Велина Василева

Умът е метал, позлатен отгоре, а сърцето е чисто злато. Недейте създава борби вътре в сърцето, защото чрез борбите, в него се хаби златото, което е самата му същина. Пазете и ума. Пазете да не внасяте в ума си противоречиви мисли, които разяждат позлатата му. Умът е суров. В него няма благородство. Той отива до жестокост. Ала сърцето крие в себе си богатства и всички блага на живота. Истинска Култура създава само сърцето. Само който има сърце, той живее. Само който е очистил калта, която покрива сърцето, може да види златото, най-ценното, що го създава. Дайте място на сърцето да се прояви, защото то създава истинските блага на Живота, защото то създава Истинската Култура на човечност и братство.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Умът е метал, позлатен отгоре, а сърцето е чисто злато. Вярно е, покрито е то с малко кал, която остава от проявата на чувствата и желанията на човека [които има съзнанието на личност, защото личността проявява егоизъм], ала сърцето е чисто злато. Недейте го търка много, защото златото не се нуждае от търкане. Поизмийте малко калта, която се е наслоила отгоре му, но недейте го търка, да не се изтърка златото, от което е образувано то. Недейте създава борби вътре в сърцето, защото чрез борбите в него се хаби златото, което е самата му същина.
Пазете и ума. Не търкайте и него, за да не изтриете малката позлата, която покрива метала, който го образува. Пазете да не внасяте в ума си противоречиви мисли, които разяждат позлатата му. Умът е суров. В него няма благородство. Той отива до жестокост. Ала сърцето крие в себе си богатства и всички блага на живота. Истинска култура създава само сърцето. То създава поезията, музиката, художествеността. То ражда всички импулси към знание, съвършенство и добро. То ражда всички добрини в живота между хората. Сърцето е, което поддържа живата връзка с Бога, с Всеблагия. В него се откърмва вярата в Живота, в него се таят силите за всеки успех. Затова е казано: "Сине мой, дай си сърцето". Не е казано: Дай си ума. В сърцето се крият всичките ценности на Живота – топлината и влагата, които възрастват всичко. В сърцето се ражда красотата; там живее Любовта и се проявява обичта. В сърцето си дават среща Силите на безпределно Великото, безпределно голямото и силите на безпределно малкото. Те се стремят едни към други. Така се заключва Вечният Кръг на Любовта и обичта. От Бога излиза Любовта, минава през човешкото сърце, проявява се и се връща като обич. Защото само Бог люби, а човек може да обича... Само който има сърце, той живее. Само който е очистил калта, която покрива сърцето, може да види златото, най-ценното, що го създава. Дайте място на сърцето да се прояви, защото то създава истинските блага на Живота, защото то създава Истинската Култура на човечност и братство.“
Из: „СЪРЦЕТО - ОТ УЧИТЕЛЯ“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Разумният свят е извън времето и пространството.“
 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Когато човек работи съзнателно, върху себе си, едновременно с това, той работи и за другите. Всички хора, на Земята, представят Колективно Същество. Следователно, когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от Разумни Същества, които са завършили своето развитие [което означава, че Разумните Същества, в известен смисъл, живеят извън ограниченията на времето и пространството; т.е. Разумните Същества живеят в Душите си; те са преодолели ограниченото съзнание на земната си личност, която е във форма на мъж, или на жена]. Те образуват един човек, едно колективно същество, с високо съзнание. Името на това същество е написано на Небето. Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно съставяли едно Цяло. И тъй, на Небето не може да се напише името само на един човек. Зад него непременно трябва да седят много още Разумни Същества, с които той да съставя едно Цяло. [Разумните Същества живеят в Божествените си Души си; т.е. извън времето и пространството, а Душите са части на Общата Мирова Душа]
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Някой казва: Аз съм учен човек. Учен човек е онзи, който като влезе в своята лаборатория, може да превърне неблагородните метали [има се предвид ума] в благородни. Ученият може да превръща въглена в диамант. [Низшата астрална душа; т.е. личността е въглен, а Висшата Божествена Душа е диамант]. Когато старият човек  дойде при учения ["стар човек" е всяка личност, от съвременната Култура на скръбта], той ще го тури в една от своите реторти и след известно време ще го извади, но вече подмладен – млад, красив момък. Да пробуди съзнанието на човека, това може да направи само истински ученият. Съвременните учени, свещеници и проповедници като видят някой стар човек, започват да му четат молитви, да му говорят за онзи свят, че като отиде там ще възкръсне. Питам: кой от тия учени е бил при Господа, да знае как и кога възкресява хората? Казано ли е, кой именно ще възкръсне? Казано е например в Писанието, че имената ви ще бъдат записани на Небето. Обаче вие знаете ли точно дали вашите имена ще бъдат написани? Вие предполагате само, казвате, че е писано така, но това още не подразбира, че и вашите имена, на Иван, на Стоян например, ще бъдат написани. Когато се казва, че имената ви ще бъдат написани на Небето, това означава едно име само, защото всички хора на земята представят колективно същество. Следователно когато се казва, че името на някой човек е написано на Небето, този човек представя сбор от Разумни Същества, които са завършили своето развитие. Те образуват Един Човек; едно колективно Същество, с високо съзнание. Името на това Същество е написано на Небето. Казват за Христос, че около Него имало 144 000 души, които заедно [с Христос] съставяли Едно Цяло.
И тъй на Небето не може да се напише името само на един човек. Зад него непременно трябва да седят много още разумни същества, с които той да съставя едно Цяло. Ако някой мисли, че името му е написано на Небето, нека каже кои са неговите приятели там. Ако някой твърди, че познава света, нека каже отде е черпил това знание. Преди всичко знанието не е измислено от човека. Всички научни теории са съществували преди хиляди години, което показва, че хиляди умове преди нас са мислили в същото направление и по същите въпроси. Когато Бог създал света, Той имал своя теория, която впоследствие мнозина учени искали да открият. Който е мислил по въпроса за създаването на света, той все имал някаква теория, по-близо или по-далеч от Истината. Всеки казва: Дойде ми една нова мисъл в ума, ще създам една теория. Казвам: добро е всичко това, човек все трябва да мисли, но истинско знание е това, което дава сила, мощ на човека. Истински учен е този, който може да се бори с мъчнотиите в живота и да ги преодолява.
Докато човек живее на Земята, той е изложен на ред опасности, спънки и мъчнотии, които трябва да преодолява. В миналото си вие сте били заобиколени с ненапреднали същества, на които съзнателно, или несъзнателно, тайно или явно, сте попречили да се проявят, да правят пакости, вследствие на което днес те се опълчват против вас, искат да ви спънат. С тези същества, вие не трябва да се разправяте с насилие, но с Любов. Всички тия ваши познати хлопат на вратите ви, искат работа и вие трябва да им дадете такава.
Казвате: С кого първо да се разправим – със себе си, или с тях? Като се разправяте със себе си, вие едновременно се разправяте и с тях.
Когато човек работи съзнателно върху себе си, едновременно с това, той работи и за другите.
За тази цел, той трябва да бъде оставен на себе си като някое цвете в пустинята, изложено на ветровете да го брулят. Докато растението не се изложи на ветрове да го брулят, то не може да уякне. Ако оставите едно цвете в цветарник на мека, приятна топлина и го поливате редовно, то израства, но става крехко, нежно, не може да издържи и на най-малкия вятър. Същото става и с хората. Ако някое дете расте под големите грижи на родителите си, то става нежно и не може да издържа на мъчнотиите в живота. В този смисъл като наблюдавам методите, които Невидимият свят прилага към хората, намирам, че те са много разумни. Тези методи са различни; за всеки човек употребяват специален метод.“
Из: „Което оправя“
 

Тук не може да става въпрос за жертва. Човек жертва низшето, когато иска да придобие Висшето. Тогава само се говори за някаква "жертва", в езотеричното християнство.

Милосърдието, проявено към другите, принципно, не може да бъде жертва (при условие, че човек не е себичен. А пък ако е себичен, това значи, че той, все още, не е свободен; ерго – той не може да бъде милосърден, защото е задължен да действа, в контекста на някаква лична корист,  независимо от това, какво мисли, или не мисли, по този въпрос. Защото несвободният човек, е ограничен в мисленето си и поради тази причина, твърде много се заблуждава).

Но на въпроса ти, бих отговорила, така:  дали една Майка, на която малкото детенце е паднало в кладенец (или се дави в житейското море) – при все че знае, че никакъв писан Закон не я задължава, със заповед, да прави (или да не прави, в тази връзка), нещо;  дали – Тя, когато бърза да се притече на помощ на бедното страдащо същество, мисли за някаква "своя" радост, или за някакво "свое" страдание; т.е. дали тя мисли, за нещо добро, или за нещо зло, досежно самата себе си?   Уверявам те, че в този момент – у никоя Майка – няма никакво мислене, за самата нея, а тя напълно е забравила за себе си. Майката бърза, водена единствено от Духа, който е над доброто и над злото. Този Дух е Божествената Любов, която ражда Живота.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Скръбта и радостта са състояния, през които минават всички хора. На тях се дължи промяната, в отношенията им към Бога и към ближните им. Мислите и чувствата помагат на човека да се освободи от скърбите. Как ще помогнете на скръбния? Достатъчно е да го стиснете за врата, за да се освободи той от скръбта си. Той мисли, че скръбта му е голяма, но като го стиснете за врата, вижда, че може да се задуши. При това положение, малката скръб отстъпва пред голямата.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Мислите и чувствата помагат на човека да се освободи от скърбите.
Как ще помогнете на скръбния? Достатъчно е да го стиснете за врата, за да се освободи той от скръбта си. Той мисли, че скръбта му е голяма, но като го стиснете за врата, вижда, че може да се задуши. При това положение, малката скръб отстъпва пред голямата.
Ако някой е радостен, по същия начин можете да отнемете радостта му. Щом го стиснете за врата му, той вижда, че животът му се свършва и радостта веднага го напуща.
Значи, една и съща причина – стискането, произвежда два различни резултата: скръбта превръща в радост, а радостта в скръб.
Скръбта и радостта са състояния, през които минават всички хора. На тях се дължи промяната, в отношенията им към Бога и към ближните им.
Човек става радостен и весел от сън, но до вечерта все ще се намери някой, който да стисне ума или сърцето му, да му причини някаква болка.
Достатъчно е да срещнете една ваша другарка, която да ви покаже един, два, три или повече пръста. Ако ви покаже един или два пръста, това показва, че сте пропаднали на изпита. Вие ставате скръбна и недоволна. Ако ви покаже три, четири, пет или шест пръста, това показва, че сте издържали изпита и сте минали в по-горен клас. Колкото по-висока е бележката, толкова по-голяма е радостта ви.

