Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Росито

Участници
  • Общо Съдържание

    8
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

1 Следващ

За Росито

  • Рожден Ден 10/26/1971

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://sebepoznanie.com/
  • ICQ
    0

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    Благоевград
  • Интереси
    Вътрешният свят на човек, психология, философия, духовното, квантова физика.
  1. Приятели, бих искала да споделя, че на 30.11.2011 г. в София, в кафе- книжарницата на Ориндж център, 4 етаж - ул."Граф Игнатиев"18 от 18 часа ще представя книгата си "ТИ си промяната". Накратко, какво искам да кажа с тази книга: Ние търсим различни методи и техники, за да променим живота си, опитваме се да разкрием тайните, пътищата за постигане на успех и за сбъдване на мечтите ни. Но е важно да осъзнаем, че и най-добрата методика няма да е от голяма полза, ако преди това не се освободим от съпротивата в нас. Утвържденията, визуализациите, медитацията, релаксацията и т.н. няма да имат траен ефект, ако се придържаме към познатите ни модели, ако не променим навиците си, нагласите си, ако не застанем лице в лице със страховете си, с чувството за вина, негодуванието, омразата, болката, нетърпението, съмнението. Тези негативни чувства са нашата съпротива. Не бива да ги потискаме, не е необходимо и да се борим с тях. Това, което ни е нужно, е да се научим да ги освобождаваме. Всичко, което ти се случва, е отражение на твоя вътрешен свят. Хората, които срещаш, отношението им към теб, историите, които се повтарят в живота ти, съответстват на твоите най-дълбоки убеждения, нагласи и очаквания. Когато започнеш да опознаваш себе си, да откриваш бариерите, които ти пречат, и започнеш да ги преодоляваш, ти ще усетиш как с всяка промяна в теб се променя и всичко около теб. Защото светът е в ТЕБ! Защото промяната, това си ТИ! http://sebepoznanie.com/psihologiq/ti-si-promqnata/
  2. Аз си изградих ново отношение към "провала". Смятам, определенията "успех" и "провал" са твърде относителни. Те са просто различни пътища. И по двата пътя научаваш нещо ново. Често един "провал" може да допринесе повече за израстването ни ,отколкото "успеха". По-лошо е страхът от провал да ни спре да навлезем в нови територии. Понякога, когато се "провалим" в работата или във взаимоотношенията си с някого, се оказва ,че е за добро. Защото по-натам попадаме на нещо по-добро или просто се научаваме да се справяме в различни ситуации и придобиваме повече увереност в собствените си сили. Тогава...за какъв провал говорим? Харесва ми да мисля за провала по този начин: "Не съм се провалил. Просто открих 10000 начина, които няма да станат." -Томас Алва Едисън.
  3. Права си xameleona. Любовта е обратното на страха. Липсата на любов е страх. Но страхът ни учи на много неща. Понякога точно страхът, болката ни повеждат по Пътя...За да достигнем да своята същност - а тя е ЛЮБОВ.
  4. Страхът се дължи на липса на доверие – в света и в собствените възможности, той е свързан с навика да се очаква най-лошото, с желанието да имаме пълен конрол над всичко. Този страх вероятно ни е бил внушен от родители, от близки, от средата – свикнали сме да виждаме опасност във всичко. В моя блог започнах да пиша статии за отделните видове страх в категория "Освободи се от страха" В публикацията "Страхът за близките" съм се опитала да покажа как ни се втълпява страха още от малки, а после и ние предаваме страха на децата си. Но има изход: http://sebepoznanie.com/topics/psihologiq/strah-psihologiq/
  5. Диана, като казвам че ние с мислите си изграждаме своя свят, имам предвид това: "Мисълта на човека определя положението му и мястото му в живота. Мисълта определя дали човек ще бъде беден или богат, здрав или болен, щастлив или нещастен. " "Мислите и чувствата определят какво ще е положението ти в света, какви приятели ще имаш, здравето ти – всичко зависи от мисълта." "Мисълта, която ти пращаш в света, е един физически принцип. Дали ти мислиш право или криво, ти вече твориш в света. Тази сила – мисълта, която е излязла от твоя ум, тя твори." "Ако искате да бъдете красиви, работете с ума си." Беинса Дуно А за това, което казваш за обстоятелствата, че много малко хора са независими от външните обстоятелства - да, права си. Понякога не можем да контролираме обстоятелствата, но можем да ги ПРЕМЕМ. И именно с приемането променяме нашата действителност. Много ми харесва в това отношение какво казва Дийпак Чопра: "Упражняване на собствената същност или самоориентиране, означава, че наш вътрешен ориентир е собственият ни дух, а не обектите от практиката ни. Противоположност на самоориентирането е ориентирането по обектите. Когато се ориентираме по обектите, ние винаги сме подвластни на обекти вън от собствената ни същност - ситуации, обстоятелства, хора и предмети. В този случай непрекъснато търсим одобрението на другите. Нашето мислене и нашето поведение неизменно се влияят от очакваната реакция. За това ориентирането по обектите се основава на страх. При ориентирането по обектите ние изпитваме силна необходимост да контролираме нещата. Изпитваме силна необходимост от външна сила. Външният ни ориентир е нашето его. Егото обаче не е това, което сме в действителност. То е нашата представа за себе си; то е нашата социална маска; то е ролята, която играем."
