Геомантия

[Йордан Анов]

Донякъде може да се приеме че тази тема е дъщерна на „ Езикът на Астрологията”, но все пак нещата са до известна степен различни. В споменатата тема излагам идеи без история, без опитност зад себе си, а само хипотези и предположения. Тук обаче е различно. Геомантията, такава каквато е била известна в нашия, западен свят, е била пренесена от арабския свят, заедно с алхимията и другите естествени науки през Х – XI век. Но за съжаление тя не се развива като всеобхватна теория, и от тук да се превърне в достоен еквивалент на това което е за Изтока системата на И Дзин. Геомантията намира много по благодатна почва в Нигерия, но там системата загубва връзката със Запада.

Ще си спестя подробното изложение, защото който има интерес може да намери достатъчно, или не чак толкова, информация в интернет. Става въпрос за друго, трябва да се направи паралел с астрологията, и да се даде дефиниция на геомантията като заместител на астрологичната система.

Но нека все пак определим основните принципи на геомантията. Наречената от арабите „наука на пясъка”, тя работи със 16 символа, много по малко от 64-те хексаграми на И Дзин, но все пак завършена сама в себе си. И тук системата е бинарна, една точка/черта/Ян, две точки/две черти/Ин. Разликата е в нивата. При И Дзин имаме хексаграми, т.е. шест нива на построение, докато при геомантията, те са четири, или ако мога да се изразя така, имаме тетраграма. Ако отново търсим паралели между Изтока и Запада, то и в двата случая имаме съчетание на два елемента в един сивол, с тази разлика че в И Дзин, даден елемент е обозначен от три линии, докато в геомантията, те са две. Начинът на извличане на символа се ограничава от личното въображение, може да варира от хвърляне на зърна, до където ни стига фантазията.

Да се върнем на първоначалната идея, а именно къде е връзката с астрологията. Това което оценявам като най – важен труд в тази област е произведението на Хенрих Корнелий Агрипа „За геомантията”. Дори написано на характерен език и с присъщата пестеливост на онова време, все пак той ни дава достатъчно материал за размисъл, лично творчество, и правила по които да ръководим практиката си. Това което за мен е ценно в горепосоченият труд е съставянето на геомантичен хороскоп. Системата се основава на „Подредбата на Четирите майки”. Това са четирите главни символа, които се поставят в кардиналните домове. Следващата стъпка е от четирите майки да се извлекат четирите дъщери, примери за това може да видите ТУК. „Дъщерите’’ заемат позицията на следващите домове, и по аналогия на гореспоменатия метод се съставят четирите знака на „племенниците”. Те съответно заемат местата на падащите домове.

Системата е много интересно приложена и в чисто астрологичен контекст, защото „племенниците” се наричат още „резултат”. Подобен паралел би ни накарал да се замислим за значението на най – онеправданите домове в астрологията. Друга интересна връзка с астрологията е че на планета се падат по два знака от системата на геомантията, както и на нодалната ос – Главата и Опашката на Дракона по един знак. Примера с Венера е много показателен. На нея се приписва управлението на знаците наречени „Момиче” и „Загуба”. При „Загуба” тя е описана като заточена или изгоряла. Това важи и за останалите планети. Например Юпитер, който управлява „Придобиване” и „Радост” е в падение при втория знак, без да губи от достойнствата си.

Надявам се темата да породи практически опити, които да бъдат споделени

[Йордан Анов]

Извън теорията, нека се опитам да демонстрирам практиката.

Когато съставям геомантичен хороскоп, основно за хорарни въпроси исползвам класическа кубична тема, като тази:

Попълването на домовите сектори става на базата на лично виждане. Лично аз попълвам първо ъгловите домове, чрез хвърляне на монети, и тн.

На тези две изображения са показани връзките между геомантичен знак и планета/зодиакален знак:

Геомантичен знак / Планети Геомантичен знак / Зодиакален знак

Ето така би изглеждала една попълнена тема:

Както се вижда в една карта може да има две планети Юпитер, три Луни и тн.

Тълкуването на една хорарна карта, съставена по този начин, става със системата на приятелство между планетите. За сега съм намерил няколко такива системи. Една е описана от Агрипа, след него Уилям Лили, се придържа към описаното от предшественика си, разбира се с малки промени. В западната традиция отношенията между планетите се ограничават до приятел и враг, докато в системата Сети, в Индия, има и Неотралност. Използвам източната система при търсене на отговор, но съм извел няколко характерни случая изложени от Агрипа. Например "Враждебност по отстоящи обители", където Сатурн е враг на Луната и Слънцето, Юпитер е враг на Меркурий и тн. Също така "враждебност по противоположни екзалтаций", Марс е враг на Юпитер. Приятелските отношения описани от Агрипа също имат своята особеност. Такъв пример е когато екзалтацията на Единия е в обителта на Другия, такъв пример са Сатурн и Венера, Юпитер и Луната и тн.

За да подплатя думите си с пример, ще покажа един въпрос, който ми зададе една позната.

"До края на другата седмица ще получа ли заплата?"

Питащия както винаги е представен от 1-ви дом. На тази позиция се падна геомантичен знак Populis или Народ, което само по себе си говори за цяла група от хора, които се вълнуват от този проблем. Този знак отговаря на Луна в Рак. Отнесох въпроса за парите към Втори дом. Знакът който се падна там е Rubeus или Червен, това определя момента, един вид ситуацията е "нажежена до червено", "ноже е опрял до кокала", знака отговаря на Марс, по системата на Сати, се взима под внимание и това на колко знака стоят планетите една от друга. Когато се сумират всички фактори, се оказва че Марс и Луната са в приятелски отношения, и в крайна сметка заплати бяха изплатени в последния момент

[Йордан Анов]

Вече стана дума, че между геомантията и „Книгата на промените” може да се изгради мост, макар и да се разминават, едва ли не, още в корена си. Преди всичко и двете системи са бинарни, но само изграждането на знаците, или по скоро нивата, три и четири, говорят за дълбоко вкорененото различие в типа мислене между Изтока и Запада, по този въпрос Юнг се е изказал изчерпателно.

