Здравейте всички, които пишете и четете тази тема. Как сте Кая и Натали?
Бих искала да споделя това , което съм научила от моя опит и наблюдения по въпроса за страха и паник-атаките. Много често хората, които изпитват паник-атаки са изключително силни и борбени хора, хора, които не спират да търсят...
Бих искала да се обърна към всички вас, които сте в плен на страха:
Това, че не успявате да се справите със страха си, не означава ,че сте слаби, без воля. Напротив - вие имате силна воля. Не се обвинявайте,че изпитвате страх. Страхът е просто защитна рекция, той не ни е враг, той се опитва да ни защити. Борейки се срещу него, ние се борим срещу себе си и го усилваме...
Знам какво е когато те обхване парализиращ страх, когато настъпи паник-атака. Безсмислено е тогава да си казваш - добре съм, не ме страх, безсмислено е другите да ти казват - всичко е в главата ти, това е въображаемо, бъди силен и т. н. Защото човек, който изпитва ПА знае отлично това-знае,че страховете му са ирационални, знае ,че е гпупаво, но това не променя нещата. Дори именно това го спира да сподели страховете си. Не може и да "не мисли за това", "'да не му обръща внимание". Колкото повече се стремиш да мислиш за друго, толкова повече страхът иска да му обърнеш внимание.
А как тогава да се борим с него?-като спрем да се борим.
Искам да препоръчам книгата на Екхарт Толе "Силата на настоящето". В нея той те кара да усетиш, че емоциите не си ти, да усетиш, че в теб има нещо по-голямо, силно и вечно.
Пробвайте като наблюдавате страха - когато настъпи паник атаката, не се борете, а просто наблюдавайте какво се случва с вас - как сърцето ви ще изкочи, как ръцете ви започват да се потят, а краката отмаляват, как се замайвате и как ви обзема непреодолимото желание да бягате. Просто налюдавайте, без да "участвате", без да се идентифицирате с усещанията си. Тогава усещате как страхът преминава като вълна през цялото ви тяло и...излиза...просто ви напуска. Когато го наблюдавате, без да се съпротивлявате, без да се опитвате да избягате от него, той губи силата си и изчезва...
И усещането е НЕВЕРОЯТНО. Аз самата го усетих - усетих,че в мен има нещо друго,че аз не съм моя страх, нито тази, която се страхува, а наблюдателят. Страхът е просто емоция,той идва и си отива и когато не се идентифицираме с него, той престава да ни плаши.
Това, което ни учи Екхарт Толе ми напомня за когнитивно поведенческата психотерапия, за която пише тук Орлин Баев. Мисля, че това е едно от най-добрите начини за справяне със страха.
Убедила съм се, че най-добър контрол има, когато не се опитвате да налагате контрол и най-добре се бориш срещу страха, когато не се бориш срещу него.
Убедила съм се също, че най-добрият антидот срещу страха е ЛЮБОВТА, а тя е във всеки от нас.
Поздрави и успех!