Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ася_И

Участници
  • Общо Съдържание

    2091
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    8

Репутация Активност

  1. Like
    Ася_И got a reaction from Мария-София in Децата и домашните любимци   
    Вкъщи винаги е имало животинки - кучета, рибки, костенурки, сега - 2 котачета.

    Когато родих първото си дете широко разпространено беше мнението, че котките са причина за алергия сред много от децата, че въобще не трябва да има домашни любимци вкъщи, че папагалите и някои др. птички разпространяват един специфичен микроорганизъм... Бъррр. Последните изследвания показват, че май нещата не са точно така . Напротив, децата с домашни любимци имат по-силен имунитет.

    Имаме си бебче отскоро . Какво да кажа за животинките? Кучетата лаят, бебчето спи. Ако мръдна на повече от 2-3 метра от количката най-старото куче отива и ляга до количката да я пази. Не че има причина - на двора сме. Вътре вкъщи е същото. Ако Бебката плаче - най-възрастната котка отива и се изправя на лапи да види защо е неспокойна. Такива грижи се полагат за дребосъчката, че нямам думи.
  2. Like
    Ася_И got a reaction from inadejda in Великата майка - история   
    "Връщам се пак от Учителя. Тъкмо на завоя „Чепино - Оборище”, където живеех, същият глас ме спря и запита: „Къде отиваш?” - У дома. - „При кого?” - При сестрите си. - „При кои сестри?” - Тук вече аз не отговорих нищо, защото е ясно при кои сестри отивам. Ясно е за момента, но не и за следващите дни, месеци, години. През това време научих, че една е сестрата и че трябва да работя за нея, да изработя вътре в себе си широкото, велико понятие сестра, не само по кръв, нито по нация, а широко, безименно и без граници. Задача е това."
    Из спомените на Паша Тодорова,
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  3. Like
    Ася_И got a reaction from Донка in Петър Димков - Лечителя   
    Из рецептите на Димков:


    Розмарин

    Тази билка се употребява против мозъчно възпаление - менингит.
    Дозировка: Вземат се два-три стръка бабин косъм (розмарин), варят се в малко вода, докато остане 1/4. В отварата се слага камфор, силна ракия или спирт. Всичко това се налива в шише, откъдето се взема по малко течност в памук и се трият цялата глава и врата.

    Това се повтаря два-три пъти на ден.

    Против пърхот
    Дозировка: От бабин косъм и коприва се вземат по 3-4 стръка, варят се във вода 20-25 минути. В отварата се налива и 1 чаша оцет (кафена чашка). С тази отвара се мие косата два-три пъти седмично. Прочиства пърхота, спира падането на косата и стимулира растежа й.

    Добър стимулант при умствена и физическа умора
    Дозировка: 2 ч. л. розмарин в чаша вода 300 г. се запарва, пие се по малка чашка два-три пъти дневно. След прецеждане топлата билка се използва като лапи при контузии и ревматизъм и за гаргара. Използва се в народната медицина и като инсектицидно средство против молци.
  4. Like
    Ася_И got a reaction from Лъчезарна in Мисли на Учителя за българите и славянството   
    "Най-важна любов е любовта към Бога. Този център е от най-голямо значение у човека. И ако българите са страдали досега толкова много, това се дължи на факта, че у тях тази жлеза, този център на любов към Бога е слабо развит. У славяните, обаче, този център – любов към Бога – е най силно развит. Затова именно на тях е дадено толкова много земя. Защото те обичат Бога. Няма народ, на който Бог да е дал толкова много земя, както на славяните. Докато славяните обичат Бога, всичко ще имат. Щом изгубят любовта си към Бога, всичко ще изгубят. На какво се дължи силата на човека? Силата на човека се дължи именно на тази жлеза у него, на любовта му към Бога."

    "Вие сте българи и затова вземете пример от евреите, бъдете по-умни от тях. Човек, който се обезверява в Божественото, за него ще дойде дървото, той ще мине през големи страдания и изпитания. „Всичко изпитвайте и доброто дръжте“, казано е в Писанието."
    В началото бе словото
  5. Like
    Ася_И got a reaction from Лъчезарна in Мисли на Учителя за българите и славянството   
    Стана невидим
  6. Like
    Ася_И got a reaction from Розалина in Неделни Беседи - история   
    "Когато Учителя говореше, салонът на Изгрева беше всякога препълнен. Който закъснее малко, оставаше прав до вратата, а понякога и вън, пред прозорците. Лете и зиме всички места се заемаха отрано.
    Към 9 часа и 30 минути брат С. засвирваше с цигулката и ние запявахме в хор.
    Точно в 10 часа, с Библия в ръка, Учителя влизаше в салона, заставаше прав на катедрата, докато завърши песента. След това поздравяваше с вдигане на ръка, казвахме няколко молитви и сядахме. Сядаше и той, прочиташе някоя глава от Евангелието и започваше беседа.
    Учителя говореше тихо, но ясно се чуваше навсякъде, като че шепнеше на душите ни. Всички се обръщахме на слух и всеки мислеше, че казаното е специално за него. Така ни допадаха неговите живи слова – словесното мляко, с което хранеше гладните ни души."
    Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"
  7. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Мисли от Учителя за Доброто   
    "Доброто е основа на живота. Доброто е почва на живота и същевременно – негова храна. Само Доброто може да подкрепи живота, само Доброто може да го подхрани."
    Единица мярка

    "Когато Бог се ограничава, ражда се Доброто в света. Когато човек се ограничава, Злото се ражда. А когато се освобождава от ограниченията, явява се Доброто. С други думи казано: когато в човешката душа се зароди великото желание да служи на Бога, тогава се явяват условията за Доброто."

