notes

Здравейте !!! Отскоро , ме завладя мисълта за Благодарността , и искам да ви споделя и да ви попитам нещо ... Успявате ли да сте истински Благодарни ??? Аз не , за съжаление ,толкова много искам да съм Благодарна , за всичко ,което имам в живота си , но винаги се намира някакво червейче , което ми казва е какво да си му благодарна на това .... Само да ви кажа , че съм майка на три деца , едно от които е специално , с аутизъм е ... Е , много пъти търих хубавото ,в това , да се грижа за такова дете , но освен , че се обвиявах всеки ден , че не съм добра майка , и че не мога да разпределя вниманието и грижите за децата си друго не постигнах ... И така , живота си тече , аз се измъчвам , по едно време се усетих ,че нещо съвсем издавам багажа ...Мъката по голямото м и дете и нейното състояние , бяха ежедневие .... И един ден , точно , на рожденния ми ден , се случи нещо , което преобърна представите ми ....Специалната ми дъщеричка , която е с аутизъм , има навика ,всичко да минава през устата и в смисъл , разчита много на сетивата си , за да придобие представа за някой предмет ... Тогава , по някакъв , начин е погълнала 1 метално топче ... и когато , разбрах за това , беше много сериозно , почти нмаше никакъв въздух , увисна в ръцете ми , като ме гледаше в очите , опитах се да окажа първа помощ , но не се получаваше , започнаха да се пукат капилярите на очичките и , отпусна се съвсем .....Много ми е мъчно, като се сетя ... нямаше време за бърза помощ.. Тогава за един момент , просто в главата ми изкочи една мисъл проста , кратка " Благодаря " Започнах да Благодаря ,от цялото си сърце и душа на Бога , че детето ми е живо и здраво , че е живо и здраво ...... Незнам , наистина незнам , откъде ми дойде тази увереност , няма да изпадам в подробности , само ви казвам , че направих манипулация на детето ,от която ми настръхва косата , дори като гледам по филмите , но аз я направих нейната майка , с голи ръце и една " Благодарност " , бях абсолютно благодарна , дори дни наред не ме напусна ,това силно чувство ... Дъщеря ми , много бързо се възтанови , от инцидента , а за мен нямаше ,значение дали е с аутизъм или не , аз бях Благодарна , че е жива и здрава и , че е до нас ...
После , леко полеко , нещата възвърнаха своя ход, и аз спрях да бъда Благодарна .. Просто , немога да почувствам истинска Благодарност , която изпитах в онзи момент , опитвам се да Благодаря ,за всичко , но ми се струва , някак фалшиво , само на думи ... Някак немога , да намеря това истинското Благодаря , което идва отвътре , мисля , че като те насметат проблемите и Благодарността остава малко назад ....

Искам да ви кажа само , че една от най - отличителните черти , на лицата с аутизъм , е че те са големи буквалисти Не познават лъжата , иронията им е непонятна и изобщо не разбират за какво става дума ..По принцип и тези , които могат да говорят , използват рядко речта , защото най - вероятно са им дали да се разбере , че "обиждат " .Например , наше приятелче , видя доста едър човек , отиде при него и заяви "Ти си дебел "и после " Защо не отслабнеш ?" при , което майка му веднага се притесни и извини ...Моята , щерка пък , беше си пуснала , някакво клипче , на което хора , разливаха сок в чашки , и по едно време я намерх с чаша опряна в монитора , да чака и на нея да и налеят )) Понякога е смешно чак , добре се посмяхме и двете , въпреки , че едва ли разбра , защо се смеем )) Обаче , има и много ситуации , в които трябва да се внимава ... , ако кажеш , на дете с аутизъм " Мале , колко си сладък , ще те изям " вероятноста да започне да пищи или да избяга е огромна , защото вярва , че ще го изядеш Същото важи и за "ще те убия , смачкам " и всички видове заплахи , които всъщност хората никога не изпълняват...

Здравейте !!!

Вчера , аз и моята дъщеря имахме удоволствието да посетим истински хомеопат За пръв път ни е и детето ми е с аутизъм... По принцип , бях писала и преди , повече от половин час никъде не сме могли да останем (имаме 2 опита ) или ние си тръгваме или ме молят да го направя Дето ми е нервно и раздразнително и практически си беше , цяло чудо , че стояхме повече от час Интересното е , че след , като ни определиха лекарството , промяна имаше почти веднага ... Пяхме , през целия път до вкъщи , като се върнахме , легна и заспа , ( това не се случва често ) .. Днес стана и отиде на училище с широка усмивка , и така си я взех Учителката и ми е писала , че е била в страхотно настроение и , че е изпълнила всички задачки ... Много сме щастливи !!!

