borislavil

Противоречия в живота
13-та Лекция от Учителя, МОК година първа, държана на 24 май 1922 г., 5 часа̀ следобяд, Витоша.

Без Любов - Блага Димитрова

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.
Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън-земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.
Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.
Няма вечерта да чакам изморена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.
Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

Напълно съм съгласен с Иво - томовете от поредицата е необходимо да се четат наистина с будно съзнание и човек трябва да има силно развита интуиция, която да го ориентира правилно кое е достоверно и кое (по една или друга причина) може да е поизкривено, нагласено (съобразно нечия субективна концепция), украсено... Все пък трябва да имаме предвид, че когато Вергилий се хваща с тази изключителна задача - да събира спомените на все още живите преки ученици на Учителя, са минали около 30 години. Някои от тях, благодарение на това, че са имали дневници и са си водили записки, сравнително вярно и точно са предали събития и разговори с Учителя. Но не всички са си водели такива записки! А след 30 и повече години да разкажеш нещо точно е почти невъзможно. Времето деформира спомените, а не че самите разказвачи умишлено са се опитали да променят истината. Другата въпросителна е редакторската работа на Вергилий Кръстев - доколко той е повлиял (съобразно своята субективност, която е очевидна) върху достоверността на спомените? В това отношение той носи отговорност и ще дава отчет, но не пред нас, а пред Този, Който му е поверил тази мисия. Далеч съм от мисълта, че Вергилий е изфабрикувал, т.е. измислил такова огромно количество спомени - не, по съм склонен да предположа, че някъде може и да е побутнал малко и да видоизменил един спомен по начин, който да отговаря на неговото виждане за нещата - особено при спомени на хора, от които по един или друг начин се е почувствал засегнат. Но мисля, че като цяло той е извълшил една изключителна работа - и като обем, и като качество! Много хора злобеят срещу него... от завист... защото никой друг не се е сетил да свърши тази работа, която той е свършил и... никой друг не разполага с този обем на информация, с който разполага Вергилий. Има и още нещо - според моето усещане за нещата (говоря ви като човек, който е изчел цялата поредица и сега й прави повторен прочит) самият Вергилий, изпълнявайки тази нелека задача, е претърпял развитие в положителна посока. Ще дам един пример: видно е, че Вергилий е отрицателно настроен към Михаил Иванов и го смята за лъжеучител. Огласява десетки спомени в тази посока, но... накрая, в 23 том, той има достойнството (въпреки че това противоречи на неговото твърдо убеждение) да помести едно обемисто писмо на Михаил Иванов в отговор на критиките по негов ( на Михаил) адрес, както и друго писмо - на френски ученици на Михаил Иванов до ръководството на българското ББ, в което те защитават своя Учител, признавайки, че той е всъщност ученик на Учителя Петър Дънов. Нали разбирате - ако Вергилий, случайно или не, беше решил да не включи тези писма, информацията за Михаил Иванов щеше да бъде абсолютно едностранна и заклеймяваща.. А сега просто се дава възможност да видим как изглеждат нещата и от другата страна и... да си направим съответните изводи. (Вероятно в близко бъдеще ще пиша по темата, защото тя е важна!)
Накрая, по отношение на ИЗГРЕВИТЕ, си позволявам да споделя и нещо, което, който както иска да го приема, но... преди около 15 години, когато прочетох първите томове от поредицата, бях доста смутен и се усъмних в достоверността на спомените. Потънах в дълбока медитация и попитах Учителя какво е Неговото мнение. Долових в себе си Неговия телепатичен (и малко неочакван за мен) отговор: "Рекох, има описани много интересни неща!"
Така е, приятели, убедих се в това - има описани много интересни и ценни неща, които няма откъде другаде да научите - четете и пресявайте това, което ще ви е от полза!

Напълно съм съгласен с Иво - томовете от поредицата е необходимо да се четат наистина с будно съзнание и човек трябва да има силно развита интуиция, която да го ориентира правилно кое е достоверно и кое (по една или друга причина) може да е поизкривено, нагласено (съобразно нечия субективна концепция), украсено... Все пък трябва да имаме предвид, че когато Вергилий се хваща с тази изключителна задача - да събира спомените на все още живите преки ученици на Учителя, са минали около 30 години. Някои от тях, благодарение на това, че са имали дневници и са си водили записки, сравнително вярно и точно са предали събития и разговори с Учителя. Но не всички са си водели такива записки! А след 30 и повече години да разкажеш нещо точно е почти невъзможно. Времето деформира спомените, а не че самите разказвачи умишлено са се опитали да променят истината. Другата въпросителна е редакторската работа на Вергилий Кръстев - доколко той е повлиял (съобразно своята субективност, която е очевидна) върху достоверността на спомените? В това отношение той носи отговорност и ще дава отчет, но не пред нас, а пред Този, Който му е поверил тази мисия. Далеч съм от мисълта, че Вергилий е изфабрикувал, т.е. измислил такова огромно количество спомени - не, по съм склонен да предположа, че някъде може и да е побутнал малко и да видоизменил един спомен по начин, който да отговаря на неговото виждане за нещата - особено при спомени на хора, от които по един или друг начин се е почувствал засегнат. Но мисля, че като цяло той е извълшил една изключителна работа - и като обем, и като качество! Много хора злобеят срещу него... от завист... защото никой друг не се е сетил да свърши тази работа, която той е свършил и... никой друг не разполага с този обем на информация, с който разполага Вергилий. Има и още нещо - според моето усещане за нещата (говоря ви като човек, който е изчел цялата поредица и сега й прави повторен прочит) самият Вергилий, изпълнявайки тази нелека задача, е претърпял развитие в положителна посока. Ще дам един пример: видно е, че Вергилий е отрицателно настроен към Михаил Иванов и го смята за лъжеучител. Огласява десетки спомени в тази посока, но... накрая, в 23 том, той има достойнството (въпреки че това противоречи на неговото твърдо убеждение) да помести едно обемисто писмо на Михаил Иванов в отговор на критиките по негов ( на Михаил) адрес, както и друго писмо - на френски ученици на Михаил Иванов до ръководството на българското ББ, в което те защитават своя Учител, признавайки, че той е всъщност ученик на Учителя Петър Дънов. Нали разбирате - ако Вергилий, случайно или не, беше решил да не включи тези писма, информацията за Михаил Иванов щеше да бъде абсолютно едностранна и заклеймяваща.. А сега просто се дава възможност да видим как изглеждат нещата и от другата страна и... да си направим съответните изводи. (Вероятно в близко бъдеще ще пиша по темата, защото тя е важна!)
Накрая, по отношение на ИЗГРЕВИТЕ, си позволявам да споделя и нещо, което, който както иска да го приема, но... преди около 15 години, когато прочетох първите томове от поредицата, бях доста смутен и се усъмних в достоверността на спомените. Потънах в дълбока медитация и попитах Учителя какво е Неговото мнение. Долових в себе си Неговия телепатичен (и малко неочакван за мен) отговор: "Рекох, има описани много интересни неща!"
Така е, приятели, убедих се в това - има описани много интересни и ценни неща, които няма откъде другаде да научите - четете и пресявайте това, което ще ви е от полза!

