infinity1305

Така е, но змийчета ги нарече Венци. Ако трябва да избера название за чудото, за което говоря, няма да бъда снисходителна като него. Но принципно си права. Христос като е казал че не ни носи мир а меч е имал предвид да почваме да се/сечем, а ако си харесваме всичкото какво да дялкаме.

Венци, аз казвах същото нещо, но не толкова сложно Процеса е простичък, и обяснен сложно само кореспондира с гладното, готово да погълне и трансформира в нещо удобно. Няма оправия, не и в мозък, сърце и корем. Не и в това кръвообращение, което изхранва чудовищенца :D

А казват, че никой не е могъл да напише името си по водата...

Аз съм на друго мнение. Дори да обединим в себе си и да слеем "мозък", "сърце" и "корем" и да ги използваме съвсем съзнателно, пак няма да бъде постигнато нищо. Истините са извън тях. Мистиката е в сърцето. И се доближава на дъх от необходимото, но има преградка. Кръв се нарича. Но следя темата с интерес...

Ако отговора не е "завинаги" нищо от съветите по-горе няма да помогне... За съжаление понякога се случват такива ситуации, и няма виновни или невинни... Мисля си, ако всички съвети по-горе не могат да помогнат, тогава една кратка раздяла би била ползотворна. Не до събота и неделя и не само физическа раздяла. Напълно. Ако не друго, поне и двамата ще преосмислите много неща и ще си дадете сметка какво всъщност искате и какво ви липсва... За съжаление детето няма как да обясни адекватно собствената си позиция.

Прекрасно...

Да бъда мост за тихите и чистите когато разпознаят се в полето на нежната искряща светлина... Мнохо хубав стих

Проблема с пчелния мед е различен. Иви е права, силен алерген е, когато се приема вътрешно от деца до три годинки. Алергии се получават по-късно... на 15, да кажем... Често алергиите които имаме като възрастни сме получили още в кърмаческа възраст, с неправилно хранене. Но меда на нас много ни помогна, мажем гърдичките всяка нощ, заедно с много други полезни неща, които научих от вас... Не знам кое я лекува, дали лекарствата или другите методи, но вече е по-добре, което за мен е най-важно. А може би комбинацията от всичко и желанието да и помогна. Благодаря ви

Късметче, благодаря ти, много... Благодаря на всички...

Навярно е така, но като не съм наясно с нетрадиционните методи какво мога да направя, освен да потърся помощта на лекари... С тежко болно бебе в къщи едва ли най-удачния метод е да седна да чета и да уча докато то се задушава без въздух, водя го на лекар за първа помощ. Надявам се поне прочетеното тук да помогне и да спрем антибиотиците. Невежеството ни е най-голямата болест... за съжаление...

Мирена... 7 месечната ми дъщеричка е с тежък бронхит и вече трети ден сме на инжекции за дишане и антибиотик, рентгена и кръвните проби показаха възпаление в двете дробчета, правим инхалации с лекарствени капки, спейче в нослето, мазах с мед снощи, но от всичко това няма никакво подобрение... Хриповете са ужасни, задушава се и не може да диша. Изобщо не яде. Не приемам изобщо уринотерапията, но вече съм склонна да пробвам дори нея, само за да спрат болезнените инжекции и да не ми тъпчат детето с химия. Благодаря за хубавия разказ, научих много нови неща, надявам се да помогнат и на нас... Ако вие сте излекували болестта за 5 дни без лекарства, а ние вече трети ден само се влошаваме с антибиотик, явно е, кое помага наистина...

Consumatum est недостижимо...

Търсач... аз предпочитам да не слагам определения и рамки, нито на Бог, нито на хората, които Го търсят... ...

