Велина Василева

"Та казвам: Докато сте още на Земята, вие трябва да разберете всичко онова, което очаквате да разберете. Като не могат да разберат онова, което трябва, някои казват: „Като умрем, тогава ще разберем това, което трябва.“ По-добре е още тук да разберете това, което ви е нужно. Сега вие сте дошли до положение, при което се нуждаете от известни опитности.

Всеки от вас трябва да излиза от тялото си поне пет–шест пъти през годината и да отива на разходка за известно време, след което пак да се върне. Някои имат възможност да излизат от тялото си, но това става несъзнателно. Важно е човек съзнателно да излиза от тялото си, да се разходи и пак да се върне. Това трябва да става без страх.

Някои, даже и всички, които спят, излизат от тялото си, но това трябва да става съзнателно и по всяко време, когато човек пожелае. Като спи, човек излиза от тялото си, но това не става доброволно. Тогава той се намира в затвор и по желанието на други го пущат за известно време да се разходи и пак го прибират. При това положение човек е свободен само за един–два часа и после пак го прибират в затвора.

Ако прави такъв опит, човек трябва да бъде безстрашен. В първо време той ще усети, че ръцете и краката му започват да изстиват, но не трябва да се страхува.

Преди да напусне тялото си, човек трябва да си внуши мисълта, че пак ще се върне. Не направи ли това, той може да остане вън от тялото си. Няма по-страшно нещо за човека от това да остане вън от тялото си. Той е изгубен вече. Той изпада в един ненормален свят. Обаче, ако човек съзнателно излиза и се връща в тялото си, той придобива голяма опитност.

Тогава неестественият страх в човека ще изчезне и той ще види, че може да живее и вън от тялото си. Законите там са други. И там може да остане човек да живее, но само след като е свършил земното училище. Земният живот е приготовление за по-висок живот. Земният живот е една велика школа, за която трябва да намерите учители.

Сега аз ви говоря за истината. Но като ви поучавам, аз трябва да имам любов към истината. Няма по-опасно нещо от това да имате учител, който ви учи без любов към истината, без любов към самите вас.

Вие трябва да имате учител, който ви обича, който е готов да се жертвува за вас. Обича ли ви, под негово ръководство вие ще имате различни постижения. Който не ви обича, той може да ви причини хиляди злини.

Никога не се подлагайте на опит, без да участвува Божествената, безкористна любов."

Реална и идеална обстановка на нещата

Ако на децата се забранява да прилагат своята творческа енергия,
в тях ще стане подпушване и те ще се проявяват
в ред отрицателни направления: в кражби, в лъжи и т. н.

Коя е причината за лъжата в децата?
За да се избегне кражбата, добре е във всяко село или всеки град
да има една общинска или градска плодна градина
с няколко хиляди плодни дървета и
децата да се пущат свободно вътре и да си късат,
колкото плодове искат за ядене, без обаче да турят в торбите си.
По този начин кражбата ще бъде избегната.

Иначе, децата всеки ден ще се намират под силното желание
да си откраднат било ябълки или орехи, или круши.

Затова, дайте свобода на децата да ходят из градините
да си късат свободно плодове.
Казвате: Кой ще харчи тия пари за такива градини?
– Ако не харчите за градините, ще харчите за затворите,
дето седят да се хранят с хиляди хора, без да се използва техния труд.

Аз разглеждам въпроса от друго гледище и затова казвам,
че трябва да има една градина,
в която да се даде право направление на децата.

В това отношение на всяко дете трябва да се знае какви наклонности,
какви дарби и таланти е вложила природата в него,
и да се даде възможност на тия негови дарби и стремежи да се развиват правилно.

Не се ли развиват правилно,
това значи тази енергия в него да се подпуши
и да се прояви за сметка на нея някаква престъпна наклонност.

Всички престъпления сега в света се дължат
именно на тази подпушена енергия в децата от миналите векове още.

Не е само това, но човек като съзнае тези неща,
той трябва разумно да изправи своите погрешки още от създаването на мира.

Някой носи едно тяло зле организирано,
с ред отрицателни наследствени качества още от миналото от хиляди години насам.

Ти съзнаваш, че в тебе има нещо зло, нещо престъпно,
не искаш да го вършиш, но нещо в тебе те подтиква да го направиш.
Това показва, че има някакъв закон, който работи в тебе.
Как се е явил този закон?

Съвременните учени правят ред опити в това направление,
за да научат закона, който действа в човека.

