val68z

"В разговора, който се подхвана, Учителя каза:

Любовта към ближния ще роди доброто в нас. Не можеш да направиш добро, докато не обичаш. Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога навсякъде? За да бъдеш добър, се изисква много малко. Например, ще дадеш чаша вода някому. Ако не можеш да направиш добро на някой човек, направи добро на някое животно, растение или извор. Преди всичко, направи добро на краката си – измий ги вечер. Ако не можеш да направиш добро на краката си, как ще можеш да направиш добро на хората? Като изядеш ябълката, посей семките. Прави добро на другите, понеже те са част от теб. Мисли, че си добър, но не можеш още да проявиш добрината си. Добър човек е онзи, който живее за Бога. Лош човек е онзи, който живее за себе си. Който живее лошо, никога не е видял Бога, а който живее добре, Го е видял. Като правиш добро, ти се приближаваш до Бога. Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб ти се приближаваш към Бога.
 
Доброто управлява света. Злото представлява външен кратковременен порядък, а Доброто – един вечен порядък. Да се прави добро не е дълг, а привилегия!
 
Най-мъчният въпрос, който съществува в света, е да станат хората добри. Това е голямо изкуство. Трябва да работите. Единственото разумно нещо в света е Доброто. То е вечното, мощното. Това, което може да превръща алхимически нещата, това, което може да превръща простите елементи в скъпоценни камъни, това е само Доброто. Любовта прави очите чисти и светли, а злото ги прави тъмни. При злото лицето потъмнява, а при Доброто става светло. Като видя някой човек, мен ме интересува да знам дали е отворил вратата на Доброто и на Любовта. Самовъзпитанието трябва да се започне оттам. Правиш ли едно добро, една малка услуга, никой да не те вижда, върши я и да ти е приятно. Например в гората полееш едно цветенце и ти е приятно. Никой не те е видял. Това цветенце стои в ума ти. Доброто е условие за Съвършенство. Защо трябва да бъдем добри? За да имаме условия за Живот и защото Съвършенството е живот и наша цел.
 
 
Бог е Доброто в света. Когато човек върши зло, то идва от тъмните духове. Когато направиш едно лошо дело, тогава имаш вече помрачение в ума си и в чувството си и не можеш да видиш ясно положението. При всяко добро човек се освобождава. Ако направиш една лоша постъпка, ограничаваш се; тогава побързай с добрата, за да се освободиш. Някой ще каже: „Защо ще правим добро?“ Без него не можеш да растеш. Вие сте дали обещание горе и защо не сте го изпълнили тук? Съвършено друго направление са взели хората, с други работи се занимават.

За да живееш добре, трябва да се заобиколиш с добра среда. А добра среда ще си създадеш само чрез правене на добро. Не правиш ли добро, не очаквай никакъв добър живот и никакво щастие, никой не се интересува от теб. Значи от теб зависи да бъдеш щастлив или не."
 
из 
 "Акордиране на човешката душа " т.1
Беинса Дуно 

Майка Тереза :


"Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича!
Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!
Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!
Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!
Ние мислим, че изразът "светлината на любовта" е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!
Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!
 
Въпреки това


Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.

Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.

Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.

Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.

Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.

Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай."
 
 
Лев Толстой :
 
"Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.


Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.“ — „Чтобы поверить в добро, надо начать делать его.“

Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош "
 
 
Ако на някого тази тема е интересна и желае да се включи, нека да заповяда, възможно е да се дублира отчасти като заглавие ,но мисля че обхватът е по- широк.

