Inatari

Всичко е въпрос на диалог и добра воля, даже въпрос на желание за споделяне с определен човек. Как да стане, като единствено в темата се акумулира насилие и агресия се питам аз? Имам желанието да приобщя всеки, който има нужда да знае, да се интересува, но с обиди и нахвърляне не става, надявам се  и ти да ме разбереш, все пак.
Достатъчно теми съм публикувала и коментирала, именно заради доброто желание за споделяне на всичко онова, което знам, заради вярата ми в доброто у хората, независимо дали те ще се окажат от постоянната публика тук или случайно озовали се хора в портала. Говорили сме и за това, знаеш. Форумът е отворен за всички да коментират и разсъждават.

Сайтът за Таро и Астрология вече е налице, остават довършителни работи, но сайтът е функционален за потребители. 
Остават промени по интерфейса, но те не засягат преките потребители. 
 
Тепърва сайтът ще се обогатява с нови теми, каквито е редно да има в подобни форуми.
 
Форуми Мона и Вендор

Човешкият живот има смисъл точно колкото Живота сам по себе си, Живота във всичките му форми. Приемам Вселената като живия университет на всички  живи същества и форми на живот. В изкуството има много автори екзистенциалисти, които живо ме вълнуват с философските си идеи, за мен това е своеобразен вход към смисъла на живота. Аз прекрасно знам своя смисъл на живота и винаги съм го знаела. Това е екзистенциален въпрос, на който трябва да си отговори всеки човек и тук някакси липсва необходимостта от формули и рецепти. Вярвам в богатството на индивидуалности, които сами проектират своя смисъл, сами си отговарят и търсят. 

Донче, аз се радвам на това, което си постигнала ти за себе си, но знам, че то за мен няма да проработи. Разбирам, че тук се генерализира като най- важен екзистенциален проблем сърдечните отношения, безусловната любов и т.н. Но от моята камбанария без емоционална интелигентност и елементарна обща култура няма как да се случат любовните отношения. Ако не ме вълнуват качествата и умствени и личностни в един човек, ние никога няма да станем близки, ще си говорим на различни езици, ще бъдем от различни планети. За това признавам си, привличат ме интелигентни мъже, талантливи, способни хора. Няма как да пренебрегна това, разбира се за някоя друга жена това биха били излишни неща, по тази причина казвам няма рецепта за щастие. Обичам народната поговорка "Търкулнало се гърнето, намерило си похлупака". Надявам се и при мен да стане така един ден, хах. Така,  нека всеки бъде с мнението си и разбирането си.

Честита Баба Марта приятели! Да сте живи и здрави, весели, засмени и благословени! 

Човешкият живот има смисъл точно колкото Живота сам по себе си, Живота във всичките му форми. Приемам Вселената като живия университет на всички  живи същества и форми на живот. В изкуството има много автори екзистенциалисти, които живо ме вълнуват с философските си идеи, за мен това е своеобразен вход към смисъла на живота. Аз прекрасно знам своя смисъл на живота и винаги съм го знаела. Това е екзистенциален въпрос, на който трябва да си отговори всеки човек и тук някакси липсва необходимостта от формули и рецепти. Вярвам в богатството на индивидуалности, които сами проектират своя смисъл, сами си отговарят и търсят. 

Пълна пародия в темата за жената, което дава отговора какви мъже са постоянната публика тук. 

Едно интервю на професор Божидар Димитров относно 3-ти март:
 „Народ, който не помни историята си, е обречен да я повтори!” 
 
Малко от него, останалото го прочетет от линка горе.
 
Каква е разликата между България преди Освобождението и днешната?
-"Огромна. Някой казват, че Следосвобожденска България е нямала никакви успехи. Това абсолютно не е вярно. Българският  политически елит, който управляваше страната от 1878 г. до днес, успя да направи някои големи постижения. Ще ги почна подред.
Българският народ беше около 2 милиона души при Освобождението. Днес е над 8 милиона души само български граждани. 7 милиона в страната и 1 милион в чужбина, но оставащи си българи, и български граждани. Освен това България удвои територията си при Освобождението. Не е вярно, че всичко войни са завършили с поражения. България удвои територията си през 1885 г. А през 1912 г. прибави към територията си днешите южни окръзи -Благоевградски, Смолянски, Кърджалийки, южните части на Бургаски и Хасковски окръг. Освен това през 1940 г., България успя да си върне загубената Южна Добруджа."
 