Показването на пръстите не е нищо друго, освен мълчалив разговор между хората. Който разбира този език, може да се радва, или да скърби. Който не го разбира, може да вижда пръстите, без да прави някаква връзка.
Докато е жив, човек ще вижда един или няколко пръсти, които ще му показват как е издържал изпитите си.
Кой човек наричаме млад? Докато Сатурн не се е проявил в човека, докато е весел, той е млад.

Щом Сатурн се прояви в него, той е стар.

– Доколко години човек е млад? – И стогодишен да е, щом е весел, разположен, той е млад. Който пада духом, не е млад.
В този смисъл, всеки сам може да си отговори, млад ли е, или стар.
Ако раните ви заздравяват лесно [т.е. ако бързо възвръщате равновесието си, защото лесно прощавате], това показва, че мислите и чувствата ви са добри. При това положение, вие минавате за млад човек.
Онзи, на когото раните не заздравяват лесно [т.е. онзи, който е злопаметен], е стар. Лекарите ще кажат, че причината на това е нечистата кръв.
Ние вадим друго заключение, а именно: старият има нечиста кръв. На младия кръвта е всякога чиста.

Тъй щото, ще знаете, че старостта не е нито във външния израз на човека, нито в годините, но в нечистата кръв.
Стар човек е онзи, който се спъва от злото.
Който не се спъва от злото, е млад.

Младият е добър, старият – лош; младият е силен, старият – слаб.
Хората трябва да се откажат от външното гледане на нещата.
Някой, например, минава за религиозен, защото се моли по няколко пъти на ден. Това е външно, механическо отношение към Бога. Това е външна връзка. Така се връзват хората с въжета, когато минават през опасна планинска местност.
В Духовния свят, въжета не съществуват.

Там не можете да обсебите никого.

Там не се допущат никакви престъпления, никакви обиди.

Как ще обидят някого, когато в речника им не съществуват обидни думи?
Докато сте на Земята, ще се обиждате, защото речниците на хората са пълни с обидни и горчиви думи.
Обаче, щом влезете в Духовния свят, между ангелите, трябва да се откажете от стария си живот.
За да се приготвите за ангелския свят, трябва още на Земята да възприемете идеята, че Бог живее във вас и вие живеете в Бога.
Не приемете ли тази Идея, и млади, и стари ще се вкисвате.
За да не изпадате в това положение, от всички се изисква правилна обхода към Първата Причина, към ближния и към себе си.
Така ще дойдете до онова вътрешно разбиране на Живота, което представя идеал на човешката Душа.“
Из: „Преводи в природата“

 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Днес хората не познават Душата. Те не съзнават себе си като Души, а като личности. Те познават и личностите на другите, а не Душите им, които са истинските им ближни. Личността, това е физическия човек, а не истинското себе – Душата.  Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни Души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни Души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Сама по себе си, всяка Душа е една малка Вселена, която се движи по свой път, в голямата Вселена. Само Души, които любят и които светят, могат да помагат на другите Души.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Днес хората не познават Душата. Те не съзнават себе си като Души, а като личности. Личността, това е физическия човек, а не истинското себе – Душата. Те познават и личностите на другите, а не Душите им, които са истинските им ближни.
Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни Души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни Души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.
Защото при сегашното развитие на човека, няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините.
Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките Души. Защото всяка Душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.
В света има разумни Души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите Учители, на тях помагат и всички любещи и светещи Души [от Невидимия Свят], които работят в света.
Защото само Души, които любят и които светят, могат да помагат на другите Души.  
Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото Съзнание е пробудено. Ето защо, те не искат да напуснат Земята.
Те казват: „Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее“.
За човешката Душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна, благодарение на своята връзка с другите Души [от Невидимия Свят], които са истинските ѝ ближни. И колкото по-голям е броят на Душите [от Невидимия Свят, съставляващи Звездата на човека], с които човешката Душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима.
Успехът на Душата зависи от броя на Душите [от Невидимия Свят], с които тя е свързана. Съзнанието на ония Души [от Невидимия Свят], които взимат участие в земния живот на една Душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ѝ помагат безкористно и самоотвержено.
Ето защо, изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на Земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с Душите на другите хора [от Невидимия Свят; т.е. със своята Звезда]. Там е ключът на успеха.
Дори една Душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота. А когато много Души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.
Пътят на всяка Душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една Душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над Душите и направлява тяхното движение, в необятната Вселена.
Сама по себе си, всяка Душа е една малка Вселена, която се движи по свой път, в голямата Вселена. Но едно велико свойство на Душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става необятна, като Вселената.“
Из: „Душа“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек. Всеки човек си има по една Звезда. Тя е Божествена, разумна Звезда, която носи Новото Учение и всички Божии блага. Тя е Звезда, с която идват Божиите ангели. Туй, което радва човека, е неговата Звезда. Звездите са, които внасят в нас Новите Идеи. Тази Звезда е съкровището на вашия живот; тази Звезда е смисълът на вашия ум; тази Звезда е смисълът на вашето сърце. И тъй, всички добри хора се отличават по това, че имат Звезди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение. За да се прояви човешката Душа, се изисква време, за да се създадат съответни органи, в човека.
Тази материя, която сега има човекът, трябва да се преорганизира. Само така можем да разберем величието на Божествения свят.
Разумните [т.е. овладелите егоизма си] Същества, не се раждат тук на Земята. Те се раждат някъде далече.
Някои питат: Къде се раждат тогава? – Те се раждат в друг един Свят, за който хората [личности] – даже и понятие нямат.
[Учителя: „Всякога, когато се ражда един велик човек, на Небето се появява една светла Звезда. Аз искам всички вие да видите тази Звезда. Звездата, която се появи за Христос, да се яви и за вас! Тя е Божествена, разумна Звезда, която носи Новото Учение и всички Божии блага. Тя е звезда, с която идват Божиите ангели. Тя е звезда, с която Божият Дух раздава всички дарби и способности, от които, както вие, така и всички останали хора се нуждаят. И за в бъдеще, ние имаме нужда да заработи в нас Великият Свят Божи Дух, Който разбира всички закони, които Бог е поставил. Тогава всичко ще върви в ред и порядък. Само така ще може във вас да се внесе Новото и да почувствате всички едно вътрешно съвземане и преминаване от временния живот на смъртта, към Вечния Живот на безсмъртието." – тук ]
В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек.

[Душата е разумният човек, защото тя се е отворила към Великото Цяло и живее, като се обменя с Него.  Личността, която обсебва нещата, е неразумният човек. "Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от Светлина, а Разумността е Светлина, сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение, от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици. " тук –  http://petardanov.com/index.php/topic/23165-12-егоизмът-като-причина-за-усилените-времена/ ]
Сега, мене ме интересува това, че всеки човек си има по една Звезда [с която идват Божиите ангели]. Туй, което радва човека, е неговата Звезда [т.е. на Звездата си, се радва само свободната Душа, а не личността, която е оплетена в гъстата материя].
И когато ще се роди някое дете, майката трябва да знае, дали роденото дете ще бъде добро и гениално, по неговата Звезда. Звездата трябва да предсказва неговото раждане. Ако се яви Звездата, това е отлично явление; ако пък не се яви, това дете ще бъде един автомат, едно същество, без Душа.

И тъй, всички добри хора се отличават по това, че имат Звезди.
Първото нещо за един ясновидец, за един човек, у когото е развито шестото чувство е това: той трябва да вижда Звездите на всички хора, били те по-малки, или по-големи. Някой път тези Звезди седят над главите на хората, някой път пред челата, а някога тия Звезди са големи като слънца.
Сега казвам: Звездите са, които внасят в нас Новите Идеи. Когато една Звезда блесне в човешкия ум, човек веднага се изпълва с едно въодушевление. Когато една Звезда блесне в човешкото сърце, той се изпълва с друго въодушевление. Звездите са едни от най-добрите признаци.

Аз говоря за разумните хора, за разумния живот. Всеки един човек, като влезе в Разумния Свят, по светлината му се познава, откъде идва и какъв живот живее. Добрият живот е изразен в него; лошият живот – също. Светлината на вашия живот се обуславя от интензивността на вашите мисли. Всеки човек в света се познава по Светлината на неговия живот. Светлината в разумния Божествен свят, се различава по своята интензивност.
Когато вие отидете в Духовния свят, тази Светлина ще ви посрещне. Светлината, това е вашето богатство. Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависели и ще зависят от светлината на вашата Звезда.
Тази Звезда е съкровището на вашия живот; тази Звезда е смисълът на вашия ум; тази Звезда е смисълът на вашето сърце.

