Лъчезарна

Мисъл за деня - 09.02.2014 г. Любовта, която не напуска хората, е истинска Любов; тази, която ги напуска, не е Любов. Това, което остава при чове­ка при всички условия - и в страдания, и в радости, и в неволи - то е Любов; един­ственото нещо, което не напуска човека, е Любовта. Ако вие я придобиете, ще имате мощното в света — тя е магическа­та тояга. Някои искат да им кажа в как­во седи магията. Любовта е магическата тояжка, с която каквото кажеш - става. Трябва да я привлечете. Тя не се дава, не се взема - привлича се. Любовта може само да се привлече. Много малко се из­исква за това. Нищо и нещо Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В начало бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61

Молитвен наряд за начало: Молитва за всеки ден Беседа: Коприненият конец, Утринни Слова, 15 декември 1935 г. Молитвен наряд за край: Молитва - "Господи, Ти всичко можеш! Твоят Дух, Който Си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може. Аз чрез Твоя Дух всичко мога. Амин." 17-та глава от Евангелието на Йоана

Седят понякой път и говорят върху морала. Човек трябва, казва някой да има пари. Каква услуга човек може да направи с пари? В сегашният век парите трябват, не може без пари. Онзи музикант изважда цигулката или онзи добър певец пее или свири при един човек, събират се хората и плащат. Привеждал съм следният пример. Минава Паганини покрай един стар цигулар. Взел цигулката на цигуларя и почнал да свири. Събрали се хора да слушат и след половин час цялата копанка се напълнила с пари. Старият цигулар нямал това изкуство, очаквал само парите. Паганини създаде парите. Енергия има, любов има в себе си. Силен човек е. Другият разчита на обичта. Този, който иска пари и то е хубаво. Любовта е винаги по-силна от обичта, тя твори. И обичта е хубава, тя ще те разтовари. Лошото в любовта е, че тя те натоварва. Привеждал съм друг пример. Един богаташ сънувал сън. Минава една каруца теглена с пет чифта коне пълна със скъпоценни камъни и златни монети. Вървят по пътя, карат колата и на всекиго раздават колкото иска. Богатият като вижда това задига един голям сандък, за да му напълнят сандъка. Казват му: „Легни на гърба си“. Турят сандъка на корема и започват да го пълнят. И той трябва да каже колко да му сипят, да не би да му турят повече отколкото може да носи. Легнал той, турили сандъка отгоре му и започнали да хвърлят лопата след лопата в сандъка. Като се напълнил сандъка започнало да го задушава и тогава казал, стига. Тогава казали: „Не му отнемайте сандъка нека да понесе последствията“. Като се събудил богаташът от съня дошло му на ума, че това богатство, което има ще го удуши, затова започнал да раздава. Достатъчно ви е една лопата, две лопати, не очаквайте много. Едно житено зърно съдържа всичките възможности на милиони зърна. Една монета дадена с любов, тя има силата на любовта. Тази монета не умира. Една златна монета дадена с ръката на любовта тя се умножава. Ако е дадена без любов тя изчезва. Ако ви е дадена с любов тя в джоба седи и винаги остава. Извадиш, дадеш и като бръкнеш пак намериш в джоба монетата. Тя винаги с тебе върви, не те напуща. Любовта, която не напуща хората е истинска любов. Тази, която ги напуща не е любов. Туй, което остава при човека, при всичките условия и в страдания, и в радости, и в неволи то е любов. Единственото нещо, което не напуща човека то е любовта. Ако вие я придобиете ще имате мощното в света. Тя е магическата тояга. Някои искат да им кажа в какво седи магията. Любовта е магическата тояжка, с която каквото кажеш, става. Трябва да я привлечете. Тя не се дава, не се взема, привлича се. Любовта може само да се привлече. Много малко се изисква за да се привлече любовта. Ако на вратата си имате един косъм любовта никога няма да прекрачи. Пътят, по който любовта ще дойде трябва да бъде съвършено чист, да няма никакъв косъм, никакъв прах. Тя не иска дето стъпи кракът ѝ да полепне прах по него. Вие ще направите един път чист, без никаква прах, никакви косми, никакви противоречия. То ще бъде най-добрият път и по този път ще дойде любовта. Като влезе в дома ви вие вече сте придобили магическата тояжка. Ако очаквате да дойде отнякъде, милиони години може да чакате, тя няма да дойде щом пътят ѝ не е чист. Всичко може да дойде, но не и любовта. Пътят, по който любовта може да дойде трябва да бъде павиран със злато, да бъде чист. Нищо и нещо