"В разговора, който се подхвана, Учителя каза:

Любовта към ближния ще роди доброто в нас. Не можеш да направиш добро, докато не обичаш. Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога навсякъде? За да бъдеш добър, се изисква много малко. Например, ще дадеш чаша вода някому. Ако не можеш да направиш добро на някой човек, направи добро на някое животно, растение или извор. Преди всичко, направи добро на краката си – измий ги вечер. Ако не можеш да направиш добро на краката си, как ще можеш да направиш добро на хората? Като изядеш ябълката, посей семките. Прави добро на другите, понеже те са част от теб. Мисли, че си добър, но не можеш още да проявиш добрината си. Добър човек е онзи, който живее за Бога. Лош човек е онзи, който живее за себе си. Който живее лошо, никога не е видял Бога, а който живее добре, Го е видял. Като правиш добро, ти се приближаваш до Бога. Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб ти се приближаваш към Бога.
 
Доброто управлява света. Злото представлява външен кратковременен порядък, а Доброто – един вечен порядък. Да се прави добро не е дълг, а привилегия!
 
Най-мъчният въпрос, който съществува в света, е да станат хората добри. Това е голямо изкуство. Трябва да работите. Единственото разумно нещо в света е Доброто. То е вечното, мощното. Това, което може да превръща алхимически нещата, това, което може да превръща простите елементи в скъпоценни камъни, това е само Доброто. Любовта прави очите чисти и светли, а злото ги прави тъмни. При злото лицето потъмнява, а при Доброто става светло. Като видя някой човек, мен ме интересува да знам дали е отворил вратата на Доброто и на Любовта. Самовъзпитанието трябва да се започне оттам. Правиш ли едно добро, една малка услуга, никой да не те вижда, върши я и да ти е приятно. Например в гората полееш едно цветенце и ти е приятно. Никой не те е видял. Това цветенце стои в ума ти. Доброто е условие за Съвършенство. Защо трябва да бъдем добри? За да имаме условия за Живот и защото Съвършенството е живот и наша цел.
 
 
Бог е Доброто в света. Когато човек върши зло, то идва от тъмните духове. Когато направиш едно лошо дело, тогава имаш вече помрачение в ума си и в чувството си и не можеш да видиш ясно положението. При всяко добро човек се освобождава. Ако направиш една лоша постъпка, ограничаваш се; тогава побързай с добрата, за да се освободиш. Някой ще каже: „Защо ще правим добро?“ Без него не можеш да растеш. Вие сте дали обещание горе и защо не сте го изпълнили тук? Съвършено друго направление са взели хората, с други работи се занимават.

За да живееш добре, трябва да се заобиколиш с добра среда. А добра среда ще си създадеш само чрез правене на добро. Не правиш ли добро, не очаквай никакъв добър живот и никакво щастие, никой не се интересува от теб. Значи от теб зависи да бъдеш щастлив или не."
 
из 
 "Акордиране на човешката душа " т.1
Беинса Дуно 

Майка Тереза :


"Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича!
Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!
Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!
Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!
Ние мислим, че изразът "светлината на любовта" е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!
Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!
 
Въпреки това


Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.

Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.

Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.

Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.

Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.

Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай."
 
 
Лев Толстой :
 
"Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.


Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.“ — „Чтобы поверить в добро, надо начать делать его.“

Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош "
 
 
Ако на някого тази тема е интересна и желае да се включи, нека да заповяда, възможно е да се дублира отчасти като заглавие ,но мисля че обхватът е по- широк.

Майка Тереза :


"Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича!
Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!
Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!
Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!
Ние мислим, че изразът "светлината на любовта" е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!
Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!
 
Въпреки това


Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.

Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.

Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.

Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.

Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.

Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай."
 
 
Лев Толстой :
 
"Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.


Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.“ — „Чтобы поверить в добро, надо начать делать его.“

Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош "
 
 
Ако на някого тази тема е интересна и желае да се включи, нека да заповяда, възможно е да се дублира отчасти като заглавие ,но мисля че обхватът е по- широк.

Майка Тереза :


"Ние мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
Ние мислим, че на сърцето не може да се заповядва, но можем да го научим да обича!
Ние мислим, че любовта може да се заслужи, но за нея е достоен всеки!
Ние мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът!
Ние приемаме любовта като вид безумие, но в крайна сметка тя е особена интуитивна разумност!
Ние мислим, че изразът "светлината на любовта" е просто метафора, но любовта наистина осветява всичко околно!
Ние мислим, че любовта е нещо интимно, но тя е пълна откритост!
 
