Adams

точно Еволюирах днес "...love can't be made in fear..." Celine Dion

да Sting - Desert Rose

Желая много, много любов, свобода, страст и красота на всички! Какъв прекрасен свят!

Fut, кога ли ще дойда и аз към това индианско спокойствие?!! Тресе ме едно такова Led Zeppelin - Stairway To Heaven с превода. и май Anastacia & Eros Ramazzoti - I Belong To You

Fut, припомни ми Милена Славова. Мерси! Цяла вечер я слушах Много, много близко ми е до настоението тези дни ХА-ХА

Първоисточника на тази потребност е мъчителното безпокойство на човек от отделността. По-скоро желанието да се слеем със Света, да не сме в изолация в собствения си човешки затвор. Самото раждане на човека е бягство от животинската хармония с природата (Адам и Ева). И първичната потребност следва да е бягство от самоизолацията Някой осъзнават, че чрез любовта се сливат с "всичкото", но други търсят други начини. Всеки търси единението със света по различен начин. Дали като нужда от "смисъл на живота" - реализация, дали сливане чрез инстинктите си (по чичко Фройд) и т.н. или любов е въпрос на избор. Пък някой се лутаме кой път да хванем и се търсим непрекъснато

Всяка чакра си има нисши и висши прояви на желания, защото отговаря за някакъв вид чувство на страх Алчност за пари например е по 1-ва чакра. Първични страхове - самосъхранение, за собственост и материализъм. Втора чакра - страх и гняв, свързани с пола начовека. Алчност за секс или други такива Алчност за власт и контрол говори за проблем по 3-та. Страх да не би да загубим нещо или някого до себе си И т.н... Страхът да кажем своята истина беше по 5-та. Страх да погледнем по далеч от носа е проблем по 6-та чакра Мисля че седма отговаря за всички тъмните емоции като страх, потиснатост и ни води до болести. примерите са само за нишите прояви на желанията, които са породени от нуждите и страха. Ама те са на повърността. Как и с какво се работи на промяната на по-високо ниво?

Благодаря, наистина това е ценна информация. Мислих, че проблемът ми е във втора само, но така погледнато трета е основния проблем. Когато няма "Аз мога" и "имам" и "виждам" ... са недостатъчни. Психологически погледното може да се каже, че вътрешната неувереност и страх от провал е проблем по трета чакра ли? И от там само глобални искания и цели "познание","щастие" и други витални неща. Несъзнаван страх от конкретните материални, измерими неща, които напомнят за "провала". Така го разбирам. Или греша?

6-то чувство- интуиция имаме всички. Показва ни в зависимост от пътя, по който сме тръгнали до къде ще стигнем. 7-то чувство е да се предизвикват събития - и него го имаме. Формира пътя. И е различно от самовнушението. Силата на мисълта Въпросът е дали сме ги овладяли...И до колко сме го развили. Това "ясновидство" звучи прекалено мистично и недостъпно. Всъщност си е нещо, което съществува у всеки и се използва от всеки втори, дори и неозсъзнато Поздрави

"Вятър я вее на бяла кобила" се майтапеше с мен една учителка в училище . Това е моята песничка. Поздрави! Аз съм на индианска вълна напоследък )). Мислех си за слънцето колко нежно и по детски чисто ми се усмихна/ поздрави тази сутрин в гората над боровете и как залезът ме дари със своята мъдрост. Обичам да наблюдавам и в безмълвие да възприемам тези толкова богати дарове . Уффффф как да обясня неизговоримото!?!? Ветровете и ТАЗИ са ми любими и на мен Поздравявам те с това парче . Тонизиращо е

Фут, много добре се почувствах от този цитат . В синхрон с моите виждания е Обаче погледната от друга страна някакси ме оправдава , че не знам какво искам. Незнам, мисля си, че особено при по-духовните хора има смисъл да се учим да имаме по-...малки житейски, комерсиални искания от живота. Научила съм се да не искам, да не се идентифицирам с външното. Но може и да е необходимо, пък и да се научим да искаме материални неща, без да ни е съвестно от това. Всичко зависи от индивидуалния път на човека - кое е успял да приеме и кое - не е на този етап от развитието си (духовното или материалното). И все пак ще си запазя цитата на десктопа Поздрави

Уфф... до опрях

maggee - За съжаление само философствам, така връзка с такива достижения съм нямала. Личният ми опит е съвсем друг, до духовния етап не съм достигала, не гледах по този начин на отношенията. Връзката с бившия ми мъж се скъса точно на етап "улягане". Душевното общуване не можа да замести толерантността и търпението на духовното общуване. И двамата жалеехме за миналите етапи, без да си даваме сметка, че ни очаква нещо по-хубаво Не си давах сметка, че връзката съзрява като отделен човек (тяло, разум, душа, дух). Сега ще видим с новия поглед до къде ще я докарам А иначе в отношенията с другите хора и аз предпочитам душевната връзка, тя е най...- вълшебна. Чисто духовни връзки, пък имам с няколко близки приятели - като че ли са най-дълбоки. Другите отношения са ясни И все е някакъв вид обич. Напред към практиката Поздрав