За тази цел те поставят човека в магнетичен сън.
Всеки човек може да се постави в такъв магнетичен сън, не в четвърта, но в трета степен,
да заспи и тогава съзнанието му не е будно.
В това положение на магнетичен сън,
някой може да му внуши една мисъл или една идея
да извърши някаква кражба или едно убийство, или някакво престъпление
в точно определен ден и час.

Като се събуди от този сън
този човек нищо не знае и не помни,
обаче когато дойде ден на това престъпление,
той ще извърши точно това, което някога му е било внушено.

Казвам: Ако хората знаят този закон,
че като заспи човек магнетически сън, може да му се внуши да направи някакво зло,
те трябва да знаят, че същият закон работи и за доброто.

Ако такъв човек, който сме приспали в магнетически сън,
се намира под внушението на едно добро дело,
като се събуди,
той ще изпитва също така едно силно желание,
без да знае защо и как,
да извърши едно добро дело.
И той сам ще се чуди как е направил доброто дело.

„Добрите вести“.
Това са добрите вести, които идат сега в света.
Докато са в будно състояние, както и да се проповядва на хората,
те няма да се поправят,
но като заспят, тогава могат да се оправят.
Добри вести

Дух Господен

Радвайте се, казва Христосъ, защото азъ ще ви изпратя свѣтли духове. Подъ свѣтли духове разбирамъ тѣзи, което ще работятъ върху васъ и ще създадатъ друга култура. „Слѣдъ 2000 години ще видите тѣзи ангели да слизатъ и възлизатъ и да работятъ върху васъ“ – е писано въ Писанието. Това врѣме е настѫпило вече.
Фактитѣ сѫ всѣкога факти, а какво мислятъ хората, то е другъ въпросъ.

Въ съврѣменната наука въ петь минути може да измѣнишъ настроението у човѣка. Напримѣръ магнетизаторитѣ могатъ, като прѣкаратъ рѫката си по лѣвата ти страна, да те направятъ добъръ, а като я прѣкаратъ по дѣсната ти страна, да те направятъ лошъ. Ще кажете: „Това е чрѣзъ внушение.“ За да внушишъ нѣкому нѣщо, трѣбва думитѣ ти да иматъ сила.

Често употрѣбяватъ думитѣ „внушение“, „хипнотизиране“. Какво е хипнотизирането? То е сила, която може да употрѣбите въ добра и лоша смисъль. Съ малка и съ голѣма доза може да произведете два противоположни резултата. Ако кажете на вашия синъ: „Ти ще бѫдешъ добъръ, синко,“ той наистина ще стане добъръ. Майка, като зачене, да каже: „Азъ вѣрвамъ, вѣрвамъ, че ще родя добро дѣте, радвамъ се, че ще бѫде добро дѣтето“ и т.н.

Какво правятъ днешнитѣ жени? Мѫчатъ се да помѣтнатъ, съвѣтватъ се съ лѣкари върху начина за помѣтане, но когато помѣтнешъ на физическото поле, послѣдствията сѫ лоши.

Затова Христосъ казва: Вѣрвайте въ духоветѣ, които азъ ще изпратя, тѣ ще изправятъ свѣта и вашиятъ животъ ще се уреди. Не взимайте вашето брѣме върху себе си, всичко ще се промени.

Сега ви оставямъ съ тази дума „радвайте се“. Нека тя зачене въ вашия умъ. Тогава ще се съедините съ тѣзи Божествени духове. Ще кажете: „Е, отъ где ги виждаме?“

Мома, прѣди да се влюби, си създава образъ любимъ, а като срѣщне момъка, намира, че той е, който отговаря на създадения образъ и го залюбва.

Ако повтаряте думата „радость“, само така ще привлѣчете Христа, ще познаете великитѣ истини въ живота, ще разберете, че думитѣ иматъ въ себе си дълбокъ смисълъ.

Това сѫ прости знания, които ви ги давамъ даромъ защото ви сѫ потрѣбни и азъ не ще нося никаква отговорность, ако кажете, че сте пострадали.

Приложете тѣзи знания. Произнесете думата „радость“ 10 пѫти на день, безъ всѣко съмнѣние, идете слѣдъ това на работа и вижте какъ ще подѣйствува тя.