Мисъл за деня - 08.02.2014 г. Аз употребявам думата Любов в дава­не, а думата Обич - във вземане... Значи Любовта е разливане, а Обичта - влива­не. Проста идея: що е Любовта - разливаш навън; що е Обич - вливане... Вие говорите за Любовта; щом говориш за Любовта, трябва да дадеш, а пък щом говорите за Обичта, значи искате да вземете... Сега за­конът е такъв - Любовта е плюс, Обичта е минус. Любовта е винаги по-силна от Обичта, тя твори. И Обичта е хубава, тя ще те разтовари. Лошото в Любовта е, че тя те натоварва... Нищо и нещо Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25

Тъй като вярата в Бога, все остава някъде встрани... От горните думи на Учителя си вадя следното заключение - спирането на ума, е отказване от вярата в Бога. Ние живеем в Бога. Ако аз не вярвам в него... значи не живея. Станимир казва "да замениш тъмните мисли със светли". Или, според мен - да бъдеш добър/разумен/чист проводник на Божествената Воля. Та, Божидаре, ако спрем ума, как ще изпълним Волята Божия. Ако вярваш в Бог, то Неговата Воля е и твоя воля. Виж да възпитаме ума, да възпитаме сърцето... Бог дава на всекиго таланти, дарби. Как ще ги развиеш, ако не позволиш на Божественото да работи в теб и чрез теб. Цялото Слово на Учителя е изпълнено със думи за зачитане на Духа, Душата, Ума и Сърцето. Да се изпълни Неговата Воля. Без Любов, без топлина - не можеш да я изпълниш, да я проявиш. Без Ум, без светлина - не можеш да я изпълниш, да я изявиш. Но и да не бъркаме работата на Сърцето и работата на Ума.

...вие не може досега да разберете онези думи на Христа: „Любете враговете си.“ Ами че тия врагове са ваши приятели. Вие сте яли и пили едно време, само вие сте казали на вашия приятел една лоша дума и той ви станал враг. Оттам насетне, мрази ви. Идете, казва, при вашите врагове, обичайте ги, поправете вашите погрешки. Обичайте враговете си, понеже те са ваши приятели. Онзи, който те мрази, той е ваш приятел. Той само една дума иска да му кажеш. Казва: „Няма да му простя.“ Ти иди и кажи: „Извини ме, направих една голяма погрешка, съжалявам.“ Веднага човекът измени своето мнение. Не само го измени, но и неговите чувства, всичко измени. Такива примери има дадени в християнството. Когато в първата епоха на християнството, в Римската империя гонеха християните, един християнин забягнал в Африка. Един ден, като влиза в една пещера, иде един лъв и реве, приближава се към него и си подава крака. Той вижда, един трън забоден в крака. Изважда тръна, намазва му крака, заминава си този лъв. Случило се, че хванали този християнин и го изкарали на арената. Същевременно този лъв, на когото той изкарал тръна из крака, и него хванали. Случило се, че като го изкарали да го изядат лъвовете, излязъл този лъв, на който той изкарал тръна. Като дошъл лъвът при него, започнал да му лиже крака, усеща, че е неговият благодетел, който му изцерил крака. Веднага го познал. В човека има едно чувство и в животните го има: Направеното добро не се забравя. В каквато и степен едно добро направено, то не се забравя. В каквато и да е степен, едно добро направено, то не се забравя. Колкото и да е низше съществото, едно добро направено при едно пробудено съзнание, то става незабравимо. Този закон е Божествен. Бог никога не забравя едно добро, което вие направите, колкото и да е малко доброто. Едно от качествата на Бога е това. Най-малкото добро, което и никой не види, Той не забравя. За туй, малкото добро, Той ще ви възнагради. Ще ви покаже, че има едно око, което наблюдава доброто, което може да направите. Може никой да не е видял, но има Един, Който е видял. Той ще ви възнагради за малкото добро, което сте направили. Тогава кое е най-малкото добро, което може да направиш? Ти си се обезсърчил, казваш: „Тази работа няма да я бъде“, искаш да напуснеш земята, дотегнало ти. Най-малкото добро е да кажеш на себе си: „Ще се оправи тази работа.“ Има един в тебе, който се обезсърчил, не иска да живее. На него ще кажеш тъй: „Ще се оправи тази работа, твоите работи ще се оправят.“ Ти като му говориш така, Бог, Който вижда, че му говориш, ще оправи тази работа. Няма да се мине много време, ще се оправи. Като кажеш, че неговите работи ще се оправят, и твоите работи ще се оправят. Понеже, ако кажеш, че неговите работи няма да се оправят, и твоите няма да се оправят. Страдания и придобивки, МОК, 18 ноември 1938 г.