По повод празника, НИМ отваря вратите си за всички днес, който е в София, може да иде и да види, има уникални неща.
От мен - Честит Национален празник!

Според мен това е стар проблем, но сега нещата са ескалирали до безобразие. Трябва да се направи нещо, да подкрепим кмета на Малко Търново, който вече е поел някаква инициатива. Да се даде гласност по някакъв начин.
Няма да се примиря, че дъбовите гори на Странджа ще оголеят, че ще се развали естествената среда за толкова растителни и животински видове. Нали беше национален парк, какво правят там с машините тогава?

Мъжествеността няма нищо общо с парите.

И за мен жените са "силният" пол, поне в България. Масово неженените мъже се страхуват от жени на тяхната възраст, даже и за приятелски отношения, пълен страх от успели, интелигентни и талантливи жени, хах. Виждам го и в живота на приятелите си и мъже и жени. Мъжете са толкова подтиснати и неосъществени, че им трябва някаква безлична жена-недоносче, за да изградят "уж" пълноценни отношения, в които да се чувстват на място. А жените в никакъв случай не са по-развити или по-разсъдливи масово, просто търсят някой да се ожени за тях, да им направи деца и да им плаща сметките. Ако това са щастливи и качествени отношения между мъж и жена, здраве му кажи! 

Моля за прошка и да е простено на всички Обичам ви.

Радвам, че се намесих, въпреки забраните. По-важното е, че ти вече си наясно.
И в този смисъл, няма как да бъдеш никога Кралица пентакли, въпреки ракурса на таро като опция - то обича да се гаври, но и да напомня какво не можеш да бъдеш.
 
Бъди себе си, нека става каквото ще!

Не, точно 9 пентакли говори, че си на ръба, че си пред избор и че нищо не е предопределено. 
Светът е целта, мигът на спокойствието - бленувано, мигът на надеждата, на краткия отдих преди щурото препускане отново, Кралица пентакли е атрибут на този митичен рай, който не е за търсещия човек. Не е за индивидуалиста. 
 
Комбинацията е апотеоз на мечтата за почивка след дълъг и морен преход, след време на дълга жажда и след период на ненамиране.
Което идва да каже, че точно обратното важи - търси, не се отказвай, страдай, ала бъди себе си. Дори и устните ти да са пресъхнали. 
 
И никога няма да бъдеш Кралица пентакли, не отива на твореца да е това, потвърждение у 9 пентакли - целта е далече, другаде, тя е страдание, изстрадана е, болка е, умопомрачение е, ала е свое. 
 
9 пентакли е островът на Блажените - 
 
погледа ми за добро тя спази,
че за всичко грозно ослепях.
 
Пенчо Славейков, Ослепях

Аз в понеделник 23 февруари съм в София и ще остана доста, поне една седмица, ще се радвам да се видим и организираме )))!

Радвам се, че темата ви вълнува. Няма как да не се пише за тези неща след като отзвукът им в изкуството и съвременната култура е толкова голям.
Какви са съвременните художници ? Нищо друго освен граждани на света, много от големите автори имат такъв смесен етнически бекграунд и се занимават  отдавна с проблемите на мултикултурализма, с глобалното и с локалното.
 
Еклектиката в изкуството има сложен визуален резонанс в работата на много международни, а и български съвременни автори. Натрупването на смислови кодови концепции, родени от културните масиви в световната културна история на човечеството са все по- често тема , визуализация и практика в съвременното изкуство.
 
Смесването и преминаването на изкуствата едно в друго отдавна са факт, но всичко съществува в едно странно равновесие на сложен стилов синтез, който вълнува, който разказва и поставя темите на съвременността по един директен, а понякога и буквален начин. Визирам концептуалистите, даже и новото поколение млади български концептуалисти, с които имам щастието да общувам, да обменям идеи и да водим онзи дълбоко вълнуващ разговор за съжителстването на ултра модерно и древно, на високо технологично и hand made,  на интернационално и локално. 

