НелиТ

2008 - една от най-сложните в моя кратък 55-годишен живот. Баща ми боледуваше много, няколко пъти влиза в болница и почина на 2 ноември. Сериозни проблеми имах и имам с дъщеря ми. Не казвам лоша година, а сложна, защото научих и много уроци. Сякаш всички проблеми, по-големи и по-малки, ми "се спускаха", за да прилагам на практика наученото от духовните учители и от този форум на чувстващи и мислещи хора. Да си призная, не винаги се сещах да го правя и когато не се сещах, си го отнасях....Трудно и интересно. Ако някой ми беше правил циклично антропометрични изследвания, сигурно щеше да установи, че главата ми (по-точно черепната кутия) за една година е станала два-три пъти по-дебела .

Hey, come join me at hi5!!http://www.hi5.com/i?l=B_0_LeYt6Z1-Nellie

Баща ми почина в 13.30 същия ден. Благословена да е душата му!

на баща ми * * * Живота на баща ми бавно се стопява в морската мъгла. Душата се затичва, стремително се гмурка със мощен бътерфлай в море от светлина, научила от тялото как бързо да стигне до дома.

Ще кажа истината, но сигурно ще бъде изтрита. Жал ми е (все пак), че народът ни се самоунищожава и... извинявам се, затъпява. Това се изразява и в западането на образованието, на грамотността, в допотопното ниво на нашата наука през последните години. Народът ни се е унесъл в езотерични търсения, а не поглежда вече реалността около себе си, която крещи, че нещо не е наред. Не че не му е даден особен духовен потенциал, но се е провалил на друга част от изпитите си. Здравей azbuki, мисля, че "народът ни се е унесъл в езотерични търсения" като ответна реакция на насилственото му вкарване единствено в руслото на материализма и забраната дори да се споменава всичко, що е духовно, в продължение на 50 години. Не е лесно за такива като мене, които до тридесет и шестата си година са живели в тази атмосфера и бавно, и понякога доста мъчително, са търсили за себе си истината, без да имат особена възможност да споделят своите търсения с другите хора. Та това унасяне не е безпричинно. Напълно нормално е. Според мене в момента то е дори здравословно. Факт е, че науката и образованието в момента не цъфтят. Но тази криза по всяка вероятност е необходима, за да се постигне нещо стойностно и качествено ново. И аз не се съмнявам, че ние, българите, ще си вземем успешно изпитите някой ден. Имаме сили за това.

Абсолютно си права. Аз изравнявах 5-6 години. Но си струваше.

То и при мен имаше проблем в началото. Теглиш си новия Winamp. Инсталираш го ... и всичко тръгва без грижи. Благодаря tetragrama! Изтеглих, инсталирах, слушам.

Не плаках на погребението на майка ми през 73 година. Тя почина на 50. Аз бях на 20. Бях вцепенена може би. Но след 2-3 месеца започнах да припадам изневидилица. Неплакането ми не беше плод на духовно осъзнаване на нещата. Тогава нищо не смислях в тази материя. Дано все пак тогава да съм й помогнала като не съм плакала. Положителното от това разтърсило ме изживяване, което ме извади от релсите за около 5 години, е, че вече не се страхувам от смъртта. Наистина не се страхувам.

Благодаря Нео! Тази музика дойде при мене в точния ден и точния час.

Иве, не трябва ли да уговорим час за общата молитва?

В чужбина - да. Виж например: ТУК или ТУК За България, не знам. Благодаря ти, Иво! Сетих се да посетя българското гугълче и оттам разбрах, че и у нас тези уреди се продават.

Заинтригува ме методът на прочистване на организма с дистилирана вода, препоръчван от Петър Димков. А продават ли се такива апарати?

Благодаря Фют! Не съм чела тези мисли на Учителя. За съжаление линкът не се отвори. Администраторска бележка: Линка е оправен

Мила azbuki, като продължение на твоите мисли, ми хрумна сравнението, че моите приятели и аз представляваме пресечените точки на една мрежа, противоположна на геопатогенната мрежа - мрежата на Любовта. Която мрежа на Любовта непрекъснато се разраства и разпространява. И аз съм от тези, засипваните непрекъснато от Господ с още хубави хора. Много хора от по-широкия кръг познати не престават да се удивляват и възхищават от това, да се чудят "как го правиш?" Отговорът ми е един - с любов.