Ще кажете, че човек се понижава, когато държи само една мисъл в ума си. Зависи каква е мисълта. Ако дадете път на една Божествена мисъл в ума си и на едно Божествено чувство в сърцето си, вие туряте основа на своето величие. Работете съзнателно върху Божествените мисли и чувства и не мислете кога ще станете велики. Това е въпрос на времето. Божествените мисли и чувства могат да се проявяват всеки момент, но човек трябва да се освободи от дребнавостите в живота, които играят роля на паразити. Те изяждат възможностите и добрите условия за проявяване на Божественото Начало в човека. Като ученици, вие трябва да работите върху сърцето си, да го храните с устойчиви чувства. Това се постига чрез Любовта. Само Любовта прави човешкото сърце устойчиво. За да придобиете Любовта, вие трябва да правите опити, да обичате хората. Кого трябва да обичаме? Да обичате онзи, който ви обича, това е естествено, то е в реда на нещата. Детето да обича майка си и майката да обича детето си, това е естествено. Христос казва: „Да възлюбиш ближния си, като себе си“. Той казва, че човек трябва да люби и враговете си, но как, не е казано. Значи това не е достояние на всички хора. Само великите хора могат да любят враговете си. Те имат метод, по който проявяват любов към враговете си. Който не е дошъл до този метод, трябва да прави опити, да си изработи свой специфичен метод. Защо трябва да любите враговете си? – За да станете велики. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, Който изпраща слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите. Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико нещо за човека от това, да люби враговете си и да е готов да прощава. Разправят за един от българските писатели и общественици, че когато заминавал за онзи свят, поискал прошка от всички хора, които обиждал; същевременно той простил в себе си на всички, които някога са го обиждали. Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но по-велико е да простиш на онези, които са те обиждали и причинявали пакости. Това е качество на великия човек. То не се постига изведнъж. Много трябва да работи човек върху себе си, за да го придобие. Направете опит, да работите поне една година върху това качество, да видите какво ще постигнете. Беден човек дължал голяма сума на един богат и не могъл да му я върне. Богатият не искал да прости дълга на бедния и постоянно го безпокоял за парите. Един ден бедният се разхождал край брега на реката и видял, че някой се дави. Веднага той се хвърлил във водата, хванал давещия се за ръката и го извлякъл на брега. В него той узнал своя кредитор. От благодарност към бедния, който спасил живота му, богатият го прегърнал братски и му простил дълга. Когато Христос казва да възлюбим враговете си, Той има предвид това положение, че през дългия земен живот на човека ще дойде ден, когато врагът му ще го извади от реката и ще спаси живота му. От вашия враг зависи да ви извади от водата или да ви остави да се удавите. И тъй, мислете за великите хора, за идейните неща. Като мислите известно време върху идейното в живота, ще започнете постепенно да го прилагате. Великите хора, МОК, 11 септември 1927 г.

Неделни беседи за месец февруари 2014 г. 02.02.2014 г. - 280. Умовете им (5 декември 1926 г.) Розалина 09.02.2014 г. - 281. Глас в пустиня (12 декември 1926 г.) Надеждна 16.02.2014 г. - 282. Те свидетелстват (19 декември 1926 г.)-Слънчева 23.02.2014 г. - 283. Тази притча (26 декември 1926 г.) - Донка Моля, желаещите да представят беседа, да се обърнат с лично съобщение към един от модераторите на форума.

Мисъл за деня 29.01.2014 г. Друг принцип в живота е, че във всички неща има ритъм. Вследствие на това всяко нещо иде на своето време. Ти не трябва да бързаш, приливи и отливи има в света. Твоето щастие, твоето благо ще дойде на своето време, стига да имаш знанието и мъдростта. Всяко нещо има своя причина. Всяко нещо има свое име, с което можеш да го означиш. Първото нещо, което човек иска да изучава е любовта, но той трябва да започне отгоре, а не отдолу. Той трябва да знае името на любовта. В своите сили Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Мисъл за деня - 28.01.2014 г. Кой е основният ритъм в света, който трябва да приемете за мярка? Според вас кой е основният ритъм? Аз да ви кажа: Основният ритъм в природата е човешкото сърце. Този ритъм показва какво е нормалното състояние на човека. Сърцето показва дали човек е в хармония с природата или не. Когато сте в хармония вашето сърце бие по един начин, щом сте в дисхармония – бие по друг начин. Има едно нормално биене, което всеки трябва да спазва. Истинският живот върви по този ритъм на сърцето. Някой път когато този ритъм се наруши, като спре ритъма, хората умират, излизат из ритъма навън. Тогава изчезва земният живот. Туй сърце, този ритъмът, регулират мисълта, регулират и човешката воля. Защото каквото е сърцето, такъв е и умът. Каквото е сърцето, такава е и волята на човека. Та в туй отношение сърцето играе важна роля, мери отношенията на човека. Какъвто е неговият ум, каквото е сърцето, каквато е волята, такова е и проявлението на душата. Химични елементи Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27