Когато тази Жива Звезда, тази Жива Светлина обсеби една Душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В Душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен.“
Из: „Видяхме звездата“
http://petardanov.com/index.php/topic/1010-1925-02-08-видѣхме-звѣздата-видяхме-звездата/
 
 
Модераторска бележк: Авторът на мнението носи лична отговорност за точността на цитатите и за евентуалните парафрази на пасажи от Словото. 

Тук не може да става въпрос за жертва. Човек жертва низшето, когато иска да придобие Висшето. Тогава само се говори за някаква "жертва", в езотеричното християнство.

Милосърдието, проявено към другите, принципно, не може да бъде жертва (при условие, че човек не е себичен. А пък ако е себичен, това значи, че той, все още, не е свободен; ерго – той не може да бъде милосърден, защото е задължен да действа, в контекста на някаква лична корист,  независимо от това, какво мисли, или не мисли, по този въпрос. Защото несвободният човек, е ограничен в мисленето си и поради тази причина, твърде много се заблуждава).

Но на въпроса ти, бих отговорила, така:  дали една Майка, на която малкото детенце е паднало в кладенец (или се дави в житейското море) – при все че знае, че никакъв писан Закон не я задължава, със заповед, да прави (или да не прави, в тази връзка), нещо;  дали – Тя, когато бърза да се притече на помощ на бедното страдащо същество, мисли за някаква "своя" радост, или за някакво "свое" страдание; т.е. дали тя мисли, за нещо добро, или за нещо зло, досежно самата себе си?   Уверявам те, че в този момент – у никоя Майка – няма никакво мислене, за самата нея, а тя напълно е забравила за себе си. Майката бърза, водена единствено от Духа, който е над доброто и над злото. Този Дух е Божествената Любов, която ражда Живота.

Тук не може да става въпрос за жертва. Човек жертва низшето, когато иска да придобие Висшето. Тогава само се говори за някаква "жертва", в езотеричното християнство.

Милосърдието, проявено към другите, принципно, не може да бъде жертва (при условие, че човек не е себичен. А пък ако е себичен, това значи, че той, все още, не е свободен; ерго – той не може да бъде милосърден, защото е задължен да действа, в контекста на някаква лична корист,  независимо от това, какво мисли, или не мисли, по този въпрос. Защото несвободният човек, е ограничен в мисленето си и поради тази причина, твърде много се заблуждава).

Но на въпроса ти, бих отговорила, така:  дали една Майка, на която малкото детенце е паднало в кладенец (или се дави в житейското море) – при все че знае, че никакъв писан Закон не я задължава, със заповед, да прави (или да не прави, в тази връзка), нещо;  дали – Тя, когато бърза да се притече на помощ на бедното страдащо същество, мисли за някаква "своя" радост, или за някакво "свое" страдание; т.е. дали тя мисли, за нещо добро, или за нещо зло, досежно самата себе си?   Уверявам те, че в този момент – у никоя Майка – няма никакво мислене, за самата нея, а тя напълно е забравила за себе си. Майката бърза, водена единствено от Духа, който е над доброто и над злото. Този Дух е Божествената Любов, която ражда Живота.

Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Законът за Любовта е закон за примирението между доброто и злото в света, за примирението между страданията и радостите. Любовта е закон, за да разбереш страданията и радостите на физическото поле. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Те са най-съкровени състояния на човешката Душа.
Любовта не е способност, но е най-разумен свят, където човек се учи да пъпли. И понеже лази с ръце, по Земята, каля се. Нашият ум и той пъпли в материята, и се каля.“ Из: „Закони“  ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Докато дойде Новият Човек във вас [т.е. докато се роди „Аз-ът“, в Душата ви], неизбежно ще минавате през мъчнотии и страдания; ще губите равновесието си и пак ще го възстановявате. [Новият Човек е човекът на Любовта, който примирява всички противоречия; т.е. всички полярни противоположности, защото Законът за Любовта е закон за примирението между доброто и злото в света, за примирението между страданията и радостите.] Старото е в стомаха [символично "в стомаха", означава – в личността; в нисшето его], а новото – в главата [т.е. в Божествената Душа; във Висшето човешко съзнание]. Има и трето нещо, което Бог е вложил в човека – Духа Си. Чрез Него, човек познава Бога. Духът ОБЕДИНЯВА двете начала, в човека – низшето [т.е. личността – мъж, или жена] и Висшето [т.е. Божествената Душа], за да се роди, от тях Новият Човек [в точката на равновесие, между двете начала – добро и зло, или – Висше и низше човешко естество].~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Любовта, която Бог е вложил във вас, е Новото, в човека. [Любовта е този Нов Дух, който е над доброто и над злото и затова ги примирява.] Старото е в стомаха [т.е. в личността; в нисшето его – е злото, което е старото], а Новото – в главата [т.е. в Божествената Душа; във Висшето съзнание – е доброто]. Има и трето нещо, което Бог е вложил в човека – Духа Си [Който е над доброто и над злото]. Чрез Него, човек познава Бога. Духът ОБЕДИНЯВА двете начала в човека – низшето [т.е. личността – мъж, или жена: злото] и Висшето [т.е. Божествената Душа: доброто], за да се роди, от тях Новият Човек [в точката на равновесие, между двете начала]. Той се отличава по това, че не боледува и не страда, като стария човек. Докато дойде Новият Човек във вас, неизбежно ще минавате през мъчнотии и страдания; ще губите равновесието си и пак ще го възстановявате. В края на краищата, ще се свържете с Колективното Съзнание, т. е. с Божественото съзнание и ще придобиете Вътрешен Мир и Свобода. Това значи, да се свържеш с всички разумни същества, с всички светии и добри хора [в Единното Съзнание на Великото Цяло, или – в Христовото Съзнание]. Ако мислиш, че можеш сам да се справиш с мъчнотиите и противоречията в живота, ти се лъжеш. Без тил [т.е. без тила, на всички разумни същества, които те учат], нищо не можеш да постигнеш. Влизаш в Университета [на Великото Цяло] да учиш, но в лицето на своите професори, ти виждаш онези учени на миналото, които са пробили пътя към науката. Те са тил на самите професори [т.е. на Невидимите Възвишени Същества, които те учат, по вътрешен път. Истинският Човек, или – роденият в Душата – "Аз", също е невидим]. Има нещо Велико, Мощно в света, което изгрява в човешката Душа и ѝ дава подтик да се развива. Това е изгряващото Слънце на Живота [т.е. това е Истинският Човек, Който е роденият в Душата – "Аз". "Аз-ът" е Новият Човек на хармоничния Живот, в Културата на Любовта]. Из: „Красивите линии в Природата – 1933 г“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Какво трябва да разбирате под думата „Аз“?
Когато кажете: „Аз мога да направя това“, всякога трябва да разбирате под „Аз“– Божественото. Защото, ако не разбирате под тази дума Божественото, ще имате всякога неуспех.
Когато разбирате Божественото [т.е. Великото Цяло], тогаз зад тебе стои То и ти ще имаш сила."
Из: "Вътрешно единство" ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: "Единство се иска от човека: единство между животинското, човешкото и Божественото начало. Човек се стреми, именно към това: да подчини животинското на човешкото, а човешкото – на Божественото. Постигне ли това, той ще разбере Божиите пътища." Из: "Степени на съзнанието" 

Когато човек почне да мисли за Първия Лъч на Любовта, тогава се пробужда. Любовта е пробуждане на съзнанието. Любовта е естественият стремеж на човешката Душа. Щом Любовта не дойде в човека – и Душата му не присъства, в него.  Душата, сама по себе си, не може да се издигне, ако не роди „АЗ-а“. „Аз-ът“ е Истинският Човек. Той е роден от Душата и живее в Душата. Всички хора трябва да заченат и да родят „Аз-а“, в себе си, който е Истинският Човек. Когато се роди „Азът“, във всички хора, т.е. когато се пробуди тяхното съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света и днешната Култура на скръбта, ще се превърне в Култура на Любовта. Но всички трябва да се проявим. Проявлението е в това – да изразим Божията Любов. Някой казва: “Аз нямам Любов.” Във всеки човек има един кран за Любовта. Пусни този кран и кажи: “Отсега нататък, ще почна да проявявам Любовта.”
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Човек има две естества [низше, човешко и Висше, Божествено; които са двата полюса на съзнанието му]. В свещените книги е казано, че човек е създаден от земя, от пръст. Това е едното естество на човека [единият полюс – това е личността; низшето его, във форма на мъж, или на жена]. Второто му естество е това, че Бог е вдъхнал в човека дихание и той е станал жива Душа – Духовното естество на човека [другият полюс]. Значи, едното естество на човека е от Земята [и то е низшето его – мъж, или жена; то е единият полюс на съзнанието], а второто – от Духа [и то е Божествената Душа; то е другият полюс на съзнанието]. Та, злото в света, се явява от човека, който е направен от земя [това е низшето его – мъж / жена], а доброто – от Човека, който е излязъл от Бога [това е Божествената Висша Душа]." тук
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Човешкото естество [т.е. личността] е много упорито, с крайно изопачен характер. Каквото и да направиш, човешкото всякога вижда опаката страна на нещата. То не е дявол, но е родено от дявола. Ако мислиш, че можеш да го обърнеш към Бога, лъжеш се. Достатъчно е само да го укротиш, да го смириш, да млъкне. Низшето човешко естество [т.е. личността, или егото – във форма на мъж, или на жена], е от дяволски произход.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Светът, създаден от Бога, е добър. В този свят работят Божиите закони. Те работят и в човека; в неговото Божествено естество [в Божествената Душа]. Ако бях художник, щях да нарисувам образа на Божественото в човека. Същевременно щях да нарисувам образа и на човешкото естество, което е много упорито, с крайно изопачен характер. Каквото и да направиш, човешкото всякога вижда опаката страна на нещата. То не е дявол, но е родено от дявола. Ако мислиш, че можеш да го обърнеш към Бога, лъжеш се. Достатъчно е само да го укротиш, да го смириш, да млъкне.

