* * *
Сребърна нишка животи
обречено идващи млади,
с цена от по няколко злоти
се сливат в мастилени клади.
Прозирно светлина бленувана
на ангел крилете докосва;
плодна зора лекувана
бяла милост износва.
Та в тия цветове от рани
капка синева покълне,
лотус чистота да отхрани ~
сърце у Дома да завърне...
До тръпнещо начало
и листенца на розата в бяло,
по изопната струна и тяло
до стълба небесна стояло...
От лунни коси е вплетена,
с въздишки на цветя поена,
от камбанен звън изчетена
в трепета на клепки стаена...
И миг във Вечност превърнат
оттекващ през времето,
от полъха на вятъра прегърнат
дошъл през порта на бдението...
Изгреви в пурпурно
с тежест на мантия и
соления вкус на меч в`кания
изгреви с пайети виолет
по крилцата прозрачни на
светулки танцуващи безчет
и изгреви в мълчание
в бриз от бяла песен
и молитва~дихание...
...в края на екота и
извивката на полутона
когато се приплъзвам
по чувствеността и стона
в изгубена дрезгавина
и пращец маковина
посипала небето
вдъхвам пулса
на сърцето
Осезание за светла зеленост на връхчета борови,
за треви избуяли до облаци~кобилешко мляко;
в разпиляната синьост на обгърнати стволове
от погалено сърце до съвършество отболяло.
Докоснати струни от слънчевост
пеещи кичесто в светеща яркост,
безпределна цветна създаденост
утро едно да бъдат в цялост.
Довя вятърът упойваща мелодия
и звуци на синигерова песен,
присядам до ума ~ скитник босоногия
с нова цитра е, безгрижен и весел...
Разказва за пътешествия незрими,
в безсънни све
....
И толкова тихо видяна
в стъклени шепи ловена,
цветна усмивка, засмяна
прозирна нежност смутена.
В облачна синьост шепти,
със сладък звук света изпълва;
в най-бялото от теб трепти
топлина от вода да покълва...
Преобразяване
Търсих го в цвета на хибискус
и в изгрев с къпинов привкус,
с вранени от пътнината нозе
и бяла мисъл в отмалели ръце.
Пет портала на прага достигах
огрени в слънце и ярки дъги,
с роса от сълзи стъпки съзирах
на други, които преди мен са дошли...
В синьото на детски бои
по пътека уханни треви
до отмала на морни води
и хрускавост на юлските дни.
И докосвам те в дрезгава мълчаност
и поглед през слоеве време~събраност,
в лекокрили усмивки извирам
и Света в бяло попивам...
...
Розова багра за ден начало
и мисли нежност вплитат се в цяло,
капка роса е невинност довела
и аромат от тонове в бяло.
Не да е от лъчи докосван,
в самота без име измолван;
цвят съвършенство разлистван
в сърце от светлина изписван...
Устни~желание,
изтичащо по пръстите
на времето
отмерено тук
за всеки от нас
очите~стенание,
рисувано с линии
на бремето ~
превърнати в сън
от чувствен Манас.
Моля се
изписаното светло~буквие
ваещо небесно име,
в притихнало съзвучие
да шепне ~ отведи ме...
отвъд на вятъра червеното
отвъд горещото на дланите
до тихо и омайно неизвестното
на криле в смирение събраните...
Блещука чудо в изгрева на зората,
чуден е и дъхът на мирта в небесата
попили златно от звездичките
по шала, загърнал Вселената
чудо е да се любят дъгите
в пулса на сърчицето ни ~
плуващо в песента на вълните,
животворност и пируети
в кехлибарения елей по
ресниците, с които те галя;
обич в храма на Любовта
с мислите си в синьо паля...
Разкажи ми ...думите вълшебни
за необятните, приказни Вселени,
в които арфи многострунни пеят
и перли камбанени в звън се леят...
За синьото недокоснато дихание
в чистота на мисъл претворено,
в отблясъка на сънувано мечтание
и дошло отвъд послание...
За мекота на Светлината,
създаваща от Цвят долината
на тихо, вътрешно мълчание
да разлисти новото ухание...
* * *
Ще идва на тласъци като сляпа Луна,
пътуваща в нищото, отблясък от спомен
за ранени крила...
Бяла лозница ще вие снага,
нар безмълвно отронен;
взорът й ромонен шепот,
стичащ се в ручей поломен...
Ще бъде топла в съня ти,
мека уханност, в която потъваш;
бели нозе, след които ще тичаш,
забравен, заминал... без дъх и себе...
Сок от Слънце потекъл
по клепки над очите зелените,
като милувка си я изрекъл
и притча за тайни таените...
Колко далечe отишъл си
сред въртопи на звездните купове
до там където бил си
след космически студове...
Елфи танцуват магически валс
върху бледи сияния карамелено
цъфтят тинтяви в нас
и ваят живот непремерено...
"Агнетата ще вземе Той на ръце..."
(Исаия 40:11)
... A и себе си да изгубя
в копринена свила обвила,
гореща жадност отмила -
едното Сега да провидя.
Пулсираща синя тоналност,
мека, трептива, блестяща,
отмахва було~баналност
и ето реалност искряща.
Нощна роса безсънни нозе е влажила,
с облачен дъх - сила е пила,
с малахит прозрачност покрила
и във Вечността се родила...
...
Сутрин пее в морето от изгреви
бавно тлялата страст да угасне,
отмита със сълзи от припеви.
Забрава молят тръпчиво
сладки устни танинови,
стон да е любовно мълвило.
Да слее Вечерница блага,
брулена пръхава жадност
с хладна малинова влага...
По изтеглени нишки Светлина
доплуват осезания поени
с цветноефирна мекота
в очи с живост видени...
Присветва фосфорна илюзия
в извивката на устната
набъбнала в присъствия
на сетивност се плиснала...
И рея се в безплътие
в мах от звука на арфата
и цигулково съструние.
Нося се по финни трептения
и линии в баграта
на музикални съцветия.
Светулка от звездния бриз
частичка съм светеща
кротко в небесния фриз...
Познание зрее в
мъдрост
налива се в овалната
пъстрост
препълва и живително
изтича
на кавалена песен
прилича
крехка светлост да
литва
на стихотворец в
молитва...
В полирани фибри бадемови
напъпват смарагди Едемови
в прохладното на розово утро
и сладкия повей на будно...
Дъждовни кристалчета песен
очите ми трите измиват,
в аромата на хляба донесен
звън камбани бродират...
Топла погача дъхава
~ зрънца от Светло поели,
в цялост мека и пръхава
медени струйки топени...
Разчупвам парченце от сладост
и медът на капки потича,
отпивам от Твоята благост
и живост наяве изтича...
...правиш ме
нова и бяла ~ в свещиците тляла
вишнево тиха и прозирна в стиха,
шепотно езерна, в иглики и есенна
безкрайна и светеща ~ слушайки Душата ти пееща...
И имаше те там... в Безкрая,
в горещи необяздени факли,
в песента на славея
и звездопадите жарки...
И имаше ме там... в края,
в тръпчинка на лютиче,
в ароматите, с които играя
и миглите гроздови~на момиче...
от дълбини на вековете
през вихрите на времето
до начало на семето
поливано и избуяло от сълзи
и хиляди усилни дни ~ сято
отново и отново в тези земи
жътва е, а ръкойки са човеците
за хляба небесен да носят
пълни от извора менци...
