна" позиция.
Едната е на ,,Детето, реещо се в облаците, с недотам обективна оценка на реалността".
Другата е на ,,Родителя, влагащ напрежение под формата на прекомерна загриженост и ,,чертане" на чужд път, спрямо мерките на самия родител".
И двете истории могат да бъдат ,,оценени" позитивно и негативно, водени от емоциите ни, но отвъд това има обективен принцип, на основата на който се е стигнало до описваната ситуация. Принципът на недооценяването.
От една страна недооценяването на какво се дължи материалната обезпеченост, осигуряваща множеството възможности за избор и мечтаене.
От другата страна пък не се оценява нуждата от свобода и диференциране, лично пространство.
А всъщност общото, което ,,свързва" и родителя и детето е прекалената егоцентричност. Проявяват я в динамиката на взаимооотношенията им - полярно.
В предното е достатъчно да приключи анализа на ситуацията.
Адекватни действия:
- според мен, основавайки се на народната мъдрост, най-целесъобразно е ,,Като си строши главата, ке му дойде акъло!";
- от това произтича следващото действие - да се даде възможност само да се справи, "да види със собствени очи откъде изгрява Слънцето";
- това действие е възможно след ограничаването на материалния ресурс, "да се спре кранчето". Това подсигуряване на екзистенцията не е оценявано към момента, а свободната енергия на волята е насочвана към мечти, които са другата полярност на кошмарите. Колкото по-дълго се стои в ,,полярността на мечтите", толкова по-силно ще се изживее ,,полярността на кошмарите", когато Махалото поеме обратния си, балансиращ ход. Потенциалът за достигане до ПР и дори ОКР при детето е доста висок, да не кажа неизбежно...;
- последващо действие е, в този процес, от родителя да се окаже емоционална подкрепа, но да няма финансово ангажиране отвъд ,,наем за квартира". Ако детето няма куража да напусне ,,семейното гнездо", то не винаги това е точно така. Често е и неосъзнато ,,готованство", ,,търтейство", но "заслугата" е взаимна, защото това е невъзможно без родителя-"пчеличка", който носи ,,мед", но не иска да осъзнае силното си желание за контрол и привързване, което го мотивира, и зад което стои Страхът от самота и изоставяне. Последното май се нарича ,,Родителски комплекс";
Горе-долу това са действията, спорен мен.

Здравейте,
Доста съм объркана и се нуждая от обективно мнение за историята, която ще споделя и която много ме измъчва.
На 38г., живея в голям град близо до морето и тъкмо бях приключила дълга, изстрадана връзка, когато по интернет се запознах с мъж, който ми даде много положителни емоции. Това се случи преди около 2.5 години. Той живее в по-малък град и връзката ни беше от разстояние, с редки срещи на 2-3 месеца в моя град. В началото всичко беше страхотно – еуфория, допълване, вярвах, че е сродната ми душа – най-накрая. Виждах бъдеще, макар и трудно, заради това, че всеки си е изградил свой живот в неговия град. Бяхме изцяло откровени един с друг, предвид възрастта и желанието да се обвържем дългосрочно и този път с подходящия партньор. Решихме да не бързаме обаче и да видим как ще се развият нещата.
И тук идва моят проблем. Още в началото той ми каза, че е без работа в момента и си почива след преживени трудности в неговия живот. В началото разполагаше с някакви средства, които свършиха след 4-5 месеца. Отношението му към мен беше безупречно, като изключим липсата на работа и ...както се оказа впоследствие, зависимост от антидепресанти. Пие ги от години. Иска да ги откаже, но не може. Започнал е след някаква консултация след травматично преживяване, уж само за кратко. Приех тази зависимост и се опитах да го подкрепя, доколкото мога. Според мене, проблемът ще се разреши, когато започне работа и се ангажира с нещо. Но вече 2.5 години това не се случва. Не си намира работа.
Започнах да му пращам пари по пощата, за да може да си плаща сметките и да се храни, както и да си купува лекарствата. И това продължава повече от 2 години. Имахме няколко сериозни спора, в които си позволи да ме обиди много грубо, с най-долни епитети и заплахи, задето аз си продължавам живота по старому – работа, приятели и пр., докато той стои сам в родния си град. Очаква от мен да го извикам в моята къща, където той или да се грижи за домакинството, или да си намери работа – било по-лесно. За мене това не е решение. Чувставам се хем обсебена от него – той твърди, че съм целия му свят, хем несигурна и стресирана от това положение - сякаш съм глава на семейство, без реално да имам такова. Не мисля, че е мога да разчитам на него дългосрочно. Когато не е груб, ме подкрепя с думи и ме изслушва, но може от нищо да ‚подпали‘ и приказките да се обърнат на 180‘С. Започнах да го укорявам, че не е достатъчно упорит в търсенето на работа. Как така 2 години само за него не се намери работа? Нито временна, нито нищо. Имаше 2 опита за по 1 един ден, и 2-3 интервюта. Отказва се в последния момент с някакви измислени мотиви. 
Всъщност не е бил на постоянна работа от близо 10 години. Имал е наследствени пари и не е счел за необходимо да работи. Предложих да му помогна да се преквалифицира. Отказа. Вярвам донякъде на чувствата му към мен, но не вярвам, че дава всичко от себе си за да си стъпи на краката. Месеци наред се надявам на промяна. Аз не изкарвам много, помагам на и на родителите си. Засега се оправям, но имам доста проблеми и в офиса, и се нуждая от стабилност, опора. Все повече си мисля, че няма да я получа от този човек. Той дори не разбира, че вечер съм изморена, че ставам рано и имам нужда да си почина след работа, вместо да говорим с часове по телефона, както беше в началото. Имаме постоянен спор за това, че аз съм вечно изморена вече, а той спи до обяд и денят му започва, когато аз вече искам да спя.
Помогнете ми със съвет как да продължа. Опитвам се да зачитам чувствата му, да не наранявам мъжкото му достйноство и его... Но аз самата се сринах и вече съм напълно объркана. Давам си сметка, че това е много време и трябва да направя нещо драстично за да променя ситуацията. Почти съм си тръгнала, но чувствата ми остават – обичта, грижата и тревогата как ще се оправи.
 