    "Човек иска да създаде Доброто в себе си. Доброто обаче не се създава, то се ражда. То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви. Човек трябва да бъде добър, защото Доброто е основа на живота. Без Добро, животът на човека е без основа."

    "Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползваното Добро в миналото."
    Добро
    От Учителят говори

    "Трябва да знаете, че съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието. Човешкият живот се движи между тези два полюса."
    Еволюцията – космически път за човека. Закони на Еволюцията
  8. Like
    Ася_И got a reaction from Ани in Мисли от Учителя за качествата на ученика   
    „... Някои упътвания, които Учителят дава на ученика.

    „Бъди твърд като земята!

    Бъди мек като водата!

    Бъди бърз като въздуха!

    Бъди лъчезарен като светлината!”

    Думите „твърд като земята” значат да си постоянен, устойчив в основните идеи на живота си. Никакви съблазни и изкушения да не могат да те отклонят от твоите убеждения.

    Думите „мек като водата” значат да имаш мекотата на любовта. Всяка груба постъпка на човека сгъстява и втвърдява материята на тялото му и в него не могат да проникват висшите трептения, които идат от Божествения свят.

    Думите „бърз като въздуха” значат бърз в служенето на Бога, във вършене делото Божие. Когато ти дойде една Божествена идея да направиш нещо, направи го веднага, пристъпи веднага към работа, без отлагане. Отлагането е спънка за духовния напредък на ученика.

    Думите „лъчезарен като светлината” значат да си озарен от лъчите на мъдростта и знанието. „Любов без мъдрост не може”, казва Учителят. Те вървят ръка за ръка. Мъдростта дава разумните методи за приложение на любовта.”
    Из Няколко думи за първите стъпки на ученика – 1
  9. Like
    Ася_И got a reaction from Ани in Мисли от Учителя за качествата на ученика   
    „Интересен е начинът, по който са дошли учениците в Школата. Тук виждаме чудните пътища, по които работи Божественият Промисъл. Няма нещо случайно в живота на ученика. Една книга, един разговор, една среща, уж случайни, са резултат на едно разумно ръководство отгоре.”

    „Учителят каза веднъж в разговор: „Човек не може да влезе в Божествената Школа на Бялото Братство по свое желание. Някой може да каже: „Аз съм свободен, ако искам, ще вляза.” - Не, Всемирното Бяло Братство като види, че един човек е готов, приема го горе. И тогава у него на земята се явява желание да влезе в Божествената школа. Ако не е приет горе, у него не се заражда желание да влезе в Школата.””

    „Защо Учителят набляга на необходимостта ученикът да прави опити със законите и методите, които дава в Школата? Защото има закон: Знанието, което си придобил, ако не си го опитал, не си го преживял, ще остане на земята, няма да го вземеш със себе си в следващите прераждания.”

    „Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някои хора, твоята любов не трябва да се изменява, ако забележиш някои недостатъци в тях. Защото ти обичаш Божественото в тях. Недостатъците са нещо външно, те не засягат човешката душа. Те са нещо временно, преходно, защото когато човек се издигне на по-висока степен на развитие, те изчезват.

    Учителят препоръчва следното правило за ученика. Това правило представя добър метод за развитието на любовта в него. Когато срещне някого, да се обърне към Бога със следните думи: „Господи, този човек да се прояви така, както Ти се проявяваш.” Ако ученикът прави това постоянно, ще стане голяма промяна в него. Ще стане промяна и в тия, за които казва тия думи.”

    „Целта на Школата е да се подготвят хора модели, образци на новата раса, която иде на земята. Целта на Школата е да се подготвят група хора, които да бъдат носители на новото, което иде в света. За да се създаде новият човек, новият тип общество на шестата раса, ученикът трябва да живее в атмосфера на взаимна любов. Учителят казва: „Ако двама ученика взаимно се нагрубяват постоянно, отстраняват се от Школата. Но никой няма да им каже нищо. Горе, в невидимия свят, се отписват от Школата, а долу може да продължават да идват.””
    Първи стъпки на ученика – 1
    Боян Боев - Доброто разположение
  10. Like
    Ася_И got a reaction from Ани in Мисли от Учителя за красотата   
    "Красотата - това е Бог, или Бог е красотата. Ние казваме, че Бог е мъдрост, любов, истина, но едновременно Бог е и красота. Само така можем да разберем значението на красотата при възпитанието на човечеството - когато разберем, че Бог е красота."

    "Ние виждаме красотата и в произведенията на изкуството, музиката, живописта, поезията, скулптурата, архитектурата и други някои добавъчни изкуства. Човешката душа е красива, защото в нея са вложени Божествени сили. Когато ние почувствуваме присъствието на Бога в един човек, тогава ние започваме да чувствуваме красотата на неговата душа."

    "Копнежът към красотата е копнеж към Бога. Който търси красотата, било в изкуството, било в природата, той търси Бога."

