Сянка
Аз птица съм, а ти си моята сянка –
защо избрала си таз глупава съдба:
аз да летя, а ти да пъплиш по земята
в преследване обречено във всички времена?
Нима разчиташ с полета си – имитация
да се откъснеш от повърхността?
А може би високото те плаши,
отнемайки ти от сигурността?
В небето слънцето блести сияйно,
но туй сияние тъй чуждо ти е, знам…
Защо избрала си да бъда между теб и него,
не се ли криеш всъщност ти зад мен от срам?
Не е ли по-удобно да си сянка –
да можеш „смело“ да надигнеш глас –
за всичките беди що те сполетяват,
да кажеш, че виновникът съм аз?
Аз птица съм свободна в небесата –
за мене твоите измислени окови не важат…
Но ти, защо сама се приковаваш –
нима не виждаш този тъй обширен свят?!
Нима не можеш да откриеш своето място –
защо е таз обсебеност от мен?
Та аз не те държа – ти си свободна!
Повярвай и поискай, и ще полетиш до мен!
0 Comments
Recommended Comments
There are no comments to display.