Явор

Често приписват агресята на страх. Страха обаче предизвиква ограничения и едно от тях е обездвижването на човека, агресията е обратното на страха, следствието от него - там където си преодоял страха, независимо дали това става съзнателно или не. Ще ви дам прост пример, за връщането на българската държава не са се борили тези, които са се страхували от поробителя, а обратното - тези които са надмогнали страха си от него. В превод думата агресия би следвало да значи нещо като "селски, див", но пък от друга страна кой не е побеснявал като е разбрал примерно че дълго време са го лъгали. Според мен агресивното поведение, независимо дали явно или прикрито е начин за придвижване от една точка в друга.

Ами аз доста съм си мислил над това понятие, понеже много хора твърдят че онова или другото е истината а двете в крайна сметка си противоречат, а истината според мен не може да е противоречива. После се сетих нещо за самата дума на немски език думата за "е" е "ист" (ist) на английски е "из" (is), а в самвият български език има остаряла форма "то|ест" (това е). Така стигнах до предположението, че истина е това което е. Както го описаха по-горе "обективна реалност". Въпроса е там, че всеки вижда различни неща, според това какво го засяга и къде се намира, тоест има своя си субективна истина(реалност). Собствената истина се явява парченце от общата. И като питаме някого за съвет това не значи че той знае повече от нас. Значи само че сме го попитали за неговото парченце. Ако схванем единността между две истини и извлечем общия принцип няма да се налага да помним и двете, а само заключението, което ще ни служи в двойно повече случаи. Това обаче много упорито не се прави и е създадено правило да се предоверяваме на хора като нас и да вярваме сляпо само на конкретни същества, което надявам се се сещате, че означава проява на йерархия - триене, липса на любов и куп други неприятни последствия. Истината често се представя така все едно че нещата са едностранни, което си е чиста проба лъжа. Можете да боядисаме една топка половината синя, другата половина жълта и да питаме този, който е откъм синята страна за цвета й, той директно ще ни отговори, че топката е синя, от срещуположната страна човек би ни казал, че топката е жълта, ако попитаме някой, за който топката е точица в далечината, тя ще е зелена а ако загасите осветлението топка може и да няма или пък тя да няма цвят и на практика никой от наблюдателите няма да ни е излъгал. Ще се излъжем самите ние ако приемем само един вариант за верен без да се замислим защо и как ги има останалите. Многото парченца истина се блъскат и влизат в конфликт, което ги прави да изглеждат нереални, малки и незначителни след сблъсъка с по-големи парченца. Често хората при сблъсъка с по-голямо парче истина скачат от едното на другото защото там ще се чувстват по-сигурни. Това прави например религията, дава една доста голяма бройка истини, за да предотврати по-нататъшни болезнени сблъсъци , обаче целта на човек, който иска да постиге липса на сблъсъци би следвало да е да съедини в съзнанието си всичките малки парченца истина и да ги подреди сам така, че да няма сблъсък помежду им, а те да му служат. Иначе казано - да живее само според всеобщите истини.

тук http://forum.abv.bg/index.php?showtopic=3570&st=0 можете да прочетете сходна тема, която се разви също доста интересно

Мъдър е не този, който повтаря мъдри солва, а този който ги прилага.

Теория на свободата

добре е че не мислите за музиката... така и трябва

аз просто констатирах... не съм се тревожил там сме

Вярвам в това, което виждам, чувствам и обичам. Вярвам че фантазиите и сънищата са реални, просто са в друго измерение или свят. Всеки път, когато дете каже "не вярвам във феи!" умира по една от тях "Питър Пан" Вярвам във феи!!!

воистина воскресе!