Низшето човешко естество [т.е. личността, или егото – във форма на мъж, или на жена] е от дяволски произход.

Истинският човек е в средата – [в точката на равновесие], между двете си естества." тук~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Учителя: „Ние мислим само, че сме синове Божии и се безпокоим. Ти щом се безпокоиш, ти никакъв син Божий не си.“ тук  
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
[Под понятията:] „Мъже" и "жени", подразбирайте някакви временни заблуждения [на низшето човешко естество, което всякога вижда опаката страна на нещата].

А които се сподобят с Възкресението, те нямат никакви временни заблуждения; те са синове Божии [в чиито Души се е родил Аз-ът, който е Истинският Човек, живеещ в точката на равновесието, между низшето и Висшето естество].“ тук  

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Аз-ът“ е Истинският Човек. Душата, сама по себе си, не може да се издигне, ако не роди „АЗ-а“. Всички хора трябва да заченат и да родят „Аз-а“, в Душата си, който е Истинският Човек.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Учителя: „Три неща са необходими за човека: Името Божие за човешкия Дух, Царството Божие и Неговата Правда за човешката Душа, Волята Божия за човешкия ум и за човешкото сърце [или – Волята Божия за човешката личност; т.е. за низшето его – за мъжа и за жената].
Ако ти с Духа си не можеш да служиш на Бога, в Неговото Име, ако ти с Душата си не можеш да служиш в Царството Божие и Неговата Правда, ако ти със своя ум и своето сърце [т.е. с личността си на мъж, или на жена] не можеш да изпълниш Волята Божия, в какво седи самият човек?“ тук 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Истинският човек е невидим. „Аз-ът“ е Истинският Човек. Великата Наука  може да се предава само на този [човек], в който е роден „Аз-ът“. Мъжът и жената; т.е. обикновените хора; личностите (поради естествената си склонност да обсебват нещата и хората) – не могат да разберат Великата Наука за Любовта.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

„Видях човека“ – казва някой, но това е само илюзия – [видял е само] външната форма  [т.е. егото; личността, която е само] сянка на проявлението му, а истинският човек е невидим.“ тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

„Аз-ът“ е Истинският Човек. Той е роден от Душата и живее в Душата.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

„Истинският човек е извън ума и сърцето [т.е. извън личността; извън мъжа и извън жената]. Той живее в Душата, която има правилно разбиране за Любовта.

Любовта е естественият стремеж на човешката Душа. Когато човек почне да мисли за Първия Лъч на Любовта, тогава се пробужда. Любовта е пробуждане на съзнанието. Може да ви събуди само онзи, който ви обича! Истинската проява на човека е Любовта. Приложете Любовта, за да се изявите на своя ближен! Учителя казва: „Като срещнеш един човек, не казвай, че е лош, но кажи: “Този човек не е проявен още, не е проявил Доброто, което образува Истинската му Природа.”

Всички трябва да се проявим. Проявлението е в това да изразим Божията Любов. Щом Любовта не дойде в човека, и Душата му не присъства в него.“ тук
 ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~"Човек е двояко същество: от пъпа надолу той е физически човек [символично – низше его], а оттам нагоре той е умствен човек [символично – Висша Божествена Душа]. Докато двете естества на човека [низшето его (т.е. личността на мъжа, или на жената) и Висшата Душа] са в равновесие, той е напълно нормален. Щом се наруши това равновесие, в него настава вече една аномалия. Когато някой страда от коремоболие [символично, това е някакъв проблем на полюса на низшето его] и от главоболие [символично, това е някакъв проблем на полюса на Висшата Божествена Душа], това показва, че е нарушил равновесието между умствените и физическите енергии на своя организъм [т.е. нарушено е равновесието между низшето его и Висшата Божествена Душа]. Този човек не се развива правилно. За да започне правилно да се развива, той трябва да [уравновеси двата си полюса – които са полюсите на Душата и полюса на низшето его; на личността си.]" тук ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Истинският човек е намерил пътя на своето развитие и никога не влиза в стълкновение със своя вътрешен свят. Той живее в точката на равновесие, между низшето и Висшето си естество. Затова – външните стълкновения не могат да се избегнат, но вътрешните - могат.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

„Истинският човек е намерил пътя на своето развитие и никога не влиза в стълкновение със своите чувства. Той никога не влиза в стълкновение със своя вътрешен свят. Докато влиза в стълкновение със своя вътрешен свят, човек не може да върви правилно в живота си. Той още не е намерил правия път на своето движение. Външните стълкновения не могат да се избегнат, но вътрешните - могат. Който не може да се справи със своите вътрешни стълкновения и не може да ги избегне, той е осъден на разрушаване. “ тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 „ВЕЛИКА НАУКА е потребна на хората, за да проучат живота – низшия и Висшия, т.е. човешкия и Божествения. Божествената Наука има за задача да покаже Пътя, по който може да се постигне Истинския Живот на щастие тук, на Земята, а не горе на Небето.“ тук
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~  Не могат всички да възприемат тези думи, но – на когото е дадено. Безсмъртен е този, който има в себе си поне една точка на равновесие, от която никой не може да го помести.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Учителя казва: "Още като видя човека, аз зная, гори ли в него огъня на Възкресението. Гледам, очите му заспали, а той си въобразява, че ще възкреси човека. То е все едно, умрялото магаре да помага на друго умряло магаре.

Само онзи може да възкресява мъртви, който има живот в себе си, който сам е безсмъртен.

Безсмъртен е този, който има в себе си поне една Точка на Равновесие [между низшето и Висшето си естество; т.е. между личността и Божествената си Душа], от която никой не може да го помести.

Ако всеки може да те отклони от твоя център и да ти даде друга посока на движение, ти си човек, без път и направление. Малката река всеки може да отбие от пътя ѝ, но голямата река никой не може да отбие. Малките блата всеки може да пресуши, но големия океан никой не може да пресуши. С малката река всеки може да си играе, всеки може да я отбие от пътя ѝ; дойдете ли до голямата река, като Мисисипи или Амазонка [т.е. схванат ли хората  Единството на Живота; дойдат ли, в съзнанието си до Идеята за Христос; т.е. до Идеята за принадлежност към Великото Цяло], никой не може да ги отбие от пътя им.

Следователно, когато някои питат, могат ли да устоят на условията на живота, казвам: Ако твоето верую е като малка река, всеки може да те отбие от него; ако твоето верую е голяма река, с мощна сила, никой не може да те отбие от него. „Не могат всички да възприемат тази дума, но на когото е дадено." " тук
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 „Великата Наука  може да се предава само на този, в който е роден „Азът“. Всички хора трябва да заченат и да родят „Аз-а“, в себе си, който е Истинският Човек. Когато се роди „Азът“, във всички хора, т.е., когато се пробуди тяхното съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Душата, сама по себе си, не може да се издигне, ако не роди „АЗ-а“. Това е реализиране  на БЕЗСМЪРТИЕТО.“ тук



 