Тури хлѣба въ стомаха си и не мисли по това, той ще свърши работата си. Кажи думата „радость“ и твоятъ духъ ще извади нейнитѣ сокове и ти ще бѫдешъ единъ мощенъ и силенъ духъ и като се върнешъ отъ работа, кажи на Бога: „Благодаря Ти, за тази дума.“

Радвайте се

Слънчевата енергия доставя на човека онези материали, които са необходими за съграждане на Причинното тяло – основата на неговата мисъл. Човешката мисъл се съгражда от образи, които Причинното тяло създава: мисъл без образ не съществува. Следователно човек не може да мисли, ако няма в съзнанието си никакъв образ. Образите за нещата се крият в Причинния свят. Затова именно човешката глава трябва да бъде изложена на слънчевата енергия. Изложена на слънчевите лъчи, в човешката глава се развиват такива центрове, които са необходими за съграждане на Причинното тяло.



„Окултна страна на живота”, МОК, година втора, лекция 13

Радвайте се, казва Христосъ, защото азъ ще ви изпратя свѣтли духове. Подъ свѣтли духове разбирамъ тѣзи, което ще работятъ върху васъ и ще създадатъ друга култура. „Слѣдъ 2000 години ще видите тѣзи ангели да слизатъ и възлизатъ и да работятъ върху васъ“ – е писано въ Писанието. Това врѣме е настѫпило вече.
Фактитѣ сѫ всѣкога факти, а какво мислятъ хората, то е другъ въпросъ.

Въ съврѣменната наука въ петь минути може да измѣнишъ настроението у човѣка. Напримѣръ магнетизаторитѣ могатъ, като прѣкаратъ рѫката си по лѣвата ти страна, да те направятъ добъръ, а като я прѣкаратъ по дѣсната ти страна, да те направятъ лошъ. Ще кажете: „Това е чрѣзъ внушение.“ За да внушишъ нѣкому нѣщо, трѣбва думитѣ ти да иматъ сила.

Често употрѣбяватъ думитѣ „внушение“, „хипнотизиране“. Какво е хипнотизирането? То е сила, която може да употрѣбите въ добра и лоша смисъль. Съ малка и съ голѣма доза може да произведете два противоположни резултата. Ако кажете на вашия синъ: „Ти ще бѫдешъ добъръ, синко,“ той наистина ще стане добъръ. Майка, като зачене, да каже: „Азъ вѣрвамъ, вѣрвамъ, че ще родя добро дѣте, радвамъ се, че ще бѫде добро дѣтето“ и т.н.

Какво правятъ днешнитѣ жени? Мѫчатъ се да помѣтнатъ, съвѣтватъ се съ лѣкари върху начина за помѣтане, но когато помѣтнешъ на физическото поле, послѣдствията сѫ лоши.

Затова Христосъ казва: Вѣрвайте въ духоветѣ, които азъ ще изпратя, тѣ ще изправятъ свѣта и вашиятъ животъ ще се уреди. Не взимайте вашето брѣме върху себе си, всичко ще се промени.

Сега ви оставямъ съ тази дума „радвайте се“. Нека тя зачене въ вашия умъ. Тогава ще се съедините съ тѣзи Божествени духове. Ще кажете: „Е, отъ где ги виждаме?“

Мома, прѣди да се влюби, си създава образъ любимъ, а като срѣщне момъка, намира, че той е, който отговаря на създадения образъ и го залюбва.

Ако повтаряте думата „радость“, само така ще привлѣчете Христа, ще познаете великитѣ истини въ живота, ще разберете, че думитѣ иматъ въ себе си дълбокъ смисълъ.

Това сѫ прости знания, които ви ги давамъ даромъ защото ви сѫ потрѣбни и азъ не ще нося никаква отговорность, ако кажете, че сте пострадали.

Приложете тѣзи знания. Произнесете думата „радость“ 10 пѫти на день, безъ всѣко съмнѣние, идете слѣдъ това на работа и вижте какъ ще подѣйствува тя.

Тури хлѣба въ стомаха си и не мисли по това, той ще свърши работата си. Кажи думата „радость“ и твоятъ духъ ще извади нейнитѣ сокове и ти ще бѫдешъ единъ мощенъ и силенъ духъ и като се върнешъ отъ работа, кажи на Бога: „Благодаря Ти, за тази дума.“

Радвайте се

Симоне Йонин, любиш ли ме?

"Няма нищо по-лошо от това, когато искаме да се спираме един друг в своите прояви.

Оставете всеки човек свободно да се проявява. Вие никого няма да изправите.

Нито аз ще го изправя, нито вие ще го изправите.