Максим изпитва вина с цялото си сърце. И реши да поеме отговорност по един много категоричен начин: да остане да живее в България. Това е, според мене, неговият начин да постигне смирение и да съумее да прости на себе си.

По-страшно от смъртта е да живееш с убеждението, че животът е безсмислен.

Кариерата (в смисъл на разгръщане на творческите възможности на човека в дадена сфера) според мене е едно от проявленията на любовта. Ако любовта присъства, противопоставянето отсъства и тези две страни на любовта взаимно се подхранват.

В петък имах щастието да бъда на концерт на големия български пианист проф.Божидар Ноев (Втори концерт за пиано и оркестър на Шостакович и Втори концерт за пиано и оркестър на Рахманинов. Прекрасно изживяване! Публиката беше по-малобройна от оркестрантите, но това не попречи на пианиста да вложи цялата си любов и вдъхновение. Раздаваше се максимално и дори ни подари два биса. Най-велики се оказаха за мене секундите, или секундата, или частиците от секундата, когато пръстите му копнееха да докоснат клавишите, бяха в трепетно очакване; палката на диригента се канеше да се вдигне, но все още събираше енергия да го стори. За мене сякаш в този миг се съдържаше цялото произведение, сякаш го чух "предварително". Наистина почувствах, че времето не съществува, изчезна си някъде в материалното ежедневие.

Имаш прекрасна майка! Искам да те поздравя с това: Магия - 1 Магията на залеза и чарът на нощта - очакване, вълнение, романтика, мечта! Усмивки, радост, танци под звездите. Любов, шампанско, блясък във очите - мечта за щастие и обич споделена - единствено властни в огромната Вселена

Не е нормално. Но всичко това ние сме допуснали да се случи. Според мене то се случва, за да ни накара да се променим самите ние към добро. Което, зная, рано или късно ще стане! Твърдо си мисля, че поговорката "на калпавата ракета и космосът й е крив" (има и по-циничен вариант, дано не го отрежат модераторите: "на калпав ... и космите му пречат") звучи за нас, днешните българи особено актуално. Все някой ни е виновен - руснаците, американските империалисти, турските и гръцките шовинисти, циганите, международното положение, великите сили, сушата, наводненията, жегата, студа, бурната емиграция на младите българи, ниският прираст на населението... Ако някой ден изчезнем като нация, това няма да бъде по вина нито на турците, нито на циганите, а на самите нас. Пък и какво ли толкова ще се случи (на фона на историята). Шумер, Акад, Вавилон, древният Египет, древна Гърция, Римската империя, Византия, Велика България, Британската империя, Фашистка Германия вече ги няма. А човечеството, все пак, извлича някаква поука от техните, на великите империи, съдби и бааавничко се променя към добро. Въпрос: А по-малко ли щеше да се подразниш, ако палатът беше на българска мутра? Доста излязохме от темата, да се върна към нея. Изключително много адмирирам свободата на придвижване и разселване на хората из нашата планета, което тече вече хиляди години. За себе си съм избрала в този живот да си остана тук, но уважавам избора на хората, които решават да емигрират. Някои от тях са щастливи, други - не (имам приятели и от единия вид, и от другия). Въпрос на лично усещане. Но където и да избере да живее човек, не трябва да хленчи, а да помисли как, чрез своя труд (и физически, и духовен), да усъвършенства и придвижи напред поне с един милиметър микросвета около себе си. Къде би бил по-полезен не само за себе си, но и за другите. В такъв случай емиграцията е вторичен проблем.

Днес купих "Правила за родители" на Ричард Темплар, издателство "Обсидиан". Прелистих я набързо. Много е читава. Авторът предлага 100(!) правила, които според неговите наблюдения са най-важни.

България е и тяхна Родина, дори и на някои от нас това да не е приятно. Или искаме тя да е само наш дом, а на тях ще препоръчаме емиграция? Извинявай, Максиме, не искам да се заяждам, но горният пасаж ми действа потискащо в този Портал към съзнателен живот.

Честит рожден ден Силвия - душа красива и вечна като морето!

От няколко години се чудя защо не се популяризира фактът, че Кубрат - таткото на Аспарух, е бил християнин, завършил Магнаурската школа.