    "Всеки човек, който живее в света на красотата, който цени красотата, обича я и иска да се потопи в нейния възвишен свят, той непременно ще дойде до любовта, непременно любовта ще се пробуди в неговата душа."
    Из За красотата, беседа от книгата Доброто разположение
    (Лекции по теми из Словото на Учителя с автор Боян Боев)
  11. Like
    Ася_И got a reaction from veselinvalchev1981 in Мисли от Учителя за Хармонията   
    "Ако искате да сте в пълна хармония с Бога, станете дете на Любовта. Тогава ще бъдеш в съзвучие с Бога. А щом си в хармония с Бога, тогава всичко, което е в Бога, се прелива в теб."

    "...Любовта е висш израз на хармонията. Когато ти имаш тази Божествена любов, ти си в хармония не само с този и онзи човек, но с цялата вселена. Щом си в хармония с цялата вселена, тогава между вселената и тебе ще има приток на енергии, които ще се вливат в твоя организъм."
    Из лекцията "Любовта като здравен фактор" от книгата Доброто разположение,
    Издателство "Бяло Братство", 2002 г., ISBN: 954-744-026-8
  12. Like
    Ася_И got a reaction from veselinvalchev1981 in Мисли от Учителя за Хармонията   
    "Учителят постъпва по същия начин: направи ли ученикът погрешка, никому никаква отстъпка не се прави – не се прави отстъпка нито на учителя, нито на ученика. Направи ли грешка – вънка, поправи ли се – пак вътре. Защото в дисхармонията цялото Небе се разклаща. Ето защо се казва, че нечист не може да влезе там. Това ще го имате като правило, това е съзнателен закон. От вас зависи да сте в хармонията или вън от нея – вие сте тези, които си налагате да бъдете вън или вътре в хармонията."

    "Като говоря за Любовта, подразбирам, че тя предшества хармонията, а хармонията създава условия, за да се прояви тази велика Божествена сила, която, като дойде, внася здраве, а здравето внася хармония. Външната хармония дава условия за Любов, Любовта дава Живот, Животът – здраве, а здравето внася вътрешна хармония у нас. Така че хармонията отвън се формира вътрешно."

    Из "Влиянието на хармонията в живота", Беседа от книгата Великата Майка,
    Издателство Бяло Братство, 2006 г., ISBN-10.. 954-744-068-3, ISBN-13.. 978-954-744-068-5
  13. Like
    Ася_И got a reaction from veselinvalchev1981 in Мисли от Учителя за Хармонията   
    “Животът седи в изпълнението на онова, което Бог е създал по закон и ред. Тази хармония е необходима както за вашия индивидуален живот, така и за вашия семеен и обществен живот. Тя е необходима и за вашия ум и сърце. Вашият ум и сърце не могат да се развиват без хармония. Сега няма какво да ви говоря, вие сте опитали какъв крах настава в сърцата ви, когато нарушите хармонията – всяка дисхармония се изразява със сълзи. Щом има хармония, в сърцето има Радост, щом има хармония, в ума има Радост.”

    “Сега във вашите умове се явява въпросът как може да се оправи тази дисхармония. Може – ще насочите ума си към Бога, ще знаете, че Той е Великата хармония и само за Него ще мислите. Няма да мислите за Бога като за някой стар белобрад дядо, а ще мислите за Бога като за Велика хармония, в която всичко живо отдава вниманието си на Него. Затова всички се стремим към Него и всеки иска да Го схване. Мисли за Великата хармония на Живота и веднага ще ти стане леко! Не се старай да схванеш какъв е Бог, каква е формата Му, а мисли за Него като за Велика хармония и веднага ще ти стане леко.”

    “Хармонията изключва думата не мога. Който иска да живее, да се развива, той трябва да казва мога, а който не иска, той трябва да отиде на гробищата. Който не може, пращат го вън от училището и тогава започва обратният живот. Хармонията съществува само тогава, когато казвате мога.”

    “Сега, не че у вас няма усилия – у вас има много усилия, стремеж и всички тези неща са добри, но стремежът, желанията ви трябва да се насочат разумно във великия стремеж на Любовта. Може да имате стремеж, но ако не изберете онова време, което изисква хармонията, ако не вземете в съображение законите, които работят, всички ваши усилия ще бъдат безплодни. Сега вие ще запитате: „Защо аз днес не раста, защо нямам това схващане, защо мислите ми са малко разбъркани?” Хармония, хармония трябва! Хармонията трябва да я възстановите по всякакъв начин, при каквито и да е жертви! Възстановите ли хармонията, каквито жертви и да дадете за нея, нищо не е изгубено. Необходимо е да се възстанови тя в душите ви.”

    “Когато се въдвори хармонията, чувствата ще дойдат; когато се въдвори хармонията, правилните движения ще дойдат. Всичко това зависи от тази Божествена хармония. Щом тя се нагласи, подобно на махане с един магически жезъл всичко ще се нагласи. Когато няма хармония, с години може да работите, но нищо няма да направите. Сега всички във вашия живот мислите само за себе си, т.е. вие казвате: „За това мисля, за онова мисля.”

