Розалина
-
Общо Съдържание
3600 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
415
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Блог Коментари добавени от Розалина
-
-
Съвременните учени са успели да разложат светлината на седем цвята, които съставят първата гама. От тия седем цвята нагоре има по-високи гами, със същите цветове, но по-фини. Ако човек концентрира ума си и се изолира от всички външни впечатления и се вглъби в себе си, той ще усети, че потъва в един гъст, непроницаем мрак. След това в него започва да изгрява, да се зазорява нещо, и той се намира в светлина, по-голяма от физическата. Тази светлина може да се разложи на същите седем цвята, както и физическата, само че тоновете й са по-меки и приятни. Като излезете от концентрирането, вие пак ще минете през същата тъмна зона. Всички хора, които умират, минават през тази тъмна зона. Без да е умрял, човек може да се излъчи, да отиде в тъмната зона. Ако се излъчва съзнателно, той пак може да се върне на физическия свят. Ако излъчването става несъзнателно, човек мисли, че е умрял и не може да се върне назад.
-
И аз Слънчева По това си приличаме
-
Да Слънчева Беседата е невероятна и за да я препрочитам, я извадих в кратко резюме тук
-
Ето защо, уважението и почитанието на човека зависи от съзнанието му, че той живее в Бога, заема определеното от Него място и върши своята работа. Казвам: главното нещо, което трябва да занесете в домовете си, като спомен от прекарването си на Рила, е да проникне у вас идеята, че както слънцето, звездите, луната и останалите планети имат свой определен път на движение, така и вие имате свой определен път, който неизбежно трябва да следвате. Слънцето, например, всяка сутрин изгрява точно на определено време и вечер залязва пак на определено време. То никога не изгрява и не залязва по-рано или по-късно от определения за него момент. Толкова хиляди години, как слънцето изгрява и залязва, обаче никога досега то не се е отклонило от своя път, нито е прибързало или закъсняло в движението си. Знаете ли какво ще стане с живота на земята, ако слънцето се отклони от своя път? Голяма катастрофа ще настане на земята, даже при най-малкото отклонение на слънцето от неговия път. Въз основа на същия закон, голяма катастрофа ще настане в живота на човека, ако той се отклони от пътя, който Бог му е определил. Когато човек се намери пред такава катастрофа, всичко за него е изгубено и той живее като в пустиня. Той се лишава от най-хубавите си мисли и чувства, от всичко благородно и възвишено. Затова, именно, никаква сила не трябва да бъде в състояние да отклони човека от пътя му. Това положение на човека говори за абсолютната му вяра в Бога. Върви ли човек в пътя си, всяка работа, която му се дава, е свещена. При това всяка работа трябва да принесе своя плод.
-
Следователно, както храната на човека всеки ден трябва да се подобрява, така и знанието, и мъдростта всеки ден трябва да се подобряват. Не се ли подобряват, ще дойдете до положението, в което Соломон изпаднал, и ще кажете като него: „Суета на суетите, всичко е суета!“ Аз тълкувам думите му: знание без Любов е суета на суетите. В това знание няма никакви постижения. Истинското знание се постига за всеки човек по специален път. Както слънцето върви по свой определен път, така и вие трябва да вървите по пътя, който Бог ви е определил. Никой няма право да се отклони от този път! Докато сте в пътя, ще имате Божието благословение. Щом се отклоните, върху вас ще дойдат ред нещастия. Всяко нещастие се дължи на някакво отклонение. Докато сте в пътя, вие сте свободни; отклоните ли се, изгубвате свободата си и не знаете накъде вървите
-
По-добре е да имате в ума си една свещена идея и в сърцето си едно свещено чувство, на които да се радвате, отколкото да носите на гърба си големи богатства, като натоварено животно. Натовареният човек не е свободен. Свободата подразбира човещина, а в животинските състояния няма закон. И за самите животни няма закон. Днес товарят едно магаре, утре го товарят и всеки ден увеличават товара му, без да има закон, който да определи колко трябва да се товари. Също така могат да го бият, колкото искат – и за боя няма закон. Казвам: всеки човек е изложен на мъчения от старите си господари. Искате ли да се освободите от тях, трябва да признаете, че единственият господар в света е Бог. Признаете ли Бога за свой господар, юларите от главите и букаите от краката ви ще паднат. Тогава ще вършите работата си без остен, без външно насилие. Това значи свобода!