Някой те обижда, нарича те глупак. Не се минава много време, той счупва крака си. Ти веднага му се притичаш на помощ. Той вика, кряска, роптае против тебе. Обаче ти продължаваш да наместваш счупения крак. Щом го наместиш, болката престава. Тогава пострадалият признава, че си умен човек. Ти го питаш: „Знаеш ли кой съм? Аз съм от глупавите, от тези, от които не си доволен“. Където и да срещнеш доброто, ще знаеш, че в него е Бог. Той е скрит и в цветята, и в плодните дървета, и в изворите, и в добрите хора. Виждаш едно плодно дърво. Бог в него ти казва: „Скрий се под сянката ми, да си починеш и да си хапнеш един плод“. Виждаш един извор. Бог в него ти казва: „Почини си и пий от моята чиста вода“. Добрият човек ще ти каже една блага дума. Нека всеки си отговори, вярва ли, че Бог живее в него. И аз си задавам същия въпрос. Не ме интересува, дали Бог живее в другите хора. Интересувам се, дали Бог живее в мене. Казвате: „Ти се различаваш от другите хора“. По какво? – „Не знаем, но намираме разлика.“ – Едно нещо ме отличава от хората, а именно: Аз зная положително, че без участието на Първата Причина нищо не можете да постигнете и никой не може да ви обича. Земята и небето да се обърнат с главата надолу, но без Бога никой не може да ви обича. Ако не дадеш място на Бога в себе си, и ти сам не можеш да се обичаш. Без Бога в себе си ти ще променяш възгледите си по 10 пъти на ден. Днес ще говориш едно нещо, на другия ден – друго. Къде си ти тогава? Истинският човек е в това, което съзнава, а не в това, което говори. Две правила, ООК, 11 януари 1933 г.

Една от опасните страни в човека е, да вижда отрицателното в живота, в себе си и в окръжаващите. Понеже всеки човек, всяко нещо има две страни – добра и лоша, положителна и отрицателна, той трябва едновременно да вижда и двете, да ги съпоставя, изследва, анализира, претегля и тогава да спре вниманието си на неизменното, на доброто в човека. Всеки човек има нещо добро и възвишено. Следователно бъдете справедливи първо към себе си, а после към окръжаващите. Първо мерете, претегляйте нещата, а после правете заключения. Казано е в Писанието: „Изпитвайте нещата, но доброто дръжте“. Сега и на вас казвам: Изучавайте и доброто, и лошото, но доброто дръжте. Нека доброто бъде основа на живота ви, върху която да градите. Мерки в живота, МОК, 27 ноември 1927 г.

Мисъл за деня - 27.01.2014 г. Няма души, на които сърцата да бият еднакво. У някои хора, след като сърцето направи десет удара, има един малък промеждутък. У други, сърцето след като направи двадесет удара, има един малък промеждутък, у трети – след тридесет удара идва промеждутъкът, у четвърти – след сто удара и т.н. – различни промеждутъци има. А тия междини знаете ли какви са? Това е свързване с цели светове. Някога трябва да има такива промеждутъци, в които движението на сърцето като че моментално спира и всичко остава в един моментален покой, за да можем да чуем една Божествена мисъл, която се предава на душата ти. Щом я чуеш, движението на сърцето пак започва. Значи всичкият този шум трябва да престане, за да чуеш. Следователно, според тия съотношения на ритмите, тази междина показва с какви светове си свързан – дали с Млечния път, дали със съзвездието или други някой. Тия светове имат различни добродетели, които носят на душата ти в този момент. Зная, че Исуса разпятаго търсите Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - №8 от "Духът Божий" Молитва на царството Псалом 143

Топлината на Любовта, Утринни Слова, 12 януари 1936 г.

