Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Розалина

Модератори
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    3600

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    415

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Розалина

  1. Розалина
    Дотогава, докато нас Слънцето ни целува, блажени сме. Дотогава, докато въздухът ни целува, блажени сме. Дотогава, докато водата ни целува, блажени сме. Дотогава, докато хлябът ни целува, блажени сме. Всичко отвън, което Бог е създал, ни целува, ние живеем.

    Да благодарим на Бога, че Той се отнася към нас. Че вятърът духа, благодари. Че Слънцето те грее, благодари. Да благодарим за всяка мисъл, която целува ума ни. Да благодарим за всяко чувство, което целува сърцето ни. Да благодарим за всяка постъпка, която целува душата ни. За всичко онова, което Бог върши, да благодарим. Да благодарим за условията и възможностите, които Бог ни [е] дал. Да бъдем доволни в този век. Да започнете по-малко да се тревожите и повече да учите.

    Дръжте в душата си, в сърцето и в ума си светлия образ на Този, Който всичко ви е дал.

    Тайна молитва


    7.Ще ви се изявя
    7-а беседа, държана от Учителя на 8.XI.1942 г., неделя, 10 ч.сутринта, София, Изгрев
  3. Розалина
    Екоселища

    Основни екологични проблеми

    Ползвайки за модел селищата в древността, на много места по света вече се създават екоселища. В тези "зелени" градове икономиката е алтернативна на глобализираната пазарна икономика. Интересното е, че това е комуна в рамките на капиталистическа страна.

    Австралия. Пример за това са градовете Малени и Кристъл Уотърс. Кристъл Уотърс е създаден преди 13 години, простира се на територия 640 акра, населението му е около 300 човека, а частната собственост представлява 85 парцела от по 1 акър, което прави 14% от земята. 6% е делът на кооперативната собственост, като останалите 80% включват езера, язовири, пътища и земеделски райони, използвани от цялото население.

    Град Малени има значително повече жители - 9000. Есенцията на успеха му е кооперирането. Купува се и се продава в кооп, в който при желание можеш да имаш акции. Изградени са коопбанки, кооп за рециклиране на отпадъци, за опазване на природата, има кооп за изкуство, филмова асоциация, младежко списание и т.н. В Малени са построени малки и еднофамилни къщи със слънчобрани по главната улица, където не съществува опасността от превозните средства. 1/3 от населението е клиент на т. нар. коопбанка, която е създадена, за да спре изтичането на капиталите извън територията на селището. В нея лихвите са запазени стабилни и са инвестирани капитали в местни проекти и предприятия дори по време на кризата, което е присъединило и най-консервативната общественост. Това привлича и хора от други селища, създава се филмов клуб и театрална група. Тъй като с повишения интерес започват да се заселват много хора и селският характер на града започва да се губи, жителите на Малени купуват значителна по размер земя, запазвайки я по този начин от урбанизация и спекулации. Създадена е Асоциация на предприятията в града, която е с държавно и федерално финансиране за създаване и подпомагане на малкия и средния бизнес, както и нестандартно обучение. Икономиката на селището остава независима, но комуникира с икономиката на цялата страна-континент.

    Канада. За да избягат от икономическата зависимост и перманентните кризи, задължителни за индустриализираната пазарна икономика, решения търсят не само австралийците, но и канадците. В канадския град Комокс Вали след икономическата криза в региона, резултат от цялостната криза в страната, хората създават първата местна обменна парична единица, наречена ЛЕТС. Тя е система, основана на бартерния принцип и има голям успех. Участниците в нея не се разплащат помежду си за получени услуги или стоки с пари. Участват не само граждани, но и магазини. По този начин икономиката на Комокс Вали се съживява много бързо. Системата е гъвкава и може да се прилага във всички сфери на човешката дейност и взаимоотношения. Примерът, даден от Едгар Камиерс, е: ако аз направя нещо за теб, ти ще направиш нещо за мен - помагаш на приятел да пребоядиса къщата си или учиш на нещо децата му, а той ти обяснява как да работиш с компютърна програма или ти дава уроци по испански. Публикува се бюлетин, в който гражданите декларират нуждите си и това, което могат да предложат в замяна. По този начин се свързват хора, които иначе не биха се познавали. Разширяват се традиционните взаимоотношения между роднини и приятели. Разплащането става с "паричната" единица ЛЕТС. Тя съществува единствено в ЛЕТС компютъра и има централна администрация - ЛЕТС "банка", която регистрира обмена между участниците, като всеки участник има своя собствена сметка със съответните приходи и разходи (кредити и дебити).

    ЛЕТС ангажира безработните и създава устойчиви социални контакти. Медиите широко разпространяват принципите й и за няколко години идеята е популяризирана в целия свят. Вече са създадени повече от 2000 подобни системи.

    САЩ. И в Съединените щати се създават подобни екоселища със собствена икономика. През Студената война всеки намек за социализъм би бил унищожен още в зародиш.

    Пак в САЩ инерция набира пермакултурата. Комбинирайки пет компонента, някои от които имат статут на стихии в античната философия - въздух, вода, почва, енергия и организация, Бил Молисън създава пермакултурата. Тя е базирана на екологичната етика и представлява перманентно горско земеделие. Развива се в САЩ и произлиза от горското земеделие от трийсетте години, което е опит за противопоставяне на нарастващите пустини. Бил Молисън вярва, че горските екосистеми са толкова продуктивни, че е напълно неразумно да се практикува обикновено земеделие. Повечето системи се възстановяват и дори създават излишък от ресурси, като печалбата от реколтата е голяма, а в същото време има реални резултати във възстановяването на околната среда.

    Дефиницията на пермакултурата е повече хумус от предната година, повече чиста вода, повече енергия, отколкото се използва и пречистване на въздуха. Днес тя включва екология на градовете и алтернативни парични единици като системата ЛЕТС. Целта е да се прекъснат негативните връзки, с които хората са се обвързали. Пермакултурата се характеризира с различни слоеве растителност, като обикновено най-високо са плодовите дръвчета, храстите са в средата, а зеленчуците - при земята. Създадени са множество образователни програми за перманентното земеделие по целия свят.

    Китай и Индия. Градското земеделие, традиционната будистка икономика или свадеши са системи, идващи от древността и прилагани днес като опит за противопоставяне на глобализираната и индустриална пазарна икономика и планово-централизираната икономика. В Далечния Изток зеленчуци и животни се отглеждат в самите градове - покрай домовете и на свободните територии около града. Градското земеделие помага на милиони хора да избегнат крайната бедност. В Калкута повече от 20000 души са намерили работа в обработването на силно наторените земи на старите сметища. В Шанхай през 1991 г. са събрани 90% от битовите отпадъци на градското земеделие, което прави 8000 т на ден, и след обработка са били продадени на фермите в областта за наторяване. За щастие градското земеделие наистина се развива - 15% от световното производство на храна идва от 800 млн. градски стопанства. Решаването на проблемите с демографския бум (освен с програми за планиране на раждаемостта с демократични методи) е възможно и чрез градското земеделие. Програмата за развитие на Обединените нации (UNDP) с раздела си Градска земеделска мрежа финансира такива проекти. Струпването на капитали на едно място, неправилното им разпределяне на световния пазар, създаването на мощни финансови институции и корпорации определят нищетата, страданието, упадъка, финансоните и социалните кризи. За да се премахнат тези негативни явления, според природозащитните философи, икономисти и общественици трябва да се извърви обратният път - децентрализация на икономиката, експроприация на монополните отрасли, поставяне на таван, до който фирмите и компаниите, обединили капитала си, могат да печелят. За това е нужно преструктуриране на икономиката в повечето държави.

    Идеята за свят без граници е хубава, но за свят, в който хората и народите запазват своята културна идентичност и националното си самосъзнание. В същото време хората трябва, за да бъдат мотивирани да работят, да имат собственост. Обратният път на глобализиране на икономиката е в създаването на малки икономически структури - най-добри резултати се дават в общините като отделни икономически системи.

    Регионалната икономика е съществувала още от древността. Древните българи например не познават парите като обменна единица. Обикновено, както твърди проф. Петър Мутафчиев, те си произвеждали всичко сами. Единственото, което внасяли, е желязо и сол. Тъй като нямали какво да правят с излишъка, българите, както и много други народи, не се стремели към печалба и работели само по няколко часа на ден - толкова, колкото да произведат основните продукти, нобходими за живота. Това е уникален начин човекът да не се развращава, да не прави приоритетни материалните и физическите облаги. След като работи не с едничката цел да има още и още, той има значително повече свободно време, което да използва за културен и духовен подем.

    Всъщност България е загубила много, когато започнала да копира ,още по времето на Първата българска държава , икономическото и политическо статукво на Византийската империя. Тогава хората разбрали, че могат чрез излишъка да купуват скъпите и красиви вещи, които им предлагали пазарите на империята. Богатството се превърнало в самоцел. Загубили се прабългарските взаимоотношения между хората, които правели ранната ни държава непобедима. Не друго, а икономическото и социалното разложение е сред причните за падането на България под византийска власт. Всъщност днес може би се постъпва по същия начин, като се копира във всичко устройството на империята (Европейския съюз и САЩ) и се насаждат техните ценности. Хората търсят западните стоки, гледат западните филми, стремят се да имат западно мислене. Нима малките страни като нашата да нямат своите способности и механизми да изградят национална и отговорна икономика, която да е в хармония с опазването на околната среда?

    Други форми на регионална икономика в древността са полисите, на запад - икономиката на отделните села, в съвремието постулирана от Махатма Ганди като свадеши. В древния будистки свят икономиката е била регионална и свързана с природните условия на селището на съответната област. Всичко, което се е произвеждало, е ставало в рамките на селището. Излишъкът се е разменял със стоки и суровини, които не са се срещали в областта. Лидерът на малката общност е лично проявен пред нея, познава я и е заинтересован тя да бъде задоволена и да живее в незамърсена природна среда. Лидерът на една държава (а какво остава за водача на цяла група от държави, които са в икономическа зависимост една от друга) не познава хората си. За него не е усилие да построи завод за нефтопреработване, например както това е станало с компанията "Шел", която е изградила комбинат върху плодородна земя в Африка, унищожавайки я напълно с непрекъснати разливи на петрол. Местното население вече не може да лови риба, да отглежда животни и растения, а протестите му се смазват с военна сила. За Махатма Ганди духът на Индия е в селата й: "истинската Индия може да се намери не в нейните няколко града, а в 700-те й хиляди села". Ганди вярва, че само когато живеят в компактни общности, хората разчитат сами на себе си и сами създават условия за работа, позволяващи им да получат необходимите продукти и средства за живот. Системата свадеши избягва икономическата зависимост от външни пазарни сили, които правят селището нестабилно. Тя набляга на ръчния труд, който ангажира повече хора и е с високо качество и художествена стойност. Все пак развитието на науката и техниката не означава пренебрегване на всички досегашни средства за производство.

    Европа. Идеята за възникването на Екотопия идва в Германия през 1988 г. Ако се създаде "селище на мечтите", много хора от целия свят ще се събират и ще експериментират алтернативен и природосъобразен начин на живот. В лагера няма лидери и всички поемат отговорността за съществуването и поддържането му. Определя се план за работата - основна цел на Екотопия е подобряването на състоянието на местността, в която се провежда. Организират се ежедневни съвещателни кръгове, в които всеки е свободен да участва. По този начин се работи в дух на разбирателство и взаимопомощ, а не на конфликти. В селището има екотоалетни, слънчеви душове, екобар, кухня, склад и импровизирани сцени. При гласуване се предпочита консенсусът пред мнозинството. Местното население приема с интерес провеждането на срещата и дори настоява през следващото лято младите еколози отново да се съберат в тяхното селище. Дефинирайки Екотопия, трябва да кажем, че тя е социален експеримент, даващ възможност за откриване на съвместни начини на съществуване в хармония един с друг и с цялата планета.

    Изброените комунални стопанства и общности, организирани с цел опазване на природата в Европа, САЩ, Канада, Австралия и Азия са пример за успешно търсене на промяна в досегашния подход към живота и природата. Те далеч не са единствените. Опити за създаването на екоселища има и в Русия.
    Търсенето на нови варианти за обществено устройство от все повече хора по света показва, че съществува проблем, за чието решение са нужни радикални и спешни мерки.

    Екоселищата са доброволно събиране на хора в името на някаква цел. И тяхната цел е собственото усъвършенстване. А то е невъзможно без хармонията и баланса със заобикалящия свят. Тоест усъвършенстването на личността е екологичен механизъм.


    изт.Статия на -Свилен Енев, Култура и екология, Варна 1999

    Статията на Свилен Енев е доста интересен обзор на известните факти за еко селищата в света, към 1999 година.11 години по-късно, в България, има реални действия по въпроса.Опит за селище в стил Анастасия в Странджа.Множество реализирани туристически места с наименование еко-селище,най впечатляващото, сред които, лично за мен ,е селището в Троянския балкан -Азарея.
    Тук според мен въпроса е друг.Очевидно не е проблем в днешно време да се изгради и доста бързо да започне да функционира едно такова селище.А май и хората доста бързо узряват за подобни решения,преситени от градовете и бетонните пейзажи,които си направихме през втората половина на миналия век.Днес, всички виждаме безмислието на треската за строителство.Но... стореното е сторено и малката планета Земя е изпълнена с огромни мегаполиси от стъкло и бетон,които на всичко отгоре промениха чувствително климата.Нали запечатахме толкова успешно земята,та тази година в България,през месец септември, купуваме полски домати.Това е положението .
    Да се върна на въпроса,който ме гризка от вътре.Решение ли е днес хората да тръгнат и да си устройват нов бит ,на нови места,като организират еко селища?Че е решение,решение е .Но питам се .Какво се случва с вече похабените територии?Тях кой ще почиства?И има ли достатъчно място,ако желанието внезапно осени всички жители на планетата?Къде ще се изнесат от досегашните си обиталища?.Няма ли да се започнат отново конфликти за преразпределение на територии?Спирам с въпросите,защото те не ме водят наникъде.Това е минала възможност за болшинството хора според мене.Отделни опити има и ще има.Ентусиасти ще приключват с останалия свят ,забягвайки на своя обетован остров.А останалите и техните деца?Май решението все пак е другаде.И то е много ясно изразено в един надгробен надпис:

    Започни от себе си


    Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ В Криптата на Уестминстърското абатство:
    Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.
    Но и тя изглеждаше непоклатима.
    В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уби, те не искаха и да чуят.
    Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
    Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света.


    Анонимен автор

    Скъпи приятели,да не забравяме,че днес е важно да решим преди всичко задачата за самоусъвършенствуването на човека.А тази задача всеки я решава сам.И като започва от малките неща.Големите ще се решат ,ако ние решим успешно малките.Ако чакаме да се създадат подходящи външни условия и чак тогава да започнем да решаваме тази задача,то може да пропуснем момента и пясъкът в часовника да изтече безвъзвратно.Защото за всяка една работа си има благоприятен момент.Пропусне ли се ,трябва да се чака отново да дойде,а това понякога трае хилядолетия.Учителят Беинса Дуно,го е формулирал и многократно разяснявал по времето на своята и единствена в света Духовна школа, просъществувала 22 години -1922-1944 на миналия век.



    Ако се родите изново



    Светило на тялото



    Отмерени принципи и изявени факти
  4. Розалина
    Този стих, от посланието на ап.Павел към коринтяните , е мотото на една от най-силните за мен беседи на Учителя Беинса Дуно:
    Любовта Тази беседа е от цикъла неделни беседи и е държана на 06.07.1914 година.
    Винаги си отбелязвам датите и вътрешно се дивя,как словото ,когато е божествено и истинско ,въздействува, въпреки годините,които за нас човеците са много.От произнасянето на тази беседа до днес, са изминали 96 години.Знам ,някой ще се усмихне.Какво съм се зачудила,като само в материалния ,човешки свят ,отдаваме толкова голямо значение на времето?С ума си го разбирам,но нещо в мен ме кара винаги да се удивлявам.

    Ето няколко мотива от беседата:





















  5. Розалина
    Хвърчащите хора -Валери Петров

    Tuk

    Те не идат от Космоса, те родени са тук,
    но сърцата им просто са по-кристални от звук,
    и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
    над калта, над сгурията в двора
    и добре, че се срещат единици поне
    от рода на хвърчащите хора.
    А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
    а ний пием коняка си в битов някакъв кът
    и говорим за глупости, важно вирейки нос
    или с израз на мъдра умора
    и изобщо - стараем се да не става въпрос
    за рода на хвърчащите хора.
    И е верно, че те не са от реалния свят,
    не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'.
    Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
    щом ги видим да литват в простора -
    да не би да ни спомнят, че и ний сме били
    от рода на хвърчащите хора?



  6. Розалина
    Чаша кафе

    "Най-щастливият човек на света не е този, който няма проблеми, а този, който се научава да живее с неща - далеч не идеални".

    Група дипломирани отдавна, сега утвърдени в своите професии студенти се събрали, за да посетят бившия си професор от университета.

    Разговорът скоро се превърнал в низ от оплаквания за стреса на работа и в живота.

    След като предложил на гостите си кафе, професорът влязъл в кухнята и се върнал с голяма кана кафе и множество различни чаши. Те били порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои изглеждали обикновени, други скъпи, трети изтънчени. Казал им да си налеят кафе. Щом всички студенти държали по чаша с кафе, професорът казал: "Ако забелязахте, всички красиви и скъпо изглеждащи чаши бяха взети веднага, а обикновените и евтините останаха непокътнати. Докато продължавате да искате само най-доброто за себе си, това ще бъде източник на стрес и проблеми. Бъдете сигурни, че самата чаша не променя качеството на кафето. В повечето случаи тя просто го прави по-скъпо, а и понякога скрива какво всъщност пием. Това, което всички искахте беше кафе, не чаша, но всеки от вас съзнателно пожела най-хубавата чаша. А после започнахте да оглеждате чашите на останалите..."