Вие сте Души, а не тела. Човек  трябва  да  бъде  силен;  да издържа  скръбта.  Скръбта  гради  човека,  както  и  радостта гради.   Но   човек   трябва  да носи  съзнателно   и  скръбта,   и радостта.  Тогава те градят,  в него.  Всеки от вас трябва да работи, искрено, върху себе си и като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него. То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас.  Процесът на окултното развитие е именно в това: човешката Душа да се пробуди и да си припомни всичкото знание, което е вложено в нея. За тази цел, човек трябва да се вслушва и внимава   в    Гласа  на   Духа,    който    му   говори,  отвътре. Слушането   е   външен   процес,   а   вниманието — вътрешен процес. Тази съществена идея – да залегне, у вас, като една основа. Не залегне ли   тази   идея,  във  вас, смисълът  на  живота няма  да  бъде разбран. Щом схванете мисълта, тогава няма да ви е страх, че има ад. Не, дето е Душата, там е раят, Душата образува рая. Мястото, откъдето се оттегли Душата, се образува адът. И тъй – адът е място на бездушие, а раят е място на Душите. Един свещен импулс, трябва да имате, към Великата Истина, която ще ви направи свободни; ще ви освободи от робството, в което сте били досега, и ще ви въведе във великия Божествен свят на Любовта, Мъдростта и Истината.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Из: „Пробуждане на Човешката Душа“:
*  Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти, в  Битието.  Туй  отделяне, в ангелския свят е известно под името „Зазоряване на Живота", а в света на хората е едно дихание на Бога. Защото във всяка вдишка и издишка на Бога, се зараждат разумните Души.  И тъй, при всяка  една  Божествена  издишка,  от  Първоизточника  излиза една Душа. Тя излиза, под права линия, като един Божествен лъч, влиза в обширния Космос, или в обширната Вселена на своята еранда — или на своята работа, която има за задача да завърши. Досега човешката Душа е била като една пъпка. Едва сега  тя  започва   да се   разпуква. Това  разпукване е забележително,   като  един от най-великите моменти в този Космос, наречено  „Разцъфтяване",   или  „Пробуждане    на човешката  душа". И  всички възвишени Същества,   в Божествения свят, очакват разцъфтяването на човешката Душа. Чашката, в която ще се прояви тази Душа, ще покаже своята красота,   своята   храброст   и   Бог   ще   вложи   в   нея  Своята светлина и Своята Любов.
*  Всички вие се намирате пред една от най-великите епохи в света  —   разцъфтяването на човешката Душа.  И  всички вие трябва да знаете,  че сте Души  и  трябва да  цъфнете.  Като цъфнете, тогава ще излезе от вас онова благоухание, което ще се разнесе из целия свят. Само по този начин ще дойдат във вашата чашка онези малки буболечици и пчелички, защото ще има сокове, с които да се хранят. Щом се разцъфти човешката Душа, тогава всички ангели и служители на Бога ще дойдат. Те от милиони години, от незапомнени времена, чакат разцъфтяването на човешката Душа; на Божественото у човека, за да съберат от нея тези сокове. А с тяхното идване, те ще внесат новата култура, която ние наричаме „Култура на Божествената Любов".
*   Искам да остане у вас следната съществена мисъл: да знаете, че сте една пъпка, в която вашето съзнание трябва да бъде   тъй   силно   съсредоточено,   защото   това   е   един   от най-важните моменти в живота ви. Няма нищо по-велико от това, след като се разцъфти Душата ви, да видите Божествения свят и възможностите, които лежат скрити, в него. Това не е една илюзия;  вие ще го  опитате.  Затова казвам, че всички трябва да бъдете тъй чисти по сърце, тъй чисти по стремеж.
*  Човешката Душа е зачената в Любовта. Тя е зачената на друго място. Вие сте Души, а не тела. Вие сте Души, заченати някога в Божествения Дух, и сега ви се дава възможност да цъфнете, да се разцъфтите, да принесете плод и плодът ви да бъде  благоприятен,   пред  лицето  на Бога.    Искам тази съществена идея да залегне у вас, като една основа. Не залегне ли   тази   идея,  във   вас,   смисълът   на  живота – няма  да  бъде разбран. Каквато философия и да имате, каквато наука и да изучавате, вие няма да се доберете до онази велика истина, която търсите. Един е Пътят. Схванете ли това, няма да има у вас колебание накъде сте — наляво или надясно, нагоре или надолу.   Във   вас   ще   има   единство,   ще   знаете,   че   Бог   е навсякъде. Щом схванете мисълта, тогава няма да ви е страх, че има ад. Не, дето е Душата, там е раят, Душата образува рая. Мястото, откъдето се оттегли Душата, се образува адът. И тъй, адът е място на бездушие, а раят е място на Душите.
* При този велик ден, който иде сега, в света, вашите недъзи ще изчезнат изведнъж. Когато вие се разтворите на Божествената светлина и влезе тази Божествена топлина, всичките ви минали недъзи, всичко туй ще изчезне, и помен няма да остане от него. И тогава вие ще почувствате, в себе си, един особен аромат на цвета. И ще станете тъй силни и мощни, тъй радостни и весели, тъй млади и пъргави, както никога досега не сте били, в никое свое съществуване, в никое свое раждане и прераждане. Туй разцъфтяване ще бъде в онзи момент, когато ще скъсате всички връзки на робството, с които Душата ви е била свързана. Щом ги скъсате, тогава Божественият Дух ще се всели в Душата ви и ще се образува една връзка между вас и Бог, между Бога и човека.
*  Аз съм слязъл  от Божествения свят,  за да внеса този Божествен импулс във вашите Души; за да се пробудят, да се разцъфтят и да поемат свещения Път към Бога. Един свещен импулс трябва да имате, към Великата Истина, която ще ви направи свободни, ще ви освободи от робството, в което сте били досега, и ще ви въведе във великия Божествен свят на Любовта, Мъдростта и Истината.
Учителя казва още:
*  В човека, има нещо по-дълбоко от това, което виждаме. Това е Божественото, Висшето Аз; Божествената Душа, която мисли,  в него.  То  е същественото.  Специфичното,  във  всяка Душа, е това, че когато минава Божествената светлина, през нея, Душата я пречупва, по особен начин. Затова, всеки носи нещо особено; нещо специфично, красиво, в себе си. В Душата, са складирани и скрити всички богатства и знания на Битието. Процесът на окултното развитие е именно в това: човешката Душа да се пробуди и да си припомни всичкото знание, което е вложено в нея. За тази цел, човек трябва да се вслушва и внимава   в    гласа   на    Духа,    Който    му   говори,    отвътре. Слушането   е   външен   процес,   а   вниманието   —   вътрешен процес. Това се постига, когато човек развива спящите, в себе си, ДУХОВНИ СИЛИ.
*  ДУХОВНИТЕ СИЛИ, в нас, могат да се развият, но за тази цел се   изисква   правилна   мисъл,   чувство    и   действие.    Не   е достатъчно   само   права   мисъл,   или   чувство,   но   мисълта, чувството   и   постъпките –   трябва   да   бъдат   правилни   и  в  хармония. Онова, което човек желае, дълбоко в Душата си, ще го постигне, но трябва да чака. Има време за всичко. Не може, от дете, да станеш мъдрец. От дете, докато стигнеш до мъдрец, постепенно ще израстеш, като минеш през ред фази на развитие. Така върви и духовното развитие на човека. Най-първо, човек е малко дете, после постепенно пораства, докато стане мъдрец. Всеки може да развие в себе си тези заложби, с които да влезе във връзка с живите разумни сили, които действат в Живата Природа. В плана на Битието влиза –  да влезем във връзка с Разумността, която е в Природата. За тази цел, човек трябва да се научи да работи, с мисълта си. Вие още не знаете какви мощни сили се крият, в мисълта. С концентриране на мисълта, е възможна и левитация!
*  Първото нещо, което трябва да направи човек, влизайки в пътя на окултното развитие, е да проучи себе си, да знае какви заложби  има  и  какво се  крие, в него;   да  прецени възможностите си, да премери силите си.  След това, да си изработи правилно разбиране за живота. Между материалните и духовните работи, трябва да има едно правилно съгласуване. Трябва да се разбират законите, по които може да стане това. Най-първо, човек трябва  да  се   запознае  с  Любовта,  която действа във физическия свят, с нейните форми и закони, после Любовта, която действа в духовния свят, с нейните форми и закони. Във физическия свят Любовта трябва да се изучава,  от гледище на Надеждата, в духовния — от гледище на Вярата, а в умствения — от гледище на самата Любов.
*  Всеки от вас трябва да работи, искрено, върху себе си и като работи, да счита, че работи за всички и че всички работят за него. То е Божествен закон, който трябва да работи и в нас. Окултната наука го нарича „Висше Аз", но по-право е да се каже „Божествена Душа". В нея са вложени всички условия за нейното   развитие. А когато  е  образувана   връзката,   която съществува   между  всички   Създания – всички   способности   и чувства   растат.  Трябва  да   почувствате   присъствието   на Висшето  Аз,  на Божествената Душа, у вас, да почувствате готовност,   поне   веднъж   в   неделята,   или   в   годината,  ДА СЕ ПОЖЕРТВАТЕ ЗА ВСИЧКИ. И Христос казва: „Който изгуби живота си, за БЛАГОТО НА ДРУГИТЕ, той ще намери своя живот." Това е точният   превод   на   думите   Христови   и   в   тях   се   крие същността.   В   състоянието,   в   което   вие   понастоящем   се намирате, тази вътрешна връзка още не е образувана и вследствие на това вашата низша душа; низшето „аз" [т.е. личността – мъж, или жена], вашият манас, както го наричат теософите, се стреми към противоположни движения. Тази душа върши това, не че има някаква омраза към човека, но стремежите ѝ са различни. Трябва да се борите с тази ваша низша душа [личността ви], понеже в нея са вложени всички отрицателни неща.
*  Ученикът трябва да върви – от видимото към невидимото. Човек трябва да впрегне недоволството и всичко отрицателно, в  себе  си,  на  работа.   Ученикът   трябва  да  бъде  силен;  да издържа  скръбта.  Скръбта  гради  човека,  както  и  радостта гради.   Но   човек   трябва  да носи  съзнателно   и  скръбта,   и радостта.  Тогава те градят,  в него.  Организмът на ученика трябва да се нагоди към новите вибрации. Това може да стане, чрез   хармонизиране  на  мислите,   чувствата   и  постъпките,  с всички  добри  хора  на  Земята,  чието  съзнание  е  будно.   Те помагат да стане хармонизирането с Бога, с Небето, с всичко живо.   Това   нагодява   организма   за   по-висши   трептения   и преживявания. Тогава има условия – Напредналите Същества да помагат.
*   Вашата задача, като  ученици, е да схващате Бога – като Любов и Мъдрост и чрез Тях да всаждате, във вашите Души, всички други добродетели. Само по този начин, може да се развиете и повдигнете и ДА СЕ ПРОБУДИ ДУШАТА ВИ. За да бъде човек    силен,    в    света,    трябва    да    започне    с    Любовта. Добродетелта представя самия човек,  минал  през Любовта. Чрез Мъдростта, човек е научил Божиите изяви, към него.
*  Не можем да изпълним Волята Божия, ако не Го любим. Волята Божия е да бъдем всички добродетелни.  Да бъдем добродетелни, това са отношенията на хората, едни към други. Трябва да бъдем добродетелни не само към своите ближни, но и към всички създания.
*   Така ние  ще дойдем до  идеята, че в ПОСЛУШАНИЕТО  и РАЗБИРАНЕТО на Любовта Христова, СЕДИ СИЛАТА за РЕАЛИЗИРАНЕ ЗАДАЧАТА   на   ЧОВЕШКАТА ДУША   —    да   може   тя   ДА РАЗВИЕ необходимите КАЧЕСТВА, които са потребни ЗА ПРОБУЖДАНЕ НА ДУШАТА и ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ДУХОВНОТО ТЯЛО, и за следващия по-обширен живот, който ѝ предстои.
*  За да може човек да работи, трябва да има съдействие, отгоре. Когато човек е готов, едно напреднало същество идва и   работи,   чрез   него. Тогава,  дейността  му е  ползотворна. Най-първо,    човек трябва  да  гледа  ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ КОРИСТОЛЮБИЕТО, което не е негово, а е чужда присадка.
*  Когато човек е ВЕРЕН на призванието си, Духът ще дойде и   ще   се   всели   в   него.   Той   ще   проникне,   в   човека,   като слънчевите лъчи. Но трябва, когато дойде Духът, човек да е готов.  Духът  идва, периодически. Когато  образува връзка с Духа, на  човека  се   дава  пропуск  за   влизане   в  Храма  на тайното познание. Затова, човек трябва да отвори ума, сърцето и Душата си, за Божествения Дух; Той като Слънце да огрее неговата  земя  и  тогава  ще  се  родят най-добрите  Плодове [т.е. ще дойде разбирането; разбирането е в Плода]. Когато Божественият Дух дойде, човек ще започне Великата Божествена Наука и очите му ще се отворят. Божественият Дух – непременно  трябва да  дойде  върху ученика,  защото  Той  е носител на Божествената Истина. Само Той може да озари ума и  сърцето на ученика. Ако    някой    казва, че без присъствието на Божествения Дух може да придобие някаква наука, някакво   знание,   той   не   говори   истината.   Ученикът трябва  да  бъде   образец   на  чистота, на  светли  мисли,   на възвишени чувства и благородни постъпки.  Това са СИЛИТЕ, които ГРАДЯТ, в него.
*  В човека, постепенно се ГРАДЯТ новите органи. В шестата раса  –  хората   ще   имат   нови   органи и ще виждат света разширен. Тези нови органи (сетива) се развиват, под влияние на Божествените СИЛИ на Любовта, Мъдростта, Истината и на всички Добродетели. Затова човек трябва да даде път на тези Божествени СИЛИ, в себе си  — да ги прояви в своите мисли, чувства и постъпки.
*  В тялото,  в мозъка, се крият СИЛИ, които трябва да се разработят.    Всеки    може    да    ги    разкрие и  разработи. Достатъчно, е  да  употребява  човек,  по  един  час  на  ден,  за размишление,    върху    великите    духовни    въпроси,    за    да прогледне. Ако човек не може да измени своята мисъл, ако не може да внесе една нова мисъл, в ума си и ако не може да я задържи, в себе си, поне за една минута, от него нищо не може да стане."
"Пробуждане на човешката Душа"
Из словото на Учителя Петър Дънов
Влад Пашов
 