В царството на Ормуз-Дай съществувал един от най-видните, най-великите поети, който се наричал Адат-Махри. Той написал много съчинения, песни и поезии, за които целият народ го възхвалявал. Един ден, за негово нещастие, той написал някаква строфа в една от поезиите си, с която докачил боговете, и затова го осъдили на смърт. Каква била тази строфа? Аз няма да я предам цялата, но отчасти само. Тази строфа била следната: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове." Събрал се велик съд да решава, какво наказание трябва да се наложи на поета. Те единодушно решили да му наложат смъртно наказание, но въпросът бил, какво, именно, да бъде това наказание, че всички поети да помнят, как могат богове да обиждат. В събора на боговете присъствали всички дървета, всички тревопасни и месоядни животни, дано могат и те да услужат с нещо на боговете при осъждането на поета. Тигри и лъвове, чакали и хиени, слонове, акули, всички се интересували да видят, по какъв начин ще бъде наказан поетът. Те разсъждавали помежду си: Досега не сме имали такъв случай. Какво ли ще бъде месцето на този виден поет? Пред съда се явили представители от няколко медицински дружества, със заявление, ако стане нужда поетът да се умъртви, да го дадат на тях, да изследват, от научна гледна точка, дробовете, сърцето, мозъка, както и всички останали органи на поета, да видят, коя е причината, дето поетът се осмелил да обиди боговете. Поетът се видял в чудо. Той никога в живота си не виждал толкова страшни същества. Към когото и да поглеждал, всички му казвали: Само да попаднеш в нашите ръце! Ние ще ти покажем, как се пише поезия! Всички отправяли към него страшни, свирепи погледи. Той се чудил, каква обида може да се крие в тази малка строфа. Като оставал сам, той четял и препрочитал тази строфа, сам да намери, де седи обидата в тия думи, и си казвал: Аз нямах никаква мисъл да обиждам боговете, но отде излезе тази обида, и аз не зная. Както и да е, настъпил определеният ден, когато поетът трябвало да се яви в съда. Явили се боговете в съда, и заседанието започнало. Едни от боговете казали да дадат поета на акулите, те да го разкъсат и изядат. Други пък настоявали да го дадат на лъвовете, да го разкъсат. Трети решили да турят поета на гърба на един кон, без право да се държи за него, и конят да прескача препятствия, да минава гори и планини, докато един ден поетът съвършено изнемогне и умре. Четвърти предложили жив да заровят поета в земята и отгоре му да посадят дървета, чиито корени да смучат сокове от очите на поета, да разбере най-после, как се пишат обидни строфи за боговете. Последните богове предложили да дадат поета Адат-Махри на някое научно медицинско дружество, то да разполага с него, както намира за добре. Като слушал всички тия наказания, поетът изпитвал ужас, страх и започнал да се моли: Господи, кажи ми, в какво седи моята вина? Когато писах тази строфа, ни най-малко не внесох никаква злоба или омраза срещу боговете. Всичко това писах с голяма чистота на сърцето. Според мене, боговете ме осъждат несправедливо. Докато боговете разглеждали всички предложения за наказанието на поета, за да се установят върху едно от тях, в съда влязла най-красивата, и на всички известна, дъщеря на царя Ормуз-Дай, която също така се заинтересувала от съдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Като я видели, всички богове, както и всички животни, се обърнали към нея да я гледат и забравили за вината на поета. Царската дъщеря се обърнала към поета и го запитала: Искаш ли да ми станеш слуга? – На радо сърце бих ти служил. – Имам нужда от един прост слуга, който да полива цветята в моята градина. Като чули това, боговете единодушно решили: И ние сме съгласни да ти дадем поета, да правиш с него, каквото искаш. Нека полива цветята на твоята градина. Този бил единственият начин, по който поетът могъл да бъде спасен. И сега, ако някой ви запита, кой ви постави на служба в света, вие трябва да отговорите: Царската дъщеря ме постави на тази служба. Ако запитат поета, кой го назначи на царската трапеза, той трябва да отговори: Указът, с който бях назначен на служба при царската дъщеря се дължи на моите няколко думи, поставени в строфата „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове". Сега, аз ще оставя вие сами да разсъждавате по-нататък върху този мит. Той има дълбоко съдържание и смисъл. От една страна човек вижда, че само при страданията ще намери своите погрешки; от друга страна, той вижда, че само при трудностите и мъчнотиите в живота ще разбере доброто и ще го оцени. Значи, ти ще дойдеш при доброто и ще го познаеш, само когато станеш слуга и се смириш. Друг изходен път в живота няма. Да станеш последен слуга в градината на царската дъщеря и да поливаш цветята й, това е отлична служба. Какво представят тия цветя, няма да обяснявам, но ако бих ви казал, че те са живи цветя, тогава само бихте разбрали красотата на живота. Често хората прекарват големи страдания, но те не са нищо друго, освен страданията на поета, които той преживява в деня, дето всички богове се опълчват против него. Тия богове се опълчват срещу всички хора, които не могат да се справят със страданията си, и казват: Жестока е съдбата спрямо нас! Няма кой да се смили за нас. – Привидно е така, но и при най-тежките моменти в живота на човека, при най-голямото му отчаяние, все ще се намери поне едно същество, което да укаже към него известно състрадание. Защо царската дъщеря, именно, се притекла в помощ на поета? Защото тя била единствената, която влязла в положението му. Защо осъдили поета? За една пропусната дума. Когато преписвали неговото стихотворение, станало едно опущение, една грешка, а именно: в цитираната строфа била изпусната думата „светли". В същност, строфата имала следното съдържание; „На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове". Царската дъщеря сверила оригинала с преписа и намерила тази пропусната дума. Тогава боговете казали: С тази дума, строфата има смисъл. Значи, смисълът на тази строфа се заключавал в това, че тия светли, немирни духове тръгнали по света да разнасят светлина. ~ Един българин изпаднал в някакво тежко състояние и решил да се самоубие. Като размишлявал, по какъв начин да свърши с живота си, той чул в съседната стая един тих глас да пее: „Аз всякога мисля за тебе." Като чул този тих глас, съзнанието му се прояснило, и той казал: Няма да се самоубия, аз имам достатъчно сили да преодолея мъчнотията, в която съм изпаднал. Ще се заловя за някаква работа, макар и най-проста, за да изляза от трудното положение, в което се намирам. Казвам: такава сила е вътрешният глас! Такъв преврат може да произведе той в човека! Сила е този глас – „аз всякога мисля за тебе." Казвате: Ние не сме толкова чисти, да долавяме и разбираме този глас. – Ще бъдете чисти. – Ние не сме толкова учени. – Ще бъдете учени. – Ние не сме толкова силни. – Ще бъдете силни.– Ние не сме толкова богати.– Ще бъдете богати. – Страданията ни са големи. – Те са за ваше добро. – Живота ни е непоносим. – Ще го носите. ~ ...не се обезсърчавайте, но изучавайте нещата! Знанието е за ума, доброто – за сърцето, силата – за духа, благородството – за душата. из Идат дни, Неделни Беседи , 25 декември 1927 г.