Салемските вещици На 20 януари 1692г. в Салем, щата Масачузец, САЩ дъщерята на свещеника Самюел Парис- деветгодишната Елизабет Парис започнала да изпада в странни “пристъпи”- гърчове, състояния на транс крясъци и изричане на мистериозни “заклинания”, което шокирало и объркало всички. Скоро същите “симптоми” проявили братовчедката й- 11-годишната Абигейл Уилямс и приятелката им 12-годишната Анн Путман. Лекари и свещеници наблюдавали с ужас как момичета се извивали, свличали се на пода и говорели небивалици. Единствената диагноза, която докторите дали била- магия. Скоро паниката и истерия вкарала стотици мъже и жени в затвора. 25 човека били обесени, след като бли признати за виновни по обвиненията във вещерство. Под силния натиск на Самюел Парис, докторите и жителите на Салем, момичетата посочили три жени- Таруба, Сара Гуд и Сара Осбърн като отговорни за тяхното състояние. На първи март се състоял първия процес. Съдиите казали на трите жени, че, ако се признаят за виновни, ще бъдат спасени, но ако отрекат, ще бъдат убити. Първите подложени на разпит били Сара Осбърн и Сара Гуд, които определили обвиненията като несъстоятелни и със самоувереност заявили, че не са вещици. От своя страна Татуба признала, че е виждала Дявола във формата на прасе или на огромно куче. Тя също признала, че е видяла Голямата Книга на Сатаната заедно с още девет имена, написани в нея. Сред тях били имената на Сара Осбърн и Сара Гуд. Татуба продължила своята история, а присъстващите не пропускали нито една нейна дума. Тя разказала как един мъж облечен в черно, й се появил и заплашил да я нарани, ако не измъчва децата. По- късно отново отишъл при нея, настоявайки тя да убие момичетата. Татуба добавила, че той имал жълта птица, която го следвала навсякъде. Свидетелствала, че Сара Гуд имала същата птица, А Сара Осбърн имала жълто куче и създание с глава на жена, два крака и крила. Осбърн притежавала също и космато чудовище, високо 60-70 см, което ходело изправено, като човек. След признанията на Татуба трит жени били арестувани и хвърлени в Затвора в Бостън. Два месеца по-късно, на 10 май, Сара Осбърн била обесена. Последвали я и Татуба, и Сара Гуд. Същата съдба имали и много други- Сара Клойс, Абигейл Хобс, Уилям Хобс, Бриджет Бишоп,Елизбет Проктър, Марта Кори, Марта Корнър, Джордж Бъроус, Мери Ести, Алис Паркър и др. На 29 октомври по заповед на губернатора на Масачузец –Сър Уилям Фипс, съдебните процеси приключили. В началото но 70-те години на ХХ век студентката Линда Копораел започнала проучване по гоненията на Салемските вещици, без да подозира, че една гъбичка, голяма колкото зрънце, може да е причината за ужасните събития от 1692г. Малко по-късно копораел, сега изтъкнат поведенчески психолог в политехнически институт в Ню Йорк, намерила връзката между странните симптоми на момичетата и халюциногенните ефекти на наркотици като лизергиновата киселина (LSD). LSD е производната на ерготина (гъба, която поразява ръжта). Ерготизмът, или ерготиновото натравяне, е бил причина и за други прояви на странно поведение като тези в малкия френск град Pont-Saint-Esprit през 1951г. Ерготинът поразява ръжта, пшеницата и други житни растения.Токсиколозите сега знаят, че яденето на ерготиносъдържаща храна може да доведе до конвулсивно разтройство, изразяващо се в силни мускулни спазми, повръщане, видения, халюцинации и рдица други симптоми- всички от които Линда Копораел забелязала, били вписани в записите по делата срещу Салемските вещици. Ерготинът вирее през топли, влажни и дъждовни пролети и лета. Когато Копораел изследвала дневниците на Салемските местни жители, забелязала, че същите тези условия характеризирали времето през 1691. Почти всички от обвинителите са живяли в западната част на Салем, регион с блатисти ливади, които са били благоприятни за размножаванието на гъбата. По това време ръжта е била основното житно растение в Салем. Консумирана през зимата на 1691-1692- когато започнали и да се проявяват първите симптоми- много лесно е можела да бъде заразена от огромни количества ерготин. Лятото на 1692г. е било сухо, което обяснява и рязкото изчезване на “вещиците” “ Знам, че след мен няма да остане следа. Но се моля вятърът да разпръсне праха ми и да Го отвее там, където ще мога да тичам- свободна...” статията е на Дияна Никова,11а клас извадка от "V-ят елемент" (училищен вестник на ГПЧЕ Йоан Екзарх" гр. Варна брой за Януари 2004)

какво мислите за етното като цяло, за нашите етно групи, някой запознат ли е с въпроса по-подробно аз лично имам един албум на Исихия и един на ОМ . Знаете ли имена на други такива групи

интересна тема, както обикновено, аз съм абсолютно некомпетентен

ами и този път беше добре, макар че се събрахме 4 души... да събота е добре, там сме

ами като сте казали - там сме другите събота и неделя пак

пишете ме и мен 10-и е добър ден, но е събота... всички дни са подходящи за добри дела

пред общината, Севастопол или на козирката или някъде другаде из центъра? мен лично ми е все едно.. 1 идея - трябва всичко да е на точно определено място пр. пиейка или стълб че да няма после "аз дойдох, а вас ви нямаше" това ми е последния пост за тази тема за днес че ще задръстим форума + това че и други трябва да прочетат и да си кажат мнението няма да се срещаме по двойки я

ами нямам нищо против предлагам да е следващата садмица събота или неделя, защото като се замисля в делничен ден е доста неудобно нещо като 14:00 ч. на 17-ти или 18-ти (04.2004) който е "за" или има някакви идеи да каже може да пратите по един e-mail na ЛС да се представя

хубави идеи давате до сега да сте се събирали? къде кога? предстои?