-
Сега, аз пристъпвам да изясня един порядък. Сега, мнозина от вас не са свободни вътрешно. Може да ви се каже, че вие сте виновати, но под закон сте вътре. И постепенно трябва да се освободите. Седиш някой те мъчи вътре, шепне ти: „Ти си един голям грешник“ – в тебе ти говори. Направиш нещо, казва ти, че не е хубаво. Хайде в затвора, вътре, мъчи те. Събудиш се сутрин, сънувал си някой сън, мъчи те. Хайде в затвора. Сънувал си, ти който си вегетарианец, на сън ядеш месо. Станеш сутрин, съди те вътрешно. Целият ден ще разказваш съня, че си ял месо. Неразположен си. Никой не знае отвън, че си ял месо.
Сега разбирането трябва да се освободи от злото, да се освободим вътрешно. Да бъдем свободни. Доброто е отвътре и отвън. Та всички вие сега чакате това, което се разправя в 24 глава, да стане отвън. То е един процес вътре в нас. Този процес – свършекът на света трябва да дойде. Този свят, тези противоречия, които съществуват в ума ни, противоречията, които съществуват в сърцето ни и в тялото ни, тия противоречия трябва да се свършат. Хване те ставен ревматизъм, не си ли в затвора? Хване те диабет, не си ли в затвора? Хване те главоболие, не си ли в затвора? Хилядите болести, това са затвори. Всичките лекари държат написаните книги за причините, какъв е законът на някаква болест. Разправя някой, че газове има, че тумор има. Вие сега седите и мислите, казвате: „Като идем в оня свят, дали ще видим Христа?“ То е все същото, да е живял човек сто години на земята и да е гледал слънцето, и да каже: „Като умрем, ще видим ли слънцето?“ Никога няма да го види. В оня свят не се нуждаят от нашето слънце. Ако тук не си видял слънцето и в оня свят няма да го видиш. Чудни са някои, които очакват да видят Христа в оня свят. Оттогава вече са минали близо две хиляди години. Как ще си го представите сега Христа? Две хиляди годишен човек е. Тук, като живее сто години, израства му брада до гърдите. Човек като остарее, това не е животът. Това е старият живот на злото. Всичките тия противоречия, които днес съществуват, са излезли от злото в света. Целият днешен порядък, както днес го виждате, това е злото. Доброто е отвън. Тук-там го видите в някой проблясък. Някой милостив човек ...
Някои ще запитат: „Какво нещо е истината?“ Истината е това: То е здравият човек, свободният човек, който живее без закон. Няма никакъв закон, той е самият закон на себе си. Каквото го прави, той го прави без никакъв умисъл. Онези, които служат на истината, трябва да живеят само за Бога. В неговия ум няма абсолютно никакво противоречие. Той никога не може да се гневи на някого, да помисли зло. Той вижда най-хубавото, никому не се сърди. Не, не се сърди, но той като види един човек радва му се. Истината никога не може да се радва на един човек, който не носи любовта в себе си. Следователно, когато някой казва: „Не ми се радва.“ Че как ще ти се радва? Ти не може да се радваш на един човек, който не носи любовта в себе си. Не можеш да обичаш човека, който не носи истината в себе си. Следователно, вие искате да ви се радват. Казвам: Носете любовта, ще ви се радват и на земята, и на небето, където и да идете, ще ви се радват. Носете истината, ще ви обичат и тук и горе, където и да идете, като носите истината, всички ще ви обичат – и дърветата ще ви обичат, и растенията ще ви обичат, и животните ще ви обичат, и въздухът, и слънцето ще ви обичат, всички ще ви обичат.
Да ви кажа, днес да живеете по този, новия начин. Като излизате оттук на никой от вас да не дойде нито една лоша мисъл, да не се разсърди, да постъпва добре целия ден. Можете ли го направи?