Не мислете, че вие ще оправите света. Ако мислите по този начин, тази идея трябва да излезе от ума ви.

Вложете в себе си най-хубавото и най-благородното и ще видите, че

можете да придобиете и да развиете онова, което Бог е вложил във вас.
Другите работи оставете настрана.

Ако ви оставят да изправите вие света, добре. Но ако не ви оставят,

изправете себе си.
Оправете своя ум и ще бъдете щастливи.

Щом оправите себе си,
ще дойде тогава Божието благословение.
Тогава Господ ще каже на жетварите: „Помогнете на този човек!“
И въпросът ще се свърши.

Та сега за всички се изисква едно ново разбиране,
една нова мисъл, една нова свобода.

Всеки човек трябва да даде свобода на себе си, да даде свобода и на другите.

И тогава всички да се молят за своите ближни.
Този е пътят, по който ще стане новото въздигане в света!"

Плевели

Те знаели ли са това? За тях ситуацията е била обратна: те са имали най-добрите условия за живот спрямо всички други същества в природния свят около тях и са се стремели още да ги подобрят. Постепенно при развитието на човешкото общество обаче социалното влияние става много по-силен фактор при избирането на начина на живот отколкото живата природа. Всяко влияние, дошло от социума или природата, в крайна сметка рефлектира до избора на доминиращи желания и оттам до начина на живот. Затова докато по-голямата част българите живееха на село и близо до природата, не намаляваха. Откакто по-голямата част от тях се потопи в градска среда и попадна под доминиращо влияние на социум собствено и глобално производство, те намаляват, но това е само един от страничните ефекти, тях всеки лесно може да ги види.

Според мен живота в сегашната епоха е голямо предизвикателство и труден изпит особено за българите, всеки трябва да намери за себе си "правилните желания", които го водят до щастието и съотвестващия "правилен" начин на живот. Учителят набляга на изучаването и следването на законите на живата природа, преди 60-80 години това е било много по-разбираемо. Сега това обаче е вървене срещу налагания модерен начин на живот на мнозинството хора, а за това трябва индивидуална вътрешна сила и решимост, защото българите са индивидуалисти и трудно ще се организират. Знакът на Козирога се вписва с бъгарската поговорка "Всяка коза на свой крак".

Други нации, които не са толкова индивидуализирани, са направили подобен преход много по-лесно и успешно. Например Япония през епохата Мейджи също е търсела правилния баланс между външното влияние и вътрешните си ценности. Като островна нация японците са били предпазени от насилствено наложени външни влияния и доминиращо за оцеляването е било хармонизирането с вътрешния ред вместо индивидуализиране. Оригиналното име на Япония е "страна на хармонията", "страна на изгряващото слънце" е дошло по-късно - така е била наречена от китайците. Затова е било много по-лесно да намерят баланса, дълбоко насаденото, включително и от будизма, чувство за хармонизиране и с природата, и със социума, включило учене и вписване на външното влияние в съществуващата хармония. Японците не намаляват и сега, макар и да са много развити, минаха 120 милиона, а територията им е само три пъти повече от българската.

Всяка епоха идва с нови задачи и отново трябва да се избира между хармонизиране и индивидуализиране спрямо природата и обществото.

Както вече имах случая да споделя в една друга тема,

тук, във форума - всеки се упражнява и пише единствено за себе си, а не за останалите потребители...
Останалите участници са само фон, атмосфера - за всекиго - която го подкрепя...
Подкрепящата среда е много важна за нас...

Така - Бог ни учи - всеки един от нас, поотделно, според нивото му, към текущата дата...

Постовете ни - са своего рода домашните - на някогашните ученици; те не са имали такъв форум...

А цитатите от беседите в темите (за които аз наистина нямам никакъв принос, но не мога да го докажа) -
са мнението на Учителя, т.е. - нашият коректив...

Когато пиша във форума - аз го правя за себе си; изяснявам си нещата и ги разбирам по-добре...

В самия процес на писането - Бог ме учи... Той така прави с всекиго...

Тук, в Портала, в тази атмосфера,
израстнах много в разбирането на Учението,

затова много обичам и съм благодарна
на екипа и потребителите на Портала,
които наистина много ми помагат в Пътя,
чрез предоставената възможност за общуване в братска среда...

"Няма нищо по-лошо от това, когато искаме да се спираме един друг в своите прояви.

Оставете всеки човек свободно да се проявява. Вие никого няма да изправите.

Нито аз ще го изправя, нито вие ще го изправите.