Тази теория за развитие на любовта в отношенията ме измъкна от мисълта, че бракът е скучно и рутинно нещо. Как в различните етапи се преоткрива партньора на съвсем друго ниво и общуване. Беше нещо такова: Физическа любов – страст, тяло, материя. Преоткриване на партньора, чрез материята, страстта, привличане. Химията е водеща, при всичко, което се прави. Когато етапът свърши идва ред на: Любовта от разума - ако партньорите не се разбират на етап разум – любовта спира. Преоткриване на партнора чрез ума. Ако и там се постигне съгласие и хармония се стига до етап: Душевна любов– когато двамата трябва да заговорят на езика на душите си. (Критичната 4-та година) Когато от тази любов трябва да се роди нещо (детето на връзката, плодът– дори да не е физическо раждане). Ако партньорите не се научат да общуват с душите или се разделят или просто се отдават на рутинността и спират да се развиват отношенията. Етап на духа – когато общуват приятелски , по-безусловно, превес взема уважението, сътрудничество. Личностите се учат да градят отношения на базата на духовни ценности. Учи на търпимост, уважение, смирение, сътрудничество. Разбира се, има различни картини на взеимоотношенията, но тази успя да ме докосне и да ми даде друг поглед над взаимоотношенията – като борба за израстване. A не че всичко трябва да го има отначалото на връзката.

Днес и вчера съм Доживях! Поздрави на всички

Ужас! Лекува ли се това? С малки изключения от горепосочените характеристики, спокойно мога да нарека себе си "фанатик"

Никога не съм се замисляла, че имат общо с аурата. На повечето места ги описват като средство за метериализиране на нещо си. Не съм се упражнявала върху тях. Винаги са ми тъмно сини, от време на време по края стават сребристи - точно с вид на плаващи микроогранизми А в аурата съм се заглеждала, но стигам само до жълтия ореол. Явно са съвсем на различни нива, защото около човека виждам нещо като замъглено жълто освеление. А тези частици винаги са далеч и стоят някак отделно. За друго щях да питам. Как да опредям умората при упражнение? Почти винаги когато медитирам и усещам напрежение в епифизата (шестата чакра) усещам напрежение в очите. Равномерно и не се засилва.

ЕТО ТУК има информация за слоевете на аурата и ектоплазма кога и как се вижда най-добре. Интересна е Поздрави

Любов, без свобода? Не съм убедена, че в любовта има място страхът. А фанатизмът е ограничаване, страх. Вкопчване в страха

така е, според мен. (Като се има предвид, че Бог, Природата и разбирателството между хората са именно ценностите без кавички, но често хората ги заместват с псевдоценности - техни миражни еквиваленти, за които кавичките са си съвсем на мястото). И просто е въпрос на степен, в сравнение с Учителите всички непросветлени може би са фанатици, но ако трябва да отграничим нещата според преобладаващото ниво на повечето хора, тогава фанатици са само онези, при които споменатите характеристики са силно изразени. нефанатизъм= любов към хората = любов към себе си

Мда...А как може да харесваме някой, който няма индивидуалност? Който не изразява себе си, а само образът, който си мисли, че искаме?! Незнам, струва ми се, че изкуственото поведение с цел на всяка цена да се харесаме е много вредно. Лошото е, че в повечето случаи го правим абсолютно несъзнателно. Ето нещо хубаво по въпроса, автор неизвестен : Баща и син се сдобили с кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал: - Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя. Като ги видели, селяните рекли: - Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди! На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли: - Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди! На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните: - Нямат милост тия, ще уморят добичето! На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните: - Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял. И бащата рекъл на сина: - Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня.

За има човек собствено мнение, трябва да познава себе си. Колко са осъзнатите хора, които познават себе си? Идеята ми е, че в повечето случаи източникът е вън (дали религия, обществени норми или родители). Повечето действаме, мислим, изграждаме ценности и възгледи, които не са наши, а плод на родители или друго "Божество". Когато са външно наложени, стремежът е да ги налагаме на другите, за да ги докажем на себе си. И ставаме фанатици. Е, освен ако някой не е абсолютно себе си и никога не е попадал под чуждо въздействие

Ми то по тази логика, живеем в свят на фататици, всеки в различна степен. Всеки човек в някаква степен не допуска, не приема съществуването на някакви чужди идеи и мирогледи. Вкопчването в нашите си ценности, не е ли фанатично? За колко хора, идеята за нещо е по-почитана от “човека”?Който не обича хората, повече от "ценностите" си, излиза че е фанатик. Например имаме визия за “добро и зло”, приемаме нашето си “добро” и категорично отричаме всичко друго - нашата си визия за “зло”. Това пак е фанатизъм – нашето “добро” срещу “врагът”. Може да се съгласяваме с чуждо мнение, обаче когато опре до ценностни нагласи, колко са хората, които приемат чужди такива?

Доста време ми беше необходимо, за да осъзная, че човек не може да носи непрекъснато отговорност за начинът по-който се чувства другия. Всъщност това не е ли някаква степен стремеж към контрол над човека?! Границата при всички случаи е тънка. Щастието на всеки зависи само и единствено от самия човек. Никой не е длъжен да ме прави щастлива! А да искаш човека, когото обичаш да е щастлив, означава да надскочиш себе си, собствената си визия за щастие и да приемеш неговата идея за щастие - не може да не се съобразиш с него. Няма как да ти е безразлично, защото става част от теб. Ако неговата идея "без мен", приемам я и съм доволна от себе си, защото съм се надскочила, благодарение на любовта. Ако го чувствам като жертва от моя страна, като нещастие, значи може и да не е точно любов (а страст, желание, нужда и т.н.) П.П. Донка, поздравявам те - малко съм те повторила, ама после го видях

Права си Диди, поправям се веднага. Не стремежът да "го правиш" щастлив, а да искаш да е щастлив Защото си го е заслужил. Дори и несподелени да са чувствата, има някаква благодарност към човека, че е успял да провокира такова хубаво усещане.