Тук скоро е дошел един любезен приятел, влиза при нашите кошери и взима мед от пчелите. Той не е много от умните. Осем кошера отворил, изтърсил меда. Ако той беше от умните, щеше да отвори един кошер, трябва му мед да извади няколко пити и да си върви. Но понеже е глупав, отворил и много кошери разбутал. После минава покрай двора на една сестра, оставила си тя дрехите отвън, той ги задигнал. Тя ми разправя, че не си събрала дрехите. Казвам: „Защо не си събра дрехите?“ – „Замръзнали бяха.“ Виж, този човек и замръзнали дрехи събира. Как той може да събира замръзнали дрехи, а тя казва, че не може да ги събира. – „Рекох: Ще ги размразиш.“ Той взел дрехите, взел меда и излиза оттука, хващат го стражарите. Цял един процес се образува. Той не е от умните, от глупавите е. Осем пчели разтуря. Да беше дошъл да ми каже, щехме да му дадем. Сега отива сам да си вземе, законът го хваща, в затвора, вътре. Казват: „Да му простим.“ Не се прощава на един човек, който не носи любовта и истината в себе си. Не се прощава, туй да го знаете. Прошка в света има само за онова, което има любов. Казва: „Да се обичаме.“ Може да обичаш онзи човек, който има истината в себе си. Може да се радваш на онзи човек, който носи любовта в себе си. Туй трябва да знаем. Каквото и да ми приказват на мене, другите работи са в света на злото. Друг ме пита: „Защо стана тази кражба?“ – Пък защо да не става? Този е учен човек, дошъл да разглежда, иска да види, дали кошерите са добре хранени, дали имат достатъчно мед, да не би да страдат тези пчели от глад. Научни изследвания прави.
Сега два порядъка съществуват в света. Единият порядък е порядък на доброто. Другият е порядък на злото, в който човек като влезе, ще се подчинява на закона. Христос е казал: „Не се противи на злото“. Влезеш ли в света на злото, ще се подчиняваш на всичките закони. Ако не искаш да се подчиняваш, ще влезеш в света на доброто, тогава сам ще бъдеш закон за себе си. Никакъв закон няма да има. Само един закон ще има: Да обичаш и да се радваш. Когато казваме „да обичаш“, любовта е изпълнението на всичките закони в доброто. Когато казваме, че трябва да се обичаме, аз подразбирам порядъка на доброто в света. Светът на доброто няма закон, ти ще бъдеш закон на себе си. Ако ти не си закон сама на себе си, ти не си в света на доброто. Значи, ако съществуват в тебе външни закони, на които трябва да се подчиняваш, ти си в света на злото вътре. В този свят, злото е господар. И този свят е разумен. И в природата има закон. И в природата има зло. Следователно, за злото навсякъде съществуват закони. А пък има един свят, дето всеки човек е закон на себе си.
Та казвам: Благото е вътре във вас. Да бъдете спокойни във вашият ум, каквото и да ви се случва, да гледате весело на работата. Каквото и да се случва във вашето сърце, пак да сте доволни. Каквото и да се случи във вашето тяло, пак да бъдете доволни. Заболи те кракът, ще видиш колко си умен. Заболи те сърцето, виж, доколко си умен. Някое смущение в ума ти дойде, да видите, какво знание имате.
По някой път, аз ви говоря за подмладяването. Някоя сестра говори на друга: „Ти подмлади ли се?“ Гледам сестрата не е започнала да се подмладява. Виждам защо не се подмладява. Тя не е мислила правилно. Тя казва, че син ѝ не бил на работа, тревожи се. Въглища нямала, тревожи се. Как ще се подмлади? Ами тази съседка, която мърмори, казва: „Я виж, онази сестра с каква хубава шапка е. Каква хубава шапка на главата.“ – съседката говори. Някоя мине с хубави обуща. Навън всички са облечени. Ако и отвътре биха били облечени както и отвън, то почти сме в света на доброто.
Една земя придобита с любов, една земя придобита с истина, е благословение. Туй наследство е благословение. Но една земя, придобита с насилие, тя носи само нещастие. Казвам: Земята в света, Бог я създал. Какво има да делим. Господ е разпределил земята на всичките народи, които ги е пратил по лицето на земята. На всеки човек дадено му е място, в което той да живее. Колко въздух му трябва, колко храна му трябва, колко светлина му трябва, всичко е предвидено в живота. Казвате: „Щом е предвидено, защо не става?“ То е личен въпрос. Всеки един от вас да придобие това, което има.
Ще ви прочета стотната страница от „Пътя на ученика“. Какво има, вие които сте чели и аз съм го забравил, искам да си го припомня. (Учителят припомни стотната страница и половината от следната страница.) Значи, ще увеличаваш да правиш опита: 3 минути, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 20, половин час, час, час и половина, два, цял ден, докато имаш един резултат. Сега някои от вас казвате: „Колко мисъл трябва?“
Та казвам: Вярвайте в едно нещо. Във вас имате една душа, която е излязла от Бога и е чиста. Искайте всички да сте чисти, както душата ви е чиста. Има нещо в човека, което не е опетнено. Душата е чиста. В сърцето са станали много погрешки, на него не може да разчитаме. Сърцето трябва да се чисти.