Мисъл за деня - 26.01.2014 г. Казвам, човек може да отиде и до слънцето. Как е възможно? Да, за невежия не е възможно, но за умния е възможно. Има адепти в Индия, които правят това – отиват до слънцето. И който отиде до слънцето, сърцето му престава, пулсът му спира. Е, какъв е признакът, че сърцето му спира? Ще кажете: „Може ли човек да живее, след като спре сърцето му?“ Може, разбира се. Аз ви питам. Когато човек първоначално се зараждаше, човешкото сърце биеше ли? Не. Ако вие разглеждате човешкия зародиш, ще забележите, че биенето на сърцето и дишането са последен процес. Значи дълго време, докато човек се оформи в утробата на майка си, той не диша и сърцето му не бие. Сърцето на майката и дробовете на майката изпълняват тази функция, но като поиска да стане независим, той излиза от утробата на майка си, и тогава сърцето му почва да бие и дробовете му да дишат. И той започва един разумен живот. Онзи закон, който е накарал сърцето да бие, този същият закон и сега съществува. Ти можеш да спреш за половин час биенето на сърцето си и да кажеш на туй сърце след половин час пак да почне да функционира. Защото туй сърце бие поради онзи жизнен ток, който минава през него. Обаче ти можеш да изместиш този ток, и сърцето ти пак да спре. След половин час пак да пуснеш тока, и сърцето ще почне плавно, постепенно да бие. Това са въпроси, които се отричат от съвременната наука, обаче за в бъдеще тя ще ги признае. Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В начало бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61

Помнете едно: всяка стъпка, която направите, всичко в света, което правите, не го правите за другите. При другите хора ще иде и каквото придобие ще се върне при вас. Такъв е законът. Никой не може да се избави. Затова, ако искате да успявате, правете добро и то ще се върне при вас. Радвайте/се/ за доброто и злото, което носите, то ще се върне при вас. Злото ви при хората няма да остане, ще причини малка пакост на хората, те ще го изпратят. Добрите работи ще ги изпрати при онзи, който ги правил. Първото нещо: Ние трябва да идем в небето с един придобит живот. Всичко онова, което направим за Бога, ще се върне при нас. То ще ни въздигне. То значи Божията Любов като дойде, ще ни въздигне. Без любов човек не може да се въздигне в света. Когато обичаме някого погрешките се превръщат. Каквото и да направим, ще се повърне. Ако една погрешка може да отклони любовта, тя е по-силна. Пък Любовта е най-силното нещо. Божествената Любов всички погрешки превръща в скъпоценни камъни, когато обичаме Бога. Писанието казва: Всичко онова, което се случва на онези, които любят Бога, ще се превърне за добро. Най-красивият ден, 16 април 1944 г.