Фютче, аз си ги чета цитатите, нищо че мрънкам

Шира бре, какво вино... Не обичам дългите цитати, трудносмилаеми са, предпочитам да ми разказват, така по-лесно възприемам. Но и аз нека веднъж да цитирам... - "Ни одна из наших мыслей, не в состоянии понять Бога, и никакой язык не в состоянии определить Его. То, что бестелесно, невидимо и не имеет формы, не может быть воспринято нашими чувствами; то, что вечно, не может иметь временных границ; следовательно, Бог невыразим. Правда, Бог может сообщить нескольким избранным способность подниматься над естественными вещами, дабы приобщиться к сиянию Его духовного совершенства, но эти избранные не находят слов, которые могли бы перевести на обычный язык ощущение и бесплотное видение, повергнувшее их в трепет". Има ли нужда да превеждам...?

Ех, Азбуки, все търсиш спор. Тук не обсъждах и тълкувах филма, а пишех по темата. Освен всичко друго, всеки тълкува различно. Аз нямам против твоите тълкувания, но нека си имам и свои Чела съм я. И не само нея. Няма да ги коментирам. За будизма определено предпочитам Ринпоче-тата.

По-голям самотник от Христос не знам...

Всъщност... ако умеехме да приемаме самотата и усамотеността, бихме прозрели как това е истинската любов... с Бога... далече от всичко останало. Но не можем. Заради неспокойния си ум. А виж тревичките...

Аз бих го нарекла обгрижване, а не даване с пресметливост, за да получиш./птиците/ Те просто се грижат за комфорта на партньора си. Иначе днес само филми разказвам по темите... имаше един руски, "Ласи", мисля. Може да бъркам. Кучето чакаше господаря си на летището повече от 20 години. И това ако не е отдаденост, даване и любов... Е, примери - много. И двамата ме разбрахте всъщност... Въпреки неумението да се изразявам добре. И това. Да.Да.Да.

Венци, самото даване и... съществото му са една прекрасна и обширна тема... Понякога да даваш означава и да дадеш път... за емоционалността на другия, да позволиш да се излее, и да я приемеш /Азбуки, по твоето канче е това /. Не означава само да се раздаваш. Да бъдеш в покой със себе си и да дадеш възможност на другия да опита покоя с теб. Не да го заливаш и задушаваш с любов. Да дадеш присъствие във всеки един момент, дори не само физически, дори когато е ненужно. Да бъдеш съпричастен, макар и да не изразяваш това. То пак достига. Като сте се хванали за това получаване, я кажете, животинките как обичат, а децата...? Дали съзнателно очакват насреща любов, или я дават чиста и безвъзвратна? Ще кажете - кучето се привързва и демонстрира обич, защото някой го е нахранил. Само че не е така. И да го биеш, пак обича. Обича. О б и ч а .

Примамлив е отговора на Късметче, много е лесно и приятно да го приема, особено първото изречение... Много добре казано. Но с радост ще чуя още тълкувания...

Може би е трябвало да го доизгледаш, края бе най-поучителен. Той помърдя... разбра, че самсара го гнети и понечи да се върне в манастира си, само за да разбере, че в този си живот, в това си превъплащение не принадлежи на онези пространства, а именно на самсара... И се примири, прие, върна се в селото при жената. Няма да казвам какво ми хрумна за ролята на жената по пътя на мъжа но в друг живот ще гледам да не нося поличка Оспамихме темата така и така, но от целия филм научих много. Също и това - всеки следва Буда. Никой не помисля за жената на Буда и съдбата и след него. В следващия ми живот ще гледам да не съм мъж

Прости ми, моля, грешката е техническа... Мислех за Азбуки когато пишех, за нейно мнение в друга тема, и съм написала ника и. Неволно е било, извини ме...

Ами... казват, в бедна Индия са най-щастливите същества... Пък по Европа стреса им пречи да виждат красотата. Лични наблюдения.

Свети за всички, дава даже на вампирите, дето не го обичат А и по-горе нали написах - Щастлива съм, защото винаги ще има кого да обичам и на кого да давам. Изхожда от мен, независимо от другите. Лигавя се, не ми забелязвай моля. Думите са разтегливи, Азбуки, от всяка една могат да се родят хиляди. Често излишното убива партньорската обич... Слънцето свети и топли в мълчание... Винаги има и различна гледна точка...