Александър , Благодаря Ви много

Pavli82 , аз имам дете с аутизъм ,и да ти кажа честно незнам , каква карма съм си избрала , но да отглеждаш такова дете в нашата държава е ....., не искам да натоварвам темата с подробности , само ще кажа , че е много , много трудно ..Но има нещо вярно в думите ти , откакто се грижа за дъщеря си , вече 6 години се научих , на толкова много неща , които не съм могла да правя преди ...Търпението и постоянството никога не са били , част от живота ми , а сега трябва да са ежедневие ...не мислех , че човек може да промени характера си , но при мен става , макар че имам още много , много неща да уча

Напоследък си мисля, че при аутизма арт терапията като лечебен метод би трябвало да се насочи към самите родители, а не толкова към децата. Трудността е самият родител да докосне света на детето си. Той е и своеобразен център-модел за него и едни подобни занимания могат да подействат по един косвен положителен начин на самото дете...

"Ритъм Терапия" ще помага на деца аутисти в Пловдив© Plovdiv24.bg | Източник: http://news.plovdiv24.bg/266496.html#ixzz1QwmKWG9SАко на някой му се стори интересно и намери нещо ценно в това би било добре. Дано да ви е от помощ.

Ще приемат детето... Но само защото наистина майката е потърсила правата си. А защо винаги трябва да се процедира така?! Родителите на дете с проблем имат да разрешават достатъчно други важни дела, вместо това да ги размотават от една към друга институция и да усложняват още повече живота им... :-( Уф... думи нямам просто. Пък реакцията на този т.нар. "ресурсен учител" съвсем ме довърши...
Мила родна България... мили родни картинки...

Ни ,най - малко ми е минавало през ума , че щом другите са имунизирани и моето , няма да се разболее, според мен имунизирани , не имунизирани все тая .., като са имунизирани децата пак се разболяват , и то от болестите , точно за които са ваксинирани ..покрай дъщеря ми и центровете в които сме ходили , съм се запознала с толкова много дечица силно увредени от ваксини , че направо ми се плаче ...... говоря за признати от лекарите болести като "Ваксинационен полиомиелит " това да родиш здраво дете и да ти го окипазят , незнам как се преживява .....Затова , направих своя избор и реших вече да не ваксинирам

Аз мисля , че състоянието на моето дете го отключи именно ваксина .... В един ден и сложиха 2 , ДТК и живата капка полиомиелит ...Вечерта преди да ваксинирам , сънувах , че я вкарвам жива в една печка , която гори ...тя излиза и аз пак я тъпча..Представете си какъв сън , станах и плаках , беше ми едно таков а тягостно на другия ден , едно мрачно чувство...но , като млад родител , си мислех , че поставяйки ваксина на детето го предпазвам ....До ваксината , малко сладко бебче , гукаше и се усмихваше не всички , гледаше ме в очите , като и говорих ..Един месец , след ваксината получи обрив , после си запуши ушите , после загуби очния контакт и се почна и до днес ...После , се свързах с други майки от кабинета на нашия личен лекар и ....още 6 деца родени 2004-2005 година , само от нашия кабинет са с аутизъм ..това е .Незнам ,дали точно ваксината е предизвикала това състояние , предполагам , че си е било в нея , но ваксината определено "спомогна " Оттодава , насам не съм я ваксинирала , аз си знам само през , какво после минах ...Ходих в ХЕИ , изисквах да я освободят от ваксини , но ми отказаха с мотива , че не е възможно ваксината да е причинила състоянието и , но така и не я ваксинирах повече

Аз мисля , че това е шега .....Не вярвам , някой човек , уважаваш себе си и половинката си , да зададе такъв въпрос сериозно ....
Ако все пак , не е шега , ще ти кажа само да не гледаш в миналото, а в настоящето ...Насочи усилията си , към настоящия момент , да не се окаже , че докато ровиш за техники си останал сам

