Колкото повече знаеш
Толкова по-дълбоко чувстваш, че има интервали, които не е възможно да се запълнят. Съществуването никога не е последователно. Системата по необходимост е последователна, битието - никога. И никаква система не може да го обясни. Когато човекът създал системи за обяснение на битието (в Индия, Гърция, Китай), той създавал игри. Ако се приеме за правилна първата крачка, тогава цялата система функционира отлично; но ако първата крачка не се приеме, цялата постройка рухва. Целият този строеж е упражнение по въображение. Това е прекрасно. Поетично е. Но щом системата започне да настоява, че нейната версия за битието е абсолютна истина, тя се превръща в разрушително насилие. Всички тези системи, обясняващи истината, са само поезия. Прекрасна поезия и нищо повече. Много интервали са запълнени с въображение. Този, който е очарован от личността на учителя, може да не забележи интервалите в неговото учение, докато в същото време други ще видят само интервалите и нито един фрагмент истина. За своите последователи Буда си е Буда (просветлен), а другите изпитват недоумение, защото виждат само интервалите. Ако се съберат заедно всичките интервали, ще е погубващо, но ако се съберат заедно всички фрагменти истина, това може да послужи за основа на твоята трансформация.
Истината винаги е фрагментарна. Тя е толкова безпределна, че не може да се обхване с нашия ограничен ум. Ако поискаш да обхванеш цялото, ще ни се наложи да се разделиш с ума, да го транцедентираш. Ако създадеш система, няма да загубиш ума си, защото той ще запълни всичките интервали. Системата ще стане стройна. Тя ще впечатлява с яснотата и разумността си, но нищо повече. За да се преобразиш, трябва нещо по-голямо: сила и енергия. И тази сила идва само чрез фрагментарни проблясъци.
Разумът поражда множество системи и методи. Той мисли: "Ако оставя живота, който водя, ще намеря нещо по-дълбоко." Това е абсурдно. Но умът непрестанно мисли, че някъде в Тибет, някъде на Неру или някъде другаде е "истинското". В сърцето се поражда тревога: как да попадна там? Как да вляза в контакт с учителите, работещи там? Умът никога не е тук. А хората се привличат от теории: "Там, на планината Меру, в този момент става нещо истинско! Тръгвай, иди там, установи контакт с учителите и ще се преобразиш!"
Не ставайте жертва на подобни мисли! Даже и да са обосновани, не се увличай от тях. Възможно е това, което някой ти разказва, да е истина, но причината на увлечението ти е погрешна. Истинското е тук и сега, то е с теб в момента. Просто работи над себе си. Дори и да посетиш всичките планини Меру, на теб все едно пак ще ти се наложи да се върнеш към себе си. В крайна сметка, откриваш, че и планината Меру и Тибет са тук: "Тук, вътре в мен. А аз навсякъде пребродих..."
Колкото е по-рационална системата, толкова по-бързо се разпада тя и трябва да се въведе нещо ирацио-нално. Но щом въведеш ирационален елемент, умът не издържа и започва да се пропуква. Затова не се безпокойте за системите. Просто скочете в тук и сега.
0 Comments
Recommended Comments
There are no comments to display.