Не мислете, че вие ще оправите света. Ако мислите по този начин, тази идея трябва да излезе от ума ви.

Вложете в себе си най-хубавото и най-благородното и ще видите, че

можете да придобиете и да развиете онова, което Бог е вложил във вас.
Другите работи оставете настрана.

Ако ви оставят да изправите вие света, добре. Но ако не ви оставят,

изправете себе си.
Оправете своя ум и ще бъдете щастливи.

Щом оправите себе си,
ще дойде тогава Божието благословение.
Тогава Господ ще каже на жетварите: „Помогнете на този човек!“
И въпросът ще се свърши.

Та сега за всички се изисква едно ново разбиране,
една нова мисъл, една нова свобода.

Всеки човек трябва да даде свобода на себе си, да даде свобода и на другите.

И тогава всички да се молят за своите ближни.
Този е пътят, по който ще стане новото въздигане в света!"

Плевели

Симоне Йонин, любиш ли ме?

В бъдеще условията на живота ще бъдат по-трудни.

Тогава ще се предизвикат у вас много способности.
Вие със старото знание лесно ще се справите,

но за новите условия се изискват нови знания, нови методи.

Също така и вярата, която сега имате, няма да ви помогне.

Ако детето иска да разполага със своята детинска възраст
и когато възмъжее, няма да може да направи нищо.
Или ако със своята възмъжалост човек може да се справи и като остарее,
и тогава няма да може да си помогне. Защо?

– Защото всяка възраст се отнася за своето време.

Защо човек остарява? – Защото не разполага с такава сила, каквато е имал като възрастен.
Щом изгуби силата си, той започва да остарява.

Старите хора стават банкери, турят парите си в банките и престават да работят.
Така те се обленяват, изгубват силата си.

Не преставайте да работите!
Аз съм наблюдавал какво правят учениците
и не съм намерил нито едно изключение в това отношение.

За пример, някой чиновник казва:
„Да изкарам 15 години да работя, ще се пенсионирам
и ще започна да работя в духовно отношение.“
Обаче какво става? Като се пенсионира, заминава за онзи свят
и пак не може да работи както е мислил.

Казвам: Не чакайте да станете пенсионери и тогава да работите.
Работете на всяко време и без да сте пенсионери.
Като станете пенсионери, ще ви задигнат на онзи свят.
По-хубаво пенсиониране от отиването ви горе няма.
Да чакате да ви пенсионират и тогава да работите,
това е неразбиране на идеята.

Вие трябва да имате естествен подтик да работите.
Плевели

"Няма нищо по-лошо от това, когато искаме да се спираме един друг в своите прояви.

Оставете всеки човек свободно да се проявява. Вие никого няма да изправите.

Нито аз ще го изправя, нито вие ще го изправите.

Не мислете, че вие ще оправите света. Ако мислите по този начин, тази идея трябва да излезе от ума ви.

Вложете в себе си най-хубавото и най-благородното и ще видите, че

можете да придобиете и да развиете онова, което Бог е вложил във вас.
Другите работи оставете настрана.

Ако ви оставят да изправите вие света, добре. Но ако не ви оставят,

изправете себе си.
Оправете своя ум и ще бъдете щастливи.

Щом оправите себе си,
ще дойде тогава Божието благословение.
Тогава Господ ще каже на жетварите: „Помогнете на този човек!“
И въпросът ще се свърши.

Та сега за всички се изисква едно ново разбиране,
една нова мисъл, една нова свобода.

Всеки човек трябва да даде свобода на себе си, да даде свобода и на другите.

И тогава всички да се молят за своите ближни.
Този е пътят, по който ще стане новото въздигане в света!"

Плевели

Както вече имах случая да споделя в една друга тема,

тук, във форума - всеки се упражнява и пише единствено за себе си, а не за останалите потребители...
Останалите участници са само фон, атмосфера - за всекиго - която го подкрепя...
Подкрепящата среда е много важна за нас...

Така - Бог ни учи - всеки един от нас, поотделно, според нивото му, към текущата дата...

Постовете ни - са своего рода домашните - на някогашните ученици; те не са имали такъв форум...

А цитатите от беседите в темите (за които аз наистина нямам никакъв принос, но не мога да го докажа) -
са мнението на Учителя, т.е. - нашият коректив...

Когато пиша във форума - аз го правя за себе си; изяснявам си нещата и ги разбирам по-добре...