Въпреки това


Хората са неразумни, нелогични и егоистични,
въпреки това, обичай ги.

Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли,
въпреки това, прави добро.

Когато имаш успехи, печелиш фалшиви приятели и истински врагове,
въпреки това, имай успехи.

Доброто, което правиш, утре ще бъде забравено,
въпреки това прави добро.

Честността и откритостта те правят уязвим,
въпреки това, бъди честен и открит.

Това, което си построил с дългогодишна работа, може да бъде разрушено за една нощ,
въпреки това продължавай."
 
 
Лев Толстой :
 
"Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.


Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.“ — „Чтобы поверить в добро, надо начать делать его.“

Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош "
 
 
Ако на някого тази тема е интересна и желае да се включи, нека да заповяда, възможно е да се дублира отчасти като заглавие ,но мисля че обхватът е по- широк.

"В разговора, който се подхвана, Учителя каза:

Любовта към ближния ще роди доброто в нас. Не можеш да направиш добро, докато не обичаш. Как ще бъдеш добър, ако не виждаш Бога навсякъде? За да бъдеш добър, се изисква много малко. Например, ще дадеш чаша вода някому. Ако не можеш да направиш добро на някой човек, направи добро на някое животно, растение или извор. Преди всичко, направи добро на краката си – измий ги вечер. Ако не можеш да направиш добро на краката си, как ще можеш да направиш добро на хората? Като изядеш ябълката, посей семките. Прави добро на другите, понеже те са част от теб. Мисли, че си добър, но не можеш още да проявиш добрината си. Добър човек е онзи, който живее за Бога. Лош човек е онзи, който живее за себе си. Който живее лошо, никога не е видял Бога, а който живее добре, Го е видял. Като правиш добро, ти се приближаваш до Бога. Не с едно добро дело, но с оная велика подбуда вътре в теб ти се приближаваш към Бога.
 
Доброто управлява света. Злото представлява външен кратковременен порядък, а Доброто – един вечен порядък. Да се прави добро не е дълг, а привилегия!
 
Най-мъчният въпрос, който съществува в света, е да станат хората добри. Това е голямо изкуство. Трябва да работите. Единственото разумно нещо в света е Доброто. То е вечното, мощното. Това, което може да превръща алхимически нещата, това, което може да превръща простите елементи в скъпоценни камъни, това е само Доброто. Любовта прави очите чисти и светли, а злото ги прави тъмни. При злото лицето потъмнява, а при Доброто става светло. Като видя някой човек, мен ме интересува да знам дали е отворил вратата на Доброто и на Любовта. Самовъзпитанието трябва да се започне оттам. Правиш ли едно добро, една малка услуга, никой да не те вижда, върши я и да ти е приятно. Например в гората полееш едно цветенце и ти е приятно. Никой не те е видял. Това цветенце стои в ума ти. Доброто е условие за Съвършенство. Защо трябва да бъдем добри? За да имаме условия за Живот и защото Съвършенството е живот и наша цел.
 
 
Бог е Доброто в света. Когато човек върши зло, то идва от тъмните духове. Когато направиш едно лошо дело, тогава имаш вече помрачение в ума си и в чувството си и не можеш да видиш ясно положението. При всяко добро човек се освобождава. Ако направиш една лоша постъпка, ограничаваш се; тогава побързай с добрата, за да се освободиш. Някой ще каже: „Защо ще правим добро?“ Без него не можеш да растеш. Вие сте дали обещание горе и защо не сте го изпълнили тук? Съвършено друго направление са взели хората, с други работи се занимават.