    “Сега, хармония е потребна изобщо за жените – хармонични мисли, чувства и действия. Това е най-великото в Живота, което човек може да изучава. Единственото нещо, което създава човека, това е хармонията – този закон може да го проверите. Когато имате хармония в ума си, в сърцето си, във волята си, всичката ви работа върви, лукът е препържен за половин час, всичко свършвате и казвате: „Днес работата много добре ми върви!” Това е само една малка хармония, а какво може да извърши!”
    Из "Влиянието на хармонията в живота", Беседа от книгата Великата Майка,
    Издателство Бяло Братство, 2006 г., ISBN-10.. 954-744-068-3, ISBN-13.. 978-954-744-068-5
  14. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Мисли от Учителя за Истината   
    „В живота на съвременните хора има много непотребни неща, които постепенно изместват важните и красивите неща. За да не става изместване, човек не трябва да спира вниманието си на маловажните неща. За пример, хората искат да станат велики, богати, учени, да се прославят и най-после, ако има време, тогава да търсят истината. Не е ли по-добре човек да тръгне по обратния процес, да намери истината, а после да се стреми към останалите неща? Ако първо придобиват благата на живота, а после истината, всичко придобито ще се изгуби. Ако първо придобиете истината, а после – останалите блага, всичко, което сте придобили, ще го запазите. Следователно, за да не губите благата, които придобивате, намерете първо истината. Ако истината остане на последно място, придобитите блага едно след друго ще изчезнат.”

    „Една от великите истини на живота е, че Бог е изпратил човека на земята нито да господарува над ближния си, нито да му слугува. Ако някой е изпратен на земята да бъде господар или слуга, той непременно щеше да носи своите акредитивни писма. Ако не носи такива писма, положението му не е сигурно. Човек трябва да слугува на Бога чрез ближния си, а не на самия човек. Не е лошо някога човек да бъде господар, нито е лошо да бъде слуга, но той трябва да знае защо иска да бъде господар или защо иска да бъде слуга.”

    „Засега истината е скрита за вас, защото не сте се справили още с противоречията, т.е. не сте изплатили дълговете си. Всеки човек носи истината в себе си, но всички не са я проявили. Идете в света да я приложите. От начина, по който я приложите, ще зависи как ще издържите изпита си. Ако можете са предадете истината на хората, вие сте издържали изпита си добре и влизате в новия живот.”
    Из Първият ден
  15. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Мисли от Учителя за Истината   
    "Нещата, които са верни, и да ги докажем, са верни, и да не ги докажем, са верни. Нещата, които не са верни, и да ги доказваме, пак не са верни. Верните неща, и да ги отхвърлите, и да ги приемете, те са все верни. Истината няма нужда от доказателство – и в самия живот се проверява това."

    "Силата на истината седи в здравината на човешката воля. Някой иска да има силна воля. Ако твоята воля се подхранва от истината, ако твоето сърце се подхранва от любовта, ако твоят ум се подхранва от мъдростта, ти може да си един от тези хора, тогава всичко, каквото искаш, то ще ти бъде. Любов с вяра и надежда без никакво съмнение; мъдрост, в която да няма никаква тъмнина и истина, свободен да бъдеш, без никакво противоречие да няма в ума ти. Никъде да не се съмняваш, да не се чувствуваш, че си ограничен – нищо повече."
    Из Доброта и справедливост, 34-та НБ, 12.IX.1937 г.
  16. Like
    Ася_И got a reaction from Слънчева in Мисли от Учителя за Истината   
    "Аз ще ви оставя да размишлявате и сами да констатирате истината. Истината трябва да изпъкне – ни повече, ни по-малко! Тази истина не искам да ви я представя толкова бляскава, че да ви ослепи. Прекарвам я през много облаци, за да я направя поносима за вашите очи, и с това искам да ви избавя от илюзии, които създават всеки ден нещастия, защото тези илюзии ви отдалечават от Бога."

    "Новият човек трябва да бъде създаден по образа на Бога в Правда, Святост и Истина; в Правда – по отношение на тялото, в Святост – по отношение на душата, в Истина – по отношение на ума. Затова отхвърлете лъжата, която е качество на ума, негов недостатък и всякога с ближните си говорете само истината. Всички спорове между близките стават само заради лъжата, защото се заблуждаваме един друг. "

    "Като ви казвам някоя истина, гледам ви, обръщате си погледа към другите и мислите, че за тях се отнасят тези думи. Аз никого не изключвам, а говоря за всички."

    "Говорете истината тъй, както си е! Само така Господ ще ви научи на всичко и другите хора ще ви съдействат в мислите и желанията ви."

    "Сега, мнозина от вас посещават Братството само за да се изправят работите им. Идвате тук като на театро, за да ви нагостим, след което излизате и казвате: „Вие не сте такива, каквито сте.” Вие още не сте разбрали какви сме ние – ще минат още хиляди години, докато разберете това. Ние сме от тия, които разширяват съзнанието на всеки човек, за да слезе Христос и да разясни Истината на Живота. А тая Истина трябва да бъде такава, че да влезе Божественото съзнание, за да се изрази законът на Божествената Любов във Вселената. И какво по-хубаво от това! С тази Истина можем да работим. "

    "Аз, когато говоря истината, най-първо я говоря за себе си и щом я говоря тъй, както аз я разбирам, ще я разберете и вие. Представете си, че свиря нещо хубаво и вие слушате – аз се радвам и вие се радвате. Аз свиря на себе си, вие ме слушате и казвате: „Много хубаво, благодаря!” Казвам: „Няма какво да благодарите, аз свиря за себе си, а вие, които сте възприели музиката, благодарете за това.”"

    "Аз вярвам, че във всинца ви има едно горещо желание да се домогнете до вътрешната Истина. Мнозина казват: „Искаме да знаем Истината.” Аз превеждам думата Истина: вие искате да бъдете свободни. Но за да дойде човек до Свободата, трябва да има Живот, трябва да има Светлина. Най-първо трябва да има Живот, след това – Светлина, Знание, а след знанието иде Свободата. След Свободата вие ще научите какво нещо е Истината."