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Скръбта и радостта са състояния, през които минават всички хора. На тях се дължи промяната, в отношенията им към Бога и към ближните им. Мислите и чувствата помагат на човека да се освободи от скърбите. Как ще помогнете на скръбния? Достатъчно е да го стиснете за врата, за да се освободи той от скръбта си. Той мисли, че скръбта му е голяма, но като го стиснете за врата, вижда, че може да се задуши. При това положение, малката скръб отстъпва пред голямата.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Мислите и чувствата помагат на човека да се освободи от скърбите.
Как ще помогнете на скръбния? Достатъчно е да го стиснете за врата, за да се освободи той от скръбта си. Той мисли, че скръбта му е голяма, но като го стиснете за врата, вижда, че може да се задуши. При това положение, малката скръб отстъпва пред голямата.
Ако някой е радостен, по същия начин можете да отнемете радостта му. Щом го стиснете за врата му, той вижда, че животът му се свършва и радостта веднага го напуща.
Значи, една и съща причина – стискането, произвежда два различни резултата: скръбта превръща в радост, а радостта в скръб.
Скръбта и радостта са състояния, през които минават всички хора. На тях се дължи промяната, в отношенията им към Бога и към ближните им.
Човек става радостен и весел от сън, но до вечерта все ще се намери някой, който да стисне ума или сърцето му, да му причини някаква болка.
Достатъчно е да срещнете една ваша другарка, която да ви покаже един, два, три или повече пръста. Ако ви покаже един или два пръста, това показва, че сте пропаднали на изпита. Вие ставате скръбна и недоволна. Ако ви покаже три, четири, пет или шест пръста, това показва, че сте издържали изпита и сте минали в по-горен клас. Колкото по-висока е бележката, толкова по-голяма е радостта ви.

Показването на пръстите не е нищо друго, освен мълчалив разговор между хората. Който разбира този език, може да се радва, или да скърби. Който не го разбира, може да вижда пръстите, без да прави някаква връзка.
Докато е жив, човек ще вижда един или няколко пръсти, които ще му показват как е издържал изпитите си.
Кой човек наричаме млад? Докато Сатурн не се е проявил в човека, докато е весел, той е млад.

Щом Сатурн се прояви в него, той е стар.

– Доколко години човек е млад? – И стогодишен да е, щом е весел, разположен, той е млад. Който пада духом, не е млад.
В този смисъл, всеки сам може да си отговори, млад ли е, или стар.
Ако раните ви заздравяват лесно [т.е. ако бързо възвръщате равновесието си, защото лесно прощавате], това показва, че мислите и чувствата ви са добри. При това положение, вие минавате за млад човек.
Онзи, на когото раните не заздравяват лесно [т.е. онзи, който е злопаметен], е стар. Лекарите ще кажат, че причината на това е нечистата кръв.
Ние вадим друго заключение, а именно: старият има нечиста кръв. На младия кръвта е всякога чиста.

Тъй щото, ще знаете, че старостта не е нито във външния израз на човека, нито в годините, но в нечистата кръв.
Стар човек е онзи, който се спъва от злото.
Който не се спъва от злото, е млад.

Младият е добър, старият – лош; младият е силен, старият – слаб.
Хората трябва да се откажат от външното гледане на нещата.
Някой, например, минава за религиозен, защото се моли по няколко пъти на ден. Това е външно, механическо отношение към Бога. Това е външна връзка. Така се връзват хората с въжета, когато минават през опасна планинска местност.
В Духовния свят, въжета не съществуват.

Там не можете да обсебите никого.

Там не се допущат никакви престъпления, никакви обиди.

Как ще обидят някого, когато в речника им не съществуват обидни думи?
Докато сте на Земята, ще се обиждате, защото речниците на хората са пълни с обидни и горчиви думи.
Обаче, щом влезете в Духовния свят, между ангелите, трябва да се откажете от стария си живот.
За да се приготвите за ангелския свят, трябва още на Земята да възприемете идеята, че Бог живее във вас и вие живеете в Бога.
Не приемете ли тази Идея, и млади, и стари ще се вкисвате.
За да не изпадате в това положение, от всички се изисква правилна обхода към Първата Причина, към ближния и към себе си.
Така ще дойдете до онова вътрешно разбиране на Живота, което представя идеал на човешката Душа.“
Из: „Преводи в природата“

 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Днес хората не познават Душата. Те не съзнават себе си като Души, а като личности. Те познават и личностите на другите, а не Душите им, които са истинските им ближни. Личността, това е физическия човек, а не истинското себе – Душата.  Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни Души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни Души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока. Сама по себе си, всяка Душа е една малка Вселена, която се движи по свой път, в голямата Вселена. Само Души, които любят и които светят, могат да помагат на другите Души.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Днес хората не познават Душата. Те не съзнават себе си като Души, а като личности. Личността, това е физическия човек, а не истинското себе – Душата. Те познават и личностите на другите, а не Душите им, които са истинските им ближни.
Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни Души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни Души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.
Защото при сегашното развитие на човека, няма по-високо състояние от състоянието на душата. То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов. Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез душата. Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините.
Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките Души. Защото всяка Душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама трябва да разреши.
В света има разумни Души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За тях слизат на Земята Великите Учители, на тях помагат и всички любещи и светещи Души [от Невидимия Свят], които работят в света.
Защото само Души, които любят и които светят, могат да помагат на другите Души.  
Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото Съзнание е пробудено. Ето защо, те не искат да напуснат Земята.
Те казват: „Сега ние ще живеем на Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва да се живее“.
За човешката Душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна, благодарение на своята връзка с другите Души [от Невидимия Свят], които са истинските ѝ ближни. И колкото по-голям е броят на Душите [от Невидимия Свят, съставляващи Звездата на човека], с които човешката Душа е свързана, толкова тя е по-силна и по-неуязвима.
Успехът на Душата зависи от броя на Душите [от Невидимия Свят], с които тя е свързана. Съзнанието на ония Души [от Невидимия Свят], които взимат участие в земния живот на една Душа, е постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ѝ помагат безкористно и самоотвержено.
Ето защо, изкуството на земния живот се състои в това – докато човек е на Земята, в тази малка форма, да влезе във връзка с Душите на другите хора [от Невидимия Свят; т.е. със своята Звезда]. Там е ключът на успеха.
Дори една Душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на живота. А когато много Души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет, художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.
Пътят на всяка Душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от него. Невъзможно е една Душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над Душите и направлява тяхното движение, в необятната Вселена.
Сама по себе си, всяка Душа е една малка Вселена, която се движи по свой път, в голямата Вселена. Но едно велико свойство на Душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става необятна, като Вселената.“
Из: „Душа“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек. Всеки човек си има по една Звезда. Тя е Божествена, разумна Звезда, която носи Новото Учение и всички Божии блага. Тя е Звезда, с която идват Божиите ангели. Туй, което радва човека, е неговата Звезда. Звездите са, които внасят в нас Новите Идеи. Тази Звезда е съкровището на вашия живот; тази Звезда е смисълът на вашия ум; тази Звезда е смисълът на вашето сърце. И тъй, всички добри хора се отличават по това, че имат Звезди.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За да можем да видим нещата, трябва да се поставим в известно положение. За да се прояви човешката Душа, се изисква време, за да се създадат съответни органи, в човека.
Тази материя, която сега има човекът, трябва да се преорганизира. Само така можем да разберем величието на Божествения свят.
Разумните [т.е. овладелите егоизма си] Същества, не се раждат тук на Земята. Те се раждат някъде далече.
Някои питат: Къде се раждат тогава? – Те се раждат в друг един Свят, за който хората [личности] – даже и понятие нямат.
[Учителя: „Всякога, когато се ражда един велик човек, на Небето се появява една светла Звезда. Аз искам всички вие да видите тази Звезда. Звездата, която се появи за Христос, да се яви и за вас! Тя е Божествена, разумна Звезда, която носи Новото Учение и всички Божии блага. Тя е звезда, с която идват Божиите ангели. Тя е звезда, с която Божият Дух раздава всички дарби и способности, от които, както вие, така и всички останали хора се нуждаят. И за в бъдеще, ние имаме нужда да заработи в нас Великият Свят Божи Дух, Който разбира всички закони, които Бог е поставил. Тогава всичко ще върви в ред и порядък. Само така ще може във вас да се внесе Новото и да почувствате всички едно вътрешно съвземане и преминаване от временния живот на смъртта, към Вечния Живот на безсмъртието." – тук ]
В живота ни има неща, които са важни само за разумния човек.

