Мила Ани, всеки отговаря единствено и само за себе си. Всеки има право на свободен избор в мисли, чувства, действия.
Тогава за какво състрадание говорим? Не се ли бъркаме в избора на другия по този начин? Когато го критикуваме е лошо, а когато му съчувстваме не е, така ли?
Мисля, че има достатъчно теми във форума дали да помагаме, кога , колко, с какво на другите.
Аз искам тук да споделя мисълта си, че не е страшно това, което ще се случи с когото и да било, защото всичко си е заслужено. И няма защо да се сърдим на другите, а само на себе си.
Пък и нали всичко, което ни се случва е за наше добро. Ако сме сгрешили, ще има поправителен. Може в другото превъплъщение да сме хората на шестата раса, а тя, казват Учителите, ще е по-съвършена. И дали някоя душа, ако е уморена, не бърза да си ходи от нашия все още несъвършен свят?
Да ви кажа, според мен, за да останеш и да устискаш, се иска голяма смелост. Така, както да прокараш нов път там, където другите бродят по отъпканите пътеки.
Пожелавам на всички, на които им стиска: "Успех в нелекия път!"
А на другите, ще кажа: "Пак ще се видим." Защото никой и нищо не се губи завинаги, само минава от една форма в друга.