...
Entry posted by Креми (късметче) ·
658 прегледа
20.02.08.
КОГАТО БОЛЕДУВАМ
съм нежна пеперуда,
а здрава ли съм, пак съм си
мравчица отрудена.
Под лека длан безплътна
на болест щом затлея,
притихвам и с луната
долита бяла фея.
Тя шепне ми във нощите,
изящни думи вае,
пленително и мощно
държи ме във омая.
Успявам твърде малко аз
да драсна на хартия.
Горчива тленност - с утрото
нахлува шарения.
И пак банално здрава съм -
мравчица отрудена.
но някога - завинаги
ЩЕ БЪДА ПЕПЕРУДА.
----------------------------------------------------------
20.02.08, 03.30ч.
Вещерска нощ
Мойте нощни приумици - глумици
тъжни,тежки и тягостни тътрят се
като облаци тътнещи, тръпнещи
и тъгуват,тъгуват,тъгуват.
Мойте мисли разжарени, шарени,
жълти,жарки и жертвени раждат се
като жадни и вечни пожарища
и лудуват, лудуват, лудуват.
От ръцете ми римите ронят се,
разноцветна градушка от горести,
руйно падат в реките ромонещи
и римувам, римувам, римувам.
Сред искрици разпалени, алени,
в златни зали, изгубени в залеза,
сини сънища светло сънувам -
аз танцувам, танцувам,танцувам.
-------------------------------------
13.01.08
Моята поезия
са двете ми деца.
Румени и свежи са
светлите лица.
С тях в сърцето браних се
от пошлост и тъма.
Сладки са ми раните
от битки за дома.
В толкова премеждия
рано побелях.
Но втъках поезия
в двете си деца.
1 Коментар
Recommended Comments