Здравейте !!! Отскоро , ме завладя мисълта за Благодарността , и искам да ви споделя и да ви попитам нещо ... Успявате ли да сте истински Благодарни ??? Аз не , за съжаление ,толкова много искам да съм Благодарна , за всичко ,което имам в живота си , но винаги се намира някакво червейче , което ми казва е какво да си му благодарна на това .... Само да ви кажа , че съм майка на три деца , едно от които е специално , с аутизъм е ... Е , много пъти търих хубавото ,в това , да се грижа за такова дете , но освен , че се обвиявах всеки ден , че не съм добра майка , и че не мога да разпределя вниманието и грижите за децата си друго не постигнах ... И така , живота си тече , аз се измъчвам , по едно време се усетих ,че нещо съвсем издавам багажа ...Мъката по голямото м и дете и нейното състояние , бяха ежедневие .... И един ден , точно , на рожденния ми ден , се случи нещо , което преобърна представите ми ....Специалната ми дъщеричка , която е с аутизъм , има навика ,всичко да минава през устата и в смисъл , разчита много на сетивата си , за да придобие представа за някой предмет ... Тогава , по някакъв , начин е погълнала 1 метално топче ... и когато , разбрах за това , беше много сериозно , почти нмаше никакъв въздух , увисна в ръцете ми , като ме гледаше в очите , опитах се да окажа първа помощ , но не се получаваше , започнаха да се пукат капилярите на очичките и , отпусна се съвсем .....Много ми е мъчно, като се сетя ... нямаше време за бърза помощ.. Тогава за един момент , просто в главата ми изкочи една мисъл проста , кратка " Благодаря " Започнах да Благодаря ,от цялото си сърце и душа на Бога , че детето ми е живо и здраво , че е живо и здраво ...... Незнам , наистина незнам , откъде ми дойде тази увереност , няма да изпадам в подробности , само ви казвам , че направих манипулация на детето ,от която ми настръхва косата , дори като гледам по филмите , но аз я направих нейната майка , с голи ръце и една " Благодарност " , бях абсолютно благодарна , дори дни наред не ме напусна ,това силно чувство ... Дъщеря ми , много бързо се възтанови , от инцидента , а за мен нямаше ,значение дали е с аутизъм или не , аз бях Благодарна , че е жива и здрава и , че е до нас ...
После , леко полеко , нещата възвърнаха своя ход, и аз спрях да бъда Благодарна .. Просто , немога да почувствам истинска Благодарност , която изпитах в онзи момент , опитвам се да Благодаря ,за всичко , но ми се струва , някак фалшиво , само на думи ... Някак немога , да намеря това истинското Благодаря , което идва отвътре , мисля , че като те насметат проблемите и Благодарността остава малко назад ....

wonderful , радвам се от сърце , че изпитваш такава радост и Благодарност ) Моя ден , на тоя етап не почва така , въпреки , че и аз понякога ставам много рано , много преди децата и успявам да се насладя на изгрева във моя град Варна ..Силно ,силно се надявам , да дойде момента , в който ума и мисълта миняма да са заети с тревоги , а с благодарност

Има подадени жалби , във всички възможни инстанции , включително и в комисията по дискриминация Вече са се заели Много ми е интересно да видим, след като майката е взела всички мерки и търси правата си , какво ще стане ...

Здравейте !!! Отскоро , ме завладя мисълта за Благодарността , и искам да ви споделя и да ви попитам нещо ... Успявате ли да сте истински Благодарни ??? Аз не , за съжаление ,толкова много искам да съм Благодарна , за всичко ,което имам в живота си , но винаги се намира някакво червейче , което ми казва е какво да си му благодарна на това .... Само да ви кажа , че съм майка на три деца , едно от които е специално , с аутизъм е ... Е , много пъти търих хубавото ,в това , да се грижа за такова дете , но освен , че се обвиявах всеки ден , че не съм добра майка , и че не мога да разпределя вниманието и грижите за децата си друго не постигнах ... И така , живота си тече , аз се измъчвам , по едно време се усетих ,че нещо съвсем издавам багажа ...Мъката по голямото м и дете и нейното състояние , бяха ежедневие .... И един ден , точно , на рожденния ми ден , се случи нещо , което преобърна представите ми ....Специалната ми дъщеричка , която е с аутизъм , има навика ,всичко да минава през устата и в смисъл , разчита много на сетивата си , за да придобие представа за някой предмет ... Тогава , по някакъв , начин е погълнала 1 метално топче ... и когато , разбрах за това , беше много сериозно , почти нмаше никакъв въздух , увисна в ръцете ми , като ме гледаше в очите , опитах се да окажа първа помощ , но не се получаваше , започнаха да се пукат капилярите на очичките и , отпусна се съвсем .....Много ми е мъчно, като се сетя ... нямаше време за бърза помощ.. Тогава за един момент , просто в главата ми изкочи една мисъл проста , кратка " Благодаря " Започнах да Благодаря ,от цялото си сърце и душа на Бога , че детето ми е живо и здраво , че е живо и здраво ...... Незнам , наистина незнам , откъде ми дойде тази увереност , няма да изпадам в подробности , само ви казвам , че направих манипулация на детето ,от която ми настръхва косата , дори като гледам по филмите , но аз я направих нейната майка , с голи ръце и една " Благодарност " , бях абсолютно благодарна , дори дни наред не ме напусна ,това силно чувство ... Дъщеря ми , много бързо се възтанови , от инцидента , а за мен нямаше ,значение дали е с аутизъм или не , аз бях Благодарна , че е жива и здрава и , че е до нас ...
После , леко полеко , нещата възвърнаха своя ход, и аз спрях да бъда Благодарна .. Просто , немога да почувствам истинска Благодарност , която изпитах в онзи момент , опитвам се да Благодаря ,за всичко , но ми се струва , някак фалшиво , само на думи ... Някак немога , да намеря това истинското Благодаря , което идва отвътре , мисля , че като те насметат проблемите и Благодарността остава малко назад ....

