Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    28
  • коментара
    52
  • прегледа
    30244

...


Станимир

1625 прегледа

Когато погледа Ти не желая

и търся да се скрия като мъничко дете,

дори когато тъй отдалечавам се, аз зная,

към мен протегнати са Твоите ръце.

И търпеливо чакат бурята в мен да утихне,

мъглата от илюзии да се стопи,

В сърцето ми Ликът Ти пак да засияе

и Твоята усмивка да ме озари.

Единствена опора нерушима,

е мисълта за Твоята Любов –

безбрежна, вдъхновяваща и... недостижима,

завинаги пленила ме със своя зов.

Далечна, и все пак колко близка,

даряваща надежда и крила,

и колко лека, извисяваща е Любовта ти,

всеосвещаваща със своята светлина!

6 Коментара


Recommended Comments

Гост
Добави коментар...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...