Сърцето ми отплава надалече...

Ах, колко близък стана ми светът,

погледнат със очите на Безкрая!

Видях как като дъжд сипят се

звездите над земята

във огнена феерия на Светлината,

поящи цветовете на Духа.

Видях и знамето на Любовта –

окрилящия зов на Небесата.

Видях безчет зрънца на Красотата

посети в житните поля

космически – тъй необятни!

Видях времето

рисуващо със своите багри

одеждите на Вечността.

Видях и неугасващия Пламък,

туптящ във живите сърца.

Сърцето ми отплава надалече

и аз го следвам в своя път.

Къде ме води то – не зная,

разкривайки ми чудесата на света.