    Сега помислете върху това, казал професорът: "Животът е кафето, а работата, парите, социалното ви положение са чашите. Те са просто инструменти, които удържат и съдържат живота и видът чаша, която имаме, не определя, нито променя качеството на живота ни. Понякога, концентрирайки се върху чашата, забравяме да се насладим на кафето, което ни е дал Бог... Насладете се на кафето си!"

    Най-щастливите хора не притежават най-доброто от всичко. Те просто създават най-доброто от това, което ни заобикаля. Четири са нещата, на които следва да обръщаме внимание в живота:

    1. Живей просто.

    2. Обичай щедро.

    3. Желай от сърце.

    4. Говори мило и приятелски.

    Запали свещ и се наслади на кафето си този следобед
  7. Розалина
    „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Под думата „себе“ аз разбирам Божествената човешка душа. Всички души, които са излезли първоначално от небитието и са влезли в битието, са били все двойки. Две души са били те, и тези души сега се търсят. Всички стремежи на хората, дето се любят, дето се женят, дето деца раждат, подразбира това, че всеки търси своята душа. Когато се разрушил онзи кораб, тези души се изгубили, омотали се в материята и днес те се търсят.

    „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Не да го любиш, а да го възлюбиш, се казва. Казваме на български език: „възлюбвам“ и „любя“. Думата „възлюбвам“ е по-силна от думата „любя“. Вие любите, но не се възлюбвате. Любете се и се възлюбвайте! Във влюбването има разлюбване, а във възлюбването няма разлюбване, в него има един процес на възрастване.

    Тези две сродни души са двата полюса, дето се ражда животът. Само когато намериш душа, сродна на твоята, която да съставлява противоположния полюс на твоя живот, само тогава ще има растене и ще започне истинската еволюция.

    Когато Христос казва: „Да възлюбиш ближния си“, той подразбира, че в дълбокия смисъл на окултната наука лежи друго едно знание, в което напредналите хора едва имат едно малко прозрение. Само когато придобиеш истинското знание, само тогава ще намериш другия полюс на своя живот, или пътя на своето възлизване. Туй, което се казва „посвещение“, ще стане, когато намериш учителя си, а той – своите ученици. Всичката тайна седи в това – да намериш своята възлюблена, сродна душа. Не я ли намериш, никой учител няма да те вземе да ти покаже онова дълбоко, тайно знание, да ти покаже пътя на твоето възлизане. Като намериш тази сродна душа, ще тръгнеш напред.

    „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Това не значи да се слееш с ближния си. Тук няма сливане. Не да му кажеш, както някои се изповядват: „Аз съм готов да ти стана роб“, това не е Любов. Някой казва: „Аз съм готов да жертвам всичко за тебе“. Но и в жертви не седи тази Любов. Тази Любов с жертви не се откупва.

    Прочетете второто послание към Коринтяните от Павла, 13-та глава, там се казва: „Ако пожертвам всичко, а Любов нямам, нищо не се ползвам“. Това не е Любов. Може да направиш всички жертви, тези жертви са за тебе, ти искаш да се жертваш. Що ме ползва твоята жертва? Не, Любовта изисква нещо повече от жертви. Жертвата е само закон за изкупление на нашите грехове. Когато човек изгуби своята чистота, той може да я възстанови само чрез закона за жертвата. Самопожертвуванието е само закон да възстановим своята първоначална чистота и след като я придобием, ще имаме основание да видим Бога, а като видим Бога, ще придобием онова истинско съзнание за нашето развитие. Това ще бъде първият ден на нашата еволюция, денят на изгряването на слънцето. Това слънце, като грее хиляди години в нас, ще издигне душата до оная висота, на която тя е била, преди да се разбие нашият кораб.

    И тъй, с жертвата се придобива чистота, с чистота се туря основа да видим Бога, а с виждането на Бога започва истинското съзнание, истинското развитие, еволюцията на душата, нейният живот. Следователно, когато кажем, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем.
    „Да възлюбиш ближния си като себе си!“

    Щом намериш тази сродна душа, ти си разрешил половината от своята задача, намерил си правия път. Тогава твоят учител ще те намери и Христос ще ти заговори. Само тогава Христовите думи имат смисъл. И тук е великият закон: „Дето има двама души, събрани в моето име, там съм и аз“. Тези двама, това са тези две сродни души. Само при тези две сродни души Христос ще бъде третият. Това не е обикновен закон, да не си правите никаква илюзия, никаква измама. Често цитирате този стих: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз“.


    Двама или трима, събрани в чие име? – В името на Любовта. Които са разбрали туй учение, те са дошли до Божествената същина, отдето именно започва растенето. И тогава Любовта ни към големите и малките работи трябва да бъде еднаква.

    „Да възлюбиш ближния си като себе си!“ Ти от себе си искаш ли нещо? За самия себе си жертваш ли нещо? Като си гладен, режеш ли нещо от своето месце? – Не режеш, но всякога очакваш някаква кокошчица.

    Та сега, Христос казва: „От ближния си няма да пожертваш нито един косъм, нито един мускул за своето благо“. Това, както го разбирате, не е за обикновените хора. Ако вие разрешите вътрешно този въпрос, вие сте разрешили всички други социални въпроси в света. Ще ви приведа един малък пример. Преди 5,000 или 6,000 години в школата на Бялото Братство в Египет се явява за пръв път една от царските дъщери като ученичка. Главният учител от тази школа, за да опита дали царската дъщеря е готова за онова учение, което ще ѝ се повери, трябвало да направи следния опит с нея: един ден той се превърнал в един малък гълъб – великите учители имат туй свойство. Той отива като гълъб в дома на своята ученичка, но в същото време произвежда в нея едно болезнено състояние. Явява се слугинята и ѝ казва, че трябва да се направи една жертва, за да оздравее. С това искали да я опитат, дали тя ще пожертва този гълъб за своето здраве. Хванали този гълъб и го турили в един кафез. Учителят на опит познал какво е намерението на тази ученичка и докъде е достигнала тя в развитието си. Въпросът бил решен: принесли гълъба в жертва, за да оздравее царската дъщеря. За това отложили влизането ѝ в школата. Даже и досега още жени в Бялото Братство няма. Докато вие сте жени, никога няма да влезете като членове, като души в Бялото Братство. Дотогава, докато човек иска да живее, той е жена. Дотогава, докато човек иска да живее, той е мъж. Всеки, който иска да живее, той живее като другите, а когато той жертва себе си за другите, той вече се е издигнал на една степен по-високо. Та като казвам, че и досега в школата на Бялото Братство няма жени, не разбирайте „жени по форма“.


    „Да възлюбиш ближния си като себе си!“

    Искам да ви дам една правилна философия, правилни схващания, за да се учите. По този въпрос има писано на много места. Даже и в сегашната литература вие ще намерите писано, но това са само сенки, а такъв въпрос досега не е разглеждан. Вие трябва да се чувствате като души. Никога не бива да приемате жертва от когото и да е заради вас. Никой учител, който и да е той, не иска заради себе си жертва от своя ученик. Ако ученикът иска сам да се жертва за своето самоусъвършенстване, да добие своята първоначална чистота, може, но учителят няма нужда от неговата жертва. Следователно ние трябва да жертваме всичко, за да върнем своята чистота. Когато вие се жертвате, не казвайте, че се жертвате за Господа. Не се жертвате за Господа, а за вас. Ами Господ за кого се жертва? – За себе си. Ще кажете: „Туй е криво схващане“. Да, за себе си. Ние го опорочихме и следователно, за да се очисти от нашите пороци, от нашите грехове, той трябваше да се самопожертва, за да добие първоначалната си чистота. А туй на човешки език значи: Господ се пожертва за себе си, та като очисти себе си, очиства и нас, понеже и ние влизаме в Него. Той се жертва за себе си, за да възстанови първата хармония. И оттам излизат Павловите думи: „Бог беше в Христа, и примиряваше света със себе си“. Значи, за да го примири, трябваше да докара тази първоначална хармония в себе си, т.е. да принесе Сина си – любовта си, живота – в жертва.

    Добрият човек всякога остава тих и спокоен: знае, че неговото богатство никой не може да го вземе.

    Сега, само като прилагате този закон, ще започне да се въдворява хармонията между вас. Аз съм решил – в бъдеще вече няма да говоря за примиряване. Това е много банално: „Хайде да се примирим!“ Аз лесно мога да примиря всинца ви. Аз съм майстор да примирявам, имам това изкуство.

    Като дадеш на хората това, което искат, в 12, 24 часа са доволни, примирени. Като изпратиш децата им в странство, като увеличиш заплатите им, като им доставиш печено месо, това-онова, казват: „Е-е, дошъл е един добър човек на света, той е Христос. Светът на добре отива, може да го последваме“. Този Христос може да царува само 12 часа. По тоя начин поставен въпросът, Христос можеше да го разреши, обаче той не зае така да го разрешава. Ние ще разрешим въпроса по друг начин, съществено. Както върви сегашната еволюция, тя е еволюция на кармата, или аз я наричам „изплащане на кармата“. Ние вървим по един правилен път и няма да се мине много, ще влезем в пътя на Божествената еволюция; затуй аз ви подканвам да изпълните този закон – да намерите ближния си. Намерите ли своята ближна, сродна душа и любите ли я както себе си, ще бъдете в Божествения път.

    Христос казва: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Първо, ще намерите методи в своето съзнание, подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание и само като приложите тия методи в живота си, ще намерите своята сродна душа, и като я намерите, двамата мълком, тихо ще започнете да работите и няма да правите голям шум в света.
    „Да възлюбиш ближния си, като себе си!“

    Сега, като излезете от тука, ще започнете по вашите стари методи: „Еди-коя си сестра не прилага туй учение“. Не казвам, че вие сте лоши, вие сте по-добри от мене. Туй учение едва сега аз го прилагам. Вие сте го приложили малко, като християни, а аз го прилагам като евреите. Не, всеки от вас ще намери своята сродна душа и като дойдете при мене, ще кажа: Радвам се, че Бог е влязъл във вас. И ще влезете с радост в Божия храм, и само тогава можете да славословите Бога. Как ще го славословим? – Само чрез закона на тази велика Любов, която може да прозре във вашите души. Някой от вас ще каже: „Ние сме много големи грешници“. Не сте много големи грешници, аз не ви намирам за такива, но погрешката ви е там, че искате много да живеете, а не знаете как да живеете.

    Положителна философия трябва да има човек, за да види Христа. Туй чувство искам да видя пробудено във вас, но непременно трябва да видите своята сродна душа от небето. Павел изказва тази мисъл, но само че малко по-другояче. Той казва: „Нито жена без мъж, нито мъж без жена“. С това той подразбира, че двата сегашни принципа – мъж и жена трябва да се слеят в една душа, и тази душа да намери другата сродна своя душа. Само тогава Христос ще бъде между тях третият.

    И тъй, не считайте, че жертвата е Любов. Жертвата е само примирение. Чистотата в нея е основа. Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух. Това, дето са казали старите гърци: „Познай себе си!“ – и те не са имали голяма философия, те са се занимавали само със съзнанието и самосъзнанието, а сега християнската философия се занимава с великото учение на подсъзнанието и свръхсъзнанието; значи човешкият дух, човешката душа трябва да бъдат обединени, за да намерят истинския път на своето развитие, и тогава сегашните мъже и жени ще бъдат свободни и ще се разбират. И децата ви ще ви разбират, и вие ще ги разбирате, а сега децата казват: „Майката трябва да се пожертва“. Майката някой път казва: „Децата трябва да се пожертват“. Държавата казва: „Моите поданици трябва да се пожертват“. Всички искат жертви. Не, ще започнем новата култура без жертви. И Давид в един от своите псалми казва: „Жертви бих ти принесъл, но ти не искаш жертви: жертви за Тебе са сърце чисто и смирено, и дух съкрушен“. Значи, като разбереш своето съзнание и самосъзнание, ще видиш, че нито сърцето, нито умът няма да те спасят. Давид казва: „Само в моята душа и в моя дух, които са излезли от Тебе, само там ще те потърся“.
    И тъй, Христос казва: „Да възлюбиш ближния си като себе си!“

    Беседа, държана на 1 януари 1922 г. в София.
  8. Розалина
    ИСТОРИЯ ЗА ИДЕАЛНАТА ЖЕНА


    Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала такава-абсолютно независима. С което ужасно се гордеела. Ставала веднага щом звънне будилника, никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе и чай. Преодоляла зависимостта си от кофеина, заедно с тази от сладкото, калоричното и безполезното.

    Затова сутрин пиела вода и закусвала неподсладена и безсолна овесена каша. Разделила се с приятелките си, защото не искала да става зависима от тях. Абсолютно равнодушно се отнасяла към шопинга. Никой не можел да я обвини, че е загубила главата си заради някакъв лъскав парцал. Какво е шопинга! Тя и заради мъже не си губела главата. Откакто отпратила любимия (замалко да изпадне в зависимост от него) минали вече няколко месеца. Накратко казано Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем мъничко и ще се превърне в Идеалната Жена.

    В събота сутринта зад вратата се чул шум. Отворила. На прага, залитайки от умора, стояла Котка. Жената ахнала:

    -Ти?! Но как? Триста и четиридесет километра!

    -Вървях година!-Котката прилегнала до крачето на фотьойла.

    -Защо?

    -Домъчня ми!-вдигнала очи Котката.-Не мога да живея нито без теб, нито без нашия мъж. Къде е той, между другото?

    -Но нали те оставих при леля на село. Не се ли обиди?

    -Първоначално да,-въздъхнала Котката-но после ти простих. Разбирам, толкова искаше да станеш независима.

    -И станах!-гласът на жената предателски трепнал.

    -Поздравления,-прошепнала Котката-какво да се прави! Ще почина ден-два и ще тръгна обратно.

    През нощта жената се събудила трепереща. Винаги се будела от едно непонятно чуство за мъчителна пустота в гърдите. Около сърцето и било хладно, все едно някой бил пуснал вентилатор. По навик протегнала ръка за успокоително и се натъкнала на топла козинка. Котката се размърдала под одялото и замъркала. Скоро хладният вентилатор изчезнал.

    ... Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото. След това тръгнала към кухнята, предвкусвайки ароматното, черно кафе. След това протегнала ръка към мобилния и задала на любимия най-важния въпрос:"Къде си?", за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща с приятелка. И изведнъж видяла Котката, чакаща пред вратата.

    -Пусни ме, моля!

    -Тръгваш ли си?!-в очите на жената заблестели сълзи.-Но сега аз не мога без теб.

    -Успокой се!-измъркала Котката.-Просто отивам да се разходя и ще се върна. Не затваряй вратата, моля! ... Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти се струваше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също и щастие. От това, че има някой, заради когото си готова да изминеш триста и четиридесет километра пеш ...

    И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена.




    Притча за пеперудата

    Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.
    През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.
    И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.
    Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.
    Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.
    Aко ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.


    =================================
    Благодаря Пламен !
  9. Розалина
    Биография

    Родена е на 17 август 1977 г. в Китее, Финландия. Като малка започва с уроци по пиано, след това изучава флейта. Учила е класическо пеене и музикален театър в музикалната академия в Савонлина. На 18 години се мести в град Куопио и започва да изучава църковно пеене в Академия Сибелиус в Хелзинки. Специализирала е и класическо пеене в консерваторията в Карлсруе, Германия. Нейният глас е драматичен сопран с диапазон 4 октави. Споделя, че за нея музиката е както работа, така и хоби.
    Гласовете, будещи най-големо възхищение у нея са тези на Селин Дион и Ане Софи фон Отер. Любимият ѝ композитор е Йоханес Брамс.
    Вокалистка е на Nightwish от самото създаване на групата - 1996 г., когато Туомас Холопайнен я кани за участие в неговия акустичен проект. С тях има издадени пет албума и е участвала в две световни турнета - „From Wishes to Eternity“ и „Once Upon a Tour“. Работата с групата се отразява отлично на вокалната техника на Турунен - разликата в изпълненията от първия и последния албум е осезателна. Пее с Nightwish до 22 октомври 2005, когато чрез отворено писмо останалите от групата обявяват, че прекъсват работата си с нея. Причините за изгонването ѝ, посочени в писмото, са промяна в отношениео ѝ и поставяне на материалните ѝ интереси на преден план. Отговорът от нейна страна, пак чрез отворено писмо, изразява ясно позицията на Турунен - тя е озадачена и разочарована от това, че останаличе членове на групата са взели това решение без да обсъдят проблема с нея самата.
    Участва и в няколко песни на аржентинската метъл група Beto Vazquez Infinity. Записала и вокална партия и участва в клипа на песента „Leaving You for Me“ на немския победител от конкурса „Star Search“ Мартин Кесиджи.
    Турунен има един самостоятелно издаден сингъл от 2004 г. - „Yhden Enkelin Unelma“ („Мечтата на един ангел“), който съдържа две финландски коледни песни. През август 2006 регистрираните продажби на тавата надхвърлят 10 000 копия, заради което ѝ е присъден платинен сертификат.

    През декември 2003 г. е поканена в Президентския дворец в Хелзинки от президента на Финландия Таря Халонен и нейния съпруг по случай честването на финландския Ден на Независимостта - едно от най-големите медийни събития в страната. Националната телевизия YLE, отразяваща събитието, обявява Турунен за най-елегантно облечената дама.
    През последните няколко години се изявява изключително активно и като изпълнител на класическа музика. Имала е участия в няколко държави като солист в Noche Escandinava - изпълнения на песни от скандинавски композитори. Пее и в „Евангелистът“ („Evankeliumi“) - съвременна балетна постановка на Финландската национална опера, поставпоставяна от 1999.