Напълно съм съгласен с Иво - томовете от поредицата е необходимо да се четат наистина с будно съзнание и човек трябва да има силно развита интуиция, която да го ориентира правилно кое е достоверно и кое (по една или друга причина) може да е поизкривено, нагласено (съобразно нечия субективна концепция), украсено... Все пък трябва да имаме предвид, че когато Вергилий се хваща с тази изключителна задача - да събира спомените на все още живите преки ученици на Учителя, са минали около 30 години. Някои от тях, благодарение на това, че са имали дневници и са си водили записки, сравнително вярно и точно са предали събития и разговори с Учителя. Но не всички са си водели такива записки! А след 30 и повече години да разкажеш нещо точно е почти невъзможно. Времето деформира спомените, а не че самите разказвачи умишлено са се опитали да променят истината. Другата въпросителна е редакторската работа на Вергилий Кръстев - доколко той е повлиял (съобразно своята субективност, която е очевидна) върху достоверността на спомените? В това отношение той носи отговорност и ще дава отчет, но не пред нас, а пред Този, Който му е поверил тази мисия. Далеч съм от мисълта, че Вергилий е изфабрикувал, т.е. измислил такова огромно количество спомени - не, по съм склонен да предположа, че някъде може и да е побутнал малко и да видоизменил един спомен по начин, който да отговаря на неговото виждане за нещата - особено при спомени на хора, от които по един или друг начин се е почувствал засегнат. Но мисля, че като цяло той е извълшил една изключителна работа - и като обем, и като качество! Много хора злобеят срещу него... от завист... защото никой друг не се е сетил да свърши тази работа, която той е свършил и... никой друг не разполага с този обем на информация, с който разполага Вергилий. Има и още нещо - според моето усещане за нещата (говоря ви като човек, който е изчел цялата поредица и сега й прави повторен прочит) самият Вергилий, изпълнявайки тази нелека задача, е претърпял развитие в положителна посока. Ще дам един пример: видно е, че Вергилий е отрицателно настроен към Михаил Иванов и го смята за лъжеучител. Огласява десетки спомени в тази посока, но... накрая, в 23 том, той има достойнството (въпреки че това противоречи на неговото твърдо убеждение) да помести едно обемисто писмо на Михаил Иванов в отговор на критиките по негов ( на Михаил) адрес, както и друго писмо - на френски ученици на Михаил Иванов до ръководството на българското ББ, в което те защитават своя Учител, признавайки, че той е всъщност ученик на Учителя Петър Дънов. Нали разбирате - ако Вергилий, случайно или не, беше решил да не включи тези писма, информацията за Михаил Иванов щеше да бъде абсолютно едностранна и заклеймяваща.. А сега просто се дава възможност да видим как изглеждат нещата и от другата страна и... да си направим съответните изводи. (Вероятно в близко бъдеще ще пиша по темата, защото тя е важна!)
Накрая, по отношение на ИЗГРЕВИТЕ, си позволявам да споделя и нещо, което, който както иска да го приема, но... преди около 15 години, когато прочетох първите томове от поредицата, бях доста смутен и се усъмних в достоверността на спомените. Потънах в дълбока медитация и попитах Учителя какво е Неговото мнение. Долових в себе си Неговия телепатичен (и малко неочакван за мен) отговор: "Рекох, има описани много интересни неща!"
Така е, приятели, убедих се в това - има описани много интересни и ценни неща, които няма откъде другаде да научите - четете и пресявайте това, което ще ви е от полза!

"Изгревът" на Вергилий Кръстев



Категорично не мога да се съглася с това становище! Дори точно обратното - за този, който се интересува сериозно от историята на Братството и от опитностите на учениците от Школата на Учителя Беинса Дуно, това четиво е не само препоръчително, но и задължително! Безспорно е чудесно да четем и изучаваме лекциите и беседите на Учителя, но те са произнесени в определен контекст, пред определени хора, в определена среда и обстановка. Поредицата "Изгревът" може максимално да ви приближи до всичко това. Всеки от учениците на Учителя пречупва нещата през призмата на собственото си съзнание. Интересно е как различните ученици виждат по различен начин едно и също събитие и си правят различни изводи... А пък ние си правим изводи за тях, за тяхното ниво на съзнание и характер... а и от разообразните спомени и гледни точки за Учителя в по-голяма пълнота започваме да чувстваме Неговия образ. Има безценни опитности, които много биха могли да ни помогнат по Пътя, защото няма нищо ново под слънцето - променят се само формата и изпълнителите, но проблемите за разрешение пред окултния ученик си остават същите.
Що се отнася до съставителя на поредицата - Вергилий Кръстев, който е много хулен и отричан в Братството, без да го познавам лично, аз се прекланям пред огромния му труд - да събере и да издаде такова огромно количество спомени (24 тома по 800-900 страници), ходейки от човек на човек и то по комунистическо време! Това не е обикновена работа, посилна за всеки! Това е мисия! И Вергилий, въпреки човешките си лични несъвършенства (или може би точно поради тях, поради тези особености на характера си), се е справил досега удивително - нещо, което не би могло да се случи, ако нямаше съдействието на Небето и Учителя и ако не беше предопределен да свърши тази работа!

"Изгревът" на Вергилий Кръстев



Категорично не мога да се съглася с това становище! Дори точно обратното - за този, който се интересува сериозно от историята на Братството и от опитностите на учениците от Школата на Учителя Беинса Дуно, това четиво е не само препоръчително, но и задължително! Безспорно е чудесно да четем и изучаваме лекциите и беседите на Учителя, но те са произнесени в определен контекст, пред определени хора, в определена среда и обстановка. Поредицата "Изгревът" може максимално да ви приближи до всичко това. Всеки от учениците на Учителя пречупва нещата през призмата на собственото си съзнание. Интересно е как различните ученици виждат по различен начин едно и също събитие и си правят различни изводи... А пък ние си правим изводи за тях, за тяхното ниво на съзнание и характер... а и от разообразните спомени и гледни точки за Учителя в по-голяма пълнота започваме да чувстваме Неговия образ. Има безценни опитности, които много биха могли да ни помогнат по Пътя, защото няма нищо ново под слънцето - променят се само формата и изпълнителите, но проблемите за разрешение пред окултния ученик си остават същите.
Що се отнася до съставителя на поредицата - Вергилий Кръстев, който е много хулен и отричан в Братството, без да го познавам лично, аз се прекланям пред огромния му труд - да събере и да издаде такова огромно количество спомени (24 тома по 800-900 страници), ходейки от човек на човек и то по комунистическо време! Това не е обикновена работа, посилна за всеки! Това е мисия! И Вергилий, въпреки човешките си лични несъвършенства (или може би точно поради тях, поради тези особености на характера си), се е справил досега удивително - нещо, което не би могло да се случи, ако нямаше съдействието на Небето и Учителя и ако не беше предопределен да свърши тази работа!

"Изгревът" на Вергилий Кръстев



Категорично не мога да се съглася с това становище! Дори точно обратното - за този, който се интересува сериозно от историята на Братството и от опитностите на учениците от Школата на Учителя Беинса Дуно, това четиво е не само препоръчително, но и задължително! Безспорно е чудесно да четем и изучаваме лекциите и беседите на Учителя, но те са произнесени в определен контекст, пред определени хора, в определена среда и обстановка. Поредицата "Изгревът" може максимално да ви приближи до всичко това. Всеки от учениците на Учителя пречупва нещата през призмата на собственото си съзнание. Интересно е как различните ученици виждат по различен начин едно и също събитие и си правят различни изводи... А пък ние си правим изводи за тях, за тяхното ниво на съзнание и характер... а и от разообразните спомени и гледни точки за Учителя в по-голяма пълнота започваме да чувстваме Неговия образ. Има безценни опитности, които много биха могли да ни помогнат по Пътя, защото няма нищо ново под слънцето - променят се само формата и изпълнителите, но проблемите за разрешение пред окултния ученик си остават същите.
Що се отнася до съставителя на поредицата - Вергилий Кръстев, който е много хулен и отричан в Братството, без да го познавам лично, аз се прекланям пред огромния му труд - да събере и да издаде такова огромно количество спомени (24 тома по 800-900 страници), ходейки от човек на човек и то по комунистическо време! Това не е обикновена работа, посилна за всеки! Това е мисия! И Вергилий, въпреки човешките си лични несъвършенства (или може би точно поради тях, поради тези особености на характера си), се е справил досега удивително - нещо, което не би могло да се случи, ако нямаше съдействието на Небето и Учителя и ако не беше предопределен да свърши тази работа!

"Изгревът" на Вергилий Кръстев



Категорично не мога да се съглася с това становище! Дори точно обратното - за този, който се интересува сериозно от историята на Братството и от опитностите на учениците от Школата на Учителя Беинса Дуно, това четиво е не само препоръчително, но и задължително! Безспорно е чудесно да четем и изучаваме лекциите и беседите на Учителя, но те са произнесени в определен контекст, пред определени хора, в определена среда и обстановка. Поредицата "Изгревът" може максимално да ви приближи до всичко това. Всеки от учениците на Учителя пречупва нещата през призмата на собственото си съзнание. Интересно е как различните ученици виждат по различен начин едно и също събитие и си правят различни изводи... А пък ние си правим изводи за тях, за тяхното ниво на съзнание и характер... а и от разообразните спомени и гледни точки за Учителя в по-голяма пълнота започваме да чувстваме Неговия образ. Има безценни опитности, които много биха могли да ни помогнат по Пътя, защото няма нищо ново под слънцето - променят се само формата и изпълнителите, но проблемите за разрешение пред окултния ученик си остават същите.
Що се отнася до съставителя на поредицата - Вергилий Кръстев, който е много хулен и отричан в Братството, без да го познавам лично, аз се прекланям пред огромния му труд - да събере и да издаде такова огромно количество спомени (24 тома по 800-900 страници), ходейки от човек на човек и то по комунистическо време! Това не е обикновена работа, посилна за всеки! Това е мисия! И Вергилий, въпреки човешките си лични несъвършенства (или може би точно поради тях, поради тези особености на характера си), се е справил досега удивително - нещо, което не би могло да се случи, ако нямаше съдействието на Небето и Учителя и ако не беше предопределен да свърши тази работа!

Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева".Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него:"Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам -минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му:"За теб имам една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса."Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин там не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги?" Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него. А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин?" "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят. Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава,недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са?" - и ни посочва с пръст. А ние сме се строили да играем Паневритмия. Учителят се обръща, оглежда цялото Братство на "Изгрева" и казва: "Това не са мои ученици. Тях съм ги довел от света. Тук аз съм ги вързал. Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света. Мъжете ще отидат по затворите и ще увиснат на бесилото. А жените ще напълнят вертепите по света. Затова са вързани тук и са под ключ. И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази Школа."Гостът изтръпва. Накрая целува ръка на Учителя и си тръгва бързешком, без да се обръща назад. След време той ни разказваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни я показваше, като потвърждение на разказа си.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

Според правилата на Школата, всяка една от стенографките, след



като получаваше своята заплата в белия плик, отделяше една десета част от



сумата и я оставяше като десятък, предназначен за Господа, за делото на



Учителя и за Школата. Всяка една от тях събираше този десятък и после го



предаваха най-тържествено на Учителя. Така веднъж Паша Теодорова



отделяла своя редовен десятък няколко месеца в един плик и чакала удобен



случай да го връчи на Учителя най-тържествено. Но се случило така, че



имала неотложна работа с напечатването на една беседа и забравила да се



отчете с десятъка пред Учителя. Веднъж при нея дошла една сестра и



разказала, че в града има много хубав плат за рокля и са пуснали много



здрави обувки. Паша решава, че не трябва да изпусне този момент и отваря



онази малка кутия, в която си държи парите. Но вижда, че парите ги е



похарчила за друга покупка преди десетина дни и застава по средата на



стаята си безпомощна. По едно време се сеща, че има плик със заделен



десятък от няколко месеца и решава да вземе от него. Но в нея нещо я



възпира и тя решава да отиде при Учителя, за да Го пита. Учителят й казал:



"От определения за Господа десятък не се взима. Ако ти се наложи и ти



трябват пари, ще вземеш на заем от други и след това ще им го върнеш".



Паша си отишла и тръгнала да търси пари на заем - от тук, от там - никой



нямал толкова пари по това време. Случило се така, че не могла да събере



нито един лев. И понеже случайни неща за учениците в Школата няма, тя



трябвало да бъде изпитана, за да се види как ще се разреши задачата с



десятъка. Накрая Паша се престрашава, като прави предварително молитва



пред Бога и Му обещава, че след като направи покупката, ще върне парите



там, откъдето ги е взела. Паша взима от парите каквото й трябва и купува



това, което й е било нужно. На следващия ден тя застава пред Учителя за



работа - да Му чете поредната беседа, за да се види, дали Учителят ще



одобри дешифрирането и редакцията на беседата. Когато влезнала в стаята



на Учителя, тя чува Неговите строги думи: "Паша е апаш. Паша е апаш, който



краде от десятъка на Господа!" "Ами аз, Учителю, обещах пред Бога да



възстановя парите веднага следващия месец". "Апашът си е винаги апаш,



когато краде от десятъка на Господа. Който краде от десятъка на Господа,



той губи благоволението на Господа, губи условията, които Небето му



предоставя. Той си реже сам клона, на който седи, сам реже корените на



дървото, на което седи и то ще изсъхне, но преди това човек пада от клона

на земята, разделя се с "Дървото на живота".

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една

сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва

да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям

командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе

най-важното, тя беше със силен характер и много волева. Затова много от

сестрите й се подчиняваха, само и само да не стават скандали пред лицето

на Учителя и пред лицето на Бога.

Веднъж аз отивам по работа при стенографките, които се намираха в

тяхната барака, наричана от всички "парахода", понеже приличаше на

капитански мостик с каюта. Отивам там и заварвам същата сестра, която в

момента раздаваше команди и нареждания на стенографките Паша

Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Андреева, както и на още две

сестри, които бяха там. Всички стоят прави, слушат и мълчат, понеже знаят,

че човек трябва да бъде смирен и "нищий духом", защото на такива е

Царството Божие. Но аз стоях само една минута, не издържах и си излязох.

Отивам направо при Учителя и Му разказвам всичко, което видях и чух. Той

ме изслушва и казва: "Аз се чудя на тези сестри-учителки с висше

образование, да позволят да ги командува една проста жена, една шивачка.

Язък им за висшето образование, язък им и за учителските професии, които

имат!" След това Учителят млъкна. Аз разбрах всичко, веднага излязох от

стаята Му и се запътих към "парахода". Намирам всички заедно, като

виждам, че шивачката маха с ръце и се разпорежда, а онези сестри слушат

ли, слушат наставленията й. Аз влезнах много ядосана, защото знаех вече

мнението на Учителя по този въпрос, обръщам се към нея и казвам: "Сестра,

ти нямаш право да разговаряш с тези сестри, а още по-малко да ги

командваш, защото нямаш образование за това. Първо ще довършиш

основното си образование. След две години ще започнеш да учиш

прогимназия, а след три години, като завършиш, ще се запишеш в гимназия.

След четири години, като я завършиш, ще запишеш Юридическия факултет и

след пет години, като го завършиш, ще дойдеш тук. Тогава ще видим какво

знаеш и дали можеш да се мериш със сестрите-учителки."

Тези мои думи падат като гръм от ясно небе. Сестрите-учителки се

окопитиха, като направо й заявиха, че може да дойде да разговаря с тях

след четиринадесет години, като изучи всички науки - така, както аз й

направих програмата за обучение. Тя напусна бараката с трясък и с хули по

мой адрес и отиде да се оплаква на Учителя от мене. А трите сестри-

стенографки ме поздравяват и искат да ме разцелуват за това. Ние помежду

си бяхме в непрекъснато съперничество и не помня друг път да сме се

целували. Но аз им разказах, че след като съм видяла тази срамна сцена,

съм отишла при Учителя и всичко съм Му разказала. Предадох им каквото ми

бе казал Учителят.

Шивачката отиде при Учителя да се оплаква от мен, като взе една от

сестрите за свидетелка, да докаже това, че съм я обидила и съм се държала

грубо с нея, когато ученикът трябва да бъде вежлив и учтив с другите. След

като Учителят я изслушал, казал: "Сестра, за да разговаряте със сестрите-

учителки, трябва да имате техния ценз. А знаете ли, сестра, какво означава

ценз?" Шивачката мълчи, а Учителят продължава: "Това означава, да се

запишете в училище и след две години да завършите основното си

образование, след три години да завършите прогимназията, а след четири

години - гимназия и накрая, като запишете Юридическия факултет и

завършите за адвокат, тогава ще видим какво сте научили." Така Учителят

повтаря същите думи, които съм изрекла в "парахода" и заради което тя я е

отишла да се оплаква при Него от мен. Това бе един метод на Учителя -

когато някой отиде при Него, Той му предава същите думи, които се

приказват от приятелите на "Изгрева" за него. И след това идваше голямата

задача за разрешение. Зависи как ще отговориш и как ще постъпиш, а това

определяше дали ще разрешиш задачата си. Но шивачката не знае и не

познава метода, затова не се предава и не отстъпва, а казва: "Но Учителю,

нали всички хора са еднакви пред Бога?" Учителят се усмихва и казва:

"Всички хора са еднакви пред Бога, но не всички са еднакви пред закона:

така, едни са излезли по-рано от Бога, а други са излезли милиони и

милиарди години по-късно от Него. Ето защо, едни са учени, а други - прости.

А ти, ако искаш да станеш учена, ще се запишеш в училище и след

четиринадесет години, като завършиш и имаш ценз за адвокат, ще видим

какво знаеш и можеш." И Учителят и този път цитирал точно моите думи, че

трябва да учи цели четиринадесет години. Тя си отишла от Него крайно

недоволна, придружена от сестрата-свидетелка, но вече никога не стъпи в

"парахода", а се прехвърли да командува на друга територия. Отиде в

кухнята да командува сестрите, които се грижеха за приготовлението на

общите обеди. Но все пак, тя не се записа да учи. Предпочете да командува

така, както си беше - без основно образование.

Този случай ви го разказвам, за да видите откъде дойде

отклонението в Школата. Учителят държеше за образованите хора и

нареждаше на всички, които бяха дошли на "Изгрева" от селата, да завършат

гимназия и висше образование.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

Кой бе Учителят?