tomodashi, не зная дали си даваш точна сметка, но ти буквално си заслепен от омраза към USA и същевременно си издигнал в култ Азия и в частност Япония.
Дотолкова, че не се съобразяваш с реални факти от близкото минало и с такива от реалността днес:
- за робството и расизма в Европа и САЩ не си прав, можеш да направиш справка в историята и то от недалечното минало, а за съжаление точно през последните години отново се засилиха позициите на националистическите партии в много европейски държави, както и расистките прояви;
- наркотиците именно в някои европейски страни са съвсем законни за употреба, а най-много наркотици се употребяват в Азия;
- защо те вълнуват повече проблемите именно на азиатците, а не на европейците примерно? а защо не те вълнуват американците, те не са ли хора?
- каква е връзката на националния брутен продукт на държавите както и останалите неща, които си написал, със съдържанието на тази тема, в която се изказваш?

Благодаря за темата! 
Мултикултурализмът е доброто на нашата епоха, според мен. Както никога досега културите не просто се "виждат" и срещат - те живеят заедно. Правим ли, обаче разлика между истинската култура на една етническа група и натрапената униформена култура на "модерния свят". Ако отначало културата "melting pot", с която се гордее американският континент, ни се струваше "the road to the Future"(пътят към бъдещето), то сега нещата отиват към "а road to Hell" (път към Ада). Радвахме се, че няма да сме разделени от граници, езици, религии, предразсъдъци, но не мислехме за това, че ще ни обединят офис дрес кодовете, консервите на рафтовете на супермаркетните вериги, драпането за престижните професии и позиции, криминалетата и сапунените опери, тениско-джинсовото "удобство", тестовите стандарти за човешка ценност... 
 
Докато се радвахме на все по-лесните връзки между културите, пропуснахме да забележим, че културите ни наистина се ТОПЯТ в едно гърне melting pot:
 

 
и в това гърне се получава една безлична каша със съмнителна стойност и цвят. 
В кое виждам негатива на тази еклектика: ние се сближаваме на принципа на нашия общ човешки произход и в същото това сближаване се прилага принципът на уравновиловката и униформизирането. Ще вземем по нещо от всяка култура и ще ги разтопим и превърнем в обща униформа... 

Сенека срещу смъртта
Надеждата е последната утеха в нещастието  Не е мъжка черта да се отстъпва на съдбата Нещастието е повод за мъжество Понякога дори да живееш се изисква кураж. Не защото нещата са трудни не се осмеляваме, а защото не се осмеляваме те са трудни Трудно може да се намери по-подходящ патрон за тази тема от Сенека!

Като всеки човек, който се вълнува от изкуството на съвременността, няма как да не отбележа наличието на този феномен - еклектиката.
 От както сме приели, че сме в епохата на постмодернизма е факт смъртта на всички живи стилове до този момент или наличието на съществуването на онази културна смесица и невъзможността да идентифицираме като естетическа тенденция само един стил. 
Всичко е еклектика, натрупване на културни масиви, които са обособени от духът на времето, в което живеем, а именно мултикултурализма. 
Нищо не съществува в чист вид в изкуството, ние се намираме в ситуацията на преминаване на практики, материали, изразни средства и теми от едно изкуство в друго.
 
Това бихме могли да определим като състояние на еклектика, или липса на стил, на добър вкус, ако не бяха толкова перфектно изведени от определени автори синтезирането, извеждането и систематизирането на стилове и културни масиви и характеристики в една единствена художествена форма, в един единствен художествен обект. 
 
Какви са вашите наблюдения върху този феномен в съвременната естетика на изкуството? Тук включвам всички видове изкуства, не само визуалните, тъй като еклектиката е естетичен резултат във всички изкуства.
 
Какви са факторите, които подтикват творците да уловят именно това еклектично състояние на "цайтгайста" и има ли позитивни страни този феномен? А негативни ?
Също ми се ще да разгледаме чисто културните аспекти в международен план на еклектиката като резултат от мултикултурализма на нашето съвремие. Къде остават идентичността, самобитността, уникалността на един народ, правото на собствено културно наследство и живот извън униформата на еклектиката на масовата култура ?