    През Декември 2005 г. Таря Турунен, заедно с камерен оркестър и пиано, изнася самостоятелни коледни концерти във Финландия, Германия, Испания и Румъния. Турнето включва изпълнения на арии и песни от Бах („Quia respexit“ от „Магнификат“), Моцарт („Agnus dei“ от „Коронационна меса“), Сибелиус, Шуберт („Ave Maria“) и др., а така също и на традиционни и популярни коледни песни като „Happy New Year“ на ABBA и „Walking in the Air“.
    През април 2006 пее в швдския мюзикъл „Spin“, а през юли същата година, заедно с Раимо Сиркия (тенор) и в съпровод на Симфоничния оркестър на град Куопио, изпълнява арии от известни опери, части от мюзикли и песни на Оперния фестивал в Савонлина. През септември е планиран и друг концерт, отново с участието на тенора Сиркия.

    През юни 2006 Турунен влиза в студио за записите на нов коледен албум - „Henkäys Ikuisuudesta“ (на български: „Въздишка от рая“). На 25 октомври излиза сингълът „
    а самият албум е издаден на 8 ноември същата година в родината на Таря-Финландия, както и в Аржентина. През 2007 се очаква и нейният втори соло-албум с елементи на хард-рок, за който са вече са записани няколко демо-песни.
    Дискография

    Самостоятелни издания

    Yhden Enkelin Unelma (2004) - сингъл
    You Would Have Loved This (2006) - сингъл
    Henkäys Ikuisuudesta (2006) - албум
    I Walk Alone (2007) - сингъл
    My Winter Storm (2007) - албум

    С Nightwish

    Angels Fall First (1997)
    Oceanborn (1998)
    Wishmaster (2000)
    Century Child (2002)
    Once (2004)
    End of an Era (2006)

    Класическа музика

    Noche Escandinava II (2005) - запис от Буенос Айрес, Аржентина

    Частични участия [редактиране]
    Beto Vazquez Infinity - Infinity (2002); песни:
    „Until Dawn (Angels of Light)“
    „Wizard“
    „Sadness in the Night“
    „The Laws of the Future“
    Romeo ja Julia (Ромео и Жулиета) (2004)
    солист
    Мартин Кесиджи - So What...?! (2005); песни:
    „Leaving You For Me“
    Кристофер фон Дейлен (Schiller) - Tag und nacht (2005); песни:
    „Tired of being alone“
  11. Розалина
    Веднъж един мой малък приятел,само на 14 години,ми сподели това откровение.Благодаря Теди!



    Любовта в нас



    Когато Бог създавал света, измежду всички вселенски същности, които ползвал, забелязал една, по нищо несравнима с другите. Където се появяла тя, цветовете засиявали по-ярко, звуците били изпълнени с нежност, пространството притихвало, доволно от своята пълнота.

    - Коя си ти? - попитал Бог.

    - Аз съм Любов.

    - Остани с мен. Искам с теб да споделям Радостта от Сътвореното.

    И тя останала.

    Но там долу, нещо се случвало. Синьото на небето вече не било така копринено, кафявото на земята - така топло, а жълтото на Слънцето помръкнало. Помръкнал и младия Бог. Тогава влюбената Любов го прегърнала и потекла надолу, като благодатен дъжд, който пропил със своята магия всичко. Бог дал на човеците най-скъпото си,своята Любов и за да запази спомена за нея жив той направил Дъгата.Направил я там ,където срещнал Любовта.Направил я видима ,макар и за кратко,защото най-същественото е невидимо за очите.Бог искал хората да си припомнят, че са живи, топли и цветни, защото Бог им изпраща своята Любов..

    Това е определението на майка ми за Любов. Попитах някои от хората, които обичам, как те разбират Любовта и получих следните отговори:

    „Любовта е вълшебната пръчица, която Бог е оставил в ръцете ни“

    „Любовта в мен е Слънцето, което огрява и най-тъмните кътчета на душата ми и прави живота ми прекрасен.“

    „ Любовта в мен са моите деца.“

    „Доброто, което даряваме и доброто, което получаваме.“

    А един малък мой приятел каза сериозно,като ме гледаше учудено как не разбирам и защо питам:

    „Обич е приказка, а Любов е целуване.“

    А аз питам,защото все още не знам и не мога да кажа какво е Любов.Мисля си, че част от Любовта в мен е за хората,които попитах и чиито отговори записах тук.


  12. Розалина

    Случка

    От Розалина,

    изт."Малкият принц" - Екзюпери



    Страната на сълзите е толкова загадъчна....

    Денят е хубав.Приятно хладен, рано сутринта ,по изгрев. .Един от малкото в жаркото лято.Отивам на полянката.Малка група сме .Само седем.Колкото ,толкова.Били сме и само двама.Сега е сезона на летните отпуски и ваканции с деца на море и планина.

    Снощи си легнах късно(!!) и май не съм се събудила напълно.В това леко отпуснато състояние пристъпвам в кръга за игра на паневритмия..Нареждаме се.Не правим молитва и наряд.Ние сме нова група и не винаги правим наряди.Нетърпеливи сме да играем. Колко е хубаво, макар за малко , да правиш нещо,което те изпълва с радост и благодат.В тоя ранен час на деня,когато хватката на битието още е сънена или пък спи,аз отхвърлям условностите и се наслаждавам просто да съм. Споменах за наряд и молитва,защото на няколко пъти ,в един по-голям ,като присъствие кръг, се случваше да има такива.Не знам братските песни,но те ме довеждат до едно спокойствие и умиление.Не знам текстовете на всички молитви и псалми ,но ги слушам с интерес и също ме изпълват със спокойствие.
    Няма много хора,а дошлите сме от една категория на първопроходци с малки изключения.Направо заставаме в кръга.А и прогнозата е за дъжд с гръмотевици,та искаме да изпреварим времето.

    Може ли някой да изпревари времето?Илюзия.Но в полусънното ми състояние, само лека мисъл минава и отзвучава.

    Вече съм застанала в кръга .Оглеждам се и разбирам,че аз съм 7 човек и ще играя сама.Това не ме безпокои.Много пъти сме играли поединично.В тоя миг,една сестра, от срещуположния край на кръга, подаде реплика,която беше нейното разбиране за шега,но мен тая "шега" ме порази силно .Направих грешката да я приема лично.Изненадана бях да усетя, колко много ме нараниха случайните думи.Наитина казаната дума е като хвърлен камък.В мен се надигнаха обида и болка до задушаване.Тези баобаби.Как неочаквано се събуждат и колко бързо растат.За части от секундата си помислих,че трябва да напусна кръга,но в тоя момент дойде една закъсняла сестра и застана до мене,почти едновременно с първите звуци на музиката.Краткото ми колебание , отряза пътя за отстъпление и останах в кръга.Това ,което последва беше урок,който мисля,че ще помня дълго.Играех,но обидата се трансформира на някакаво физиологично ниво и процеса ме задушаваше.Неконтролируемо от очите ми потекоха сълзи.Не издадох нито звук,за да не обезпокоя останалите в кръга.Едва дишах от напрежението на усилието.Правех невъзможното да се овладея .На няколко пъти си мислех да изляза от кръга,но мисълта ,че с това действие ще създам смут ,ме възпря.На всяка цена трябваше да се овладея до упражнението „Запознаване” ,за да не предам на партнъора си бурята.В бърз ритъм ,мислите препускаха в ума ми и търсех спасителната,която да ме изведе.Спомних си едно мнение от форум,в което се казваше,че човек трябва да влиза в кръга вътрешно хармонизиран и балансиран.И аз съм го твърдяла винаги и съм го спазвала за себе си.Не следва да замърсяваме кръга с нашите неотработени отрицателни емоции.Не знам какво се случи в този ден с мене.Нямаше нищо от вън ,което да провокира толкова бурната ми реакция на думи.Знех,че сестрата,която произнесе тези думи,не целеше да ме нарани..Просто има по -остра губерка.Обаче не е виновен,който яде баницата,а който му я дава.В предишни случаи съм подминавала без изобщо да се впрегна.Голямо чистене падна, и чак към упражнението „Побеждаване” успях някак да овладея бурята в душата си. Мисля,че музиката и текстовете на паневритмия ме извадиха от неразумното състояние,в което сама се озовах,макар и неволно. Когато за пръв път срещнахме погледи със сестрата,с която се случи да играем,тя с изненада разбра ,че съм силно развълнувана.Безкрайно съм и благодарна.Без нейната чиста помощ нямаше да довърша тази паневритмия и щях да прибавя към обидата и чувство за вина.

    Много мислих после у дома,как и защо реагирах така.Спомних си,че сутринта се появи една слаба мисъл да пропусна паневритмия днес.Отхвърлих я веднага и дори се изненанадах,че изобщо си го помислих.Винаги трябва да се вслушваме в мислите си.Нужно е да сме будни,дори,когато ни се иска да се отпуснем и разтворим сред познати лица,с които сме били и мислим,че познаваме.

    Още една поука си извадих в тоя ден.Разбрах колко е важно да се тонираме и хармонизираме,преди да се заемем с каквото и да е духовно занимание-паневритмия,четене на беседа .По нов начин видях ролята на песните,молитвите ,които образуват т.нар. наряд.Спомних си друго преживяване ,с група хора,сред които преобладваха хората с опит .Там нарядите ,песните се правят по един естествен и ненапънат начин.В групи от новаци,сред които няма ядро от опитност, това е една опасност-да се захванеш направо с игра ,без да се тонираш за тази игра.Никак не е случаен факта(сега го разбирам),че една от най-пупулярните книги за тези братски практики от Боян Боев се казва „Акордиране на човешката душа”.Колко е хубава тази дума –акордиране.Тя говори много на хората на музиката.Но може и да се подмине от несведущ човек,докато един такъв опит не му отвори очите.



  13. Розалина

    Проявление

    От Розалина,

    Проявление
    1-ва беседа, държана от Учителя на 27.IX.1942 г., неделя, 10 ч., София, Изгрев.



    Резюме на беседа от Учителя


    Тръгнали двама екскурзианти, единият от старата култура, другият от новата. Този от старата култура носел едно светло шишенце, пълно. Пита го другият, младият: „Какво е туй?“ – „Джибринка“. Тук пийне малко, там пийне малко и най-после казва: „Прекъснаха ми се краката.“ Той мисли, че джибринката ще му помогне, а джибринката никак не помага.

    Има писатели, които, за да пишат, трябва да пият. Като не върви писането, той вземе шишето и пие. Пие, пие и като изпие шишето, започне да пише. Има други, които вярват, че като запушат цигара, ще пишат по-хубаво. Като не му иде на ум нещо, той запуши цигарата, изпуши десетина цигари и му тръгне. Не зная какви светли мисли може да се зародят от изгарянето на тютюна, не зная какви светли мисли могат да се зародят от изпиването на едно шише ракия.

    Казвам: Не се въздържайте от добродетелта, не препятствувайте на доброто, което се явява у вас, не препятствувайте на вашата мисъл, в каквото и направление да се проявява, дайте ход на мисълта си. Зад всички наши стълкновения Бог е, Който работи. Всеки, който противодействува на Бога, се наказва. Под думата „се наказва“ не разбираме наказване под обикновен смисъл.

    Има три фактора, които са създали човека: първият фактор е мисълта на духа, вторият фактор са чувствата на душата и третият фактор са действията на човешкия ум. Казваме: когато ти служиш на стомаха, не мисли, че твоят ум, той малко взема участие. Щом се наядеш, няма да може да мислиш – тя е елементарна работа. Трябва да възприемеш известна храна и тази храна трябва да принесе чрез соковете ѝ в белия дроб да се пречистят. От дробовете да мине в човешката мисъл, да се образуват форми и после тия форми трябва да се реализират. Здравословното състояние на човека зависи от неговата глава.

    Сегашните мъже според мен са едновремешните разпуснати жени, а сегашните жени са едновремешните груби мъже. Сега вие казвате: „Как тъй?“ За мене това не е обида. Ако един художник нарисува нещо и види, че формата е груба, той ще работи и ще [я] измени. Ние не носим завършени форми. Върху нас постоянно работят. Писанието казва, че Господ направи човек по образ и подобие Свое. Бог оттогава постоянно работи върху човека. Аз разглеждам, че бялата раса се различава от жълтата и жълтата раса се различава от черната. Какво голямо различие има в постъпките. Колкото да са груби белите, седят много по-горе от жълтите, и колкото да са груби жълтите, седят по-горе от черните. Черната раса – според историческите данни и съвременната история – означава падението на първото човечество в правата посока. „Кали юга“ я наричат индусите. След черните идат жълтите. У тях има малко подобрение. После червената, жълтата раса и най-подир идват белите.

    Нашата Земя, от чисто органическо гледище, излиза от една област на една много гъста материя, етерна, гъста, неорганизирана материя, наречена 13-а сфера, дето се раждат всичките несъответствия и престъпления.

    Вие считате, че външното богатство е богатство. Богатство е това, което е вложено в ума, което е вложено в човешкото сърце, което е вложено в човешката воля. Външното богатство е привидно богатство. Единственото богатство, което човек ще запази, е вътре в човека.

    Често мене са ме питали: „Ти как се прехранваш?“ Много лесна работа – имам знание в света. Аз, ако осиромашея, ще намеря някой богат човек, когото лекарите не могат да излекуват. Зная целебните свойства на билките и ще му кажа: „Ти колко даваш, за да те излекувам?“ В което село и да вляза, където и да ида, като имам това изкуство, аз ще си изкарам прехраната. На една мома мога да ѝ кажа за кой момък да се ожени, за да бъде щастлива. На момъка мога да кажа за коя мома да се ожени, за да бъде щастлив. На майката мога да кажа кога да роди детето си – кой месец, кой ден, коя минута, за да бъде детето здраво. После, имам толкова остро око, че зная всичките скъпоценни камъни къде се намират в земята. Всички заровени съкровища ги зная. Няма защо да ги разправям на хората. Питат ме как мога да бъда богат. Или някой път ме питат: „Ти как се прехранваш?“ Прехранвам се с въздух, прехранвам се с вода, прехранвам се със светлина. Събирам светлината и се храня със светлина, с въздух, [с] вода, с хляб. То е унаследено как да преживеем.

    Малко повече доверие в Онзи, Който ни е възлюбил. Доверие в безграничната Любов на Бога, да имаме доверие, че Бог никога няма да ни остави да измрем гладни, няма да ни остави невежи. Желанието Му не е да бъдем лоши, но да бъдем добри. Желанието на Бога е да бъдем любящи. Казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. Ако ние, съвременните хора, бихме възлюбили Господа така, рай щеше да бъде Земята. Безлюбието в нас донесе всичките тези страдания, от които сега страдаме. Търсим един изходен път. На какво се дължат болестите? – На нечистата кръв. Подобрете кръвта, подобрява се и здравето. Подобрете храната, подобрява се и здравето. Нечистата храна, нечистите жилища са причина за нечистата кръв. Защо жилищата са нечисти? – Безлюбието е причината. Жената казва: „Защо ще чистя на този мъж, не го обичам.“ Тя не обича децата, не се грижи за тях.

    Та казвам: На съвременния свят липсва Любов. Някои препоръчват, че майките имали Любов. Аз виждам: Любовта е еднаква и у птиците, еднаква е и в млекопитающите, и в човека е еднаква. Има една любов, която не е Божествена, в млекопитающите и в хората не е Божествена.

    По какво се отличава един добър от един лош човек? [В] присъствието на един лош човек, колкото и да е културен, префинен, само като минете покрай него, ще си изгубите мира. Българинът вярва в туй и някой път като го срещне този, лошия човек, ще му се случи някакво нещастие, ще си навехне крака или ще го счупи, или друга някаква пакост. И затова българинът, като срещне някой лош човек, предпочита да се върне вкъщи, а особено да срещне някой свещеник. Има хора, които вярват, че във вторник или петък не им върви и считат, че не трябва да работят. Доброто се изразява в човека. Като минеш покрай един добър човек, ако си скържав, изменя се състоянието ти и ти ставаш весел.

    Понеже човек е направен по образ и подобие на Бога, той трябва да върви по Божествен път. Казвате: „Къде е Господ?“ – В ума, който мисли, в светлината. Тази светлина е от Бога. Казва: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И стана светлина.“ Казвате: „Къде е Господ?“ Ти чувствуваш топлината – в тази топлина е Господ. После, ти чувствуваш волята, силата – във волята, [в] силата е Бог. Бог се проявява в мисълта, в твоите чувства, в твоята сила е Бог. Трябва да отличаваш силата на твоята мисъл, силата на твоите чувства и силата на твоите постъпки, за да не [се] лишаваш от същественото в живота. Как разбирате вие думите на Христа, Който казва: „Отец е в Мен“? Как казваш, че ти не си видял Бога? „Щом сте видели Мене, видели сте и Отца.“

    Христос казва: „Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Не че сега ще дойде. Той е вложил от памтивека Своето благо в нас. Когато нашата душа излязла от Бога, в диханието на нашата душа, което вложил, ние носим благото на Бога. Душата носи всичките блага, само че сега ни се дават условия да се развият. Всички ние носим ония прекрасни заложби на Божествените блага, които сега се развиват .