Учителят казва за Себе Си: "Аз дойдох тука, да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили". Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук,на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: "Аз ида от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам Аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи,защото Той управлява Вселената".
През 1928 година в Чирпан бе станало едно земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано то да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Учителя. Но той лично е отишъл при Бога и е помолил това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата. Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя. Във връзка с това, Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето".В първите години приятелите смятаха, че Учителят е също като останалите, но е само малко по-учен от тях. Тогава Той им демонстрира различни чудеса, които вие ще прочетете като опитности на онези приятели.Тогава им каза: "Аз приличам на вас, но не съм като вас. Вашата майка е Ева, но тя не е моя майка и Аз не съм от Мира Ceгo".Бяха се събрали приятели и умуваха колко е голяма силата на Учителя. Тогава Той им каза: "На Мен всички хора ми се подчиняват. На Мен всички форми ми се подчиняват. На Мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен". Запитаха Го какво е Учителят за учениците в Школата."Учителят е като майка. Той пита децата какво искат да ядат и това им сготвя. Храни ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божествения хляб за тях. И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най-малкото страдание през вашия път като ученици."Веднъж Учителят се оттегли да почива. Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи. Тогава Той се обърна и рече: "Аз не спя.Учителят не спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си. Аз оставям тялото Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя. Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на коит отговоря? Тези Школи са в Невидимия свят. А тази тук на "Изгрева" е единствената на планетата земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога. Друг такъв няма на земята, на Небето и във Вселената. Само Учителят тук, на"Изгрева", е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената". Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните.Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав.Когато Го виждахме, все едно, че виждахме Бога в образ и подобие. Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет-четиридесет години по-възрастен от нас, и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя. Тогава още нямаше превозни средства и пътят до Симеоново не беше направен на шосе, та ни вземаше три часа, докато стигнем до Бивака. А Той вървеше леко-леко, като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Той ни беше приобщил към Себе Си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него. Неговата Любов, Неговото отношение към нас, Неговото знание, което ни предаваше, ни привързваха силно към Него. Ние го слушахме с увлечение и просто се захласвахме в Него. Въпреки това, Той казваше: "Аз не говоря на вас. Вие стб още малки да ме разберете. Аз говоря на Духовете, Които управляват слънцата, планетите,Силите и живота във Вселената. И това Учение ще почнете да го разбирате след хиляди години. И българите ще разберат след хиляда години какво добро съм им направил". Тези думи ние ги записвахме и си ги прочитахме,особено, след като Той си замина от този свят.Той бе навсякъде и намираше време да отскочи и да навести всички. И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл. Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше,навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване.Ние бяхме пред Него като деца пред майка си и всички на Него уповавахме. И Той добре ни напътствуваше. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Учителят разполагаше със знание и с възможности да посещава различни планети от нашата слънчева система. Ние Го разпитвахме и Той ни разправяше какво има там, какъв е животът там.Учителят каза: "Аз първи възприемам последните новини от Бога. И през Мен минават и най-слабите трептения на Любовта. Аз долавям веднага целия живот на Вселената". Учителят всичко долавяше,пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Веднъж се учудихме на Неговите възможности. Тогава каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави". Условията на Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в тялото на Учителя.Той лекуваше всички болести, в това ние се бяхме убедили. Цялото Божествено, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше. При него идваха поети, писатели, учени, художници,музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно. "Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, Аз даже в кухнята Си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши даровити художници.) Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога,защото българският народ е най-древният народ на земята".В Учителя не можеше да се забележи нищо излишно, нищо фалшиво.В Негово присъствие, ние се чувствувахме като души, които са застанали под крилото на Всевишнаго. Той повдигаше духа ни и внасяше радост в душите ни. Той беше духовен алхимик, като превръщаше нашата скръб в радост. Веднъж, в общия клас, който се провеждаше в сряда, в 5 часа сутринта, след като говори върху алхимията, Учителят застана прав на катедрата и каза: "Вижте сега какво ще направя". Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му. Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва. Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника. И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя. И до края на живота Му, той си остана златен. Това бе нагледен урок за ъзможностите на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг. И урок от Учителя.





„Изгревът” том 1, спомени на Ангел Вълков

Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма. Освен това, те бяха чели повече окултни книги, особено теософска литература, която бе заляла цяла България. Разказваха ни какви ли не неща, че косата да ти се изправи и "ум да ти зайде", както казаха тук шопите от софийско. За много от техните опитности съм запитвал лично Учителя и Той ми е давал обяснения. Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие.
Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация – дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега.
А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло. До това се свеждаха нещата с някои примери и разкази. Но други твърдяха противното. И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло. Пораждаше се голям спор с цели седмици. Накрая Учителят реши да сложи точка на този спор по следния начин.
Беше неделя, към 10 часа сутринта. Обикновено по това време се събираха много приятели от града и в 10 часа салонът на "Изгрева" беше препълнен, защото Учителят държеше поредната неделна беседа. По едно време ние виждаме, че брат Ради носи една голяма стълба, застава под прозореца на стаичката на Учителя и я допира до стената. Някои отиват при него да му помогнат и го питат какво ще става с тази стълба. "Учителят ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил. Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона,който се е напълнил, че Учителят се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му. През това време Учителят седи на двора и наблюдава как брат Ради се катери по стълбата. Всички приятели излизат от салона, заобикалят стълбата и гледат как задникът на брат Ради се катери нагоре по стълбата. А брат Ради по онези години не беше толкова млад, че да се изкатери за една минута. Всички сме вдигнали глави и зяпаме нагоре, където брат Ради прекрачва през прозореца и влиза в стаята. Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам? Нали е Учител?" Всички чуваме този въпрос и всички мълчим. Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко. Поема го, слага го в джоба Си и
казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията. Всички виждаме как втори път брат Ради слиза по стъпалата и държи вече не ключ, а Библия. Никой от нас не видя ключ да хвърчи във въздуха или Библията с разперени корици да каца върху скута на Учителя. Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и Библията. Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката? Нали Учителят е винаги с будно съзнание? Нали Учителят борави с Космическото Съзнание?" Всички чуваме този въпрос и отново всички мълчим. След малко влязохме в салона и заехме местата си. Ето, Учителят се задава и носи в ръце Библията Си. Започва беседата направо така: "Тук, на "Изгрева", няма разсеяни неща. Тук нещата са точно определени и математически изчислени. Предварително се знае кога и какъв урок да се предаде на учениците. Когато орачът изоре нивата, преди него сеячът е посял житото на нивата. Понякога орачът и сеячът са едно и също лице. Този, който сее и този, който оре - за него няма разсеяни неща, а има точно определени действия и точно определена цел. Той трябва да изоре нивата и да посее житото. Така и Учителят в една Школа, преди да посее, трябва да изоре нивата и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и тръне. Важно е да се посее едно житно зърно от Словото на Бога точно в строго определено време." Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси. Но тази случка трябва да има и финал, Финалът бе даден десетки години преди тази случка, защото Учителят преди нас беше орал и сял от Божието Слово в умовете и главите на възрастните приятели. Този случай е някъде от 1919 година и се развива в Търново. Учителят е на гости на приятелите в града. Там всички бяха начетени, просветени и ученолюбиви хора. Там нямаше прости и невежи. В онова време те бяха цветът на интелигенцията в Търново. Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български.
Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят,те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов. Тогава за тях Той е господин Петър Дънов. Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като
вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата. После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата. За втори път Учителят преминава през отключената вече врата. За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е
малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителят влиза през отворената врата,
застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справители се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене,Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши. Този случай го разказваха присъствуващите в онзи паметен ден, които бяха вече възрастни и побелели братя и сестри. Аз слушах, вярвах в това, но реших да отида и да питам
лично Учителя за тази история. Разказах Му я така, както я бях чул. Питам го: "Учителю, аз искам да вярвам в това, което приятелите разказаха. Но искам да чуя от вас цялата Истина." Учителят ме изгледа внимателно и каза:"Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител да пита кой е Той. Щом искаш да знаеш Истината, то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши - да се знае не само от теб, но и от ония, които ще дойдат след теб: "Ако преди 2 000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя Образ, в Своето подобие в Дух, Плът и Кръв! Това е най-голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята. Това е истината за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и за Моето Слово, което е Слово на Великия Учител и на Живия Бог. Амин!"
С треперещи ръце бях стенографирал всичко това. Запомних го и понякога през годините го споменавах на верни приятели, за да знаят истината за Школата на Учителя и да я отстояват с живота си докрай. Някои успяваха, а други не сполучваха. Но всеки, комуто съм разказвал това, по различен начин го е тълкувал и по различен начин го е препредавал. Дори се стигна дотам, да го предават като своя опитност и като че ли Учителят лично им го е казвал. Това бе кощунство пред Учителя, пред Школата Му и пред человеческия род, който бе изпратил своя представител пред Великия Учител, за да засвидетелствува той Кой е този Учител и за какво е дошъл! А аз бях само един представител на това човечество. И съм длъжен да ви го предам.


Спомен на Галилей Величков от “Изгревът” том 1

След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна



летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди.



Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя.



Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много



малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички.



Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и



към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис"



една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.



Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи



в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат



преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха



предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше



неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние



нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме,



когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме



Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много



прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и



говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След



Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и



Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за



образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф



Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са



учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф



Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете



неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На



"Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило



и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф



Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата



се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на



български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо



продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на



пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като



най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от



нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата



на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко.



Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич



в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва



и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период,



през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на



философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на



теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на



антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо



до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в



науката, природата и религията.



Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф



Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко



особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то



Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България.



Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една



велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото



славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в



присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към



българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и



уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян



Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам



да стана ваш ученик и да следвам висши науки!" Щайнер отговаря: "Ти няма



защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се



завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се



завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един



разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на



Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.



Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което



Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле."



След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията



на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите



развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф



Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели



започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на



гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и



случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него



Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви



европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в



света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на



Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да



допуснат това в умовете си.



Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха



Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година.



Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя. Като ни изслуша,



усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради



нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на



същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също



заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да



търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази



жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как



се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата.



Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски,



френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая



приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от



времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни



кажете за тези две жени?" "Това не са две жени, но една и съща. Онази от



времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При



кардинални прераждания тези души вървят заедно."



Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил



за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал



ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при



египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една



единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като



"питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора



от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова,



което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата



теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят



разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на



човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет -



мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай



питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно



знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е



равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са



двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските



жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на



квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на



квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата.



След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите



последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни



блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива



снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние



такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и



без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.



Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за



клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от



ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и



старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за



клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били



дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на



Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала



жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само



нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че



зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това



клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го



видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за



отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.



Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли



тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия



свят?" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от



заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за



вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю,



чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен



човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?" Учителят му



отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният



език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини.



Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият



окултен народ на земята."



"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

Аз определено си имам любим православен светец - Свети Серафим Саровски, който си струва да бъде отбелязан, а и църквата го почита днес. Преди години прочетох биографична книга за него и бях поразен - изключителен е! Както е изключителна и беседата, която той провежда, за целта на християнския живот и която ви предлагам да прочетете ето оттук:
http://pravoslavie.domainbg.com/05/motovilov.html

Кой бе Учителят?

Учителят казва за Себе Си: "Аз дойдох тука, да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили". Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук,на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: "Аз ида от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам Аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи,защото Той управлява Вселената".
През 1928 година в Чирпан бе станало едно земетресение и Учителят каза след това, че било запланувано то да стане в София, за да бъде наказано онова общество, което воюва срещу Учителя. Но той лично е отишъл при Бога и е помолил това наказание да се отнеме от София, защото могат да пострадат и ученици от Школата. Това изказване стана достояние на вестниците и много хули и подигравки се изсипаха върху Учителя. Във връзка с това, Той каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето".В първите години приятелите смятаха, че Учителят е също като останалите, но е само малко по-учен от тях. Тогава Той им демонстрира различни чудеса, които вие ще прочетете като опитности на онези приятели.Тогава им каза: "Аз приличам на вас, но не съм като вас. Вашата майка е Ева, но тя не е моя майка и Аз не съм от Мира Ceгo".Бяха се събрали приятели и умуваха колко е голяма силата на Учителя. Тогава Той им каза: "На Мен всички хора ми се подчиняват. На Мен всички форми ми се подчиняват. На Мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен". Запитаха Го какво е Учителят за учениците в Школата."Учителят е като майка. Той пита децата какво искат да ядат и това им сготвя. Храни ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божествения хляб за тях. И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най-малкото страдание през вашия път като ученици."Веднъж Учителят се оттегли да почива. Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи. Тогава Той се обърна и рече: "Аз не спя.Учителят не спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си. Аз оставям тялото Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя. Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на коит отговоря? Тези Школи са в Невидимия свят. А тази тук на "Изгрева" е единствената на планетата земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога. Друг такъв няма на земята, на Небето и във Вселената. Само Учителят тук, на"Изгрева", е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената". Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните.Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав.Когато Го виждахме, все едно, че виждахме Бога в образ и подобие. Когато предприемахме екскурзия с Него, Той, макар че беше с тридесет-четиридесет години по-възрастен от нас, и когато беше на седемдесет земни години, когато предприемаше излети на Витоша, ние едвам Го стигахме по пътя. Тогава още нямаше превозни средства и пътят до Симеоново не беше направен на шосе, та ни вземаше три часа, докато стигнем до Бивака. А Той вървеше леко-леко, като че ли не стъпваше на земята. До края на живота Му беше така. Учителят, тъй да се каже, владееше магията на живота. Той ни беше приобщил към Себе Си като една майка, беше влязъл в нашите сърца и умове и ние не искахме да се разделим с Него. Неговата Любов, Неговото отношение към нас, Неговото знание, което ни предаваше, ни привързваха силно към Него. Ние го слушахме с увлечение и просто се захласвахме в Него. Въпреки това, Той казваше: "Аз не говоря на вас. Вие стб още малки да ме разберете. Аз говоря на Духовете, Които управляват слънцата, планетите,Силите и живота във Вселената. И това Учение ще почнете да го разбирате след хиляди години. И българите ще разберат след хиляда години какво добро съм им направил". Тези думи ние ги записвахме и си ги прочитахме,особено, след като Той си замина от този свят.Той бе навсякъде и намираше време да отскочи и да навести всички. И на всички даваше съвети, както за обикновените неща в нашия бит, така и съвети, които имаха пророчески и духовен смисъл. Той беше навсякъде точен и акуратен. Каквото обещаваше,навреме го изпълняваше. Изпълниха се дори неща, които беше казал на братя и сестри и то - десет-двадесет години след Неговото заминаване.Ние бяхме пред Него като деца пред майка си и всички на Него уповавахме. И Той добре ни напътствуваше. Никакъв напреднал човек, пък бил той гений или светия, не може да се сравни с Учителя. Даже и сравнение не може да става. "Светията - казва Учителят - е на границата между смъртта и живота, а Учителят е вън от смъртта. Учителят управлява живота във Вселената, живота на Битието и на Небитието". Учителят разполагаше със знание и с възможности да посещава различни планети от нашата слънчева система. Ние Го разпитвахме и Той ни разправяше какво има там, какъв е животът там.Учителят каза: "Аз първи възприемам последните новини от Бога. И през Мен минават и най-слабите трептения на Любовта. Аз долавям веднага целия живот на Вселената". Учителят всичко долавяше,пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Веднъж се учудихме на Неговите възможности. Тогава каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави". Условията на Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в тялото на Учителя.Той лекуваше всички болести, в това ние се бяхме убедили. Цялото Божествено, знание бе у Него и когато трябваше, Той си служеше с него, а ние виждахме само това, което Той изваждаше и показваше. При него идваха поети, писатели, учени, художници,музиканти и на всеки един Той изваждаше частица от Своето знание и му го даваше да го ползува свободно. "Аз знам да рисувам, но не искам да засрамвам художниците. Аз знам да свиря, но не искам да засрамвам музикантите. Тези картини, които ги имате окачени в салона, Аз даже в кухнята Си не бих ги поставял. (А те бяха рисувани от наши даровити художници.) Знам всички езици, но не искам да цапам устата Си. Днес Словото се дава на български език, защото българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога,защото българският народ е най-древният народ на земята".В Учителя не можеше да се забележи нищо излишно, нищо фалшиво.В Негово присъствие, ние се чувствувахме като души, които са застанали под крилото на Всевишнаго. Той повдигаше духа ни и внасяше радост в душите ни. Той беше духовен алхимик, като превръщаше нашата скръб в радост. Веднъж, в общия клас, който се провеждаше в сряда, в 5 часа сутринта, след като говори върху алхимията, Учителят застана прав на катедрата и каза: "Вижте сега какво ще направя". Той имаше златен джобен часовник, закачен на сребърен ланец, който висеше на врата Му. Имаше и една брошка, която пристягаше ризата под брадата Му. Както бе застанал прав, вдигна си ръцете, хвана ланеца отзад на врата си и почна да го опипва. Пръстите на двете Си ръце ги движеше полека надолу към часовника. И отгдето минаваха ръцете Му, ланецът от сребърен се превръщаше в златен. Целият пожълтя. И до края на живота Му, той си остана златен. Това бе нагледен урок за ъзможностите на алхимията и за превръщането на минералите от един в друг. И урок от Учителя.





