Вярата, това са крилете,
които те пренасят през пропастта
между теб и обичания.
Обичта без вяра ще си остане несбъднат блян,
доброто – само пожелание.
Вярата е силата, която води до осъществяване.
МОЯТА ВЯРА
Моята вяра е Пътя към Теб!
Моята вяра е всичко що имам,
но имайки нея смело напред
аз през живота си ще премина.
И никакви бури, нито беди
вярата в мене не ще угасят,
нито заплахи или смърт дори
пътя към Тебе ще пресекат.
Бил си далече, недостижим –
тъй говори
Аз птица съм, а ти си моята сянка –
защо избрала си таз глупава съдба:
аз да летя, а ти да пъплиш по земята
в преследване обречено във всички времена?
Нима разчиташ с полета си – имитация
да се откъснеш от повърхността?
А може би високото те плаши,
отнемайки ти от сигурността?
В небето слънцето блести сияйно,
но туй сияние тъй чуждо ти е, знам…
Защо избрала си да бъда между теб и него,
не се ли криеш всъщност ти зад мен от срам?
Не е ли по-удобно да си сянка –
да можеш „смело
Цветя - безброй цветя
растящи, всяко в своята квадратна клетка
от четири стени високи - непристъпни.
Тухла върху тухла, камък върху камък,
старателно са подредени
в търсене на някакъв уют гротесков.
И само песен - нежна песен -
всред задушаващите камъни се чува,
но рядко тя достига до цветята,
неразривно срастнали се със стените.
А песента все пак не секва -
да се чудиш на старанието на певеца
всред каменния лабиринт
тъй всеотдайно пеещ на цветята.