    Някой казва: „В какво да вярвам?“ Вярвай в твоя ум, в който Бог живее. Господ живее в ума. Вярвай, че Бог живее в сърцето ти, желанието е от Бога. Да вярваш, че Бог е в душата ти, в диханието, което е излязло от Бога. Казва, че Бог вдъхна в ноздрите на Адама и той стана жива душа. Един човек, който вярва в присъствието на Бога в неговата мисъл, в неговото сърце и в неговата душа, този човек е силен. Този човек е, който е дошъл да помага в света. Светът се нуждае от такива хора.

    Не само да вярваш в Бога – не само трябва да вярваме, но всякога да мислим тъй, както Той иска, да чувствуваме тъй, както Той иска и да постъпваме тъй, както Той постъпва. Моята работа е да изпълнявам волята Божия, моята радост е да възприема Неговата мисъл, да възприема Неговите чувства и Неговите постъпки. Всичките неща тогава работят заради нас. При такова верую ние ще бъдем свободни.

    Да се радваме, че сме в един свят, дето Бог е започнал да се проявява. Щом Той се проявява, Той е вече благо, което иде да озари нашата Земя и ние ще бъдем свободни, когато приемем Любовта и Обичта и я приложим като закон в живота си.

    Искам да ви оставя три образа, за да [не] забравите това, което съм говорил. Една богата американка, милионерка, се влюбила в един американски владика, Джон Хол. Така се запалило сърцето ѝ, че тя му пише: „Давам богатството си, сърцето си и ръката си на тебе.“ Той ѝ пише: „Дай ръката си на онзи, който те обича, парите си раздай на бедните, а сърцето си дай на Бога. Мене остави свободен да служа на Господа така, както разбирам.“
  14. Розалина

    Даване и вземане

    От Розалина,

    Даване и вземане 1 (Младежки Окултен Клас, 01.11.1940 05:00 Петък)
    Беинса Дуно

    1 Обич към храната –условие за здраве (Хигиена на здравето )
    2 Опит с тенекия и какво можем да вместим в нея + тълкуване
    3 Баланс между даване и вземане –условие за добър живот
    4 Като даваш да ти е приятно –важно условие за даването
    5 Какво даваме и какво поучаваме при молитвата
    6 Скръб и радост са едно движение на човешката душа
    7 Трето и четвърто измерение
    8 Лакомия и алчност
    9 19 градуса



    „Отче наш“

    Трета лекция на младежкия клас 1 ноември 1940 г., петък, 5 ч. сутринта София – Изгрев

    На 11, 18 и 25 октомври 1940 г. нямаше лекции. – Бел. стеногр.
  15. Розалина

    Двете граници

    От Розалина,

    Резюме на лекция пред ООК, държана от Учителя на 5 март 1924 г.
    (от Борислав Русанов на 02 ноември 2011 г. в 17:35)

    В характера на ученика се забелязват два психологически дефекта: единият произлиза от преувеличаване или надценяване на нещата, а другият – от намаляване или подценяване на нещата… ученикът трябва да има точна, правилна преценка за нещата. Когато той се произнася върху известно свое качество или действие, както и за известни качества или действия у другите, трябва да има правилен поглед – нито да преувеличава, нито да намалява, защото колкото в единия случай ще изпадне в грешка, толкова и в другия случай ще сгреши. Той трябва да преценява нещата тъй, както са. Трябва да бъде тъй точен, както е точен математикът при решаване на задачите.
    Аз наричам истински знания тия, които почиват на едно вътрешно разбиране и които имат приложение в живота. Това са знания, които почиват на една дълбока опитност. Животът е училище, в което придобиваш знания, прилагаш тия знания и жънеш техните плодове. Той е опитното училище на Живата разумна природа. Някои ще кажат: „Еди-кой си човек знае много неща, той е много образован, завършил е няколко факултета.“ Какво от това? Аз не говоря за онова книжовно знание, което може да се изтрие от паметта на учения, както морските вълни изтриват написаното на пясъка. Аз говоря за онова вътрешно знание, което може да доведе ученика до самопознание. Познай себе си, познай възможностите, които Живата природа е вложила в тебе – това е една от важните задачи в развитието на ученика.
    Да изучаваш живота в неговия вътрешен смисъл, да придобиваш знания и да дойдеш до самопознанието – това трябва да бъде стремежът на ученика. Ученикът ще намери всичко това, скрито в Живата природа. Природата постоянно ни говори. Всеки момент, всеки час, всеки ден тя сменя своите картини, променя гамите в своите песни и в туй велико разнообразие тя открива тайните на Битието за оня, който знае да чете от нейната книга. Вие трябва да изучавате езика на Природата, защото в този език ще намерите скрити онези велики закони, които трябва да прилагате и в своя живот.
    В стремежа си към търсене на Истината никога не мислете, че сами можете да си помогнете в пътя на възлизането нагоре. Не си ти сам, който се повдигаш. Преди тебе е имало много работници, които са прокопали, изчистили и подготвили пътя за твоето развитие, както и за развитието на твоите братя. Вие пък ще работите за бъдещото поколение след вас. Осеяна е стълбата на възлизането с усилията, труда и работата на нашите предшественици. Затова помнете, че множеството е една необходимост за развитието на човешката душа.
    всичките желания на човека нямат един и същи цвят. Например, когато човек се възбужда, явява се червеният цвят. Когато хората искат да отворят война, вдигат червеното знаме. Когато някоя мома иска да се жени, все червени рокли носи. Черният цвят например, черната пръст означава проявяване на най-малката степен на живота. Когато действа портокаленият цвят, хората обичат да изпъкват, индивидуализират се… Щом дойде зеленият цвят, хората стават материалисти… мислят за къщи, за ниви, за пари, като че светът се състои само от тези неща. Злото не е в това, че се пораждат такива желания, но щом материалният живот вземе надмощие над духовния, явява се злото в света. Изобщо всички цветове трябва да се хармонизират помежду си. Всеки цвят си има определено място и определено въздействие върху Природата и човека. Например кога може да се даде предимство на зеления цвят? Дотогава, докато той подкрепя твоите корени, докато дава стабилност на твоя живот, докато те успокоява, той е на мястото си. Но щом се натрупа повече, отколкото трябва, заражда се злото. Щом дойде жълтият цвят, той оказва влияние върху развитието на човешкия ум и човек започва да разсъждава повече, да търси причините на явленията. Дотогава този цвят е на мястото си. Но ако този цвят изпъди другите цветове съвсем и вземе надмощие над тях, той влияе зле. Щом дойдем до синия цвят, той събужда у човека по-благородни чувства, стремеж към Истината. Но ако този цвят се набере повече и изключи другите цветове, такъв човек става фанатик и умът му се спъва. Най-после всички цветове трябва да се съединят в едно, за да образуват Светлината. Всички цветове трябва да се слеят в Светлината.
    Така и човекът трябва да стане светъл. Човек става светъл само тогава, когато се хармонизират в него всички цветове. Светлината е израз на всички стремежи на човешката душа, понеже в Светлината ние виждаме степените на живота, който се проявява, или интелигентността на всички светове. Всеки човек според своето естество възприема и изпраща по един лъч на живота. Например всички по-висши същества знаят какво изпращат чрез червения, чрез белия цвят и т. н. Белият цвят е повече пасивен, отколкото активен. Той действа омиротворяващо. Ти може да гледаш светлината, колкото искаш, но ако не можеш да я възприемеш отвътре, а само отвън, ти ставаш само буен и нищо повече. Но ако възприемеш светлината отвътре, ти можеш да станеш интелигентен, да живееш разумно. Когато светлината действа отвън, събужда само временни, обикновени прояви, а когато действа отвътре, човек става активен.
    Трябва да прекопаваш бреговете на Радостта, за да разбереш какво нещо е скръбта. Ако прекопаваш бреговете на скръбта, ще разбереш какво нещо е Радостта. Ще живеете между единия и другия бряг… Ще знаете, че радостите и скърбите са двете граници на живота. Значи ние вървим между радостта и скръбта. Те ни показват пътя към Бога. Те са успоредни линии, от които едната се движи от ляво на дясно, а другата – от дясно на ляво. В този живот вие трябва да контролирате вашите желания. Щом станеш по-голям материалист, искаш да трупаш повече, отколкото ти трябва, ще се спреш, ще помислиш, че Божият закон е крайно взискателен. В живота си всеки трябва да носи толкова, колкото е необходимо. Тури ли повече, скъпо ще плати.
    Наистина тялото ни е едно богатство. Бог ни го е дал, за да живеем разумно. И ако живеем по Бога, това тяло ще се преобрази и ще стане духовно. Тогава силите в него естествено ще се развиват.
    Ако продължавате да живеете по стария начин, ще имате такива последствия, каквито и досега. Всеки от вас ще гради, ще гради и всичко най-после ще рухне, ще си замине. По нов начин ще гради духовният човек – и само това богатство ще му остане. Казва се в Писанието: „Събирайте съкровища!“ Къде? – „Там, дето нито молец, нито крадец влиза.“ Не е въпросът да бъдем сиромаси, но да бъдем богати по новия начин. И всичкото това богатство от Земята ще се пренесе горе, ще бъде заедно с вас. Вие трябва да бъдете като онзи американец, който фалирал седем пъти и, като изгубил всичкото си богатство, казал: „Слава Богу, и за мен остана нещо.“ Какво? – „Само онова, което дадох на бедните.“ Той имал една Библия за 10 000 долара – и нея му продали, но той си казал: „Остана ми само това, което дадох на сиромасите.“
    Туй, което направим за Бога, само то ще ни следва. Това трябва да бъде идеал за нас. Ще кажете: „Е, то е лесна работа!“ Всеки ден като станем и направим едно добро дело за Бога, то е оправдано. Не направим ли едно добро дело, този ден е изгубен за нас… Тази е новата насока, в която трябва да турите ума си. Тогава и Духът ще действа усилено върху вас.
    Духовният човек трябва да извае своята духовна красота – да остави само онова истинско тяло, с което може да живее, без да го засяга смъртта. Това е една от великите задачи, която решават както учениците на света, така и тия, които следват Божествената школа.
    Еднаква привилегия е и когато скърбиш, и когато се радваш.
    Резюме на лекция пред ООК, държана от Учителя на 5 март 1924 г.


    Благодаря на Борислав Русанов за това резюме .
  16. Розалина

    Брезичката

    От Розалина,

    ПРИКАЗКА ЗА СПЯЩАТА ГОРА

    ГЕОРГИ СТОЙЧЕВ
    „На вас ви е чудно, че ви казвам да се
    разговаряте с растенията. Ще
    попитате дъба горе, в планината, и
    той ще ви разкрие своята история."
    Учителя
    изт.Списание "Житно зърно" бр.1 /2009 г


  18. Розалина
    Обич и знание

    Имаш право да предпочиташ добрия човек пред лошия; пресния хляб пред мухлясалия. Казваш: „Нали трябва да имаме еднакви отношения към всичко?“ – Еднакви отношения можеш да имаш само към добрите хора. Невъзможно е да обичаш лошия човек. – „Бог е създал всички хора.“ – Не, Бог не може да създаде престъпник, лош човек. Ако всички хора са родени от Бога, не може да има престъпници в света. Роденият от Бога грях не прави. Престъпникът, грешникът не може да бъде обект на любовта. Какво вода ще пиеш: чиста, планинска, или водата на щерната? Ти можеш да пиеш нечиста вода, но стомахът ти ще протестира. В живота можеш да обичаш само красивото, възвишеното. Ако се оплакваш, че никой не те обича, казвам: не те обичат, защото в тебе има мътна вода. Знай, че когато хората те обичат, ти си добър. Това е мое разбиране, то се отнася до мене. Дайте път на доброто в себе си, и хората ще ви обичат. – „Искам да имам доброто мнение на хората.“ – Прав си.

    Искай доброто мнение на умните хора, а не на глупавите.

    Често хората търсят доброто мнение на подобните си, а не на по-напредналите от тях.

    Ако искаш да се освободиш от противоречията, трябва да минеш през страданията. Първо ще минеш през недоволството, а после през доволството; първо ще минеш през страданията, а после през радостта. Тя е красива мома, която ще ти се усмихне. Веднъж видял тази усмивка, никога не можеш да я забравиш. Самата усмивка говори какво се иска от тебе. Аз говоря за усмивката на Любовта, а не за обикновената усмивка, която внася нещо отрицателно в човека. Когато минаваш през най-големи страдания, като възнаграждение ще получиш тази усмивка. Тя внася сила в човека, прави го тих и спокоен, и той лесно се справя с мъчнотиите и противоречията. И ти, който минаваш през най-големите страдания, можеш да предадеш тази усмивка и на другите. Ти си в тъмна, мрачна нощ и очакваш зазоряването, изгрева на слънцето. Как да не се усмихнеш? Представете си, че слънцето изгрява веднъж на хиляда години. Вие сте чакали през всичкото това време и сте в последния момент; пред изгрева на слънцето. Какво ще бъде вашето състояние тогава? Какъв израз и усмивка ще се яви на лицето ви? Вашето съзнание ще бъде погълнато само от едно: да видите изгряващото слънце. От този изгрев зависи вашето бъдеще. Това е моментът, когато Божията Любов прониква в човешката душа. Този момент разрешава всички противоречия. Човек се пробужда от дълбок сън и казва: „Сега разбирам защо е била тази верига от страдания; сега разбирам смисъла на доброто, което ми се усмихва“.

    И тъй, доброто се усмихва, а Любовта говори. Любовта те хваща с двете си ръце и ти ще се запалиш от всички страни. Като започне да ти говори, ти ще се запалиш от горе до долу и ще се превърнеш на пламък. Целият свят ще се освети от този пламък и всички ще те видят. Който разбира закона, казва: „Благословение е да те освети Любовта“.

    Свободни сте да постъпвате, както искате, но важно е какви ще бъдат последствията на вашите постъпки. Важно е дали това, което говориш, е право, или не. Какъв човек си ти, ако си служиш с неверни данни, с лъжливи факти? Всички мисли и чувства на човека се хронизират. Значи има един свят, който отбелязва нещата абсолютно вярно.

    Помнете: Енергията на Любовта не се разлага, но тя разлага енергията на човешките мисли и чувства, докато ги доведе до неразложимото, до същественото в човека. Казвате: „Не е морално, младият момък да напусне първата мома и да се влюби в друга“. Вие осъждате, без да разбирате нещата. Че момъкът обикнал друга мома, това не е престъпление. Той търси Бога в момата и не Го намира нито в първата, нито във втората. При това той се заблуждава, като мисли, че втората е по-красива. Престъплението, според мене, е там, че момъкът търси удоволствието в живота, а не Бога. Ако искрено търсеше Бога, той щеше да Го намери и в първата мома. Така тя щеше да стане десет пъти по-красива от втората. Момъкът спира вниманието си на външната страна на живота, а не на вътрешната – там е неговата грешка. Ще търсиш душата във всички красиви моми, и следователно ще обичаш всички. – „Това е многоженство.“ – Не, това е правият възглед за живота. Обичай душата на всички хора. Бъди готов да се жертваш за човека безкористно. Аз говоря за великия морал, който вие, с вашите мисли и чувства, не можете да схванете.

    Бъдете чисти и свободни, не мислете лоши работи. Виждаш, че двама се разговарят и казваш: „Какво си говорят?“ Срещаш двама млади – мома и момък, пак се запитваш: „Какво ли говорят?“ – Едно от двете: или и двамата мислят как да изпълнят волята Божия, или как да изпълнят своята воля. Ако изпълнят волята на Бога, благословение ги очаква. Ако изпълнят своята воля, нещастие ги очаква. – „Защо е така?“ – Така е. – „Защо този момък не поглежда към другите моми?“ – Защо да гледа други моми? Тази е първата мома, чрез която като през бинокъл той е видял Бога. Чрез нея и другите моми ще му станат приятни. Обаче изчезне ли тя пред очите му, той потъва в мрак и тъмнина. Ако неговата възлюбена е в състояние да обърне погледа му и към другите моми, да види, че и те са красиви като нея, има ли нещо престъпно в това? Питате: „Къде е смисълът на живота?“ – В Любовта. – „Само жена си и децата си ли да обичам?“ – Ще обичаш всички души. Аз говоря за Любовта и за морала на рая. Два морала съществуват в света: моралът на рая, т.е. моралът на абсолютната чистота, и моралът на хората, в който е грехът. Освободете душата си от състоянието на греха. Знайте, че аз не ви говоря като на хора от света, където грехът царува. Ако ви говоря като на такива хора, ще говоря за лук и чесън. – „Защо еди-кой си гледа жена ми?“ – Къде да гледа? – „Към земята.“ – Който гледа към земята, той изгаря душата. – „Нека гледа нагоре, към небето.“ – Който държи главата си високо и гледа все към небето, той е от вятърничавите хора. Пази се от хора, които където минат, запалват и горят. Пази се и от хора, които гледат все нависоко. Мнозина се обезсърчават и казват: „Бог не ни обича“. – Как познавате това? – „Работите не ни вървят: нивите, лозята не дават изобилно плод; говедата ни умират едно след друго.“ – Ако по това съдите за Любовта на Бога, то е човешко, материалистично гледане. Вие говорихте ли с Господа, да знаете, че е така? Защо говорите неверни неща? Казваш: „Жена ми не ме обича“. Срещам жена му, питам я защо не го обича. Тя отговаря: „Той не ме обича“. И двамата са прави. Всеки очаква да бъде обичан от другия, а не мисли, че пръв той трябва да обича. Как ще обичаш едно отрицателно число? За да обичаш отрицателната величина, трябва да превърнеш минуса на плюс. Като обичаш, ти лесно ще разрешиш въпросите. Бог обикна света и с това разреши всички въпроси. Не казвай, че този или онзи не те обичат. Ти ги обичай. – „Защо трябва да любя?“ – За да намериш смисъла на живота. Докато се занимаваш с отрицателните черти на хората, ти нищо няма да научиш. Казваш: „Обичам този човек, искам да го изям“. – Любов ли е това? И детето изяжда ябълката от любов, но това не е любов. – „Обичам този човек; искам да го прегърна, да го стисна.“ – И това не е любов. И гайдарджията стиска гайдата, надува я да свири, но това не е любов.