Казва Йоан: „Бога никой никога не е видял“. Право е в кое отношение? Бога без любов не може да го видиш. Само с любовта се вижда Бога. Когато някой казва, че е сляп, то значи, че няма любов. Всички хора, които нямат любов, са слепи, те не виждат. ~ В света има един промисъл. По пътя, по който ще минем Бог е оставил от всичко онова, което е необходимо за нас. Бог е направил така, че във всеки човек, когото срещнем оставено е благо за нас. При животните, при дърветата, при изворите, дето и да седнеш, ще благодарим, че има нещо да вземем. Ти оставяш, не го вземаш, търсиш нещо друго. Седиш на един камък, на втори камък, при едно дърво, при друго, при един човек, при други, казваш: Побеля ми главата, всичките хора не са божествени. Само ти си божествен човек, свят човек, като тебе друг няма. Всички са лоши, само ти си добрият човек. Целият свят е вътре в Бога. Всичко онова, което е в Бога е велико. Единствената нечистота, която съществува, то е онова, което съществува вътре в нас, индивидуално във всеки човек. Всичките хора понеже не живеят по Бога частично нечистотата съществува вътре. ~ Ние в този живот трябва да благодарим на Бога за очите, които ни е дал. Ние трябва да благодарим на Бога за ушите, които ни е дал. Трябва да благодарим на Бога за устата, за носа, за ръцете, за краката, за сърцето. Искам да ви кажа, как трябва да благодарим. Представете си, че дойде някой виден цигулар да свири. Зимно време, хората са немарливи, не знаят, че салонът трябва да бъде отоплен. Тогава цигуларят иска да свири. Казвам: Аз човекът, който разбирам, ще се завзема да приготвя условията, ще се завзема да се отопли салонът. Трябва му пиано. Ще намеря най-хубавото пиано. Ще го опитам. Ще взема участие всичките столове да са наредени хубаво, да има ред и порядък. Аз ви питам колцина от вас отоплявате божествения салон тъй както трябва Господ да дойде. Колцина от вас отоплявате този салон, както трябва? Казвате: Ние 20 години как сме тръгнали в този път. Аз от няколко хиляди години, считам че нищо не зная, вие от 20 години всичко знаете. Има едно знание на бит пазар, вехтории се продават, обуща, пребоядисани дрехи. В религиозния свят аз ви виждам, облечени в такива вехтории. Ще ви дам един съвет, никога не обличайте стари религиозни дрехи. Ще намериш най-добрата дреха, направена от най-добра материя. Сега вие искате възкресение. Намерете в живота си един ден, дето сте служили на Господа тъй както трябва. Намерете един от най-красивите дни на вашия живот, дето целият ден сте мислили само за Господа. Сега какво значи да мислиш за Господа? Да си бил толкова досетлив, че Господ иска да направи добро някому на земята, пък Той не може да слезе, ти да схванеш и веднага да свършиш работата. Някой е болен, молил се е на Господа да му изоре нивата, Господ няма волове да оре нивата, ти ще идеш да изореш нивата да свършиш работата заради Господа. Някое дете се е молило на Господа, дрехи няма, зимно време е. Господ няма да прати ангелите на земята, ти да се сетиш да свършиш работата на Господа. Двама души се карат някъде, били са се, както често става, да идеш ти да свършиш Божията работа. Виждал съм бащи, които са били синовете си, виждал съм и синове, които са тупали бащите си. Синът се моли и бащата се моли, да дойде някой да каже какво да правят. Господ няма да слезе, но ти да идеш и да свършиш Неговата работа. Това значи да обичаш Господа. ...Всеки, който люби, ще види Бога. Всеки, който не люби, няма да види Бога. Когато някой не вижда Бога, това е ад. Когато някой вижда Бога това е. Сега ви пожелавам да слушате, когато Господ ви говори отвътре. Добре да слушате и добре да предавате.... Най-красивият ден, 16 април 1944 г.