Та казвам сега: Направете опит. Обичайте истината, радвайте се на любовта! Когато видиш един човек, че обича, радвай се, че той обича. Да се радвате всички на любовта на хората. Сега, щом двама души се обичат, ние всичките хора имаме особено понятие за любовта. Този, който така обича, той се радва на любовта и обича истината. Този човек, отдето мине всичко оживява. Та казвам: Някои от вас сте станали, не сте оживели. Някои сте оживели, не сте възкръснали. Три степени има: ставане, оживяване, възкресение. Като дойде ставането, то е за тялото. Оживяването е за сърцето, възкресението е за човешкия ум. Умът трябва да възкръсне, сърцето трябва да оживее, тялото да стане. Който става, той е силен. Който оживява, той е топъл. Който [възкръсва, той е умен, б.р.].
Та казвам: Не се старайте да правите някакви добрини, но обичайте истината. Всеки човек, който иска да го обичате, вижте има ли някаква истина в него. Обичайте истината, това е доброто. Това е пътят за саморазвитие. И се радвайте на себе си. В себе си дръжте истината. За да бъдете обичани от Бога, непременно истината трябва да бъде във вас. Щом истината е във вас, Бог ще ви обича и вие ще Го обичате. Казва: „Възлюбил е истината в човека“. Някой иска да бъде обичан от Бога. Щом истината е във вас, Бог ще ви обича. Щом истината не е във вас, Бог няма да ви обича. Бог обича онова, което Той е вложил в нас. Ако ние пазим чиста своята душа, която Бог ни е дал, Бог ни обича. Ако ние не я пазим, тогава ние не можем да имаме Божията любов. Сега мислите, че сте грешници. То е друг въпрос. Човек може да има няколко слабости. Аз нямам нищо против прегрешенията на хората. Направената погрешка, погрешка е. Изворът отвън се окалва, то е друг въпрос. Това мен не ме интересува. Мене ме интересува водата, която извира, да е чиста. Чистият извор може да се изчисти, но ако изворът отвътре е мътен, никой не може да го изчисти.
Казвам: Ако искате Бог да ви обича, истината трябва да бъде във вас. Ако искате другите да ви обичат, истината трябва да бъде във вас. Този, който иска да го обичате, истината в него трябва да бъде. Бог се нарича верен и истинен. Под думата верен, разбираме Бог на любовта. Истинен, когато ние обичаме, Неговите отношения никога не се изменят. Което каже, ще бъде. Но Божиите неща ще се изпълнят за нас само тогава, когато царува в нас истината и когато царува в нас любовта. Тогава всичко онова, което Бог е обещал, ще бъде. Ако не става, трябва да знаете, че причината е във вас. Тъй седи въпросът.
Верен и истинен. Обичайте истината и радвайте се на любовта.
Не трябва да бъдете болни, не трябва да бъдете мързеливи. Всички трябва да бъдете много умни. Трябва да бъдете много добри, трябва да бъдете много силни. Трябва да бъдете най-силните, най-добрите, най-умните в целия свят!
-
9. Беседа от Учителя, държана на 3 септември, 1922 г., гр. Търново.
„Аз съм вратата на овцете. Всички, които са дошли преди мене, крадци са и разбойници, но овцете ги не послушаха.“ (Йоана 10:7–8)
Мнозина са спирали вниманието на хората върху тези стихове, давали са им различни тълкувания.
„Всички" казва Христос. – Кои всички? – Които искат да отнемат истината и свободата ви. Каквито и да са те – философи или учени, нямат любов в себе си. Те се представят такива, каквито не са, но всъщност са крадци и разбойници.
Първият акт в света е любовта. Първият плод, който събужда човешкото съзнание, е любовта. Следователно, каже ли ви някой, че любовта се предшествува от друго нещо, той е крадец и разбойник. Светът е пълен с тия крадци. И в черквата ги има. Те са съществували в миналото, но и сега ги има. Който ни каже, че и без любов човек може да се спаси, той ви залъгва. Могат да ви кажат, че, ако подложите тялото си на изгаряне, ще се спасите. И това е заблуждение. Спасяването е акт само на любовта. – Какво представя вярата? Когато ти се казва да вярваш, това значи, да си послужиш с вярата, като условие за победа. Само разумният и интелигентният може да победи; щом победи, той ще се спаси. Болният, т.е. който има вяра, той се спасява. Който има вяра, може да се лекува; който няма вяра, не може да се лекува. Дето е интелигентността, там се проявява любовта.