„Изгревът” том 1, спомени на Ангел Вълков

Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

След беседите на Учителя обикновено се събирахме на групи и слушахме разказите на по-възрастните приятели, защото те изнасяха различни случки, които потвърждаваха онова, което Учителят засягаше и изнасяше по различни въпроси от окултизма. Освен това, те бяха чели повече окултни книги, особено теософска литература, която бе заляла цяла България. Разказваха ни какви ли не неща, че косата да ти се изправи и "ум да ти зайде", както казаха тук шопите от софийско. За много от техните опитности съм запитвал лично Учителя и Той ми е давал обяснения. Но е имало и такива случаи, при които Учителят даваше отговор на всички ни с някое свое действие.
Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация – дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега.
А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло. До това се свеждаха нещата с някои примери и разкази. Но други твърдяха противното. И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло. Пораждаше се голям спор с цели седмици. Накрая Учителят реши да сложи точка на този спор по следния начин.
Беше неделя, към 10 часа сутринта. Обикновено по това време се събираха много приятели от града и в 10 часа салонът на "Изгрева" беше препълнен, защото Учителят държеше поредната неделна беседа. По едно време ние виждаме, че брат Ради носи една голяма стълба, застава под прозореца на стаичката на Учителя и я допира до стената. Някои отиват при него да му помогнат и го питат какво ще става с тази стълба. "Учителят ми каза да се кача по стълбата през прозореца и да Му отключа отвътре вратата, защото като излизал, оставил ключа в ключалката отвътре и се самозаключил. Не може да влезе в стаята, за да си вземе Библията и да започне беседата в 10 часа." Идват тези приятели и съобщават в салона,който се е напълнил, че Учителят се е самозаключил без да иска, че Библията Му е заключена в стаята и че брат Ради сега се катери по стълбата, за да отключи отвътре вратата Му. През това време Учителят седи на двора и наблюдава как брат Ради се катери по стълбата. Всички приятели излизат от салона, заобикалят стълбата и гледат как задникът на брат Ради се катери нагоре по стълбата. А брат Ради по онези години не беше толкова млад, че да се изкатери за една минута. Всички сме вдигнали глави и зяпаме нагоре, където брат Ради прекрачва през прозореца и влиза в стаята. Чува се въпрос: "Защо не мине през стената, да се дематериализира и материализира, та да си отключи Сам? Нали е Учител?" Всички чуваме този въпрос и всички мълчим. Стотина души бяхме наобиколили тази стълба и видяхме как брат Ради се покатери по стълбата, как премина през прозореца, как влезе в стаята, как слезе по стълбите, как носи в ръцете си ключа от стаята и как го подава на Учителя, Който седеше долу на пейката и с голямо внимание наблюдаваше всичко. Поема го, слага го в джоба Си и
казва на брат Ради: "Предаден на учениците е урокът за ключа на познанието." Учителят го накарва да отиде горе с ключа, да отвори заключената врата и да Му донесе Библията. Всички виждаме как втори път брат Ради слиза по стъпалата и държи вече не ключ, а Библия. Никой от нас не видя ключ да хвърчи във въздуха или Библията с разперени корици да каца върху скута на Учителя. Това видяхме всички - че ръцете на брат Ради донесоха и ключа, и Библията. Чу се отново друг глас: "Ами защо Учителят е толкова разсеян, та се е самозаключил и отгоре на това е оставил ключа вътре, в ключалката? Нали Учителят е винаги с будно съзнание? Нали Учителят борави с Космическото Съзнание?" Всички чуваме този въпрос и отново всички мълчим. След малко влязохме в салона и заехме местата си. Ето, Учителят се задава и носи в ръце Библията Си. Започва беседата направо така: "Тук, на "Изгрева", няма разсеяни неща. Тук нещата са точно определени и математически изчислени. Предварително се знае кога и какъв урок да се предаде на учениците. Когато орачът изоре нивата, преди него сеячът е посял житото на нивата. Понякога орачът и сеячът са едно и също лице. Този, който сее и този, който оре - за него няма разсеяни неща, а има точно определени действия и точно определена цел. Той трябва да изоре нивата и да посее житото. Така и Учителят в една Школа, преди да посее, трябва да изоре нивата и да я направи на угар, защото умът на ученика е обрасъл с плевели и тръне. Важно е да се посее едно житно зърно от Словото на Бога точно в строго определено време." Така започна тази беседа и Учителят даде отговор на повдигнатите въпроси. Но тази случка трябва да има и финал, Финалът бе даден десетки години преди тази случка, защото Учителят преди нас беше орал и сял от Божието Слово в умовете и главите на възрастните приятели. Този случай е някъде от 1919 година и се развива в Търново. Учителят е на гости на приятелите в града. Там всички бяха начетени, просветени и ученолюбиви хора. Там нямаше прости и невежи. В онова време те бяха цветът на интелигенцията в Търново. Всички бяха чели много окултни книги от чужди автори, преведени на български.
Така, един ден преди сбирката, на която трябва да присъствува и Учителят,те се събират и говорят кой може да бъде господин Дънов. Тогава за тях Той е господин Петър Дънов. Говорят и изнасят различни мнения - че Петър Дънов е един учен човек, който е чел малко повече книги от тях, защото е учил в чужбина и е чел тези книги в оригинал, а пък те ги четат сега на български. Накрая, един заключава така: "Той е един от нас, само че повече е чел и е по-образован от нас." След малко Учителят влиза, усмихва се и казва: "Какво говорихте за Мене? Говорихте, че съм един от вас и като вас, и малко по-учен от вас. А сега внимавайте, ще ви покажа нещо - че не съм като
вас и не съм от вас." Учителят отива до вратата, взима ключа, заключва я и го поднася на домакина на къщата, казвайки: "Дръж здраво ключа в ръцете си. А сега оставете отворени очите си и наблюдавайте какво ще стане." Всички втренчено гледат Учителя. Изведнъж Той изчезва пред очите им, изчезва и Го няма пред тях, в стаята, където са седнали и наблюдават втренчено. След малко се чува гласът Му отвъд заключената врата: "Този, който държи ключа в ръцете си да дойде и да отключи вратата." Братът отключва и Учителят влиза спокойно през вратата. После подава ключа на стопанката на къщата и нарежда тя да заключи и да държи ключа в ръцете си. Само след секунди Учителят изчезва от погледа им и отново се чува Неговият глас зад заключената врата - поисква отново, за втори път, да се отключи вратата. За втори път Учителят преминава през отключената вече врата. За трети път подава ключа на онзи, който е смятал, че Петър Дънов е
малко по-учен от него и му нарежда да заключи вратата. Той я заключва и отново, за трети път, Учителят изчезва от погледа им, за трети път се чува Гласът Му отвъд заключената врата и отново нарежда да се отключи вратата, за трети път. За трети път Учителят влиза през отворената врата,
застава пред тях и строго им казва: "Ето видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас. Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ като человеческо подобие на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е да не огорчавате Духа с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справители се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене,Който е над Мене и Който е Все и Вся." След това Учителят отваря Библията на една произволна страница и стопанинът на къщата започва да чете онзи израз, в който се казва, че Духът на Господа е връз Него и че това Писание се е изпълнило пред техните очи и уши. Този случай го разказваха присъствуващите в онзи паметен ден, които бяха вече възрастни и побелели братя и сестри. Аз слушах, вярвах в това, но реших да отида и да питам
лично Учителя за тази история. Разказах Му я така, както я бях чул. Питам го: "Учителю, аз искам да вярвам в това, което приятелите разказаха. Но искам да чуя от вас цялата Истина." Учителят ме изгледа внимателно и каза:"Значи, дойде това време человеческият род да изпрати своя представител пред Великия Учител да пита кой е Той. Щом искаш да знаеш Истината, то отвори очите си, отпуши ушите си, вземи молив и запиши - да се знае не само от теб, но и от ония, които ще дойдат след теб: "Ако преди 2 000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя Образ, в Своето подобие в Дух, Плът и Кръв! Това е най-голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята. Това е истината за Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и за Моето Слово, което е Слово на Великия Учител и на Живия Бог. Амин!"
С треперещи ръце бях стенографирал всичко това. Запомних го и понякога през годините го споменавах на верни приятели, за да знаят истината за Школата на Учителя и да я отстояват с живота си докрай. Някои успяваха, а други не сполучваха. Но всеки, комуто съм разказвал това, по различен начин го е тълкувал и по различен начин го е препредавал. Дори се стигна дотам, да го предават като своя опитност и като че ли Учителят лично им го е казвал. Това бе кощунство пред Учителя, пред Школата Му и пред человеческия род, който бе изпратил своя представител пред Великия Учител, за да засвидетелствува той Кой е този Учител и за какво е дошъл! А аз бях само един представител на това човечество. И съм длъжен да ви го предам.