    Из "Великата Майка", © Издателство Бяло Братство, 2006, ISBN-10.. 954-744-068-3, ISBN-13.. 978-954-744-068-5
  17. Like
    Ася_И got a reaction from Ани in Мисли на Учителя за Чистотата   
    "Ние сме за физическата чистота, т.е. за чистия въздух на земята. В духовния свят ние изискваме чистота в чувствата, а в Божествения свят изискваме чистота в мислите. Ако на земята лицето ви е чисто, пълничко, червеничко, с такова лице няма да ви приемат в духовния свят. Там се иска друго лице, с особена чистота, красота и цвят. Грамадна е разликата между изискванията на физическия, на духовния и на Божествения свят."
    Ценната дума

    "Сега вие разглеждате Чистотата като едно специално качество. Чистотата у вас трябва да бъде атмосфера, в която да живеете. Чистият въздух, чистата вода, чистата светлина – това подразбирам аз като Чистота. Чистотата да стане условие, при което да можем да живеем! Можем да бъдем всички чисти, можем да живеем в чисти условия. С някои от вас ще направим тези малки опити. Някои от вас са по-близко до планината, по-лесно могат да се качат. А други ще трябва дълго да се упражняват, защото са толкова далече от планината, че трябва с дни да пътуват; такива по-трудно ще станат чисти, по-далече са от планината. Но Чистотата е една необходимост за сърцата ви. С тази Чистота ще започне Любовта. Любов не може да има без Чистота. Затова искам очите ви да бъдат прозрачно чисти, ясни и меки, а не мътни. Мътните очи показват развален стомах. Неспокойните очи показват, че нервната система и умът не са чисти. На всинца ви погледът трябва да бъде чист, ясен, мек, изразителен, интелигентен. Който ви погледне, да каже, че в този младеж има благородни чувства, благородни мисли и възпитателна воля. Това да се чете във вашия поглед. Когато ви погледне човек, да каже: „Три неща виждам в твоя поглед: чувства, мисли и волеви действия“. И в младите братя, и в младите сестри искам винаги това да се чете в погледа им. Когато ви погледна, всякога ще ви питам: „Мисълта ви как е, светла ли е? Чувствата ви благородни и чисти ли са? Действията ви свободни ли са?“"
    Беседа за младите

    "Хората говорят за чистота, но я разбират само външно. Що се отнася до психическата чистота – в мисли и чувства, малцина я разбират. Някой измие чинията, в която е ял и казва: „Чиста е вече“. Относително е чиста, но не абсолютно. Като си служи с една чиния известно време, тя се прониква от частиците на храната и става нечиста. Мъчно се отстраняват малките частици, които са проникнали в шуплите на чинията. Също така и мислите, и чувствата оставят следи, както в съзнанието на човека, така и върху предметите, с които са били свързани. Един американец разправя една своя опитност. Веднъж той си купил един нож. Забелязал нещо странно: колкото пъти хващал ножа, в него се явявало желание да убие някого. Заинтересован от това неочаквано за него желание, той проследил пътя, откъдето дошъл ножът в ръцете му. Какво се оказало? Ножът принадлежал на един престъпник, който убил с него няколко души. Значи мисълта на престъпника за убийство останала върху ножа. Не се измива лесно психическата нечистота. Огън е нужен, за да се пречисти светът от физическата и психическа нечистота. Като знаете какво представлява нечистотата, пазете ума и сърцето си от мисли и чувства, с които са извършени престъпления. Нека всеки се запита, има ли тази чистота, която му е била дадена първоначално."
    Единственото нещо
  18. Like
    Ася_И got a reaction from Ани in Мисли на Учителя за Чистотата   
    „Нужна е абсолютна чистота за тялото, за сърцето и за ума. Физическото тяло на човека има около седем милиона пори, които трябва да бъдат отворени. Астралното и умственото тяло също имат много пори, които трябва да бъдат отворени. Ако живее в абсолютна чистота на мисли, чувства и действия, човек ще бъде съвършено здрав. Затова, именно, се препоръчва на всеки човек да се храни с чисти мисли и чувства.”

    „Направете опит, в продължение на 10 дни да живеете в абсолютна чистота, за да схванете разликата между чистия и обикновения живот. Дръжте тялото, ума и сърцето си в чистота. Ще кажете, че чистотата се отнася до стария, т.е. човек трябва да поддържа чистотата си в старини. Докато е млад, и без това той е здрав. Старият трябва да поддържа чистота, за да бъде здрав. Не е така. Според мене няма разлика между стар и млад човек. И младият, и старият трябва да живеят в чистота.”

    Из Знание и прилагане
  19. Like
    Ася_И got a reaction from Ани in Мисли на Учителя за Чистотата   
    „Днес всички говорят за морал, за чистота, но малцина прилагат това, което говорят и изискват от другите. Къде е погрешката в живота на хората? Те се наемат да чистят себе си или своите ближни, но не свършват работата докрай. Ето защо, чистиш ли нещо, ще го изчистиш напълно, отвън и отвътре. Искаш ли от хората чистота, първо ти ще я приложиш. Говориш за чистота, а влизаш в някой дом с кални обувки без да се изчистиш. Ако не се събуеш, поне изчисти добре обувките си и тогава влез вътре.”
    Из Плащане на дългове, Утринно Слово, 16.VI.1935 г.