Какво проповядва черквата днес? – Че спасението е само в нея. Вън от черквата няма спасение. – Това не отговаря на истината. Спасението е в любовта, а Бог е Любов. Значи, спасението е в Бога. Това е истината. Ако спасяваш човека от известна болест за няколко деня, да е няколко месеца или една година, това е залъгване, не спасение. Днес го излекуваш, на другия ден пак заболее. Спасяване подразбира освобождаване на човека от смъртта. Питам: Онези, които проповядват спасение, имат ли любов? Проповядват ли безкористно? Свещеникът, който проповядва учението на любовта, пръв трябва да даде пример, да работи без пари. Неговата работа е свещена, не може да се плаща.
-
Тогаз пак им рече Исус: „Истина, истина ви казвам, че аз съм вратата на овците. Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха“. (Йоан 10:7–8)
Ще ви прочета десета глава от Йоана. Ще взема седми и осми стих: „Тогаз пак им рече Исус: Истина, истина ви казвам, че аз съм вратата на овците. Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници; но овците ги не послушаха“. Върху тези стихове мнозина са се спирали и са давали разни тълкувания. „Всички, които са дошли преди Мене“, казва Христос. Кои са тези „всички“? Каквото и да е – било то човек, философия или учение – всичко в света, което иска да ви отнеме Истината, не носи Любов. Всички те са крадци и разбойници. Първият акт, първото нещо това е Любовта; следователно, ако дойде някой и ви каже, че преди Любовта има нещо друго, което да я предшества, той е крадец и разбойник. С такива крадци е пълен светът и църквата. Всеки, който ви каже, че и без Любов може да се спасите, лъже ви. Могат да ви кажат, че ако подложите тялото си на изгаряне, спасението ще дойде; лъжат ви. Спасението е акт само на Любовта. А какво означава вярата? Вярата служи като условие на човека да победи, защото само интелигентният, разумният човек може да се спаси. Затова се казва „Повярвай!“ Кой да повярва? Само интелигентният. Кой още? Болният. Онзи, който има вяра, може да се излекува, но който няма вяра, не може. Там, където няма интелигентност, Любовта не може да се прояви в своята форма. Сега, всички църковници без разлика учат, че спасението е в църквата. Това е квадратна лъжа. Спасението е в Любовта, а Любовта е Бог. Спасението е в Бога – това е най-вярното.
Желая Господ на Любовта да ви посети; желая тази Любов да запали вашите сърца, да просвети вашите умове; желая тази Любов да изпълни вашите души, за да разберете великата Истина, която се крие във вас.
Беседа на Учителя държана на 10 септември 1922 г.
-
Библиотека триъгълник - други беседи посветени на ст. от 15 гл.Лука
-
В този,по-широкия прочит на идеята за художничеството,мисля,че няма "ако' ,защото ние всички сме художници .Всички рисуваме,всеки ден , час и всякоя минута даже.Така тъчем нишките на своята карма .Това,че светът, въпреки нашите активни художества,все още не се е оправил,то е защото не е достатъчно човек да е художник .Нужно е още нещо да се добави към това занимание.Имаше една нетска позитивна притча за щипката любов .Аз бих добавила от своя скромен опит,че ако рисуваме само за себе си,то ще е както е и до сега.Но ,ако включим идеята да нарисуваме нещо,което да подарим на другите и то да им донесе радост,утеха,приятно чувство ,красота,тогава нещата ще тръгнат да излизат от зоната на здрача и все по - светло ще става около нас.А когато се пука зората ,радост обгръща всяко живо същество.Радост ,че иде слънцето.Слънцето,което гали и което топли цялата земя,а не онзи огън всепояждащ,в пламъка на който всичко ,което не става ще изгори.
-
Преди много време попаднах на тази притча в нета
Ето че днес откривам от къде започва съвременната ни мъдрост
Вземете по някой път да направите един опит. Да кажем, имате една валчеста тенекия или кубообразна. Турите в нея едри куршуми, напълните тенекията. След това турите малко по-ситни, и те се вместят. Повече от тях няма да можете да турите. Но ако вземете ситен прах и го пуснете в тенекията, и той ще се събере. Повече от праха не може да се събере. Ще турите след това вода, и тя ще се събере. Най-после, повече и вода не се събира. Но ако турите от хубавия спирт, най-малко десет грама, ще се вмести и той. Ето всичките тия вещества намериха място. Такова нещо е човекът. Физическият, духовният и Божественият светове – всичките са на едно място в тенекията вътре, но всеки завзема специфично място.Даване и вземане - МОК 1940 g
-
Притча за бирата 21.11.2011 от Facebook
В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.
Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно “да”.
Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
“Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот – семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви – все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало – малките неща.”
И продължи: “Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.”
Една от студентките вдигна ръка и попита: “А какъв беше смисълът на бирата?”
Професорът се усмихна. ”Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.“
-
Притча за големите и малките неща
Добавено в Дом & Семесйтво, Любопитно
Притчата за камъните, камъчетата и пясъка
Това е една известна притча. Но нещата така се случват, че в даден момент някой може да ви припомни позната история и да я разкажете на хора, които може и да не са чували за нея:
Притчата за камъните, камъчетата и пясъка,
(когато се разказва на маса и за двете бири)
Един професор по философия донесъл на лекцията си празен стъклен буркан, няколко по-големи камъка, малки камъчета и кутия с пясък. Без да каже и дума той напълнил буркана с големите камъни и попитал студентите дали бурканът е пълен. Те отговорили, че бурканът е пълен.
Тогава професорът прибавил буркана, където вече имало няколко големи камъка – няколко малко камъчета. Както и се очаквало малките камъчета се наместили между големите камъни.
Накрая професорът сипал и пясъка от кутията и пясъкът веднага покрил всичко останало.
(Във варианта, който се разказва на маса професорът сега налива и двете бутилки бира в буркана)
Професорът се обърнал към студентите и казал:
“Сега си представете, че този буркан е вашия живот.
Големите камъни – са важните неща – вашето семейство, вашия партньор, вашето здраве, вашите деца – всичко това, което е толкова важно, че ако изгубите и вашият живот ще изгуби смисъл и ще рухнете.
Малките камъчета – са другите неща, които имат значение – работата, къщата или колата.
Пясъкът – е всичко останало – дребните неща, малките неща.
Ако първо сипете пясъка в буркана, няма да можете да вместите вътре нито малките, нито големите камъни. Също, както се случва и в живота.
Ако изразходвате цялата си енергия, време и желание за малките неща няма да остане място и време за важните неща.
Обърнете внимание на това, което е от изключителна важност за вашето щастие – намерете време за децата си, обадете се на приятел или споделете мига с любимия ви човек. Винаги ще намерите време да изчистите къщата, да изхвърлите боклука и да платите сметките.
Първо се погрижете за големите камъни – нещата, които наистина имат значение.
Определете приоритетите си и ги следвайте.
Всичко останало е просто пясък.
И да се върнем към варианта, който се разказва на маса, този с бирата. Сега един от студентите ще попита: “Професоре, а каква е ролята на бирата в цялата история?”
А професорът ще отговори: “Добър въпрос, отговорът е колкото много да е претрупан живота ви, колкото и малко време да имате – винаги може да намерите време да изпиете една бира с приятел”
Това е притчата, разказвана многократно, като всяка притча всеки ще намери в нея това, което търси.
А следващата история ще бъдете за малките неща, които ни карат да се чувстваме добре, да бъдем щастливи, уверени и укрилени за да можем да направим и важните за нас хора щастливи.
Всяка жена има неин такъв списък и може да го създаде, това е само началото на един такъв списък.
-
Има едни много специални и напълнени връзки. С особено вълнение прочетох горното стихотворение, защото тази връзка между дъщеря и баща , познавам много добре .И съм наблюдавала често около себе си и своите близки.
Благодаря късметче за стихотворението!
-
Ние съвременните майки четем това послание. Имаме шанс да го приложим.
-
Цитат
Здравият човек всякога е весел. Едно от положенията е следното – всякога трябва да бъдем весели! Туй е здравото състояние. Забележете – като четем Библията, виждаме, че навсякъде хората са били весели, радостни. Животът е хубав, когато е весел. А скръбните състояния – те са негативни, те не са библейски работи, те са извън Библията. Положителното учение, окултното учение се изразява в Радостта, а другото е само сянка. Следователно и в скръб, и в страдания, и в мъчнотии – всякога трябва да се радваме.
За човек, който не знае Божиите закони, Земята е един юдол на смъртта, сянка на смъртта. Но за този, който разбира законите, за него Земята е място на Радост и веселие.
