Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    93
  • коментара
    24
  • прегледа
    14042

За този блог

Entries in this blog

...

На хиацинт прилича тя, но горе в планината овчарите я сгазват със краката си и клюмва на земята пурпурния цвят ... Сафо

Лиула

Лиула

Под едно Небе

„Този велик закон сега призовава хората към братство и сестринство. Само тогава ще имаме една нова наука на братство и сестринство. А сега каква е нашата наука? Онова малко агънце, което детето гледа, целува, венци му прави, дойде ден, заколят го. Майката казва: За да може маминото детенце да живее, трябва да заколим това агънце. Малкото детенце плаче. Казвате: Не, тъй трябва да се живее. Мислите ли, че това ваше дете ще се възпита? То ще се запитва: Как тъй този Господ, Който е толкоз добър, по

Лиула

Лиула

Църква за вълци

Съвестта, отдавна пусната в неплатен отпуск, как успя да стане корумпирана? И защо всеки предпочита да отговори на въпроса дали зебрите са черни на бели райета или обратното, вместо на всичко това? Скъпи ми Краус, дяволът не просто е оптимист, ако си въобразява, че може да ни направи по-лоши – той отдавна подаде оставка и сега вероятно се наслаждава на почивката си, разбира се, в случай, че е далеч от хора. В нашата преобърната реалност, не знам кой ще спаси красотата. Може и да е потъна

Лиула

Лиула

Защото трябва да бъдем добри

Всяка събота вечер в живота ми влиза страданието. Нахлува от екрана, то е ясно откъде ... Ала идва и надеждата, че доброто го има и че то е възможно. Не като компенсация на страданието, а като идея на общността, която прави възможно лечението му. Всяка събота вечер разбирам колко съдбата е пожалила мене и колко наранила тебе – съседа, любимия, непознатото дете в инвалидна количка в мола, молещият акордеонист пред хипермаркета, щъркелката Живка, захвърлената немска овчарка Сорена, колко много

Лиула

Лиула

Сорена от Златните мостове

И няма оправия с изхвърлените животни, намерени такива, живи или осакатени. Стана ни ежедневие да намиране някакво животно, читаво или не. Ако е читаво, може и да не го хванеш, че бяга, ама май осакатените са повече. Гледам да ги махна от хорските погледи, да не тормозят ‘гражданството’, да не се гледат неприятни гледки и в без друго мизерният ни живот. Забелязвам обаче, че хората ‘свикват’ с такива гледки, и не разбират как се убива човешкото в тях, усещането за взаимопомощ, колективизъм…..

Лиула

Лиула

Стипчиви ябълки и недозрели круши

Абзаци от интервю с уникалния поет Константин Павлов, който днес щеше да навърши 81 години. RIP С кои поети и писатели поддържате приятелства? Снощи Достоевски ми беше на гости и като прочете някои мои стихотворения, получи епилептичен припадък. И с други подобни поддържам приятелски отношения. Вашата представа за кентавъра? Във всеки случай кентавърът ми е по-любопитен, отколкото конят или човекът, взети поотделно. Странно е, че кентавърът ме въодушевлява не като мит, а като еклектика о

Лиула

Лиула

Тихо!

Тихо! Тихо! Тихо! И ми простете, моля ви, ще млъкна. И вече няма да говоря - зная, че във морето няма нищо - нищо и във земята... В скока си към нея... Единствено дълбоко в паметта ми, по-скръбно обетована от всички небета - са добрите ми другари. Отломъци от жестове... Усмивка... по-точно сянката й. В паметта ми лица и фигури с пирамидална (сикстинска) композиция. Любими, неповторими същества, с които живея аз сред живите - безшумно - до рамото - отляво - на смъртта. В памет

Лиула

Лиула

Шумотевицата като прикритие

Онова, което трябва да премълчим, споменаваме най-много. Иронии. Всъщност празен шум, не струва. В Аркадия бе различно - онзи свят, когато бяхме първобитни и щастливи, ми каза - не ме следвай, искам да виждам след мене само сянката си. Всъщност, нищо. Не се чуват ръкопляскания. Залата е празна.

Лиула

Лиула

Хроники от обратната страна на Луната

Сега е вече късно. Всичко. Денят. Нощта. И закъснялата усмивка, разляна в скръб из вазите на твоя взор... Сърцето ми не чака тайна. (Аз или тази бледна вечер - но бледнината е безкрайна!) Разбирам. Зная. Няма тайна. Сега е твърде късно вече. Дневник, Гео Милев

Лиула

Лиула

В мъглата на разсъмване отеква

Под зимното слънце язди на коня моята премръзнала сянка. Полумесец осветява мъгливата земя. а рибите са пълни със сълзи. Елдата цъфти. Камбаните стихват. Еква нощта дъхът на цветята. Башо

Лиула

Лиула

Най-красивото Сърце

Един ден едно младо момиче, застанало в центъра на града и обявило на всеослушание, че има най-красивото сърце в околността. Насъбрали се много хора и започнали да се любуват на сърцето й. То наистина било с безукорна хубост. Нямало петна по него, никакви неравности, нищо, което да нарушава красотата му. И хората се съгласили с нея, че това било най-красивото сърце, което били виждали. Отнякъде се появила една стара жена и казала: "Твоето сърце не притежава хубостта на моето." Насъбралото се

Лиула

Лиула

Ще отмине

Ученик отива при учителя си по медитация и казва: Моята медитация е ужасна! Разсейвам се или ме заболяват краката, или постоянно заспивам. Просто ужасно! - Ще отмине, отговаря учителят спокойно. Седмица по-късно ученикът се връща при своя учител: Моята медитация е прекрасна! Толкова съм осъзнат, така жив! Просто чудесно! -Ще отмине, отговаря учителят спокойно.

Лиула

Лиула

Говорихме си с тебе за Сърцето какво ще понесе

Тя и Тя говорят. Гледат се.. Едната по-рано ще тръгне по пътя, другата - след нея. "След като проумяхме какво Сърцето не би могло да понесе, се насочихме към онова, какво то би могло да бъде, ако бе самото себе си Ако Сърцето е самото себе си, то обаче би приело всичко и би казало на отиващият си, ала търсещ връщане - кога си тръгваш? Срещи и разделите - едно са Утрини и вечерите - същото Мигът на изгрева, мигът на залеза - повтарят се Едно и също е Едно и също е Сърцето, което

Лиула

Лиула

×
×
  • Добави...