А как човек може да достигне до просветление и освобождение без да се роди?

Съгласна съм ! Майката е готова , да имат и социален асистент , който да е непрекъснато край детето , докато е в градината , стига да му се предостави , този изключително голям шанс ,на него детето с диагнозата ,да влезе в детската градина със сестричката си....

Pavli82 , аз имам дете с аутизъм ,и да ти кажа честно незнам , каква карма съм си избрала , но да отглеждаш такова дете в нашата държава е ....., не искам да натоварвам темата с подробности , само ще кажа , че е много , много трудно ..Но има нещо вярно в думите ти , откакто се грижа за дъщеря си , вече 6 години се научих , на толкова много неща , които не съм могла да правя преди ...Търпението и постоянството никога не са били , част от живота ми , а сега трябва да са ежедневие ...не мислех , че човек може да промени характера си , но при мен става , макар че имам още много , много неща да уча

В Чехия са го измислили добре. След като са установили, че най-добре за децата с такива проблеми е да посещават не специални, а масовите училища. Държавата отпуска големи средства на училищата, които приемат тези деца, което, от своя страна, им дава възможност да им осигурят и по-специални грижи. Това сподели с мен моя близка, чийто внук е дете с увреждания, е получил шанса да учи в елитно училище и да не се чувства толкова различен от другите деца.

Здравейте !!! Отскоро , ме завладя мисълта за Благодарността , и искам да ви споделя и да ви попитам нещо ... Успявате ли да сте истински Благодарни ??? Аз не , за съжаление ,толкова много искам да съм Благодарна , за всичко ,което имам в живота си , но винаги се намира някакво червейче , което ми казва е какво да си му благодарна на това .... Само да ви кажа , че съм майка на три деца , едно от които е специално , с аутизъм е ... Е , много пъти търих хубавото ,в това , да се грижа за такова дете , но освен , че се обвиявах всеки ден , че не съм добра майка , и че не мога да разпределя вниманието и грижите за децата си друго не постигнах ... И така , живота си тече , аз се измъчвам , по едно време се усетих ,че нещо съвсем издавам багажа ...Мъката по голямото м и дете и нейното състояние , бяха ежедневие .... И един ден , точно , на рожденния ми ден , се случи нещо , което преобърна представите ми ....Специалната ми дъщеричка , която е с аутизъм , има навика ,всичко да минава през устата и в смисъл , разчита много на сетивата си , за да придобие представа за някой предмет ... Тогава , по някакъв , начин е погълнала 1 метално топче ... и когато , разбрах за това , беше много сериозно , почти нмаше никакъв въздух , увисна в ръцете ми , като ме гледаше в очите , опитах се да окажа първа помощ , но не се получаваше , започнаха да се пукат капилярите на очичките и , отпусна се съвсем .....Много ми е мъчно, като се сетя ... нямаше време за бърза помощ.. Тогава за един момент , просто в главата ми изкочи една мисъл проста , кратка " Благодаря " Започнах да Благодаря ,от цялото си сърце и душа на Бога , че детето ми е живо и здраво , че е живо и здраво ...... Незнам , наистина незнам , откъде ми дойде тази увереност , няма да изпадам в подробности , само ви казвам , че направих манипулация на детето ,от която ми настръхва косата , дори като гледам по филмите , но аз я направих нейната майка , с голи ръце и една " Благодарност " , бях абсолютно благодарна , дори дни наред не ме напусна ,това силно чувство ... Дъщеря ми , много бързо се възтанови , от инцидента , а за мен нямаше ,значение дали е с аутизъм или не , аз бях Благодарна , че е жива и здрава и , че е до нас ...
После , леко полеко , нещата възвърнаха своя ход, и аз спрях да бъда Благодарна .. Просто , немога да почувствам истинска Благодарност , която изпитах в онзи момент , опитвам се да Благодаря ,за всичко , но ми се струва , някак фалшиво , само на думи ... Някак немога , да намеря това истинското Благодаря , което идва отвътре , мисля , че като те насметат проблемите и Благодарността остава малко назад ....