[Душата е разумният човек, защото тя се е отворила към Великото Цяло и живее, като се обменя с Него.  Личността, която обсебва нещата, е неразумният човек. "Егоизмът и разумността са несъвместими; егоизмът е лишен от Светлина, а Разумността е Светлина, сама по себе си. Предоставен на егоизма, човек не може да създаде в живота по-добро положение, от настоящото. За да излезе от този хаос на егоизма, трябва ръководно място в живота на човека да вземе разумността на Природата, която има предвид общочовешкото, но не лично благо на единици. " тук –  http://petardanov.com/index.php/topic/23165-12-егоизмът-като-причина-за-усилените-времена/ ]
Сега, мене ме интересува това, че всеки човек си има по една Звезда [с която идват Божиите ангели]. Туй, което радва човека, е неговата Звезда [т.е. на Звездата си, се радва само свободната Душа, а не личността, която е оплетена в гъстата материя].
И когато ще се роди някое дете, майката трябва да знае, дали роденото дете ще бъде добро и гениално, по неговата Звезда. Звездата трябва да предсказва неговото раждане. Ако се яви Звездата, това е отлично явление; ако пък не се яви, това дете ще бъде един автомат, едно същество, без Душа.

И тъй, всички добри хора се отличават по това, че имат Звезди.
Първото нещо за един ясновидец, за един човек, у когото е развито шестото чувство е това: той трябва да вижда Звездите на всички хора, били те по-малки, или по-големи. Някой път тези Звезди седят над главите на хората, някой път пред челата, а някога тия Звезди са големи като слънца.
Сега казвам: Звездите са, които внасят в нас Новите Идеи. Когато една Звезда блесне в човешкия ум, човек веднага се изпълва с едно въодушевление. Когато една Звезда блесне в човешкото сърце, той се изпълва с друго въодушевление. Звездите са едни от най-добрите признаци.

Аз говоря за разумните хора, за разумния живот. Всеки един човек, като влезе в Разумния Свят, по светлината му се познава, откъде идва и какъв живот живее. Добрият живот е изразен в него; лошият живот – също. Светлината на вашия живот се обуславя от интензивността на вашите мисли. Всеки човек в света се познава по Светлината на неговия живот. Светлината в разумния Божествен свят, се различава по своята интензивност.
Когато вие отидете в Духовния свят, тази Светлина ще ви посрещне. Светлината, това е вашето богатство. Всичките ви минали животи, и всичките ви бъдещи животи са зависели и ще зависят от светлината на вашата Звезда.
Тази Звезда е съкровището на вашия живот; тази Звезда е смисълът на вашия ум; тази Звезда е смисълът на вашето сърце.

Когато тази Жива Звезда, тази Жива Светлина обсеби една Душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В Душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно, нежно чувство. Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен.“
Из: „Видяхме звездата“
http://petardanov.com/index.php/topic/1010-1925-02-08-видѣхме-звѣздата-видяхме-звездата/
 
 
Модераторска бележк: Авторът на мнението носи лична отговорност за точността на цитатите и за евентуалните парафрази на пасажи от Словото. 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~Всякога когато ви дойдат големи изпитания, в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на съвършено чужд на вашето развитие свят. Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~Влад Пашов: „При сегашните социални условия, в които се намира светът, за разумните хора има само едно истинско разрешение - да обичат Мъдростта. Обичайте Мъдростта и тя ще ви обича и ще постави венец на главата ви.  Никой друг не може да направи за човека това, което тя може да направи.  [Скръбта е състояние съзнанието на личностите; т.е. на мъжете, или на жените на Земята. Скръбта е проблем само за личностите, поради склонността им да обсебват нещата, а също и близките си хора, като ги считат за "свои" – и съвсем естествено – да скърбят, щом те им бъдат отнети, при физическа раздяла, или при смърт. Проблемът за скръбта, не може да бъде разрешен, на това обикновено ниво на разбиране на света, на което се намира човешката личност. Впрочем, нито един проблем, не се разрешава на нивото на съзнание, на което е възникнал. Той се разрешава, когато съзнанието на човека се трансформира и се издигне в следващата, по-висока степен на съзнание – и тя е: "Божествена Душа". В този смисъл, Мъдростта ще издигне човека от низшата степен на съзнание: "личност" (наречена също и низша "астрална душа"), във висшата степен на съзнание: "Божествена Душа", където причините за възникването на скръбта (а именно обсебването на неща и на хора, от личността; от егото), биват преодолени и биват заменени с обменянето на Божествената Душа, с Единното Съзнание на Великото Цяло. На това висше Божествено ниво на съзнание; т.е. при разбирането на света, от гледната точка на Божествената Душа – изобщо няма условия за проявата на скръб. Значи, за да не скърби, (трайно), личността трябва да се превърне, в Душа; т.е. гъсеницата трябва да се превърне в пеперуда. А "да обикнеш скръбта си" – означава – да пуснеш Любовта, да тече постоянно, през тебе – еднакво за всичките ти състояния на съзнанието и без да делиш нещата на "добри" и на "лоши", защото, казва Учителят: "Хората делят нещата на добри и лоши, вследствие на което сами попадат в областта на злото." тук  ] Човек, който не може да обича Мъдростта, това показва, че [понеже, все още, се намира на низшата си степен на съзнание: "личност" и затова "гледа с очите" на мъж, или на жена, които (от гледната точка на Целокупния Живот, във Вселената), са "болни", затова] е вплетен в една гъста материя, която препятства на Любовта да действа в Душата, ума и сърцето.  А щом не действа Любовта в човека, той се свързва с един по-нисш свят и спъва развитието си.

Страданията и разочарованията, които хората изживяват сега, са резултат на връзката им с този по-нисш свят.  В този случай, една чужда воля се е намесила в живота на човека, последствията на която намеса ще носят. Днес цялото човечество се намира под влиянието на чужда воля, която ги заробва и следствие на това всичките му благородни копнежи се спъват и не се реализират, та затова човек дохожда до обезсърчение и обезсмисляне живота си и често иска да се самоубие. Но и тази мисъл не е негова.  Всякога когато ви дойдат големи изпитания в живота, мрачни мисли и желания, знайте, че те не са ваши; те принадлежат на този съвършено чужд на вашето развитие свят, който има съвършено други стремежи, цели и намерения.  Ако влезете в отношения с този свят ще платите скъпо и прескъпо и [така, докато се изживявате като личности и мислите, и съществувате, от гледната точка на земен мъж, или на земна жена] няма да научите нищо друго, освен само страдания.“ Из: „Вътрешното ръководство на човека - Беседи от Учителя“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Много от идеите на съвременните хора [като идеята за скръбта, напр.] са във връзка със Земята, т.е. с по-грубата материя. Тия идеи са потребни на човека дотогава, докато той живее на Земята, но щом пожелае да се изкачи в един по-висок свят, той трябва да се откаже, да се освободи от формите на тия идеи. Ако искаш да придобиеш някоя по-възвишена идея, трябва да се откажеш от друга, по-обикновена, стара идея, която те е държала, до това време, вързан за Земята. Както виждате, всичко е в приложението.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Както житното зърно трябва да измени външната си форма, за да излезе на повърхността на Земята, така и човекът, който [на Земята] се намира в живота на квадрата, трябва да измени своята форма, за да излезе от своите ограничителни условия. Това излизане наричат Закон на Самоотричане.

И затова, когато искаш да минеш в по-рядка среда, трябва да се откажеш от по-гъстата, в която се намираш.

Ако искаш да придобиеш някоя по-възвишена идея, трябва да се откажеш от друга, по-обикновена, стара идея, която те е държала до това време вързан за Земята.Много от идеите на съвременните хора са във връзка със Земята, т.е. с по-грубата материя. Тия идеи са потребни на човека дотогава, докато той живее на Земята, но щом пожелае да се изкачи в един по-висок свят, той трябва да се откаже, да се освободи от формите на тия идеи.