Мисъл за деня - 19.01.2014 г. Ако ти имаш в себе си едно лошо желание, не трябва да го изкореняваш, но ще му противопоставиш някое добро желание. Ако имате една мисъл, каквато и да е, която ви безпокои, не се стремете да я изхвърлите от себе си по механически начин, защото тя ще ви създаде някаква пакост, т.е сами на себе си вие ще си причините пакост. Загнезди ли се във вашия ум някоя мисъл, която ви безпокои, вие трябва да намерите точно противоположна на нея, която да я замести. По този начин ще се излекувате. За да се излекуваш, трябва да съединиш центъра на Земята с центъра на Слънцето. Зазоряване Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В начало бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61

Мисъл за деня - 17.01.2014 г. Трябва да познаваме кои мисли в нас са Божествени и кои не, трябва да знаем техния източник: дали идат отгоре, или отдолу. Божествените мисли внасят мекота, радост, мир и светлина. Радостта и веселието идат от присъствието на Бога в човека. Сега с това, което сте получили, ще помагате на другите, ще раздавате. Божествената наука обема всичко в себе си Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на Триединния Бог Псалом 44

Мисъл за деня - 15.01.2014 г. Вложете закона да мислите право. Да бъдете справедливи спрямо себе си. Не измъчвайте краката си. Вечерно време събуйте обущата си, помилвайте ги, измийте ги с топла вода – ръцете и краката си. Направете една услуга. Всяко място погладете. Измийте ги хубаво, помилвайте ги, кажете: „Ще извините, че не съм знаел този закон.“ „Толкоз време само си ни сторил, то е неблагодарно.“ То са живи души, които ти правят добро. Ще те срещнат, ще кажат: „Ние бяхме дълго време във вашия дом.“ Като станете сутрин, няма да бързате. Измийте лицето си, измийте ушите си, всичките гънки и с една мека хубава кърпа изтрийте ги. Една копринена кърпа прекарай в ушите си. Така ще се научите да чувате хубаво. Предназначението на човека Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Мисъл за деня - 14.01.2014 г. Сега направете за една седмица опит: Като си спомните за Името Божие, веднага да се смени състоянието. Неразположен, като помислиш за Бога на Любовта, Който създал всичко, веднага да се смени вашето състояние. Заради Него да си готов да направиш всичките жертви. Да обичаш Бога в дадения случай значи да направиш всичките жертви. Разгневил си се. Направи една жертва – да се не гневиш. Разсърдил си се, казваш: „Този, всичкият багаж го подарявам.“ Основна идея Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27

Какво тълкувание можете да дадете на мотото:"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди"? В какво трябва да бъде човек верен? - В Любовта. В какво трябва да бъде истинен? - В мъдростта. В какво да бъде чист? - В Истината. И най-после в какво трябва да бъде благ? - В Правдата. Значи в това мото са застъпени четири неща: бъди верен по отношение на Любовта, истинен - по отношение на Мъдростта; чист - по отношение на Истината и благ - по отношение на Правдата. Съдиш ли някого, думата ти трябва да бъде пълна с благост. Само тогава Правдата трябва да се прилага. Приложите ли Правдата и Истината в живота си, вие ще почувствувате в душата си вътрешна лекота. Казвам: Човек трябва да бъде верен в Любовта. Верността е качество на Божията Любов. Обикновеният човек може да говори за проявите на обикновената любов, но не и за проявите на Божията Любов. Когато някой обича по Божествено, всички около него възприемат тази любов, радват се, изпитват импулс към нещо възвишено, но и те сами не знаят, откъде иде всичко това. Започне ли човек да рекламира своята любов, да ви убеждава, че ви обича, че е готов на всякакви жертви заради вас, това са празни думи, проповядвани от памтивека още. И това е обич, но особен род, от която умират малките на маймуните. Маймуните толкова много обичат своите малки, че от обич ги задушават. Една майка в България някъде толкова много обичала детето си, че от страх да не се простуди, завила го една нощ с юрганчето му през глава. Като станала сутринта, намерила детето си задушено, мъртво. Защо трябвало да го завива през глава? Тя трябваше да остави главата му открита, свободно да диша чист въздух. Оттук ще извадим следното заключение: не покривайте главите си със своите идеи! Понякога вашите идеи могат да бъдат такива, че като ги турите в главата си да ви задушат. Оставете всяка Божествена идея, всеки Божествен импулс на душата да се изяви така свободно, така естествено, че да предизвика у вас вътрешна радост, която никой да не е в състояние да я отнеме. Тази радост е резултат от това, че Бог живее в нас и ние изпитваме Неговата сила. Дойде ли човек до това положение, всички души ще бъдат във връзка помежду си. Всеки трябва да се свърже най-първо със своята душа. За тази цел той трябва да я търси постоянно, докато я намери. Щом я намери, човек трябва да знае как да влиза и излиза от нея. Влезе ли в душата си, той ще усети голямо разширение, свобода и лекота в себе си. Рече ли да излезе оттам, той трябва да знае де е вратата, през която се излиза. И тъй всички трябва да направите връзка с Бога, после със своята душа и най-после със своите ближни. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди." Голямата радост и малката скръб, ООК, 30 декември 1925 г.

Неговата заповед