    „Та казвам, вие искате една нова култура. Новите хора какви ще бъдат? От сегашните хора нищо не става, трябва варене и печене. Новите хора, които идат с този морал, с чистота на своята мисъл, с чистота на своите чувства, идат с абсолютна чистота.”

    „Сега преди всичко моралът трябва да бъде: умът ви трябва да бъде винаги чист. Или най-малката нечистота на ума трябва да бъде на повърхнината. Никога да не допущате във вашата мисъл да влезе една нечиста мисъл, да не допущате във вашето чувство да влезе нечисто чувство, нито в тялото отвън навътре трябва да допущате да влезе нещо нечисто.”

    „Сега по някой път вие искате да ви обичат. Че как ще ви обичат, когато тялото ви е нечисто? Как ще ви обичат, когато сърцето ви е нечисто? И как ще ви обичат, когато умът ви е нечист? Човек се обича в света за три неща: за чистото си тяло, за чистото си сърце и за чистия си ум. Има чистота – има обич. Няма чистота – няма обич. Под думата чистота разбираме: човешкият ум, който е неопетнен, той е Божествен; човешкото сърце е Божествено, неопетнено, то носи Божественото в себе си; тялото е неопетнено, и то носи Божественото в себе си.”
    Из Новият морал, 30-а Лекция, МК, 6.VI.1941 г.
  20. Like
    Ася_И got a reaction from Ани in Защо разсъждаваме различно върху една мисъл от Учителя   
    Права си, mvm,
    На пръв поглед нещата изглеждат разхвърляни и хаотични. В едни беседи смисълът, който Учителя влага в една дума е един, в друга - друг. Прави ми впечатление, че много често е говорил иносказателно, но в този случай всеки възприема смисъла по начина, който е най-близо до него.

    Няма съвети за това как да се четат беседите и как да се тълкуват - Учителя е говорил пред голяма аудитория. А и до нас достига само написаното, преписаното, друго е да виждаш човека, движенията му, да чуваш интонацията с която произнася една дума. Както казват учениците му " те били събрани от кол и въже". Но може би това, че в повечето случаи това са били хора с различни знания, различна възраст и социален статус, различен произход и съответно - различен начин на възприемане на казаното, прави беседите му да изглеждат така? Той все пак е говорил на всички, които са искали да го чуят.

    Понякога, един текст предизвиква в мен въпроси, отговора на които намирам в друга беседа. Всъщност при мен отговорите не винаги идват когато си задам въпроса, а когато съм готова да чуя отговора. Мисля си, поне за мен, че има един много дълъг период на натрупване на знания, после вече започваш да ги осмисляш вътрешно и едва след това може да говориш по дадения въпрос, т.е. да ги прилагаш. А и Учителя много е държал на това - да опитаме знанията, които ни дава, преди да ги приложим. Това е един много дълъг процес. Отнемащ години понякога.

    За мен лично беседите от книгата Великата майка са много по-лесни и разбираеми. Те са и по-кратки. И ако преди две години ми беше попаднала тази книга, със сигурност щеше да ми е по-лесно. Ако сега трябва да започна отнякъде, бих започнала от нея.
  21. Like
    Ася_И got a reaction from Розалина in Спомени от Георги Томалевски   
    "Един съботен ден при нас дойде Учителя. Ние го посрещнахме топло, с вътрешно смирение и обич. Все едно, че при нас дойде Добрият ни Баща. Той кротко се усмихваше и гледаше в очите ни, да види всичко, което ние искахме да му кажем. Той имаше доволно, радостно лице. Обядвахме заедно и дълго след това приказвахме под сенките на черницата.

    Ние сме доволни и усещаме неговата бащинска любов.

    Едно след друго разказахме за всичко. За работата си, за бурята, за новия мост и за това, че всичко възстановихме в най-бързо темпо.
    Същият този ден аз бях повикан долу, при анархистите, защото на един от тях кракът му се беше надул и страшно възпален. Убол се беше на стърнището и раната се беше инфектирала. Когато отидох, аз видях, че пострадалият беше Георги Шайтанов. Заех се да приложа методи, които бяхме научили от нашия Учител и за няколко дни кракът му оздравя.

    През време на беседата в следващата неделя, при нас дойде и Шайтанов. Той стоя до края и внимателно слуша беседата на Учителя. Шайтанов даде на Учителя две малки розички. Той много го хареса и каза, че е чул и научил нещо, което никога досега не е чувал.
    След вечерята, която направихме рано, Учителя се качи на кабриолета и замина за града. Ние го изпратихме сърдечно и му изпяхме няколко песни.

    Пак нощ, пак свирят щурци, пак дълбоко звездно небе.

    Аз лежа на малката черга и си мисля, че гласовете на щурците са като пробудени спомени от гробницата на милионите години, минали над земята. Те са като някаква морзова азбука на Всемира. Струва ми се, че и след други милиони години, ако има земя, щурците ще пеят пак по същия начин."

    Из спомените на Георги Томалевски
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  22. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Спомени от Георги Томалевски   
    Аз нищо не казах за нашите сестри.
     
    Мария е амбициозна и мисли, че тя знае най-много от всички наоколо. Тя не отрича качествата на другите, признава ги, но усещам, че винаги си е запазила правото да каже последната и най-авторитетна дума. Тя е пианистка и смята, че никой не е разбрал Учителя, както тя го разбира.
     