Ще се стараем да внесем в себе си всички тия наредени Божествени окултни закони, за да станем весели – по Божественому да станем весели. Туй изведнъж няма да стане. Не мислете, че е лесна работа човек да стане весел. Има преходни състояния. Аз не искам да ви направя изведнъж весели, защото зная какъв е законът. Голямата Радост носи със себе си голяма скръб. От малкото ще започнем и постепенно, постепенно тази Радост ще се увеличи, докато у вас се развие воля, да можете тази Радост да я овладявате, да остава постоянно в душата ви. Сега нашата радост се обуславя от нещо материално. Обект на нашата радост е всякога нещо материално. А като се разруши нейният обект, и всичката ни радост се разрушава. Обектът не трябва да бъде материален. Понеже Любовта е субстанция на Божествения свят, то всички неща в Божествения свят са направени от Любов – тя е субстанцията там. Туй, което за нас на Земята е най-възвишеното – то съставлява полето, почвата, върху която живеят всички същества в Божествения свят. Следователно Любовта е над нас, а там Божествените същества ходят отгоре върху Любовта. И казвам: краката на тия същества мислят повече от нашите глави. Тия, които ходят върху Любовта – техните крака мислят повече, отколкото нашите най-видни философи тук, на Земята. Всички тия неща трябва да ги осъзнаем от Любов. Субстанция трябва да има. Тогава ще имаме вещи и предмети, които няма да се разрушават. Любовта ще бъде основа, един вечен принцип, и тогава няма да скърбим, всякога ще бъдем радостни. Затуй ние изучаваме Любовта като една Велика реалност, а не като нещо отвлечено. Тя е една Велика реалност – към нея се стремим, в нея има музика. Инструментите ще ги направим от Любов. С нея ще пеем, ще свирим. И като влезете в Божествения свят, там ще разберете по-възвишените работи, там ще ги изучавате като ученици. Та затуй ние взимаме пеенето и музиката само като едно спомагателно средство към постигане на тази Божествена цел.
-
Благодаря на Дриада за тази находка.
Търпението е един много важен урок,който се отнася май до всички нас днешните хора.
-
Какво е Радостта
Врата е тя към Любовта.
Сестра на Кротостта.
Приятел мил на Благостта.
Небесна радост е Животът.
Червена краска Любовта.
Благостта е сила.
а Радостта е път.
Отсечка кратка
от жадувано щастие,
внезапно открила се
след остър завой.
Бързо измината,
и спомен дори не родила.
Със сълзи полята
и все непозната.
И все пак и все пак
да се радваме хора!
-
Березка
Средь сосен суровых, меж тёмных ракит
В серебряном платье берёзка стоит.
Склонились деревья, цветы и кусты
Пред гордым величьем её красоты.
Пред гордым величьем её красоты.
И нежна, и стройна, и всегда величава она.
Весела и светла, и земле родной верна.
Чу! Шелестит листва густая-
Это она, берёзка родная,
Милой земле в ответ
Посылает любовь и привет.
Только лишь встретишься с нею,
Сердце забьётся сильнее.
Сердце! Ведь всегда с тобой
Образ берёзки родной.
Средь сосен суровых, меж тёмных ракит
В серебряном платье берёзка стоит.
Склонились деревья, цветы и кусты
Пред гордым величьем её красоты.
Пред гордым величьем её красоты.
И не зря наш народ о берёзоньке песни поет.
Целый мир обойдёшь, но такой красоты не найдёшь.
Символ родины, символ России
Автор стихов поэт Александр Безыменский
-
-
-
Сега Господ ви дава следната задача: двама братя се скарали и се разделили. Как ще постъпите по новия начин, за да ги съберете? Нали при събирането всякога туряте знака плюс, т. е. една хоризонтална и една перпендикулярна черта? Какво показва хоризонталната линия? – Тя показва почвата, върху която трябва да се сеят нещата. Перпендикулярната линия показва това, което е израсло отгоре, над почвата. Тези двама братя не се разбират, цяла река ги дели. Сега ти трябва да направиш един мост, по който те трябва да минат, защото единият е на брега на скръбта, а другият е на брега на радостта. Тези двама братя са двете успоредни линии и ти, за да ги събереш, трябва да прекараш един перпендикуляр между тях, т. е. да дадеш нещо от себе си. Ученикът взема тебешира и написва нещо на черната дъска? Ами ти какво ще напишеш на дъската? Как ще събереш тези двама братя, които са се скарали за имането на баща си? Единият взел 20 000 лева, а другият – 50 000 лева, затова единият е на брега на скръбта, а другият – на брега на радостта. Какво ще направиш? Ще отидеш да убедиш брата, който е взел повече, да върне 30 000 лева на място. Значи, за да се съберат хората на едно място, всяка неправда между тях трябва да се махне. Неправдата е едно препятствие, което спъва хората да се споразумеят. Вземам неправдата във всякакво отношение: всяка лоша мисъл или всяко лошо желание, които са се загнездили в ума или сърцето, трябва да се премахнат. Само така ще дойде събирането. Дойде ли събирането, ще дойде и изваждането. По друг начин как ще можете да събирате или да вадите човека?