За да живееш добре, трябва да се заобиколиш с добра среда. А добра среда ще си създадеш само чрез правене на добро. Не правиш ли добро, не очаквай никакъв добър живот и никакво щастие, никой не се интересува от теб. Значи от теб зависи да бъдеш щастлив или не."
 
из 
 "Акордиране на човешката душа " т.1
Беинса Дуно 

Зименразговор



Ледени цветя навръх планината зиме
извити са на запад срещу вятъра
в техния разговор с вихрушката чувам
самия древен глас на провидението
самия непознат мой собствен глас

не усещам студа или по-точно усещам го
прегръдката му ми е опияняващо близка
така както на човека когото обичам
изпълва ме до краен предел
изпълва ме с отговори и въпроси

нищо не ми е нужно да ме предпазва
стихията танцува в мен около мен
предпазвайки и сътворявайки ме отново
учи съзнанието ми да прониква
да прониква до живото и сърце..

Мария Гюрова

Преди време отидох с колелото си до "Камбаните" ("Знаме на Мира"). В ума ми бе складиран стар детски спомен за тях, за звъна им. Когато пристигнах забелязах, че мащабите се бяха променили. Не ми изглеждаше вече голяяяммооо, а напротив - малко за този вид и време творение... В детските ми очи някак си нещата изглеждаха... доста по различно, но явно бях пораснал.
Все пак детето бе там, аз бях там.
С голям интерес започнах да ги разглеждам и изучавам, камбаните де. Удрях ги. Удрях ги една след друга, по няколко пъти всяка, която ми харесваше, като звук. Опитвах се да доведа до резониране, до определена вибрация... Удрях ги и в съчетание - няколко камбани на куп, в кратък ред и музикална подреденост.
Тъй, почти вече бях направил цялостна обиколка, когато ме дръпна другарска ръка. Спрях изненадан. Защо ме подръпваха? Какво?
Чак тогава чух... Чух пазача, който не издържал на тътена подвикваше да спра. Беше ми подвиквал доста, но аз не чувах. Бях пленен! Не го чувах. Не знаех че е там, че вредя. Просто не знаех.
"Хайде стига вече!" - бяха думите му...
В очите му имаш умора и моление. Колко много бе слуша той звъна на камбаните! Толкова много хора! Всеки ден, ден след ден...
Стига си звънял, човече!
Да, понякога не чуваме. Да, понякога не разбираме. Понякога просто не знаем. Затова "звъним". Нещо в нас ни подбужда. Какво?

Ако искаме да оставим във форума само идеалните събеседници... ще останем сами със себе си.
Който не е грешал, нека хвърли камък първи.
Всеки допринася както може, всеки е най-полезен в различна, своя си област и тъкмо това е чара на средище като това - че картината е пълна. Събрани сме заради общи интереси и общи търсения, но не можем да спрем да сме индивидуалности. Всеки гледа от своята камбанария, пречупва света през своята призма и понякога постъпва по начин за който и не подозира какви последствия може да има. Ако не можем да задържим хората край себе си, кого? Ако не търсим начини да преодолеем трудните моменти, неразбирателството или дори обидата, с какво се различаваме от най-низшите същества?
Помня една мисъл, че глупак е не този който греши, а този който повтаря грешките си. Нека посочим грешките си, за да се научим да не ги повтаряме, вместо просто да наказваме. Иначе нищо не сме научили...

"Казването на истината е една операция без упойка" - Учителя
Това също може да бъде повод за премахване на даден профил.Не знаем кой как се припознава и възприема болезнено в конкретна ситуация!
Всички ние знаем, че е много трудно да се понесе нещо, изложено директно и без заобикалки. Има хора, които говорят по-прямо, макар и не злонамерено. Други са меки и захаросани, а отвътре врят и кипят, и очите им святкат (но не от святост). Аз например съм от хората, които не могат да говорят така...а и не искам да се конфронтирам директно (Имам явно прекалено силно застъпени Везни в картата), но се възхищавам на онези, които притежават смелостта да кажат нещата, дори и с цената на това да им одерат кожата. А това моето, нима не бие към лицемерие?! Нещо може да ти е неприятно, но ти благо мълчиш и захаросваш.
Та се възхищавам на искрените и смели хора и знаете ли защо?
Защото такъв човек никога няма да ти забие нож в гърба.