  6. Здравейте всички, които пишете и четете тази тема. Как сте Кая и Натали? Бих искала да споделя това , което съм научила от моя опит и наблюдения по въпроса за страха и паник-атаките. Много често хората, които изпитват паник-атаки са изключително силни и борбени хора, хора, които не спират да търсят... Бих искала да се обърна към всички вас, които сте в плен на страха: Това, че не успявате да се справите със страха си, не означава ,че сте слаби, без воля. Напротив - вие имате силна воля. Не се обвинявайте,че изпитвате страх. Страхът е просто защитна рекция, той не ни е враг, той се опитва да ни защити. Борейки се срещу него, ние се борим срещу себе си и го усилваме... Знам какво е когато те обхване парализиращ страх, когато настъпи паник-атака. Безсмислено е тогава да си казваш - добре съм, не ме страх, безсмислено е другите да ти казват - всичко е в главата ти, това е въображаемо, бъди силен и т. н. Защото човек, който изпитва ПА знае отлично това-знае,че страховете му са ирационални, знае ,че е гпупаво, но това не променя нещата. Дори именно това го спира да сподели страховете си. Не може и да "не мисли за това", "'да не му обръща внимание". Колкото повече се стремиш да мислиш за друго, толкова повече страхът иска да му обърнеш внимание. А как тогава да се борим с него?-като спрем да се борим. Искам да препоръчам книгата на Екхарт Толе "Силата на настоящето". В нея той те кара да усетиш, че емоциите не си ти, да усетиш, че в теб има нещо по-голямо, силно и вечно. Пробвайте като наблюдавате страха - когато настъпи паник атаката, не се борете, а просто наблюдавайте какво се случва с вас - как сърцето ви ще изкочи, как ръцете ви започват да се потят, а краката отмаляват, как се замайвате и как ви обзема непреодолимото желание да бягате. Просто налюдавайте, без да "участвате", без да се идентифицирате с усещанията си. Тогава усещате как страхът преминава като вълна през цялото ви тяло и...излиза...просто ви напуска. Когато го наблюдавате, без да се съпротивлявате, без да се опитвате да избягате от него, той губи силата си и изчезва... И усещането е НЕВЕРОЯТНО. Аз самата го усетих - усетих,че в мен има нещо друго,че аз не съм моя страх, нито тази, която се страхува, а наблюдателят. Страхът е просто емоция,той идва и си отива и когато не се идентифицираме с него, той престава да ни плаши. Това, което ни учи Екхарт Толе ми напомня за когнитивно поведенческата психотерапия, за която пише тук Орлин Баев. Мисля, че това е едно от най-добрите начини за справяне със страха. Убедила съм се, че най-добър контрол има, когато не се опитвате да налагате контрол и най-добре се бориш срещу страха, когато не се бориш срещу него. Убедила съм се също, че най-добрият антидот срещу страха е ЛЮБОВТА, а тя е във всеки от нас. Поздрави и успех!
  7. xameleona, благодаря за топлото посрещане Станимире, наистина въпроса, които си задавам е като кое е първо - кокошката или яйцето Много ми допадна твойто заключение: И аз усещам нещата точно така. Диана, казваш, че чувствата са по-древни...а какво ще кажеш за това, че материята всъщност е сгъстена мисъл, че светът е ментален. Както се казва в Кибалион: "Цялото е Ум, Светът е ментален" И както светът е създаден от Божественото Съзнание, така и ние създаваме своя свят с мислите си.
  8. Здравейте приятели. С голям интерес чета вашите мнения и дискусии във форума и сега реших да се включа и аз. Темата за мисълта е много специална тема за мен. От години я изучавам и се убеждавам в огромната сила и влиянието на мисълта. Виждам, че тази тема отдавна я обсъждате и сте казали почти всичко за мисълта. Но все пак откъде идва мисълта? Аз смятам, че мислите не се зараждат в мозъка, а той е просто апаратът, които ги улавя. Но кой е техният източник? Екхарт Толе в книгата си "Силата на настоящето" пише: "отвъд мисълта се крие цяло царство от интелект, а мисълта е само мъничка част от него." В „Автобиографията на един йогин” Парамаханса Йогананда се казва: „Всички мисли вечно вибрират в космоса..Мислите са вкоренени във Вселената, а не в индивида, една истина не може да бъде създадена, а само възприета. Погрешните мисли на човека произтичат от несъвършенството в способността му за различаване. Целта на науката йога е да успокои ума, така че без изкривяване да може да отразява Божественото изображение във Вселената.” Не е ли мисълта просто "превода" за нас на информация, на енергия, която съществува и вечно вибрира във Вселената? Другото, което съм се питала и сме обсъждали с приятелите ми във форума на self-help е кое е първо - мисълта или чувството? Както всички вие казвате - зад всяка емоция стои една мисъл. Мисълта е тази, която предизвиква емоцията. Но от друга страна колкото е по-силна емоцията,толкова е по-силно влиянието на мисълта... А не мислите ли, че понякога първо е чувството? Понякога усещаме тъга, без да знаем защо или се страхуваме от нещо, но не осъзнаваме веднага от какво точно. И като анализираме - си казваме - а, да - това е. Може би просто тези чувства са проява на натрупани мисли? А не е ли мисълта и чувството проява на едно и също нещо? Но мисълта е проява на разума, а чувството на душата и понякога протичат с различна скорост? Какво мислите?
×