    Аз искам да ви освободя от заблужденията. Вие живеете в чуждо съзнание. Казвате: „Аз съм сиромах“. – Това е чуждо съзнание. И това, което получаваш даром, е също чуждо. Щом си сиромах, ще се впрегнеш на работа. Ако просиш, ти не можеш да осигуриш живота си. Ти ще го осигуриш само като работиш. Да просиш, това е все едно, да отидеш на чешмата и да чакаш някой да ти даде вода. – Наведи се и сам си налей. – „Не мога.“ – Щом не можеш, веднъж могат да ти дадат, на другия ден сам ще си налееш вода. Това значи да отидеш да работиш. Да стоиш при извора и да очакваш други хора да ти дадат вода, в това няма смисъл. Друг е въпросът, ако някой доброволно ти даде чаша вода и ти се усмихне. Чрез усмивката си той ти предава нещо хубаво, възвишено. Който дава направо от извора, т.е. от Любовта, той нищо не очаква. Усмихне се, подаде ти една чаша вода и си замине. Той казва: „Всички блага идат от Бога. Радвам се, че имам случай да направя едно малко добро. Считам за голяма привилегия да ти дам една чаша вода“. А ти, който получаваш тази вода, трябва да знаеш кой ти я дава. Тогава и ти ще се усмихнеш. Щом и ти се усмихнеш, това показва, че и двамата сте се разбрали. Да ти даде някой вода от извора и двамата да се усмихнете, това е най-чистата любов. Най-хубавата любов се предава с усмивката. Като видиш тази усмивка, ще кажеш: „Желая и друг път да бъда при извора, да пия вода от същата чешма“. Изгревът на слънцето е такава усмивка. Първият лъч е първата усмивка, с която ти подаваш чаша вода. Следователно, ако посрещаш слънцето с това ново разбиране, тогава ще чуеш онзи глас на живата природа, който казва, че всичко е живо. Така ще посрещаш растенията, птиците, животните, хората. Така ще разбереш, че всичко в природата е разумно, всичко може да те разбере. Ако си скръбен и спреш пред някое дърво да плачеш, то ще те чуе и ще каже: „Не плачи, моят Баща е добър и богат. Аз ще Му разкажа за твоето състояние. Няма да мине много време и положението ти ще се подобри. Ако не вярваш, изкопай ме оттук и ме пренеси в твоя двор. Там аз ще ти помагам да подобриш живота си“. Казвам: Като не разбирате езика на растенията, колкото и да ви говорят за Любов, вие ги отминавате. Изкопай цветето, сложи го в саксия. Изкопай дървото и го посади в своя двор. Така работите ти ще се наредят. Ако си музикант, търговец или учител, всичко ще ти тръгне напред.

    От всички се иска да пеете. Много песни съм ви дал. Пейте, да видите какъв резултат ще имате. Ако вън е мрачно, бурно, ще изпеете такава песен, която ще подобри времето. Всяка песен съдържа такава енергия, която ви свързва с Божествения свят. Като изпееш една такава песен, и ангелите ще те слушат. Това е музика. Като запееш, всичко разумно да те слуша: земята и небето, звездите и водите, растенията и дърветата, животните и човекът. Като чуят Божествена песен, ангелите се спират и с благоговение слушат. Те се радват, че има същества на земята, които пеят с любов.

    Ако разсъждавате само и критикувате, вие ще дойдете до положението на пълно неразбиране. Знаете, че чрез всяко движение, чрез говора се изявява разумна енергия. Преведете тези движения правилно, за да се ползвате от тяхната енергия.

    Българинът, по естество, е краен материалист. Следователно той е сатурнов тип. Не вярва даже в любовта. Той казва: „Парице, парице, всесилна царице!“
    Не е лесно да се справиш със Сатурн, т.е. с голямото недоволство. Сатурн обича само Венера. Като те гази Сатурн, кажи му: „Срещнах богинята Венера, която ти изпраща поздрави“. Той веднага се изменя, лицето му светва. Венера отнема тъгите и скърбите на хората. Тази богиня на красотата обича да се шегува. А някога се подиграва с хората. – Кога? – Когато сте разочаровани. Значи, щом се разочаровате от любовта, ще знаете, че Венера се подиграва с вас. Тя направила една малка интрига, а след това се смее и казва: „Голям будала е този човек“.

    За да не изгубиш любовта, не питай човека докога ще те люби. Любовта е извън времето и пространството.

    Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Това значи: ако не можете да трансформирате вашите отрицателни мисли и чувства в положителни, какво е разбирането ви? Всяка мисъл и чувство, от какъвто характер и да са, имат външен обект. Може да е някоя птица, животно, дърво, плод и др. Важно е тази мисъл да се преобрази. Ще вземеш плода, на който отговаря отрицателната мисъл, и ще го изядеш. Така ще се освободиш от онези мисли и чувства, които те измъчват. Пази се от суеверия, не се оправдавай с незнанието си. Когато се касае за търсене на богатство, вие сте готови да повярвате на всеки иманяр.

    Един проповедник държал проровед, която вървяла много добре. В този момент в салона влязла една жена с черни очила. Той погледнал към нея и веднага мисълта му се прекъснала. Той се смутил много. Чудел се как да свърже мисълта си. Докато мислел как да постъпи, в салона влязъл един мъж с приятно, благородно лице. Проповедникът спрял погледа си на него и мисълта му се възстановила. Така завършил благополучно проповедта си. На излизане от църквата той настигнал този господин и му казал: „Благодаря ви, че дойдохте в църква, вие ми помогнахте да завърша проповедта си. Заповядайте и друг път“. Питам: Кой от вас не е срещал в живота си жената с черните очила, която му причинила зло? И кой от вас не е видял човека с благородното лице, който му донесъл Божието благословение? Следователно хванете правата мисъл в себе си и благодарете за благословението, което ни носи тя. В тази мисъл се крие едно възвишено същество, което иде да ви помогне. Благодарете на тази мисъл, че ви посетила. Тя носи в себе си известна философия, от която се ползвате. Права мисъл, истинско знание са онези неща, от които всеки момент можеш да се ползваш.

    Казано е в Писанието: „Едни ще се стопят, а други ще изгорят“. Които се стопят, те ще кристализират; които изгорят, ще се превърнат на газ и ще послужат за основа на бъдещата култура. – „Как да се справим с недоволството?“ – Като премахнете налягането върху вас. Недоволството е слабо налягане; мъчението е малко по-силно налягане; скръбта е по-голямо налягане от мъчението, а страданието е най-голямо налягане. Без тези налягания нищо не можете да придобиете. Без налягания нито един от вас не би дошъл тук. Аз благодаря, че имате недоволство, мъчнотии, скърби и страдания, за да дойдете тук. Без тях вие щяхте да се изпарите. Тогава как ще влезете в ангелския свят? И в ангелския свят има атмосферно налягане, но там то се определя от добродетелите. Колкото повече добродетели има, толкова по-голямо е налягането. Ангелът трябва да мине в архангел; архангелът – в още по-висока степен. Не мислете, че ангелът е най-високата степен на развитие. Под ангелска йерархия аз разбирам вечно развитие; вечно минаване от едно стъпало на друго. Това се разбира в широк смисъл на думата.

    „Кога ще се види краят на това развитие?“ – Никой не може да види края му и никой не може да го стигне. В ума ти ще съществува само мисълта за вечния процес. Нито началото ще знаеш, нито края му. Помните ли кога сте слезли на земята? Ти знаеш, че живееш на земята, но началото на твоя живот не знаеш. Къде отиваш, не знаеш. Къде ще спреш временно, пак не знаеш. Ти се движиш между полюсите на вечността. Казва се, че си излязъл от Бога, но няма да се върнеш там, откъдето си излязъл. Пак ще се върнеш при Бога, но в област, в която никога не си стъпвал. Между мястото, откъдето си излязъл и където ще се върнеш, има една малка празнина, която Бог ще запълни. Там е Божественото съзнание. Значи Бог ще свърже двата края и ще образува кръг. Един ден, когато ти се наситиш на вечността, в тебе отново ще се яви желание да слезеш на земята. Бог ще премахне връзката на двата полюса и ти ще започнеш да слизаш.

    Някой ме срещне и ми казва: „Недоволен съм от себе си, лош човек съм“. Друг човек ми казва за себе си: „Добър съм“. – Радвам се. – „Къщата ми изгоря.“ – Радвам се. – „Изгубих общественото си положение.“ – Радвам се. – „Министър станах.“ – Радвам се. Казвам: Така мисля аз, другояче не мога. Всичко, което става в света, има отношение към доброто. Ако мисля, че всичко, което става в света, е зло, аз пакостя на себе си. Че изгоряла къщата на някого, и това е добро. Ще му направя друга къща. – „Нямам обувки, бос ходя.“ – Много кожа има в света, ще си направиш нови. – „Тежък е животът.“ – И това разбирам. Съзнавам, че живееш на земята, при неблагоприятни условия. Важно е, че това, от което се оплакваш, не можеш да го изправиш. Със сегашното си разбиране ти не можеш да си помогнеш, но аз мога да те упътя, да ти кажа как да постъпиш.
    Питам: Откъде дойдохте? Как слязохте на земята? Тук не сте били, отнякъде сте дошли. Окултистите предполагат, че цялата човешка раса е излязла от Слънцето, минала през Сатурн, през Луната и дошла на Земята. След време ще мине през друга планета. Човечеството ще мине през седем вериги, през седем вълни, за да отиде пак на Слънцето, откъдето е излязло. Че сте излезли от Слънцето, вие не помните. Също така не помните, че сте били на Сатурн, на Луната. Че сте на Земята, това вече знаете. Като завършихте своето развитие там, вие напуснахте Луната. Понеже там нямаше вече условия за вас, вие дойдохте на Земята, да продължите еволюцията си. На земята, обаче, няма да завършите развитието си. Като дойде време да напуснете Земята, ще ви приспят и ще ви пренесат на друга планета, близо до Земята, където ще завършите развитието си. Това са отвлечени въпроси. Вие казвате: „Това е хубаво, но сега трябва да се яде, да се живее, имаме разни нужди“. Че трябва да живеете, да ядете, да пиете, никой не ви препятства. Всичко е на мястото си.

    Сегашният живот изисква от вас да се освободите от всичко ненужно. Това, което имате, то ви е необходимо. Всичко, което ви се случва в живота, е необходимо да стане. Човек не може да живее вън от това, което му е определено. Само така може да придобиете нужните опитности. Който не може да използва благоприятните условия, той без да иска, греши. Грехът е дошъл отпосле.
    Бъдете свободни, не се ограничавайте. Който убие някого, след време ще го роди, ще му стане баща или майка. Законът гласи: „Всяко престъпление в света ще се изглади“. Този велик закон регулира нещата. Това е въпрос само на време. Като имате противоречия, вие казвате: „Тъмно ми е, мрачно ми е“. После ви светне. Така се сменят състоянията: ту плюс, ту минус, докато свършите с плюс и се освободите, да действате, както искате. Аз не искам да ви правя светии, но искам да се смени състоянието ви. – Защо? – Защото пак ще се натъкнете на мъчнотии. Сега вие сте в епохата, когато предстои да се новородите. Майка ви е вече в деветия месец. Още четири дни остават, докато се родите. Вие сега се храните, чувствате, но още не дишате. Важно е за вас кой ще ви бабува, как ще влезете в света. Не казвайте, че Бог не е направил света добре. Така не се говори. Нека светът говори за себе си. Когато сте нещастни, кажете си: „Има щастливи хора“. Когато един човек е нещастен, на противоположния полюс има друг щастлив. Първият търси втория и като го намери, те се уравновесяват. Направете една съединителна връзка между нещастния и щастливия.

    Следователно, когато казвате, че сте нещастни, ще знаете, че това са чужди мисли. Вие се страхувате, че ще умрете. И тази мисъл не е ваша. Това са все чужди мисли. Като знаете, че сте живели при Бога, защо се страхувате от смъртта? Трябва да внесете в ума си обновителни мисли.
    Аз искам да освободя мисълта ви от ограничения. Ако това не направя аз, друг може да го направи: Бог, вие сами, приятелят ви или друг някой. Който ще ви освободи, трябва да бъде умен. Глупавият не може да ви освободи. Под „освобождаване“ разбирам човек да ви услужи. Да допуснем, че си вързан. Дойде при тебе едно добро, разумно дете. То вади ножче от джоба си, прерязва връзките и те освобождава. Казваш: „Благодаря ти, ще дойде ден и аз да ти направя една услуга“. След време ти забогатяваш и даваш възможност на това дете да учи. Това е добродетелност. На любовта отговаряш с любов, на милосърдието – с милосърдие. Тази сутрин, понеже говорих много, измъчих стенографите. Мислех днес никой да не стенографира, а пропуснах да ви кажа. От всичко, което говорих, искам да ви остане една съществена мисъл. Не искам да слагате всичко на гърба си, понеже вашият гръб не е толкова здрав. Малко ще си вземете, но от най-хубавото. Казах ви хубави неща. Който знае какво да приеме от беседата, той ще стане истински човек. Ако разберете днешната беседа, който има ревматизъм, ще оздравее; който има коремоболие, ще изчезне болката му; който се оплаква от сиромашия, и тя ще изчезне. Умрелият пък ще възкръсне. Който не разбира, има да учи още много. Знаете ли защо ви говорих сега? Искам да предизвикам у вас усмивката. Не мога да я предизвикам, без да говоря.

    Казвате: „Толкова години се учим тук и пак имаме много противоречия“. – Те са ваши. Христос бил на земята, говорил, проповядвал, но какво искал да каже, не знаете. Под думите „Аз съм пътят, истината и животът“ Христос подразбирал нещо съществено, но какво, вие и досега не знаете. Мнозина мислят, че животът е най-голямото нещастие. Не, животът е най-голямото благо.

    Само Божията Любов носи пълния живот.

    Утринно Слово от Учителя, държано на 8 май 1932 г., София, Изгрев.
  19. Розалина
    Хубав и интересен беше този житен пост.
    Какво констатирам за себе си,след този опит.
    1.За пръв път започвам поста в понеделник.

    2.Тези очистителни процеси наистина се усетиха доста силничко и при мене,а виждам,че и други го споделиха тук.
    3.Да приемем житото като храна ,като една благословена храна е въпрос на вътрешна нагласа,която може да се постигне.Предишни години и аз съм хитрувала пред себе си ,давайки превес на другите неща-мед,орехи,ябълки.Този път ми беше вкусно да ям житото самостоятелно и да не търся вкусова компенсация.
    4.Лимецът е чудесен за поста.
    5.Интересно.Давах понякога останалото ми от вчера житце на моето куче.То яде житото с удоволствие...,а това значи много.Щом едно месоядно животно може,защо човекът да не може да изкара на жито.
    6.Щом мога да живея и то с добър тонус и енергия 10 дни с 1 кг жито,90 ореха и 30 ябълки,това е много ценен опит.
    7.Едно вирусче ме споходи ,но макар да е напористо,режима доста омекотява проявите му.
    8.Сега е важно как ще се продължи ...
    Ето тук ,някой се е погрижил да даде полезни насоки .
    Желая на всички радост и благост.

    Поздрави -Първият ден на пролетта (албум Паневритмия)
  20. Розалина
    Това УС срещнах в едно мнение на съфорумец.Благодаря


    Ще ви преведа примера за овчаря и Моисея, да видите как трябва да се говори на хората. Когато Моисей отивал на планината, където Бог му дал плочите с десетте заповеди, видял, че един овчар пали огън, готви обяд. – „Какво правиш?“ – запитал го Мойсей. – „Ще пека агне за Господа. Той обеща да ми дойде на гости и да яде печено агне.“ Моисей се засмял и му отговорил: „Защо се заблуждаваш? Бог не ходи на гости и не яде печено агне“. Като чул това, овчарят се обезсърчил, изгубил разположението си и седнал на земята замислен. Престанал да работи, престанал и да пее. Моисей, доволен, че освободил овчаря от заблуждението му, продължил пътя си към планината. Щом стигнал на върха, Моисей чул гласа на Бога, Който му казал: „Какво направи с моя добър раб? Знаеш ли, че ти уби надеждата на овчаря? Върни се сега и му кажи, че ще го посетя и ще ям от неговото агне“.

    Моисей слязъл от планината, отишъл при овчаря и му казал: „Слушай Бог ми каза, че ще те посети. Приготви се да Го приемеш“. Овчарят се зарадвал, скочил на крака и започнал да се готви да приеме Господа. Запалил огъня, сложил агнето да се пече и весело запял. Моисей се отдалечил, скрил се между шубраците, да гледа как ще дойде Бог на гости и как ще яде. Когато агнето се опекло, овчарят легнал малко да си почине и заспал. В това време Мойсей видял, че слиза огън от небето, който изгорил агнето. Като се събудил, овчарят видял, че агнето изчезнало. Той се зарадвал, запял и благодарил на Господа, че го посетил.


    Някой казва на съседа си: „Грешнико, не мисли, че Бог те обича и се грижи за тебе“. Казвам му: Остави тая работа. Никой не знае кой е грешник и кой – праведен. Никой не знае кого обича Бог и как го обича. Той обича и грешниците. Като провериш това, наблюдавай, да научиш пътя на Божията Любов. Когато иска да възпита някого, ако е богат, Бог му взима богатството и го прекарва през големи страдания. Така възпитаваше Той и праведния Иов. По човешки Иов беше праведен, но не и от гледището на Бога. Иов беше богат и добър човек, но имаше някои недъзи, които сам не виждаше. За да го освободи от тях, Бог го прекара през големи страдания. Като се натъкна на страданията, Иов прокле и съдбата си, и живота си, и себе си. Бог не го осъди за това, но го остави да се осъзнае, да дойде до разкаяние. Иов видя погрешките си и се изправи.