За да премине теорията в практика, е нужно да свържете точки, да осъзнаете не само ментално, но и като усещане и разширяване на съзнанието за какво се закача манипулацията му във вас и да го преработите. Едно е да знаеш, второ е да искаш, трето е да можеш, четвърто е да почнеш да го преобразуваш, пето е да го направиш. 
Във вас е. Вие питате, вие търсите решения. 
Следвате автоагресивни програми, които сама не виждате в себе си, не можете да си поставите граници, бъркате невротичната зависимост  садо-мазо отношенията с любов. Прочетете 'Параноя на страстта". Още се казва "Жените, които обичат твърде много.". Походете няколко сесии при добър колега, за да преобразувате маладаптивните си програми!

Донка, брагодаря, че се включи отново!
Мислех да отговоря на поста на Александър, въпреки опитите му за внушения и тоталната му асинхроност, която вече ,,мъчеше" и мен, докато обмислях отговора си.
С теб ми е по-гладка комуникацията, защото има желание за разбиране на другия без осъждане!
Ето това имам предвид!
Ако както казва Александър ,,всичко е едно", тогава и Волята е една, а неосъзнато с Егото си проектираме, че ИМАМЕ наша. Нищо повече от един от стремежите на Егото ни - за ПРИДОБИВАНЕ/ПРИТЕЖАВАНЕ и произтичащите от това оценки, които ,,раздаваме".
Не ние създаваме желанията си обаче, според мен! Ние, с егото ни обличаме в съзнавани форми несъзнаваните пориви на личното ни безсъзнателно, ,,,под" което се "носи потока" на колективно безсъзнателното ни като човешка цивилизация. Древните гърци са създали образната умствена представа за цял Божествен свят на Олимпийиски и Хтонични богове, в опитите си да опишат вътрешното богатство на душата(,,психе") и ,,механиката" на проявлението на "вътрешните ни човешки конфликти". Все пак устоите на съвременната ни западна цивилизация са положени на гръко-римската култура, върху която е апликирана християнската идея за монотеистичното.
Ограниченията, които изпитваме субективно, са проекцията на ,,СуперЕгото"(обществените порядки, приети като дълбоко програмиране) - резултатът от живота ни в Общество с някаква Култура.
Между другото там, където има Избор - има Съзнание. Цената на индивидуалното съзнание е дилемата, от която с избор излизаме с решение. Изборът ни може да е разумен, може и да не е. Последното се припокрива с неразумното животинско и растително поведение, при което няма избор, а безсъзнателно следване на програми(инстинкти или вродени  рефлекси).
 
П.п. Александре, опитай се да си ,,овладееш" егото и да не ме ,,вкарваш" отново в твоите циклажи като този:
Споделяш неизречено твърдение, сякаш не е твое твърдение, и дори завършваш с внушение под формата на лична оценка! Айде малко етика, а?!!
,,Да се откажеш" от собствената си воля има и друго значение, освен буквално възприеманото, което е малко по-сложно за осъзнаване. Може да означава също и да осъзнаеш, че нямаш ,,собствена"(на егото) воля, а имаш единствено свободен Избор в какви желания и последващи действия да я насочиш( свободната воля,която не е твоя) и да изживяваш последствията. Така и не ме разбра, че не твърдя, че няма свободна воля, а че тя не е наша.