В самия процес на писането - Бог ме учи... Той така прави с всекиго...

Тук, в Портала, в тази атмосфера,
израстнах много в разбирането на Учението,

затова много обичам и съм благодарна
на екипа и потребителите на Портала,
които наистина много ми помагат в Пътя,
чрез предоставената възможност за общуване в братска среда...

"Няма нищо по-лошо от това, когато искаме да се спираме един друг в своите прояви.

Оставете всеки човек свободно да се проявява. Вие никого няма да изправите.

Нито аз ще го изправя, нито вие ще го изправите.

Не мислете, че вие ще оправите света. Ако мислите по този начин, тази идея трябва да излезе от ума ви.

Вложете в себе си най-хубавото и най-благородното и ще видите, че

можете да придобиете и да развиете онова, което Бог е вложил във вас.
Другите работи оставете настрана.

Ако ви оставят да изправите вие света, добре. Но ако не ви оставят,

изправете себе си.
Оправете своя ум и ще бъдете щастливи.

Щом оправите себе си,
ще дойде тогава Божието благословение.
Тогава Господ ще каже на жетварите: „Помогнете на този човек!“
И въпросът ще се свърши.

Та сега за всички се изисква едно ново разбиране,
една нова мисъл, една нова свобода.

Всеки човек трябва да даде свобода на себе си, да даде свобода и на другите.

И тогава всички да се молят за своите ближни.
Този е пътят, по който ще стане новото въздигане в света!"

Плевели

Помни: Човек е господар на съдбата си. Колкото по-светъл е твоят ум, по-топло сърцето ти и по-разумна волята ти, толкова по-добра ще бъде твоята съдба. Щом имаш тези качества, ще помагаш и на другите хора. Не можеш да влияеш на ближния си, ако не влияеш на себе си. Ако не се обхождаш добре със своя ум, със своето сърце и със своята воля, не можеш да се обхождаш правилно със своите близки. При това положение, ти ще влезеш в стълкновение със себе си, със своя ближен и с Бога.

Обходата

В бъдеще условията на живота ще бъдат по-трудни.

Тогава ще се предизвикат у вас много способности.
Вие със старото знание лесно ще се справите,

но за новите условия се изискват нови знания, нови методи.

Също така и вярата, която сега имате, няма да ви помогне.

Ако детето иска да разполага със своята детинска възраст
и когато възмъжее, няма да може да направи нищо.
Или ако със своята възмъжалост човек може да се справи и като остарее,
и тогава няма да може да си помогне. Защо?

– Защото всяка възраст се отнася за своето време.

Защо човек остарява? – Защото не разполага с такава сила, каквато е имал като възрастен.
Щом изгуби силата си, той започва да остарява.

Старите хора стават банкери, турят парите си в банките и престават да работят.
Така те се обленяват, изгубват силата си.

Не преставайте да работите!
Аз съм наблюдавал какво правят учениците
и не съм намерил нито едно изключение в това отношение.

За пример, някой чиновник казва:
„Да изкарам 15 години да работя, ще се пенсионирам
и ще започна да работя в духовно отношение.“
Обаче какво става? Като се пенсионира, заминава за онзи свят
и пак не може да работи както е мислил.

Казвам: Не чакайте да станете пенсионери и тогава да работите.
Работете на всяко време и без да сте пенсионери.
Като станете пенсионери, ще ви задигнат на онзи свят.
По-хубаво пенсиониране от отиването ви горе няма.
Да чакате да ви пенсионират и тогава да работите,
това е неразбиране на идеята.

Вие трябва да имате естествен подтик да работите.
Плевели

Нещата остават неизяснени.

Ние ги схващаме частично и затова казваме, че някои неща са неразумни.

Неразумни са тия неща, защото не сме във връзка с тях.

Защото всяко нещо, което е свързано с нас, ние считаме за разумно.
Всяко нещо, с което не сме свързани, е неразумно за нас, защото няма с какво да го ценим.

Тия неща за нас са необясними.

За пример всеки човек, който ви обича, вие сте свързани с него, неговата обхода е една.