    Днес хората се карат, бият се и после се помиряват. Аз се радвам на това, защото започват зле, а свършват добре. Някои дохождат да ми разправят, че младите ходели двама по двама, двойки. – Има ли нещо лошо в това? – Брат и сестра не ходят ли заедно? А вие, които ги виждате, се съблазнявате. И вашият сняг се топи. Ако младите грешат, а старите ги критикуват, те взимат участие в погрешките им. Вие не знаете коя е причината за дружбата на младите. Старите мислят, че те се любят. Чуйте как се разговарят. В първо време си гугукат, а после се оплакват един от друг. В края на краищата и двама съзнават, че са назначени на служба, да свършат някаква работа. И двамата са чиновници. Хората тълкуват, че те са престанали да се обичат. Аз казвам: Те са уволнени. Когато хората не се обичат, уволняват ги от служба. Следователно дойде ли някой да се оплаква, че изгубил любовта си, казвам: Моли се, да те назначат пак на служба. Сега може да ти дадат или по-висока, или по-ниска служба. Като знаете това, не се критикувайте. Старите не трябва да критикуват младите, а младите да бъдат внимателни, да вършат добре работата си. Вие живеете в Божествения свят. Трябва ли да се безпокоите за неща, които не зависят от вас и не са ваша работа? – „Двама млади се любят.“ – Това е Божия работа. – „Мъжът напуснал жена си.“ – И това е Божия работа. – „Някой забогатял.“ – Божия работа е това. – „Еди-кой си умрял.“ – Божия работа е това. Каквото и да ви се случи, казвайте: „Божия работа е това“. Ако тълкувате нещата, това е човешка работа.

    Умно ли постъпил Моисей с овчаря? Той постъпил по човешки, а човешкият закон всякога остава неразбран и създава ред противоречия. Затова Бог изпрати своя Син, да пострада на кръста, за да покаже на хората какво нещо е Любовта. Моисей казал на евреите: „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“. Обаче той не даде пример за тая Любов. Въпреки това Моисей беше един от напредналите евреи. От голяма ревност към Бога той извърши едно убийство. При това той издаде такива закони, които за най-малките погрешки наказваха със смърт. Който се опитваше да реже пръчици в съботен ден, наказваше се със смърт.

    Съботата може да се зачита и по друг начин. Ако използваш някого в името на Любовта, това не е ли незачитане на съботата? За предпочитане е да изгубиш всичко, но да не изкористиш Любовта. Тя прави човека силен и мощен. Докато Любовта е в тебе, нищо отвън не ти трябва. Отвън никой не може нито да опази Любовта, нито да я отнеме.

    Подозрението е резултат на суеверието.

    Подозрението има отношение към страха. Подозрителният човек е крайно страхлив.

    Обикновено човек подозира от страх да не му вземат онова, което обича. И тъй, превърнете суеверието във вяра. Като ти говори някой, вярвай му. Намери една добра черта в него и се дръж за нея. Кажи си: „Тоя човек никога не може да ми причини зло“.

    Бог не каза на Адама, че е сгрешил, не го осъди, но го остави сам да си признае погрешката. Следователно, ако видиш, че брат ти греши, не му казвай, че е сгрешил, остави го сам да види голотата си.

    Първият грях стана поради непослушанието на Адам и Ева. Сега непослушанието трябва да се замести с послушание. Христос трябва да влезе в човешките мисли, чувства и постъпки като идея. Само така ще познаете Бога в себе си.

    Помнете: Същественото в живота е Истината. Всички трябва да говорите истината. Мнозина дават криви сведения за нещата. Всеки говори неверни работи. Мъжът говори неверни неща за жена си; жената говори неверни неща за мъжа си. Дъщерята и синът говорят неверни неща за родителите си. Някой се оплаква, че отишъл някъде, трябвали му само 270 лева и не му услужили. Казвам: Ето, вземи тия 270 лева. Аз дължа на тоя, от когото искаш тия пари. Вместо на него, давам ги на тебе. С това искам да запазя достойнството на оня, от когото се оплаква.

    Ново разбиране, нов морал е нужен на хората. Като се намерите пред изпитание, трябва да издържате. Изпитанието да те пече, а ти да седиш спокойно, както става с недопечения хляб.

    Аз не се интересувам за миналото ви; то е свършен факт. Интересувам се за вашия бъдещ живот. Понеже бъдещето не е още реално, затова се спирам на вашето настояще. От него ще черпите и от него ще давате на другите. Как сте живели някога, това не ме интересува. Ако се спирам на миналия ви живот, ще се отклоня от целта на моята работа. Помнете: В настоящето се крие вашето щастие и разрешаването на вашите задачи. Човек има да разрешава трудни задачи. Лесно ли е да разрешиш задачата, защо хората не те обичат и какво трябва да направиш, за да те обикнат? Не е лесно да задържиш любовта на хората към себе си. Ако мислите, че може да се играе с любовта на някого и пак да ви обича, вие се лъжете. Не можеш да си играеш с човек, който те обича. Трябва да имаш добри отношения към оня, който те обича. Само така можеш да задържиш любовта му. Така и Бог постъпва.
    Правете добро, за да се изясни вашето облачно, мрачно небе. Който постигне това, ще чуе новата ангелска песен: „Няма любов като Божията Любов“. Научете се и вие да пеете тая ангелска песен: – „Няма любов като Божията Любов“. – „Само Божията Любов е Любов.“

    Отче наш.

    Утринно Слово от Учителя, държано на 11 октомври 1936 г., София, Изгрев.
  21. Розалина
    Излишък и недоимък в живота
    Злото е излишък в Природата. Ако известна енергия, която възприемате, не може да се асимилира от вашия организъм, тя ще създаде едно дисхармонично състояние в организма ви.

    Сега физиологически, ако вие приемете известна храна, която не може да се асимилира от вашия стомах, набират се такива енергии, които раждат болести и Природата трябва да ги лекува. Болестите в света са един метод на Природата за лекуване на тия излишни енергии.

    Природата не търпи абсолютно никакъв излишък. Там, дето има излишък, всякога се заражда едно лошо състояние. Сега например съвременните хора, като ядат много, страдат. Само една микроскопическа част от храната се асимилира, а другата е излишък. Този излишък трябва да се изхвърли навън. И всички болести днес се дължат на този излишък, а въпреки това всички проповядват, че трябва повече храна. Не, по-малко храна е нужна за човека и тя трябва да се приеме и асимилира така, че от нея да остане по възможност най-малък излишък. Щом имате известен излишък, вие ще си съградите от него един хамбар. Този излишък в тялото се изразява в известни натрупвания като мазнини, мускули и човек започва да надебелява. Казвате: „Този човек се е поправил.“ Да, лицето му подпухва, страните му стават по-дебелички и той върви и се радва, че има един излишък. Излишъкът вътре в Природата се изразява по два начина: в тлъстина и в сухота. И тлъстината, и сухотата са излишък, само че затлъстяването е излишък в материални неща. Този, който e напълнял, е забогатял и има много ниви, хамбари, къщи, говеда и други подобни; а този, който е изтънял, е продал всичко, всичко е вложил в звонкови пари. Той е изтънял много, но джобовете му са пълни. Той нищо няма, но касата му е пълна. Тъй че и пълните, и сухите хора имат излишък.

    Сега Природата на първо място иска да ни лекува. От какво? – Човек не трябва да има никакъв излишък, а във всяко отношение трябва да има толкова, колкото е потребно за неговия живот. Природата абсолютно не търпи излишък! Природата е приготвила за всеки един човек потребното. Излишък в Природата няма и недоимък няма. Излишъкът ние го създаваме. Затова някой път вие се разболеете и не можете да оздравеете.
    И тъй, ще знаете закона: в Природата излишък няма и недоимък няма, затова енергията, която ви е дадена, ще я употребите разумно.

    Жертва може да направи само онзи, който е проучил великия закон на Любовта. Без Любов Жертва не може да има в света. И единствената сила в света, в която има един малък плюс, това е Любовта. Не в Природата, но в Любовта има един плюс. То не е излишък, а изобилие. Тъй че в Любовта има изобилие. И туй изобилие, което има тя, е безопасно, понеже то спада не в границите на ограниченото битие, но в безграничното Битие. Следователно от този излишък малцина могат да се ползват. И затуй, за да може човек да се ползва от това изобилие, трябва да възприеме Любовта.

    Човек, който дълго време, с години се моли, той събира енергия да му се помогне. Имаме пример от онзи болен при къпалнята. Този човек се молил 38 години! Но при все това всякога, когато се приближавал при тази къпалня, някой друг го изпреварвал и той се връщал с една дълбока въздишка, но с вяра, че идущата година ще може да влезе. Обаче и на следната година пак го изпреварвали. Цели 38 години той се молил, докато най-после Христос дошъл при него и го запитал: „Ти 38 години се молиш, няма ли някой да те тури в къпалнята?“ – „Няма.“ – „Искаш ли да бъдеш здрав?“ – „Искам, Господи.“ – „Тогава стани, вземи одъра си и ходи!“ Цели 38 години е трябвало той да се моли, за да дойде Любовта, да дойде Христос и да му даде от своето изобилие.

    И тъй, излишък в Природата няма, и недоимък няма, но пълнота има. Следователно излишъкът, който ние искаме да натрупаме, всякога ще ни създаде някакво нещастие… Такава мисъл даже не трябва да влиза във вашия ум. И забележете факта, че всеки, който, като съгради една къща, мисли, че тази къща е негова, непременно някой от тази къща трябва да умре. Защо? Понеже камъните са от един по-нисш живот, то като помисли човек, че те са негови, те казват: „Понеже сме твои, дай ни живот да живеем в тебе.“ И не е имало случай на изключение… Въобще всички големи здания, които се правят, все ще дадат някоя жертва. Това произтича от факта, дето казваме, че ние сме господари… Щом внесеш в ума си една мисъл, която е в разрез с Божествените закони, ще пострадаш. Ти може да имаш сто милиона зрънца, но ще кажеш: „Тия зрънца не са мои, аз съм просто един техен настойник.“

    Съвременната култура страда от излишък.

    Сега, като се проповядва тази велика Истина, казвате: „Колко е строго! Нямаме ли право да ядем, както си искаме?“ – Нямаме право. Следователно тия излишъци понякога се натрупват и в желанията ни. Съвременните хора имат чрезмерно много желания, но не всички желания трябва да живеят. Тия обаче, които трябва да живеят, на които трябва да дадем живот, се нуждаят от известна храна. Да кажем, имаш десет души приятели. Обичаш ги, но ако те се нагласят някой ден да ти дойдат един подир друг на гости, ти непременно трябва да им сложиш трапеза. Ако не им сложиш, ще кажат: „Толкова време мина и той нищо не ни нагости.“ Затуй умният ще извика всичките десет души приятели заедно и ще им сложи една обща трапеза, а не поотделно – десет трапези няма да им сложи. И Природата не търпи много угощения, защото нашите угощения често служат за спънка в еволюцията на други същества. Ето защо във всичките религии, в окултната наука всякога се препоръчва въздържание. Под въздържание не се разбира абсолютен пост, но да няма никакъв излишък. Колкото малко и да ядеш, в душата си трябва да благодариш на Бога, че си можал да използваш туй, което Бог ти е дал.

    И тъй, вие трябва да изпъдите от вашия ум всяка мисъл на недоволство, всяка мисъл, която внася дисхармония в живота ви, и да бъдете в хармония с великата Любов. Вие трябва да знаете, че ако живеете по Бога, Той ще ви помогне чрез хората. Като казвам да живеем по Бога, някои ме разбират криво. При сегашните ваши разбирания вие не можете да живеете по Бога тъй, както трябва. Да живеем по Бога значи да разбираме законите Му, да ходим в Неговата воля и в основата на живота ни да легне Любовта. Казвате: „По Любов не се живее. Ако аз живея по Любов, всеки ще ме използва.“ При сегашните условия е така, но ние говорим за един разумен живот. Вие искате да влезете в Новия живот, нали? Едно от качествата на Новия живот е, че той не търпи никакъв излишък и никакъв недоимък. Излишъкът ще ви създаде, тъй да кажа, ненужни грижи да го пазите, а недоимъкът ще породи във вашата душа недоволство, неблагодарност, роптание, завист, че другите имат. Значи трябва да имаш толкова, колкото ти е потребно. Тия излишни енергии в Природата създават злото. Никога не дружете с човек, който има излишък – нищо повече! Аз не разбирам това само физически, но и духовно. Никога не дружете с такъв човек. Като го срещнете, не го поздравявайте в душата си.
    Някой път вие се страхувате дали сте на правия път, или не сте. Питам ви аз: може ли човек да се съмнява дали е на правия път, или не е? Или казвам тъй: може ли Светлината да пита: „Дали съм Светлина, или не съм?“ – Никога! Може ли Доброто да пита: „Дали съм Добро, или не съм?“ – Не може. Само злото пита: „Аз добро ли съм?“

    Аз съм ви казвал, че като ученици вие трябва да бъдете мъртви и когато ви хвалят, и когато ви укоряват, и да бъдете слепи и глухи за погрешките на другите хора. Сега, като привеждам това, казвате: „Тъй е, тъй е.“ – Не, според тоя принцип в дадения момент за мен е важно какви са отношенията ми към Бога най-първо. А тъй, критикувам ли другите хора, връзките ми с Бога са слаби и тогава всеки растеж у мене спира. Искате ли доказателства? Скарате ли се с някого, вие не можете да се молите. В Америка един християнин, след като живял един беден живот, задлъжнял много. Молил се тук, молил се там – отникъде няма помощ, а кредиторът си иска парите. Една вечер, като се връща от молитвено събрание, дето пак се молил за подобрение на материалното си положение, вижда един прозорец отворен и там наблизо – торба със злато. Вътре – светло, обаче никой няма. Дръпва той торбата и си казва: „Господ чу молбата ми.“ Това била къщата на един банкер. Касата му била близо до прозореца и той, като броил парите си, забравил да я затвори. Този беден човек взема парите и радостен отива у дома си, но, рече ли да се моли, касата изпъквала пред очите му. Молил се час, два, обаче молитвата му стигала до торбата и по-нагоре не отивала. „Може би трябва да направя нещо“, казва си той. На другия ден сутринта пак започва да се моли. Десет дена наред се молил, но молитвата му не могла да се качи нагоре – все торбата изпъквала отпреде му. Взема той торбата, отива при банкера и му казва: „Аз взех тази торба от тебе и не бих я донесъл, но не мога да се моля Богу. Знаеш ли защо взех торбата ти? Имам много дългове да плащам.“ Тогава банкерът му казал: „Хайде, ще ти дам половината от тези пари, плати си дълговете.“ Туй желание на християнина да има тази торба и да плати дълговете си е добро, но начинът, чрез който той се домогва до парите, е лош. Дългът е зло, но има и друго зло. Ти може да платиш дълговете си на хората, но дойдеш ли до Господа, Господ не те приема. И на Него имаш да даваш нещо. Кое е по-добре: да уредиш сметките си с хората или да уредиш сметките си с Бога? – По-добре е сметките ни с Бога да са уредени. По-добре е да дължим на хората, отколкото на Бога. В какъв смисъл да бъдем изправни? – Каквото Господ ни каже, да го направим. Всяка вечер да знаем, че сме извършили Неговата воля, каквато и да е тя.

    Казват: „Да завършим едно богословско училище, да бъдем учени!“ И след като изучат нещо по богословие, третират въпроса: как дошъл Христос, как живял и т. н. Не, силата не е там. Богословът трябва да е преживял тия неща. Той трябва да е почувствал Любовта в душата си и тя да е разтърсила от дъно сърцето му.

    Нямаш ли обаче Светлината на съзнанието, Природата държи всичките свои врати затворени.

    От лекция от Учителя пред ООК, държана на 14 ноември 1923 г.
  22. Розалина

    Радост

    От Розалина,

    Единственото реално нещо, което определя човека, то е радостта. Само истината, животът, знанието, само любовта произвежда радост. Там, дето има любов, дето има мъдрост, дето има истина, там е радостта. Радостта, това е един резултат на великото. Оттам се съди какъв е човекът. Ако ти си постоянно тъжен в душата си, трябва ти стремеж да намериш някого, когото да обичаш. Тогава радостта ще бъде един извор. Ти ще влезеш в царството на възможностите. Ти без радостта не може да имаш здраво тяло. Ако искате да прогресирате, трябва да имате радост. Ти без радостта не може да имаш и щастлив дом. Всички в дома трябва да бъдете щастливи, няма да има болести. Ако някой от вас не вярва, щом се разболеете, почнете да се радвате. Аз препоръчвам на болния човек, щом се разболее, да му купят едно тъпанче, едно барабанче. И нека на туй барабанче да тупа. Каквато болест и да го хване, нека тупа барабана и след една седмица ще види какъв е резултатът. Ти след като биеш на болестта една седмица, тя ще си отиде и ще каже: „Туй място не е за мене.“ Защото тя обича тихото, спокойното място. Тя не обича шум. Като почнеш да биеш, тя излиза. Сега се препоръчва, като се разболее някой, да спуснат завеси, казват: „Не смущавайте болния. Той се приготовлява за другия свят.“ Аз гледам, някои са ме питали как да услужват на болния. Казвам: „Ти можеш ли да пееш хубаво.“ „Не съм се научил.“ „Научи се да пееш хубаво и като се научиш, ще влезеш да му попееш.“ Или ако си цигулар, вземи цигулката и иди да му посвириш. Ако си български гайдарджия, вземи гайдата и посвири. Като отидеш три–четири пъти да му посвириш, туй е. Сега ще кажа. Не смущавайте болните хора. Щом не искат, не ги смущавайте, но щом искат да оздравеят, пейте им. Онези, които искат да боледуват, не им пейте. Онези, които искат да оздравеят, пейте им. Кажи: „Аз имам един цяр.“ Изправи се тогава и почни да пееш.