Конкретния случай и конкретните личности не коментирам. Споделям, че слагането на бан е крайна постъпка. Ако един бан не подлежи на помилване, то имаме ли милост да простим изневяра, убийство, кражба!?! Толкова много теми за смирението, прошката, любовта... толкова много изписани мъдри думи и никакъв резултат на лице! И двете страни не искат да си простят една на друга. Каквото и да предприемат собствениците на сайта е ясно, че трябва да бъдат уважени от гостите в този форум. Но нека изясняването между страните бъде продължено на лични. Културно, ясно, без заплахи, с разбиране от двете страни. Надявам се, че такова чудо - вечен и неизменен бан няма. Да се стигне до консенсус ще бъде най-добре. Това е личното ми мнение, с което казах всичко, каквото имах да кажа. И в допълнение. Заплахите и острите думи няма да решат проблемите. Никой няма да допусне да бъде изнудван от някого в собствения си дом ( сайт ), защото ако не го направи ще ... Всеки от потребителите да преразгледа собственото си поведение и да се опита да бъде по-тактичен. Модерацията също. Всъщност, след като видях какво съм написал осъзнах, че не е лесно за изпълнение. Подтискането на гнева, болката от обидата, силата на достойнството... Затова и не исках да пиша в темата. Защото знам как е правилно да стане, но знам, че самия аз нямаше да мога да постъпя правилно в такава ситуация, но нещо все пак ме накара да драсна това си мнение!
Успех на всички!

Според етичните принципи на католическата църква някога изгоряха хиляди смели котараци
Кое наричаш етично?
Понякога наричаме неетично това, което ни настъпва по мазолите, т.е. комплексите, които ВСИЧКИ до един притежаваме...трудно можем да избягаме от сянката си.

Личните ми впечатления са, че котаракът Емо не е прекрачвал границите на благоприличието със своите постове, като обаче не можах да прочета последните му мнения във въпросната тема, която преди няколко дена бе изтрита. Вярно е, че имаше и някои негови мнения, които се отличават с по-изразително разграничаване на неговото мнение, но както казах, досега не съм виждал такива постове, които да оценя като неблагоприлични в каквото и да е отношение, така че и аз подкрепям идеята отново да се приеме въпросния котарак в Портала. За мен лично дори и в шегите му си личеше сериозно отношение, а също така мисля, че той е от потребителите, чиито мнения си заслужава да се прочетат. Относно добрия тон, при все че той е необходим в една или друга степен, мисля, че именно тук е моментът да спомена една вече почти забравена немска поговорка - "Ако някой е прекалено любезен, може и да не ви казва истината."

В този форум се запознах с някои от най-най-любимите си хора....половината вече са изтрити. Слава Богу, свързахме се и разменихме координати преди това да се случи...Искам да благодаря, че ги срещнах тук и ми помогнаха за толкова много неща!!!

интересно, нищо лично разбира се, но като поглеждам коментарите, явно всички чакат принца на бял кон, и са убедени че го заслужават . браво това е добре.  въпросът е дали това ,не е само в приказките и как е в живота???

има ли принцове и принцеси???

спомням си една мисъл на ГАУТАМА-     "ако не срещнеш подходящия,  по- добре продължи по пътят си сам".

 идеята ,че съществува сродната душа , тази с която сме повече от близнаци и тази, която може би и тя  ни търси някъде, е не само красива приказка.  поне за мен, не е такава.

но има и още една теория ,че първо тя се дава по награда ,и второ трябва да положиш усилия да си я привлечеш.

Самовъзпитание, Неделни Беседи, 02.081942 г.