Спомен на Галилей Величков от “Изгревът” том 1

Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева".Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него:"Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам -минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му:"За теб имам една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса."Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин там не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги?" Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него. А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин?" "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят. Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава,недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са?" - и ни посочва с пръст. А ние сме се строили да играем Паневритмия. Учителят се обръща, оглежда цялото Братство на "Изгрева" и казва: "Това не са мои ученици. Тях съм ги довел от света. Тук аз съм ги вързал. Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света. Мъжете ще отидат по затворите и ще увиснат на бесилото. А жените ще напълнят вертепите по света. Затова са вързани тук и са под ключ. И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази Школа."Гостът изтръпва. Накрая целува ръка на Учителя и си тръгва бързешком, без да се обръща назад. След време той ни разказваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни я показваше, като потвърждение на разказа си.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева".Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него:"Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам -минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му:"За теб имам една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса."Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин там не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги?" Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него. А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин?" "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят. Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава,недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са?" - и ни посочва с пръст. А ние сме се строили да играем Паневритмия. Учителят се обръща, оглежда цялото Братство на "Изгрева" и казва: "Това не са мои ученици. Тях съм ги довел от света. Тук аз съм ги вързал. Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света. Мъжете ще отидат по затворите и ще увиснат на бесилото. А жените ще напълнят вертепите по света. Затова са вързани тук и са под ключ. И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази Школа."Гостът изтръпва. Накрая целува ръка на Учителя и си тръгва бързешком, без да се обръща назад. След време той ни разказваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни я показваше, като потвърждение на разказа си.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

Според правилата на Школата, всяка една от стенографките, след



като получаваше своята заплата в белия плик, отделяше една десета част от



сумата и я оставяше като десятък, предназначен за Господа, за делото на



Учителя и за Школата. Всяка една от тях събираше този десятък и после го



предаваха най-тържествено на Учителя. Така веднъж Паша Теодорова



отделяла своя редовен десятък няколко месеца в един плик и чакала удобен



случай да го връчи на Учителя най-тържествено. Но се случило така, че



имала неотложна работа с напечатването на една беседа и забравила да се



отчете с десятъка пред Учителя. Веднъж при нея дошла една сестра и



разказала, че в града има много хубав плат за рокля и са пуснали много



здрави обувки. Паша решава, че не трябва да изпусне този момент и отваря



онази малка кутия, в която си държи парите. Но вижда, че парите ги е



похарчила за друга покупка преди десетина дни и застава по средата на



стаята си безпомощна. По едно време се сеща, че има плик със заделен



десятък от няколко месеца и решава да вземе от него. Но в нея нещо я



възпира и тя решава да отиде при Учителя, за да Го пита. Учителят й казал:



"От определения за Господа десятък не се взима. Ако ти се наложи и ти



трябват пари, ще вземеш на заем от други и след това ще им го върнеш".



Паша си отишла и тръгнала да търси пари на заем - от тук, от там - никой



нямал толкова пари по това време. Случило се така, че не могла да събере



нито един лев. И понеже случайни неща за учениците в Школата няма, тя



трябвало да бъде изпитана, за да се види как ще се разреши задачата с



десятъка. Накрая Паша се престрашава, като прави предварително молитва



пред Бога и Му обещава, че след като направи покупката, ще върне парите



там, откъдето ги е взела. Паша взима от парите каквото й трябва и купува



това, което й е било нужно. На следващия ден тя застава пред Учителя за



работа - да Му чете поредната беседа, за да се види, дали Учителят ще



одобри дешифрирането и редакцията на беседата. Когато влезнала в стаята



на Учителя, тя чува Неговите строги думи: "Паша е апаш. Паша е апаш, който



краде от десятъка на Господа!" "Ами аз, Учителю, обещах пред Бога да



възстановя парите веднага следващия месец". "Апашът си е винаги апаш,



когато краде от десятъка на Господа. Който краде от десятъка на Господа,



той губи благоволението на Господа, губи условията, които Небето му



предоставя. Той си реже сам клона, на който седи, сам реже корените на



дървото, на което седи и то ще изсъхне, но преди това човек пада от клона

на земята, разделя се с "Дървото на живота".

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

Веднъж Учителят нареди да предадат заръката Му до един търговец от провинцията, като идва в София, да се отбие при Него на "Изгрева".Предадоха му думите на Учителя, но той бе казал: "Та аз не познавам господин Дънов и нямам нищо общо с вас. Пък и моят път не минава през София." Казват всичко това на Учителя и той изпраща друг при него:"Учителят Петър Дънов каза, че твоят път минава през София и оттам -минава за друго място." Този търговец се учудва на тези думи. Минава известно време и неговата фирма го изпраща по работа в София. Накрая той решава да отиде на "Изгрева" и да види защо толкова настоятелно го вика Петър Дънов. Пристига на "Изгрева", среща се с Учителя и слуша думите Му:"За теб имам една работа, която трябва да свършиш. Ще ти дам един пакет книги, това са мои беседи, които ще занесеш на посоченият от мен адрес в Истамбул." Търговецът вдигнал рамене и възкликнал: "Ама аз никога не съм се канил да ходя в Истамбул. А иначе ще ги занеса, защо да не ги занеса."Учителят добавил: "След един месец ще заминеш." Наистина, така се наредило, че фирмата го изпраща в Истамбул и той посещава посочения адрес. Застава пред една голяма, голяма къща. На вратата го посреща един слуга. После го въвеждат в голямо помещение. Посреща го един турчин с бяла чалма и с бяла брада, усмихва се и казва: "Много се радвам, че молбата и молитвите ми се сбъднаха и че ми се изпратиха тези книги." Той ги поема, слага ги на бюрото си и след това разпитва госта си за София, за "Изгрева" и за Петър Дънов. Разговора се води на турски език. По онова време не можеше да бъдеш търговец, ако не знаеш турски, гръцки и някой западен език. Търговецът се връща в България. След това отива в София, за да докладва в своята фирма какво е направил. Неговото пътуване било много успешно. После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин там не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги?" Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него. А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин?" "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят. Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава,недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са?" - и ни посочва с пръст. А ние сме се строили да играем Паневритмия. Учителят се обръща, оглежда цялото Братство на "Изгрева" и казва: "Това не са мои ученици. Тях съм ги довел от света. Тук аз съм ги вързал. Ако ги развържа и ги пусна, сума бели ще направят по света. Мъжете ще отидат по затворите и ще увиснат на бесилото. А жените ще напълнят вертепите по света. Затова са вързани тук и са под ключ. И всеки може да се развърже, след като си изпълни задачата, за която е доведен в тази Школа."Гостът изтръпва. Накрая целува ръка на Учителя и си тръгва бързешком, без да се обръща назад. След време той ни разказваше този случай, дори го накарахме да го напише собственоръчно, та дори да се подпише. Този приятел се казва Желю Байрамов и е от Нова Загора. Имаше снимка - подарък от Учителя с надпис, която ни я показваше, като потвърждение на разказа си.

"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

Защото, ако сънят е прекрасен, няма да ти се иска да се събудиш... Ако сънуваш кошмар, тогава се пробуждаш!

"Точно така се е чувствал и съпругът ми (впоследствие си давам сметка) - като в капан на обстоятелствата и че няма възможност да израства, сякаш е стигнал задънена улица без изход."

Да, така е - мога да го твърдя от личен опит само че при мен нещата се развиха по друг начин. Иначе и аз, без видима причина и външен повод, бях влязъл в път, който ми изглеждаше без изход. Цели пет години бях като жив мъртвец - лишен от мотивация, смисъл, радост и порив за живот. И се питах дали си струва да живея при това положение. Колкото и парадоксално да звучи, от това състояние ме извади огромната болка от загубата на мои ученици, която ме накара да осъзная, че съм отново жив (макар и болезненно жив!) - целият ми свят се преобърна и... трябваше отново да го пресъздавам, да търся отново отговор на фундаменталните проблеми на битието и то с такава интензивност, която е непосилна за човек, който не е преживял нещо подобно на това, което бях преживял аз и което преживяваш ти. Мила zarche, минал съм по този път, по твоя път и мога да ти кажа - от твоите сълзи могат да израснат прекрасни цветя и от път на скръбта да се превърне в път на благословение, духовно пробуждане и израстване каквото нито един друг сценарий не биха могли да ти дадат. Запомни от мен - няма път без изход... Там, където има Бог, няма път без изход! Виждам, че с Божията помощ и ти имаш потенциала да се справиш. Вярвам, че ще го направиш!

След Първата Световна война започна да излиза списание "Всемирна



летопис". Редактор бе Иван Толев, който се движеше в братските среди.



Уводните статии на това списание бяха от редактора, но по идеи на Учителя.



Когато редакторската статия бе изцяло от Учителя, тя претърпяваше много



малки промени и като подпис отдолу поставяха една, две или три звездички.



Така че в тези първи години Учителят имаше отношение към това списание и



към неговия редактор. Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис"



една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини.



Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи



в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат



преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха



предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше



неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние



нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме,



когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме



Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много



прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и



говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След



Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и



Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за



образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф



Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са



учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф



Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете



неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На



"Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило



и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф



Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата



се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на



български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо



продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на



пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като



най-голяма скъпоценност. Направо някакво безумие бе обхванало някои от



нашите приятели и това граничеше с безсрамие и извращение към Школата



на Учителя. Но трябваше да се търпи всичко.