    Цветана Щириянoва е художничка. Тя е сериозен портретист и майстор на пастела. Но е дилетант. Винаги съм се ядосвал, че не работи композиционно, тя като че ли се затруднява в сюжета. Затова пък всичко, което не е направила в композоционния жанр, го дава в портретите. Обществото я познаваше.
     
    Цветана много обича пъпеши и дини. Тя се движи бавно през бостана, като привидение. Лекичко се навежда и с малко почукване, познава коя диня е узряла. Нищо друго не яде, освен пъпеши и дини и пак се оформя доста солидно. Нейните, винаги сведени и кротки очи, мечтаят за нещо.
     
    Дафинка е изфинен английски брюнет с тънка бяла кожа и с чаровна усмивчица, загадъчна като на Джокондата. В нея бяха влюбени няколко от анархистите. Тя е деликатна и внимателна. В черните й ириси има светлинки, които не можеш да разгатнеш. Всякога мислиш, че дружески ти се усмихват, а друг път, че се шегуват покровителствено, ако не малко иронично.
     
    Отиде си Дафинка от този свят рано - рано. Стопи се сякаш нейното изящно изтънчено тяло. Остави тя като спомен своята очарователна усмивка и тъга, поради нейната рано угаснала младост.
     
    Пенка е от Казанлък. Тя има повече земни потенциали и сили да се оправя. Пенка е педагожка, но има изглед на добра домакиня.
     
    Накрая е Виктория. Тя винаги се усмихва с тъмните си очи и никога не казва онова, което най-много я вълнува. Виктория мисли, че учениците на новото учение трябва да имат будна интуиция и да се разбират без думи. Това, което човек може да прочете в погледа на другия, е повече от това, което думите могат да м кажат. Затова тя върши мълчаливо всичко, което е нейна обязаност и някога недоумява, че в околните остават и неразбрани, и неизтълкувани неща.
     
    Около Виктория винаги има един невидим облак от топла магнетична доброта.
     
    Доматите, лукът и бобът са узрели. Ние ги събираме в сандъци и ги предаваме за експедиция. Такива хубави едри и вкусни домати никъде не съм виждал. Приличат на грамадни ябълки.
     
    Задава се и краят на нашето стоeне в Русе. При нас пристигна и Пaша Тодорова. С нея поработихме и върху материалите, които трябва да сe отпечатат, като резултат и синтез от станалия преди идването ни в Русе младежки събор в София.
     
    Преваля лятото. Сива мъглица лежи там върху полето зад ивицата на Дунава, където се простира Влашката земя.
     
    Бостаните са вече зрели. Ние често ги посещаваме.
     
    На 10 август ние тръгваме обратно за София. Знае се, че всяка стъпка от мястото, където си живял с любов към едно дело, е скъпа и наситена със спомени. Така е с Русенската комуна. Тя е далеч от мен, но аз нося в себе си хубавите, спокойни и чисти дни, свързани с нея – дни от моето ученичество при Учителя Беинса Дуно.
     
    Георги Томалевски
     
    Край
     
    Из спомените на Георги Томалевски
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
     
  23. Like
    Ася_И got a reaction from ivail in Отключване и развиване на свръхестествени способности   
    А какво би искал да постигнеш, когато се научиш как да отключиш и развиеш своите свръхестествени способности?
    Това е знание, и не само знание, а и сила. С някои неща не трябва да си играем, само защото така ни се е приискало.
    Има и още нещо - знанието трябва да се заслужи. Иначе няма да знаеш какво да правиш с него.
  24. Like
    Ася_И got a reaction from Иво in Спомени от Георги Томалевски   
    Аз нищо не казах за нашите сестри.
     
    Мария е амбициозна и мисли, че тя знае най-много от всички наоколо. Тя не отрича качествата на другите, признава ги, но усещам, че винаги си е запазила правото да каже последната и най-авторитетна дума. Тя е пианистка и смята, че никой не е разбрал Учителя, както тя го разбира.
     
    Цветана Щириянoва е художничка. Тя е сериозен портретист и майстор на пастела. Но е дилетант. Винаги съм се ядосвал, че не работи композиционно, тя като че ли се затруднява в сюжета. Затова пък всичко, което не е направила в композоционния жанр, го дава в портретите. Обществото я познаваше.
     
    Цветана много обича пъпеши и дини. Тя се движи бавно през бостана, като привидение. Лекичко се навежда и с малко почукване, познава коя диня е узряла. Нищо друго не яде, освен пъпеши и дини и пак се оформя доста солидно. Нейните, винаги сведени и кротки очи, мечтаят за нещо.
     
    Дафинка е изфинен английски брюнет с тънка бяла кожа и с чаровна усмивчица, загадъчна като на Джокондата. В нея бяха влюбени няколко от анархистите. Тя е деликатна и внимателна. В черните й ириси има светлинки, които не можеш да разгатнеш. Всякога мислиш, че дружески ти се усмихват, а друг път, че се шегуват покровителствено, ако не малко иронично.
     
    Отиде си Дафинка от този свят рано - рано. Стопи се сякаш нейното изящно изтънчено тяло. Остави тя като спомен своята очарователна усмивка и тъга, поради нейната рано угаснала младост.
     
    Пенка е от Казанлък. Тя има повече земни потенциали и сили да се оправя. Пенка е педагожка, но има изглед на добра домакиня.
     