Но да се спрем на практиката, или по-скоро практическите насоки. В геомантията имаме 16 базови символа, в И Дзин 8, ако комбинираме осемте триграми, получаваме 64 хексаграми, ако комбинираме 16-те геомантични знака получаваме 256 знака. Ако си позволя да се изразя така, Западната „Книга на промените” ще бъде доста по дебела от Източната.

Да допуснем идеята, че вече сме построили една, така да я наречем, октаграма. Направих си експеримента да съставя чисти октаграми, от два еднакви знака. Използвах знака на Юпитер – Acquisitio ( Придобиване ). При анализа на знака използвах техника, описана още от съвременника на Юнг, Рихард Вилхелм. Той извежда хексаграма съставена от 2, 3, 4 линия на основната, за изграждането на долната триграма, и 3, 4, 5 за горната триграма на така наречената ядрената хексаграма. Същата техника приложих и към октаграмата съставена от двата знака на Юпитер, с тази разлика, че тук се извеждат не три а четири линии. Получи се ядрена октаграма съставена от два еднакви знака подвластни на Венера Amissio ( Загуба ). И двете са „чисти”, еднородни октаграми, а интересното, е че от „Придобиване” изведохме „Загуба”. Пример мога да дам и с „чистата октаграма, отново на Юпитер, само че този път подвластния знак е Leatitia ( Радост ), ядрената октаграма е изградена от знаците на Марс и Сатурн и носи сборното име Тъга. Виждаме как Нещо се превръща в своята противоположност, като съдържа семената на промяната в самата си същност, като зачатък и потенциал, който ще се осъществи, неизбежно. Друг въпрос, който може би е направил впечатление е как знак поставен под управата на Венера може да носи името „Загуба” и то още повече, че този знак се асоциира с Венера във Везни. Може би това ни препраща към факта, че Везните са част от Скорпион, а всички знаем мита за слизането на Ищар в Иркала и срещата й Ерешкигал.

[Йордан Анов]

Геомантията води началото си от Нигерия, но защо чак сега се сеща, че това е и земята на Йоруба. Вече има една прекрасна тема „Таро и Йоруба”, но се оказва, че силата на този народ е дала своето отражение и в западната традиция на астрологията.

Макар да не оказва пряко влияние върху техниките на астрологията, то Йоруна и астрологията се срещат в геомантията, за да заговорят на един символен език.

Това, което е известно на Запад, като геомантия в културата на Йоруна се нарича Ифа. Това е система на гадаене, която носи името на бога, който я е създал. Системата на гадаене се състои в хвърляне на орехови черупки, раковини и тн, но не това е най-важното. В края на всяко гадаене се получават 16 Оду, или фигури, които се тълкуват. Създават се и двойни Оду или Оду Меджи – подобно на хексаграмите.

Паралела между Оду и геомантичните знаци е:

Ogbe – Via

Oyeku – Populis

Iwere – Conjuctio

Odi – Carcer

Irosun – Fortuna minor

Obara – Laetitia

Okanran – Tristitia

Ogunda – Canda drakonis

Osa – Albus

Ika Rubeus

Oturupon - Capus drakonis

Otura – Puella

Irete – Puer

Ose Amissio

Ofun – Acquisitio

Ще разгледам един пример, за да се види, че символите са еднакви за всички народи и за всяка душа.

Odi – Carcer

Carcer или Затвор, представя Сатурн в неговия традиционен образ, неговата черна страна, за която всеки запознат знае, а за тези които не – епитета значи достатъчно.

За Оду Оди пише: „Так където е изкопана първата дупка. Там където е изкопан първият гроб.” Това първо изречение, което описва същността на това Оду, е в пряка връзка със символизма на Сатурн, на когото са преписани гробовете, смъртта и разложението. Подчертавам „разложението”, защото то ще ни трябва след малко. В тълкуването на Odi, се подчертава опасността от венерически болести, отново типично за Сатурн, говори се също така, че предците могат да преследват в сънищата, за разпадане на дома и предателство от близките. Но не това е най-интересното, Тези повърхностни връзки, могат да бъдат направени почти произволно. След това обаче, към всяко Оду има описание на Ебо, или жертва, табу, обичай, който трябва да се спази, за да се намали силата на лошата съдба.

В Ебо на Оди се препоръчва да се носят шарени дрехи, да се избягват тъмните облекла, също така на Ориша трябва да се поднесе петел и пера от папагал.

Шареното, пъстрото, това което напомня на дъга е атрибут на Меркурий, също така и на Венера, но в друг контекст. Тук вече се намесва и алхимията. Петелът, перата от папагал заместват пауна, който символизира промяната, преобразяването и въобще прераждането. Мотивът за Стария цар, който е болен, умира и трябва да се прероди. Венера се появява, като Майката, която в алхимичните текстове се храни с пауново меси и пие кръвта на зеления лъв, за да преобрази, това което е в нея – старото и ненужното, за да се роди Меркурий, като Albus или Бял, ново начало, нов възглед за живота, ново поведение в нова среда.

Така накратко гадаенето Ифа, говори на езика на астрологията и алхимията, а в крайна сметка всички говорят на един и същи език.

Редактирано Октомври 8, 2011 от Йордан Анов