И на мен нещата ми звучат дълбоко ориенталски, но не може да се издигне емоционалната интелигентност на тази жена - свекървата. И аз подкрепям, че позицията на мъжа е много важна, защото негова е ролята да изиграе мост между свекървата и снахата. Ако той не намери начин да те подкрепи  предразположи добре и теб и майка си просто ще е жив ад. 
Хубаво е, че се изнасяте от там, това ще ти помогне да се стабилизираш и да изградиш по-добра стратегия. Но истината е, поне, ако се съди по думите ти Стефка, че винаги диалогът между вас двете ще е труден. Поради дълбоки и генерални различия с тази женица. Така ще е винаги и никога няма да настъпи  период на искреност  и приемане, освен ако не се намеси мъжът ти. Поне според мен е така. Той трябва да те защити и издигне до толкова, че да си недосегаема за неговата майка, да няма какво да каже или да й покаже колко неуместно се е държала и това би се получило, ако постоянно показва любовта и привързаността си към теб в нейно присъствие. Ако показва уважение и партньорско отношение, майка му би се осъзнала до къде са границите й в собственото й поведение. Ако й покаже колко безценна си за него, майката ще смени тактиката, аз съм убедена в това.

Самоубийството в своята същност е отчаян акт на бягство от действителността.
Кой от каква действителност бяга, вече е въпрос от личен характер.
Неумението на първо място човек да се впише в рамките на общността, в която се намира и нежеланието да надскочи или да промени себе си и или рамките.
Аз не познавам някой духовен учител, който да се е самоубил.
Напротив, този акт на отхвърляне на живота, който се смята за едничкото нещо, което е наистина наше, се отрича категорично.
Често го определят като слабост, но не, това не е слабост, а безразсъдна смелост, породено от отчаяние, с която Човекът се изправя срещу 
Всевишния и му казва - "Не ти искам подаръка, не знам какво да правя с него."
 
Защо се случва при творческите натури? Тъй като таланта, с който работят често е много извън рамката на общо приетото. Талантът има нужда да бъде проявен и това е разход на огромна емоционална енергия, тук битовизмите пречат. Ясно е обаче, че без тях, човек не може да съществува. И неизбежно, когато липсват благодетели, които да спонсорират таланта и да му дадат спокойствие за изява, Човекът изпада в дълбок вътрешен конфликт. Т.е. той има избор или да успее да съчетае таланта с битовизма или ...... да не измисли нищо по - добро от самоубийство. За надскачане на граници, изобщо не говорим, това е друга тема и е пряко свързана с Егото, с което творческите натури се сблъскват.
 
Това от една страна, художници, непризнати приживе заминават по този начин, потънали в дългове и неразбрани.
От друга страна има стотици гениални личности и творци, които чудесно кореспондират със социалната страна и доживяват дълбока старост.
Интровертността и затварянето в свой собствен свят не кореспондират с живия живот. 
 
 Според мен акта на самоубийство, не е свързан с някаква специфика в характера или изключителна способност, а с личността, темперамента и отношението към себе си и към света.
 
 
Когато преминавах обучението и по суицидология в токсикология в една стая лежаха професор написал десетки трудове и алкохолик изпил десетки литри алкохол. И двамата бяха направили опит за самоубийство по една и съща причина, чувстваха са отхвърлени и неразбрани. Нещо повече нямаше човек на този свят, който да успее да ги разбере. 

Може би и за възрастния човек е излизане от комфортната му зона, да се очакват неприемливи за него неща. Права си Донка, но ще поживеем и ще видим. Все пак трябва освен дистанция да има и някакво уважение чисто човешко, никой не говори за любов и привързаност, тези неща биха могли да поникнат все пак в отношенията дори и при камениста почва, каквато е различното възпитание и ценности.

Контрастът между гениалността и посредствеността не може да бъде преодолян, доказано многократно от животите и съдбите на много велики хора. Контрастът и неприемането е винаги за сметка на гениалния човек. Това е цената, която той заплаща. Броят се на пръсти онези, които са били разбрани приживе и то най- вече заради сподвижници, приятели, учители, критици, които са имали очите да видят какво се задава на хоризонта. 
Аз лично не смятам, че аз съм човекът, който да съди гении от величината на Ван Гог и да ги разглежда просто като самоубийци, някакси твърде голямо е онова, което ни е оставил в наследство, за да гледаме на него просто като на болен човек. За това става дума в тази тема. 

И това е написано от почти напълно глух и болен човек, беден и самотен.... Както е завещал Сенека, Той е надмогнал страданието и самотата, за да остави на хората колкото е възможно повече красота и любов и да осмисли всеки един миг, подарен му от вселената... 
Поклон!