Както виждате, всичко е в приложението. Формите на нещата трябва да оживеят във вас, за да може да ги разбирате и изучавате.“

Из: „Време и сила“
  

Магията е в служене на другите
Петър Дънов – Учителя: „Божествено е, когато се задоволиш с най-малкото, а с най-голямото - то е човешко.
Житеното зърно - то е Господ; големите неща - то сме ние.

Едно житено зърно, като го покриеш с кърпа, става топъл хляб - дай го на другите! Ако този хляб задържиш
за себе си, то житеното зърно загубва силата да прави топлия хляб. Магията е в служене на другите.
Човек е сянката - проекция на един Реален свят - него той трябва да се научи да вижда.
Една хубава мисъл, едно хубаво чувство, са трошички - храна от Невидимия свят.
Ще сложиш първо Бога, после хората, а себе си – на последно място.

Човек все трябва да попъшка; ще научи нещо.
Един ангел може да е в човешка форма и сега се пробужда.“

Из: „Житеното зърно - то е Господ, големите неща - то сме ние“
http://petardanov.com/index.php/topic/21094-221-житеното-зърно-то-е-господ-големите-неща-то-см/ 
 

„Желая ви сега да приложите в живота си закона на Любовта, като закон за всеопрощаване.
Правете опити в името на Любовта, да простите на всички. Както Бог прощава греховете на хората, така и те трябва да прощават и своите грехове, и греховете на ближните си. Само така може да се запази Великата Хармония, в Живота.
Има неща, които човек сам трябва да направи. Ако той сам не се свърже с разумния свят, нищо не може да постигне.
Гениалността, святостта се дължат на колективната работа на разумни и възвишени Същества.
Без общото участие на тия Същества, човек не може да разчита на никаква гениалност.
Следователно, всичко възвишено и благородно е резултат на общите усилия на Същества от човешкия, ангелския и Божествения светове.
Когато казваме, че всичко в живота е постижимо, ние разбираме общата, разумна деятелност на трите свята — физически, ангелски и Божествен.
Искате ли да постигнете нещо невъзможно, направете връзка с добрите хора на Земята, с ангелите от ангелския свят и с Бога.
Направи ли тази тройна връзка, човек ще разбере смисъла на стиха: „Невъзможните работи за човека са възможни за Бога.“ Има ли тази връзка, той ще разполага с такъв капитал, с който може да посрещне всичките си нужди.
Желая ви да направите тройната връзка, за да имате постижения и в трите свята. Само по този начин ще развиете физическото си тяло, ще подобрите сърцето си и ще просветите ума си.“
Из: „Правилни връзки“
 

„Желая ви сега да приложите в живота си закона на Любовта, като закон за всеопрощаване.
Правете опити в името на Любовта, да простите на всички. Както Бог прощава греховете на хората, така и те трябва да прощават и своите грехове, и греховете на ближните си. Само така може да се запази Великата Хармония, в Живота.
Има неща, които човек сам трябва да направи. Ако той сам не се свърже с разумния свят, нищо не може да постигне.
Гениалността, святостта се дължат на колективната работа на разумни и възвишени Същества.
Без общото участие на тия Същества, човек не може да разчита на никаква гениалност.
Следователно, всичко възвишено и благородно е резултат на общите усилия на Същества от човешкия, ангелския и Божествения светове.
Когато казваме, че всичко в живота е постижимо, ние разбираме общата, разумна деятелност на трите свята — физически, ангелски и Божествен.
Искате ли да постигнете нещо невъзможно, направете връзка с добрите хора на Земята, с ангелите от ангелския свят и с Бога.
Направи ли тази тройна връзка, човек ще разбере смисъла на стиха: „Невъзможните работи за човека са възможни за Бога.“ Има ли тази връзка, той ще разполага с такъв капитал, с който може да посрещне всичките си нужди.
Желая ви да направите тройната връзка, за да имате постижения и в трите свята. Само по този начин ще развиете физическото си тяло, ще подобрите сърцето си и ще просветите ума си.“
Из: „Правилни връзки“
 

Каква е ползата от знанието? Ползата от знанието седи в това, че знанието е процес на пречистване на съзнанието. Понеже човек, ако не се учи, се набират много нечистотии в човешкото съзнание, заблуждения. Тия заблуждения правят човешкия живот нещастен. Съзнанието на човека поддържа неговото умствено тяло. Знанието е процес за очистване на съзнанието. Съзнанието е процес, който гради неговото умствено тяло. Знанието е процес, който чисти съзнанието, което поддържа умственото тяло.

Чрез съзнанието иде храната на умственото тяло. Когато кажем, [че] човек трябва да бъде съзнателен, искаме да кажем , че човек трябва да се храни добре. Най-напред, защо трябва да се учим? Учението е процес. Ако ти не можеш да се учиш, в тебе умственото тяло отпада. Няма да става правилно храненето на умственото тяло.

Човек се храни чрез съзнанието. Съзнанието е процес на храненето на човека. Същинският човек се храни чрез своето съзнание. Тъй щото, защо трябва да се учи човек? Трябва да се учиш, защото, ако не се учиш, твоето съзнание няма да бъде чисто.

Знанието е материал, с който се пречиства съзнанието. Човек, дали е в училището или вън от училището, той не може да [не] се учи. Казва: „Мене не ми трябва много знание“. Ако механически разбирате, вас не ви трябва много знание. Ако знанието е товар, вас не ви трябва. Колко трябва да тежи най-много раницата? Колко килограма човек носи свободно на гърба си? – 12 килограма. Войниците носят по колко килограма? – /„Най-много 40 килограма“./

Ако на вас се увеличава чувствителността, каква е функцията на чувствителността? Човек става нервен, когато не знае как да управлява своята чувствителност. Чувствителността поддържа здравето на човека. Като се увеличава нормалната чувствителност, здравето се подобрява. Казват, че някой станал много чувствителен. То е хубаво. Ако човек става безчувствен, намалява се животът му. Когато се увеличава чувствителността, става изменение на кожата, тя става по-гладка, по-мека, по-възприемчива, повече впечатления приема. Казвате: „Много чувствителен съм станал“.

Човешкото съзнание е пълно с много нечистотии, следствие на това произтичат в сегашната наша култура тези войни. Кризата, която съществува сега, показва, че човешката мисъл не е чиста.

Тогава тълкуването от окултно гледище: тия мъчнотии, които се раждат, [то] е процесът на чистенето на съзнанието. А то се чисти с големи страдания, които ще дойдат.

Страданията са процес, това е филтриране на човешките чувства. Трябва да се филтрира човешкото съзнание, чувствата; [страданията] пречистват човешкото сърце. Понеже човек, като стане чувствителен, повече страда. Страданията са процес на [филтриране на] човешките чувства. Ако не се филтрират чувствата, се зараждат тия болезнени състояния. Тогава човек не може да бъде здрав.

Аз сега ви навождам това, понеже като говорим за чистата мисъл, за чистите чувства, ние подразбираме едно хигиенично състояние у човека. Чистото чувство е здравето на човека. От чистите мисли животът може да се подобри и човек може да има по-щастлив живот.

Сега ние искаме да бъдем щастливи, без да е пречистено съзнанието. Искаме да бъдем здрави, без да се е увеличила нашата чувствителност. Увеличаването на нашата чувствителност създава условие за здраве. Казва някой: „Много чувствителен съм станал“. Възможностите за здравето се увеличават. В природата, колкото повече чувствувате, толкова вие ще бъдете по-здрави.

Та сега [това] са още теории. Сега, какви са методите човек да бъде здрав? Ако ви дам за тема да развиете „Какви са здравословните методи“, какво ще пишете? Вие ще кажете: „За да бъде човек здрав, трябва да вярва в Бога, трябва да обича Бога, трябва да обича хората, трябва да има любов“. Те са празни думи, нищо повече.

Любовта има работа с човешката чувствителност, мъдростта има отношение към човешкото съзнание. Ако ти не учиш, ако ти нямаш знание, ти не можеш да пречистиш своето съзнание.

Ако не можеш да пречистиш своето съзнание, твоят ум не може да работи. Твоят ум е главен фактор, който играе завидна роля в света.

Как мислите, че действува любовта, навън или навътре? Любовта действува навътре. Мислите, че любовта е качество на ума. Тя не е умствено качество. Процесът на любовта не е умствен процес. Вие считате, че знанието е процес на ума. Знанието процес ли е на ума?

Сега да оставим.

Знанието предшествува съзнанието. Знанието е необходимо като един материал. Съзнанието е процес.

Колкото съзнанието е по-чисто, толкова умът работи по-правилно. Колкото умът живее по-правилно, толкова за човека е по-добре. Някой казва, че от много мислене той се поболял. Човек от много мислене не се поболява. От много нечисти мисли – може, от много нечисти желания, но че много мисли, много учи, [и се] поболял – не може. Като учи непотребното, тогава може.

Казвам: Правилната мисъл седи в това, всички да [раз]тегнете спирачките, които ред поколения са завъртали, завъртали. Речеш да направиш нещо, стегне те. Трябва да знаеш начина, по който ще се завъртят всичките спирачки. Или всички наслоявания, набрани мисли да се изхвърлят. Всяка неправилна мисъл трябва да се изхвърли. Или, другояче казано: Съзнанието трябва да се очисти, нищо повече!

Ако вие имате неправилни мисли, ако вие имате неправилни чувства, вие се намирате в едно критично положение.


Знание и чувствителност