Салемските вещици
На 20 януари 1692г. в Салем, щата Масачузец, САЩ дъщерята на свещеника Самюел Парис- деветгодишната Елизабет Парис започнала да изпада в странни “пристъпи”- гърчове, състояния на транс крясъци и изричане на мистериозни “заклинания”, което шокирало и объркало всички. Скоро същите “симптоми” проявили братовчедката й- 11-годишната Абигейл Уилямс и приятелката им 12-годишната Анн Путман. Лекари и свещеници наблюдавали с ужас как момичета се извивали, свличали се на пода и говорели небивалици. Единствената диагноза, която докторите дали била- магия. Скоро паниката и истерия вкарала стотици мъже и жени в затвора. 25 човека били обесени, след като бли признати за виновни по обвиненията във вещерство.
Под силния натиск на Самюел Парис, докторите и жителите на Салем, момичетата посочили три жени- Таруба, Сара Гуд и Сара Осбърн като отговорни за тяхното състояние. На първи март се състоял първия процес. Съдиите казали на трите жени, че, ако се признаят за виновни, ще бъдат спасени, но ако отрекат, ще бъдат убити. Първите подложени на разпит били Сара Осбърн и Сара Гуд, които определили обвиненията като несъстоятелни и със самоувереност заявили, че не са вещици. От своя страна Татуба признала, че е виждала Дявола във формата на прасе или на огромно куче. Тя също признала, че е видяла Голямата Книга на Сатаната заедно с още девет имена, написани в нея. Сред тях били имената на Сара Осбърн и Сара Гуд. Татуба продължила своята история, а присъстващите не пропускали нито една нейна дума. Тя разказала как един мъж облечен в черно, й се появил и заплашил да я нарани, ако не измъчва децата. По- късно отново отишъл при нея, настоявайки тя да убие момичетата. Татуба добавила, че той имал жълта птица, която го следвала навсякъде. Свидетелствала, че Сара Гуд имала същата птица, А Сара Осбърн имала жълто куче и създание с глава на жена, два крака и крила. Осбърн притежавала също и космато чудовище, високо 60-70 см, което ходело изправено, като човек.
След признанията на Татуба трит жени били арестувани и хвърлени в Затвора в Бостън. Два месеца по-късно, на 10 май, Сара Осбърн била обесена. Последвали я и Татуба, и Сара Гуд. Същата съдба имали и много други- Сара Клойс, Абигейл Хобс, Уилям Хобс, Бриджет Бишоп,Елизбет Проктър, Марта Кори, Марта Корнър, Джордж Бъроус, Мери Ести, Алис Паркър и др. На 29 октомври по заповед на губернатора на Масачузец –Сър Уилям Фипс, съдебните процеси приключили.
В началото но 70-те години на ХХ век студентката Линда Копораел започнала проучване по гоненията на Салемските вещици, без да подозира, че една гъбичка, голяма колкото зрънце, може да е причината за ужасните събития от 1692г. Малко по-късно копораел, сега изтъкнат поведенчески психолог в политехнически институт в Ню Йорк, намерила връзката между странните симптоми на момичетата и халюциногенните ефекти на наркотици като лизергиновата киселина (LSD). LSD е производната на ерготина (гъба, която поразява ръжта). Ерготизмът, или ерготиновото натравяне, е бил причина и за други прояви на странно поведение като тези в малкия френск град Pont-Saint-Esprit през 1951г.
Ерготинът поразява ръжта, пшеницата и други житни растения.Токсиколозите сега знаят, че яденето на ерготиносъдържаща храна може да доведе до конвулсивно разтройство, изразяващо се в силни мускулни спазми, повръщане, видения, халюцинации и рдица други симптоми- всички от които Линда Копораел забелязала, били вписани в записите по делата срещу Салемските вещици. Ерготинът вирее през топли, влажни и дъждовни пролети и лета. Когато Копораел изследвала дневниците на Салемските местни жители, забелязала, че същите тези условия характеризирали времето през 1691. Почти всички от обвинителите са живяли в западната част на Салем, регион с блатисти ливади, които са били благоприятни за размножаванието на гъбата. По това време ръжта е била основното житно растение в Салем. Консумирана през зимата на 1691-1692- когато започнали и да се проявяват първите симптоми- много лесно е можела да бъде заразена от огромни количества ерготин. Лятото на 1692г. е било сухо, което обяснява и рязкото изчезване на “вещиците”
“ Знам, че след мен няма да остане следа.
Но се моля вятърът да разпръсне праха ми и да
Го отвее там, където ще мога да тичам- свободна...”
статията е на Дияна Никова,11а клас
извадка от "V-ят елемент" (училищен вестник на ГПЧЕ Йоан Екзарх" гр. Варна брой за Януари 2004)