А онзи, който не ви обича, който няма никаква връзка с вас,
той ще бъде неразумен за вас, неговата обхода ще бъде неразумна

и той няма да иска да знае за вашите възгледи, за вашите чувствувания.
Плевели

Онази вечер сънувах сън. Понеже е точно за тази тема, ще го споделя тук и понеже, често живея в съня си ситуации, които реално не приемам по никакъв начин и след размисъл, доста обстоен, стигам да разбиране ми се иска да споделя и тук този сън- размисъл. Трябва само да уточня, че го сънувах няколко дена след практически семинар, към университета в клиниките по токсикология и шокова зала при работа със самоубийци ( действие, което не разбирам и не мога да приема, но трябваше да го направя реално)
Та, намирам се в не голяма къща на брега на океан. Бреговете са високи, отвесни. В далечината се виждат силуети на острови и една къща също на брега, но отсреща.
В къщата има голямо движение. Идват хора, цели семейства, спят и си заминават. След втората нощ разбирам, че това е крайна спирка на осъдени на смърт. Разбирам го след като идва младеж и ми разказва за дребен проблем, който е видимо разрешим без особени последствия, но хората в съдилището са го осъдили на смърт. Изпълнението на смъртната присъда е само една - осъдения трябва сам да скочи от високите брегове в морето където умира. Недоумявах, защо се случва всичко това. След този младеж при мен дойде жена, която плачеше имаше семейство и две малки деца и беше осъдена за някаква дреболия, в мен се надигаше голям бунт, не можеше това да е непроменимо, не е възможно това да не може да се спре. Но не можех да направя нищо. Докато го мислех жената тръгна да изпълни сама присъдата си. В този момент при мен дойде сина ми, за мой ужас той също беше осъден за някакво дребно провинение в училище. Стоеше пред мен, а аз нямаше какво да направя, изживявах целия ужас на майка, която трябваше да види как детето и изпълнява нещо, което винаги съм отричала и не приемала. Знаех, че нищо не мога да направя, виках, плаках, опитвах се да му обясня, че ще влезе в състояние в което няма да може да си отиде, и ще бъде тук край нас дори и мъртъв много дълго време, не можех да разбера, защо не мога да направя нищо при видимо безмислено осъждане. Събудих се реално преживявайки емоционално състояние на силна мъка.
Дадох си сметка, колко повърхности и безхаберни са отношенията между хората.
Как с лека ръка всеки размахва пръсти, и в рамките на няколко целенасочени обвинения е в състояние да срине живота на човек до себе си. Дадох си сметка, колко изречения без смисъл се изговарят на ден. Помислих си, колко малко трябва да говори човек, ако трябва да каже само това което е наистина нужно. Разбрах, че ако всеки се занимава повече със себе си и по- малко с другите света би бил повече добър за всички.
Усещах, че нещо във взаимоотношенията е силно сбъркано, но как да се възстанови не знам.
С краят на живота смисълът на съденето свършва.

Сега аз не искам да се спирам върху онези противоречия, които произтичат от кривото разбиране на хората. Сега някой ще каже, че има Господ в света. Колкото хора има на земята, толкова и Господовци има. Това е особено понятие. Когато някой философ или религиозен говори за Господа, това е негово понятие, това ни най-малко не съставя някаква реалност. Понеже този Господ, в когото ти вярваш, другите хора не вярват. Ако хората вярваха в този Господ, Когото проповядват, на земята щеше да има радост и мир. А понеже няма радост и мир на земята, това показва, че хората нямат едно определено понятие за Бога.

Аз казвам една истина, която е обща за всички, без изключение. Дали съзнавате тази истина или не, вие вървите по нейния път, но криво я разбирате. Във всинца ви тече един живот, но във всички този живот не е еднакво чист. У някои от вас този живот е примесен с много други елементи, вследствие на което вие страдате от този живот. Казвате: Защо Господ даде този живот? Животът у всички е един и същ, не се различава. Кои са причините да бъдете недоволни от живота, няма да обяснявам, вие сами ще ги намерите. Важно е, че животът е един и същ във всички хора, но не е еднакво чист.

Мисълта съставя атмосфера на земята, атмосфера на този живот. Следователно, за да пречисти своя живот, човек трябва да мисли.
Понеже ви изказах това

Пазете се от илюзиите на живота. Вие не трябва да имате илюзиите на онези българи-шопи, които ходили някога да превземат Цариград със своите голи овчарски сопи. Цариградчани ги хванали, събрали сопите им, натрупали ги на куп, а тях разпръснали и върнали назад. Може ли град като Цариград да се превзема със сопи? – Не може. Ако вашите вярвания, ако вашите убеждения, ако вашите молитви и сълзи приличат на тия овчарски сопи, по-силните от вас ще ви ги вземат, ще ги натрупат на куп, а вие ще се върнете назад, без да свършите някаква работа. Когато човек отива да превзема нещо, той трябва да бъде добре въоръжен. – С какво? Ако светските хора, за да постигнат дадена цел, се въоръжават с добри и силни оръжия, тогава какви трябва да бъдат оръжията на един праведен, на един духовен човек?