    Накрая е Виктория. Тя винаги се усмихва с тъмните си очи и никога не казва онова, което най-много я вълнува. Виктория мисли, че учениците на новото учение трябва да имат будна интуиция и да се разбират без думи. Това, което човек може да прочете в погледа на другия, е повече от това, което думите могат да м кажат. Затова тя върши мълчаливо всичко, което е нейна обязаност и някога недоумява, че в околните остават и неразбрани, и неизтълкувани неща.
     
    Около Виктория винаги има един невидим облак от топла магнетична доброта.
     
    Доматите, лукът и бобът са узрели. Ние ги събираме в сандъци и ги предаваме за експедиция. Такива хубави едри и вкусни домати никъде не съм виждал. Приличат на грамадни ябълки.
     
    Задава се и краят на нашето стоeне в Русе. При нас пристигна и Пaша Тодорова. С нея поработихме и върху материалите, които трябва да сe отпечатат, като резултат и синтез от станалия преди идването ни в Русе младежки събор в София.
     
    Преваля лятото. Сива мъглица лежи там върху полето зад ивицата на Дунава, където се простира Влашката земя.
     
    Бостаните са вече зрели. Ние често ги посещаваме.
     
    На 10 август ние тръгваме обратно за София. Знае се, че всяка стъпка от мястото, където си живял с любов към едно дело, е скъпа и наситена със спомени. Така е с Русенската комуна. Тя е далеч от мен, но аз нося в себе си хубавите, спокойни и чисти дни, свързани с нея – дни от моето ученичество при Учителя Беинса Дуно.
     
    Георги Томалевски
     
    Край
     
    Из спомените на Георги Томалевски
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
     
  25. Like
    Ася_И got a reaction from B__ in Спомени от Георги Томалевски   
    "Понякога лежа върху топлата пръст на разкопаната бразда. Полето е така просторно и небето е така високо, та ми се струва, че вися в небесното пространство. Едно малко човешко тяло, едно бедно самотно дете на земята, виснало между два свята. Мръдвам. Усещам топлите буци пръст на гърба си. О, това е моята майка Земя. Колко горести, колко сълзи видях аз на нея. Познавам й безкрайно тъжния поглед, който излъчват нейните тъмни ириси. Над мене, върху фона от небесната синевина трепкат някакви бели точици. Дали това не е дъжд от праната, която храни земята?

    Сърцето ми се научи да лекува тихо. Радва се това горко човешко сърце и тупка до браздата на широката нива. Защо се радва моето сърце? - питам се, а то, окъпано в талазите на една небесна ласка, продължава да тупти.

    След като си отпочина, ставам. Опирам се на лактите и гледам напред в ширината. После ставам и отново мотиката ми разбива буците пръст. Браздите се редят една след друга, като че огромна ръка чертае тъмни черти по нивите. Туп, туп, туп - чува се отвсякъде. Поглеждам встрани. Наблизо друг от нашите разбива коравата пръст.

    В далечината се извива път. Той е като лъкатушна черта, сякаш огромна ръка го е написала с креда. Извива се този път край ниви, ливади, рътлини и логове и се губи в далечната ширина. Кой ли ще дойде по този път? - питам се аз. Никого не очаквам, но съм уверен, че някой непременно ще дойде по него. Моят взор го търси, очаква го моята жадна душа. Може би по този път ще дойде и радостта на днешния ден!

    Върху широкото Ачларско поле от небето слиза една ласка, която докосва и мен. Сякаш това е топлата длан на моята майка. Кой изпраща тази обич на света?

    Настъпило е зрялото лято. По равнините вече се белеят изкласилите и готови за жътва ниви. По далечния склон зеленеят и разни нюанси на неокосените ливади. Като че някой е постлал килим от зелено кадифе. Може би в природата ще има празник!

    Прижуря слънцето. В маранята просвирва щурче. То иска да ни каже нещо. О, то какво е било. От хоризонта от югоизток се надига едър плътен облак. Ще вали. Щурчето знае това преди нас. Небето се покрива с хладна мръщина. Проехтява далечен грохот и първите капки, осветявани от слънцето, тупват, като че ли някой хвърля от небето скъпоценни елмази. Тупкат капките по прашния път край нивата, звънкат в класовете, гъделичкат кожата по гърба през тънката риза.

    Заглъхва гръмотевицата успокоена като глас на човек, който сред гнева си е зърнал усмивката на малко дете. Пред очите ми се извисява могъщо и с живи тръпнещи багри небесната дъга. Птици се стрелват, като че идат от този седмобагрен свод и политат нагоре, пренасяйки своята пресекнала от вълнение песен.

    Тръгваме обратно към селото. Там ние имаме сайвант, застлан с ръжена слама. Ние спим на тези сламени одри като върху ложе, стократно по-хубаво от това на Соломон. Колко малко дворци има по земята, където сънищата са така вълшебни! Те идат тук над простия сайвант по тънички копринени нишки. Изпращат ни ги среднощните съзвездия и оня огромен небесен пояс, с който е препасана Вселената.

    В дневника на Ачларската комуна не са описани никакви сабития, които биха направили тази книга интересна от приключения. В нея са описани нашите безбурни слънчеви видения и някои детински наивни и смешни неща. Млади и неопитни в селската работа, ние понякога наистина вършим комични неща."
    Из спомените на Георги Томалевски
    Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
×