Здравейте !!! Отскоро , ме завладя мисълта за Благодарността , и искам да ви споделя и да ви попитам нещо ... Успявате ли да сте истински Благодарни ??? Аз не , за съжаление ,толкова много искам да съм Благодарна , за всичко ,което имам в живота си , но винаги се намира някакво червейче , което ми казва е какво да си му благодарна на това .... Само да ви кажа , че съм майка на три деца , едно от които е специално , с аутизъм е ... Е , много пъти търих хубавото ,в това , да се грижа за такова дете , но освен , че се обвиявах всеки ден , че не съм добра майка , и че не мога да разпределя вниманието и грижите за децата си друго не постигнах ... И така , живота си тече , аз се измъчвам , по едно време се усетих ,че нещо съвсем издавам багажа ...Мъката по голямото м и дете и нейното състояние , бяха ежедневие .... И един ден , точно , на рожденния ми ден , се случи нещо , което преобърна представите ми ....Специалната ми дъщеричка , която е с аутизъм , има навика ,всичко да минава през устата и в смисъл , разчита много на сетивата си , за да придобие представа за някой предмет ... Тогава , по някакъв , начин е погълнала 1 метално топче ... и когато , разбрах за това , беше много сериозно , почти нмаше никакъв въздух , увисна в ръцете ми , като ме гледаше в очите , опитах се да окажа първа помощ , но не се получаваше , започнаха да се пукат капилярите на очичките и , отпусна се съвсем .....Много ми е мъчно, като се сетя ... нямаше време за бърза помощ.. Тогава за един момент , просто в главата ми изкочи една мисъл проста , кратка " Благодаря " Започнах да Благодаря ,от цялото си сърце и душа на Бога , че детето ми е живо и здраво , че е живо и здраво ...... Незнам , наистина незнам , откъде ми дойде тази увереност , няма да изпадам в подробности , само ви казвам , че направих манипулация на детето ,от която ми настръхва косата , дори като гледам по филмите , но аз я направих нейната майка , с голи ръце и една " Благодарност " , бях абсолютно благодарна , дори дни наред не ме напусна ,това силно чувство ... Дъщеря ми , много бързо се възтанови , от инцидента , а за мен нямаше ,значение дали е с аутизъм или не , аз бях Благодарна , че е жива и здрава и , че е до нас ...
После , леко полеко , нещата възвърнаха своя ход, и аз спрях да бъда Благодарна .. Просто , немога да почувствам истинска Благодарност , която изпитах в онзи момент , опитвам се да Благодаря ,за всичко , но ми се струва , някак фалшиво , само на думи ... Някак немога , да намеря това истинското Благодаря , което идва отвътре , мисля , че като те насметат проблемите и Благодарността остава малко назад ....

Pavli82 , аз имам дете с аутизъм ,и да ти кажа честно незнам , каква карма съм си избрала , но да отглеждаш такова дете в нашата държава е ....., не искам да натоварвам темата с подробности , само ще кажа , че е много , много трудно ..Но има нещо вярно в думите ти , откакто се грижа за дъщеря си , вече 6 години се научих , на толкова много неща , които не съм могла да правя преди ...Търпението и постоянството никога не са били , част от живота ми , а сега трябва да са ежедневие ...не мислех , че човек може да промени характера си , но при мен става , макар че имам още много , много неща да уча

Здравейте ! Преди няколко дни попаднах на темата , с интерес я прочетох Аз съм майка на дете с аутизъм ... момиченце на 6 години . Искам да ви кажа , че аутизма няма стадии , човека с аутизъм , може да бъде много неща Може да говори - може и да не говори , може да е интегриран в обществото - може и да не е .... Толкова много аутисти и симптоми има , че наистина думата "аутистичен спектър " е най подходяща . Незная , каква е причината детето ми да е с аутизъм , опитвам се да я разбера , според мен не е генетична , след нея имам още две деца , при които всичко е наред ... Може да е кармична , или незнам.....но все повече нещо ме кара да търся други алтернативни начини за да излекувам детето си . Тук в БГ ти казват диагнозата и клатят глава съжалително , и ти казват в прав текст , че от това дете човек няма да стане и че цял живот , ще трябва да се жертвам и да я гледам , да се подготвите и т, н Всяка вечер със свои думи се моля на Бог , но , ако ми кажете някоя специална оздравителна молитва от Учителя , ще съм ви много Благодарна )Ако има нещо , което искате да знаете за децата с аутизъм , ще ви отговоря при моето детенце как е