    Животът край няма. Край имат само нещастията в света, а начало имат само радостите в света. Следователно, като казваме край – край на смъртта, край на страданието, край на сиромашията, край на невежеството, край на злополуките в света, а начало на всичко онова велико и хубаво в света, което носи щастие, сила, радост на човека. Това са само начало на човешките неща, които тепърва има да ги придобива за бъдеще. Та казвам, за бъдеще ще останат само старите хора да живеят, ще останат само богатите хора да живеят, само за тях ще бъде небето. Та мислите ли, че Бог ще се радва – на кое дете вие се радвате, на онова невежото дете ли, или на онова разумното дете, което ви разбира. На кого се радвате? На онзи, който ви люби, на онзи, който говори хубаво за вас, на онзи, който носи свободата за вас.

    Та казвам, най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост. Няма по-силно средство от радостта. В него има една експанзивност. Като станеш сутрин, да станеш радостен. Помисли за неща, които да внесат в душата ти една светла мисъл, предизвикай в себе си едно светло чувство. Предизвикай в себе си една възвишена и благородна постъпка. Което си направил, да произведе в душата ти радост. Някой казва: „Мене ме нападнал един дявол.“

    Невежеството, незнанието в света е големият дявол, който заблуждава хората. Онзи закон, по който е създаден нашият организъм, постоянно става обмяна. Никога не трябва да вземаш по-голямо количество храна, отколкото е потребно за организма. Който иска да бъде здрав, никога не трябва да преяжда. Ако искаш да бъдеш здрав, да живееш 120, 150 или 200 години, никога не трябва да преяждаш. Никога не трябва да ядеш след залязването на слънцето. Ядеш ли веднъж, след като е залязло, ти за десет години ще съкратиш живота си. След като изгрее слънцето, яж и след като залезе, не яж и да има любов в душата ти. Каквато и да е храна не яж, избирай хубава храна. Ако не е хубава храната, откажи се от нея. Гладът е за предпочитане пред лошата храна. Добрата храна внася всичката благодарност. Благодари на Бога за добрата храна. Ние, като ядем лоша храна, ще вдигаме шум, ще роптаем, ще обвиняваме строя. Но ние, разумните хора, може да подобрим нашия живот, понеже съществува един закон на обща хармония, от който се черпи здравето. Има нещо в природата, което носи живот в себе си.

    Та казвам, мощното в света е тази радост във всяко отношение и за християни, и за светския човек. За всички радостта е едно от най-големите блага на човешкия живот. Тази радост никога не може да я придобие, ако човек в душата си няма любов. Тази радост не може да я придобие, ако знание няма в душата си и ако няма свобода. Той трябва да бъде свободен. Той трябва да я освободи от всякакви външни заблуждения, той трябва да търси самата истина, която може да му даде една свобода, замах на неговите постъпки.

    Та казва Христос – туй се отнася в друг смисъл: „Идете в света сега и живейте, тъй както аз съм казал, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“

    Радостта (Неделни Беседи, 02.04.1933 10:00 Неделя, София)

    =========================================================================================
    В притчата за богатия и бедния Лазар, Христос изнася последствията от добрия и лошия живот. Като замина за онзи свят, богатият и там почна да критикува. Веднага му показаха филма на неговия живот, да гледа и да критикува. Там той видя Аврама, бедния Лазар и себе си. Човек остава дотогава с греха, докато вибрациите на неговия организъм се повишат. Грехът – това е морето в света, дето вълните ще те носят, докато се научиш да плаваш. В противен случай, ще се удавиш. – Как може да се спаси човек? – Като стане птица. Така той ще бъде независим от нисшите вибрации, от бурните вълни. Умът и сърцето му трябва също да бъдат свободни от нисшите вибрации. Някои мислят, че са изключения, че нямат грешки. Това е заблуждение. Даже светии, които заминават за другия свят, се намират пред една криза в живота. Докато са мислили, че са съвършени, щом се намерят в другия свят, пред филма на своя минал живот, веднага се обезсърчават. Отвратително нещо е грехът! Като попадне човек в материята на греха, трябва да мине дълго време, докато се очисти. Не е лесно да се освободиш от нечистата мисъл, от нечистото чувство, от нечистата постъпка.

    Аз ви говоря по този въпрос, защото ще се натъкнете на него. Знайте, че всички болести се дължат на онзи неестествен живот, в който често попадате. Като ви говоря, аз ви насърчавам, но с насърчаване работа не става. Много просто. Колкото да си способен, ако не учиш, нищо няма да направиш. Способен си, а не учиш; добър си, но не проявяваш добротата си. Не е достатъчно да сте само добри и способни, но като сте дошли на земята, доколко изпълнявате Божията воля. Аз се ръководя от следното правило: Като излизам от Господа, Който се весели, и аз отивам да работя за Него с веселие. Аз нося Божието веселие със себе си. Ако не съм весел, не съм излязъл от Господа. Щом нося веселието в себе си, аз съм излязъл от Господа. Тогава работата ми се благославя. Дето отида, навсякъде нося Божието веселие в душата си. Когато се връщам при Господа, трябва да нося радостта на хората. Щом се връщам от работа и не нося радостта на хората, не мога да отида при Бога. Значи, когато Бог се весели, ние се радваме. Радостта и веселието трябва да се срещнат. Бог иска да предаде навсякъде Своето веселие, та хората да се радват. Любовта весели хората, а доброто ги радва. – Защо ми са любовта, доброто? – В любовта ти ще се веселиш, а в доброто ще се радваш. С доброто ти ще се върнеш при Бога. То е плодът на твоя живот. Когато излизате от Бога да проповядвате, аз се веселя. Ако искате да отидете при Бога, идете с любов! Следователно, от Бога ще излезете с любов и веселие.

    Как ще проповядваш любовта само с думи и с песни? Не, весел трябва да бъдеш. Ще се върнеш при Господа с радост, но радостта без доброто не е радост. Тя произлиза от доброто.

    Днес аз ви говоря за радостта и веселието, но и без да ви говоря, ще ги научите. Ако не ви говоря, ще ги научите за 1000 години; ако ви говоря, ще ги научите за 10 години. Казвам си: Хайде, да съкратя на тези хора 990 години, да минат с по-малко разходи. – Има лесен път. – Има лесен път, но той изисква хиляда години. Ще следваш хиляда години в училището, докато свършиш. Ще приличаш на онзи студент, който свършил университета на 70 годишна възраст. Наричали го „вечният студент“. И това не е лошо, важно е, че свършил. Всички вие сте били във времето на Христа, учили сте 2,000 години. Какво сте научили? Много неща сте научили: знаете да свирите и пеете, знаете да се обличате добре, да си правите хубави къщи, знаете много езици. Много неща сте научили, но не знаете езика на богатството и на сиромашията. Като дойде богатството, заслепи ви; като дойде сиромашията, уплаши ви. Като не разбирате богатството и сиромашията, вие правите разлика между богати и бедни, между учени и прости. Това хвърля сянка върху лицето ви, поради което нарушавате веселието и радостта в себе си.

    И тъй, когато отивате на работа, бъдете весели; когато се връщате от работа, бъдете радостни. Щом сте весели, работата ви започва добре; щом сте радостни, работата ви е свършена добре.

    Желая ви, като излизате, да бъдете весели; като се връщате, да бъдете радостни. Това пожелание се отнася до вас, до домашните ви и до всички, на които се проповядва Словото. Ако ви питат, какво ви говори Учителят, кажете: Да бъдем весели, когато излизаме; и да бъдем радостни, когато се връщаме.

    Христос е човекът на изобилната сила.

    Христос е човекът на изобилната вяра.

    Христос е човекът на изобилната любов.

    Радостни и весели (Утринни Слова, 23.01.1938 Неделя, София)
    Беинса Дуно

    =========================================================================
    Като ученици, вие трябва да придобивате знания, но, преди всичко, трябва да спрете вниманието си върху живота, като първа и неизменна реалност. Според едни хора животът е лош, а според други - добър. Животът не е нито добър, нито лош, но представлява условие за проява на доброто и на злото. Доброто и злото растат в живота, но доброто дава семе, расте и се размножава, а злото не оставя семе след себе си. То представлява бомба, която експлодира ли веднъж, престава по-нататък да съществува. Значи, лошите мисли, чувства и желания са бомби, които се пукат и изчезват. И добрите мисли и желания се пукат, но от това пукане семето пониква, цветът се разцъфтява, и плодът узрява. Колкото по-малко бомби на злото се пукат в човека, толкова по-добре е за него. Няма по-страшно нещо за човека, когато една лоша мисъл се пукне в ума му, едно лошо чувство - в сърцето му и една лоша постъпка - в тялото му. Този човек губи красотата си, съзнанието му се помрачава, лицето му се покрива с тъмен воал. В такива моменти човек е готов да извърши някакво престъпление. Така, именно, Каин уби Авел. От завист той изпадна в помрачение и извърши убийство. Насаждайте в тялото си, в ума и в сърцето си семена на доброто, от плодовете на което се раждат великите добродетели. Мнозина казват, че с добро не може да се живее. - Защо? - Защото, колкото добрини да правят на хората, те не ги помнят. - Какво помнят хората, не е важно; важно е, какво вие помните. Човек помни само онова, което той сам е направил или създал, било то добро или зло. Невъзможно е сам човек да направи една погрешка, или някакво зло и да го забрави. Невъзможно е също сам човек да направи едно добро и да го забрави. Един от методите за усилване на паметта се заключава в учението. Като учи съзнателно и с любов, човек не може да забравя.

    Живот и радост (Младежки Окултен Клас, 20.02.1931 Петък, София

    ========================================================================
  23. Розалина
    Резюме на беседа:

    „И ангел Господен говори на Филип и рече: „Стани и иди към пладне в пътя, който слезва от Ерусалим в град Газа. Той е пуст.““ (Деяния на апостолите 8:26)

    „Ангел Господен говори на Филип." Значи, трябвало е ангел Господен да слезе от небето, да намери Филип и да му каже: „Стани, иди към пладне!" Ангелът точно определя времето. Който не разбира закона, ще каже, защо именно към пладне, а не по друго време. В този стих е вложена известна идея.

    „Иди в пътя, който слиза от Ерусалим, в град Газа." – Какво представя Ерусалим? – Материалният свят. Вие се кланяте всеки ден на този свят. Всеки ден сте на поклонение в този храм. Казвате: Да отидем на Божи гроб! Вие сте всеки ден на Божи гроб, в Ерусалим. Всеки момент хората се кланят на материалния свят. Там влизат всички хора, мъже и жени, владици и свещеници; всички готвят в кухнята на материалния свят.

    Ангел Господен говори на Филип: „Стани и иди към пладне." – Пладне, това са условията, при които се развиват добродетелите на човека. Пладне, юг, е мястото на топлината. Само добродетелните хора имат топли сърца. На север, в студените места, е истината. Който няма добродетели и търси истината, ще изстине. Истината вкаменява човека. Тя му посочва всички недъзи. Добродетелта храни човека. Тя казва: Нахраних те с първото си мляко. Който иска да познае истината, трябва дълго време да се школува в училището на добродетелта. И когато душата му се изпълни с добродетелта, с топлината на живота, тогава може да отиде на северния полюс. Там ще намери той чистотата на живота. Тя се намира само на северния полюс. Единственото неопетнено място на земята е северният полюс. Значи, който търси истината и чистотата, ще ги намери на северния полюс. Може ли да бъде чист онзи, който няма истината? Тя прави човека чист.

    „Стани и иди към пладне в пътя, който слезва от Ерусалим, в град Газа." Как мислите, мога ли да изтълкувам името на града Газа? Случайно ли е това име? Не е случайно, какво име ще се даде на някой град или човек. Нищо не е случайно и живота. Важно е, че Филип послушал думите на ангела. Всеки човек има по един ангел, който му говори. Ще кажете, че това е привилегия само за Филип. Не, това е привилегия за всички хора. Когато някой дойде и ви пошепне нещо велико, мислите ли, че ще ви даде обяснение защо ви го нашепва? Ще ви каже: Слез на юг, в този пуст град. Защо трябва да слезете, няма да ви каже. Мнозина идат при мене и казват: Готови сме да приемем новото учение, но искаме да ни го обясните. Питам: Когато посяваме житното зърно, даваме ли му обяснение за това, което правим? Ние му казваме: Ще те посеем и после ще разбереш, какво нещо е физическият свят. По същия закон и вие първо ще приемете истината, а после ще се поставите при условия да я разберете. Не мислете, че вашият живот е реален. Според мене, той е едно сапунено мехурче, което достига до едно високо място и там се пука.

    И сегашният живот на хората се явява и изчезва, както сапуненият мехур. Казвате: Нашите мехурчета не се пукат. Аз ще ви докажа, че и вашите мехурчета се пукат. Ти си млад момък, идеалист, вярваш на силите си. Ходиш от къща в къща, между познати, и се чудиш защо хората не живеят добре. Казваш: Да имам такава жена и такива деца, в един ден ще ги оправя. От мене зависи да оправя живота си. Започваш да търсиш мома, да се ожениш. Най-после намираш, каквато търсиш. Ожениш се, роди се дете. Казваш: Аз ще възпитам детето си, както трябва. Възпитаваш го, то расте, добре се развива, но, като стане на три години, заболее и умре. Отиде гърнето! Отиде и сапуненият мехур! Казваш на жена си: Пукна се първият мехур, но ще гледаме да запазим втория. – Защо се пукна мехурът? – Колкото по-високо се качва, въздухът се разредява, стените му стават по-тънки и като не може да издържи на вътрешното налягане, пука се.

    Казвате: Съдбата му била такава! – Не се заблуждавайте. В никоя Божествена книга не е писано, като стане детето две-тригодишно, да умре. Писано е, че при сегашните условия и еволюция човек трябва да живее 120 години. След това той поема друг път на живота. Да се говори, че Господ е определил да умре детето, това е неразбиране на законите. Майката трябва да знае, че не е могла да съгради здрав организъм на детето си. Умът, сърцето и организмът на детето са злоупотребили някъде, затова то умира.

    Казвате: Мехурчето се пукнало. Закон е: Деца, които са родени без любов, умират. Когато майката и бащата нямат любов помежду си, децата умират. Те са родени без любов. Когато двама млади се свържат с любов, те раждат деца, които живеят по 120 години. Тази връзка не трябва да се основава на желанието на младите да се осигурят. Когато се жени, жената мисли за осигуряване. Тя казва на мъжа си: Гледай да си направим къщичка, да си купим покъщнина, да се осигурим. Щом мисли за осигуряване, децата й непременно ще умрат. И мъжът иска да се осигури, търси мома с голяма зестра, да го поддържа в странство. Оженят се, но след четири-пет години се развеждат. Може ли от такива бракове да се родят деца, в които да живеят разумни души? В този дом ще влизат лекари, свещеници, ще палят свещи, докато един ден кажат: Горкото дете, умря! Така му било писано. – Не е писано така.

    Днес всички културни хора боледуват. Гледате, жената наготвила според знанието си, да задоволи началника на дома – мъжа си. Но той остава недоволен. Някога жената е началник на слугинята; тя отваря, затваря капаците, хвърля чиниите. Веднъж келнерът ще бъде мъмрен, друг път – готвачът, все ще стане някаква грешка. Повечето хора са недоволни от яденето. – Защо? – Защото се готви надве-натри. И който яде – пак надве-натри. Всички бързат, нямат време. „Времето е пари." Англичаните казват: „Времето е злато." Това значи: Времето носи пари. С времето човек придобива знания. Умният придобива знание, а глупавият – пари. Кое от двете е за предпочитане? Аз нося знание, а ти – пари. Туряй 10–20 кг. злато в раницата си и тръгваме с параход за Америка. Ти казваш: Докато имам пари, всичко мога да направя. А ти какво ще направиш с твоето знание? – Аз съм изкусен плувец, мога да карам лодка. Случва се нещастие. Параходът потъва. Питам: Как си, приятелю? – Моля ти се, свали раницата от гърба ми. – Сега равни ли сме? Ще ме слушаш ли? Сядай скоро в лодката и аз ще управлявам. От мене зависи твоят живот. Твоите пари са на дъното на океана, не помагат. Сега аз ще те спася. Помни: Не са парите, които управляват, а знанието. Мъдрост, знание са нужни на съвременните хора. Сега и бащите, и майките казват: Синко, пари трябват. Гледай да станеш богат. Нито една майка не казва: Синко, гледай да придобиеш знание и мъдрост.

    И тъй, влезте в коя и да е евангелска черква, ще видите, че много евангелисти знаят евангелието наизуст, но колко от тях го живеят? Един евангелист казва: Аз зная цялата Библия наизуст. Друг казва: Аз не съм я научил наизуст, но я живея. Кое е по-добро: да знаеш стиховете наизуст или да ги живееш? Единият има златото, а другият – знанието. Не можем да изживяваме нещата, ако не ги разбираме.