Изпълнение Волята, Утринни Беседи, 04.02.1934 г.

http://www.youtube.c...v=WG0-vrKTSsg#!

"....Когато цъфнат теменугите и работите тръгнат зле, ******* ****** *** на другите и гледай ти да си добре."

Пеньо Пенев

Много ми е интересно ,защо точно българин /макар и много талантлив поет и чувствителна личност/ е написал това , и то определено отнасящо се и до българският бит ,душевност и култура ,в резултат на преки наблюдения.

"Затъпяващ ли е българина"
- ще си спестя коментара , определено не е беден , особено в София.
малко странно ми изглежда , полющващ се в ритъма на затъпяващата чалга ,
взиращ се в удоволствие в дисплея на смарт телефончето от джоба ,
и гордо шофирайки автомобилчето си втора употреба или пък първа употреба джип / за батковци и какички отличници /

А това за ближния ,
кой е този ближен , този ли който е стъпил на пешеходната пътека ли ,
не ние не го забелязваме
Е тук приказките за зомбирането не са актуални , макар и те да имат своето си основание ,просто защото всеки сам избира дали да се зомбира или не , дали да се дрогира или не , и на кого да сложи и за колко.

Тук някои ни развиват маркетингови стратегии ,
други ни показват колко много са прочели или знаят /друг е въпросът какво прилагат или са успели да приложат.../

"Да, безплатен обяд няма "
веднага ще изтъкнат някои , щото безплатно било само сиренцето в капана за мишки .

Но този свят, наистина би могъл да стане по -добър и по -красив .
и това зависи точно от нашето отношение и към Планетата, на която живеем, и към природата ,и към животните ,
и към ближните, които не винаги забелязваме ,когато имат нужда от нас .
Ние сме тези ,които можем да направим този свят по- красив ,и по -добро място за живеене.

Все ме убеждават ,че ние не можем да променим този свят ,че е по -добре да подредим нашият вътрешен свят . Да така е ,съгласен съм с второто .
Ние сме дошли тук именно заради това, за да подредим нашият вътрешен свят, да го направим по- съвършен .

Но ние действително можем да променим и този свят / край нас /стига да пожелаем това и да положим усилия за това .
Като променим начинът на мисленето си ,начинът на живот , обемът на консумирането на материални блага ,като променим ценностите в живота си .
Като променим действията и постъпките си , отношението към заобикалящата ни среда и природа животни и растения.
"след нас и потоп " ,ами той вече се задава зад ъгъла ,нима не го виждаме
. Мнозина ме убеждават ,че всичко е наред , че държавата или правителството, или поредният партиен вожд се грижи за нас.
Ако ли не те, може би европейският съюз, или международният страж на мира - САЩ , или в краен случай Световната банка или пък Международният Валутен Фонд.

И в това не могат да ме убедят ,
ако не друго... поне имам право на свободен избор.
Ние носим отговорност за нашите действия ,и начин на живот .
не само защото това логично се отразява във вътрешният свят и неговата подреденост , а и защото това се отразява ,на светът в който живеем.

Много нещо сте изписали вчера....
Когато вървиш в Духовния път,идва момента да обърнеш внимание и на храната,щото както бях писала в една друга тема :Няма такъв филм като Духовност гарнирана с плът и кръв от по-малките ни братя.Избиването им и жестокостта към тях е потресаваща,никой човек с по-високи вибрации и чувствителност не би могъл да я понесе.И е абсолютно нормално да откаже да участва в касапницата.Това,че някой го върши вместо теб,не те оневинява.Чували ли сте думичките МИЛОСЪРДИЕ и СЪСТРАДАНИЕ?Ето затова става дума.Както и Не прави никому това,което не искаш да направят на теб....
Сменям името на темата с ВЕГАНСТВОТО и СУРОВОЯДСТВОТО В ДУХОВНИЯ ПЪТ.
За мен вече вегетарианството е отживелица.