Рудолф Щайнер е роден на 27 февруари 1861 година в село Кралевич



в Унгария. Завършва политехнически институт във Виена, а после завършва



и философия във Виена. Неговата дейност има три периода: първи период,



през който той се занимава с писателство, литературна критика и теория на



философията; втори период - от 1901-1913 година - той е секретар на



теософското общество; трети период - от 1913 година е ръководител на



антропософското общество, което създава. Създава Школа до Дорнах, близо



до Базел. Неговата цел е да свърже науката с религията - да възвърне Бога в



науката, природата и религията.



Преди Балканската война Боян Боев е студент в Мюнхен. Рудолф



Щайнер е преподавател. Понеже физиономията на Боян Боев е малко



особена и запомняща се - баща му е арменец, а майка му българка - то



Щайнер го вижда и запитва откъде идва. Отговаря, че идва от България.



Щайнер възкликва: "От България ли идвате? Знаете ли, че България е една



велика страна? Тя е една много важна страна и на нея и на цялото



славянство предстои да изиграят голяма роля в бъдеще." Това е казано в



присъствието на останалите студенти и става причината, загдето към



българските студенти започват да се отнасят с по-голямо внимание и



уважение. След като свършва този разговор, Щайнер отново извиква Боян



Боев насаме и го запитва защо е дошъл и се е записал тук да следва. "Искам



да стана ваш ученик и да следвам висши науки!" Щайнер отговаря: "Ти няма



защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България. Затова се



завърни там и стани Негов ученик." След известно време Боян Боев се



завръща в България и се случва така, че той се запознава с Учителя. В един



разговор през 1911 година, на въпрос запознат ли е с книгите и дейността на



Рудолф Щайнер, Учителят отговаря, че познава този виден окултист.



Приятелите са учудени и Го запитват къде са се срещали с него, на което



Учителят отговаря: "Срещали сме се, но не на физическото поле."



След като Боян Боев изписва стотици страници за антропософията



на Рудолф Щайнер и превежда много неща, то идва време за най-големите



развръзки в Школата. По един конкретен повод Учителят казва: "Рудолф



Щайнер е прероденият Питагор." Всички останахме изумени. Много приятели



започнаха да четат за Питагор, за неговата Школа, която дава началото на



гръцката цивилизация. Така че Рудолф Щайнер не беше случайна личност и



случаен дух. Той носеше със себе си много знания от миналото. За него



Учителят бе казал: "Рудолф Щайнер има своя мисия в Европа. Да подготви



европейския ум, за да може да възприеме Новото Учение, което идва в



света." Всички тук на "Изгрева" знаехме, че това Ново Учение е Учението на



Учителя. Това го знаеше и Боян Боев, но другите щайнеристи не можеха да



допуснат това в умовете си.



Случи се така, че противниците на Рудолф Щайнер му изгориха



Школата на 31 декември 1922 година вечерта, срещу новата 1923 година.



Прочетохме това по вестниците и съобщихме на Учителя. Като ни изслуша,



усмихна се и каза: "Навремето Питагор допусна жена в Школата си и заради



нея гърците му изгориха Школата. Но не си научи урока тогава. И ето сега, на



същия Питагор - на днешния Щайнер също му изгориха Школата, и то също



заради жена." Това разбуни духовете на "Изгрева". Всички тръгнаха да



търсят исторически извори за Питагор и да намерят как се е казвала онази



жена, заради която гърците са му изгорили Школата. А брат Боев намери как



се казва новата жена, заради която швейцарците му изгориха Школата.



Казваше се Мария Сиверс, рускиня по произход. Тя владеела руски,



френски, немски и английски и му става първа помощница. Накрая



приятелите отиват при Учителя и носят две имена на две жени - едната от



времето на Питагор, другата от времето на Щайнер. "Учителю, какво ще ни



кажете за тези две жени?" "Това не са две жени, но една и съща. Онази от



времето на Питагор е същата, която е преродена сега при Щайнер. При



кардинални прераждания тези души вървят заедно."



Мина също много време. Неведнъж Учителят в беседите си е говорил



за Питагор и за неговата Школа. Това ще намерите в Словото Му. Разказвал



ни е как Питагор отишъл в Египет и престоял петнадесет години при



египетските жреци, само и само да получи посвещение. Открили му една



единствена тайна. Тази тайна днес е известна на учениците в училище, като



"питагорова теорема". Според нея, хипотенузата на квадрат е равна от сбора



от квадратите на двата катета. Но това е едната страна на въпроса. Онова,



което научава там Питагор не е това, което се учи в училище. Питагоровата



теорема има друго значение и Учителят я разкри пред нас. Учителят



разглежда триъгълника и неговите катети и хипотенуза като проекция на



човешката личност. Единият катет представлява чувствата, другият катет -



мислите на човека, а хипотенузата представлява волята му. В такъв случай



питагоровата теорема има друго значение, което е истинското духовно



знание. Или - волята у човека на квадрат (хипотенузата на триъгълника) е



равна на сбора от чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат (това са



двата катета на триъгълника). Ето това е получил Питагор от египетските



жреци. А Учителят добавя към това знание следното: "Духът на човека на



квадрат дава чувствата на квадрат плюс мислите на квадрат плюс волята на



квадрат." Това е едно знание, което е за учениците от Школата.



След като бе изгорена Школата на Рудолф Щайнер, неговите



последователи построиха домове на всеки един ученик, но вече от каменни



блокове, за да не могат да бъдат изгорени. Често ни показваха такива



снимки. Веднъж ги показаха и на Учителя. "Учителю, да си направим ли и ние



такова нещо на "Изгрева"? Учителят разгледа снимката и каза: "Ще минем и



без това." Щайнер си заминава от този свят на 30 март 1925 година.



Веднъж Влад Пашов отива при Учителя, за да получи от Него идея за



клише на "Житно зърно". Учителят му предлага една картина от



ул."Опълченска" 66, която представя човека като дете, юноша, възрастен и



старец - в неговите четири фази от живота. Но тя не била подходяща за



клише. Тогава Учителят изважда един албум с картини, където са били



дадени илюстрации от книгата на Рудолф Щайнер за тълкуванието на



Откровението. Учителят му показва една картина, която представлявала



жена, облечена в слънце. Казва му: "Вземи тази картина, тя е хубава. Само



нека се прерисува и да се огради със зодиакалния кръг така, че



зодиакалният знак Водолей да бъде на зенита." Така било направено това



клише по идея на Учителя от картината в книгата на Рудолф Щайнер. Ще го



видите в списание "Житно зърно" от 1931/32 година. Това говори за



отношението на Учителя към Рудолф Щайнер.



Веднъж, след беседа, Боян Боев запитва Учителя: "Учителю, идват ли



тук, на Вашите беседи, някои големи окултисти, намиращи се вече в другия



свят?" Учителят отговаря: "Рудолф Щайнер и Седир са единствените от



заминалите окултисти, които идват тук редовно на лекции в невидимата за



вас Школа. Дори водихме разговори с Щайнер, който Ми каза: "Учителю,



чудя се, как можете в толкова малко и обикновени Слова, в един обикновен



човешки език, да изразите такива велики идеи и истини?" Учителят му



отговорил: "Само че този език не е обикновен език. Този език е най-точният



език на земята и единствено с него могат да се предадат окултните Истини.



Затова се родих и дойдох в българския народ, защото той е най-старият



окултен народ на земята."



"Изгревът" том 1, спомен на Мария Тодорова

Защото, ако сънят е прекрасен, няма да ти се иска да се събудиш... Ако сънуваш кошмар, тогава се пробуждаш!

"Точно така се е чувствал и съпругът ми (впоследствие си давам сметка) - като в капан на обстоятелствата и че няма възможност да израства, сякаш е стигнал задънена улица без изход."

Да, така е - мога да го твърдя от личен опит само че при мен нещата се развиха по друг начин. Иначе и аз, без видима причина и външен повод, бях влязъл в път, който ми изглеждаше без изход. Цели пет години бях като жив мъртвец - лишен от мотивация, смисъл, радост и порив за живот. И се питах дали си струва да живея при това положение. Колкото и парадоксално да звучи, от това състояние ме извади огромната болка от загубата на мои ученици, която ме накара да осъзная, че съм отново жив (макар и болезненно жив!) - целият ми свят се преобърна и... трябваше отново да го пресъздавам, да търся отново отговор на фундаменталните проблеми на битието и то с такава интензивност, която е непосилна за човек, който не е преживял нещо подобно на това, което бях преживял аз и което преживяваш ти. Мила zarche, минал съм по този път, по твоя път и мога да ти кажа - от твоите сълзи могат да израснат прекрасни цветя и от път на скръбта да се превърне в път на благословение, духовно пробуждане и израстване каквото нито един друг сценарий не биха могли да ти дадат. Запомни от мен - няма път без изход... Там, където има Бог, няма път без изход! Виждам, че с Божията помощ и ти имаш потенциала да се справиш. Вярвам, че ще го направиш!