    Много проповедници говорят на хората за невидимия свят. Не е лошо да се говори за този свят и да се доказва, че той съществува. Аз мога да ви докажа с факти, че Иван е богат, че печели много, но какво от това? Каква полза имате от неговото богатство? По същия начин мога да ви докажа, че съществува невидим свят, че съществуват ангели, но каква полза от това доказване? Друг е въпросът, ако влезете съзнателно в този живот. Важно е, дали разполагате с богатството на Иван. Да ви докажа, че слънцето съществува, това значи, да ви въведа в този свят, да се ползвате от неговата енергия. Да влезем в пряка връзка с природата и да се ползваме от нейните сили, това значи знание. Ние проповядваме едно учение, което може да ни свърже с природата, за да се ползваме от нейните сили. Както днес ви се говори за живата природа, то се различава от онова, което ви се говорило преди две хиляди години. Днес сте по-възрастни от онова време, затова и природата ви говори на по-разбран език,

    И тъй, новото учение казва, че природата е жива и разумна. Мнозина се усмихват на това и казват, че ние трябва да подчиним природата, да станем нейни господари. – Там е нещастието на хората! Да мислят, че могат да подчинят природата, това е невъзможно! Тази мисъл трябва да се избие от вашите умове, както и от главите на вашите деца. Не е въпрос да подчиним природата, но да я изучаваме и да влезем във връзка с нейните закони, да бъдем в съгласие с нея. Всички учени се стремят да подчинят природата, но, докато я подчинят, тя ги подчинява. Тя скъпо им плаща за всеки опит да я подчинят. Всяка всемирна война е урок от природата, чрез който тя учи и възпитава хората. Тя ги пита: Как смеете да измисляте тези взривни вещества? Аз ще ви дам един урок, който ще помните с години. Знаете ли, какъв урок готви тя? Един ден, когато хората минават край природата, няма да вървят така свободно и с пренебрежение към нея, но отдалеч още ще духат, да не се изгорят, и ще питат: Моля, позволено ли е да минем оттук и само да надникнем?

    Какво направиха хората, като надникнаха в природата? Измислиха взривните вещества, аеропланите, с цел да се убиват и унищожават едни други. Подчиняване на природата ли е това? Това е злоупотреба с Божествените сили. Вместо да ги употребят за развитието па човечеството, те ги употребиха за унищожаването му. Днес, като се докоснете до вътрешните отношения на хората, няма да намерите честен човек в мислите и в чувствата.

    И природата има методи, с които изпитва хората. Ти имаш къща и казваш: Моя е тази къща. Получих наследство от баща си и с тези пари си направих къща. - Не е твоя къщата, нито парите са твои. Аз ще ти докажа това. Питам: Камъните за къщата твои ли са? Ти си ги взел от планината. - Аз ги купих. - Ти ги купи от човек, който ги обсебил. Работниците, които влагат енергията си, от баща ти ли останаха? Питам те още: Отде взе ума си, с който се гордееш? - Даден ми е от майка ми и баща ми. Мой е умът. – Ако умът е твой, кажи ми, отде си дошъл и кое е твоето отечество. - Майка ми ме роди. – Щом майка ти те е родила, умът не е твой. Отде е дошла майка ти? Всичко, с което разполагате – къщи, ниви, камъни, греди, са пособия, дадени за упражнение. Камъните са чужди, енергията е чужда, умът е чужд. Само работата, която вършите, усилията и упражненията са ваши. Хората са съдружници с природата. Тя работи, а те се въртят около нея, искат да събират парсата.

    Един турчин – кафеджия седял пред кафенето си и чукал кафе. Като дигал и слагал тежкия чук, той се уморявал и казвал: Ха-ха! Един българин минавал край кафенето и се спрял пред турчина, да погледа как чука кафето. Понеже бил без работа, той се обърнал към турчина с думите: Слушай, приятелю, приемаш ли ме да ти стана съдружник? Ти ще чукаш кафето, а аз ще казвам „ха-ха", да не вършиш две работи едновременно. Турчинът се съгласил и продължил работата си. Счукал кафето, пресял го и започнал да прави кафета на посетителите, срещу което му плащали, колкото трябва. Българинът, като гледал, как постъпва турчинът, казал му: Приятелю, дай и на мене половината от печалбата. Нали съм ти съдружник? Турчинът отговорил: Няма защо да ти плащам. Аз се потих, като чуках кафето, ти нищо не направи, не се изпоти като мене. Българинът се обидил от тези думи и завел дело срещу кафеджията. Като разказал цялата история на съдията, последният се обърнал към турчина с думите: Ще направиш една тенекиена кутия, в която ще турят парите от кафетата. После казал на българина: Ти ще слушаш внимателно, какъв звук се чува при пущане на парите в тенекията. Като чуеш звука „тин", това ще бъде за тебе – твоята печалба.
    Сега и вие сте всред природата. Тя работи, а вие казвате „ха-ха". Това „ха" е вашата заплата. Разболее се някой и започва да пъшка „ох, ох!" Като го слушат да пъшка, хората мислят, че много страда. Много хора минават само с пъшкане. Природата работи, а те пъшкат. В края на краищата, казват, че животът им е тежък. Защо е тежък? - Защото не работят, а само пъшкат. Те седят на едно място и казват „ха-ха". – „Тин" е тяхната заплата.

    И тъй, когато изучавате Божествената наука, трябва да взимате живо участие в работата на природата, а не да седите индиферентни към нея. Когато се проповядват истините на новото учение, някои казват: Да видим какъв ще бъде резултатът на това учение, че тогава ще решим – да го приемем или не. – Не е нужно да минат години, за да видиш резултата. Сто души са жадни. Отиват при една чешма да задоволят жаждата си. Първият пие от водата, а другите го чакат. – Каква е водата? – Много хубава. След него се изреждат останалите 99 души. Като задоволят жаждата си, всички се усещат доволни, освежели, с голям апетит за ядене. Не е нужно да минат векове, за да се произнесеш за качествата на тази вода. Казвате: За да се приложи истината, нужно е време. Истината може да се приложи моментално. Да се приготвиш за живота е нужно много време, но прилагането истините на новото учение става моментално. Следователно, моментът, в който решиш да приложиш Божественото учение, решава съдбата на твоя живот.

    Ангел Господен каза: „Стани и иди!" Днес този ангел казва и на вас, и на всички хора: „Станете и идете, на юг от пътя на Ерусалим, към Газа. Той е пуст." – Защо да отидем там? – Ще ви се каже. Там ще срещнете вашия скопец, от когото ще научите велик урок на смирение. На драго сърце и аз искам да науча тази велика истина. От вас искам да я науча. Ще кажеш: Почакай малко, не е време сега, не ме безпокой. Имам да уреждам работите си, да свърша къщата си – не съм свободен. – Остави къщата си настрана, остави друг да я свърши. Ти иди на пътя, на юг, в града Газа. Аз говоря в преносен смисъл. Къщата представя нашето тяло, навсякъде можем да я градим. На тази къща трябва да поставим най-здрава основа: да я съградим с най-хубав материал.

    Питате: Каква религия трябва да поддържаме? – В света съществува само една религия – религията на Любовта. Няма сила извън Любовта! Няма религия извън Любовта! Ние се нуждаем от религия с любов, която да даде такава свобода на човека, каквато първоначално Бог му е дал. Ще кажете, че това е крива мисъл. – Не, Бог е вложил любовта в човека и днес Той говори чрез нея. – Възможно ли е това? – Ако ви кажа, че всичко ще се нареди така, както Бог първоначално е определил, ще ви се види чудно. Любовта не е нещо вън от човека! Тя се провиква от човешкото сърце и казва: Мене ще слушате сега! Никакви проповедници и свещеници, никакви попове – мене ще слушате! Това, което аз кажа, него слушайте. Ако и те говорят това, което аз говоря, слушайте ги! Тъй казва любовта! -Трябва да се обичаме.

    Повтарям: Само Бог обича, а ние сме носители на Неговата Любов. Ако някой се осмели да каже, че ни люби, той не говори истината. Смешно е човек да говори за любовта. Това е все едно, да се грее той на слънцето и да казва, че има печка в тялото си. – Да, грял си се на слънце. Като приемеш малко от тази храна, т.е. от слънчевата енергия, щом дойде някой при тебе, кажи му: Приятелю, днес се грях на слънце, имам достатъчно запас от енергията му, ще дам и на тебе малко. Така е поставен въпросът. Значи, само Бог може да ни люби. И като се изправяме всяка сутрин пред Господа на Любовта, можем да приемем малко от Неговата Любов.
  24. Розалина
    Тиквички пържени не употребявам, сирене не употребявам и такива деликатеси, плодове, не, не, на вашия учител малко ряпа стъргана с малко оцет и зехтин, малко хляб и нищо повече. И ще се свърши въпросът. Не е въпросът до ядене, а до Любовта. И най-пищната храна можете да имате, но ако нямате Любов, нищо не се ползвате. Когато седнем и имаме Любов, ще ядем сладко, ще се разбираме, макар да е и само бобец. С Любов ли е, то е най-красивото, нямаме ли Любов, това ядене е ненужно за мене.

    Ако пребъдете в Мене - (НБ четена в Портала на 9 октомври 2011 г)

    ====================
    Съвременната наука още не е изучавала при какви условия се раждат ябълките, крушите, защо соковете на ябълката се отличават от соковете на крушата или сливата, по какъв закон се различават? В сливата има нещо особено, в ябълката има нещо особено, в крушата има нещо особено, портокала, лимона, във всички тия плодове има нещо особено. Това са съчетания на тази светлина по особен начин. В някои плодове преобладават известни цветове повече, в други по-малко. За пример, вземете черешата – в нея преобладава повече червеният цвят. И следователно ако някой е малокръвен, и ако той разбира закона при яденето на черешите, ако той има туй разположение, ако яде по новия начин, ядене чрез разбиране, а не механически – че е дошло времето: 12 часа, – ако има туй вътрешно разбиране, тъй както природата е създадена и както ние сме създадени, непременно той ще възприеме всичко онова, което е необходимо за неговия организъм.Тъй, във всяка една наша дума, във всяка една наша мисъл преобладава различен цвят от цветовете на Любовта.

    Ученикът не е по горен от учителя си (Беседа, държана на 7 май 1922 г.)


    Вратата на овцете - НБ 3 септември 1922 г

    В библиотека Триъгълник -10 септември 1922 г В Търново
  25. Розалина
    Едно трябва да знаете: причините за недоволството на човека се крият в самия него, а не вън от него. За да се справи с недоволството си, т.е. със своего кръвотечение, човек трябва да намери Христа – висшия принцип, висшето начало, което възстановява Вярата. Болната жена рече: "Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея". Като четат този стих, някои се запитват, не е ли суеверие да се мисли, че ако се допре до дрехата на Христа, ще оздравее? – Не е ли суеверие да се мисли, че ако глътне една лъжица от лекарството, което лекарят му е препоръчал, ще оздравее? Не е въпрос в суеверието, но човек трябва да има Вяра.

    Вярата и суеверието коренно се различават: всички халки на Вярата са свързани в едно цяло, а на суеверието са отделени. При Вярата всички факти са неразривно свързани; между причините и последствията на нещата също има връзка; желанията произтичат едно от друго и са в хармония помежду си. При суеверието фактите не са свързани помежду си; между причините и последствията на нещата няма тясна връзка; желанията са разхвърляни и в дисхармония помежду си. Вярата има отношение към Добродетелите, като вечни блага на живота. Вярващият си служи с Любовта, с Мъдростта и с Истината като със звонков капитал и разчита на тях. Суеверният разчита на преходните блага в живота – на богатство, на ученост, на сила.

    Човешката воля се калява в препятствията и противоречията, които среща на пътя си. Като регулира мислите и желанията си, човек калява своята воля. Волята се калява и чрез болестите. Като ви хване хрема, треска, кашлица или друга някаква болест, не я пъдете, но първо поговорете с нея приятелски, за да я убедите, доброволно да си отиде; ако не ви послуша, можете да й обявите война. Кой отваря война? Силният. Ако сте силен, борете се с болестите; ако не сте силен, приложете други методи. Правете опити върху себе си и върху близките си, сами да се лекувате. Идете при някой болен, който страда от кашлица, и направете следния опит: турете ръката си върху гърдите му. Ако вашият магнетизъм е силен, здрав, болният ще усети приятна топлина, която постепенно ще се увеличава. Понякога може да се образува раничка, като от изгорено. Ако магнетизмът ви не е силен, болният няма да усети никаква топлина. Изобщо, при лекуването силните трябва да помагат на слабите, големите – на малките.

    Като заболеят, веднага търсят лекари, вземат лекарства. Ако ги е нападнала треската, вземат хинин, за да я прекратят. Така те я пресичат, но не я лекуват. Вместо да употребявате хинин, пийте три дни гореща вода, без да се храните, и треската ще ви напусне. Така се лекува и хремата. Ще кажете, че не можете да гладувате. Не е въпрос за гладуване, но за каляване на волята. Който има силна воля, може да се бори с всички болести. Много хора имат силна, но неразумна воля. Когато стане въпрос за парите им, те са готови живота си да пожертват, но не казват къде са ги скрили. По отношение на парите проявяват воля, защото ги обичат. Обаче, заболеят ли от хрема или от треска, сами не могат да си помогнат, веднага търсят външна помощ. Когато стане въпрос за спасение на душата, и тук нямат воля. Обикнете душата си, както обичате парите, и сами ще си помогнете.

    Здравите се пазят от болните, да не ги изсмукват. Няма защо да се страхувате. Давайте от себе си без страх, за да дават и на вас. Малките реки и поточета трябва да се затварят, да не обедняват, но големите реки трябва да се отварят и да дават. Никой никого не може да обере и да изсмуче, освен сам себе си. Ако сте здрави, радвам се, че ще можете да давате на болните и на слабите; ако сте болни, трябва да калите волята си, сами да си помагате. Кой има силна воля? Който не се изненадва от нищо и може да издържа на всички изпитания. Че го ограбили, че ходи бос и окъсан, че боледува – нищо не го плаши. Ще кажете, че днес дрехите и обувките са скъпи, че животът е тежък. За волевия човек и това не е страшно. Ще дойде ден, когато ще правят обувки от дърво. А не от кожа и гьон, както сега ги правят.

    Сегашните хора трябва да организират желанията си, а не да ходят по течението им. Мислите, желанията и постъпките на хората се диктуват от Разумни същества, които се различават едни от други по степента на своята интелигентност. Даже и клетките, като малки същества, се отличават с известна разумност. Достатъчно е да ударите или да си изгорите някой пръст, за да се предаде болката на главния мозък, който веднага заповядва на двигателните нерви да свият пръста и да го отдалечат от огъня. Ако сте търговец, и някой ви изиграе – задигне ви десет хиляди лева, същият пръст, който отваря и затваря тефтера ви, казва да не се безпокоите. Той ви съветва да затворите тефтера си и да не го отваряте повече. Ще кажете, че не можете да не чувствате измамата. Геройството на човека се заключава, именно, в това, да чувства, да разбира нещата и да се въздържа. Герой е онзи, който, след като не е ял три дни нищо, е готов да се откаже от хубавия обяд в полза на някой гладен.

    Човек може сам да се лекува, сам да изправи живота си, но за това е нужно да има Вяра в себе си и в своя ближен. Вяра без воля нищо не дава. Ако не приложиш волята си, не можеш да се лекуваш, нито другите да лекуваш. Как ще лекуваш болния, ако той не иска да се лекува? Как ще помогнеш на пияницата, ако той сам не пожелае да се откаже от пиянството? Как ще накараш детето си да учи, ако то само не се стреми към учението? Всички помощни средства за лекуване са скрити в човека – от него зависи да ги изнесе навън и да ги използва. В това отношение човек представлява склад от запасни сили и енергии, които чакат момента на своето проявяване. В един атом се крие такова количество енергия, с което може да се вдигне земята във въздуха. За да се прояви тази енергия, нужно е знание.

    Мнозина искат да бъдат силни, но търсят Силата вън от себе си – в парите, в знанието; те не подозират, че Силата е в тях. Човек трябва да се вглъби в себе си, да види, че всичко се крие в него – и богатство, и знание, и сила. Може ли да постигне това, той ще прояви силата си според законите, по които живее, и според възрастта си. Който не иска да работи върху себе си, разчита на чужда помощ. Двете болни жени потърсиха помощта на Христа. Чия помощ ще търсите вие?

    Помнете: всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие или явление произвеждат известен ефект в съзнанието на човека и, ако той не може да се освободи от видяното или чутото, след време това явление ще се преповтори. Ето защо, възприемайте само добри мисли и чувства; давайте око и ухо само на красиви постъпки и явления, те де се отпечатват в съзнанието ви. Иначе, ще носите последствията на отрицателните прояви в живота.

    Досега девизът на хората е бил "От тебе да замине!" Обаче, този девиз е създал нещастията, недоразуменията, крамолите в света. Новото учение носи нов девиз: "От мене да замине!" Каквито и вземания и давания да имаш, каквито и да са отношенията ти с хората, дръж новия девиз: "От мене да замине!" Този девиз носи мир за цялото човечество. Хората не могат да се поправят изведнъж; бавно ще се поправят, но сигурно. В който ден повярвате в Бога и възприемете Неговата Любов, вие ще почнете да се развивате правилно. Пак ще имате страдания, но ще разбирате техния смисъл; пак ще боледувате, но ще се разговаряте с болестите и ще знаете, че те са необходими за вашето пречистване – физическо и духовно. Ако вярвате в това, всичко ще бъде според Вярата ви. Ако заболее някой ваш близък, турете ръката си на гърдите му и си кажете тихо: "От мене да замине!"

    Две жени

    Неделни Беседи, 11.08.1918 10:00 Неделя
×
×
  • Добави...