Jump to content
Порталът към съзнателен живот

infinity1305

Участници
  • Общо Съдържание

    827
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от infinity1305

  1. Онова, което ни се случва го провокираме ние с мислите си...
  2. Според мен - казвате на детето че е осиновено веднага щом го осиновите /без значение на колко дни, месеци, годинки е/ и после забравяте, че сте го осиновили. Ако помните че е осиновено ще се наложи и на въпроси да отговаряте след време...
  3. Главата назад и лявата ръка изпъната нагоре , или лежане по гръб за кратко засега спасяват дъщеричката ми /на 6/ а нослето и често кърви. Прекалено често, бих казала, от как учим бебето да ходи и се занимаваме повече с него. Сигурно е така...
  4. Много помага. Също и дъвченето на пчелни килийки като дъвка, продължително и често прочиства синусите трайно. Но подобрението се забелязва поне след месец. Някои казват, че по този начин са се избавили напълно от синузит.
  5. Е, защо пък си толкова черноглед Може би има деца гении, може дори да са повече с онова, с което е бил Моцарт. Може да са някъде по Сомалия. Може да е твоето момченце, но да не знаеш. Както да не знаеш и за другите такива... Би ми било интересно какво означава талант. Дали е приемане от другаде и възпроизвеждане, дали е раждане, или просто съпреживяване. За мен всички деца са гениални, и уникални. И Абибето и Айшето от маалата даже. Иначе, Крис, весел празник утре
  6. infinity1305

    Планината

    Представи си една огромна, висяща планина, потрепваща в пространствата над земята. Като на Пандора. Понякога се питам... какво ли изпълва пространството под нея...
  7. infinity1305

    Срещи с "Аve Musica"

    Първо се учим да слушаме природата... да я чуваме. Когато пуснем в себе си нейното великолепие от трели, ние потъваме в дълбочината на Тишината зад тях. И Я слушаме, но не с ушите си, а с ушите на сърцето. Разпознавайки в нея цялото вълшебство на всяко друго звучене...
  8. infinity1305

    След братско подритване

    "О, Слънце! Не съм част от твоя ден ... Бъди част от моя!" В навечерието на Рождество всички богове застиват в молитва... като прозрачни восъчни статуи са. Ще се роди едно Слънце, но телата им осветява една ефирна тъмнина, онази, която излъчва Майката - Слънце. А новороденото... : ) то като мъничък пумпал се върти около Нея, претворява тъмните и лъчи в светлина, толкова необходима за живота, непразен с Живот. И свети, свети... с отразената своя любов.
  9. infinity1305

    Тъгата...

    Тъгата... познание е
  10. Честито Рождество и весела Коледа
  11. infinity1305

    ЛУЦИФЕР

    Много хубав стих, като приказка е...
  12. infinity1305

    С любов

    Много силна картина...
  13. Вятърка се засмя звънливо и приседна на крайчеца на едно пухкаво облаче. Малките бели семенца, които грижливо беше посяла и дни наред топлеше и закриляше, вече бяха големи красиви растения и сипеха снежните си цветове над земята. Размята коси и духна силно към тях за да ги разпръсне навсякъде. Трябваше да покрият всяка полянка, всяка горичка, да застелят пухкав килим по пътечките, че много хора щяха да минат по тях. Беше надникнала в писъмцата им, които пишеха всяка година и беше видяла, че ще празнуват Рождество. Весело прелетя над заспалите къщици и закачливо чукна по нослето един голям морков - някой го беше гризнал отстрани, а после го бе набучил за нос на един снежен шишко. В съседския двор имаше проточени връвчици с разноцветни панделки и лампички, а до колибката на един пухкав самбернар видя миниатюрна дървена люлка, в която спеше още по-миниатюрен младенец и около него летяха дървени ангелчета. От там хукна към кулата на градския часовник и завъртя стрелките му, да ги събуди. Не биваше времето да закъснява щом радваше хората. Потанцува върху шапчицата на един комин, търкулна се по покривите и със смях прескочи сградата на училището. Сега то беше тихо и тя чу как блаженно похърква. Премина набързо и над големия градски парк, разреса с тъничките си пръсти косите на елхичките, подръпна белите им премени и поседна да си поеме дъх. Изведнъж се натъжи. Никъде не видя малкото врабчово гнездо, което наесен беше съборила без да иска. Тогава грижливи ръце го бяха закрепили обратно, а после видя малки глупави врабченца да зъзнат на електрическия стълб. Сърчицето и зазвъня от тревога. Хукна да го търси и не след дълго го забеляза килнато настрани да помръдва и да се поклаща. Приближи лекичко, извади мъничка вълшебна свирчица и засвири... Свиреше тихо, така че само в сърчицата си да я чуят, а от свирката се изсипваха безброй снежни тичинки и завиваха малките птичета, заспали на студа. Усмихна се. Никак не бяха глупави тези сиви хвъркатковци. Знаеха като нея, че Той се ражда всеки ден, дори всяка минута в разтворените сърца и се чудеше защо хората искат да празнуват Рождеството Му само веднъж в годината.
  14. Всички сме примитиви... и едните и другите, само по различен начин. Двуполюсен свят. И всяко нещо в него си има половинката. Когато се съберат не са ли едно? А в целостта нима има значение кое точно какво е...
  15. Привличането на противоположностите, Хриско... Не са еднакви, само се допълват.
  16. Има един стар филм - "Сексмисия" се казваше. Там жените живееха в свой женски свят под земята, самооплождаха се и се раждаха само момиченца. Един красив стерилен свят - мечта Но отнякъде проникнаха двама мъже, размразени от миналото и объркаха цялата дандания. Изведоха жените на повърхността при слънцето, а главната Дама се оказа... мъж с перука Извода е - не се доверявайте на господата, мили дами. Невъзможно е такова чудо като свят без мъже или самооплождане, в този свят
  17. Инфинити, а защо искаш? Зависимостта ми е навик, а не необходимост, затова... Не употребявам никакви газирани напитки, или сладки напитки, изобщо - пия само чиста вода, много рядко чай /предимно в студените месеци/, и това кафе - като някакъв порок го приемам защото не се поддавам на изкушението след аромата му, или ако не го употребявам известно време, а именно навик - ставам сутрин, механично пускам машината, правя си кафе, после още едно, по-късно през деня пак, и вечерта също... винаги по едно и също време, винаги по един и същи начин, в една определена чаша и с винаги същите добавки... - ужас някакъв добре че не винаги го допивам... Стане ли време за кафето прекрасно знам, че става дума за навика, а не за удоволствието от ароматната напитка. И пускам да се пълни в чашката... Никак не се чувствам добре, зависима от навици.
  18. infinity1305

    На изпит

    Притесненията и страха ни провалят, не нещо друго. На другия изпит иди без много да му мислиш, дори изобщо не го мисли. Просто иди щастлив.
  19. :D много ме разсмя Дали помогна молитвата...?
  20. Това си е тема с две остриета и наистина е интересна. galgo писа за духовна кражба. Има още кражба на души. Има кражба на идеи, на авторски права, на усмивки, на органи, на деца, на всичко, що е живот. И аз не оправдавам нито една от тях, но... крадем каквото нямаме, а много искаме да имаме и не знаем как да го сътворим-придобием по друг начин. Една неприятна игра на добро-зло е това... и помита след себе си всички, покрай които премине. Някои казват: "Не кради, поискай си, ще ти се даде". Но дали наистина е възможно... Представете си как храним разни същности със себе си ежедневно, дали можем да им се раздаваме така, ако си поискат. А бедното дете, което посяга към хляба... то посяга и към сметта ни.
×