Ключът на живота

Кой човек е истински свободен? Свободен човек е онзи, който, като го калят, не се каля. Колкото и да го калят отвън, той не губи равновесие. Щом не губи равновесие, калта сама по себе си се чисти. Свободен човек е онзи, който от никакъв огън не изгаря. Не е ли свободен, най-слабият огън го изгаря. Съвременните хора се намират под влиянието на своите страсти, пороци, заблуждения, криви мисли и считат, че са свободни. Не, огън е това. Докато не мине през този огън и не се пречисти, човек не може да бъде свободен.

За човека е казано, че е възлюбил човешката слава повече от Божията. Човешката слава заробва човека, а Божествената – го освобождава.

Мнозина казват, че са свободни, че могат да правят, каквото искат. Те не говорят истината.
– Защо? – Защото свободата е достояние за всички живи същества. Щом е така, с какво право отнемате свободата на тревите, цветята, растенията и на животните? Ще кажете, че човек, като възвишено същество, има право да използва растенията и животните. Ако камъкът е отговорен за това, че е паднал отгоре и е ударил някого, колко по-голяма е отговорността на човека за нещастията, които причинява на по-долностоящите от него. Не е достатъчно камъкът да се извини само за направената пакост, но той трябва да бъде буден, да се задържи известно време на мястото, докато мине човек по пътя.

Любовта разрешава всички противоречия. Следователно, искате ли да бъдете свободни, прилагайте Любовта. Когато се подчинява от Любов, човек всякога е свободен. Правите ли нещо, правете го от Любов. Само по този начин ще бъдете свободни.


Свободата на човека зависи от правата мисъл, а правата мисъл – от Любовта. Който люби, той мисли право.

Как се изпитва любящият човек? Чрез изпитания и страдания. Любовта се изпитва в живота. В това отношение животът е велико училище.
Закон за частите и цялото

За да следвате Христос, вие трябва да минете през Неговите изпитания. Много изпити предстоят на съвременното човечество, но то трябва да ги издържи. Щом ги издържи, положението му ще се подобри. Днес всички хора минават през своята отрицателна карма. В бъдеще те ще минат през положителни, т.е. благоприятни условия на живота, наречени дихарма. Сегашният живот е живот на злото и на изпитанията; бъдещият е живот на доброто и на Любовта.

Светът е пълен с блага, дадени от Бога. За да се ползва от тия блага, човек трябва да има отворени очи.

Тази година ви се дават условия да се ползвате от великите Божии блага. За да не изгубите условията, вие трябва да избягвате услугите на чуждите коне. Всеки човек има кон, на който може да разчита. Следователно, дали слизате от планината, или се качвате, разчитайте на себе си. Конят представлява човешкия ум. Разчитайте на своя ум, а не на чуждите умове.

Като слуша първо своя ум, а после ума на другите, човек идва до заключение, че това, което сам направи, е по-добро от онова, което другите могат да му направят.

Да се върнем пак към въпроса за свободата. Кога човек е свободен? – Когато служи на Бога, т.е. на Цялото.

Докато човек работи в името на Бога, всички са доволни. Щом направи нещо за някоя част, веднага се явява състезание.

Където има състезание, там Любовта отсъства. Където Любовта отсъства, там идват ограниченията.

– „Какво да правим, за да се освободим?“ – Дайте място на Божията Любов в себе си.

Щом Божията Любов обхване човешката душа,
Любовта му минава в по-висока степен:
от човешка в Божествена.

Божията Любов прави човека силен.
Тя му дава възможност да се справи със старите си навици, да изправи всичките си грешки. Без тази Любов той ще бъде в положението на пушач или на пияница, който иска да се освободи от своята страст, а не може. Който може да се справи със своите слабости, той е силен човек; който не може да се справи със слабостите си, той е слаб човек.

Както делим хората на силни и слаби, така и

в човека различаваме две естества: Божествено – силно и човешко – слабо.

Божественото има крила, не се нуждае от кон или автомобил. Човешкото е слабо, затова търси превозни средства, т.е. външна помощ. И тъй, разчитайте на Божественото в себе си, а не на човешкото, което търси външна помощ.
Закон за частите и цялото