Двете граници беседа от ООК
-
Ще знаете, че радостите и скърбите са двете граници на живота. Значи ние вървим между радостта и скръбта. Те ни показват пътя към Бога. Те са успоредни линии, от които едната се движи от ляво на дясно, а другата – от дясно на ляво. В този живот вие трябва да контролирате вашите желания. Щом станеш по-голям материалист, искаш да трупаш повече, отколкото ти трябва, ще се спреш, ще помислиш, че Божият закон е крайно взискателен. В живота си всеки трябва да носи толкова, колкото е необходимо. Тури ли повече, скъпо ще плати. Не че съзнателно ще го накажат, но понеже пътят му е дълъг, затова ще плати скъпо. Смисълът не е в многото работене на Земята – това трябва да го знаете! Не е и в многото тичане, не е и в многото мислене. Защото не сме само ние, които мислим. Някой казва: „Да си уредя живота.“ – Не си ти, който го уреждаш. Ти ще мислиш толкова, колкото ти е дадено. Ти ще уреждаш живота си толкова, колкото трябва. Нима, като влезете в един университет, ще мислите да уреждате програмата на този университет? Не, ни най-малко. Нима, като влезете в една школа, вие ще уреждате програмата ¢? Не, вие ще мислите за времето: кога ще я посещавате, как ще учите и т. н. Туй, което ви е дадено на Земята, него ще изпълните, както трябва. На всички ви е дадена по една програма. По някой път вие седнете и започвате да коригирате тази програма. Какво става обаче? Аз казвам: всички тия, които коригират тази програма, които искат нова програма, са отишли в гробищата. На тия хора Господ казва: „Ти ще слезеш на Земята, аз ще ти дам ново тяло да работиш, но като се върнеш, ще дадеш отчет за всичко.“ Ти като слезеш долу, започваш да ядеш, да пиеш и казваш: „Тъй ще направя, иначе ще направя“, но нищо не направяш и осиромашаваш напълно. Тогава Господ казва: „Я повикайте този!“ Като се разправят тези работи, някой българин казва: „То не е баш така – нека аз да се наям и напия на този свят, пък какво от това, че като отида на онзи свят, щяло да има огън? Нека има, мен не ме е страх от огън, поне топличко ще ми бъде!“ Когото съм чувал да казва така, аз съм му казвал: слушай, на онзи свят няма да те горят. „Ами какво?“ – Ти като умреш, душата ти ще бъде свързана за тялото дотогава, докато научиш урока си. Ти ще чуваш всичко, ще виждаш как месото ти се разкапва парче по парче, как го чоплят червеите. Казва той: „А бе, не казвай такова нещо!“ Значи българинът не се бои от огън, а се бои за месцето си. Наистина тялото ни е едно богатство. Бог ни го е дал, за да живеем разумно. И ако живеем по Бога, това тяло ще се преобрази и ще стане духовно. Тогава силите в него естествено ще се развиват.
Смисълът на тази Школа е всички да разберат вътрешния смисъл на Живота, да разберат, че всички хора на Земята трябва да живеят съгласно Божия закон. Всеки трябва да прилага живота си разумно, според както е определено в неговата програма. Някой от вас може да каже: „Ама аз не зная каква е моята програма, не зная какво да правя.“ Чудни сте вие!
Двете граници беседа от ООК
От: 01.Планети на Трон
в Klaudia's Блог
Блог от Розалина
Добавено
Мисля , определих правилно ,кои планети са на Трон, според лекционния материал. Интересно е.Първо ги определих, а после сверих с подсказката към самата графика .
Въпрос
Знаците попадат в характеристиките дневно и нощно семейство чрез редуване по кръга ????????
Слънце в Лъв -начало на дневно семейство ,а Луна в Рак начало на нощно семейство .
Планетите управляват съответно
Дневен Нощен
Три планети образуват дневното семейство-Слънце,Юпитер и Сатурн.
Слънце - Лъв ????????
Юпитер - Стрелец и РИБИ ????????
Сатурн - Водолей Козирог
Три планети образуват нощното семейство-Луна,Марс и Венера.
Луна - ???????? Рак
Марс - Овен Скорпион
Венера - Везни Телец
Пратеникът на боговете Меркурий може да е дневен и нощен.Все му е добре.
Меркурий - Близнаци Дева